Лука 15:11-32
Има два вида покаяние. Единият е когато първо дойдем при Исус Христос. Тогава ние трябва де се обърнем от света и от греха и да дойдем при Спасителя и да се покаем за греховете си. Но има и втори вид покаяние. То е след като вече сме станали християни. В нашия житейски път ние може пак да се отклоним от Бога. Тогава пак трябва да се покаем. За това пише в 1 Йоаново 2:1 и 1 Йоаново 1:9:
1 Дечица мои, това ви пиша, за да не съгрешите; но ако съгреши някой, имаме ходатай при Отца, Исуса Христа праведния.
9 Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда.
В определени моменти от историята им на ходенето им с Бога израилтяните бяха много възторжени от това, което Бог правеше. Имаше времена на съживление, но след това те отново се връщаха към тяхното идолопоклонство. Това непрестанно връщане към идолопоклонството закоравяваше сърцата им до такава степен, че те разгневиха Бога и Бог ги наказа. Бяха заведени в плен във Вавилон. Храмът беше разрушен. Когато се отклоняваха, те трябваше да се покаят, за да възстановят взаимоотношенията си с Бога.
В Новия Завет възкръсналия Христос говори на ефеската църква в Откровение 2:5 и ѝ казва:
5 И тъй, спомни си от къде си изпаднал, и покай се, и върши първите си дела; и ако не, ще дойда при тебе [скоро] и ще дигна светилника ти от мястото му, ако се не покаеш.
Бог желае народа Му да се покае. Бог желае църквата Му да се покае. Бог желае ние да живеем живот на покаяние.
Вдигането на светилника от мястото му означава там, където е имало църква, тази църква да спре да съществува. Ние не желаем нашата местна църква да спре да съществува. Ние искаме Божието дело да расте в нашето населено място. Искаме тази сграда да ни бъде малка. Искаме да основаваме нови църкви. Желаем всеки един, който е повярвал в Господ да не се дърпа назад, но да върви напред и да бъде близко до Бог. Молитвата ми е Святият Дух да дойде и да слезе върху всеки един, който е тук. Както Той слезе в деня на Петдесетница и ужили сърцата на всички онези, които слушаха Петровата проповед (Деяния 2:37)! Когато апостолите проповядваха Исус Христос след Неговото възкресение, те заявяваха на народа, на Израилтяните, на Юдеите, на тези които бяха се събрали Йерусалим за Петдесетницата. Ап. Петър им каза, че Исус бе предаден, според определената Божия воля и народните представители, тези които бяха старейшините, Го предадоха на Пилат Понтийски да бъде убит. Но, „Него Бог е направил и Господ е помазаник“ (Деяния 2:36), и е „дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите“ (Деяния 17:31). Слава на Бога! Ние проповядваме един възкръснал Помазаник. Нека тази сутрин всеки да се замисли за това. Исус Христос е бил Възкресен от мъртвите (Римляни 6:9)! Той е живият! И това, че Той е възкръснал означава, че Той е Божий Син (Римляни 1:4)! Исус Христос не е просто легенда или мит. Исус Христос не е просто историческа личност. Исус Христос е Бог (Римляни 9:5; Тит 2:13)! И ако Той е Господ, то ние трябва да се отнасяме с Него като с Господ, особено тези, които сме Го приели като Господ. Трябва да Го почитаме, трябва да Го следваме.
КРЪГОМ КЪМ БОГА
Всички ние имаме нужда да се върнем при Бога. Слабото посещение на църковните събрания показва, че любовта ни към Господа е охладняла. То е индикатор, че сме отстъпили от вярата. Затова, трябва да се покаем и да се върнем към Бога.
Идеята за покаянието се вижда още в Стария Завет. Покаянието включва е обръщение. Да се покаеш означава да направиш кръгом. Можем ли тази сутрин да направим кръгом? Знаете ли как се прави кръгом? Когато имахме на времето военно обучение, учихме се в училище как трябва единият крак да ти е напред, другия назад, завърташ се на пета и на пръсти и правиш кръгом. Както си в тази посока правиш така и хоп, и се обръщаш. Ако се движиш в дадена посока и направиш „кръгом“, ти тръгваш в обратната посока. Ние трябва да направим „кръгом“ в нашето отношение към Бога. Ако сме се отделяли от Него, да се обърнем към Него. Това е обръщението, това е покаянието.
