Дисциплината „благовестване” може да се нарече също и „свидетелстване” – да свидетелстваме на другите за Божията любов, за Христос и за това, което Бог е направил в живота ни. Да казваме на другите добрите вести за Исус Христос е наш дълг и наша привилегия. Исус ни заповяда да казваме на другите за Него, така че това е наша отговорност и нейното изпълнение може да бъде мерило за нашето покорство на Христос. Но, съвсем естествено е ние да свидетелстваме и да казваме на другите за Исус, дори и ако Той не беше ни го заповядал. Защото радостта, която ние имаме в Бога – радостта от спасението – тя не може да бъде задържана. Сама по себе си тя има нужда да бъде споделена. Благовестието е Божия сила за спасение от греха и вечната смърт на всеки, който вярва. И когато един човек е спасен – той е щастлив и иска на всички да разкаже за радостта, която има в сърцето си – да я сподели и с останалите изгубени и обречени на вечна гибел хора в този свят, за да може и те да бъдат спасени.
В този урок ще разгледаме:
- заповедта на Исус да благовестваме
- някои примери за хора, които благовестват
- Защо да казваме на другите?
- Къде да благовестваме?
- Как да споделяме благовестието?
ЗАПОВЕДТА НА ИСУС
В Матей 28:18-20 Исус ни каза да правим четири неща – да излезем и да занесем на хората благата вест на евангелието, след това да ги кръстим във вода, и след кръщението да ги учим да знаят и да прилагат в живота си Христовото учение. Като чрез тези три неща ние правим едно основно нещо – „създаваме ученици”.
18 Тогава Исус се приближи към тях и им говори, казвайки: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. 19 Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух, 20 като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през, всичките дни до свършека на века. [Амин].
В това Велико поръчение Исус ни казва: «Отидете и правете ученици». «Матетевсате» – «научете» или «правете ученици» е основния глагол в тази Негова последна заповед. И Исус каза да правим ученици «като отиваме». Значи, за да правим ученици, първо трябва да «отиваме». Не трябва да чакаме те да дойдат при нас, а ние трябва да отидем при тях, нали? Като отидем, ние трябва да им благовестваме, да ги кръщаваме и да ги учим на Христовото учение. Но, това, което трябва да знаем е, че създаването на ученици започва с благовестване. Защото, преди някой да стане ученик на Исус Христос, той първо трябва да повярва в Него, нали? И всъщност, благовестието е едно «предученичество». То пак е част от ученичеството, но то е една подготовка, едно предварително условие за ученичество. Ние виждаме, че Исус призоваваше хората. Те си вършеха тяхната работа, но Той ги призоваваше и им казваше «Вървете след мен!». И те оставяха всичко и тръгваха след Него. Освен това Исус проповядваше на множествата и казваше: «Покайте се! Защото Божието царство наближи.» И след възкресението нашия Господ ни каза и ние по същия начин да благовестваме. В Марко 16:15-16 се казва:
15 И рече им: Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар.
Да проповядваме благовестието «на всяка твар» означава да проповядваме на всяко създание, на всеки човек. Разбира се, ние няма да отидем да проповядваме на животните, а на хората. «Всяка твар» е метафора, която означава «на всичко живо» – на всеки човек по целия свят.
16 Който повярва и се кръсти ще бъде спасен; а който не повярва ще бъде осъден.
Тези думи подчертават колко сериозно и съдбоносно е благовестието. То не е просто покана. То е ултиматум. «Ултиматум» означава, че ти или приемаш благовестието или го отхвърляш и влизаш във война с Бога. Средно положение няма. Ултиматумът е като завещанието – или всичко или нищо – или го приемаш заедно със всичките му условия или се отказваш от него и не получаваш абсолютно нищо. Благовестието е един ултиматум, който Бог дава на хората чрез нас, ултиматум чрез който той им казва: «Или повярваш и се спасяваш или не повярваш и си осъден и погиваш». Няма средно положение, няма преговори, няма пазарлък.
16 Който повярва и се кръсти ще бъде спасен; а който не повярва ще бъде осъден.
И къде трябва да свидетелстваме за Исус? В Деяния 1:8 се казва:
8 Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.
Това означава „навсякъде”.
