Исая 40:28-31
28 Не знаеш ли? не си ли чул,
Че вечният Бог Иеова,
Създателят на земните краища,
Не отслабва и не се уморява?
Неговият разум е неизследим.
29 Той дава сила на отслабналите,
И умножава мощта на немощните.
30 Даже младите ще отслабнат и ще се уморят.
И отбраните момци съвсем ще паднат;
31 Но ония, които чакат Господа, ще подновят силата си,
Ще се издигат с крила като орли,
Ще тичат и няма да се уморят,
Ще ходят и няма да отслабнат.
Забележете какво се казва в ст.31. Ония, които чакат Господа ще се издигат с крила като орли. Защо точно като орли? Какво знаем за орлите? Както лъвът е царят на животните, така орелът е цар на птиците. От него се излъчва благородство. Орелът е една от най-силните птици. Размах на крилете – до 2,20 м. Орелът е толкова силен, че може да пренесе тежест по-голяма от собственото му тегло (например малко агънце). Господар е на небето. Смел и свободен е. Лети най-високо. Скоростта му на летене достига до 250 км/ч. Очите му са защитени с фина прозрачна мембрана. Вижда най-далеч (може да види заек от три километра височина). Нищо не може да избегне от полeзрението му – 270 градуса периферно виждане.
В Йов 39:27-29 се казва:
27 При твоята ли заповед се възвишава орелът,
И прави гнездото си по височините?
28 Живее по канарите, и там се помещава,
По върховете на скалите, и по непроходимите места.
29 От там си съзира плячка,
Очите му я съглеждат от далеч.
Орелът гледа и вижда на далече. Ние, вярващите, също гледаме надалеч. Не гледаме само на това, което е под носа ни, само на това, което се вижда, но и на това, което е надалеч. В Евреи 11:13-16 се казва:
13 Всички тия умряха във вяра, тъй като не бяха получили изпълнението на обещанията; но ги видяха и поздравиха отдалеч, като изповядаха, че са чужденци и пришелци на земята.
Като вярващи, ние гледаме на нещата в перспектива. Виждаме вечния живот, не гледаме на нещата, които са временни, а на нещата, които са вечни (2 Коринтяни 4:18).
ГРИЖА ЗА СЕМЕЙСТВОТО
Орелът си избира една орлица, която да му бъде партньор в живота. Той не сменя орлиците всяка година. Избира си една и живее с нея „докато смъртта ги раздели“. В орловото семейство има известно равноправие – и орелът и орлицата мътят пиленцата, пазят гнездото, хранят малките и ги тренират да летят.
Орелът построява гнездото си на високо и сигурно място. То е много уютно и здраво. Орелът прекарва много време в изграждането на дома си, за да го направи издръжлив на бурите. В Йов 39:27,28 Бог се обръща към Йов и му казва:
27 При твоята ли заповед се възвишава орелът,
И прави гнездото си по височините?
28 Живее по канарите, и там се помещава,
По върховете на скалите, и по непроходимите места.
Ние трябва да се молим и да служим за спасение на семейството си. Да възпитаваме едно благочестиво поколение, което ще носи благословение и духовни победи на хората в този свят. В Псалом 127:4 се казва:
4 Както са стрелите в ръката на силния,
Така са чадата на младостта.
Но тези „чада“ трябва да бъдат възпитани в Господния път (Притчи 22:6).
6 Възпитавай детето отрано в подходящия за него път,
И не ще се отклони от него, дори когато остарее.
Характерно за орлите е, че и бащата и майката се грижат за семейството. Бащи, ние не трябва да се отказваме от възпитанието на децата си и да го оставяме само на съпругите си!
РАЗБУТВАНЕ НА ГНЕЗДОТО
Във Второзаконие 32:11 се разказва как Бог се грижи за народа си като орел.
11 Както орел разбутва гнездото си.