Грехът представлява отделяне от целта. Както казахме, има едно първо покаяние, но след това, когато сме станали вече вярващи ние пак можем да се изгубим и да тръгнем по лошия път. Ние сме тръгнали по Божия път, но след това може би постепенно, постепенно сме направили този кръгом от Бог, като се отделяме от пътя по който вървим към Бога. Често това става не изведнъж, а постепенно. Ако вървиш по една права линия и това е пътя, по който трябва да вървиш, ако дори малко да се отклониш от правата линия, която трябва да следваш, отначало ти не си далеч, можеш с една крачка да се върнеш. Но ти ако продължаваш да се отдалечаваш от правия път по този страничен, отдалечаващ се път, с всяка следваща крачка, ти ще се намираш все по-далече и по-далече, и ако се изгубиш от пътя, който трябва да следваш, ти можеш да завиеш и тогава на практика ти започваш да вървиш в обратната посока. Мисля, че точно това се е случило с много от нас. И не изключвам и себе си от това число. В много отношения ние сме се отделили от Бог. Ние сме направили отклонение, направили сме крачка в страни. Може би сме си казали, че една крачка е нищо, ще можем да се върнем. Но, след това сме направили две крачки, три крачки. Така сме се отделили и сме тръгнали по този страничен, грешен път.
Това, което се получава в християнския живот, а ние го виждаме и в живота на Израил, на Божия народ е следното. В определен момент хората се отклоняват, отстъпват. И поради това, че ние сме извършили това отстъпление, охлаждане, отделяне, ние сме се отдалечили от Бога. Затова, трябва да се върнем. Именно това връщане към Бога е покаянието. Покаянието е когато сме се отделили от Бога, да се върнем при Него. Така, че нека всеки да изпита сърцето си и да се върне при Бога. Ние виждаме в Божието Слово различни пасажи, които ни говорят за покаянието.
ПРОМЯНА НА УМА
На първо място покаянието включва една промяна на ума, на мисленето. Освен умствена страна, покаянието има също емоционална страна – сълзи на покаяние; има и волева страна, която може да е най-трудната – това е плодът на покаянието. Защото, ти трябва да живееш в това покаяние, да останеш в него – това е най-трудното. Първото нещо, обаче, е промяната на ума. В евангелието на Лука 15 глава Исус Христос казва притчата за Блудния син. В Лука 15:11-13 четем
11 Каза още: Някой си човек имаше двама сина. 12 И по-младият от тях рече на баща си: Тате, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели имота. 13 И не след много дни по-младият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там разпиля имота си с разпуснатия си живот.
Вижте, бащата в тази притча всъщност е преобраз на Бог. Когато ние желаем нашата свобода, Бог не ни спира. За Святия Дух се казва, че когато идва, това винаги е видимо. Например, когато Святия Дух слезе на Петдесятница (Деяния 2:1-4); когато Святия Дух се изяви в мощта на Самсон (Съдии 15:14); при разделянето на Червеното море; при сътворението. Когато Святия Дух идва, това е нещото, което е осезаемо и мощно. Когато Той напуска, обаче, това обикновено става невидимо. Той се отделя просто като един гълъб, който отлита. В момента, в който той отлети, просто неговите крака се отделят от мястото. Това не се усеща.
Същото нещо се случва и в нашия живот. Ние сме имали времена в живота си, когато сме усещали присъствието на Святия Дух по много мощен начин. Ние сме имали времена в живота си, когато сме били готови да умрем за Господа. Но нещо се е случило и сме станали безразлични. „Защо да ходя на църква, като мога да си седя в къщи да си почивам? Изморен съм. Бил съм на работа. Господ – Той винаги си е с мене. Аз мога да не чета, мога и да не се моля…“ Но ти така изгубваш връзката си с Бога.
За да можем ние да поддържаме нашето общение с Бога живо, ние имаме нужда от това да практикуваме духовните дисциплини. Духовните дисциплини се съдържат във Великото поръчение. Като част от него, Исус каза, че когато правим ученици, ние трябва да ги учим да пазят всичко, което Той е заповядал.
