Михей 6:8
ВРЕМЕТО НА МИХЕЙ – ВРЕМЕ КАТО НАШЕТО
Михей е пророкувал по времето на цар Езекия (Еремия 26:12-19). Цар Езекия беше един добър цар. Съживител и реформатор, той възроди истинското поклонение към Йехова (2 Летописи гл. 29-31). Явно, обаче, голяма част от поклонението тогава беше формално. Жертвите се принасяха, празниците се празнуваха, но едновременно с това в столицата царуваха корупцията, социалната неправда и подтисничеството. Описание именно на тази ситуация намираме в книгата на пророк Михей.
- Михей 2:1
1 Горко на ония, които измислюват беззаконие
И изхитруват зло на леглата си!
Щом се съмне, те го извършват,
Защото е в силата на ръката им.
- Михей 7:2-3
2 Благочестивият се изгуби от страната,
И няма ни един праведник между човеците;
Всичките причакват за кръв,
Ловят всеки брата си с примка.
3 Двете им ръце се простират към злото
за да го вършат прилежно;
Първенецът явява желанието си,
и съдията, срещу подарък, се съгласява,
И големецът изказва нечестивата мисъл на душата си;
Така те заедно тъкат работата.
Бих казал, че това е едно много актуално описание на ситуацията днес. Времето на Михей е било време като нашето – време на грях, нечестие и корупция.
ПРОРОЧЕСКИЯТ СЪДЕБЕН СПОР НА БОГ С ИЗРАИЛ
Поради всичката тази неправда в 6 глава на книгата четем как Бог започва един символичен процес срещу своя народ. Той е онеправдан от тях. Ищецът, прокурорът, главният свидетел и съдията в този процес е самия Той. Съдебните заседатели са планините, хълмовете и твърдите основи на земята. Между другото съдебния процес е често срещан формат за представяне на Божията позиция към народа Му. В ст.1-2 четем:
1 Слушайте сега що казва Господ. Стани, ми казва Той, съди се пред планините,
И нека чуят хълмите гласа ти, като им кажеш:
2 Планини, и вие, твърди основи на земята,
Слушайте спора Господен;
Защото Господ има спор с людете си,
И ще се съди с Израиля.
В този съдебен „спор“ Бог предизвиква Израил да го обвини в нещо. Какво е тяхното основание да бъдат против Него? Нека изложат обвиненията си (ст.3):
3 Люде Мои, що ви сторих?
И с какво ви досадих?
Заявявайте против Мене.
Но Израил не може да намери нещо против Бог. Няма за какво да се хванат, защото в Своята любов и грижа към народа си Бог винаги е бил безупречен. Той ги е извел от „дома на робството“. Той ги е благословил и е преобърнал проклятието в благословение за тях (ст.4-5).
4 Защото Аз ви възведох из Египетската земя,
Избавих ви от дома на робството,
И пратих пред вас Моисея, Аарона, и Мариам.
5 Люде мои, спомнете си сега какво намеряваше моавският цар Валак,
И какво му отговори Валаам Веоровият син;
Спомнете си всичко станало между Ситим и Галгал,
За да познаете справедливите дела Господни.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛНИЯТ ОТГОВОР НА НАРОДА
Чувайки Божиите справедливи думи, Израил признава вината си и пита Бог как да Му угоди. Но, техните предложения за овъзмездяване на Бог и компенсиране на „раните в Божие сърце“ показват пълното им невежество по отношение на Бога и Негови Закон. Като че ли малко предизвикателно те питат: „Колко голямо трябва да бъде количеството на жертвите ни за да Ти угодим? Кога най-накрая ще Си доволен?“ Стигат до там, че да предложат в жертва на Бога дори децата си – нещо, което би било мерзост пред Бога (ст.6-7).
6 С какво да дойда пред Господа,
И се поклоня пред Всевишния Бог?
Да дойда ли пред Него с всеизгаряния,
С едногодишни телци?
7 Ще благоволи ли Господ в хиляди овни,
Или в десетки хиляди реки от масло?
Да дам ли първородния си за престъплението си,
Плода на утробата си за греха на душата си?
Бог, обаче, не се интересува от количеството и формализма на поклонението, а от неговите мотиви и сърдечност. Давид, човекът по Божието сърце беше разбрал това. В Псалом 51:16-17 той казва:
16 Защото не щеш да Ти принеса жертва;
Всеизгаряния не Ти са угодни.
