3 Царе 12:1-20; Йоан 9:1-41
Заклеймяването е може би най-често срещания грях при християните. Най-кратко то може да бъде определено като остри думи, съдене и „поставяне на етикети на хората“. Думата „заклеймявам“ буквално означава поставяне на белег върху кожата с нагорещено желязо – жигосване. Именно това се случва с душите на хората когато ги заклеймим – не с нажежено желязо, а с нашите думи. В Притчи 25:15 се казва:
мек език троши кости
Заклеймяването оставя белег на сърцето и може да разруши дори взаимоотношения, които са били градени с години.
„МАЛКИЯТ МИ ПРЪСТ ЩЕ БЪДЕ ПО-ДЕБЕЛ ОТ БАЩИНИЯ МИ КРЪСТ“???
Във 3 Царе 12:1-20 четем за това как острият отговор на един на път да се възцари принц доведе до разделяне на една цяла държава:
1 И Ровоам отиде в Сихем; защото в Сихем беше се стекъл целият Израил, за да го направи цар.
Ровоам беше син на най-великия израилев цар Соломон и внук на цар Давид. Забележително е това, че Соломон имаше седемстотин жени, а само един син. Но така или иначе той беше единствения законен престолонаследник.
2 И Еровоам, Наватовият син, който бе още в Египет, гдето бе побягнал от присъствието на цар Соломон, когато чу това, остана в Египет. 3 Но пратиха та го повикаха.
Еровоам беше изразител на общественото недоволство от Соломоновото управление.
Тогава Еровоам и цялото Израилево общество дойдоха та говориха на Ровоам, като рекоха: 4 Баща ти направи непоносим хомота ни; сега, прочее, ти облекчи жестокото ни работене на баща ти и тежкия хомот, който наложи върху нас, и ще ти работим.
Еровоам и целият Израил поставиха едно всенародно искане пред Ровоам. То, обаче звучеше малко ултимативно. Те казаха: „Облекчи бащиния си хомот и ще те работим.“ Това искане като че ли съдържаше скритото послание: „Ако не намалиш тежестта на царските повинности, ние ще се възбунтуваме против теб и повече няма да бъдем твои слуги.“
5 А той им рече: Идете си, чакайте за три дена; после се върнете при мене. И людете си отидоха.
Дотук Ровоам постъпи държавнически – не отговори прибързано, а обеща да отговори в тридневен срок, след като се допита до своите съветници. Съветниците, обаче бяха разделени в своя съвет. Старото поколение го посъветва да отстъпи, а младите да не отстъпва нито на милиметър пред народа.
6 Тогава цар Ровоам се съветва със старейшините, които бяха служили пред баща му Соломон, когато беше още жив, и им каза: Как ме съветвате да отговоря на тия люде? 7 Те му говориха казвайки: Ако станеш днес слуга на тия люде, да им слугуваш, и им отговориш като им продумаш благи думи, тогава те ще ти бъдат слуги за винаги.
Това е един добър и универсален съвет за всеки лидер. Като водачи ние трябва да бъдем благи и грижовни към хората. Тогава за тях няма да е трудно да ни следват. За съжаление младия Ровоам не се вслуша в мъдрия съвет на възрастните, а предпочете да чуе съветът на младото поколение – съвет изказан с дух на гордост и насилие. Всъщност те му казаха това, което той желаеше да чуе.
8 Но той отхвърли съвета, който старейшините му дадоха, та се съветва с младите си служители, които бяха пораснали заедно с него. 9 Рече им: Как ме съветвате вие да отговорим на тия люде, които ми говориха, казвайки: Облекчи хомота, който баща ти наложи върху нас?10 И младежите, които бяха пораснали заедно с него, му отговориха, казвайки: Така да кажеш на тия люде, които ти говориха, казвайки: Баща ти направи тежък хомота ни, но ти да ни го облекчиш, – така да им речеш: Малкият ми пръст ще бъде по-дебел от бащиния ми кръст. 11 Сега, ако баща ми ви е товарил с тежък хомот, то аз ще направя още по-тежък хомота ви; ако баща ми ви е наказвал с бичове, то аз ще ви наказвам със скорпиони.