Трепери над пилетата си,
Разпростира крилата си
Та ги подема, и вдига ги на крилата си,
Забележете, че орелът „разбутва гнездото си“. После той е „над пилетата си“. След това разпростира крилата си, застава под тях, подема ги и ги издига. Какво се случва? Идва време когато орлите започват да разбутват гнездата си и да ги правят неудобни за малките орлета, така че да ги накарат да излязат от удобството си и да започнат да се учат да летят. Майката орлица започва да ги избутва вън от пропастта. Тогава малките са недоволни, крещят, оплакват се. Може би си мислят, че майка им ги е намразила. Но какво прави всъщност тя? Създава орли.Тя ги бутва от пропастта и те започват стремително да падат надолу. Майката оставя малкото да пада до определен момент. След това застава под него, разперва крилата си и го издига нависоко. След това изведнъж пак го пуска. Докато в един момент то разпери крилете си и полети. По същия начин Бог работи и с нас. Понякога ни поставя там, където е най-опасно. Но целта Му не е да ни убие е да ни накара да излезем от комфортното си положение и „да се научим да летим“.
Божията воля за нас е да вършим това, което Исус вършеше. В Матей 14:25-31 четем удивителната история за това как Петър ходеше по водата. Наистина Исус беше този, който ходеше по водата преди Петър, но това не е толкова учудващо за нас, които вече знаем, че Исус е Бог. Изумително е, обаче, какво прави Петър.
23 И като разпусна народа, изкачи се на бърдото да се помоли на саме. И като се свечери, Той беше там сам. 24 А ладията бе вече всред езерото, блъскана от вълните, защото вятърът беше противен. 25 А в четвъртата стража на нощта Той дойде към тях, като вървеше по езерото. 26 И учениците, като Го видяха да ходи по езерото, смутиха се и думаха, че е призрак, и от страх извикаха. 27 А Исус веднага им проговори, казвайки: Дерзайте! Аз съм; не бойте се. 28 И Петър в отговор Му рече: Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата. 29 А Той рече: Дойди. И Петър слезе от ладията и ходеше по водата да иде при Исуса.
Преставате ли си този момент. Нощ е, но има и луна. Вие сте всред огромно езеро. Вие сте в лодка, която няма мотор, а само платна и гребла. Вятърът е насрещен. И изведнъж посред нощ виждате силует на човек, който ходи по водата. Има поверие, че ако моряци видят призрак, това е лош знак. Всички са изплашени до смърт, но тогава до вас достига глас. И това е гласът на учителя: „Дерзайте! Аз съм; не бойте се.“ Тогава Петър решава да провери дали наистина това е Исус и му казва: „Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата.“ При което Исус му казва: „Добре, ела.“ Петър му повярва, прекрачва борда на лодката, опитва се да потопи кракът си във водата, но за разлика от друг път не може. Водата се оказва твърда като земя. Петър прехвърля и другия си крак и се изправя върху водата. Пуска ръцете си от борда на лодката, обръща се и тръгва към Исус. И о, чудо, той върви! И той като Исус върви по повърхността на езерото В следващият момент, обаче, отмества погледа си от Исус. Оглежда се, вижда вятърът и вълните. Той се усъмнява. Как е възможно това? Тогава изведнъж твърдата основа под краката му като че ли изчезва и той цамбурва във водата. Петър се уплашва и започва да се дави. Извиква за помощ към Исус. Исус го хваща за ръката и го издърпва. Изведнъж твърдата основа отново се появява под краката му. Петър се укрепява и тръгва заедно с Исус обратно към ладията.
30 Но като виждаше вятъра [силен], уплаши се и, като потъваше, извика, казвайки: Господи избави ме! 31 И Исус веднага простря ръка, хвана го, и му рече: Маловерецо, защо се усъмни?
32 И като влязоха в ладията, вятърът утихна.
Забележете, че Исус одобри желанието на Петър да ходи по водата. Той не го смъмри. Когато вярата му се разклати, му помогна и те заедно се върнаха по водата. Божията воля за нас е да живеем живот на чудеса и знамения. В Марко 16:15-20 Исус казва:
15 Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар. 16 Който повярва и се кръсти ще бъде спасен; а който не повярва ще бъде осъден.
