Рут 4:1-12
По идея на Steve Zeisler
В Матей 5:16 се казва:
16 Също така нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела, и да прославят вашия Отец, Който е на небесата.
В четвърта глава на книгата Рут виждаме изпълнение на този стих. Два пъти в този пасаж чуваме хваление към Бог от страна на местните жители. Първият път мъжете на Витлеем благославят Рут и Вооз. Те се молят Бог да продължи да работи чрез Рут, така както е действал чрез жените които са съградили Израилевия дом (ст. 11,12). След това жените благославят Господа за Неговия промисъл за Ноемин (ст.14,15).
Как ние можем да бъдем като Рут и Вооз? Как да живеем така, че да произведем подобно хваление от страна на хората в нашето населено място? Отговорът е: като живеем нелицемерен праведен живот и практикуваме изкупително мислене.
НЕЛИЦЕМЕРНА ПРАВЕДНОСТ
Нека си припомним какво се случи предишната нощ. Вооз и Рут прекараха нощта след празника по случай края на жътвата заедно на хармана. Те разговаряха помежду си и за пръв път достигнаха до една истинска свобода във взаимоотношенията си. Вооз разбра, че страховете му, че Рут не се интересува от него поради напредналата му възраст са били неоснователни. Сега в четвърта глава виждаме как той започва да предприема необходимите стъпки за разрешаване на проблема с по-близкия сродник.
Забележително обаче е въздържането, което проявяват и двамата. Те не се възползват от тъмнината, от падналите бариери и от романтичната атмосфера след празника, за да си позволят една по-голяма физическа близост. Осъзнават, че за да останат почтени, те трябва да се съобразят с Бога и с мъжа по-близък сродник, който има по-висша отговорност да се ожени за Рут.
Какво във взаимоотношението между Вооз и Рут кара мъжете и жените от техния град да възхвалят Бога? Какво запалва огъня на вярата и благочестието в сърцата на техните съседи и приятели?
Това, че Рут и Вооз правят един и същ избор, постъпват по един и същи начин, и когато никой не ги вижда, и когато са центъра на общественото внимание. Мнозина от нас могат да изглеждат “солени” само когато са в една християнска среда. Но Рут и Вооз са “солени” и когато са насаме, в тъмнината. Когато никой не ги вижда те продължават да бъдат въздържани и да полагат упованието си в Бога. Не се спускат по преките пътеки, не правят компромиси и не служат на самите себе си дори когато са “в тайно”.
Нищо не остава завинаги скрито. Истината винаги излиза на бял свят. Но ние имаме възможността да видим Рут и Вооз, и на открито, и когато никой освен Бог не ги наблюдава. И в двата случая те са праведни и коректни.
Хората около нас наблюдават също и нас. Как се държим в обществото? Как се отнасяме към нашите колеги и към нашите съседи? Какви сме ние и как постъпваме, когато се касае не само за църковни въпроси, но и за светски дела, и за неща свързани с нашето ежедневие? Ако служим на Бог по един и същи начин, и публично, и когато сме насаме, тогава нашите съграждани ще видят нашата светлина и ще прославят Онзи от когото идва тя (Матей 5:16).
Нашето поведение в църква или в религиозна среда не може да компенсира лицемерието в останалата част от живота ни. Трябва да бъдем последователни. Да бъдем решени да живеем праведно – посвещение, което започва в сърцето ни и преминава във всичко, което правим – в целия ни живот. Когато хората около нас видят, че ние сме почтени, праведни и нелицемерни, те ще реагират така както и жителите на Витлеем спрямо постъпките на Вооз и Рут – ще отдадат слава на Бога!
ИСТОРИЧЕСКИ НЮАНСИ
Това, което ще окуражи хората от нашето общество да се надяват на Бог освен налицемерната праведност е изкупителното мислене.
Но нека преди да продължим нататък да се спрем за момент на някои исторически нюанси на повествуванието в тази 4 глава. В нея има редица неща, които са ни непознати – старейшини, които седят при градските порти; събуване на обувката… Тези хора са част от една различна култура.
Нека да си спомним историята на Божия народ. Съществуват два важни белега, които отличават израилтяните.
