За хората в този свят Библията е била и може да бъде отхвърлена книга, обикновена книга или жива книга. Каква книга е Библията за теб?
ХВЪРЛЕНА В ОГЪНЯ, НО НЕ УНИЩОЖЕНА
Един човек за когото Библията беше отхвърлена книга беше цар Юдовия цар, Иоким Иосиевия син. Разбира се тогава Библията все още не беше завършена, беше в процес на писане. Въпреки това, нейните текстове не бяха по-малко святи. Когато цар Йоаким чу част от Библията, той я сряза на парчета и я хвърли в огъня (Еремия 36:20-28,32).
20 После влязоха при царя, (свитъка обаче оставиха в стаята на писача Елисама), и известиха в ушите на царя всички тия думи. 21 И тъй, царят прати Юдия да вземе свитъка; и той го взе от стаята на писача Елисама. И Юдий го прочете в ушите на царя и в ушите на всички първенци, които стояха около царя. 22 А царят седеше в зимния дворец, (като беше деветият месец), и пред него имаше жарник с огън. 23 И когато Юдий беше прочел три-четири стълба, царят сряза свитъка с писарското ножче и хвърли го в огъня на жарника догдето изгоря целият свитък в огъня на жарника.
Когато цар Иоаким чу Божиите думи изговорени от пророк Еремия и записани от писаря Варух, той се разгневи, понеже те не му бяха угодни и хвърли свитъка в огъня. Това беше един ужасен акт на богохулство, но присъстващите там свидетели не го осъзнаха.
24 И не се разтрепериха, и не раздраха дрехите си, ни царят, ни един от слугите му, които чуха всички тия думи. 25 При това, когато Елнатан, Делаия и Гемария ходатайствуваха пред царя да не изгаря свитъка, той не ги послуша.
Въпреки увещанията и молбите на някои от присъстващите, цар Иоаким изгори свитъка с Божиите думи. Той дори пожела да затвори завинаги устата на пророка, но не успя, защото Бог го запази.
26 И царят заповяда на сина си Иерамеил, на Сераия Азрииловия син и на Селемия Авдииловия син да хванат писача Варух и пророка Еремия; но Господ ги скри.
Разбира се един земен цар не може да спре Бога или написването на Божието Слово.
27 И след като изгори царят свитъка и думите, които Варух написа от Еремиевите уста, дойде Господното слово към Еремия и рече: 28 Вземи си пак друг свитък та напиши в него всичките предишни думи, които бяха в първия свитък, който Юдовият цар Иоаким изгори;
… 32 И тъй, Еремия взе друг свитък и го даде на писача Варух Нириевия син, който написа в него от устата на Еремия всичките думи на книгата, която Юдовият цар Иоаким беше изгорил в огъня; а при тях се притуриха и още много подобни думи.
Винаги в историята е имало хора, които са се опитвали да унищожат Библията. Но те никога не са успявали.
БОЖИЕТО СЛОВО НЕ СЕ ВРЪЗВА
Докато е в затвора в Рим, малко преди да бъде екзекутиран, ап. Павел пише следното (2 Тимотей 2:8-9):
8 Помни Исуса Христа, от Давидовото потомство, Който възкръсна от мъртвите според моето благовестие; 9 за което страдам до окови, като злодеец. Но Божието слово не се връзва.
Въпреки страданията си, въпреки затвора и оковите си, въпреки несправедливостите, ап. Павел е оптимист. Защо? Защото той познава силата на Словото. Самият той като човек може да бъде окован, но не и Божието Слово. То не може да бъде изолирано или смълчано. То е непобедимо. Защо? Защото е Божие, защото е вечно. В Исая 40:6-8 пророкът чува Божиите думи и ни ги предава:
6 Глас на един, който казва: Провъзгласи!
И рекох: Що да провъзглася? –
Всяка твар е трева,
И всичката й слава като полския цвят;
7 Тревата съхне, цветът вехне;
Защото дишането Господно духа върху него;
Наистина людете са трева!
8 Тревата съхне, цветът вехне,
Но словото на нашия Бог ще остане до века.
За да приемем Библията като Божие Слово ние трябва да се смирим. Без нея ние нямаме отговорите на основните въпроси на живота. Без нея ние не можем да познаем Бога. Трябва да се смирим за да приемем откровението, което Той ни дава за Себе Си в Словото Си.
ЧУДОТО С АРМЕНСКАТА БИБЛИЯ
Преводът на Библията на новобългарски започва през 1859 година и е завършен през 1871 – продължава 12 години. Той е ръководен от американския мисионер Илайъс Ригс който поканва за свои сътрудници Христодул Костович, д-р Албърт Лонг и известния наш писател Петко Р. Славейков. Първата Библия на новобългарски език е отпечатана в Цариград с помощта на Британското и Американското библейско дружество.
