ДВОЕН ИЗПИТ

Матей 15:21-28

21 И, като излезе оттам, Исус се оттегли в тирските и сидонските страни. 22 И, ето, една ханаанка излезе от ония места и извика, казвайки: Смили се за мене Господи, Сине Давидов; дъщеря ми зле се мъчи от бяс. 23 Но Той не й отговори ни дума. Учениците дойдоха и Му се молеха, като рекоха: Отпрати я, защото вика подире ни. 24 А Той в отговор каза: Аз не съм пратен, освен до загубените овце от Израилевия дом. 25 А тя дойде, кланяше Му се и казваше: Господи помогни ми. 26 Той в отговор рече: Не е прилично да се вземе хляба на децата и да се хвърли на кученцата. 27 А тя рече: Така, Господи; но и кученцата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им. 28 Тогава Исус в отговор й рече: О жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде според желанието. И дъщеря й оздравя в същия час.

Колко от вас смятат, че Исус изглежда малко груб и нетактичен в тази ситуация? Нека да бъдем честни. Жената идва при него с молба за изцелението на дъщеря й, но Исус три пъти и отговаря отрицателно. Първо, Исус не й отговори „ни дума” (ст.23). След това Исус и отказа с думите: „Аз не съм пратен освен до изгубените овци от Израилевия дом. И накрая той „й се скара” с думите: „Не е прилично да се вземе хляба на децата и да се хвърли на кученцата.”. Обаче, въпреки всички тези Негови откази сирофиникианката продължаваше да му се покланя и да Му се моли и да иска от Него отговора на нуждата си. Нека да ви обясня, обаче, какво става в този момент. Освен всичко друго в тази ситуация отново виждаме, че Исус е най-великия учител, който е живял някога. Тази случка много ясно показва Неговата брилянтност и съвършенство в преподаването. Методите на добрият учител много често не са ясни и разбрани от учениците му. Но въпреки това ефектът от обучението му е неоспорим. Тук виждаме как Исус като учител учи едновременно и учениците си и ханаанката. Той изгражда и провокира вяра в нея. Като учител Исус често използваше този специфичен метод на едно умишлено въведено объркване на умовете на учениците. Следвайки го, те много често бяха шокирани от думите и постъпките му и просто не знаеха какво да кажат и как да реагират. Оставени без думи и без дъх в ситуация на безизходица те израстваха във вяра. Например, веднъж те дойдоха при Него и му казаха: „Господи, виж множествата са уморени и гладни.”… Исус какво им каза? „Вие ги нахранете! – Дайте им вие да ядат!” (Матей 14:16; Марко 6:37; Лука 9:13). Но, как можеха те да дадат храна на пет хиляди мъже освен жените и децата, когато те самите нямаха достатъчно храна дори за себе си. Учениците не можеха да предположат, че Исус ще умножи хляба и рибата. Но Исус им показа, че за Него няма невъзможно нещо. Друг път той ги постави в ладията, легна си на задната страна на ладията и заспа. Но се развихри буря и те извикаха: „Господи, не те ли е грижа, че загиваме?” (Марко 4:38). Но, Исус им показа, че те могат да смълчат вълните. Изправи се и им каза: „Защо сте страхливи, маловерци?” (Матей 8:26) По същият начин Исус изгражда и нас – поставя ни в такива ситуации, които за нас са трудни и невъзможни – ситуации в които ние просто не знаем какво да правим. Но, всъщност, това са изпитания. Яков казва: „Считайте го за голяма радост, братя мои, когато изпадате в разни изпитни, защото, изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост.” (Яков 1:2). Бог желае да изгради вярата ни. И в нашия текст ние виждаме, че вярата на тази ханаанка беше изградена. На практика чрез нея Исус показа на учениците какви трябва да бъдат те в своето постоянство и ревност и решителност в молитвите си към Бога. И чрез нея той показва и на нас – какви трябва да бъдем ние в нашата вяра и упование в Бога – да не приемаме „Не” за отговор. Да се молим и да настояваме до край – тогава Бог несъмнено ще ни отговори.Затова, аз съм нарекъл това поучение „двоен изпит” – защото от една страна имаме изпит на вярата на ханаанката, от друга страна имаме един изпит на милостта на учениците и това какво ще направят те.

ПЪРВИ ТУР ЗА ХАНААНКАТА: „НО ТОЙ НЕ Й ОТГОВОРИ НИ ДУМА”

Но, нека са върнем към нашия текст.

21 И, като излезе оттам, Исус се оттегли в тирските и сидонските страни. 22 И, ето, една ханаанка излезе от ония места и извика, казвайки: Смили се за мене Господи, Сине Давидов; дъщеря ми зле се мъчи от бяс.