Съветът на младите беше Ровоам не само да не облекчава състоянието на народа, а напротив, да въведе дори и смъртно наказание за непокорните.
12 Тогава Еровоам и всичките люде дойдоха при Ровоама на третия ден, според както царят бе говорил, казвайки: Върнете се при мене на третия ден. 13 И царят отговори на людете остро, като остави съвета, който старейшините му дадоха, 14 и говори им по съвета на младежите та каза: Баща ми направи тежък хомота ви, но аз ще приложа на хомота ви; баща ми ви наказа с бичове, но аз ще ви накажа със скорпии. 15 Така царят не послуша людете; защото това нещо стана от Господа, за да изпълни словото, което Господ бе говорил чрез силонеца Ахия на Еровоама Наватовия син.
Забележете как е определен Ровоамовия отговор към народа – като „остър“ – в ст.13 се казва, че царят отговори на людете „остро“. Именно това е заклеймяването – остри думи, думи които са окончателни, мнение което не подлежи на промяна. Трябва да се пазим от такива изказвания, особено, когато нямаме цялата информация за положението в което се намират хората. Заклеймителни изказвания са изказвания като:
- Грешен си и затова те постигна тази трагедия.
- Не си даваш десятъка и затова не ти стигат парите.
- Болен си, защото имаш грях в живота си.
- Ти си „отпаднал“
- Нямаш право да служиш в църквата, защото не си свят.
Не винаги болестите и трагедиите в живота ни са в следствие на грях. Това, че си даваш десятъка не е гаранция, че никога няма да останеш без пари – има и други фактори, които определят социалното ни положение – например, дали умеем да пестим или пръстите ни са „широки“.
Когато, обаче сложим етикет върху някого: „горд“, „грешен“, „отпаднал“, „клюкар“… Ние го заклеймяваме и той започва да се чувства отхвърлен и огорчен.
Какво става, когато използваме остър език срещу някого? Вижте как реагира народа на суровото решение на Ровоам.
16 А като видя целият Израил, че царят не ги послуша, людете в отговор на царя рекоха: Какъв дял имаме ние в Давида? Никакво наследство нямаме в Есеевия син! В шатрите си Израилю! Промишлявай сега, Давиде, за дома си.
Острият Ровоамов отговор предизвика остра реакция от страна на народа. Хората се отдръпнаха от Ровоам и царството се раздели на две. Понякога, когато заклеймим някого, особено в църква, обикновено той казва: „Довиждане тогава, не ви ща църквата, не ви ща нищо!“. Той се затваря в себе си и думите ни срещу него могат да станат причина тий наистина да отпадне от вярата.
От този момент нататък никога повече не се говори за държавата Израил като цяло. Тя се разделя на Северно царство (което запазва името Израил) и Южно царство (Юдея) – царството в което продължава да управлява Давидовата династия.
17 А колкото за израилтяните, които живееха в Юдовите градове, Ровоам царуваше над тях. 18 Тогава цар Ровоам прати при израилтяните Адорама, който бе над набора; но целият Израил го биха с камъни, та умря. Затова цар Ровоам побърза да се качи на колесницата си, за да побегне в Ерусалим. 19 Така Израил въстана против Давидовия дом и остава въстанал до днес. 20 А когато чу целият Израил, че Еровоам се завърнал, пратиха да го повикат пред обществото, и го направиха цар над целия Израил; никое друго племе освен Юдовото не последва Давидовия дом.