- Исус е заповядал ли ни е да се събираме? (Матей 18:20)
- Исус е заповядал ли ни е да се молим и да имаме един непрекъснат молитвен живот? (Матей 26:40-41)
- Исус заповядал ли ни е да постим? (Матей 6:16)
- Исус е заповядал ли ни е да вършим добро?
- Исус е заповядал ли ни е да живеем свят живот? (Матей 5:48)
Когато прекъснем практикуването на тези духовни дисциплини, когато не ги практикуваме, тогава нашия Дух отпада. Ние се отделяме от Бога. Тогава ние изстиваме. Нашата вяра угасва. Започваме да се питаме: „Дали наистина има Бог или няма?“ Има ли Бог? Какво ще кажете тази сутрин? Безумният, се казва в Божието Слово, „рече в сърцето си, че няма Бог“. Но ние трябва да бъдем напълно уверени във вярата си.
КЪДЕ Е СТРАХОПОЧИТАНИЕТО КЪМ ГОСПОД?
Ние казваме „Има Бог.“, но въпросът е „Господ ли е Той в твоя живот“? Защото Исус Христос, Неговите титли са: Господ Исус Христос. Христос означава Помазаникът, Царят. Исус означава Спасител. Той е този, който ни спасява, но за нас Той е не само Спасител, не само Цар, но също е Господ. Господ означава Бог. Божий Син, Господар. Ако Той е наш Господар, почитаме ли Го като такъв. В Малахия се говори за Бог Отец, но Бог Отец и Бог Син – те са едно, те са една и съща Троица. И вижте какво се казва в Малахия 1:6:
6 Син почита баща си, И слуга господаря си;
Ако, прочее, съм Аз баща, къде е почитта към Мене?
И ако съм Господар, где е страхът от Мене?
Казва Господ на Силите на вас,
Свещеници, които презирате името Ми“
Ние не трябва да забравяме, че сме свещеници на Господ (Откровение 1:6). Ние сме живи камъни, които се съграждат заедно в Божият Дом (1 Петрово 2:5). Така че не може да си казваш: „Е, тя църквата си се събира, може и без мен.“ Но не може без теб, защото ти си жив камък в този дом, в този храм. Така, че ако ти си жив камък в този дом, то бъди част от този дом.
Ние се радваме за това, че сме царство от свещеници (Откровение 1:6) и свят народ (1 Петрово 2:9). Ако ние сме свещеници къде е нашата жертва, която да пренасяме пред Бога? Така че, нека всеки да провери себе си.
Ние не се спасяваме, чрез духовните дисциплини. Ние не се спасяваме чрез нашето служение, но нашето служение е нещо, което можем да направим, за да покажем на себе си и да видим, че нашата вяра е жива. Вяра без дела е мъртва (Яков 2:20-26). Ако нашата вяра е жива, ние ще бъдем хора на молитвата. Ако нашата вяра е жива, ние ще бъдем хора на добрите дела (Ефесяни 2:10). Ако нашата вяра е жива, ние ще бъдем хора на любовта, която се показва като любов на дело (1 Йоаново 3:14-18). Господ ни дава свобода да живеем така както ние желаем. Обаче, нека не злоупотребяваме с тази свобода.
ГЛАД И УНИЖЕНИЕ
Нека да се върнем към Блудния син. Казва се (Лука 15:14-16):
14 И като иждиви всичко, настана голям глад в оная страна; и той изпадна в лишение. 15 И отиде да се пристави на един от гражданите на оная страна, който го прати на полетата си да пасе свине.
Така, че от син, който е свободен, който има наследство, този блуден син стана слуга, стана роб.
16 И желаеше да се насити с рошковите, от които ядяха свините; но никой не му даваше.
Той беше готов, до такава степен беше изпаднал, че беше готов да яде храна за животни. Обаче не му дадоха, защото го считаха за по-нисш и по-маловажен от техните свине. Затова когато той умираше от глад, те не му дадоха дори и храна за животни да яде.