Тази жена идва при Исус като една просякиня. Тя вика към Него с традиционния просяшки вик: “Смили се за мене! Смили се за мене!”. Кой друг в евангелията викаше така? Слепия Вартимей, който викаше по същия начин: „Исусе, сине Давидов, смили се за мене!” (Марко 10:47-48). Това беше традиционния просешки вик с който ханаанката викаше към Исус и се молеше за изцеление. Но, тя не само проси и вика „Смили се за мен!”. В допълнение тя го нарича “Господи” и “Сине Давидов”, което показва, че ако и да беше чужденка, тя имаше известни познания за юдаизма. Всъщност, наричайки го „Сине Давидов”, тя се обръща към Него като към Месия. Нейната молитва е абсолютно правилна и коректна.

Смили се за мене Господи, Сине Давидов; дъщеря ми зле се мъчи от бяс.

Нищо неправилно няма в тази молитва, така ли е? Правилна е, изказана с вяра… Исус обаче не й отговаря нищо. И освен това, забележете, че тя не се моли за себе си, а се застъпва за дъщеря си! Дъщеря и страда от обладаване от демони, а тя е приела проблема на дъщеря си като свой. Затова извиква „Смили се за мене!” – защото се моли за дъщеря си като за себе си.

23 Но Той не й отговори ни дума.

По-нататък виждаме, че Исус всъщност щеше да й отговори. Но, първия път „Той не й отговори ни дума”. Така че трябва да знаем, че може би и в нашия живот ще има такива случаи в които ние се молим правилно, ние са застъпваме, ходатайстваме… Но, нямаме моментален отговор на нашите молитви. Може би Бог желае да ни научи на нещо чрез това забавяне. Дъщерята на тази жена страдаше ужасно. Така че тя смирено, с благоговение и страхопочитание се обръща с молба към Исус, а той реагира така, като че ли в момента Него го няма. Представете си тази картина. Исус е на трапезата, с учениците, и на трапезата може би има и някои дечица, които се хранят заедно с възрастните. Може би има и някои домашни кучета, които лежат наоколо и чакат господарите им да свършат с вечерята си. По масите има храна. Те едновременно се хранят и разговарят… И тогава изведнъж се появява тази езичничка и започва да вика: „Исусе, Сине Давидов, смили се за мене, дъщеря ми зле се мъчи от бяс!” А Исус не реагира по никакъв начин – държи се така, като че ли Него го няма там на тази трапеза, като че ли не чува вика на горката майка. Неговата реакция може да бъде описана като безразличие и отхвърляне. Какво бихте направили вие, ако поискате нещо от някого, а той просто си мълчи и не ви отговаря нищо. В правото това се нарича „мълчалив отказ”. Ако получите такъв мълчалив отказ, може би вие бихте се обидили и бихте казали: „Той не ми отговаря – тогава край на нашите взаимоотношения, повече няма да му проговоря.” Може би ние така постъпваме спрямо Бога. Когато Той не ни отговори моментално на молитвите, и ние се обиждаме и казваме: „Няма повече да се моля!”.И забележете, че евангелист Матей не се опитва да прикрие обидното отношение на Исус. Напротив, той насочва вниманието ни към него, понеже той знае това, което ние все още не знаем, а именно, че това, което се случва, всъщност е един изпит, и Матей иска ние също да бъдем подложени на този изпит и да видим какво ние ще си помислим докато четем всичко това.В този момент жената можеше да се обърне и да си тръгне. Сблъсквайки се с Исусовото мълчание тя трябваше да си даде отговорите на някои въпроси:

  • Колко силно искам аз моята дъщеря да бъде изцелена?
  • Доколко желая да се доверя и да уповавам на Исус?
  • Ако Той мълчи – ще се откажа ли или ще продължа?

И ние също трябва да си зададем този въпрос. Когато се молим за нещо, и нямаме отговор… Дали ще се откажем? Или ще продължим да искаме от Бога дори тогава, когато Той мълчи? Какво ще кажете? Няма да се отказваме, нали? Няма да се отказваме! Дори Илия, че беше Божий пророк, когато първият път се помоли за дъжд – облак не се виждаше. Тогава какво направи той? Отиде да се моли пак, и така до седем пъти (3 Царе 18:42-45).

42 И тъй, Ахаав възлезе да яде и да пие; а Илия се възкачи на връх Кармил, и като се наведе до земята тури лицето си между коленете си, 43 и рече на слугата си: Възлез сега, погледни към морето. И той възлезе та погледна и рече: Няма нищо. А Илия рече: Иди пак, до седем пъти. 44 И на седмия път той рече: Ето, малък облак, колкото човешка длан, се издига от морето. Тогава Илия каза: Иди, кажи на Ахаава: Впрегни колесницата си та слез, за да те не спре дъждът. 45 А между това небето се помрачи от облаци и вятър, и заваля силен дъжд. И Ахаав, возейки се, отиде в Езраел.