Така че, виждате, заради един остър отговор царството се раздели. Заради едно заклеймяване може църквата да се раздели, може хората да отпаднат. Затова трябва да внимаваме много какво говорим – особено старите във вярата. Защото като че ли колкото по-дълго сме във вярата, толкова по-склонни сме да съдим. Като видиш нещо в някого и започваш да казваш: „Той е такъв, той е такъв, той е такъв, той е такъв…“ Но, чакай, първо погледни себе си! Нали! Съчицата търсим, а гредата не виждаме…
„ЦЯЛ В ГРЕХОВЕ РОДЕН“???
В Новия Завет четем една друга интересна история – тази за изцелението на слепородения човек (Йоан 9:1-41).
1 И когато заминаваше, видя един сляпороден човек. 2 И учениците Му Го попитаха казвайки: Учителю, поради чий грях, негов ли, или на родителите му, той се е родил сляп?
Виждайки страдалеца учениците на Исус веднага се опитаха да го „заклеймят“ – да му поставят етикет. Така е по-лесно. Ако някой е заклеймен като грешник, ние няма какво повече да се занимаваме с него. Исус, обаче, предпочиташе вместо да съди и да заклеймява – да помогне. А за него няма невъзможно нещо.
3 Исус отговори: Нито поради негов грях, нито на родителите му, но за да се явят в него Божиите дела. 4 Ние трябва да вършим делата на Този, Който Ме е пратил, докле е ден; иде нощ, когато никой не може да работи. 5 Когато съм в света, светлина съм на света. 6 Като рече това, плюна на земята, направи кал с плюнката и намаза с калта очите му; 7 и рече му: Иди, умий се в къпалнята Силоам (което значи Пратен). И тъй, той отиде, уми се, и дойде прогледал.
Представяте ли си какво се случи? Този човек беше заведен до басейна, изми се и заедно с отмиващата се кал се отми и неговата слепота. Очите му се отвориха. Той видя светлината на деня и може би собственото си отражение във водата. Тогава може би той скочи и започна да танцува от радост – до сега никога не беше виждал нищо, а сега виждаше.
Исус извърши едно велико чудо. И това беше не само чудо, но и знамение, защото намазвайки очите на слепеца с кал Той се идентифицира с Онзи, който направи човека от пръст и вдъхна в ноздрите му от Своето дихание. Идентифицира се с Онзи, който каза: „Да бъде светлина. И стана светлина.“.
С това велико знамение, обаче проблемите на изцеления слепец не се свършиха, защото той стана повод за изявяването на позицията на всички спрямо Исус.
8 А съседите и ония, които бяха виждали по-преди, че беше просяк, казваха:
Не е ли този, който седеше и просеше?
9 Едни казваха: Той е;
други казваха: Не, а прилича на него.
Той каза: Аз съм.
10 Затова му рекоха:
Тогава как ти се отвориха очите?
11 Той отговори:
Човекът който се нарича Исус, направи кал, намаза очите ми, и рече ми: Иди на Силоам и умий се. И тъй отидох, и като се умих прогледах.
12 Тогава му рекоха:
Где е Той?
Казва: Не зная.
Сега, проблемът на слепеца беше, че Христос го изцели в събота. Това породи спор в синагогата. След като чуха разказа на слепеца, вместо да отдадат слава на Бога, фарисеите започнаха да спорят. Един стана и се провикна:
Този човек не е от Бога, защото не пази съботата.
Исус беше заклеймен: „Този човек не е от Бога“. Друг обаче се изправи и се изказа в защита на Исус:
Как може грешен човек да върши такива знамения?
Това доведе до раздор между фарисеите. Те бяха изправени пред дилема – или да приемат Исус като Божий пратеник или да го анатемосат като грешник.
17 Казват пак на слепеца: Ти що казваш за Него, като ти е отворил очите? И той рече: Пророк е.
Сега, обаче фарисеите задълбочиха разследването си и повикаха родителите на слепеца за да докажат че той е бил сляп, а сега вижда и наистина е станало чудо.
