В предходното поучение отговорихме на въпроса „Какъв трябва да бъде един добър настойник?“ Това беше въпросът за качествата на настойника. Сега ще се спрем на един друг въпрос и той е въпросът за задълженията. Какво трябва да прави добрия настойник? Три неща:
- Да следва получените инструкции от Господаря си и да изпълнява точно възложените му задачи;
- Когато не знае какво да прави, да пита – да търси водителство, или да изисква допълнителни насоки за работата си;
- Да инвестира – без инвестиции няма растеж, без сеене няма умножаване, без даване няма получаване;
ДА ВЪРШИ ВОЛЯТА НА ГОСПОДАРЯ СИ…
Вече видяхме, че не настойникът, а собственикът е този, който решава какво ще се прави с имота му. Представете си, че даден земевладелец иска да отглежда пшеница в земята си. Ще му хареса ли, ако неговия настойник купи с парите му крави, вместо зърно за посев? Ще продължи ли да го държи на работа, или ще го уволни? Разбира се, че ще го освободи от длъжността му, защото отговорността на настойника е да следва инструкциите на собственика по отношение на използването на собствеността му. Той не трябва да взема решения, основани на собственото си мнение. По същия начин и ние трябва да разпознаем, че Бог е Този, който решава какво трябва да правим ние като настойници над творението Му. Ние трябва само да следваме Неговите инструкции.
Може би ще запитате: „Но къде да отида, за да разбера какви са Божиите инструкции?“ Отидете при Библията. Тя съдържа специфичните инструкции от които се нуждаем за да знаем как да управляваме различните неща, които Бог ни е поверил. Например, ако питате Бог: „Какво да правя с моето тяло и моя ум?“ Погледнете Римляни 12:2:
1 И тъй, моля ви, братя, поради Божиите милости, да представите телата си в жертва жива, света, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение. 2 И недейте се съобразява с тоя век, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля, – това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено.
Или пък, ако питате Бог: „Какво да правя с времето, което си ми поверил?“ Прочетете Ефесяни 5:15-16:
15 И тъй, внимавайте добре как се обхождате, не като глупави, но като мъдри, 16 като изкупвате благовремието, защото дните са лоши.
Или пък, ако питате Бог: „Боже, какво да правя с благовестието – благовестието, което си ми поверил, и което е Божия сила за спасение на всеки, който вярва?“ Отговорът е в Марко 16:15:
15 И рече им: Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар.
Мениджърът на дадена фирма или предприятие не може да прави нищо друго, освен да следва инструкциите на собственика. Това е първото от неговите основни задължения. В 1 Коринтяни 9:16-17 ап. Павел казва:
16 Защото, ако проповядвам благовестието, няма с какво да се похваля; понеже нужда ми се налага; защото горко ми ако не благовествувам. 17 Понеже, ако върша това доброволно, имам награда, но ако с принуждение, то само изпълнявам повереното ми настойничество.
Забележете, пред ап. Павел въобще не стои въпроса дали да проповядва или не. Бог му е поверил благовестието и като негов настойник, ап. Павел така или иначе ще изпълни задълженията си. Въпросът е как той изпълнява повереното му настойничество – доброволно и с радост ли или с досада, с ентусиазъм ли или по задължение…
ДА ПОЛУЧАВА ДОПЪЛНИТЕЛНИ ИНСТРУКЦИИ…
И така, говорим за задълженията на настойника. И първото от тези задължения е той да върши волята на Господаря си или да управлява това, което му е било поверено според желанието на собственика. Второто задължение на настойника е той да търси по-нататъшно водителство или да изисква допълнителни насоки за работата си.
През определени интервали от време настойникът се нуждае от това да говори със собственика за да получи допълнителни инструкции за работата си от него. По същия начин и ние трябва да разговаряме в молитва са нашия Небесен собственик и да търсим водителството на Святия Дух.