Виждаме, че сирофиникаанката беше решена да получи отговор на молитвата си. Тя не приемаше „Не” за отговор и така тя издържа „първия тур” от нейния изпит – тя се моли, Исус не й отговаря, и какво прави тя? Продължава да се моли.

ИЗПИТЪТ ЗА УЧЕНИЦИТЕ: „АЗ НЕ СЪМ ПРАТЕН, ОСВЕН ДО ЗАГУБЕНИТЕ ОВЦЕ ОТ ИЗРАИЛЕВИЯ ДОМ.”

Това беше първата част от нейния изпит, тя я издържа, но втората част от изпита й тепърва започваше. Но нека сега да я оставим за секунда и да погледнем към учениците. В текста виждаме, че имаше изпити не само за нея но и за тях.

Учениците дойдоха и Му се молеха, като рекоха: Отпрати я, защото вика подире ни.

Учениците пък, какви бяха в този случай! Грубияни! Вместо да се смилят за нея, да я съжалят и да ходатайстват за нея пред Исус: „Господи, молим те, помогни на тази жена! За тебе няма невъзможно нещо!”. Вместо да направят това, те гледат колкото се може по-бързо да се отърват от нейното досадно присъствие: „Отпрати я, защото вика подире ни.”

24 А Той в отговор каза: Аз не съм пратен, освен до загубените овце от Израилевия дом.

Исус каза точно това, което учениците му очакваха да чуят. Това беше тяхното богословие. В същото време чувайки Исусовия отговор жената преминава през втората част на изпита на вярата си. Защото първо, той не й отговори „ни дума”, а сега Той й казва: „Съжалявам, дъще, но ти си езичничка, а Аз съм изпратен само до юдеите. Ти си външна, ти си „аутсайдерка”. Аз съм Давидовия Син и съм изпратен при израилтяните. Ти не си част от моята мисия. Аз си върша работата. Защо трябва да се занимавам с теб, да ти служа и да ти отговарям?”Искам да разберете, че това беше един изпит – изпит както за ханаанката, така и за учениците на Исус. Когато сме изпитвани, нашите тестове съдържат уловки. Това, че в даден тест нещо изглежда вярно, не винаги означава, че то е вярно.Може би по същия начин и ние понякога си мислим и казваме, че Бог не отговаря на молитвите на невярващите. „Съжалявам, обаче, ти си невярващ и затова Бог няма да ти отговори.” Отговаря ли Бог на молитвите на невярващите или на нехристияните? Отговаря им. В случая богословието на учениците беше, че Месия е изпратен за да служи на и да благославя само юдеите. Исус „само до изгубените овци от израилевия дом” ли беше изпратен? Спомнете си златния стих на Библията (Йоан 3:16). „Защото Бог толкава възлюби… света…” Светът само Израил ли е? „че даде своя единоророден Син, за да не погине… нито един, който вярва в Него… но, да има вечен живот.” Разбира се Исус беше пратен в момента на своето служение там на място, но всъщност неговата мисия беше много по-глобална. Казвайки тези думи, Той изрече на глас мислите на учениците. И те бяха съгласни с това. Те се зарадваха на тези думи. Може би си казаха: „Често това, което нашият учител казва е сложно и объркващо за нас, но този път… този път за разлика от друг път Той говори съвсем ясно и разбираемо. Той не е пратен освен до загубените овци от Израилевия дом. Амин. Какъв елегантен начин да се отърве от тази досадна жена.”Но въпросът в изпита за ханаанката е: „Дали нейната грижа за детето й е толкова дълбока и нейната увереност в Исусовото съчувствие е толкова силна, че тя да продължи да настоява за отговор дори тогава, когато изглежда, че няма никаква надежда и самата тя изглежда нежелана?” Защото при тези думи, ако ние бяхме на нейното място може би бихме се почувствали обидени и бихме си тръгнали. Обаче, тя нямаше къде другаде да отиде. Тя знаеше, че спасение може да получи единствено от Исус Христос. Тя вярваше единствено в Него и нейната вяра беше пълна. Затова, вместо да си тръгне, вместо да се обиди, тя коленичи на земята в жест на почит и смирение.

25 А тя дойде, кланяше Му се и казваше: Господи помогни ми!

