ДРЪЖ СТАРОТО БЛАГОВЕСТИЕ!

Галатяни 1:6-9

Във всяко друго послание след поздравите към своите читатели ап. Павел се моли за тях и изказва благодарност или прослава към Бога за тях. Само в това послание към галатяните няма молитва, няма хваление, няма благодарности, нито препоръки. Вместо това апостолът се насочва веднага към темата. С това той подчертава извънредната й неотложност. Започва с учудване от непостоянството и неверността на галатяните (ст.6-7).

6 Чудя се как вие оставяте Онзи, Който ви призова чрез Христовата благодат, и така скоро преминавате към друго благовестие; 7 което не е друго благовестие, но е дело на неколцината, които ви смущават и искат да изопачат Христовото благовестие.

Постъпката на галатяните не само учудва апостола. Той е възмутен от поведението им. И продължава като изрича ужасна анатема над ония, които се осмеляват да подменят благовестието (ст.8-9).

8 Но ако и сами ние, или ангел от небето ви проповядва друго благовестие освен онова, което ви проповядвахме, нека бъде проклет. 9 Както ей сега казахме, така пък го казвам: Ако някой ви проповядва друго благовестие освен онова, което приехте, нека бъде проклет.

Тези стихове ни казват кога да не вярваме дори на ангел – когато ни проповядва благовестие различно от апостолското.

От острия тон на Павел разбираме, че галатяните са на път да направят най-страшното – да преминат към друго благовестие. Затова загрижения апостол ги предупреждава за опасността от такива действия. Това остро предупреждение продължава да бъде валидно и за нас днес: “Пазете се да не преминете към друго благовестие!”.

Защо преминаването към друго благовестие е толкова опасно? В тези няколко стиха можем да открием четири причини поради които трябва да се пазим от фалшивите евангелия.

ДРУГО БЛАГОВЕСТИЕ? ИМА ЛИ ТАКОВА НЕЩО?

Първо, преминаването към друго благовестие е измама (ст.6-7).

6 Чудя се как вие оставяте Онзи, Който ви призова чрез Христовата благодат, и така скоро преминавате към друго благовестие; 7 което не е друго благовестие, но е дело на неколцината, които ви смущават и искат да изопачат Христовото благовестие.

За да подчертае факта на измамата ап. Павел използва две различни думи за “друго”. В ст.6 думата за “друго” е “хетерос”, което означава друго в смисъл на “различно” или отделно. “Хетерос” е дума обратна “хомо”, което значи еднакво. В ст.7 думата за “друго” е “аллос”, което значи не друго различно, а “друго подобно”, нещо допълнително, от същия вид. Тази дума е използвана в Йоан 14:16 за Святия Дух. Там Святият Дух е наречен “друг Утешител” – друг, но подобен на Христос, не различен от него. И така, в тези стихове ап. Павел веднъж казва, че благовестието, към което галатяните преминават, е друго, различно по характер от истинското, а после обяснява, че това друго благовестие не е някакво допълнително благовестие, а едно грозно изопачаване на истината.

и така скоро преминавате към друго благовестие; 7 което не е друго благовестие, но е дело на неколцината, които ви смущават и искат да изопачат Христовото благовестие.

Няма друго евангелие, което да е автентично. Истинското евангелие е само едно. Всяко “друго” евангелие е изопачено и фалшиво. То е дело на фалшификатори. Апостолското благовестие няма алтернатива. Затова, нека да не се оставяме да бъдем мамени.

