Псалом 84:1-12
Когато псалмистът пише този псалом той е далеч от Ерусалимския храм. Той би желал да бъде там, да бъде всред онези поклонници или пилигрими, които отиват на поклонение в храма. Изказва благородна завист към пилигримите – онези пътуващи евреи, които отиват на поклонение в Ерусалим. Според Закона три пъти в годината евреите е трябвало да се явяват в Ерусалим – по време на Пасхата, на Петдесятница и по време на празника шатроразпъване. Този псалом съвпада най-вече с последния от тези празници, защото говори за „есенния дъжд“, а шатроразпъване е било през есента.
Желанието на псалмопевеца за Господа е толкова силно, че той предпочита да бъде в Божието обиталище дори само за един ден вместо да преживее хиляди дни на друго място. Чрез този псалом той предава същото желание и на нас.
Ние не знаем кога точно е написан този псалом, но той е наречен „псалом на Кореевите потомци“. Надписът му е подобен на този, който предшества Псалом 8 и 81.
1 За първия певец, на гетския инструмент, псалом на Кореевите потомци.
Тези псалми са предназначени за изпълнение в съпровод с „гетски инструмент“. Гетският инструмент е бил струнен инструмент, до голяма степен подобен на съвременната китара. Не е ли забележително, че и днес когато пеем песни, написани върху псалмите, и ние също свирим на китара.
Псаломът естествено се разделя на три части от думичката „Села“ (ст.4,8), която може би е била знака за пауза, изпълнение на соло или момент за размисъл.
ДЪЛБОК КОПНЕЖ ЗА ГОСПОДА (ст.1-2)
В първите два стиха виждаме желанието на псалмопевеца да бъде в Божия дом. Той е развълнуван от Божието присъствие.
Колко са мили Твоите обиталища Господи на силите!
В ст.2 се описва неговия духовен глад:
2 Копнее и даже примира душата ми за дворовете Господни;
Сърцето ми и плътта ми викат към живия Бог.
Забележете, че това е копнеж на цялото човешкото същество: – и духовната част – душата и сърцето; и физическата част – тялото или плътта. Псалмопевецът копнее,“примира“ за дворовете Господни с цялото си естество. Подобно нещо се казва и в Псалом 42:1-2:
Както еленът пъхти за водните потоци,
Така душата ми въздиша за Тебе, Боже.
2 Жадна е душата ми за Бога, за живия Бог;
Кога ще дойда и ще се явя пред Бога?
Защо псалмопевецът копнее да бъде с Бога? Защото Бог е най-прекрасното същество в цялата вселена. Забележете, че той го нарича „Живия Бог“. Това не само означава, че Бог никога не умира, но и че Той е Онзи, който дава живот на всички около Себе Си. Кой не би желал да бъде в присъствието на такъв животворящ Бог?
БОГ НА ВРАБЧЕТО И НА ЛЯСТОВИЦАТА (ст.3-4)
В следващите два стиха псалмопевецът изразява възторга си от това, че Бог приема всеки. Въпреки, че е превъзнесен, той не се прави на недостижим. Всеки може да дойде и да общува с Него. Тук са споменати две птици, за които често се говори в Библията – врабчето и лястовицата. Те се приютяват под стрехите на храма.
3 Дори врабчето си намира жилище,
И лястовицата гнездо за себе си гдето туря пилетата си,
При Твоите олтари, Господи на Силите,
Царю мой и Боже мой.
Врабчетата са малки, незначителни и непотребни – „никому ненужни“. Въпреки това и за тях има място в Божието присъствие. Спомняте ли си кога Господ Исус използва за пример врабчетата? Когато говореше за Божията грижа за нас. В Матей 10:29-31 Той казва:
29 Не продават ли се две врабчета за един асарий? и пак ни едно от тях няма да падне на земята без волята на Отца ви. 30 А вам и космите на главата са всички преброени. 31 Не бойте се, прочее, вие сте много по-скъпи от врабчетата.
Дори и врабчетата да са малки и евтини, пак те не са забравени от Бога (Лука 12:6)!
Врабчето и лястовицата символизират определени типове хора. Врабчето е символ на онези, които се чувстват незначителни и ненужни на никого. Но такива хора трябва да бъдат уверени, че те са добре дошли да намерят своето „гнездо“ – място на топлина и сигурност – в Божието присъствие. Много често, когато Бог иска да извърши нещо велико той пропуска гордите и надутите и се спира при смирените и незначителните.
Лястовицата е символ на свободата, на онези, чийто живот е изпълнен с неспокойство и непрестанно суетене. Лястовицата няма прав полет. Тя непрекъснато прехвръква насам и натам. Има хора, които непрекъснато търсят нещо ново. Никога не са спокойни. Но и те могат да намерят успокоение и „дом“ за себе си при „Божиите олтари“.