Ханаанката продължаваше да иска. Въпреки, че учениците биха казали същото нещо като техния учител: „Исус е изпратен само до израилтяните, а ти не си израилтянка…”, все пак когато видяха всичко това, което тя правеше, нещо вътре в тях беше докоснато от действията на тази чужденка и те бяха развълнувани. Този вик на една отчаяна майка за единствената й дъщеря е всъщност една физическа и духовна агония. И всъщност, въпросът, който те трябваше да се зададат беше: „Възможно ли е Бог да е по-добър и по-голям от тяхното собствено богословие?”. Защото, понякога с нашето богословие, с нашето разбиране за Бога ние поставяме Бог в кутийка и казваме: „Бог помага само на тези и на тези…” Но този текст ни показва, че дори и (ортодоксално казано) „Исус да беше изпратен само до изгубените овци от Израилевия дом”, послуша ли той тази жена? Отговори ли й? Значи, не беше изпратен „само до изгубените овци от Израилевия дом”, а до всички, които вярваха в Него. Защото, не само на тази чужденка Той послужи, а и на онзи стотник за когото каза: „Истина ви казвам, нито в Израиля съм намерил толкова вяра.” (Матей 8:10). Така че, всъщност тези на които Исус дойде да служи бяха онези, които имат вяра. Така че, нека да имаме това разбиране. И да не се ограничаваме и да не казваме: „Бог само този начин работи… Бог само така… Бога само иначе…”. Но, да знаем, че за Бог няма невъзможни неща. За него няма „безнадеждни случаи”. Бог обича всички. Може ли Бог да спаси един убиец? За тях е дошъл. Може ли някой, който има странна прическа и грим, или пък татуировки и ярко зелен пънкарски гребен да бъде спасен? Нека да бъдем по-отворени и по-широко скроени, защото Бог именно на това искаше да научи учениците  в този случай. И те го видяха и те се смаяха.Исус продължи:

26 Той в отговор рече: Не е прилично да се вземе хляба на децата и да се хвърли на кученцата.

Вижте. Първо, Той мълчи. Тя – продължава да му се моли. След това той казва: „Не съм изпратен, освен до изгубените овци от Израилевия дом.” Т.е. намекна й – но доста твърдо – че, „Не съм пратен за тебе…, така че, по-добре си обирай крушите и изчезвай.”. Но, тя продължи да Му се кланя и каза: „Господи, помогни ми!”. И Исус, вече й казва трети път: „Не е прилично да се вземе хляба на дечицата и да се хвърли на кученцата.” Това са много интересни думи. Значението им е пределно ясно. „Дечицата” в случай са израилтяните, а „кученцата” са езичниците, и по-конкретно тази жена. Кучетата по онова време и в онази част на земята са били презирани същества. Те са се хранели с мърша и са ровели боклуците. Към тях са се отнасяли с почти толкова внимателно колкото и към свинете.И да те нарекат: „куче” е било обида. И евреите са наричали езичниците „кучета”.

Но това, което прави тук Исус е, че той кара учениците да се вгледат в самите себе си и да изпитат собственото си отношение и собствените си сърца. Фактически той им казва следното: „Вие искате от Мен да отблъсна тази жена, да се отърва от нея? Вие искате от Мен да запазя служението си само за Израел? Добре, аз ще изпълня вашето желание, но тогава вие се справяйте с тази жена. Ако аз не й помогна, тогава вие я гледайте как се мъчи, вие слушайте нейния вик, вие мислете за страданието на обладаната й от демони дъщеря!” В началото със своите думи Исус артикулира – формулира и изразява богословието на Израил и тяхното отношение към езичниците. Обаче, едно нещо е да изпитваш презрение, към някого, който е далеч от теб, но е съвсем друго да го виждаш пред очите си и в същото време да чуваш на глас собствените си мисли и чувствата ти да бъдат изявени открито когато си застанал лице в лице с човека, когото презираш и виждаш, че и той също като теб е Божие творение. Така че, всъщност Исус им каза това, което те очакваха да чуят: „Аз не съм изпратен, освен до изгубените овци от Израилевия дом.”. И тяхното отношение беше: „Амин! Амин!”. Той каза: „Не е прилично да се вземе хляба на дечицата и да се хвърли на кученцата.” И това беше отново израз на тяхното отношение. Но, как се чувстваха тези ученици в този момент, когато виждаха агонията на жената и чуваха викът й: „Господи, помогни ми!”. Всъщност това, което Исус искаше да види в този случай беше дали някой от учениците му ще се смили за тази жена, дали ще се застъпи за нея? Дали някой от тях ще покаже християнска любов и загриженост за нея? Но не – нито един от тях не го направи, не и през този ден. Не виждаме някой от учениците да каже: „Господи, нищо, че е езичница. Какво като е езичница, виж тя има огромна нужда, която не може да бъде отговорена по човешки, виж тя те почита като Давидов Син и Помазаник, тя има вяра, за Теб няма невъзможно нещо…” . Можеха да я подкрепят, нали? Обаче, те имаха в себе си това отношение, че езичниците са просто „кучета” – отхвърлени от Бога и изключени от Неговите планове. И Исус им каза: „Не е прилично да се вземе хляба на дечицата и да се хвърли на кученцата.” По този начин Той искаше да ги изпита и да види дали те ще кажат „Амин” на думите Му. И те казаха. Така че, в този случай учениците се провалиха на техния изпит, а жената издържа изпита.