17 И тия знамения ще придружават повярвалите: в Мое име бесове ще изгонват; нови езици ще говорят; 18 змии ще хващат; а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди; на болни ще възлагат ръце, и те ще оздравяват.
Има библейски изследователи, които оспорват автентичността на този пасаж, поради това, че най-ранните ръкописи на евангелието завършват в 16:8. Тези стихове, които прочетохме, обаче, звучат като едно резюме на книгата Деяния на Апостолите. В нея виждаме, че апостолите изгонваха демони, изцеляваха болни, възкресяваха мъртви. Това е Божията воля и за нас! Защото Бог е същият вчера, днес и до века. Времето на чудесата не е свършило, защото Бог на чудесата продължава да бъде жив!
ЧАКАЙ ВЯТЪРА НА СВЯТИЯ ДУХ!
Орлите не пърхат с криле когато политат. Те не са като дивите гъски. Някои християни са като дивите гъски. Засилват се, засилват се, засилват се, но все не могат да се издигнат високо като орли. Да се опитваш да вършиш Божията воля със собствени сили е уморително. Ако продължаваш, ще се изразходиш, ще се омаломощиш и изнуриш.
Орлите не политат по този начин. Те застават на ръба на пропастта и чакат. Изчакват въздушните течения и турбуленцията. Когато полъхът дойде, те просто подскачат напред, разперват криле и започват да се реят над планините.
Това е пример за нас. Ние не трябва да подемаме собствени инициативи и след това да се чудим защо нещата в живота и служението ни не вървят. Не, вместо това трябва да чакаме вятърът на Святия Дух. Да търсим Неговото водителство. В Римляни 8:14 се казва:
14 Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове.
Когато се опитваме да вършим нещата със собствени сили, ние ставаме религиозни. Вместо това трябва да разчитаме на Божията благодат и помазание. В Исая 40:31 се казва:
31 Но ония, които чакат Господа, ще подновят силата си,
Ще се издигат с крила като орли,
Ще тичат и няма да се уморят,
Ще ходят и няма да ослабнат.
За да се издигне, орелът чака вятъра. За да се издигнем, ние трябва да чакаме Господа. Не да вършим нещо, само защото някой друг го прави, не да се съревноваваме с другите. Ако се опитваме да вършим нещата със собствени сили, това ще доведе само до безпокойство и съмнение. Когато нещо е от Господа, тогава той ни дава и снабдяването, и увереността, и силата да го извършим. В Псалом 55:22 се казва:
22 Възложи на Господа това, което ти е възложил
и Той ще те подпре;
Никога не ще допусне да се поклати праведният.
Подобно нещо се казва и в Псалом 37:23-24:
23 Стъпките на човека се оправят от Господа;
И Неговото благоволение е в пътя Му.
24 Ако падне, не ще се повали,
Защото Господ подпира ръката му.
Начинът по който орелът посреща бурите е особен и различен от начинът по който реагират другите птици. Когато дойде буря кокошките започват да се суетят и да търсят къде да се скрият. Вместо това, орелът се насочва точно срещу бурята, заключва крилете си и започва да кръжи, докато вятърът го издига нагоре, нагоре – над облаците, над дъжда, над светкавиците и гръмотевиците.
Същото трябва да правим и ние като християни. Когато срещаме трудности, вместо да се предаваме, ние просто трябва да заключим сърцата си във вяра и да оставим хвалението да ни издигне над обстоятелствата. Не трябва да допускаме обстоятелствата да доминират над нас. Спомняте ли си какво направиха Павел и Сила, когато попаднаха в затвора (Деяния 16:23-26)?
23 И като ги биха много, хвърлиха ги в тъмница, и заръчаха на тъмничния началник да ги варди здраво; 24 който, като получи такава заповед, хвърли ги в по-вътрешната тъмница, и стегна добре нозете им в клада.