Първо, това са специалните обещания които се отнасят за Авраам и неговото потомство. Всяко семейство което произлиза от Авраам наследява Божиите обещания към патриарсите. Ето защо в Израил родословните дървета, семейните връзки и запазването на рода бяха от изключителна важност.
Вторият отличителен белег на израилтяните е връзката им със земята. След като ги извежда от египетско робство, Бог въвежда израилтяните в тяхната обетована земя. Обещаната земя е толкова важна, че тя продължава и днес да бъде в центъра на международната политика.
Законът обезпечаваше правото на семействата да защитават себе си и наследниците си и да запазват земята си – да не я продават, тя да не преминава в нечии чужди ръце. Когато Вооз се обръща към отговорния роднина, който беше “по-близък сродник”, той повдига и двата въпроса – за запазването на земята и за продължаването на рода.
Ако родът на Елимелех не беше продължен, имаше опасност нивата на Ноемин да бъде продадена на трето лице или дадена под наем без да има по-късно на кого да бъде върната. Така че роднините трябваше да предприемат съответните мерки за да може земята да остане собственост на рода им.
А проблемът беше, че всички мъже от семейството на Ноемин – Елимелех, Маалон и Хелеон бяха починали преди да могат да създадат наследник. И ако сега Рут не се успееше да се омъжи за някого, който да се съгласи първото им дете да носи името на починалия й съпруг, част от рода им щеше да се изгуби завинаги.
Какво казваше Закона по тези въпроси?
* По въпроса за земята се прилагаше Закона за по-близкия сродник (Левит 25:23-28). Според него, ако даден род имаше жив наследник, нямаше опасност той да остане без земя. В годината на юбилея /всяка 50-та/ година имота му щеше да се върне при него.
23 Земята да се не продава за всегда, понеже земята е Моя; защото вие сте чужденци и пришелци при Мене. 24 За това в цялата земя, която притежавате, позволявайте откупване на земята. 25 Ако осиромашее брат ти и продаде нещо от притежанието си, нека дойде най-близкият му сродник и да откупи онова, което брат му е продал. 26 Но ако човекът няма сродник да го откупи, и, като се улесни, сам намери с какво да го откупи, 27 тогава нека сметне годините от продажбата му, и нека повърне излишъка на онзи, комуто го е продал, и нека се върне на притежанието си. 28 Но ако не може да намери колкото трябва да плати, тогава продаденото да остане в ръката на купувача му до юбилейната година; и в юбилея да се освободи, и той да се върне на притежанието си.
Всяка петдесета година родовете възвръщаха земята си. Какво би станало обаче, ако дадено семейство няма наследник? То би изгубило не само името, но и земята си. Затова чрез Законът Бог се беше погрижил не само за земята, но и за наследника!
* По въпросът за наследника се прилагаше Закона за девера (Второзаконие 25:5-10).
5 Ако живеят братя заедно, и един от тях умре бездетен, жената на умрелия да не се омъжи вън от семейството му за чужд; братът на мъжа й (нейния девер) да влезе при нея и да я вземе за своя жена, и да изпълни към нея длъжността на девер. 6 И първородният, когото тя роди, да наследи в името на умрелия му брат, за да се не изличи името му от Израиля. 7 Но ако човекът не желае да вземе жената на брата си, тогава братовата му жена да отиде на градските порти при старейшините и да рече: Деверът ми отказва да възстанови името на брата си в Израиля; не иска да изпълни към мене длъжността на девер. 8 Тогава старейшините на града му да го повикат и да му говорят; и ако той постоянствува и казва: Не желая да я взема, 9 тогава братовата му жена да пристъпи при него пред старейшините, и като изуе обувката от ногата му да плюе на лицето му, и да проговори и рече: Така ще се прави на човек, който не иска да въздига дома на брата си. 10 И той да се нарича в Израиля с името: Домът на изутия.”
Ако човек откажеше да изпълни този закон той се считаше за изменник и биваше опозорен завинаги.
БОГ Е ИЗКУПИТЕЛ!
