Днес е петнадесети септември – денят в който нашите деца и внуци тръгват на училище. Но ще тръгнат ли те не само на училище, но и на неделно училище в нашите църкви? Ще участват ли в детското служение? Какво е нашето отношение към децата и към детското служение в църква? Каква е целта на неделното училище? За какво служи то? Защо нашето отношение към детското служение е толкова важно? Защото, нашето отношение определя нашите действия. Например, ако ние смятаме че детското служение не е толкова важно, колкото служението на младежите и на възрастните, тогава ние ще влагаме съвсем малко време и усилия в него. Ако мислим, че децата не могат да разберат много неща за Бога, ние няма да ги учим, а просто ще ги занимаваме или забавляваме. Ако считаме, че децата не са готови да слушат Божия глас, тогава няма да ги насърчаваме да познаят, да обичат и да се покоряват на Бога.
Често нашите действия показват, че за нас обучението и служението на децата е важно само отчасти. Но, какво казва Бог по този въпрос? Какво говори Той за важността на децата и огромната отговорност и призвание, които имаме за тяхното обучение?
С помощта на Божието Слово ще отхвърлим три погрешни представи по отношение на децата и тяхната връзка с Бог.
„ДЕЦАТА НЕ СА ВАЖНИ ЗА БОГА“
Първата погрешна представа по отношение на децата е, че те не са важни за Бога. Съществува една мисъл, която се прокрадва в църквата и тя е, че целта на неделното училище и на детското служение е да забавлява децата, за да може възрастните необезпокоявани да слушат проповедта. Според това виждане неделните учители или онези, които работят с деца са като пазачи в зоопарка или като клоуни в цирка. Те трябва да се грижат за децата и да ги пазят, защото те са като разярени животни, които искат да излязат от клетката. Но, техните възпитатели са за това – да ги накарат да се държат възпитано и подобаващо, да ги хранят и да ги забавляват, а след свършване на богослужението да ги върнат на родителите им здрави и невредими. Вярно ли е това? Не. Нашата роля и отговорност към децата е много по-голяма. И тя произлиза от факта, че децата са изключително ценни в Божиите очи. В Пслалом 127:3 се казва:
3 Ето, наследство от Господа са чадата,
И награда от него е плодът на утробата.
Какво е „наследство“? Ако получиш наследство, радваш ли се? Радваш се, защото наследството е нещо ценно. Какво е „награда“. Наградата също е нещо ценно. Това означава, както наследството и наградата са ценни, така и децата са ценни за Бога. И ако те са ценни за Него, те би трябвало да бъдат ценни и за нас. Децата са Божие благословение – благословение, което произлиза от Бог. Той ги дава и те са Негови. Ние сме само едни настойници над нашите деца. И затова, ние сме отговорни да се отнасяме към тях като към скъпоценности, които принадлежат на Бог и са ни дадени от Него.
Децата бяха ценни за Исус, докато Той беше на тази земя. В Матей 19:14-15 четем:
13 Тогава доведоха при Него дечица, за да възложи ръце на тях и да се помоли; а учениците ги смъмриха.
Защо учениците смъмриха дечицата, които бяха дошли за да получат благословение? Защото смятаха, че децата не са важни за Исус. Те смятаха, че Исус има по-важни дела, по-висши приоритети. Но, нашия Господ не смяташе така.
14 А Исус рече: Оставете дечицата, и не ги възпирайте да дойдат при Мене, защото на такива е небесното царство. 15 И възложи ръце на тях, и замина оттам.
Исус отдели специално внимание на децата. Показа, че те заслужават Неговото време и внимание. Похвали ги – каза, че „на такива е небесното царство“, и ги благослови, като „възложи ръце на тях“.
Ние несъзнателно си мислим, че за да дойдат при Бога, децата трябва да пораснат и да станат като нас. Но, всъщност е точно обратното – ако искаме да дойдем при Бога, не децата трябва да станат като нас, а ние трябва да станем като тях (Матей 18:2-3).
2 А Той повика едно детенце, постави го посред тях, и рече: 3 Истина ви казвам; ако се не обърнете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство.
Трябва да се пазим от това да се отнасяме към децата с презрение – да си мислим, че „те са малки“, „те не разбират“, „те нямат място в нашето служение“, „те трябва да пораснат“. Не. В Матей 18:10-14 се казва:
10 Внимавайте да не презирате ни едно от тия малките, защото ви казвам, че техните ангели на небесата винаги гледат лицето на Отца Ми, Който е на небесата. 11 [Защото Човешкият Син дойде да спаси погиналото]. 12 Как ви се вижда? Ако някой човек има сто овце и едната от тях се заблуди, не оставя ли деветдесетте и девет, и не отива ли по бърдата да търси заблудилата се? 13 И като я намери, истина ви казвам, той се радва за нея повече, отколкото за деветдесетте и девет незаблудили се. 14 Също така не е по волята на Отца ви, Който е на небесата, да загине ни един от тия малките.