Бог не ни дава всичките си инструкции за живота ни навенъж. Той го прави малко по малко. Например, на Авраам му беше казано да напусне Ур Халдейски и да отиде в земат, която Бог щеше да му покажа по-късно.
1 Тогава Господ каза на Аврама: Излез от отечеството си, измежду рода си и из бащиния си дом, та иди в земята, която ще ти покажа.
В Евреи 11:8 се казва, че той напусна родния си град „без да знае къде отива“.
8 С вяра Авраам послуша, когато бе повикан да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство, и излезе без да знае къде отива.
По-късно Бог му говореше и го насочваше къде точно да спре и къде да се установи и да разпъне шатъра си.
Когато възкръсналия Христос се яви на Савел от Тарс и Той не му каза всичко наведнъж (Деяния 9:5-6):
5 А той рече: Кой си Ти, Господи? А Той отговори: Аз съм Исус, Когото ти гониш. 6 Но стани, влез в града, и ще ти кажа какво трябва да правиш.
Когато влезе в Дамаск, той изчака три дни, докато Бог изпрати друг свой слуга на име Анания за да му отвори очите и да го кръсти в Христовото име. Години по-късно Савел, вече като ап. Павел отново трябваше да чака Божиите инструкции затова накъде точно да продължи да проповядва благовестието (Деяния 16:6-10).
6 И апостолите преминаха фригийската и галатийската земя, като им се забрани от Светия Дух да проповядват словото в Азия; 7 и като дойдоха срещу Мизия опитаха се да отидат във Витания, но Исусовият Дух не им допусна. 8 И тъй, като изминаха Мизия, слязоха в Троада. 9 И яви се на Павла нощем видение: един македонец стоеше та му се молеше, казвайки: Дойди в Македония и помогни ни. 10 И като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях.
Какви изводи можем да си направим от библейските примери, които разгледахме? Настойникът трябва да прави две неща. Първо, да следва стриктно получените вече инструкции от Господаря си, и второ, да изиква и да очаква допълнителни инструкции за работата си, така че да я извърши точно по начина по който Бог желае в конкретната ситуация. За да изпълни тези две свои отговорности, християнинът трябва да чете Божието Слово и да се моли. Общата Божия воля той може да научи от Библията, а конкретните инструкции за живота и служението си може да получи в молитва пред Бога. Именно молитвата е средството, чрез което сме винаги „он лайн“, чрез което поддържаме жива нашата връзка с Небесния Собственик.
ДА ИНВЕСТИРА…
Третото задължение на настойника, освен тези да следва волята на Господаря си и да получава допълнителни инструкции е да прави инвестиции и вложения, т.е. да инвестира. Да направиш „инвестиция“ означава да купиш нещо с цел да спечелиш от него. Например, ако купиш едно малко прасенце с цел да го изядеш със семейството си, ти не инвестираш (освен във взаимоотношения, разбира се), а просто правиш един „текущ разход“. Но, ако купиш това прасенце с цел да го отгледаш и по късно да го продадеш за повече пари, отколкото си го купил и колкото си изхарчил за отглеждането му, то ти правиш една добра инвестиция.
Добрият настойник или мениджърът трябва да прави инвестициите, които са необходими за умножаване на богатството на господаря му. Например, в притчата за талантите четем, че двама от слугите направиха точно това. Те не изядоха и не изпиха талантите, а ги инвестираха в някаква стока (Матей 25:14-17).
14 Защото е както, когато човек при тръгването си за чужбина, свиква своите слуги, и им предаде имота си. 15 На един даде пет таланта, на друг два, на трети един, на всеки според способността му; и тръгна. 16 Веднага тоя, който получи петте таланта, отиде и търгува с тях, и спечели още пет таланта. 17 Също и тоя, който получи двата спечели още два.