25 Но по среднощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха, 26 внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха и веднага всички врати се отвориха, и оковите на всичките се развързаха.
Ето какво правят вярата и хвалението. Вместо да допуснат отчаянието да ги сломи, вместо да се предадат, въпреки че несправедливо ядоха бой и бяха хвърлени в затвора, въпреки, че се чувстваха неудобно вързани с вериги, Павел и Сила бяха взели решение да хвалят Бога и да Му пеят. И Бог разклати основите на тъмницата, отвори вратите и развърза оковите. Ето това правят хвалението и вярата.
Когато дойде буря, вместо да бяга, орелът се издига над нея. Колкото по силна е бурята, толкова по-високо се издига той. Нека и ние да правим същото. Нека вместо да ни сломи, бурята да ни издигне!
ПОДНОВЯВАНЕ НА СИЛИТЕ
Това, което е характерно за орелът, е че той живее дълго. И той живее дълго, защото подновява силите си. В Псалом 103:1-5 се казва:
1 Благославяй, душе моя, Господа,
И всичко що е вътре в мене нека хвали светото Му име.
2 Благославяй, душе моя, Господа,
И не забравяй ни едно от всичките Му благодеяния.
3 Той е, Който прощава всичките ти беззакония,
Изцелява всичките ти болести;
4 Който изкупва от рова живота ти,
Венчава те с милосърдие и благи милости;
5 Който насища с блага душата ти,
Тъй щото младостта ти се подновява като на орел.
Орелът също остарява. Перата му започват да окапват. Клюнът му започва да се калцира, силите му започват да отслабват, както и зрението му. Но, какво прави той тогава? Отива на най-високото, усамотено и недостъпно място. Сигурно и уединено място – там, където може да бъде в безопасност. Там той започва да се отърсва от всичко старо по себе си. Преглежда перата си и изскубва всяко старо перо. Остава оголен и беззащитен. След това застава срещу скалата и започва със всичка сила да удря клюна си в нея. Лицето му се разкривява и разкървавява. Отделни части от клюна му падат, но заедно с тях падат и всички калцирани наслоения, които му пречат да затваря клюна си и да го движи свободно. След като изчисти перата и клюна си, орелът пости, докато клюнът му заздравее и му поникнат нови пера. През това време всички нечисти, стари и ненужни неща се изхвърлят от тялото му. Зрението му се изостря и силите му се подновяват. Става по-силен и по-опасен за своите противници.
Когато започнем да се чувстваме стари и уморени, и ние трябва да направим същото. Да прегледаме живота си, сърцата си, и умовете си и да изхвърлим от себе си всяко неправилно и фалшиво мислене, всяко огорчение и всяка връзка, която ни пречи да бъдем свободни в Духа. Тогава, когато постим Бог ще ни даде нови сили и ще подобри здравето ни. В Исая 58:8,11 се казва какво ще направи Бог, когато постим по правилния начин:
8 Тогава твоята светлина ще изгрее като зората,
И здравето ти скоро ще процъфне;11 Господ ще те води всякога,
Ще насища душата ти в бездъждие,
И ще дава сила на костите ти;
И ти ще бъдеш като напоявана градина,
И като воден извор, чиито води не пресъхват.
НОВОРОЖДЕНИЕ
Ако ще живееш живот на орел, ти трябва да бъдеш роден като орел. Не можеш да станеш орел като се опитваш да се правиш на такъв. По същия начин не можеш да станеш християнин като се опитваш да се правиш на такъв. Трябва да бъдеш новороден. В Йоан 3:3 Господ Исус каза на Никодим:
Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой отгоре {или: отново}, не може да види Божието царство.
Друг е проблемът, че има хора, които са новородени, а се държат така, като че ли не са. Ап. Павел нарича такива „плътски християни“. Но нека Бог да ни помогне, ако сме родени като Божии деца, то и да живеем като такива.