17 Жертви на Бога са дух съкрушен;
Сърце съкрушено и разкаяно, Боже, Ти няма да презреш.
ВИКЪТ НА МИХЕЙ
При тези предизвикателни и невежи предложения с които Израил се опитва да се измъкне от отговорност, негодуванието на пророк Михей се надига в него. Той се разгневява и прекъсва пледоарията на защитата с думите (ст.8):
8 Той ти е показал, човече, що е доброто;
И какво иска Господ от тебе
Освен да вършиш праведното, да обичаш милост,
И да ходиш смирено със своя Бог?
С други думи, не обвинявайте Бога, че все е недоволен и че иска твърде много от вас. Божиите изисквания не са големи. Той не иска нищо прекомерно. Само три неща. Първо, „да вършиш праведното“ – живот по неговата воля, съобразяване със стандарта, разкрит от Него в Десетте Заповеди.
Второ, „да обичаш милост“ – активна състрадателност, едно братолюбиво отношение към другите – да бъдем „уважителни“, заинтересовани, внимателни и любезни, да имаме простителен дух и да помагаме на изпадналите в беда.
Трето, „да ходиш смирено със своя Бог“ – смирено покорство – да бъдем достатъчно смирени, за да не отстъпваме от вярата и взаимоотношенията си с Бога.
МИХЕЙ 6:8 В СВЕТЛИНАТА НА ДРУГИТЕ ПРОРОЦИ
Равините анализирали Закона и установили, че той съдържа 613 предписания или наредби. Те били редуцирани или смалени до 11 принципа в Псалом 15, а след това до 6 заповеди в Исая 33:15. Тук, в Михей 6:8 те са сбити и синтезирани до 3 изисквания. Тези три изисквания отговарят на три важни въпроса.
- „Какво да правим?“ – „да вършим праведното“. Това изискване е насочено към нашите действия – те трябва да бъдат „дела съответстващи на покаяние“.
- „Какви да бъдем?“ – хора, които „обичат милост“. Това се отнася за нашите взаимоотношения към другите хора. Те трябва да се отличават с една състрадателна вярност и любов.
- „Към кого да бъдем привързани?“ – „да ходим смирено с нашия Бог“. Това трето изискване засяга нашата принадлежност и връзката ни с Бог.
В спазването на тези три изисквания се крие всичкото „добро“. Те съставляват един елементарен модел на християнски живот и поведение, и ако ги изпълняваме, ще бъдем угодни на Бог.
Михей 6:8 е „златното правило на Стария Завет. В него са събрани на едно място ученията на не само на Михей, но и на неговите колеги. Всеки един от тях по свой начин подкрепя трите изисквания на пророк Михей.
- Амос, проповедникът на правдата казва (Амос 5:24):
24 Но нека тече правосъдието като вода,
И правдата като поток, който не пресъхва.
- Осия, проповедникът на любовта казва (Осия 6:6):
6 Защото милост искам, а не жертва,
И познаване Бога повече от всеизгаряния.
- и Исая, благовестителят на Стария Завет, който е може би е бил учител на Михей казва (Исая 57:15):
15 Защото така казва Всевишният и Превъзнесеният,
Който обитава вечността, Чието име е Светий:
Аз обитавам на високо и свето място,
Още с онзи, който е със съкрушен и смирен дух,
За да съживявам духа на смирените,
И да съживявам сърцето на съкрушилите се
ЛИПСАТА НА ПРАВЕДНОСТ, МИЛОСТ И СМИРЕНИЕ
Тези три добродетели – праведност, милост и смирение съставляват „доброто“ (ст.8). За съжаление те не се намират в Израил.
- Честността липсва (ст.10-11)
10 Намират ли се още съкровищата спечелени с нечестие
В дома на нечестивия,
И омразната недостатъчна мярка?
11 Да оправдая ли града гдето има неверни везни
И мешец с измамливи грамове?
- Вместо милосърдие – насилие (ст.12)
12 Защото богаташите му са пълни с насилие,
Жителите му лъжат,
И езикът им в устата им е измамлив.
- Вместо вярност – идолопоклонство и духовно прелюбодейство (ст.16).
16 Защото се опазват повеленията на Амрия,
И всичките дела на Ахаавовия дом,
И ходите по техните мъдрувания;
Затова ще те предам на погибел,
И жителите ти на подсвиркване;
И вие ще носите укора произнесен против людете Ми.