Забележете, Бог не желае нито едно дете да „загине“. Бог желае децата да се спасят от греха и неговото най-тежко последствие, което е вечното отделяне от Бога. Как може да се спаси едно дете? Така, както се спасява и всеки човек – като повярва в благовестието. Няма друг начин. В Римляни 10:13-14 се казва:
13 Защото „всеки, който призове Господното име, ще се спаси“. 14 Как, прочее, ще призоват Този, в Когото не са повярвали? И как ще повярват в Този, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник?
Затова децата трябва да бъдат в църквата. Затова църквата трябва да има детско служение. Ръководителят на това детско служение е техния „проповедник“, който ги учи за Бога, така че те да повярват в Него, да Го призоват и да се спасят. Децата са важни за Бог. И те имат нужда от спасение, както и възрастните. Да работим с тях е огромна привилегия. Бог ни е дал задачата да занесем Словото му до тях за да може и те да Го познаят, да Го обичат и да Му се покоряват, както и ние.
„ДЕЦАТА НЕ МОГАТ ДА НАУЧАТ ИСТИНИТЕ ЗА БОГА“
Първата погрешна представа по отношение на децата и тяхната връзка с Бог е, че те не са важни за Бог. Не е вярно. Децата са изключително важни за Бога от най-ранна възраст, дори от тяхното зачатие. Второто погрешно схващане по отношение на децата е, че децата не могат да научат истините за Бога. „Защо да имаме неделно училище, когато дори и да го посещават, децата няма да научат нищо за Бога?“. Ако това беше вярно, то Бог нямаше да ни заповядва да учим децата на Неговото Слово.
Ние виждаме още в Стария Завет, във Второзаконие 6:6-7 как Бог ни заповядва да споделяме Неговото Слово с децата по всички въпроси свързани с живота:
6 Тия думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти;
Първо, Божиите думи трябва да бъдат в нашите сърца. И вижте, какво се казва веднага след това:
7 и на тях да учиш прилежно чадата си, и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш.
Ние сме отговорни да учим нашите деца на Божиите думи. Ние не само трябва да учим децата си на Божиите заповеди, но трябва да го правим „прилежно“ – да бъдем внимателни в това.
Една невярваща майка казала на сина си, който бил вярващ: „Защо не питаш децата си дали искат да ходят на църква? Ако искат да ходят – да ходят, ако не искат – да не ходят.“ Правилно ли е това? Синът питал децата си: „Искате ли да ходите на църква?“. Те отговорили: „Не.“ Но, той им казал: „Веднага се обличайте и тръгвайте!“. Ние не можем да оставим децата да ни казват какво да правим. Защото, ако ги питате: „Искате ли да ходите на училище?“. Те ще кажат: „Защо да ходим на това училище – не ни харесва.“ „Искате ли да ходите на занималня?“ – „Не искаме.“. Тогава защо ги пращаме, като не искат? Защото те трябва да се учат и да се развиват. Същото се отнася и за нас. Първо ние трябва да бъдем дисциплинирани и после трябва да дисциплинираме и децата си. И трябва да го правим прилежно, защото Бог ни ги е поверил. Спомнете си какво каза Бог на Авраам в Битие 18:17-19:
17 И Господ рече: Да скрия ли от Авраама това, което ще сторя, 18 тъй като Авраам непременно ще стане велик и силен народ и чрез него ще се благословят всичките народи на земята? 19 Защото съм го избрал, за да заповяда на чадата си и на дома си след себе си да пазят Господния път, като вършат правда и правосъдие, за да направи Господ да стане с Авраама онова, което е говорил за него.
Малко по-нататък във Второзаконие 11:18-19 се казва:
18 Вложете, прочее, тия мои думи в сърцето си и в душата си, вържете ги за знак на ръката си, и нека бъдат като надчелия между очите ви. 19 Да учите на тях чадата си, като говорите за тях, когато седиш в къщата си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш.
Божието Слово не само ни насърчава, че децата могат да научат Божиите истини, но то и ни увещава да започнем това обучение колкото се може по-рано. Колкото по-рано, толкова по-добре. Иначе, ако чакаме да пораснат, може да дойде време, когато ще е вече късно (Притчи 22:6).
6 Възпитавай детето отрано в подходящия за него път,
И не ще се отклони от него, дори когато остарее.
Един новозаветен пример за дете, обучавано от рано в истините на Божието Слово е Тимотей. На него ап. Павел му напомня във 2 Тимотей 3:15:
14 А ти постоянствувай в това, което си научил и за което си бил убеден, като знаеш от какви лица си се научил, 15 и че от детинство знаеш свещените писания, които могат да те направят мъдър за спасение чрез вяра в Христос Исусус.