Какво е приложението на всичко това днес? Има ли и днес “други благовестия”, както по времето на ап. Павел? За съжаление отговорът на този въпрос е положителен. Ще спомена само няколко от тях:

  • Благовестието на легализма (законничеството) – това е “другото” благовестие за което ап. Павел говори в това послание.
  • Благовестието на просперитета Тази популярна форма на “друго” благовестие се проповядва с цел християнството да се пригоди към материалистичното общество, в което живеем. То кара хората да дойдат при Христос, защото така ще бъдат “по-добре” – здравословно и финансово. Но, ако човек се присъедини към църквата само заради облаги и след време се окаже разочарован, той може да я напусне. Ако, обаче, човек дойде при Христос само заради спасението от греха, той никога няма да Го напусне, защото чрез никой друг няма спасение. А човек може да бъде “по-добре” и без да бъде вярващ – даже повече… Посланието на това евангелие е основано на принципа, че Бог иска да ни благослови (което е така), следователно в живота си можем да очакваме само добри неща. Проблемът с това благовестие, обаче е, че то пропуска факта, че в християнския живот освен благословения има също така и тъга, страдания и понякога дори смърт. Силата на Христовото благовестие е не в избягването на трудните и неприятни моменти в живота, а в способността, която то ни дава да ги преодоляваме с Божията помощ.
  • Лекото благовестие – благовестието на беззаконието и липсата на посвещение и дела на вяра
  • Благовестието на църквата на светиите от последните дни – един Христос за източното полукълбо и един Христос за западното полукълбо… Библията и книгата на Мормон…
  • Благовестието на йеховистите – Христос не е Бог…
  • Благовестието на дъновистите…

Има редица “други благовестия”, и всички те са една голяма измама – изопачения на Христовото благовестие. За съжаление ние като че ли сме твърде толерантни към измамата. Във 2 Коринтяни 11:1-5 ап. Павел казва:

4 Защото, ако дойде някой и ви проповядва друг Исус, когото ние не сме проповядвали, или ако получите друг дух, когото не сте получили, или друго благовестие, което не сте приели, вие лесно го търпите.

Но не трябва да търпим – нито другите благовестия, нито другите духове, нито другите апостоли. Вярвам, че Божият призив към галатяните продължава да бъде валиден и за нас днес. Нека не преминаваме към “други благовестия”. Нека си останем при апостолското. В него има сигурност, която ще ни отведе в небето.

“ДРУГИТЕ БЛАГОВЕСТИЯ” СМУЩАВАТ ЦЪРКВАТА

И така, говорим за четири причини поради които не трябва да преминаваме към друго благовестие. Първата е, че няма друго благовестие, което да е подобно на истинското. Всяко “друго” благовестие е фалшиво. Втората причина поради която трябва да останем верни на апостолското благовестие е, че преминаването към друго благовестие причинява смущение (ст.7).

7 което не е друго благовестие, но е дело на неколцината, които ви смущават и искат да изопачат Христовото благовестие.

Гръцкият глагол “тарасо”, който тук е преведен като “смущавам”, означава още “разбърквам” или “разтърсвам”. Той съдържа идеята на всичко, което е противоположно на дара на Христовия мир. Носителите на друго благовестие “разбъркват умовете ни”. Тяхното “служение” причинява само неспокойство, съмнения и липса на вътрешна хармония. Фалшивите учители бяха хвърлили Галатийските църкви в смут. Бяха причинили сериозни бъркотии и разцепления сред тях.

Двете основни характеристики на фалшивите учители се изразяват в това, че те подменят благовестието и смущават църквата. По този повод Джон Стот пише: “Не можеш да засегнеш благовестието и да оставиш църквата незасегната, защото църквата е създадена чрез благовестието и живее чрез него. Наистина, най-големите смутители на църквата (и сега, както и тогава) са не хората извън църквата, които я гонят и й се противопоставят, а онези, които работят вътре в нея а в същото време променят евангелието”.

Доста интересно е, че съборът в Ерусалим, който най-вероятно се е състоял точно след като ап. Павел пише това послание използва същия глагол в писмото си до църквите (Деяния 15:24)

24 Понеже чухме, че някои, които са излезли от нас, ви смутили с думите си, и извратили душите ви, [като ви казват да се обрязвате и да пазите закона], без да са приели заповед от нас,

Ето защо трябва да се пазим от преминаване към друго благовестие. Всяко такова е не само фалшиво, но и води до смущение, “извращение на душите на вярващите” и разцепление на църквата.