И така, от Матей 28:18-20 научаваме какво трябва да правим – да създаваме ученици започвайки като им благовестваме, от Марко 16:15-16 научихме на кого трябва да го правим – „на всяка твар”, на всеки човек, и от Деяния 1:8 научихме къде трябва да го правим – в нашата култура, в познатите ни култури и по целия свят. Това дали ще приемат благовестието и дали ще дойдат при Бога си е тяхна работа. Нашата работа е ние да има кажем благовестието, да им свидетелстваме. Но не само да им кажем, но да ги убеждаваме. Защото виждаме, че ап. Павел ги убеждаваше (Деяния 18:4,13; 26:28; 2 Коринтяни 5:11). И също да се молим за тях.
Също така, не трябва да забравяме скалата на Енгел. Тя ни показва нивата през които минава човек в своя път от противник на Бога към ученик на Христос. Тази скала ни учи да разберем на какво ниво е човека – и ако е на ниво „минус 5″ да не се мъчим да го караме да прескочи до „плюс 2″ без преди това да е преминал през нужните стъпала за да стигне до там. Вместо това, след като сме определили нивото му по отношение на вярата му в Бога, ние трябва просто да му помогнем да се придвижи на следващото по-високо ниво. Ако той въобще не вярва, че има Бог, първо да го убедим, че има Бог, а след това да му говорим за благовестието, за греха и покаянието.
ПРИМЕРИ ЗА СВИДЕТЕЛСТВАНЕ
В Новия Завет виждаме доста примери за хора, които споделяха благовестието. Спомняте ли си кои бяха първите благовестители за Христос? Овчарите. Те пазеха нощна стража около стадото си и тогава един ангел от Господ им се яви (Лука 2:9-12):
9 И ангел от Господа застана пред тях, и Господната слава ги осия; и те се уплашиха много. 10 Но ангелът им рече: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде. 11 Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ. 12 И това ще ви бъде знакът: ще намерите Младенец повит и лежащ в ясли.
И, те отидоха във Витлеем и намериха Бебето в яслата. И те се поклониха на Бога. И в Лука 2:17-18 четем:
17 И като видяха, разказаха каквото им беше известено за това детенце.
Вижте това е благовестието. То не е нещо сложно. То е да разкажем на хората това, което ни е известно за Исус. Защото много хора не знаят за Исус. Те може би са чували нещо за Него, но те не знаят кой всъщност е Той, какъв Господ е, кога се е родил, как е живял, защо е дошъл на тази земя… Защо е умрял, как е умрял, как е възкръснал… Как идва отново? Хората не знаят. И затова, ние трябва да им разкажем.
18 И всички като чуха, се зачудиха за това, което овчарите им казаха.
Забележете, овчарите не бяха богослови. Те бяха едни обикновени хора. И ние като обикновени хора трябва да казваме на другите хора за Исус – именно това ние наричаме «свидетелстване за Исус» или «благовестване».
В Деяния 8:4 четем как разпръснатите вярващи от гонението на Савел свидетелстваха за Христос. Знаете, когато Савел гонеше църквата, много от вярващите се разпръснаха, и вижте какво правеха.
4 А тия, които бяха се разпръснали, обикаляха и разгласяваха благовестието.
Ето вижте, те бяха вярващи, и където и да отидеха, те говореха за благовестието, защото то беше в сърцето им. За да бъдем едни добри благовестители, на първо място самите ние трябва да сме били докоснати от Божията любов, променени и спасени. Ако сме преживяли спасението, ние няма да имаме нужда да бъдем подтиквани да разказваме тази радостна вест – тя ще блика от сърцето ни.
В Римляни 15:20 четем за опитността на ап. Павел в свидетелстването и споделянето на благовестието.