ТРЕТИ ТУР ЗА ХАНААНКАТА: „НЕ Е ПРИЛИЧНО ДА СЕ ВЗЕМЕ ХЛЯБА НА ДЕЦАТА И ДА СЕ ХВЪРЛИ НА КУЧЕНЦАТА.”

Защото, дори когато Той каза това, Исус е божествено деликатен. Въпреки, че изразява отношението на учениците си, Исус леко смекчава езика си към жената. Той изпитва учениците си, но в същото време внимава да не обиди жената и затова Той не използва думата „кучета”, а казва думата „кученца”. Исус използва едно умалително, което стопля сърцето, защото кой не обича животните, когато те са мънички. Докато са мънички всички животни са сладки. Харесвате ли малки кученца? Всеки обича животните докато те са мънички. Вече, ако това е едно голямо улично псе, което ходи да рови боклука, което лае, хапе и пренася зарази – такова куче обичате ли? Не много, нали? Но, всеки обича малките сладки кученца, които са чисти и по детски безопасни, глупави и закачливи. И тук на гръцки се използва една особена дума за „кученца”, която означава точно малките сладки кученца, които живеят в домовете на хората, а не големите улични песове, които ровят боклуците, ядат мърша, хапят и пренасят зарази. Исус използва думата „кучета” заради учениците си, но в същото време, той я смекчава и я прави умалителна заради жената.И в същност това, което той казва: „Не е прилично да се вземе хляба на децата и да се хвърли на кученцата.”, е най-трудната част от нейния изпит. Защото, тя можеше да каже: „Какво, кученца?” Той ме нарича мене „куче” (да не казвам какво по-нататък, нали)? Тя можеше да си каже: „Аз се врътвам и си заминавам, щом Той се отнася към мен по този начин.” Можеше да каже: „Какъв е този безсърдечен Господ!” и да започне да говори срещу него и да го хули, нали? „Аз отидох при него като човек, молих му се, покланях му се, а Той говори за кучета…” Обаче, тази жена не постъпи така. Тя беше просто… невероятна…, просто… един пример за нас. Тя беше смирена и това и помогна да издържи не само първата част на изпита, но и втората и третата част на изпита. Защото, това беше третата част на изпита. Първата беше, че Исус не й отговори, след това й каза: „Не съм изпратен, освен до изгубените овци от Израилевия дом.” – втората част на изпита. Тя продължаваше да Му се моли. И третата част на изпита: „Прилично ли е да вземем хляба на децата и да го хвърлим на кученцата!?” – това беше третата част на изпита. Дали ще си тръгне, или ще остане? Тя можеше да реши, че всичко това не си струва усилията, които тя полага. Тя можеше да се откаже и да предаде изпита си без да попълни отговорите. Но нейната любов към дъщеря й се оказа толкова силна, толкова интензивна, че тя беше готова да изтърпи дори и това да бъде унижавана заради нея, въпреки, че Исус не каза тези думи за да я унижи, но тя можеше да ги разбере и по този начин. Нейната вяра и упование в Исус и Неговата сила и способност да изцелява се оказа толкова дълбока, вярата й в Христовата милост толкова силна, посвещението й към Исус толкова непоклатимо, че тя за нищо на света нямаше да се предаде? Нека Бог да ни помогне нашата вяра в Христовата милост да бъде по-силна, отколкото нашето желание да се откажем. Нека Бог да ни помогне нашето посвещение към Исус да бъде толкова непоклатимо, че ние никога да не се предадем. Нека нашата вяра и упованието ни в Исус да изцелява да бъде толкова дълбоко, че ние да не приемаме „Не” за отговор и да продължаваме да изискваме Бог да отговори на молитвите ни за изцеление. Защото освен всичко друго това е един пример на молитва за изцеление, и то не обикновено изцеление, а освобождение от нечист демон. И се казва, че в отговор на молитвата и на вярата й: „Дъщеря й оздравя в същия час.”! Слава на Бога!Но вижте и това, че отговорът на ханаанката на Исусовите думи: „Не е прилично да се вземе хляба на децата и да се хвърли на кученцата.” -беше невероятен.

27 А тя рече: Така, Господи; но и кученцата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им.