ОТДЕЛЯНЕ ОТ БОГА

И така, говорим за четири причини, поради които не трябва да преминаваме към друго благовестие. Първо, защото всяко такова благовестие е фалшиво и не води към спасение. Второ, защото всяко такова благовестие смущава църквата и извращава душите на вярващите. И трето, защото всяко такова благовестие не само, че не е угодно на Бога, но е отделяне от Него. В ст.6 ап. Павел казва:

6 Чудя се как вие оставяте Онзи, Който ви призова чрез Христовата благодат, и така скоро преминавате към друго благовестие;

Гръцката дума, която тук е преведена като “оставяте” е “метатитеми” и означава “да смениш предаността си”, да преминеш на противниковата страна. Тази дума се е употребявала както за войници, които дезертират, така и за хора, които променят политическите или философските си позиции. Точно в това ап. Павел обвинява галатяните. Те са станали духовни дезертьори. Те не оставят само него. Отвръщат се от Онзи, който ги е призовал в благодатта на Господ Исус Христос и прегръщат друго евангелие. По този начин галатяните се отвръщат не просто от някаква доктрина или идея, те “оставят” са Бога! Не трябва да допускаме да попаднем в плен на мисълта, че грижата за правилното учение е нещо безлично и сухо. Правилното благовестие е връзката ни с Бога. Именно то е нашата личната призовка с която Той ни е призвал при Себе Си.

Освен това, преминаването към друго благовестие е отпадане от благодатта. В Галатяни 5:4 ап. Павел съвсем ясно описва какво се случва в такъв случай:

4 Вие, които желаете да се оправдавате чрез закона сте се отлъчили от Христа, отпаднали сте от благодатта.

От тези стихове разбираме, че преминаването към друго благовестие е напускане на Бога. Да се отвърнеш от евангелието на благодатта е все едно да се отвърнеш от Бога на благодатта и от самата благодат. Тук имаме един парадокс. Защото лъжливите учители най-често ни предлагат начини и пътища за “приближаване” към Бога, а всъщност резултатът от техните действия е не “приближаване” а отдалечаване и “оставяне” на Бога.

Ап. Павел е крайно учуден от постъпката на галатяните. Просто е смаян от скоростта с която те дезертират от истината. Можем да си го представим как се е хванал за главата в изумление докато слуша вестта за това какво се е случило с галатийските църкви. Те “така скоро” са преминали към друго благовестие. Много Христови служители от по-късните поколения по подобен начин са се учудвали и обезпокоявали, когато са наблюдавали колко бързо и с какъв ентусиазъм хората изоставят евангелието, което са приел отначало така непоколебимо. Както пише ап. Павел в Галатяни 3:1 сякаш някой ги е “омаял” и омагьосал за да направят такава голяма глупост. И всъщност е точно така. Лукавият е този, който смущава църквата и се опитва да я съсипе. Когато не може да подмами християните да паднат в пороци, той ги заблуждава с фалшиво учение.

Но нека бъдем будни и трезвени и да не допускаме да бъдем подмамени от дявола и да изоставим “едно толкова велико спасение” (Евреи 2:3) за да преминем към друго благовестие.

НОСИТЕЛИТЕ НА ДРУГО БЛАГОВЕСТИЕ СА ПРОКЛЕТИ

Онези, които преминават към друго благовестие не само обръщат гръб на Бога, но падат и под проклятия. В ст.8-9 ап. Павел казва:

8 Но ако и сами ние, или ангел от небето ви проповядва друго благовестие освен онова, което ви проповядвахме, нека бъде проклет. 9 Както ей сега казахме, така пък го казвам: Ако някой ви проповядва друго благовестие освен онова, което приехте, нека бъде проклет.