Именно това се случва, когато се отделим от Бога. Сатана ще ни примами. Той ще направи всичко, за да ни съблазни, да ни отдели от Бога. Но след това той ще ни стъпче, ще ни смачка, ще ни пороби. Защото той е човекоубиец (Йоан 8:44). Той е лъжец. Той ни мрази. Той желае да ни унищожи (Йоан 10:10). Затова, нека да знаем помислите на сатана (2 Коринтяни 2:11), нека да знаем какво ни очаква, ако ни се отделяме от Бог. Защото отделени от Бога ние не можем нищо (Йоан 15:5). Ние ще бъдем погълнати от противника. Противникът ни дявола, като рикаещ лъв обикаля, търси кого да погълне (1 Петрово 5:8). Както антилопите, когато се движат в стадото, когато тичат заедно, тогава те са на сигурно място. Обаче ако някоя антилопа се отдели от стадото и остане самичка, лъвът скача и я захапва, убива я. Така, че задай си въпроса: Ти вървиш ли с Божието стадо? Вървиш ли с тези, които Бог е призовал? Следваш ли овчаря Исус Христос (Йоан 10:27)? Защото Той казва: „Аз съм добрият Пастир.“ (Йоан 10:11,14)
КОЙ ВИ ОМАЯ?
Виждаме, че този син изпадна в това положение. Но не трябва да чакаме да изпаднем в такова положение. Ако сме се отделили от Бога, ние вече сме изпаднали в такова положение. В ст.17 се казва: „А като дойде на себе си…“. Значи той не беше на себе си. Когато ние се отделяме от Бога, независимо в каква посока, ние сме под влиянието на сатана. Трябва да го осъзнаем, въпреки, че не го осъзнаваме, понеже когато се отделяме от Бога, ние сме под влиянието на Сатана. Сатана означава противник (Захария 3:1; 1 Петрово 5:8). Той е противникът на нашите души. Той желае да ни унищожи, да ни смачка. От край време той е човекоубиец, крадец, и лъжец. И в Галатяните, в Посланието към Галатяните вижте какво се казва в 3:1 стих. „О, несмислени галатяни, който ви омая? Вас пред чиито очи Исус Христос е бил ясно очертан като разпнат.“ Щом ап. Павел го пише към Галатяните това не е нещо неприсъщо на човешкото сърце. Присъщо на човешкото сърце е, че то е „измамливо повече от всичко и е страшно болно“ (Еремия 17:9). Защото от сърцето на човека излизат зли помисли, убийства, кражби, прелюбодейства и всяко зло нещо (Марко 7:21). Затова ние се нуждаем от нови сърца (Езекиил 36:26).
Желаем да бъдем новородени. Но когато сме новородени, когато повярваме в Исус Христос, ние трябва да се грижим за това ново създание в нас. Както за едно бебе, когато се роди. То трябва да се храни (1 Петрово 2:2). Трябва да се облича. Трябва да се грижим за него. Така и за новото създание, което е в нас. Ние трябва да се грижим. Този нов духовен човек е роден от Святия Дух (Йоан 3:6). Роден е от семето на Божието Слово. От семето на Словото (1 Петрово 1:23). Така че той има нужда да бъде хранен от думите на вярата (1 Тимотей 4:6). Ако ние не го храним, той ще отпадне. И тогава плътта, старото ни естество, което все още живее в нас ще надделее. И вижте какво казва ап. Павел на Галатяните, въпреки че там става въпрос за едно лъжеучение, в което бяха повярвали. Но така или иначе те се отделиха от Христос и ап. Павел им казва: „О, несмислени галатяни, кой ви омая? Вас пред чиито очи Исус Христос е бил ясно очертан като разпнат.“ Аз вярвам, че този въпрос е валиден за нашата църква днес. „Кой ви омая? Вас пред чиито очи Исус Христос е бил ясно очертан като разпнат.“ Вие, които бяхте огнени за Бога; вие, които бяхте готови без да се срамувате да свидетелствате за Него. Вие, които търсихте къде има служба тази вечер, за да отида на църква. Не само от неделя на неделя. Не само в сряда и в петък, но в понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък, събота и неделя. Ходехте ли така на църква, когато повярвахте? Кажете ми! Ходехте нали? А днес – от Великден на Великден, ако прескочиш и Рождество прескачате понякога. Само по празниците ходите. Не може така. Кой ви омая? Ако вие сте в такова състояние трябва да си дадете сметка, че вие сте били омаяни. И когато ап. Павел каза: „Кой ви омая?“ явно този, който ви омая е някой, който ви е омагьосал. Вие сте били преди едни, а сега не сте такива каквито сте били. Вие действате, като някой на когото му е направена магия. Но, нека да не допускаме да бъде манипулирани от сатана.