И двата закона бяха изкупителни – първият обезпечаваше възстановяването на изгубената земя, а втория обезпечаваше възстановяването на изгубената фамилия. Два пъти в Рут 4 (ст.5.10) се говори за “възстановяване”:
5 И рече Вооз: В деня, когато купиш нивата от ръката на Ноемин, трябва да я купиш и от моавката Рут, жена на умрелия, за да възстановиш името на умрелия над наследството му.
10 А още и моавката Рут Маалоновата жена, придобих за жена, за да възстановя името на умрелия над наследството му, за да се не изличи името на умрелия измежду братята му и из града на обитаването му; вие сте свидетели днес.
Изкупление е възстановяването на нещо, което е било изгубено. Много от новозаветните притчи всъщност са изкупителни истории – притчите за изгубената овца, изгубената драхма, блудния син. Всички те представят Бог като изкупител! Изкуплението произхожда и сочи към Бог!
Хората не прославят Бог когато победителите получават награда или красивите хора възхищение. Това е нещо естествено и нормално.
Нашият небесен Отец се прославя:
* когато нуждаещите се, забравените и провалилите се бъдат въздигнати;
* когато хора, които са били отстранени от живота и считани за външни и ненужни са поставени обратно в центъра на нещата;
* когато животи, които са били пропилени биват възстановени чрез евангелието.
В Първо Коринтяни 1:26-31 се казва:
26 Понеже, братя, вижте какви сте вие призваните, че между вас няма мнозина мъдри според човеците, нито мнозина силни, нито мнозина благородни. 27 Но Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите; също избра Бог немощните неща на света, за да посрами силните; 28 още и долните и презрените неща на света избра Бог, да! и ония, които ги няма, за да унищожи тия, които ги има, 29 за да не се похвали ни една твар пред Бога. 30 А от Него сте вие в Христа Исуса, Който стана за нас мъдрост от Бога, и правда, и освещение, и изкупление; 31 тъй щото, както е писано, “който се хвали, с Господа да се хвали”.
БЕЗИМЕННИЯТ СРОДНИК-ИЗПОЛЗВАЧ
Има една красноречива недомлъвка в началото на 4 глава, която издава особеното отношение на автора на книгата към “близкия сродник”. Той умишлено отказва да спомене името му (ст.1).
1 И Вооз възлезе на портата и седна там; и, ето, минаваше близкият сродник, за когото беше говорил Вооз. И рече: Господине, свърни, седни тук. И той свърна и седна.
В нашия превод думата “Господине” е добавена от преводачите. Тук е използван юдейския идиом “пелони алмони”, което значи “еди-кой си”. Така, че по-точен превод би бил: “Ей, ти, еди-кой си, ела, седни тука” (Strong’s: 6423 – един такъв; 492 – онзи, някой си – без да се дава името на човека). Това обръщение е безлично и с лош подтекст.
Подразбира се, че авторът знае името на близкия сродник (а и Вооз не може да не го знае), но умишлено пропуска да го спомене в целия разказ. От разговора между Близкия сродник и Вооз изглежда, че близкия сродник въобще не знае за Рут или въобще не я взима в предвид в сметките си. В разговора той нито веднъж не споменава името на Рут. Може би за това и авторът на книгата решава, че след като близкият сродник е забравил за Рут, то и неговото име не заслужава да бъде запомнено.
Всичко това показва една прикрита неприязън към близкия сродник. Но на какво се дължи тя? Неговото решение да откаже да поеме отговорността за вдовиците и имота им не е непременно грешно. Той знае, че Вооз ще поеме тази отговорност, ако той се откаже от нея, така че няма опасност жените да останат без закрила.
Отблъскващото в близкия сродник са неговите мотиви. Може би той разсъждава така: “Хубаво е, че Ноемин е вече твърде стара за да има повече деца (както и самата тя си признава в 1 гл.). Така че, от тази сделка мога само спечеля, защото ще прибавя Елимелеховия дял към моя имот, а след като Ноемин умре ще наследя и парите с които съм го купил. Това наистина е много изгодна сделка.” По този начин близкия сродник щеше да се възползва от Закона, но ни и да изпълни целта му.
