Разказва се една история за малко момче на което сестра му се нуждаела от преливане на кръв. Докторът обяснил, че тя има същото заболяване, от което момчето се било възстановило преди две години. Нейният единствен шанс за оздравяване бил кръвопреливане от някой, който вече е победил тази болест. Тъй като двете деца имали една и съща рядко срещана кръвна група, момчето било идеалния донор.
“Би ли дал твоята кръв на Мери?” попитал докторът. Джони се поколебал. Брадичката му започнала да трепери. След това се усмихнал и казал: “Да ще я дам, щом е за сестра ми.”
След малко двете деца били вкарани в специалната болнична стая където се извършвало кръвопреливане – Мери бледа и слабичка; Джони силен и здрав. Не говорили, но когато се срещнали, Джони се ухилил. Но докато сестрата вкарвала иглата на системата в ръката му, усмивката му посърнала. Той гледал как кръвта му изтича през тръбичката.
Когато мъчението почти приключвало неговият глас, малко разтреперан нарушил мълчанието. “Докторе, кога ще умра?” Едва тогава докторът разбрал защо Джони се поколебал и защо брадичката му се разтреперила когато той се съгласил на кръвопреливането. Той си мислил, че да даде кръвта си на сестра си означава да и даде живота си. В онзи кратък момент той взел това толкова важно за него решение.
За щастие нямало нужда Джони да умира за да спаси сестра си. Всеки един от нас, обаче е в положение, което е много по сериозно от това на Мери – положение, което изисква Исус не само да ни прелее част от кръвта си, но да даде живота си за нас.
Проповед: КРЪВТА НА БОЖИЯТ АГНЕЦ