I. АВТОР
Независимо, че авторът на това евангелие не е споменат по име в книгата му, и пасажите, които издават неговата самоличност и интереси са малко, благодарение на Деяния на апостолите и някои от посланията за него се знае значително повече отколкото за Матей. Църковното предание го идентифицира като Йоан – Марко, потомък на християнско семейство от Ерусалим, помощник и ученик на Варнава, Павел и Петър. Той е син на Мария, съработничка на апостолите, която е спомената в Деян 12 гл. Молитвата за освобождаването на Петър се състояла в нейния дом. Вероятно там е била главната квартира на християнските водачи в Ерусалим. Забележително е, че след като чрез чудо бил освободен от затвора, след кратък размисъл Петър се отправя направо към къщата на Мария, което показва, че е бил сигурен, че по това време ще намери приятелите си точно там (Деян.12:11-12).
11 И Петър, когато дойде на себе си, рече: Сега наистина зная, че Господ изпрати ангела Си и ме избави от ръката на Ирод, и от всичко, което юдейските люде очакваха. 12 И като поразмисли, дойде при къщата на Мария, майката на Йоана, чието презиме бе Марко, гдето бяха събрани мнозина да се молят.
Възможно е това да е бил домът с горницата, където Исус проведе последната вечеря с учениците си и където се събираше църквата след Възнесението. Ако това е така, то Марко лично се е познавал с основните водачи на християнството от самото му възникване.
Явно семейството на Марко е било заможно, щом майка му е можела да притежава собствен дом и да има слуги. Неговия вуйчо Варнава също е бил заможен човек. Според Деян.4:36-37
36 Така Иосиф, наречен от апостолите Варнава (което значи син на увещание), левит, родом кипрянин, 37 като имаше земя, продаде я, и донесе парите та ги сложи пред нозете на апостолите.
Първоначалния дом на Марковото семейство явно е бил Кипър, от където в определен момент са се преместили в Ерусалим. По всичко личи, че Йоан Марко е бил отгледан и възпитан в една благочестива и културна среда.
В духовно служение той бил въведен от вуйчо си Варнава, който след визитата си с ап. Павел до Ерусалим, записана в Деян.11:30, връщайки се в Антиохия взел със себе си и Марко (Деян.12:25):
25 А Варнава и Савел, като свършиха службата си, върнаха се от Ерусалим в Антиохия и взеха със себе си Йоана, чието презиме бе Марко.
Когато Варнава и Павел тръгват на първото си мисионерско пътуване, те вземат със себе си Марко като помощник и ученик (Деян.13:5):
5 И когато бяха в Саламин, проповядваха Божието слово в юдейските синагоги; и имаха Йоана за свой прислужник.
Марко остава с тях по време на работата им на остров Кипър, но когато те се отправят към провинцията Галатия, той се отделя от тях и се завръща в Ерусалим (Деян.13:13):
13 А Павел и дружината му, като отплуваха от Пафа, дойдоха в Перга Памфилийска; а Йоан се отдели от тях и се върна в Ерусалим.
Причината за това връщане назад не ни е известна, но това, което се подразбира е, че или той не се е чувствал призван за тази работа или, че в него се е появила някаква емоционална реакция. Може би не е харесвал Павел или не е проявявал интерес към мисията сред езичниците. Но така или иначе, той не продължава с апостолите.
След края на първото мисионерско пътуване и последвалия събор в Ерусалим, Варнава предлага отново да вземат Марко за втората им мисия, но Павел възразява. Несъгласието между тях е толкова остро, че те се разделят. Варнава взема със себе си Марко и отплува към Кипър, а Павел придружен от новия си помощник Сила отпътува към нови територии в провинцията Азия (Деян.15:36-40):
36 А след няколко дни Павел рече на Варнава: Да се върнем сега по всички градове, гдето сме проповядвали Господното учение, и да нагледаме братята, как са. 37 И Варнава беше на мнение да вземат със себе си Йоана, наречен Марко; 38 а Павел не намираше за добре да вземат със себе си този, който се бе отделил от тях още от Памфилия, и не отиде с тях на делото. 39 И тъй, възникна разпра [помежду им], така че те се отделиха един от друг; и Варнава взе Марко та отплуваха за Кипър, 40 а Павел си избра Сила, и тръгна, препоръчан от братята на Господната благодат.“
След този момент, вероятно около 50 г. сл. Хр. евангелист Марко се изгубва от новозаветното повествувание за да се появи отново след около 10 години. От посланието към Колосяните става ясно, че той е възстановил взаимоотношенията си с Павел и се е присъединил към неговите съработници в Рим. В същото послание Ап. Павел го препоръчва на Колоската църква (Кол.4:10):
10 Поздравява ви Аристарх, който е затворен с мене, и Варнавовият сестрин син Марко, (за когото получихте поръчката: ако дойде при вас приемете го)
Малко по-късно Павел го определя като „полезен в службата“ (2Тим.4:11):
11 Само Лука е при мене. Вземи Марка и доведи го със себе си, защото ми е полезен в службата.
Старото несъгласие трябва да е било изгладено. Явно Марко си е възвърнал доверието, което Павел е имал в него в началото и си е спечелил отново неговото уважение.
Твърде вероятно също така е Марко да е бил свързан и с Петър по това време (1Петр.5:13):
13 Поздравява ви с избраната с вас църква във Вавилон, и син мой Марко.