Какво означава „да търгуваш“? Означава да купиш нещо колкото се може по-евтино, и да го продадеш колкото се може по-скъпо, нали? Има ли нещо по-скъпо от безсмъртната човешка душа? Защото точно това искаме да спечелим ние – колкото се може повече човешки души, които да бъдат измъкнати от огнения пъкъл и преселени в небето за Божия слава. Бог желае ние да инвестираме – да инвестираме времето си, талантите си, способностите си, парите си, материалните си притежания за Неговото дело. Бог желае да печелим души с това, което ни е дал. Спомнете си, че третия слуга, онзи, който не инвестира таланта на господаря си, беше наречен „зъл“, „ленив“ и „безполезен“ и беше хвърлен там, където има само „тъмнина“, „плач“ и „скърцане със зъби“ (Матей 25:26-30).
ХРИСТИЯНСКИЯТ НАЧИН НА ИНВЕСТИРАНЕ
Как да инвестираме като част от нашето християнско настойничество? Като дадем или изхарчим нещо, което имаме за Божиите цели. Ние не можем да жънем, без преди това да сме посели! Така че, когато като Божии настойници правим инвестиции, ние даваме нещо от това, което имаме. То може да бъде нашия живот, време, способности, пари или нещо друго. Но ние го даваме с убеждението, че след това ще получим нещо повече, ще спечелим, ще имаме една голяма възвръщаемост на нашите инвестиции. И именно това е, което се случва. Когато дадем нещо за Бога, обикновено Той ни дава повече, така че да продължим да инвестираме. Във 2 Коринтяни 9:6-8 се казва:
6 А това казвам, че който сее оскъдно, оскъдно ще и да пожъне; а който сее щедро, щедро ще и да пожъне. 7 Всеки да дава според както е решил в сърцето си, без да се скъпи, и не от принуждение; защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце. 8 А Бог е силен да преумножи на вас всякакво благо, така щото, като имате всякога и във всичко това, което е достатъчно във всяко отношение, да изобилвате във всяко добро дело; 9 както е писано: –
„Разпръсна щедро, даде на сиромасите,
Правдата му трае до века“.10 А Тоя, Който дава семе на сеяча и хляб за храна, ще даде и ще умножи вашето семе за сеене, и ще прави да изобилват плодовете на вашата правда, 11 та да бъдете във всяко отношение богати във всякаква щедрост, която чрез вашето служение произвежда благодарение на Бога.
Забележете, че тук даването е сравнено със сеитба. Инвестицията всъщност е една сеитба. Сеитбата е акт на вяра. Защото вместо да изядеш зърното, което смяташ да засееш, ти го полагаш в земята и очакваш да се умножи. Ако, обаче ти се посвиди да го посееш, то ще стои, ще стои, и накрая ще се развали. Само посятото зърно се умножава. Само даденото на драго сърце ще бъде преумножено. Забележете, Бог желае ние да бъдем сеячи. Сеячи не само на семето на благовестието, но и сеячи на част от средствата, които Бог ни е поверил. В ст.10 изрично се казва, че Бог дава „семе на сеяча“ и „хляб за храна“. Това е един чудесен баланс. Бог не ни дава само хляб. Той ни дава и семе. От друга страна, Бог не желае да засеем всичко, което имаме, Той ни дава и „хляб за храна“. Въпросът е да бъдем мъдри и да можем да правим разлика между това, което Бог ни дава за храна и това, което Бог жела да засеем, за да може Той да го умножи и да имаме повече и за сеене и за ядене. А в крайна сметка цялото служение е с цел произвеждане на благодарение и слава на Бога.