Единствено животът с Бога може да донесе истинско удовлетворение. Затова той е толкова скъпоценен. В края на ст.3 псалмопевецът се обръща към Него с думите: „Господи на Силите, Царю мой и Боже мой“. Въпреки, че е всемогъщ и вседостатъчен, в същото време Бог е един личен Бог – приятел на всеки, който би го потърсил с цялото си сърце. Ти приел ли си Господ на Силите за твой Бог? Той твой Цар ли е? Имаш ли това близко общение, което е Божията воля за всеки един от нас?
БЛАЖЕНСТВОТО НА ЖИВЕЕЩИТЕ В БОЖИЯ ДОМ (ст.4)
В четвърти стих е първото от трите блаженства в този псалом – блаженството на живеещите в храма – в Божия дом:
4 Блажени ония, които живеят в Твоя дом;
Те всякога ще Те хвалят. (Села).
Онези, които живеят в Божия дом са свещениците и левитите. Или други благочестиви юдеи като Анна (Лука 2:36-37). Такива хора винаги ще хвалят Бога, защото ще бъдат благословени от Него. Но днес това се отнася не само за тях но и за всички нас, защото в Христос ние всички сме Божии свещеници. В своето Откровение ап. Йоан възкликва (Откровение 1:5-6):
На този, Който ни люби, и ни е развързал от греховете ни чрез кръвта Си, 6 и Който ни е направил Царство от свещеници на своя Бог и Отец, на Него да бъде слава и господство във вечни векове. Амин.
Като Божии свещеници ние можем да живеем в Неговия дом и да бъдем блажени. Но къде е той днес?
КЪДЕ Е ДНЕС БОЖИЯ ДОМ?
В първите четири стиха няколко пъти се използват думи, обозначаващи местообиталището на Бога: „Твоите обиталища“, „дворовете Господни“, „Твоите олтари“, „Твоя дом“. В Старият Завет всички тези места бяха първо в скинията, а после в храма. Но, къде са те в Новия Завет?
От времето на Петдесятница до сега църквата, събранието на вярващите е одобреното от Бог Божие обиталище. В Стария Завет виждаме, че когато дадено свято място се освещаваше за Божие обиталище, сам Бог беше този, който по свръхестествен начин запалваше огъня на неговия олтар. По същият начин духовният олтар на църквата бе запален от Бог на деня на Петдесятница. Когато на Петдесятница Святият Дух слезе върху събраните 120 човека в горницата в Ерусалим, той бе предшестван от огнено сияние, от „огнени езици“ (Деяния 2:3). Това знамение беше печата на Божието одобрение върху църквата като Неговия нов храм. От тогава насам същото Божие присъствие, което беше в скинията и храма, днес може да се намери във всяка истинска христова църква.
1 И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място. 2 И внезапно стана шум от небето като хвученето на силен вятър, и изпълни цялата къща, гдето седяха. 3 И явиха им се езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях.
Не сградата в която се събираме, ние сме Божият храм. В 1 Коринтяни 3:16-17 се казва:
16 Не знаете ли, че сте храм на Бога, и че Божият Дух живее във вас? 17 Ако някой развали Божия храм, него Бог ще развали; защото Божият храм е свет, който храм сте вие.
Бог обитава в нашите събрания, ето защо те са важни. Ето защо не трябва да оставяме събиранията си (Евреи 10:25)!
БЛАЖЕНСТВОТО НА ПИЛИГРИМИТЕ (ст.5)
В следващите стихове са описани пилигримите, които пътуват към Ерусалим.
5 Блажени ония човеци, чиято сила е в Тебе.
В чието сърце са пътищата към Твоя дом.
Тези стихове са описание затова какво би се случило, ако допуснем Бог да действа и да работи в живота ни. Ако разчитаме само на собствената си сила в нашата работа, и особено в служението ни пред Бога, ние скоро ще се изтощим и изнурим. Ще уморим не само себе си, но и хората около нас. Затова, Бог трябва да бъде нашият източник на сили и енегргия. В Посланието към Колосяните 1:29 ап. Павел споделя своята опитност:
29 Затова се и трудя, като се подвизавам според Неговата сила, която действува в мене мощно.
А в Посланието към Филипяните 4:13 той казва:
13 За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепя.
ЖИВОТ ЗА БОГА (ст.6-7)
Животът с Бог е на първо място живот ЧРЕЗ Бога – живот чрез Неговата сила и благодат. На второ място животът с Бог е живот ЗА Бога. Онези, „чиято сила е у Бога“ живеят с Него и вървят по Неговите пътища. Те използват силата, която им дава Бог за Негова Слава. Те променят плача на хората в радост (ст.6).
6 Минаващи през долината на плача,
Те я преобръщат на място на извори;
И есенният дъжд я покрива с благословения.
„Долината на плача“ всъщност се нарича „Бака“. Тя е наименувана така по името на едно дърво, което се казва „бака“. То е характерно с това, че живее в сухи и пустинни местности. Ние не знаем къде точно се намира тази долина, но най-вероятно тя е била някъде по пътя на пилигримите. За да стигнат до Божия дом, те е трябвало да преминат през нея. Но пустинните местности не спират поклонниците. Там, всред сушата те намират вода. Това, което са правели е било, че те са издълбавали малки кладенци в които да търсят вода. Но след това тези кладенци са били пълнени с една допълнителна, специялна вода – вода, която е идвала от небето – от есенните дъждове. Ние като простосмъртни човеци можем да създадем условия за Божията намеса, но само Бог може да извърши чудото. Когато онези, които живеят чрез Бога и за Бога дойдат до място на отчаяние и обезкуражение, с Божията свръхестествена намеса те го превръщат в място на свежест и удовлетворение
Есенният дъжд в този стих ни напомня за действието на Святият Дух. Той е Този, който ни дава сила за служение (ст.7).