ПРИМКАТА НА ДЯВОЛА
Също в посланието към Тимотей ап. Павел казва (2 Тимотей 2:24-26):
24 А Господният слуга не бива да е крамолник, но трябва да бъде кротък към всичките, способен да поучава, търпелив; 25 с кротост да увещава противниците, та дано би им дал Бог покаяние, за да познаят истината 26 и да изтрезнеят, като се избавят от примката на дявола, (от когото са уловени живи), за да вършат Божията воля.
Виждате ли, тези които са противници на Исус, тези които са противници и са се отделили от църквата, те са изпаднали в капан. Те са в капана, в примката на дявола. Дяволът ги е хванал, като един рибар с въдицата и ги дърпа. Хванали са се на въдицата му и на където ги дърпа кукичката – на там отиват. Те са били „уловени живи“. Стана ни иска живи, за да ни държи в плен.
СЪВЕТЪТ НА ВАЛААМ
Днес аз ви призовавам, възлюбени в Господа, братя и сестри, защото аз имам съзнанието, че говоря на едни безсмъртни души. Вашите души са безсмъртни. Има битка за душите ви. Сатана желае да ви грабне от Божията ръка. И той може да ви грабне единствено, ако вие се отделите от Бога. Не може да ви грабне на сила, защото Бог е по-силен от Сатана. Ако Бог ни държи в ръката си, ако ние сме в Бога, никой няма да ни повреди (Йоан 10:28-29). Ние можем да настъпваме върху змии и скорпиони. Бог ние е дал власт над цялата сила на врага и нищо не може да ни повреди, нищо не може да ни се случи (Лука 10:19).
Както Израелския народ – никой не можеше да ги победи. Те бяха непобедими, защото Бог воюваше за тях (Второзаконие 11:25). Но сатана има неговите тактики. Валаам не можа да прокълне Божият народ. Въпреки, че искаше да вземе парите, не можа да ги прокълне. Той каза: „Този когото Господ го е благословил аз и да го кълня, няма да стане.“ Но каза на Моавците: „Ще ви дам един съвет. Недейте да се биете срещу Божия народ, а се сприятелете с тях. Направете празник. Поканете ги. Яжте, пийте и когато започнете да ядете и да пиете, да се покланяте на вашите богове, кажете им: ‘Добре, ние ще се покланяме на вашият Бог, но вие също се покланяйте на нашия бог.’“ (Числа 31:16) И когато Израилтяните започнаха да се покланят на техния бог, тогава те бяха победени.
Както и тези другите, за които се говори в Исус Навиев. Бог беше казал, Гаваонците да бъдат унищожени. Всичките градове в тази земя да бъдат сринати със Земята, защото те бяха едни грешни градове. Казва се, че „беззаконието им стига до ушите на Господа“. Чашата на Божия гняв преля. Но Гаваонците се преправиха. Облякоха си стари дрехи. И дойдоха при Израилтяните и се представиха за други. Казаха: ние идваме от три дни път, идваме от далеч. Направете мир с нас и Израилтяните направиха мир, без да се съобразят, че те не трябваше да сключвам мир с тези хора (Исус Навиев 9:3-16).
ЕЛА НА СЕБЕ СИ!
Прегледай сърцето си и виж с кого си сключил мир. Разбери по какъв начин сатана те е омаял. Виж каква е неговата примка в живота ти. Виж колко далече си се отдалечил и в каква посока вървиш и разбий примката. В един от псалмите се казва: „примката се строши и ние се избавихме“ (Псалом 124:7). Така, че нека примката на Сатана да бъде строшена днес. Примката може да бъде строшена, но ти трябва да се обърнеш към Бога с цялото си сърце (Йоил 2:12-14). Святия Дух може отново да те изпълни, но ти трябва да се обърнеш към Бога с цялото си сърце. Затова осъзнай се, ела на себе си. Както се казва за блудния син, че той „дойде на себе си“. Дойде на себе си… Той беше омаян, но дойде на себе си. Така че ела на себе си и се осъзнай (Лука 15:17).
17 А като дойде на себе си рече: Колко наемници на баща ми имат излишък от хляб, а пък аз умирам от глад!