Тоя ли е вашият син, за когото казвате, че се е родил сляп? А сега как вижда?20 Родителите в отговор казаха: Знаем, че този е нашият син, и че се роди сляп; 21 а как сега вижда, не знаем; или кой му е отворил очите, не знаем; него питайте, той е на възраст, сам нека говори за себе си.22 Това казаха родителите му, защото се бояха от юдеите; понеже юдеите се бяха вече споразумели помежду си да отлъчат от синагогата онзи, който би Го изповядал, че е Христос. 23 По тая причина родителите му рекоха: Той е на възраст, него питайте.
Последва второ дело, този път не за да може фарисеите да се убедят, че Исус е пророк, а за да може те да убедят слепеца, че Исус е грешник. Понякога това е и нашия проблем. След като веднъж сме казали нещо, продължаваме да го поддържаме и да го защитаваме на всяка цена, дори и да осъзнаваме, че може и да не сме прави.
24 И тъй, повикаха втори път човека, който беше сляп, и му рекоха: Въздай слава на Бога; ние знаем, че този човек е грешник.
Тук вече етикетът, поставен на Исус беше не само: „Този човек не е от Бога“, но вече ясно и просто: „този човек е грешник“. За фарисеите Исус беше грешник, понеже според техните разбирания Той беше нарушил съботата, но за прогледналия слепец Исус не беше грешник, а Спасител.
25 А той отговори: Дали е грешник, не зная; едно зная, че бях сляп, а сега виждам.
Като че ли фарисеите усещаха, че доводът им, че Исус е грешник, понеже е изцелил слепецът в събота не издържа. Затова те искаха да потърсят още доводи за греха на Исус в начина по който той е извършил чудото. Може би нещо в самата процедура, ще им даде повод, за който да се хванат и „окончателно“ да разобличат Исус. Затова те попитаха прогледналия:
Какво ти направи? Как ти отвори очите?27 Отговори им:
Казах ви ей сега, и не чухте; защо искате пак да чуете? Да не би и вие да искате да Му станете ученици?
28 Тогава те го изругаха, казвайки: Ти си Негов ученик; а ние сме Моисееви ученици. 29 Ние знаем, че на Моисея Бог е говорил, а Този не знаем откъде е.30 Човекът в отговор им каза:
Това е чудно, че вие не знаете от къде е, но пак ми отвори очите. 31 Знаем, че Бог не слуша грешници; но ако някой е благочестив и върши Божията воля, него слуша. 32 А пък от века не се е чуло да е отворил някой очи на сляпороден човек. 33 Ако не беше Този Човек от Бога, не би могъл нищо да стори.34 Те в отговор му казаха:
Ти цял в грехове си роден, и нас ли учиш? И го изпъдиха вън. {Или: Отлъчиха го.}*
Тук фарисеите довършват онова, което започнаха христовите ученици. Спомняте ли си как започна тази глава? Виждайки слепородения, учениците запитаха Исус дали човекът е сляп поради негов грях или поради грях на неговите родители. Дали проклятието е по негова вина или е наследствено? Исус не им отговори. Той не желаеше да събаря хората, а да ги въздига. С това той ни остави пример, че не е наша работа да съдим хората. Ако можем да им направим нещо добро, добре, нека да го направим, но ако не – по-добре да си мълчим. Ако учениците, бяха задали същия въпрос на фарисеите, за разлика от Исус, те нито за миг не биха се поколебали да отсъдят, че слепотата на бедния човек определено е резултат от наследствено проклятие, застигнало го поради греховете на предците му. Фарисеите заклеймиха човека дори, след като той бе прогледал. Вместо да кажат: „Слава на Бога за Божията милост и благословение. Слава на Бога, че ти е подарил зрение, което никога не си имал!“ Фарисеите заклеймиха прогледналия: „Ти цял в грехове си роден!“
Ето това е заклеймяването: „Ти цял в грехове си роден!“
- Грешен си и затова те постигна тази трагедия.
- Не си даваш десятъка и затова не ти стигат парите.
- Болен си, защото имаш грях в живота си.