20 Обаче имах за цел да проповядвам благовестието така, – не там гдето беше вече известно Христовото име, да не би да градя на чужда основа;
Това е един добър съвет – да свидетелстваме не на онези, на които вече сме им говорили за Бога, а да свидетелстваме на онези, които не са чули. Защото понякога ние изпадаме в една така крайност при която ние постоянно повтаряме благовестието на едни и същи хора, но те вече го приемат не като благовестване, а като «таманене», като «непрестанно капане в дъждовен ден» (Притчи 27:15), като това някой «да ти пили на главата» – като едно досадно повторение. Ако повтаряш едно и също нещо на един и същ човек и той ти каже: «Стига си ми повтарял! Стига с твоето благовестие!» – това е белег, че сме станали досадни и поне за известно време трябва да престанем да говорим за Христос на този човек. Това, обаче, не означава, че трябва да спрем да благовестваме, а означава, че трябва да започнем да говорим на онези, които не са чували за Бога въобще. Нека да споделяме благовестието с онези, които не го знаят. Разбира се, и на тези, които са чували благовестието трябва да говорим, но постепенно, полека-лека да ги водим по стълбата на тяхното отдалечаване от греха, разбиране на Божия спасителен план и приближаване при Бога. Важно е да бъдем тактични и мъдри, но още по-добре е ако около нас има хора, които въобще не са чули за Бога – да кажем на тях. И тук някой може да каже: «Всички са чули, всички знаят!». Всички знаят, но щом не са се обърнали към Бога, значи не знаят достатъчно. Може би знаят с ума си, но не и със сърцето си. И ние трябва да им обясним, за да разберат благовестието. В Притчата за Сеяча Исус каза, че разликата между онези, в които семето на Словото произвежда плод и онези в които то не произвежда плод е в това, че едните като чуят словото на царството го разбират, а другите не (Матей 13:19,23). Освен това, всички са чули, но трябва да знаем, че поколенията непрекъснато се сменят. Онези, на които сме казали преди няколко години вече са остарели, а сега на тяхно място са дошли младежи, които са пораснали и които имат огромна, неистова нужда да чуят благовестието. Ако хората не четат Библията, ние трябва да ги насърчим да го правят, а ако я четат, то тогава трябва да им задаваме въпроса, който дякон Филип зададе на етиопския велможа: «Разбираш ли това, което четеш?» (Деяния 8:30).
И тези хора, които имат нужда да чуят благовестието, не трябва да имат никакви проблеми. Защото, ако ние сме били спасени с това благовестие, то би трябвало просто да изпитваме нужда да го говорими никой да не може да ни затвори устата. В 1 Коринтяи 9:16 ап. Павел споделя колко нужно и колко важно за него е да проповядва благовестието:
16 Защото, ако проповядвам благовестието, няма с какво да се похваля; понеже нужда ми се налага; защото горко ми ако не благовествувам.
А, Еремия казва, че Словото е в сърцето му като огън (Еремия 20:9):
9 Но ако река: Няма да спомена за Него, Нито ще продумам вече в името Му, Тогава Неговото слово става в сърцето ми Като пламнал огън затворен в костите ми; Уморявам се да го задържам, но не мога.
Ето така трябва да бъде благовестието и в нас.
ЗАЩО ТРЯБВА ДА БЛАГОВЕСТВАМЕ?
Видяхме, че това да свидетелстваме и да благовестваме е заповед на Исус, разгледахме примери на хора които благовестваха – овчарите, учениците на Исус, ап. Павел. Но, защо трябва да казваме на другите? Какво ще се случи, ако не свидетелствуваме за Христос, но си премълчим? И какво ще се случи, ако изповядаме Исус Христос като наш Господ. В Лука 12:8-9 Исус казва:
8 И казвам ви: Всеки който изповяда Мене пред човеците, ще го изповяда и Човешкият Син пред Божиите ангели; 9 но ако се отрече някой от Мене пред човеците ще бъде отречен пред Божиите ангели.
Трябва да знаем, че всеки път когато изповядваме Исус Христос пред хората, Исус изповядва нас в духовния свят. Това е изключително благословение. Така че нека да не задържаме благовестието. Ние имаме една изключителна вест, която може да спаси хората.
В Лука 24:48 Исус каза на апостолите, че те са „свидетели” на служението Му – не само на смъртта му, но и на възкресението Му.
44 И рече им: Тия са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите. 45 Тогава им отвори ума, за да разберат писанията. 46 И рече им: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите в третия ден, 47 и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всичките народи, като се започне от Ерусалим. 48 Вие сте свидетели на това.
На тяхното време, а и чрез писанията си и досега апостолите са свидетели на възкресението на Христос. Но, и ние сме свидетели – свидетели на това, че посланието на апостолите е вярно и то работи в живота ни. Днес апостолите не са нази земя, но ние сме – и ние можем да свидетелстваме, че Исус Христос е жив и днес. Защо сме свидетели? Защото, когато сме се покаяли за греховете си, ние сме усетили радостта от спасението. Усетили ли сме я? Независимо дали сме я усетили или не, Бог е подействал със сила в живота ни и го е променил. Отговаря ли Бог на молитвите ни? Изцелява ли ни от болести? Може би не от всички, но от някои ни е изцелявал, нали? Така че, ето на тези неща, които Бог е извършил в живота ни ние сме сведетели. Това е, което да казваме на хората – това, което сме преживели. Как сме живели в греха, как Бог ни е освободил. Ние свидетелстваме на хората, защото сме изпратени от Исус (Йоан 20:2)
21 И Исус пак им рече: Мир вам! Както Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам вас.