Поразителното във всичко това е, че близкия сродник като че ли въобще не вижда Рут. Изобщо не я включва в сметките си. Той се държи така, като че ли никога не му е било известно, че съществува и втора отговорност, която е част от същата сделка. Защо? Може би защото за него Рут е една аутсайдерка, чужденка, външен човек. Мисля, че причината поради която той не отчита нейното присъствие е защото близкия сродник не мисли и не вижда нещата изкупително.
Каква огромна разлика има между него и Вооз. Преди дори да я беше видял, Вооз знаеше за нея, беше трогнат от вярата и посвещението й, и виждаше Божията изкупителна любов в действие в нейния живот (2:11,12; 3:11). Затова беше готов да бъде инструмент в Божията ръка за нейно благословение.
Другият по-близък сродник виждаше отговорностите, сделките, земята и имотите – всичко което е част от нормалния живот. Той можеше да мисли само в тези рамки, само за обикновените неща. Въобще не можеше да си представи, че една моавска вдовица може да бъде нечия грижа – било то на Бог, негова, или на някой друг.
Близкият сродник е по-скоро “сродник-използвач” отколкото “сродник-изкупител”. В началото той е готов да се възползва от привилегиите си и да купи нивата (ст2-4).
2 Тогава Вооз събра десет мъже от градските старейшини и рече: Седнете тук. И те седнаха. 3 После рече на сродника: Ноемин, която се върна от Моавската земя, продава нивата, дела, който принадлежеше на брата ни Елимелеха; 4 а аз рекох да ти известя и да ти кажа: Купи го пред седящите тука, пред старейшините на людете ми. Ако щеш да го откупиш като сродник, откупи го; но, ако не щеш да го откупиш, кажи ми, за да зная; защото освен тебе, няма друг да го откупи, като сродник; и аз съм подир тебе. И той рече: Аз ще го откупя.
Но тогава Вооз му казва, че в сделката освен старата вдовица, участва и една млада вдовица, и че, ако иска да купи нивата, той ще трябва и да се ожени за нея и да има дете от нея, което няма да носи неговото име, а фамилията на Маалон и Елимелех (ст.5):
5 И рече Вооз: В деня, когато купиш нивата от ръката на Ноемин, трябва да я купиш и от моавката Рут, жена на умрелия, за да възстановиш името на умрелия над наследството му.
Чувайки за този допълнителен ангажимент близкия сродник се отказва от сделката. Никакъв имот няма да се прибави към неговата земя. Той ще принадлежи на сина на Рут. За близкия сродник това означава само отговорност без да има облага от нея. Затова той преотстъпва правото си на Вооз (ст. 4:6).
6 Тогава сродникът рече: Не мога да изпълня длъжността на сродник, да не би да напакостя на своето си наследство; ти приеми върху себе си моето право да откупя, защото не мога да откупя.
В 1 глава ние намираме името на една етърва от Моавската земя, която никога дори не идва в Израил – Орфа. А името на близкия сродник, въпреки, че е израилтянин, е зачеркнато завинаги от историята, защото той няма достатъчно прозрение за да види, че Бог действа като изкупител и на него му е угодно и ние да мислим по същия начин.
СРОДНИКЪТ-ИЗКУПИТЕЛ
След като чува отказа на по-близкия сродник, Вооз формално “изповядва” сделката на покупко-продажбата (ст.7-11а):
7 А в старо време, за да се утвърди всяко дело по откупване и размяна в Израиля, ето що беше обичаят: човекът изуваше обувката си, та я даваше на ближния си; и така се свидетелствуваше в Израиля. 8 За това, сродникът като каза на Вооза: Купи го ти за себе си, изу си обувката. 9 Тогава Вооз каза на старейшините и на всичките люде: Днес сте свидетели, че купувам от ръката на Ноемин всичко, що беше Елимелехово и всичко що беше Хелеоново и Маалоново. 10 А още и моавката Рут Маалоновата жена, придобих за жена, за да възстановя името на умрелия над наследството му, за да се не изличи името на умрелия измежду братята му и из града на обитаването му; вие сте свидетели днес. 11 И всичките люде, които бяха в портата, и старейшините рекоха: Свидетели сме.