Гръцката дума преведена като “проклет” в тези стихове е “анатема”. Когато човек е “анатема”, той е отлъчен от Христос (Римляни 9:3) и обречен на вечно наказание. Във 2 Солунци 1:8-9 ап. Павел казва, че онези, които не се покоряват на благовестието “ще приемат за наказание вечна погибел от присъствието на Господа и от славното явление на Неговата сила”.

Това проклятие е не само за лъжливите учители, но и за всеки, който отхвърля Христовото благовестие. Ап. Павел използва същата дума в 1 Коринтяни 16:22:

22 Който не люби Господа, да бъде проклет.

Така ап. Павел анатемосва лъжливите учители. Анатема – проклет. За нас тази дума може да звучи смехотворно и нелепо в резултат нейната светска употреба, но трябва да знаем, че в библейския си смисъл тя е страшна. Един автор на име Джон Пайпър казва за нея: “Думата “анатема” или “проклет” би трябвало да ни звучи така, както на дете, което чува за пръв път гръмотевица, усеща земетресение или преживява ураганен вятър всред морската пустош. Чувайки я, ние не можем просто да се прозеем и да обърнем на следващата страница. В тази дума има нещо много смиряващо и отрезвяващо над което да се замислим.”

Какво можем да кажем за тази анатема? Можем ли да кажем, че тя е несъвместима с Христовия Дух на кротост? Или че е израз на лична злоба и желание за отмъщение? Просто невъздържан изблик? Определено не, и главно поради две причини.

Първо, това проклятие е универсално в своя обхват. То засяга всеки, който изопачава същността на евангелието и го разпространява в изкривен вид. В ст.9 ап. Павел казва: “Както ей сега казахме, така пак го казвам: Ако някой ви проповядва…” “Някой” значи всеки. Няма изключение. Тук са включени не само ангелите, но и самия апостол. В ст.8 той казва: “Но и ако сами ние…” Толкова е голяма ревността на апостола за евангелието, че той включва дори и самия себе си в него. Това е доказателство за неговата безпристрастност и го освобождава от обвинението в лична злоба и враждебност.

8 Но ако и сами ние, или ангел от небето ви проповядва друго благовестие освен онова, което ви проповядвахме, нека бъде проклет.

Втората причина поради която не можем да кажем, че ап. Павел просто се е “изтървал” или е изпуснал нервите си е, че проклятието е повторено два пъти. Това показва, че то е изказано съзнателно, обмислено и отговорно. В тази връзка Джон Браун, шотландски автор от XIX век казва следното: “Апостолът повтаря проклятието, за да покаже на галатяните, че не става дума за едно крайно, преувеличено твърдение, изказано прибързано в пристъп на ярост, а за неговото спокойно формирано и неизменно мнение.”

8 Но ако и сами ние, или ангел от небето ви проповядва друго благовестие освен онова, което ви проповядвахме, нека бъде проклет. 9 Както ей сега казахме, така пък го казвам: Ако някой ви проповядва друго благовестие освен онова, което приехте, нека бъде проклет.

Нека Бог да ни помогне да бъдем внимателни, защото всеки, който проповядва или преминава към друго благовестие попада под това проклятие на Божието Слово.

Вниквайки в тези стихове, ние видяхме опасностите от преминаване към друго благовестие и причините, поради които трябва да се пазим от всяко отклоняваме от истината.. Само по себе си всяко “друго благовестие” е измама, защото няма друго благовестие, което да е истинско, освен апостолското – това, което е изложено на страниците на Новия Завет. Освен това, всякакви такива лъжи смущават църквата и водят до разцепления. А последствията от приемането и поддържането на фалшиво благовестие са ужасни: отделяне от Бога, отпадане от благодатта и изпадане под едно ужасно вечно проклятие – загубване на спасението.

Нека Бог да ни пази от всичко това! Нека да бъдем будни и трезвени и да не допуснем Сатана да ни омае и вкара в капана си. Нека не преминаваме към друго благовестие, а да се придържаме към това, което сме приели, което сме повярвали, и чрез което сме се спасили!

Дръж старото благовестие! Амин!