Също в Деяния 4:20 апостолите казаха:
20 защото ние не можем да не говорим това що сме видели и чули.
Аз съм виждал хора, които са били донасяни на носилка на християнски походи и евангелизации и са били изцелявани моментално и са си тръгвали. Виждал съм хора в църквата за които съм се молил и съм ги помазвал с масло в името на Господ Исус Христос и те са оздравявали и са благодарели на Бог за чудото в живота им. Виждал съм Божията сила и това е за което свидетелствам. Виждал съм пияници, които след като са повярвали в Христос са спирали да пият. Виждал съм пушачи, които след като са предавали живота си в Христос са спирали да пушат. Виждал съм наркомани, които Христос е освободил свръхестествено от наркотиците. Виждал съм един умрял при катастрофа, който се казва Даниел и който беше занесен на една евангелизация на Райхард Бонке и този човек беше възкресен от мъртвите след три дни прекарани в моргата. Виждал съм хора, които са били пред развод, но Бог ги е срещнал и те са станали прекрасно семейство. Ти опитал ли си Божията сила? Това е за което да свидетелстваме – че Бог е жив и той и днес върши чудеса и отговаря на молитви, това, че той ни възлюби с безгранична любов, дотолкова, че предаде Своя единороден Син в жертва за нас.
Ние трябва да свидетелстваме на другите за Христос, понеже ние сме Негови посланици. А посланик е някой, който не говори своите думи, но предава посланието на онзи, който го е упълномощил и изпратил. Нека Бог да ни помогне да оправдаем това доверие, което Той е демонстрирал, като ни е дал служенитето на примирението и ни е поверил посланието на благовестието. Във 2 Коринтяни 5:18-21 четем:
18 А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез [Исуса] Христа, и даде на нас да служим за примирение; 19 сиреч, че Бог в Христа примиряваше света със Себе Си, като не вменяваше на човеците прегрешенията им, и че повери на нас посланието на примирението. 20 И тъй от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас умолява; молим ви от Христова страна, примирете се с Бога, 21 Който за нас направи грешен {Гръцки: Грях}* Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни {Гръцки: Правда}† пред Бога.
И накрая, ако ние свидетелстваме за Христос, то можем да бъдем уверени, че пребъдваме в Бога и Той в нас. В 1 Йоаново 4:15 апостолът казва:
15 Ако някой изповяда, че Исус е Божият Син, Бог пребъдва в него, и той в Бога.
И така, защо да благовестваме? Казахме, че това е заповед на Христос, която е универсална. Тя включва всеки човек, всичките народи, цялата земя. Разгледахме също примери на хора, които благовестват – овчарите, ранната църква, ап. Павел. Виждаме, че ние трябва да казваме на другите за Бога, защото когато ние изповядваме Христос, и той ни изповядва пред Божиите ангели. Освен това ние сме свидетели – видели сме и сме опитали Божията благодат, а от един свидетел се очаква той да споделя с другите това, което е видял и чул.
КЪДЕ ДА СВИДЕТЕЛСТВАМЕ?
Къде да свидетелстваме? Къде да казваме за Христос? От Второзаконие 6:6-7 научаваме, че нашето първо мисионерско поле е нашия собствен дом.
6 Тия думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти; 7 и на тях да учиш прилежно чадата си, и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш.
Бог каза тези думи за Мойсеевия Закон, но те се отнасят също и за благовестието. Също и в Псалом 34:11 се казва да учим на страх Господен на първо място чадата си:
11 Дойдете, чада, послушайте мене;
Ще ви науча на страх от Господа.
Освен в дома ни, друго място където да свидетелстваме за Христос е нашата работа. В 4 Царе 5:2-3 четем за една млада робиня, която свидетелстваше, на своята господарка (на „началничката” си).
2 И сирийците бяха излезли на чети, и бяха довели от Израилевата земя една малка мома пленница; и тя слугуваше на Неемановата жена. 3 И рече на господарката си: Ако беше господарят ми при пророка, който е в Самария, и той би го изцелил от проказата му!
Тази «малка мома» познаваше Живия Бог и знаеше, че Той има пророк в Израил, който се казваше Елисей. И ние виждаме, че поради нейното предложение, поради нейното благовестие сирийския военачалник Нееман отиде при пророк Елисей, потопи се седем пъти в Йордан и беше изцелен от проказата си.