ИЗХОДЪТ ОТ ПРОРОЧЕСКИЯ СПОР
Присъдата е запустение, неудовлетворение, криза и погибел (ст.9,13-15)
9 Гласът Господен вика към града,
И мъдрият човек ще се бои от името Ти;
Слушайте тоягата и Онзи, Който я е определил.
13 Затова и Аз като те поразих с люта рана,
Ще те запустя поради греховете ти.
14 Ще ядеш, но няма да се насищаш,
И гладуването ти ще остане във вътрешностите ти;
Ще прибереш стоките си, но няма да ги отнесеш,
И каквото отнесеш ще го предам на меч.
15 Ти ще сееш, но няма да жънеш,
Ще изстискаш маслини,
Но няма да се мажеш с масло,
Ще изстискаш и гроздовата беритба,
Но няма да пиеш вино.
КОЙ ЩЕ НИ ПОКАЖЕ ДОБРОТО?
Но, нека да се върнем на трите Божии изисквания, които формират «доброто» в най-широк смисъл. Ако ги изпълняваме, ние ще бъдем угодни на Бога. В тях е синтезирано всичкото добро. В Псалом 4:6 се казва: «Мнозина думат: Кой ще ни покаже доброто?». Хората в този свят не могат да дадат категоричен отговор на въпроса «Кое е добро?», но тук ние го намираме.
- Добро е „да вършиш праведното“.
- Добро е „да обичаш милост“
- Добро е „да ходиш смирено със своя Бог“
ДОБРО Е ДА ВЪРШИМ ПРАВЕДНОТО
Добро е „да вършим праведното“ – това е нещо, което с право се очаква от Божиите деца. В 1 Йоаново 2:29 апостолът казва:
29 Ако знаете, че Той е праведен, знайте, че и всеки, който върши правда, е от Него роден.
А в 1 Йоаново 3:6-9 добавя:
6 Никой, който пребъдва в Него, не съгрешава; никой, който съгрешава, не Го е видял, нито Го е познал. 7 Дечица, никой да не ви заблуждава: който върши правда, праведен е, както и Христос е праведен. 8 Който върши грях, от дявола е; защото дяволът отначало съгрешава. Затова се яви Божият Син, да съсипе делата на дявола. 9 Никой, който е роден от Бога, не върши грях, защото неговият зародиш пребъдва в Него; и не може да съгрешава, защото е роден от Бога. 10 По това се разпознават Божиите чада и дяволските чада; никой, който не върши правда, не е от Бога, нито оня, който не люби брата си.
ДОБРО Е ДА ОБИЧАМЕ МИЛОСТ
Добро е „да обичаме милост“. В Притчи 11:17 се казва:
17 Милостивият човек струва добро на себе си,
А жестокият смущава своето тяло.
И когато говорим за милостта, трябва да кажем, че милостта не е само някаква пасивна емоция, тя е активно желание да бъде премахната причината за страдание у другите. „Да обичаме милост“ означава две неща. Първо, да бъдем заинтересовани за другите, и особено за тези, които са в беда. Така както Добрият Самарянин показа милост на нападнатия от разбойниците (Лука 10:25-37).
25 И, ето, някой законник стана и Го изпитваше, казвайки: Учителю, какво да правя за да наследя вечен живот? 26 А Той му рече: Какво е писано в закона, как четеш? 27 А той в отговор каза: „Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближния си както себе си“. 28 Исус му рече: Право си отговорил; това стори, и ще живееш. 29 Но той, понеже искаше да оправдае себе си, рече на Исуса: А кой е моят ближен?30 В отговор Исус каза: Някой си човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха и отидоха си, като го оставиха полумъртъв. 31 А случайно някой си свещеник слизаше по път, и, като го видя, замина си от срещната страна. 32 Също и един левит, като стигна на това място и го видя, замина си от срещната страна. 33 Но един самарянин, като пътуваше дойде на мястото дето беше той, и като го видя, смили се, 34 приближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него. 35 И на следния ден извади два динара и ги даде на гостилничаря и рече: Погрижи се за него; и каквото повече иждивиш, на връщане аз ще ти заплатя. 36 Кой от тия трима ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия всред разбойниците? 37 Той рече: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави също така.