Преди да преведе Библията на български, д-р Ригс превел Библията на арменски (1845-1852), а по-късно и на турски (1873-1878). Разказва се, че на едно юбилейно събрание, някъде около 1882 год. в знак на уважение към него като преводач и Божий служител, на д-р Ригс му подарили по една от трите Библии преведени от него – арменска, българска и турска. Интересно е какво се е случило с една от тях – арменската. Д-р Ригс я подарил на една арменска вярваща, която я занесла в Армения. Тази Библия била на особена почит в семейството й, тъй като била на съвременен, разбираем арменски, а освен това на първата й страница имало автограф от нейния преводач – д-р Ригс. Особено четена и обичана, с годините тя се превърнала в семейна реликва.
През 1915 година по време на турските кланета в Армения в момент на бягство тази жена грабнала Библията на д-р Ригс, увила я в бяло платно и побягнала от турците в съседното село. Там влязла в местната църква, където както по времето на баташките кланета в България, всички местни хора се били събрали и чакали да бъдат изгорени живи. Прекарали една ужасна, безсънна нощ. През цялата нощ те четели от Библията на д-р Ригс, която тази жена била донесла, и се молели. На сутринта началника на башибозука дошъл, отворил вратата и ги пуснал да си вървят. Казал им: “През нощта няколко пъти се опитвахме да палим църквата, но огънят все угасваше. Помислихме, че като че ли правим нещо нередно, което Аллах иска да спре. Затова ви пускаме, вървете си.” По духовен начин хората си обяснили, че това чудо на освобождение се дължало на тяхната молитва за спасение и четенето на Библията на д-р Ригс. Като че ли Бог ги запазил заради тази Библия.
Аз не зная дали това е точно така, но съм уверен, че Бог е видял посвещението на хората, техния глад за Словото Му, чул е молитвите им и се е намесил. Богът за който ни говори Библията е Бог, който слуша молитви, той е Бог на чудеса! Но тези чудеса се случват само с онези, които вярват в Бога и в Библията. Въпреки силата и благодатта, които се крият в тази Книга на книгите, винаги в историята е имало хора, които са я преследвали – хора като юдовият цар Иоаким и всички други гонители на Божието Слово? Защо са го правели? Защото са били заслепени и не са виждали Библията в цялата й сила, мощ и красота. Как я виждаш ти?
НЕРАЗБРАНА И СКУЧНА?
Може би за теб Библията не е лоша книга. Може би за теб тя е просто една от многото книги. Може би просто не я разбираш. Четеш текста, но не можеш да го разбереш и да схванеш приложението му в живота си. Искам да ти кажа, че ако не си повярвал в Исус Христос с цялото си сърце, това е нормално. Тъй като Библията не може да бъде разбрана без просветлението на Святия Дух. В 1 Коринтяни 2:14 ап. Павел казва:
14 Но естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже, то се изпитва духовно.
Не само, че естествения човек не може да схване духовните неща без помощта на Святия Дух, но в допълнение на това, Сатана, “богът на този свят” заслепява умовете на невярващите, така че те да не могат да повярват благовестието и да се спасят (2 Коринтяни 4:3-4).
3 Но ако благовестието, което проповядваме, е покрито, то е покрито за тия, които погиват, – 4 за тия, невярващите, чиито ум богът на тоя свят е заслепил, за да ги не озари светлината от славното благовестие на Христа, Който е образ на Бога.
КАК ДА РАЗБЕРА, АКО МЕ НЕ УПЪТИ НЯКОЙ?
В Деяния на апостолите 8:26-35 четем историята за Филип и Етиопския скопец:
26 А ангел от Господа говори на Филипа, казвайки: Стани, иди към юг, по пътя, който слиза от Ерусалим през пустинята за Газа. 27 И той стана та отиде. И, ето, човек от Етиопия, скопец, велможа на етиопската царица Кандакия, който беше поставен над цялото й съкровище, и беше дошъл в Ерусалим да се поклони, 28 на връщане седеше в колесницата си и четеше пророка Исаия.
Забележете, че този човек беше благочестив. Той беше високо образован, заемаше важен държавен пост, отговаряше за страшно много пари – беше поставен над цялото съкровище на царица Кандакия – това означава, че беше верен. Той дори беше дошъл за да се поклони в Ерусалимския храм на Йехова. Беше се сдобил с копие от свещеното писание и четеше книгата на пророк Исая. Бог беше забелязал, че сърцето му търси Бога и затова изпрати Филип при него.