Когато даваме, ние не трябва да забравяме, че не даваме от своето си, а просто разпределяме, управляваме това, което Бог ни е поверил и за което ни е направил отговорни. Защото, стриктно казано, ние не можем да дадем или да похарчим нищо, което е истински наше, понеже всичко, което имаме всъщност е Божие. В 1 Летописи 29:10-17 ст. Давид казва:
10 Затова Давид благослови Господа пред цялото събрание; и Давид каза: Благословен си, Господи, от века и до века, Бог на нашия баща Израил. 11 Твое, Господи, е величието, и силата, и великолепието, и сиянието, и славата; защото всичко е Твое що е на небето и на земята; Твое е царството, Господи, и Ти си на високо, като глава над всичко. 12 Богатствата и славата са от Тебе, и Ти владееш над всичко; в Твоята ръка е могъществото и силата, и в Твоята ръка е да възвеличаваш и да укрепяваш всички. 13 Сега, прочее, Боже наш, ние Ти благодарим, и хвалим Твоето славно име. 14 Но кой съм аз, и кои са людете ми, та да можем да принесем доброволно принос като тоя? защото всичко е от Тебе, и от Твоето даваме на Тебе. 15 Защото сме чужденци пред Тебе, и пришелци, както всичките ни бащи; дните ни на земята са като сянка, и трайност няма. 16 Господи Боже наш, целият тоя куп материал, който сме приготвили за да Ти построим дом за Твоето свето име, иде от Твоята ръка, и всичко е Твое. 17 И зная, Боже мой, че Ти изпитваш сърцето и че благоволението Ти е в правдата. С правотата на сърцето си аз принесох доброволно всичко това; и сега с радост видях, че и Твоите люде, които присъстват тук, принасят на Тебе доброволно.
Когато инвестираме, когато даваме нещо за Бога и за Неговото царство, от особена важност е това даване да бъде щедро и да бъде направено доброволно, без да ни се свиди, не защото и другите дават, не защото трябва, а защото желаем. Както казва ап. Павел в текста, който преди малко прочетохме (2 Коринтяни 9:7):
7 Всеки да дава според както е решил в сърцето си, без да се скъпи, и не от принуждение; защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце.
БОЖИЯТ ИНВЕСТИЦИОНЕН ПЛАН
Бог има план за правене на инвестиции, който ние като Негови настойници трябва да следваме. Според този план, ние трябва да разпределяме всичко, което имаме на три части:
- Една част за Бога;
- Една част за другите;
- Една част за самите нас.
ЕДНА ЧАСТ ЗА БОГА
От Стария Завет научаваме, че от благата, които Бог даваше на народа Си, той запазваше следните няколко неща специално за себе си:
Първо, първите неща – първороднитите, първите плодове, първият град, който беше завладян от обещаната земя.
Първородните.
В Изход 13:1-2 четем, че Бог запази за Себе Си първородните момчета и първородните измежду добитъка.
1 Господ говори още на Моисея казвайки: 2 Посвети на Мене (т.е. отдели за мене) всяко първородно, всяко, което отваря утроба между израилтяните (всяко мъжко първородно) – и човек и животно; то е Мое.
Първите плодове.
Във Второзаконие 26:1-4 четем:
1 Когато влезеш в земята, която Господ твоят Бог ти дава за наследство, и я завладееш и се заселиш в нея, 2 тогава да вземеш от първите на всичките земни плодове, които събереш от земята, която Господ твоят Бог ти дава и, като ги туриш в кошница, да отидеш на мястото, което избере Господ твоят Бог, за да установи Името Си там. 3 Да отидеш при оня, който е свещеник в онова време и да му речеш: Признавам днес пред Господа твоя Бог, че влязох в земята, за която Господ се е клел на бащите ни, че ще ни я даде. 4 Тогава свещеникът да вземе кошницата от ръката ти и да я тури пред олтара на Господа твоя Бог.
Първият град, който беше завладян от обещаната земя – Ерихон. В Исус Навиев 6:17-19 четем за неговите заръки към израилевите воини.
16 И на седмия път, като свиреха свещениците с тръбите, Исус рече на людете: Извикайте, защото Господ ви предаде града. 17 И градът и всичко що е в него ще бъдат обречени на Господа; само блудницата Раав, да остане жива, тя и всички, които са в къщата с нея, защото скри пратениците, които проводихме. 18 Но вие се пазете във всеки случай от всичко обречено, да не би, като го обречете, да вземете от обреченото, и така да нанесете проклетия върху стана на Израиля и да го смутите.