Забележете, притчата за Добрия Самарянин, законникът каза, че да бъдеш „ближен“ на някого означава да му показваш милост. И Исус ни насърчава и ние да бъдем като Добрия Самарянин – и ние да бъдем милостиви и да помагаме на изпадналите в беда, дори и това да ни коства време, пари, а дори и главоболия.
Второ, „да обичаме милост“ означава да имаме простителен дух и да бъдем склонни да прощаваме на онези, които са ни онеправдали. В тази връзка Исус разказа друга притча – тази за немилостивият слуга (Матей 18:21-35).
21 Тогава Петър се приближи и Му рече: Господи, до колко пъти, като ми съгреши брат ми, да му прощавам? до седем пъти ли? 22 Исус му рече: Не ти казвам: До седем пъти – до седемдесет пъти по седем. 23 Затова небесното царство прилича на един цар, който поиска да прегледа сметките на слугите си. 24 И когато почна да преглежда докараха при него един, който му дължеше десет хиляди таланта. 25 И понеже нямаше с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него, жена му и децата му, и всичко що имаше, и да се плати дълга. 26 Затова слугата падна, кланяше му се, и каза: Господарю, имай търпение към мене, и ще ти платя всичко. 27 И господарят на тоя слуга, понеже го жалеше, пусна го и му прости заема. 28 Но тоя слуга, като излезе, намери един от съслужителите си, който му дължеше сто пеняза; хвана го и го душеше, и каза: Плати това, което ми дължиш. 29 Затова служителят му падна, молеше му се, и каза: Имай търпение към мене и ще ти платя. 30 Но той не искаше, а отиде и го хвърли в тъмница, да лежи докле изплати дълга. 31 А съслужителите му, като видяха станалото, твърде много се наскърбиха; дойдоха и казаха на господаря си всичко, що бе станало. 32 Тогава господарят му го повика и му каза: Нечестиви слуго, аз ти простих целия оня дълг понеже ми се примоли. 33 Не трябваше ли и ти да се смилиш за съслужителя си, както и аз се смилих за тебе? 34 И господарят му се разгневи и го предаде на мъчителите да го изтезават докле изплати целия дълг. 35 Така и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако не простите от сърце всеки на брата си.
Всъщност нашата простителност зависи от това доколко осъзнаваме Божията милост към нас. Ако Бог ни е простил всичките грехове, кои сме ние, че да не прощаваме на онези, които са съгрешили спрямо нас? Специално по отношение на простителността Божият стандарт към нас е безкомпромисен. Длъжни сме да прощаваме така както Бог в Христос ни е простил на нас – „от сърце“ – и нямаме никакво право на непростителност (Ефесяни 4:31-32).
31 всякакво огорчение, ярост, гняв, вик и хула, заедно с всяка злоба, да се махне от вас; 32 а бивайте един към друг благи, милосърдни; прощавайте си един на друг, както и Бог в Христа е простил на вас.
Ако не можем да простим, значи ние имаме проблем с осъзнаването на греха си и величината на Божията милост към самите нас. Ако Бог е бил толкова много-милостив към нас, то и ние трябва да бъдем милостиви към другите. В противен случай ние разгневяваме Бога и подлежим на съд и наказание.
ДОБРО Е ДА ХОДИМ СМИРЕНО С НАШИЯ БОГ
Добро е да вършим праведното, добро е да обичаме милост, и накрая, добро е да ходим смирено с нашия Бог. Това означава да не се възгордеем до там, че да Му изневерим и да Го напуснем.
Пример за това колко важно е смирението за Бог е нечестивия цар Ахаав, мъжът на Езавел, който уби Навутей и си присвои лозето му. Тогава Бог говори на пророк Илия и го изпрати при Ахаав с думите:
19 Уби ли ти, а още присвои ли ти? Така казва Господ: На мястото, гдето кучетата лизаха Навутеевата кръв, кучетата ще лижат твоята кръв, да! твоята.
Но, когато Ахаав чу Илиевите думи, той се смири и това негово смирение впечатли Бог дотолкова, че Той пощади живота му (3 Царе 21:27).
27 А Ахаав, като чу тия думи, раздра дрехите си, тури вретище на снагата си, пости и лежеше обвит във вретище, и ходеше внимателно.