Вижте, той мислеше логично. Дойде на себе си и започна да мисли трезво. Каза си: „Колко наемници на баща ми, имат излишък от хляб, а пък аз тук умирам от глад.“ И вижте, той реши. „Ще стана и ще ида при баща си.“ Той реши да се върне при баща си (Лука 15:18-19).
18 Ще стана да ида при баща си и ще му река: Тате, съгреших против небето и пред тебе; 19 не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си.
Реши да се върнеш при Бога! Има много стихове в пророческите книги на Стария Завет, които говорят за завръщане при Господ. Особено в Осия, където се казва: „Вземете думи и се върнете при Господа.“ (Осия 14:2) Върнете се при Бога.
И той каза: „ще стана и ще ида при баща си и ще му река“: Вижте той помисли: „Какво ще кажа аз на баща си?“ Тази сутрин си помисли какво ще кажеш на Бога в своята молитва. Какво ще му кажеш? С какви думи ще се върнеш при Него. Блудният син реши какво ще каже на баща си: „Тате, съгреших против небето и пред тебе!“
Независимо, че сме се отделили от Бога. Независимо, че може би сме станали, така да се каже, „блудни синове“, (Този син е наречен „блуден“, защото за него се казва, че той „разпиля имота си с разпуснатия си живот“ (Лука 15:13,30).) въпреки това ние не сме престанали да бъдем Божии деца. Бог продължава да ни обича. Ние продължаваме да бъдем Негови. Можем да се обърнем към Него с думите: „Отче наш“ (Матей 6:9), „Татко, съгреших пред Тебе. Допуснах неща да ме отклонят. Допуснах задоволяването на плътските ми страсти да ме отдели от Тебе. Допуснах да охладнея. Допуснах да стана част от друго общество, не от обществото на вярващите, от обществото на Твоите противници. Допуснах да стоя в събранието на присмивателите.“ (Псалом 1:1) Вземи думи, намери думи и с тях се върни при Господ. Вижте, той каза: „Тате, съгреших пред небето и пред Тебе! Не съм вече достоен да се наричам твой син. Направи ме като един от наемниците си.“
БЪДИ ГОТОВ ДА СИ ПОНЕСЕШ ПОСЛЕДСТВИЯТА
Блудният син беше готов да понесе последствията за греха си. Ние също можем да кажем: „Господи прости ми! Ако трябва накажи ме. Аз съм готов да понеса последствията за греха си. Но ти ме приеми при Себе Си.“
Ако съгрешаваме, ние трябва да бъдем готови да си поемем отговорността и последствията от греховете ни. Вижте Давид, когато той се покая. Бог му каза: „Ти си вдигнал меч срещу невинен човек, срещу слугата ми Урия. Обаче заради това мечът няма да се отдели от твоето семейство. Ще имаш проблеми вътре в твоя дом. Синът ти ще въстане срещу тебе и ще иска да те убие.“ (2 Царе 12:9-12) В последствие Давид изгуби Авесалом, любимия си син. Но пак предпочете да понесе страданието, но да бъде с Бога, отколкото както той се изразява: „костите му да изсъхват“ и да няма Божието присъствие (Псалом 32:3-4). Давид копнее и казва: „Върни ми радостта на моето спасение.“ (Псалом 51:12) Къде е радостта ти, къде е копнежа ти? Исус Христос казва: „Не се радвайте, че демоните ви се покоряват, но радвайте се, че имената ви са записани в книгата на живота!“ (Лука 10:17-20) Когато ние се покаяхме, когато ние бяхме спасени имаше ли я тази небесна радост в нашите сърца? А къде е сега? Ако радостта на спасението я няма, това означава, че грехът ни е отделил от Бога. Святият Дух, както ви казах, като гълъб просто се е отлетял от нас, просто си е отишъл. И може би ние като Самсон си мислим, че Бог е със нас и ще станем като преди, но може да дойде момент, когато опитвайки се със собствените си сили да вършим нещата, ние да не можем да ги направим.
Нека да бъдем готови да понесем последствията си от греха си и да дойдем при Бога и да се покаем за греховете си. Ако ние се покаем, добрата вест е, че Бог няма да ни отхвърли. Да, Той може да ни накаже, но Той ще ни благослови!