В цялата тази ситуация най-щастлива от всички е Рут. Тя е символ на някой, когото повечето хора от града пренебрегват, не зачитат и игнорират. Но Бог вижда Рут, и Вооз я вижда и в следствие на това тя е издигната до място на почит и уважение.
Интересно е благословението, което произнасят старейшините на Витлеем (ст. 11, 12):
11 Господ да направи жената, която влиза в дома ти, като Рахил и като Лия, двете, които са съградили Израилевия дом; и да станеш силен в Ефрат, и да бъдеш знаменит във Витлеем; 12 и от потомството, което Господ ще ти даде от тая млада жена, нека бъде домът ти като дома на Фарес, когото Тамар роди на Юда.
В това благословение са споменати четири лица: Рахил, Лия, Тамар и Фарес. Всички те по един или друг начин бяха опетнени, онеправдани и опозорени. Но общото между всички тях е, че те всички бяха обекти на Божията изкупителна благодат:
* Дълги години “Рахил беше бездетна” в една култура, която осъждаше бездетните, но Бог я послуша и й даде Йосиф (Битие 30:22-23).
22 След това Бог си спомни за Рахил; Бог я послуша и отвори утробата й. 23 Тя зачна и роди син, и рече: Бог отне от мене позора.
* Лия беше непривлекателна дъщеря и нелюбима съпруга, затова Бог я направи много плодовита (Бит.29:31-34):
31 А Господ, понеже видя, че Лия не беше обичана, отвори утробата й; а Рахил беше бездетна. 32 И тъй, Лия зачна и роди син, и наименува го Рувим {Т.е., Ето син.}*, защото си думаше: Господ погледна на неволята ми; сега мъжът ми ще ме обикне. 33 И пак зачна и роди син; и рече: Понеже чу Господ, че не съм любима, затова ми даде и тоя син; и наименува го Симеон {Т.е., Послушание.}†. 34 Пак зачна и роди син; и рече: Сега вече мъжът ми ще се привърже към мене, защото му родих три сина; затова го наименува Левий {Т.е., Съединение.}‡.
Общо Лиа роди на Яков шестима сина и една дъщеря – Яков нямаше как да не я възлюби истински.
* Тамар беше онеправдана от девера и от тъста си по един ужасен начин (Битие 38:6-26). Нейната история от наша гледна точка е отвратителна в много отношения, но тя демонстрира факта, че за Бог неизпълняването на длъжността на девер беше по-недостойно и от блудство.
Първият мъж на Тамар беше син на Юда и се казваше Ир. Той умря преди да създаде потомство, затова Юда даде на Тамар втория си син, Онан, за да изпълни той към Тамар длъжността на девер и да въздигне потомство на брат си. Онан искаше да има Тамар за жена, но не и да изпълни деверския си дълг. Понеже знаеше, че потомството няма да бъде негово, по време на съпружеското им сношение той изливаше семето си на земята. Това егоистично мислене беше противно на Бога, и затова Бог го уби. Тогава Юда изпрати Тамар да живее в бащиния си дом и да чака докато порасне Шела – третия син на Юда за да може той да изпълни към нея длъжността на девер. Но когато и той порасна, тя не му беше дадена за жена. Така Тамар остана онеправдана, защото без мъж и син около нея тя бе обречена на бедност и недоимък.
Тогава тя реши да се справи сама със ситуацията. Улови подходящия момент покрай един празник по случай стригането на овцете на който беше отишъл Юда след смъртта на жена си, дегизира се като проститутка, преспа с него и забременя с близнаци, името на единия от които беше Фарес. За да докаже кой е бащата, като залог за заплатата за “услугата” й към него, (която беше едно яре), тя поиска от Юда печата му, ширита му и тоягата му (тези предмети му служеха като документ за самоличност).
След три месеца до ушите на Юда стигна известие, че снаха му е бременна и в гнева си той нареди тя да бъде изгорена на клада като блудница. Но когато я извеждаха, тя показа Юдовите неща и каза: “Бременна съм от човека, чиито са тези неща.” Тогава Юда ги позна и каза, че тя е по-праведна от него, понеже той не й е дал сина си Шела, за да изпълни той към нея длъжността на девер (Бит.38:24-26).