Виждате ли, Ахаав се смири. И това пролича не толкова по думите му, колкото по постъпките му. Вретището (облекло от груб плат) и постът бяха белег на смирение. В Исая 58:5 Бог казва, че денят на пост е „ден в който човек трябва да смирява душата си“. Смирението на цар Ахаав отключи реката на Божията благодат и дори и на него въпреки всичката му злина, Бог веднага му показа милост (3 Царе 21:28-29)
28 Тогава Господното слово дойде към тесвиеца Илия и рече: 29 Видя ли как се смири Ахаав пред Мене? Понеже той се смири пред Мене, няма да докарам злото в неговите дни; в дните на сина му ще докарам злото върху дома му.
Апостол Яков изразява важността на смирението така (Яков 4:4-10):
4 Прелюбодейци! не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? И тъй, който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога. 5 Или мислите, че без нужда казва писанието, че Бог и до завист ревнува за духа, който е турил да живее в нас? 6 Но Той дава една по-голяма благодат; затова казва: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат“. 7 И тъй, покорявайте се на Бога, но противете се на дявола, и той ще бяга от вас. 8 Приближавайте се при Бога, и ще се приближава и Той при вас. Измивайте ръцете си, вие грешни, и очиствайте сърцата си, вие колебливи. 9 Тъжете, ридайте и плачете; смехът ви нека се обърне на плач, и радостта ви в тъга. 10 Смирявайте се пред Господа, и Той ще ви възвишава.
Забележете, пророк Михей казва не само да бъдем смирени, но „да ходим“ смирено с нашия Бог. Винаги когато стане въпрос за ходене с Бога, аз се сещам за Енох. В Битие 5:24 за него се свидетелства:
24 И Енох ходи по Бога и не се намираше вече, защото Бог го взе.
Вярвам, че до голяма степен Енох е преобраз на всеки един истински вярващ. Защото, ако и ние „ходим смирено с нашия Бог“ един ден Той ще ни вземе при Себе Си, за да бъдем с Него през вечността.
Като че ли това трето изискване за смирено ходене с Бога е най важно. Защото, това с кого сме свързани определя какви сме и какво правим. Ако нашите отношения с Бога са наред, това моментално ще се отрази на личния ни живот и на отношенията ни с хората.
В СВЕТЛИНАТА НА БОЖИЯТ ХАРАКТЕР И ЕСТЕСТВО
Трите Божии изискванията, които съставляват „доброто“, съвсем не са случайни. Всяко от тях трябва да бъде разглеждано в светлината на Божието естество. Първо, Бог е свят. Той е светлина, и ако искаме да имаме общение с Него, то и ние трябва „ходим в светлина“ или с други думи – „да вършим праведното“.
Второ, Бог е милостив. Милостта Му трае до века. В Римляни 9:16 Той е наречен „Богът, който показва милост“. В милостта си Той ни е спасил, и ако искаме да се приближаваме при Него, то и ние също като Него трябва да обичаме милостта и да я показваме на другите хора.
И трето, Бог е най-върховния Господар. Той е Царят на царете и Господът на господарите. Ако искаме да ходим с Него, трябва да бъдем смирени. Не можем да бъдем горди бунтовници или самовлюбени егоисти – трябва да Му бъдем верни. В Малахия 1:6 Бог казва:
6 Син почита баща си,
И слуга господаря си;
Ако, прочее, съм Аз баща, где е почитта към Мене?
И ако съм Господар, где е страхът от Мене?
Бог не само ни е казал какво е доброто. Той ни го е показал със Своя пример и действията си към нас, особено чрез Господ Исус Христос, който е олицетворение на правдата, милостта и смирението. Бог е добър, и ако искаме да общуваме с него, ние също трябва да бъдем добри – праведни, милостиви и смирени.
От днес ние повече нямаме извинение, че не знаем как да угодим на Бога. От пророк Михей научихме кое е доброто. Бог не иска само формални жертви и богослужения, а иска един живот според Неговия стандарт – „да вършим правото“; иска един характер като Неговия – както Той е милостив, така и ние „да обичаме милост“; и накрая, иска едно покорство към Самия Него, покорство, съответстващо на Неговата върховна позиция – да ходим смирено само с Него и да не се обръщаме към други богове. Много ли е това? Не, това не е „много“ това е „доброто“.
Това не е трудно, нито пък прекомерно. Особено в светлината на всичкото добро, което ни е направил и на безграничната му святост, милост и власт.