7 Те отиват от сила в сила;
Всеки от тях се явява пред Бога в Сион.
Естествената посока на развитие на нещата е обратната – от сила към слабост. Когато тръгваме на път ние сме свежи и изпълнени с очакване и ентусиазъм. Но по-късно се изморяваме, огладняваме, краката ни започват да ни болят и ние започваме да се оплакваме. Но, не е и пилигримите. С приближаването към Божия дом техните сили вместо да отслабват, свръхестествено нарастват – те стават по-силни и по-силни, отиват „от сила в сила“. Защо? Защото Бог е техен помощник. Божиите хора винаги се движат в положителна посока – от сила в сила, от святост към святост, от слава към слава.
МОЛИТВА ЗА ЦАРЯ (ст.8-9)
До този момент в псалома авторът говори за копнежа си към Бога, за благословения живот на онези, които Го търсят и живеят за Него. Но, сега той се обръща директно към Господ на Силите:
8 Господи Боже на Силите, послушай молитвата ми.
Приклони ухо, Боже Яковов. (Села).
9 Боже, щите наш, виж,
И погледни в лицето на Твоя помазаник.
Думата „помазаник“ на еврейски е „месия“ – тази дума може да се отнася за Христос, но също така и за юдейския цар. Забележете, че псалмопевецът се моли не за себе си, не за някой друг, а за своя цар. Той иска Бог, Великият Небесен Цар да простре милостта си и да обгърне с нея и земния цар, Неговия представител на земята. Важно е царят да бъде благословен от Бога, защото доброто управление на страната гарантира мира и държавната сигурност – неща които са особено нужни за едно нормално поклонение. В Новият Завет ап. Павел ни казва ние да се молим за онези, които управляват страната ни и градовете ни (1 Тимотей 2:1-3)
1 И тъй, увещавам, преди всичко, да отправяте молби, молитви, прошения, благодарения за всичките човеци, 2 за царе и за всички, които са високопоставени, за да поминем тих и спокоен живот в пълно благочестие и сериозност. 3 Това е добро и благоприятно пред Бога, нашия Спасител,
ЖИВОТ ПО-ДОБЪР ОТ ВСЕКИ ДРУГ (ст.10-11)
В следващият стих авторът изразява своите приоритети, своите предпочитания в живота.
10 Защото един ден в Твоите дворове е по-желателен от хиляди други дни;
Предпочел бих да стоя на прага в дома на моя Бог,
Отколкото да живея в шатрите на нечестието.
Онези, които са стояли на прага на храма са били портиерите. Псалмопевецът предпочита да бъде дори и само един портиер, дори и само за един ден, вместо да живее хиляда години „в шатрите на нечестието“. Тук разликата не е в количеството, а в качеството на живота.
11 Защото Господ Бог е слънце и щит;
Господ ще даде благодат и слава;
Няма да лиши от никакво добро ходещите с незлобие.
Псалмистът размишлява за Божиите благодеяния. Той оприличава Бога на „слънце и щит“ – светлина и закрила. Ако съм в тъмнина и се нуждая светлина и водителство – Бог е моето слънце. Ако съм в опасност и се нуждая от защита – Бог е моя щит. Той е всичко, от което се нуждая.
Дава ми благодат и слава. Благодатта е вътрешен дар – тя ни прави способни да издържаме натиска и напрежението на обстоятелствата и да имаме вътрешен мир. Славата е външен израз. Бог ни дава благодат за да ни изведе към слава – не само в Небето, но тук и сега. Ако ние го прославяме, то и Той ще ни прослави. Същото се казва и в Псалом 91:15. Бог говори за онзи, който „е поставил в Него любовта си“ (Псалом 91:14) и казва: „ще го избавя и ще го прославя“.
Бог е Бог, който промисля. Той ще промисли за нас и „няма да ни лиши от никакво добро“, ако ходим в невинност и чистосърдечие.
БЛАЖЕНСТВОТО НА УПОВАВАЩИТЕ В ГОСПОДА (ст.12)
В заключение псалмистът отново поглежда към своя Цар – Господ на Силите. И тук той произнася трето блаженство в псалома. Първото е за онези, които живеят в Божия дом (ст.4). Второто е за онези, чиято сила е в Бога (ст.5). Третото е за онези, които уповават в Него (ст.12).
12 Господи на Силите,
Блажен оня човек, който уповава на Тебе.
В началото на псалома псалмопевецът изразява дълбокия си копнеж за общение с Господа (ст.1-2). Сега той завършва, като насърчава всеки да търси Господа като положи упованието си в Него.