За съжаление, точно това и стана. Ахан взе от обреченото и това стана причина Бог да се отдръпне от народа си и той да загуби следващата си битка.
Второ, освен първите неща, Бог беше запазваше за себе си и една седма от времето и една десета от приходите.
Една седма от времето – деня за почивка. Това беше една от Десетте заповеди. В Изход 20:9-11 ст. четем:
9 Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела; 10 а на седмия ден, който е събота на Господа твоя Бог, да не вършиш никаква работа, ни ти, ни синът ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е отвътре вратите ти; 11 защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко що има в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети.
Една десета от приходите – десятъците. В Левит 27:30-32 четем Божията заповед:
30 Всеки десетък от земята, било от посевите на земята, или от плода на дърветата, е Господен; свет е Господу. 31 Ако някой поиска да откупи нещо от десетъка си, нека придаде петата част на цената му. 32 И всеки десетък от черда и от стада, десетъкът от всичко що минава при преброяване под жезъла, да бъде свет на Господа.
В Новия Завет ние не живеем според Закон, а по благодат. Но благодатта е дори нещо повече от Закона, а принципите си остават. Бог благоволи в това да Го почитаме не само с нашите песни, но и с нашето даване за делото Му. Няма по-добра инвестиция от това да дадем на Господа това, което Му принадлежи, защото никой, никога не е наддал Бога!
ЕДНА ЧАСТ ЗА ДРУГИТЕ
От Божието Слово научаваме, че Бог е особено заинтересован не само да даваме на Него, но и да инвестираме това, което Той ни е дал за доброто на другите. В Притчи 28:27 четем:
27 Който дава на сиромасите няма да изпадне в немотия,
А който покрива очите си от тях ще има много клетви.
Виждате ли, никой не е толкова беден, че да няма нещо, което да даде. Никой не е толкова некадърен, че да няма поне една способност, която да инвестира (Матей 25:15). Един има пари, друг има дарби, трети има животни, четвърти има земи, пети има зимнина. Всеки има по нещо. Дори и да нямаш нищо, ако си вярващ, ти пак имаш какво да дадеш. Защото имаш благовестието, а то е „Божия сила за спасение на всеки, който вярва“ (Римляни 1:16). Спомняте ли си какво каза ап. Петър на паралитика, който просеше пред Красните врати на храма: „Сребро и злато аз нямам; но каквото имам, това ти давам; в името на Исуса Христа Назарянина, [стани и] ходи.“ Ако си толкова беден, че нямаш какво да дадеш на другите, то дай им благовестието!
В 1 Петрово 4:10 същият ап. Пeтър ни увещава:
10 Според дарбата, която всеки е приел, служете с нея един на друг като добри настойници на многоразличната Божия благодат.
В Римляни 12:4-8 ап. Павел казва нещо в същия дух:
4 Защото, както имаме много части в едно тяло, а не всичките части имат същата служба, 5 така и ние мнозината сме едно тяло в Христа, а сме части, всеки от нас, един на друг. 6 И като имаме дарби, които се различават според дадената ни благодат, ако е пророчество, нека пророкуваме съразмерно с вярата; 7 ако ли служене, нека прилежаваме в служенето, ако някой поучава, нека прилежава в поучаването; 8 ако увещава, в увещаването; който раздава, да раздава щедро; който управлява, да управлява с усърдие; който показва милост, да я показва доброволно.
Както каза Господ Исус в Матей 10:8:
„Даром сте приели, даром давайте!“
Когато даваме на другите, ние трябва да зачитаме нуждите им в следния ред. Първо, нашето семейство. В 1 Тимотей 5:8 ап. Павел казва:
8 Но ако някой не промишлява за своите, а най-вече за домашните си, той се е отрекъл от вярата, и от безверник е по-лош.