В ст.20 се казва: „И стана та дойде при баща си.“ Нека да имаме не само думи на покаяние, не само мисли на покаяние, не само чувства на покаяние, но да имаме дела на покаяние. Защото истинското покаяние включва: умствено осъзнаване, емоционално изразяване – сълзи на покаяние, включва обаче също и дела на покаяние. И вижте, Исус казва за Блудния син: „Той стана и дойде при баща си“ Той осъществи това, което беше намислил (ст20). „И когато бе още далеч видя, го баща му, смили се. И като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше.“
20 И стана и дойде при баща си. А когато бе още далеч, видя го баща му, смили се, и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше.
Баща му се хвърли на врата на блудния син и го целуваше. Слава на Бога! В тази същата глава в 7 ст. се казва:
7 Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.
Ако днес един човек се върне при Бога, на небето ще има радост.
ИЗМАМАТА НА ГРЕХА
Ако си се отделил от Бога и осъзнаваш, че си далеч от Бога, не си казвай: „Аз съм грешник, и понеже съм грешник, ще си живея грешния живот.“ Това е измама и лъжа на сатана. Измамата на греха е, че няма да има последствия от твоя грях, но това е лъжа. В Галатяни 6:8 се казва: „Който сее за плътта, от плътта ще пожъне тление.“ Този син си мислеше, че като има имота на баща си може да отиде да го умножи, да просперира, нещо да направи. Обаче, живеейки този разпуснат живот, той изгуби всичко и стана роб. Така че, ако ти живееш в греха, по един или друг начин, ти ще бъдеш наказан. Ползата от покаянието е, че благодарение на него ти няма да бъдеш осъден на вечна погибел.
ВНИМАВАЙ ДА НЕ ИЗГУБИШ СПАСЕНИЕТО СИ!
Най-тежкото, което може да се случи на човек, който отказва да се покае е да изгуби спасението си. В посланието на Евреите 6:4-6 се казва, че ако ние сме били спасени, нашата отговорност за покорството ни към Бог е голяма.
4 Защото за тия, които веднъж са били просветени, и са вкусили от небесния дар, и са станали причастници на Светия Дух 5 и са вкусили, колко е добро Божието слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век, 6 а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват.
Ако след като веднъж си познал Бога, си отпаднал, това е равносилно на повторно разпъване на Божия Син Исус Христос. Повторно опозоряване на Божието име. Той е бил възкресен. „Него Господ е направил и Господ и Помазаник“ (Деяния 2:36). Ако ти, обаче, решаваш отново да го пратиш на кръста, ако решаваш отново да го изхвърлиш от живота си, ако желаеш отново да Го опозоряваш, то Божието Слово те предупреждава, краят ти ще бъде ужасен (Евреи 6:7-8).
7 Защото земята, която се е поила от дъжда, що пада често на нея, и която ражда трева полезна на тия, за които се и обработва, получава благословение от Бога; 8 но ако ражда тръни и репеи, отхвърля се; тя скоро ще се прокълне, и сетнината й е да се изгори.
Опасността за нас е, че ако ние не се покаем, ако ние не живеем живот с Бога, ние ще изгубим спасението си. Но както казва авторът на евреите в ст.9:
9 Обаче, ако и да говорим така, надяваме се от вас, възлюбени, за нещо по-добро, нещо, което води към спасението.
Затова аз вярвам, че Господ желае всеки един, който е тук, не да изгуби спасението си; не да отпадне от вярата си; не да бъде прокълнат и изгорен в пъкъла, но да се обърне към Бога. Обърнете се към Бога и живейте (Исая 45:22)! Обърнете се към Бога и предайте сърцето си на Него. Изповядайте греховете си (Яков 5:16). Отвърнете се от греха (Езекиил 14:6). Защото, ако го направим, тогава ще има празник в небето. Тогава небето ще се радва. В Лука 15:21-24 четем как протече срещата между блудния син и баща му:
21 Рече му синът: Тате, съгреших против небето и пред тебе; не съм вече достоен да се наричам, твой син. 22 Но бащата рече на слугите си: Скоро изнесете най-хубавата премяна и облечете го, и турете пръстен на ръката му и обуща на нозете му; 23 докарайте угоеното теле и го заколете и нека ядем и се веселим; 24 защото този мой син бе мъртъв, и оживя, изгубен бе, и се намери. И почнаха да се веселят.
ПОКАЙ СЕ СЕГА!