Ето как се спасяват децата – както и възрастните – чрез „спасение чрез вяра в Христос Исус“. И по-напред, в същото това послание се споменава за майката на Тимотей – Евникия, за баба му Лоида, които възпитаваха малкия Тимотей в Божия път (2 Тимотей 1:5).
5 Понеже ми е напомнено за твоята нелицемерна вяра, която първо се намираше в баба ти Лоида и в майка ти Евникия, а както съм уверен, и в тебе.
Затова, майките и бабите са много важни. Те са тези, които принасят традициите и обичаите в обществото. Разбира се, бащите също сме важни, но и майките са изключително важни за библейското възпитание за децата.
Изводът, който можем да си направим въз основа на разгледаните стихове е първо, че въпреки ранната си възраст децата са ценни за Бога. Независимо, че са деца, те имат души, които трябва да бъдат спасени. Бог ги обича, Той ги цени. Нека да не ги подценяваме и да си мислим, че те не могат да научават Библейските истини. Те могат да ги разберат и колкото по-рано започнем да ги учим на свещените писания, толкова по-добре. Аз повярвах в Бога когато бях на шест години – още не бях тръгнал на училище. Но, Бог ми се разкри и аз започнах да ходя на църква, разбира се заедно с моята майка, която ме възпитаваш в Божия път.
„ДЕЦАТА НЕ МОГАТ ДА ОТКЛИКНАТ НА БОЖИЯ ПРИЗИВ“
Третата погрешна представа по отношение на децата и тяхната връзка с Бога е, че дори и да успеят да научат някои истини от Божието Слово, те не могат да откликнат на Божия призив и да му се покорят. Погрешното схващане, което се прокрадва в църквите в тази насока е следното: „Ние можем да учим децата на теория, но няма смисъл да ги призоваваме към покаяние и да настояваме те да прилагат на практика библейските истини в техния живот, защото те все още са твърде малки за духовните неща.“ Едно такова становище е напълно погрешно. От възрастни хора съм чувал, че преди девети септември, четиридесет и четвърта, в училищата в България се е учил „Закон Божий“. Днес има опити за въвеждане на предмет „Вероучение“ в училищата. Но, Божията цел не е децата да имат само някакво знание по религия, не е само да бъдат информирани. Децата не само могат да учат истини за Бога, те могат да откликнат на Божия призив, те могат да чуват Божия глас. Децата могат да се покоряват на Бог, независимо че са малки. Те просто се нуждаят от малко помощ и от някои насоки от страна на възрастните. Един прекрасен пример в това отношение е Самуил. Чрез него, чрез едно дете Бог промени духовното състояние на целия народ. В 1 Царе 3:7-10 четем:
7 Самуил не познаваше още Господа; и слово от Господа не беше му се откривало. 8 И Господ повика Самуила още трети път. И той стана та отиде при Илия и рече: Ето ме, защото ме повика. Тогава Илия разбра, че Господ е повикал детето. 9 Затова, Илий каза на Самуила: Иди та си легни; и ако те повика, кажи: Говори, Господи, защото слугата Ти слуша. И тъй, Самуил отиде та си легна на мястото си. 10 И Господ дойде та застана и извика както по-напред: Самуиле! Самуиле! Тогава Самуил каза: Говори, защото слугата Ти слуша.
Самуил беше дете, но Господ му говореше и той чу Божиите думи. И той беше достатъчно смел, за да ги предаде на Илий. Защото макар че, Илий беше първосвещеник по онова време, той не чуваше от Бога, и трябваше Самуил да му каже какво беше Божието Слово за него, макар че то беше твърде страшно. Често децата са по-отворени за Божия глас от възрастните. И Бог може да им говори повече, отколкото на нас.
Децата могат не само да чуят, но и да „научат“ Божието учение. В Псалом 78:1-7 се казва:
1 Слушайте, люде мои, поучението ми;
Приклонете ушите си към думите на устата ми.
2 Ще отворя устата си в притча,
Ще произнеса гатанки от древността.
3 Това, което чухме и научихме,
И нашите бащи ни разказаха,
4 Няма да го скрием от чадата им в идното поколение,
Но ще повествуваме хвалите на Господа,
Неговата сила и чудесните дела, които извърши,
5 Защото Той постави свидетелство в Якова,
И положи закон в Израиля,
За които заповяда на бащите ни
Да ги възвестяват на чадата си,
6 За да ги знае идното поколение,
Децата, които щяха да се родят, –
Които да настанат и да ги разказват на своите чада,
7 За да възложат надеждата си на Бога,
И да не забравят делата на Бога,
Но да пазят Неговите заповеди,
8 И да не станат като бащите си,
Упорито и непокорно поколение,
Поколение, което не утвърди сърцето си.