Други на които да свидетелстваме са нашите съграждани и сънародници. В Марко 5 глава четем как Исус освободи от демоните онзи, който беше обладан от тях. Исус изгони демоните от него и ги изпрати в стадото свине. Тогава гражданите на онази страна го помолиха „да си отиде от техните предели”. Те видяха в Христос заплаха за техния бизнес. Исус не е насилник, той не се налага. Не желае да бъде на място на което е нежелан. Но там, където Той не можеше да отиде лично, той изпрати човек, който да свидетелства за Него. В Марко 5:19-20 четем:
18 И когато влизаше в ладията, тоя, който бе по-напред хванат от бесове, Му се молеше да бъде заедно с Него. 19 Обаче Той не го допусна, но му каза: Иди си у дома при своите, и кажи им какви неща ти стори Господ и как се смили за тебе. 20 И човекът тръгна и почна да разгласява в Декапол какви неща му стори Исус; и всички се чудеха.
Исус не допусна този човек да дойде след него защото не го обичаше, но защото имаше работа за него. Той трябваше да свидетелства на своите сънародници за чудото, което Христос е извършил в живота му и за това, че Исус е Божий Син.
Ето това е свидетелстването – да казваме «какви неща е направил Бог за нас» и «как се е смилил за нас». Да казваме в дома си, да казваме на работата си, да казваме на сънародниците си – навсякъде, и накрая – да кажем и на целия свят. В Йоан 17:18 в своята първосвещеническа молитва Исус казва на Отец, че ни е изпратил по целия свят.
18 Както Ти прати Мене в света, така и Аз пратих тях в света;
КАК ДА СВИДЕТЕЛСТВАМЕ НА ДРУГИТЕ
Ние вече казахме, че начинът да свидетелстваме на другите за Христос е като им разкажем за Божиите дела (Псалом 73:28).
28 Но за мене е добре да се приближа при Бога;
Тебе, Господи Иеова, направих прибежището си,
За да възгласявам всичките Твои дела.
Едно от нещата, което би ни помогнало да свидетелстваме на другите за Христос е да си напишем личното свидетелство. То трябва да включва три точки:
- 1. Какви сме били преди да ни срещне Бог? Какъв е бил живота ни?
- 2. Как сме срещнали Бога? По какъв начин Той ни е привлякъл при себе си?
- 3. Какъв е станал живота ни след като сме повярвали?
Друго нещо, което би ни помогнало в нашето свидетелство е да разкажем на хората за сътворението, за историята на Израил… И накрая да им разкажем за Христос – за неговата смърт и възкресение.
Важно е да свидетелстваме на хората с думите си, но още по-важно е да им свидетелстваме с делата си. Без припокриване между думи и дела, нашето свидетелство изгубва силата си. В Матей 5:16 Господ Исус ни каза, че нашата „виделина” са не думите ни, а нашите „добри дела”.
13 Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не струва, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от хората. 14 Вие сте виделината на света. Град поставен на хълм не може да се укрие. 15 И когато запалят светило, не го турят под шиника, а на светилника, и то свети на всички, които са в къщи. 16 Също така нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела, и да прославят вашия Отец, Който е на небесата.
Ако ние не живеем това, което пропвядваме, хората няма да ни слушат. Не случайно една от духовните дисциплини е «правене на добро».
Освен това, много е важно когато свидетелстваме на другите да не говорим само нашите собствени хора или тези на други хора, но да им кажем „благовестието”. В Римляни 1:16-17 ап. Павел подчертава, че не нещо друго, а именно благовестието е средството, чрез което ние се спасяваме.
16 Защото не се срамувам от благовестието [Христово]; понеже е Божия сила за спасение на всекиго, който вярва, първо на юдеина, а после и на езичника. 17 Защото в него се открива правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: “Праведният чрез вяра ще живее”.
Нещо, което би ни било от особена помощ, когато благовестваме на другите е да знаем «Римския път» и да мажем да водим другите по него.
- Римляни 3:23
23 Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога
- Римляни 5:8
8 Но Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че, когато още бяхме грешници, Христос умря за нас.
- Римляни 6:23
23 Защото заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ.
- Римляни 10:9-10
9 Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш. 10 Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява.