Когато един човек е в греха, той не само е изгубен, но той е мъртъв. Когато се покае, Той не само е намерен, той оживява. Нека днес да имаме оживели синове и дъщери на Бога! Ако до този ден ти си усетил как постепенно си се отделял от Бога, как сатана те е отделял, как си бил омайван и днес ти осъзнаваш, че Святият Дух ти говори, то покай се и се обърни към Бога с цялото си сърце. Защото аз не желая просто да кажа нещо или просто да проповядвам някаква проповед, за да може да си изпълня работата или нещо подобно. Днес аз ви говоря от Божието сърце. Желая Господ да ни запали! Защото живеем във време, когато Сатана постепенно желае да угаси огъня на църквата. Ние пеем една песен:
„Лампата си запали, нека да гори!
Знай, че дявола не спи, иска да я угаси!
Лампата ти нека да гори.“
Господ е запалил лампата на вярата в живота ти. Но, ако твоята лампа е замъждяла, започнала е да угасва, запали я! Ако нямаш масло сега е благоприятното време да си купиш. Да бъдеш подготвен (Матей 25:1-13). Исус Христос идва скоро (Откровение 3:11; 22:7,12; 22:20). Ти не знаеш колко ще живееш. Ти не знаеш утрешния ден (Яков 4:13-14). Живеем във време на охлаждане, живеем във време, когато както казва Божието слово: „Любовта на множеството ще охладнее.“ (Матей 24:12)
- Живеем във време, когато хората ще имат вид на благочестие, но ще бъдат отречени от силата му. (2 Тимотей 3:5)
- Живеем във време, когато има много лъжеучения. (2 Петрово 2:1)
- Живеем във време, когато Сатана желае, като желе, да ни желира и да ни направи желирани християни, които изглеждат добре, но нямат свободата да се движат.
Разчупи веригите! Разчупи желето! Разчупи капана! Разчупи примката! Развържи се! Плувай срещу течението! Бъди жив за Господа! За да можеш да успееш в това усилно време.
МОЛИТВА
Боже, ние желаем Ти да бъдеш Господ в живота ни всеки ден. Ние желаем да живеем, да се движим и да съществуваме, в Теб! Затова оживи сърцата ни! Неща, които са се натрупали, премахни ги. „Мухъл, хлебарки,“ всякакви мръсотии, които са се насложили, всякакви отвратителни неща, които са се натрупали с времето в живота ни, демони, отхвърли всичко това, Господи! Пречисти ни! Премахни всяка мръсотия и ни направи достойни за званието, което имаме, званието на светии, званието на Божии деца!
Моля те, Боже, обнови силата ни! Обнови, посвещението ни! Обнови помазанието ни! Дай ни да бъдем като псалмопевеца, който казва: „Аз ще бъда помазан с прясно миро!“ Дай ни прясното миро на Святия Дух! Сега ние изповядваме, че без Теб сме нищо, без Теб не можем нищо! Молим Те прости охлаждането, немарливостта, мързела, плътските прояви и ни дай да бъдем нови създания! Да бъдем живи, като духовни новородени младенци, да желаем чистото духовно мляко, чрез което можем да пораснем за спасение. Да не оставяме събиранията си, както имат обичай някои. Но да се събираме още повече, колкото виждаме, че денят наближава. Да не оставяме вярата си да се превърне в традиция. Но да живеем нашата жива вяра в Теб. Ти да бъдеш наш Бог всеки ден, да бъдеш Бог на всяко решение в живота ни. Да бъдеш Бог на всяка постъпка. Да бъдеш Бог всеки ден, всеки час на всичко, което правим.
Прости ни, ако сме пожелали да Те сложим в някой килер в нашето сърце. Ти заслужаваш тронната зала! Ти заслужаваш всички стаи, в нашето сърце! Ти заслужаваш всичко, защото Ти даде всичко за нас. Ти даде кръвта Си, даде живота Си. Ти си ни изкупил с твоята драгоценна кръв! О, Боже ние сме Твои! Ти си нашият Господ! Затова те молим Боже, Ти владей, Ти управлявай! Ти Царувай! И ни дай наистина ние да бъдем Твои! Научи ни как да намерим думи и да се върнем при Тебе. Какво да кажем, Господи, за да можем да бъде Твои, за да можем да бъдем приети от Теб. В името на Исус, Амин!