29 А Духът рече на Филипа: Приближи се и придружи тая колесница. 30 И Филип се завтече та го чу като прочиташе пророка Исаия, и каза: Ами разбираш ли каквото четеш?
Етиопският велможа четеше на глас. Филип го чу и го попита: “Ти хубаво четеш, ама разбираш и това, което четеш?” Етиопецът освен всичко друго беше и честен. Той си призна:
31 А той рече: Как да разбера, ако ме не упъти някой? И помоли Филипа да се качи и да седне с него.
Какво четеше скопецът:
32 А мястото от писанието, което, четеше беше това: –
“Като овца биде заведен на клане:
И както агне пред стригача си не издава глас,
Така не отваря устата Си;
33 В унижение отмени се съдбата Му,
А поколението Му, –
Кой ще го изкаже?
Защото се взе живота Му от земята”34 И скопецът продума и рече на Филипа: Кажи ми, моля ти се, за кого казва това пророкът, – за себе си ли, или за някой друг?
Ако човек не знае за Исус, той много трудно би могъл да разбере този пасаж. Тук се говори за някой, който понася смъртта си безропотно, умира и в същото време има безбройно поколение. Кой е Той?
35 А Филип отвори уста, и като почна от това писание, благовести му Исуса.
След Филиповото обяснение нещата станаха по-ясни за скопеца. Той разбра, че този текст е пророчество за жертвата на Исус на кръста. И тогава Библията в миг оживя пред очите му.
Когато Святият Дух освети за нас Библията с небесна светлина, тя оживява. Забележете, че именно Святият Дух беше този, който заръча на Филип да придружи колесницата на Етиопския скопец. В 1 Коринтяни 2:12 се казва:
11 Защото кой човек знае що има у човека, освен духът на човека, който е в Него? Така и никой не знае що има у Бога, освен Божият Дух. 12 А ние получихме не духа на света, но Духа, който е от Бога, за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари;
Когато сядаме да четем Библията или да слушаме Словото, ние винаги трябва да се молим с думите на Псалом 119:18:
18 Отвори очите ми
За да гледам чудесни неща в Твоя закон.
ЖИВА КНИГА
Когато бъде погледната с просветлението на Святия Дух, Библията оживява. И това е така, понеже тя е жива книга. В Евреи 4:12 се казва:
12 Защото Божието слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва помислите и намеренията на сърцето.
Божието слово е живо и действено, особено когато го приемем “не като човешко слово, а като Божие слово”, и като такова го пуснем да действа в сърцата ни. В 1 Солунци 2:13 ап. Павел казва:
13 И за туй и ние непрестанно благодарим на Бога загдето, като приехте чрез нас словото на Божието послание, приехте го, не като човешко слово, а като Божие слово, каквото е наистина, което и действува между вас, вярващите.
Библията не е мъртва, а жива книга, която оказва положително влияние върху всяка култура и всеки човек, който допусне нейното послание в сърцето си.
Преди много години един капитан акостирал с кораба си в залива на красив остров в южната част на Тихия океан. Бил чул, че местните жители, които преди това били канибали и се хранели с човешко месо, сега били станали много дружелюбни и се интересували от търговия. Докато капитанът разговарял с вожда на племето, той забелязал голяма стара Библия в неговите ръце. Засмял се великодушно и му казал: “Сигурно не вярвате в тази стара книга. Нейното време отдавна е отминало и сега тя не ползва никого”.
Главатарят погледнал към силните въоръжени воини, които стояли около него, след това се усмихнал под мустак и се обърнал към капитана с думите: “Господин капитан, Вие може да си мислите, че тази книга не ползва никого, но това, което не знаете е, че тя ползва именно Вас. Ако тази “стара книга”, както я наричате вие, не беше променила нас и начина ни на живот, досега Вие вече щяхте да бъдете в нашия казан, готвейки се на курбан.”
Мисионерът, който преди години пръв донесъл Библията на този остров умрял с мъченическа смърт, но неговата саможертва не била напразна. Семето на благовестието, което той посял всред това диво племе произвело своя плод. Благодарение на действието на Божието Слово в живота на тези канибали, те престанали да бъдат такива и спрели да се хранят с месото на враговете си.
Библията е жива книга – книга, която може да промени всеки човешки живот, включително и твоя.
КАКВА КНИГА Е БИБЛИЯТА ЗА ТЕБ?
Каква книга е Библията за теб – отхвърлена, обикновена или жива? Ако все още за теб тя е нещо чуждо или непонятно, то смири се, моли се за Божието просветление и намери някой, който да те “упъти по нейните страници”. Тогава ще бъдеш изумен от живота и мъдростта, които извират от нея и за теб тя ще стане фар, който сочи път на спасение и един верен спътник в живота ти.