За да разберем пълното значение на този текст, трябва да разбираме колко жив, цветен и цветист е разговора между Исус и ханаанката. Това, което прави тя е, че тя се хваща за умалителната дума за кученца, която Исус използва –  на гръцки „кунарион” („κυνάριον”) – и както ви казах това са кученца домашни, а не кучета улични. И хващайки се за тази дума, понеже това са домашни кученца, и се хранят от трапезата на господаря си, а не от боклукчийските казани, ханаанката признава, че тази дума би могла да се отнесе за нея. Но и смирявайки се до там, че да се съгласи, че е кученце, и тя прави смекчение като вместо думата „остатъци” – защото дори „кученцата” се хранят с остатъци, нали – тя не казва остатъци, или още по-силната дума – „отпадъци” (защото точно това ядат кучетата), както Исус използва умалително за кучета, така и тя използва умалително за остатъци – „трохички”, на гръцки „психион” („ψιχιων”). Буквално нейните думи биха могли да бъдат предадени така: „Да, Господи, аз съм „куче-нце”, но дори и „куче-нцата” ядат от „остатъ-четата” или „трохи-чките” от трапезата на господарите им. Ханаанката отвръща на Исус с настойчивост, с решителност, с благодат и дори с находчивост и остроумие. Това е като че ли едно състезание по надхитряване между Исус и нея. Исус казва: „Не е прилично да се вземе хляба на децата и да се хвърли на кученцата”, но тя един вид го наддумва или казано на жаргон го „затапва”. Казва: „Да, но и кученцата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им.”. Какво да каже Исус по-нататък? Няма какво да каже повече. И Исус харесва това нещо. Съществува един особен елемент на заиграване от нейна страна докато тя спори с Исус. Тя казва: „Добре, Исусе, ако ще се надприказваме, то нека стигнем до края. Сигурна съм, че ако ще играем на нещо, то и за мен ще има награда.” Така че тя просто не се предава.

ИЗПИТЪТ ЗА ИЗДРЪЖЛИВОСТ НА ВЯРАТА

Това е, което може да се нарече изпитът за издръжливост на вярата. Ханаанката се явява на този изпит и  го издържа. Може би днес някой от вас преминава през този изпит. Нещо става в живота Ви – нещо трудно, нещо мъчително, и Вие не знаете дали някога ще можете да получите облекчение и освобождение. Но не е само това. Вие се молите, Вие коленичите, Вие просите, и въпреки всичко не разбирате Божият отговор. Бог изглежда мълчалив, изглежда безразличен… Може да ви изглежда дори, че Бог е враждебен.Но, трябва да знаем, че всеки избор, който трябва да направим в живота си, в крайна сметка се свежда до избора между надеждата и отчаянието. И като християни и хора, които познават Бога, ние трябва да знаем, че има смисъл, и че винаги си заслужава да избираме надеждата. Така че, избери надеждата! Избери да продължиш да вярваш, че Бог ще отговори на твоята молитва.„Христос отговори на молбата на тази жена по четири различни начина: първо, той остана мълчалив, след това й отказа, после изглежда, че й се скара, но накрая Той възнагради вярата й.”[1]Някои от вас може би се сблъскват с изпита на вярата всеки ден. Въпросът е: „Ще продължите ли напред дори тогава, когато не знаете защо, дори тогава когато не знаете дали въобще или кога ще получите помощ?” Защото в живота ни се случват невероятни неща. Можем да преминем през особено тежки изпитания. Изпитания в които ние започваме да задаваме въпроса: „Защо?” или дори „Къде е Бог в тази ситуация?”; „Защо Той не се намеси?” „Какво да правя сега?” Когато не получавате никакви отговори, които да отмахват болката ви, ще продължите ли и тогава да казвате: „Боже мой!”? Ще продължите ли да Го наричате „Господи” дори тогава, когато не можете да разберете пътищата Му и начините Му на действие? Защото, дори когато не го разбираше, тази жена продължи да го нарича „Господи” – каза: „Така, Господи…” – въпреки, че не й отговори веднага и продължаваше да й отказва, тя продължаваше да запазва уважението си към Исус и да го нарича „Господ”. Ще продължите ли да вярвате, че Бог е добър и благ дори тогава, когато от ваша гледна точка Той не изглежда такъв? Ще продължите ли да вървите напред с цялата благодат и настойчивост и вяра, които можете да съберете в себе си, надявайки се, че един ден Той ще постави всичко на мястото Му? Нека Бог да ни помогне да не се отказваме, но да продължаваме напред с вяра и с молитва и с постоянство.

КАК СЕ КАЗВАШЕ ХАНААНКАТА?