24 Около три месеца подир това, известиха на Юда, казвайки: Снаха ти Тамар блудствува; а още, ето, непразна е от блудството. А Юда рече: Изведете я да се изгори.
25 А когато я извеждаха, тя изпрати до свекъра си да му кажат: От човека, чиито са тия неща, съм непразна. Рече още: Познай, моля, чии са тия неща – печатът, ширитът и тоягата. 26 И Юда ги позна и рече: Тя е по-права от мене, тъй като не я дадох на сина си Шела. И не я позна вече.
Чрез тази история Бог осъжда егоистичното мислене и защитава правото на изкупление, което има Тамар. Освен това като че ли основния извод от нея е, че за тогавашната култура и закони неизпълняването на ролята на девер е било по-недостойно и по-срамно дори от блудството и проституцията. Защо? Може би защото да не се въздигне името на някой, който е умрял преди да успее да създаде потомство, при условие че има такава възможност, беше противно на Божията изкупителна природа.
В книгата Рут четем, че за разлика от Юда и неговите синове, които бяха егоисти, за разлика от по-близкия сродник, Вооз беше човек, който постъпваше правилно. И той го правеше, понеже мислеше изкупително. Изкупителното мислене прославя Бога.
* Четвъртия споменат в благословението – Фарес, сина на Юда и Тамар беше брънка от червената нишка на изкуплението – част от родословието на цар Давид и Христос – нашият Изкупител. Фактически Фарес беше пра-пра дядо и на самия Вооз (Рут 4:18-22):
18 И ето, Фаресовото родословие: Фарес роди Есрона, 19 Есрон роди Арама, Арам роди Аминадава, 20 Аминадав роди Наасона, Наасон роди Салмона, 21 Салмон роди Вооза, Вооз роди Овида, 22 Овид роди Есея, а Есей роди Давида.
Бог е изкупител. Той мисли изкупително. Въпреки че сме само пръст, Бог все пак ни е възлюбил и изкупил. В Пс.8:3,4 псалмопевецът възкликва:
3 Когато гледам Твоите небеса, делото на Твоите пръсти, Луната и звездите, които Ти си отредил, 4 Казвам си: Що е човек та да го помниш? Или човешки син та да го посещаваш?
Но въпреки, че в сравнение със звездите, ние може да сме нищожни, все пак Бог ни е направил да бъдем венец на неговите творения и ни е дал власт над цялата земя (Пс.8:5-8).
5 А Ти си го направил само малко по-долен от ангелите {Или: Божеството.}*, И със слава и чест си го увенчал. 6 Поставил си го господар над делата на ръцете Си; Всичко си подчинил под нозете му, 7 Всичките овце и говеда, Още и животните на полето, 8 Въздушните птици, морските риби, И всичко що минава през морските пътища.
И когато въпреки всички тези привилегии ние не оправдахме Божието доверие и съгрешихме, Бог не ни остави в греха. Не ни отхвърли като неперспективни. Той ни възлюби. Изпрати Сина си като един сродник-изкупител, който да плати пълната цена за да бъдем ние възстановени в праведност и привилегии. А тази цена беше неимоверно висока. За да бъдем въздигнати, за нас Христос трябваше да пролее на Голготския кръст собствената Си кръв.
Ако ние сме като Него, то ние също трябва да мислим изкупително. Не да отписваме хората от сметките си. Но напротив – да бъдем чувствителни към нуждите им, да бъдем способни да виждаме как Бог действа в живота им и да желаем да бъдем инструменти в Неговата ръка за тяхното благословение.
ДУХОВНО ОСВЕЖЕНИ И БЛАГОСЛОВЕНИ
Хората благославят Бог като видят едни почтени животи и когато някой им вдъхне надежда, че съществуването им има смисъл и животът им е ценен. Те отдават слава на Бога когато видят отхвърлените въздигнати. Това им дава надежда, че те могат да бъдат следващите, че Бог ще подейства и за тях. Витлеемските жители благославят Рут и Вооз, но всъщност самите те бяха духовно освежени и благословени от случилото се с тях.
Нека бъдем като Рут и Вооз. Нека да живеем праведно и да мислим изкупително! Нека свети нашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ни дела и да прославят нашия Небесен Отец!!! Амин.