- Ти си „отпаднал“
- Нямаш право да служиш в църквата, защото не си свят.
- Нямаш успех в живота поради наследствено проклятие.
- Имаш демон, и затова не можеш да спреш да се ядосваш…
Представяте ли си как се е почувствал прогледалия слепец, като е чул думите: „Ти цял в грехове си роден!“ Зарадван от чудото на изцеление, което Бог е извършил в живота му, сега той е като попарен с вряла вода и отлъчен от обществото, само защото отказва да се съгласи, че Исус е грешник, понеже го е изцелил в събота.
Заклеймяването и съденето е нещо присъщо на фарисейския дух, квас и практика. В тази глава фарисеите първо заклеймяват Исус като „грешник“ (ст.24), а после и изцеления от него слепец като „цял в грехове роден“ (ст.34).
Да, хората могат дълбоко на ни обидят, могат жестоко да ни наранят, (а и ние тях), но не и Исус. Той ни разбира. Той ни желае само доброто. И Той никога няма да ни изостави.
35 Чу Исус, че го изпъдили вън, и, като го намери, рече: Ти вярваш ли в Божия Син? 36 Той в отговор рече: А Кой е Той, Господи, за да вярвам в Него? 37 Исус му рече: И видял си Го, и Който говори с тебе, Той е. 38 А той рече: Вярвам Господи; и поклони Му се.39 И Исус рече: За съдба дойдох Аз на тоя свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да ослепеят.
Тук вече не става въпрос за физическо зрение, а за духовно. Прогледналия слепец видя Божият Син и повярва в Него. Фарисеите видяха знамението за Неговата божественост и Го заклеймиха като „грешник“.
40 Ония от фарисеите, които бяха с Него, като чуха това, рекоха Му:
Да не сме и ние слепи?
41 Исус им рече:
Ако бяхте слепи, не бихте имали грях, но понеже сега казвате: „Виждаме“, грехът ви остава.
Ако фарисеите биха признали духовната си слепота, те биха били свободни от отговорност, но понеже те твърдяха, че могат да виждат когато всъщност бяха напълно слепи, тогава за тях не можеше да има никакъв лек. Ако те бяха слепи и не можеха да видят светлината, ние не бихме могли да ги държим отговорни за това, че не я разпознават, но понеже те твърдят че я разбират и въпреки това я отхвърлят, затова ще бъдат съдени.
Разбира се тук става въпрос за духовното невежество на Фарисеите спрямо Исус и тяхното настояване, че са прави в преценката си за Него, дори когато напълно грешат, но този принцип би могъл да се приложи и спрямо заклеймяването. Ако някой се въздържа от поставяне на етикети и заклеймяване на другите, то той не би имал грях. Но, ако той съди другите, въпреки че не познава ситуацията и мотивите им за дадена постъпка, то грехът му си остава.
НЕ СЪДЕТЕ, ЗА ДА НЕ БЪДЕТЕ СЪДЕНИ!!!
В Проповедта на планината Исус каза:
1 Не съдете, за да не бъдете съдени. 2 Защото с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят, и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери. 3 И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не внимаваш на гредата в твоето око? 4 Или как ще речеш на брата си. Остави ме да извадя съчицата из окото ти; а ето гредата в твоето око? 5 Лицемерецо, първо извади гредата от твоето око, и тогава ще видиш ясно за да извадиш съчицата от братовото си око.
Вместо да съдим другите, по-добре да съдим себе си. Ако видим „гредата“ или това, колко великански са собствените ни грехове, тогава със сигурност ще бъдем доста по-милостиви и благодатни към другите. Трябва да бъдем много внимателни в мярката. Или за себе си използваме една мярка, а за другите друга? Всяка преценка, направена според двоен стандарт е погрешна! Затова трябва да внимаваме! И да не заклеймяваме! Първо, защото заклеймяването по принцип е погрешно, и второ, защото последствията от него са особено тежки, а често и необратими за нашите взаимоотношения.