Тази история ме навежда на мисълта за Яков. Спомняте ли си как той се бореше с един „човек” край бродовете на река Явок (Битие 32:24). След известно време на борба, той осъзна, че този „човек” с когото той се бори не е обикновен човек. Тогава Той се изплаши и каза: „Видях Бога лице с лице и все още живея!” (Битие 32:30). В този момент той осъзна, че този с когото се е борил е всъщност самия Бог.Яков срещна този „мъж” и той се бори с него цяла нощ. И когато се зазори и стана почти светло, „човекът” му каза: „Пусни ме да си отида!” (Битие 32:25-26). Но, Яков не спираше да се бори с Него. Това принуди Бога той да се докосне до тазобедрената му става и да го осакати. Това съкруши Яков. Но дори и в този момент на агония Яков каза: „Няма да те пусна да си отидеш, докато не ме благословиш!”. „Няма да те пусна да си отидеш, докато не ме благословиш!!!” И когато Бог видя, че нищо не може да накара Яков да се откаже от търсенето на Божието благословение, Той го благослови. И му даде му ново име… Какво име му даде? Израил… Какво означаваше „Израил”? „Борец с Бога” (Битие 32:28). Защото той се беше борил с Бог и с човек и беше преодолял.Ние можем да разберем защо Яков се бори с Бога – той търсеше благословението, но можем ли да разберем защо Бог се бори с Яков? Защо му беше на Бога това да се бори с Яков??? Бог не  би имал никакъв проблем да спечели борбата. Ако просто само духнеше над него и той щеше да изчезне. Тогава защо му беше да се бори с човек цяла нощ? Защо просто не му даде благословението? Явно Бог цени това качество в човека – Бог цени решителността и способността на човек да не се предава. Ако ти имаш тази способност да не се предаваш, то знай, че Бог ще отговори на вярата ти – искам да ти кажа това нещо. Фактически това е едно от нещата, които Той се стреми да изгради в нас – да ни направи хора, които издържат изпитания; хора, които продължават да се борят и устояват до край; хора, които постоянстват и които отказват да се предадат – както онази настойчива вдовица, която продължаваше да хлопа на вратата на неправедния съдия докато той не й въздаде според правото й (Лука 18:8). Спомняте ли си тази притча, която Исус каза, за да ни научи как всякога да се молим и какво…? И да не отслабваме (Лука 18:1)! И да не отслабваме!!! Бог иска да ни направи хора като онзи съсед, който дойде при приятеля си да проси хляб и не престана да чука, докато не получи (въпреки, че приятеля му вече си беше заключил вратата и беше си легнал и не му се ставаше…). И какво му отговори той? Щеше ли да му даде? Ако искащият беше достатъчно настойчив, той щеше да получи. Какво каза Исус за приятеля му? Това че, той ако и да си е легнал, ако и да е сложил децата си да спят, ако и да е заключил вратата…, то пак „ще стане и ще му даде колкото му трябва” (Лука 11:5-10).

8 казвам ви, че даже ако не стане да му даде, защото му е приятел, то поради неговата настойчивост ще стане и ще му даде колкото му трябва.

Така че, Бог желае това да изгради в нас – това желание на Яков – да искаме благословението докрай; тази решителност на бедната вдовица – да се молим, докато получим. Бог желае да изгради в нас и това, което виждаме в тази ханаанка – това, че тя не се отказа, дори тогава, когато Исус си замълча, дори когато Исус й каза: „Не съм изпратен при теб.”; дори когато Исус й се скара, като каза: „Не е прилично да се вземе хляба на дечицата и да се хвърли на кученцата.”. Исус харесва такива, хора, които се впиват в Божията доброта и благост и не се отказват да я получат дори тогава, когато има много неща, които те не могат да видят ясно и не могат да ги разберат. И това искам да ви насърча – да имаме вяра. Може да нямате разбиране за много неща, но видите ли едно Божие обещание, хванете се за него и искайте докато го получите, за да бъде радостта ви пълна. И Бог ще ви го даде, защото Той благоволи в това да искате докато получите. Тази ханаанка от Матей 15 глава – знаете ли как се казваше тя? Казваше се „Израел” – ако разбирате какво искам да ви кажа – нейното име не е споменато, но съвсем определено можем да кажем, че тя беше „един, който се бори с Бога и надвива” (Битие 32:28). Тя беше в борба с Христос и тя надви – с вяра. Не си мислете, че Яков надви над Бога със сила. В Осия 12:4 се казва, че той надви „с плач и молба” пред Бога. Ханаанката получаваше отрицателни отговори от Исус. И накрая, когато взе Неговите думи и ги обърна и каза: „Да, Господи, но дори и кученцата ядат от трохичките, които падат от трапезата на господарите им”. – тогава Исус й отговори и Той й каза: „О, жено, ти имаш голяма вяра.”. Исус беше удивен от нея и в крайна сметка се зарадва, че беше „победен”.Учениците, които не се справиха много добре с техния изпит просто гледаха сблъсъка между нея и Господ с отворени очи и бяха зяпнали от изненада. Те никога не бяха виждали някой да показва толкова много дръзновение или увереност в Исус или пък някой, който да демонстрира такава рискуваща и готова на всичко любов – защото тя го правеше заради дъщеря си. Когато първоначално тя се приближи при тях, те си мислиха, че тази, която те наблюдават е една нисшестояща; една, която може да се нарече „утайката на обществото” – една, която е ханаанка, която е чужда, която е външна. Но, нещата се обърнаха така, че се оказа, че тя се отнася към Исус на такова ниво на разбиране, смирение, почит, благоговение, упование и смелост, че всъщност тя беше тази, която засрами тях с вярата, с думите и поведението си.