Второ, нуждите на християните, онези, които са наши братя и сестри от църквата, която е Божието семейство. В Галатяни 6:10 ап. Павел казва:
9 Да не ни дотегнува да вършим добро; защото, ако се не уморяваме, своевременно ще пожънем. 10 И тъй, доколкото имаме случай, нека струваме добро на всички, а най-вече на своите по вяра.
Според самия Господ Исус всяко нещо, което е било направено на учениците Му получава същата награда, като че е направено на Самия Него (Матей 25:34-40).
34 Тогава царят ще рече на тия, които са от дясната Му страна: Дойдете вие благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света. 35 Защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте; 36 гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте. 37 Тогава праведните в отговор ще Му кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и Те нахранихме; или жаден, и Те напоихме? 38 И кога Те видяхме странник, и Те прибрахме, или гол и Те облякохме? 39 И кога Те видяхме болен или в тъмница и Те споходихме? 40 А Царят в отговор ще им рече: Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили.
Трето, социално слабите – бедни, сираци и вдовици. В Яков 1:27 практичният апостол казва:
27 Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца, ето що е: да пригледва човек сирачетата и вдовиците в неволята им, и да пази себе си неопетнен от света.
ЕДНА ЧАСТ ЗА НАС
Когато говорим за това да даваме на Бог и на другите, то не е ли запазил Бог нещо и за самите нас? Разбира се, че е! Ние сме неговите избрани. Вярно е, че Бог иска да бъдем загрижени за добруването и на другите, вместо да мислим само за себе си. Но, Той, също така, показва един особен интерес и към самите нас и нашите собствени нужди и благоденствие. В Псалом 35:27 вдъхновеният псалмопевец възкликва:
27 Да възклицават и да се зарадват
Ония, които благоприятствуват на правото ми дело,
И винаги нека казват: Да се възвеличи Господ,
Който желае благоденствие на слугата Си.
Да, Господ желае ние да благоденстваме. Той желае нашите нужди да бъдат посрещнати. И Той промисля за нас! В Псалом 34:8-10 Святият Дух ни кани:
8 Вкусете и вижте, че Господ е благ;
Блажен оня човек, който уповава на Него.
9 Бойте се от Господа, вие Негови светии;
Защото за боящите се от Него няма оскъдност.
10 Лъвчетата търпят нужда и глад;
Но ония, които търсят Господа,
няма да бъдат в оскъдност за никое добро.
Да, онези, които търсят Господа, онези които се боят от Името Му никога няма да останат в лишение. Те дръзновено казват:
Господ е Пастир мой;
Няма да остана в нужда.
Какъв чудесен Господар е Бог! Ако ние като настойници се грижим за собствеността Му, Той се грижи много повече за нас, защото сме Негови. Защото ни е създал, защото ни е възлюбил, и защото ни е изкупил с кръвта на собствения Си Син.
И така, говорим за „длъжностната характеристика“ на настойника – неговите отговорности и задължения. Видяхме, че първото от задълженията му е да изпълнява волята на Господаря, а второто да иска допълнителни инструкции. За да изпълни първото си задължение християнинът трябва да чете Библията и да се старае да изпълнява и да прилага на практика Божията воля, която открива в нея. За да изпълни второто си задължение, християнинът трябва да се моли. Именно чрез молитва, той поддържа жива връзката си с Бог, научава се да разпознава гласа на Святия Дух и да получава мъдрост от Бога и водителство за конкретните ситуации в които е изпаднал.
Третото задължение на настойникът-християнин е да инвестира. И той трябва да прави това щедро и според Божия инвестиционен план. Това значи, че от всичко, което имаме като време, пари и таланти, ние трябва да инвестираме една част за Бога, една част за другите, и една част за самите нас. И най-важен е начинът по който разпределяме благата, които Бог ни е поверил. Нашето инвестиране и даване трябва да бъдат доброволни и направени с радост и ентусиазъм. Дори бих казал, че трябва да бъдем агресивни в нашето даване. Не да даваме плахо и несигурно, но да даваме с увереност и хъс. И знайте, че Бог никога няма да ни остане длъжник.