И чийто дух не биде непоколебим за Бога.
В този пасаж можем да видим как Бог мисли за поколенията. Едно поколение предава Божиите думи на следващото поколение. И това следващо поколение на по-следващото и т.н. Наша отговорност е, като поколение, което сега е в своя апогей, ние да предадем Божиите думи на следващото поколение. „За да възложат надеждата си на Бога, и да не забравят делата на Бога, но да пазят Неговите заповеди.“ В Библията са споменати два различни вида поколение. Едното е доброто поколение, а другото е злото поколение. Ние трябва да изберем какво поколение ще бъдем. Нашите деца също трябва да изберат какво поколение ще бъдат. Защото, въпреки, че ние можем да им кажем истината за Бога, ние не можем да вземем решение вместо тях. Бог е направил така, че ние да имаме свободна воля. Той не ни е направил роботи. Ако искаше, Той щеше да ни направи всички вярващи. Но, Той не иска насилствено поклонение и служение, а доброволно – ако ние желаем, ако ние Го познаем, ако ние Го чуем, да му служим.
Същото е и с нашите деца. Ние не можем да ги направим вярващи насила. Ние не желаем да правим това. Защото, те могат да ни се покоряват, докато са под наша власт, но ако те нямат това лично убеждение, което стои зад вярата в Бога, когато пораснат, те ще си тръгнат по техния път.
Ние трябва да предадем на нашите деца истината на благовестието. Когато научат Божието учение, децата ще го приложат в живота си. Децата могат да възлагат надеждата си на Бога. Те могат да Го познаят, те да Му се покорят, те могат да Му се молят, те мога и да Му служат.
В определени моменти, както в случая с малкия Самуил и Илий, децата могат да имат повече прозрение и да реагират по-адекватно на Божието откровение отколкото възрастните. Един новозаветен пример за това е реакцията на децата по време на триумфалното влизане на Исус в Ерусалим (Матей 28:15-16).
15 А главните свещеници и книжници, като видяха чудесните дела, които стори и децата, които викаха в храма, казвайки: Осанна на Давидовия Син! възнегодуваха и рекоха Му: 16 Чуваш ли какво казват тия? А Исус им каза: Чувам. Не сте ли никога чели тая дума: –
„Из устата на младенците и сучещите
Приготвил си хвала?“
Виждате ли, докато главните свещеници и книжниците негодуваха срещу Божия помазаник и те бяха заслепени и не можеха да видят, че Исус е Божия Син и Неговия Месия, децата разбираха кой е Исус и показваха това като му отдаваха заслуженото хваление. Затова Исус каза: „Истина ви казвам; ако се не обърнете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство.“.
И така, какво трябва да бъде нашето отношение към децата, когато става въпрос за тяхната връзка с Бог? Първо, ние не трябва да презираме децата. Напротив, трябва да им отделяме специално внимание и да им служим по специален начин.
Второ, ние не трябва да подценяваме децата. Те могат да учат и да знаят за Бога. Наше задължение е, първо, да бъдем един добър пример за тях – пример, който те да харесват и да следват. Ние самите да говорим Божиите думи – и когато сядаме и когато ставаме и да ги прилагаме в живота си. И след това, да ги учим на същите истини, които и ние сме научили от Божието Слово, просто да ги представяме по такъв начин, че те да могат да ги разберат. С простички думи да им обясняваме и да им казваме: „Това е истината за Божия Син. Той умря за нас на Голгота. Той възкръсна за нашето оправдание. Чрез Неговата жертва, Той направи размяна – взе нашите грехове и ни даде Неговата правда. Чрез нашата вяра в Него ние сме изкупени. Всеки наш грях е простен. Така ние можем да се приближим при Бога и да бъдем Негови деца.“
И трето, ние трябва да очакваме от децата и да ги насърчаваме те да се не само да знаят истините за Бог, но и да Му се покоряват – да се покоряват както на призива Му да бъдат Негови, така и на заповедите Му – да живеят един благочестив и пълноценен християнски живот.
Днес ние имаме тези проблеми с децата – наркотици, алкохол, цигари, лоши приятели. И някой казват: „Нека да спортуват. Спортът ще ги избави от наркотиците.“. Но, всъщност, единственото, което може да ги избави от всички пороци в този свят не е просто спорта, а вярата в Бога. Страхът от Бога е началото на мъдростта (Притчи 1:7). И ние трябва да научим нашите деца да имат страх от Бога. Тогава те ще израснат като Божии деца и ще бъдат благословени. Ще имат благословени семейства и ние ще имаме благословени внуци.
Като знаем всички тези неща, нека да се молим за децата в църквата и за нашето детско служение. Нека Бог да ни помогне да гледаме на децата и на детското служение с Неговите очи и да имаме Неговото отношение.