От всичко видяно до тук може да се каже, че без съмнение Марко е бил в църквата от самото й възникване и е бил свързан активно с благовестието от Ерусалим до Рим в годините между 30 и 65 сл. Хр. Според Евсевий той основал църквите в Александрия (Църковна История – книга 2, гл.16).
II. ВРЕМЕ, МЯСТО НА НАПИСВАНЕ И АДРЕСАТ
Най-ранното свидетелство за Евангелието според Марко обикновено се свързва с проповядването на Петър в Рим през седмото десетилетие от християнската ера. Папий (ок. 115 г. сл. Хр.) цитиран от Евсевий (ок. 375 г. сл. Хр.) казва:
„И презвитерът (Йоан) казва също това, че Марко, бидейки преводач на Петър, е записал с голяма точност това, което той е проповядвал, но не в порядъка в който е било изговорено или извършено от нашия Господ, защото самият той нито го е чул, нито е следвал нашия Господ. Но както се каза вече, той е съпровождал Петър, който му дал необходимите инструкции, но не за да съставя история на словата на Господа. Следователно Марко не е сбъркал в нищо като е записал някои неща според както той ги отбелязва, защото е бил особено внимателен за едно нещо – нито да пропусне нещо, което е чул, нито да каже нещо лъжливо в неговите писания.“ (Църковна История III. 39)
Евсевий (Църковна История II.15) цитира също и Климент Александрийски (ок. 180 г. сл. Хр.), според когото слушателите на ап. Петър настоявали Марко да запише учението, което Петър устно им е проповядвал, и че ап. Петър одобрил евангелието да бъде четено в църквите. Ориген – приемник на Климент (ок. 225 г. сл. Хр.) казва, че Марко е написал своето евангелие така, както Петър му го е обяснявал (Църковна История IV.25). Ириней потвърждава това предание като казва, че „след смъртта на ап. Петър и Павел, Марко ни е оставил в писмен вид онова, което ап. Петър е проповядвал“ (Irenaeus Against Heresies III. i.1.).
Достоверността на тези предания може да бъде оспорена, тъй като те не произхождат направо от първи век, но достоен за внимание е факта, че те всички са съгласни, че Марко е авторът на второто евангелие и че всички те го свързват с проповядването на ап. Петър в Рим.
Преданието не е единно по отношение на връзката на евангелието с времето в което е живял Петър. Анти-Маркионския пролог към Евангелието и Ириней (общо датирани ок. 180 год.) са съгласни, че то е написано след смъртта на Петър в Рим, вероятно между 65 и 68 год., докато Климент и Ориген твърдят, че то е съставено докато Петър е бил още жив и той го е утвърдил. Няма съмнение обаче, че това евангелие е написано от човек, познаващ поне няколко души от апостолите и който е имал продължителен и пряк контакт с тяхното проповядване.
От упоменатите до тук факти могат да се направят следните изводи:
1) Марко е бил възпитан в религиозната атмосфера на юдаизма.
2) Той е могъл да бъде очевидец на някои от събитията, които споменава в евангелието, което носи неговото име.
3) Бил е близък съработник на водачите на апостолската църква и е бил напълно запознат с тяхното проповядване за Исус и с благовестието, което те разпространявали.
4) Самият той е бил между проповедниците и е бил свидетел на началото на мисионерската работа сред езичниците.
Към тези факти могат да бъдат добавени още няколко неща за които свидетелства самото евангелие.
1) Авторът поставя акцент повече върху фактите, отколкото върху темите или словата на Исус.
2) Възможно е той да е бил свидетел на ареста на Исус в Гетсимания.
В Марко 14:51-52 се споменава млад мъж, който е следвал Исус. Не се споменава нищо за неговата самоличност, нито пък е ясна неговата роля в изложението. Споменаването му като че ли нарушава цялостта на разказа. Пропускането му не би нарушило изложението на мисълта. Поради това е трудно да се устои на изкушението да се види в този младеж личността на самия автор.
51 И някой си момък следваше подир Него, обвит с плащаница по голо; и те го хванаха. 52 А той, като остави плащаницата, избяга гол.
Никой от другите синоптици не споменава такъв младеж. Ако този пасаж се отнася за Марко, тогава той е бил свидетел на последните часове на Исусовия живот и християнския свят със сигурност му е благодарен за това, че ги е записал.
3) В Марко 15:21 се споменава Симон Киринееца, „баща на Александър и Руф“.
21 И накараха да носи кръста Му някой си Симон киринеец, баща на Александра и Руфа, който минаваше на връщане от нива.
Александър и Руф нямат никаква роля в разказа и са споменати само тук. Защо? Вероятно защото са били лично познати на автора и на неговите читатели. Ако това е така, датата на написване на евангелието трябва да бъде поставена в рамките на поколението на очевидците на разпятието, дори ако се приеме, че Александър и Руф са били деца по онова време.
4) Заинтригуваща е приликата между Петровата проповед в Деян.10:34-43 и това евангелие.
Евсевий твърди, че Марко за известно време е бил помощник и преводач на Петър, за което намираме потвърждение в 1Петр.5:13. Проповедта на Петър, записана от Лука има голямо съответствие с плана на съдържанието на евангелието според Марко. Това може да се приеме като потвърждение на преданието, че в евангелието си Марко е записал същината на проповедите на Петър.
Марко е писал главно за езичниците, както се вижда от разясненията му на Юдейските обичаи, използването на римски парични еквиваленти и липсата на старозаветни пророчества след първа глава. Наистина динамичен разказвач, той описва събитията живо, просто и точно.