МЕГА ВЯРА

Най-накрая Исус се обръща към жената. И сега вече Той сваля маската от лицето си, която беше си сложил когато каза, че не бил пратен освен за Израилевия дом и за това, че не е прилично да се вземе хляба на децата и да се даде на кученцата. Тогава за момент той беше покрил огромната благост на сърцето си – и Той го беше направил с определена цел. Защото искаше да изгради вярата й и да провери докъде и доколко тя има вяра. Но сега тази цел беше вече постигната. Тестът свърши и дойде време за писане на оценките. И тази жена получи най-високата оценка – шестица!

28 Тогава Исус в отговор й рече: О жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде според желанието. И дъщеря й оздравя в същия час.

Исус каза: „Жено, голяма е вярата ти! Молитвите ти са отговорени! Дъщеря ти е изцелена! Ти беше и си моя възлюбена дъщеря през цялото време. Какъв дух имаш само! Ти се бори с Бога и ти преодоля! О жено, голяма е твоята вяра!”Думата „голяма”, която Исус използва за вярата на ханаанката е „мега”. Ние използваме тази дума, когато говорим за мега-вати, за мега-църкви и т.н. Но тя имаше „мега-вяра”. Мега е нещо, което е наистина голямо, нещо, което е огромно. И тази жена, за която всички други мислеха, че е част от утайката на обществото беше почетена от Онзи пред когото тя коленичи и когото нарече Господ, и когото тя не би пуснала докато не отговори на молитвите й. Тя премина теста понеже имаше мега-вяра. Докато се готвех за това поучение в един коментар  (The Bible exposition commentary) прочетох следното:„Вярата на тази жена беше голяма, понеже тя настояваше в искане и упование дори тогава, когато изглеждаше, че всичко е срещу нея. Определено нейната раса беше срещу нея: тя беше езичничка. Нейният пол беше срещу нея, защото повечето юдейски равини обръщаха малко внимание на жените. Изглежда, че учениците бяха срещу нея, а Христовите думи може да са я накарали да вярва, че дори и Той беше срещу нея. Но всички тези пречки само я направиха да настоява още повече в нейното искане.” [2] Бог винаги почита вярата, понеже вярата винаги почита Бога. Нека да бъдем укрепени във вяра, защото Бог зачита вярата и Той иска ние да имаме вяра. И нека Бог да ни даде отговорите на нашите молитви и да ни даде победа в името на Исус. Нека да бъдем „борци с Бог”, нека да се борим с Бога. Ние сме се отпуснали, ние сме забравили да се молим. Трябва да се молим усърдно и непрестанно. Вижте как се молеше Яков – по цяла нощ. Нека да викаме пред Бога и нека да имаме опитности с Бога. Тази жена имаше опитност с Бог. Тя имаше нещо, което да разказва. След тази случка тя можеше да разказва на приятелите си. „Знаете ли какво стана? Аз отидох при Исус. И когато Му се помолих, той отначало мълчеше. След това каза, че не е изпратен освен за да служи на Израил. Но, аз продължих да му се моля. Коленичих пред Него. Тогава той продължи да ми отказва. Каза: „Не е прилично да вземе хляба на дечицата и да го хвърлим на кученцата.” Но, аз му казах: „Да, Господи, но и кученцата ядат от трохичките, които падат от трапезата на господарите им.” И тогава Той се усмихна и ми каза: „О, жено, ти имаш мега-вяра. Нека да бъде според желанието ти.” И знаете ли какво стана. Когато се върнах в къщи, дъщеря ми беше здрава – демонът го нямаше. И от този момент нататък тя беше напълно изцелена. (И тя се омъжи и има семейство и до този момент продължава да служи на Бог J…)”


[1]Wiersbe, W. W. (1997, c1992). Wiersbe’s expository outlines on the New Testament (61). Wheaton, Ill.: Victor Books. [2]Wiersbe, W. W. (1996, c1989). The Bible exposition commentary. “An exposition of the New Testament comprising the entire ‘BE’ series”–Jkt. (Mt 15:21). Wheaton, Ill.: Victor Books.