В края на времената на едно голямо поле милиарди хора бяха седнали пред Божия престол. Повечето от тях се свиваха назад от ярката светлина, която идваше от него, но по-напред имаше и групи, които говореха гневно — не притаени в раболепен срам, а войнствено. “Как може Бог да ни съди? Какво знае той за страданието?”, извика предизвикателно млада брюнетка. Тя дръпна ръкава си, за да разкрие на ръката си татуиран номер от нацистки концентрационен лагер. “Ние понесохме ужас… побои… мъчения… смърт!” В друга група едно момче с африкански произход дръпна яката на ризата си, за да разкрие врата си. “Какво ще кажете за това?” – разпалено каза то, показвайки грозен белег от обесване. “Линчуван, не за някакво престъпление, а само затова, че съм чернокож!” В друга група имаше бременна ученичка с навъсен поглед: “Защо трябваше да страдам аз?” – възропта тя. “Вината не беше моя.”
По-нататък, от другата страна на полето имаше стотици такива групи. Всяка от тях имаше оплакване против Бога за злото и страданието, което Той беше допуснал в Неговия свят. “Колко щастлив е Бог да живее на небето — там където всичко е съчетание на доброта и красота. Там, където няма плач, или страх, нито глад или омраза. Какво знае Бог за всичко, което човек е принуден да понася в този свят? Защото Бог води един привлекателен, спокоен живот” — говореха те.
Така всяка една от тези групи изпрати напред свой представител, избран помежду им понеже е страдал най-много. Евреин, негър, човек от Хирошима, болен от артрит с ужасно разкривени крайници, дете родено с деформации. В средата на огромното поле те се съветваха помежду си. На края бяха готови да представят обвинението си против Бога. То беше доста добре обмислено.
За да може Бог да придобие нужната квалификация да ги съди, Той трябваше да претърпи всичко, което са претърпели те. Тяхното решение беше:
- Бог да бъде осъден да живее на земята като човек.
- Да се роди евреин.
- Законността на раждането му да бъде поставена под съмнение.
- Да му се даде работа, която да бъде толкова трудна, че даже семейството му да си помисли, че си е изгубил ума.
- Да бъде предаден от най-близките си приятели.
- Да бъде обвинен несправедливо.
- Да бъде съден от предубедени съдебни заседатели и осъден от малодушен съдия.
- Да бъде измъчван.
- Накрая, да види какво значи да бъдеш ужасно сам.
- Тогава да умре по такъв начин, че да няма съмнение, че е мъртъв. И да има голям брой свидетели, които да го потвърдят.
Докато всеки от представителите на отделните групи произнасяше неговата част от присъдата, от тълпата се чуваха шумни възгласи на одобрение. Когато и последният свърши с неговата част от присъдата, настана дълго мълчание. Никой не промълвяваше дума. Никой не мърдаше. Изведнъж всички осъзнаха, че Бог вече е изтърпял тази присъда.
Проповед: ПОСЛАНИЕТО НА ТРИТЕ КРЪСТА