- Римляни 14:17-18
17 Защото Божието царство не е ядене и пиене, но правда, мир и радост в Светия Дух. 18 Понеже, който така служи на Христа, бива угоден на Бога и одобрен от човеците.
Не трябва да благовестваме на другите без молитва. Ние трябва не само да се молим за тях – Бог да отвори умът им за да ги освети светлината на благовестието, но и за себе си – Бог да ни даде дръзновение и помазание докато говорим. Въпреки, че беше апостол, Павели не само сам се молеше за себе си, но молеше и всички стабилни вярващи, които познаваше и те да се молят за него. В Ефесяни 6:19 четем:
18 молещи се в Духа на всяко време с всякаква молитва и молба, бидейки бодри в това с неуморно постоянство и моление за всичките светии, 19 и за мене, да ми се даде израз да отворя устата си, за да оповестя дръзновено тайната на благовестието,
Не трябва да мислим, че благовестието е нещо обикновено. То е духовна борба със силите на мрака. Сатана не иска ние да благовестваме и да свидетелстваме. И той ще се опита да направи така, че да се объркаме, да не бъдем смели, хората да бъдат разсеяни и да не ни слушат – да ги заболи главата или да им се приспи и да започнат да се прозяват или пък някой да ни прекъсне с телефонно обаждане или нещо друго. Чрез молитва ние връзваме Сатана и силите на мрака, така че те да бъдат парализирани и да не могат да попречат на нашето свидетелстване и на освобождението на човека, който е бил държан в робство на тъмнината, греха и невежеството.
Във 2 Тимотей 4:2 ап. Павел казва на неговия духовен син Тимотей:
1 Заръчвам ти пред Бога и пред Христа Исуса, Който ще съди живите и мъртвите, и пред вид на явлението Му и царуването му: 2 проповядвай словото, настоявай на време и без време, изобличавай, порицавай, увещавай, с голямо търпение и непрестанно поучаване.
Тимотей прие заръката да проповядва Словото като едно тържествено поръчение. То подчертаваше отговорността ни като благовестители. Ние сме отговорни пред Бога, ние сме отговорни и пред хората, защото знаем това, което те все още не знаят, а именно, че Христос ще дойде отново за да установи царството си в пълнота на тази земя, и че ще има съд над праведни и неправедни. Затова, неправните трябва да се обърнат към Бога и да се оправдаят. А това може да стане само чрез благовестието. Именно затова ние не трябва да спираме да свидетелстваме на другите – защото от това наше свидетелстване и от тяхното приемане на благовестието зависи къде ще прекарат вечността.
Нека както каза ап. Петър в 1 Петрово 3:15 да бъдем винаги готови да отговаряме на онези, които виждайки че сме различни се интересуват от нашата вяра.
15 Но почитайте със сърцата си Христа като Господ, като бъдете винаги готови да отговаряте, (но с кротост и страхопочитание), на всекиго, който ви пита за вашата надежда.
Забележете, този стих предполага, че хората в този свят ще забележат, че в нас има нещо необикновено. Те трябля да видят, че ние сме различни, че семействата ни са различни, че децата ни са различни, че ние имаме различен живот и това да събуди тяхното любопитство и техния интерес към това какво ни прави да бъдем толкова различни. Питат ли ви хората за вашата надежда? Питат ли ви «Как си помагате един на друг? Как сте толкова задружни? Как сте винаги усмихнати? Как можете да бъдете спокойни в един толкова кризисен момент? Как можете да бъдете винаги доволни и благодарни? Как можете да правите добро на неприятелите си?» Ако не ни питат, значи нещо не е наред, значи не живеем по начин по който да ги впечатлим с нашата святост и с нашата любов.
ПРИЛОЖЕНИЕ
От всеки ученик на Исус се очаква той да бъде свидетел за Христос. Той може да няма евангелизаторска дарба и да бъде благовестител, но той трябва, но независимо от дарбата, служението, талантите или темперамента и манталитета който има, той трябва да бъде свидетел за Христос. Затова, трябва да бъдем насърчени да свидетелстваме за Христос – на първо място с делата си, а ако ни попитат и с думите си у дома, на работното си място, в училище и навсякъде където се срещаме с други хора. И, както вече казахме не е нужно да бъдеш проповедник или изкусен оратор за да свидетелстваш. Кажи с най-прости думички какво Исус е направил за теб и как Той е променил живота ти. Това е най-силното свидетелство – и Бог ще почете покорството ти и тези на които свидетелстваш ще се спасят чрез твоето благовестване.