ДВЕ СЪРЦА

Иона 4:1-11

Книгата Иона е една от пророческите книги на Библията. По-конкретно тя е част от групата на така наречените „малки пророци“. Пророците напомняха на Божиите хора как те трябва да живеят живота си в светлината на закона – завета, който Бог направи с тях чрез Моисей. Това бяха заповедите и постановленията съдържащи се в първите пет книги на Стария Завет – Закона (тората) или петокнижието. В пророческите книги са записани посланията, които Бог даваше на народа си чрез пророците си – предупреждения за грях, предсказания за съд, възстановяване и надежда. В това отношение книгата Иона е доста различна от останалите пророци. В нея не можем да намерим дълги записи на посланията на пророка. Най-дългото негово послание записано в книгата на български се състои от осем думи. Следователно, за разлика от останалите пророчески книги, Иона е книга не за това какво казва пророка, а за това какво му са случва – на него и на езичниците на които той говори – ниневийските жители. Въпреки, че в книгата няма директни обръщения на Бог към народа Му, тя съдържа послание към Израил – послание, скрито в разказа, което Израил трябваше да приеме и да вложи в сърцето си.

Книгата Иона би могла да свърши след 3 глава – след описанието на покаянието на ниневийците. Но тя не свършва там, тя продължава да ни говори за пророк Иона и неговото отношение. Защо? Защото за Бог е важно не само това Иона да проповядва Словото Му, но и това Иона да има същото отношение към тези на които проповядва каквото Бог има към тях. Какво не беше в ред в сърцето и отношението на Иона? В сърцето си Иона мразеше ниневийците и беше загрижен повече за собственото си реноме на пророк отколкото за спасението на онези на които той беше изпратен да послужи. Той се безпокоеше повече за това дали след четиридесет дни Бог ще съсипе Ниневия отколкото за това че всички жители на този голям град щяха да бъдат погубени.

ДОСТАТЪЧНО ДЪЛБОКО ЛИ Е НАШЕТО ПОКАЯНИЕ?

За съжаление често това, че ние сме спасени и сме вкусили от Божията сила и милост не означава непременно, че нашия ум е обновен. Защото във началото на 3 глава виждаме, че Иона се покорява на Божиите инструкции, но в началото на 4 глава четем, че Иона „възнегодува“ за това, че Бог пожали ниневийците и не ги изби. Да, Иона се покорява на Бог и извършва това, което Бог му казва да извърши, но въпреки това в сърцето си той се ядосва на Бог. В сърцето си той все още таи негодувание от Божията милост – същото негодувание, което, на първо място, го кара да бяга към Тарсис (3:10-4:3).

10 И като видя Бог делата им, как те се обърнаха от лошия си път, Бог се разкая за злото, което бе рекъл да им направи, и не го направи. 1 А това стана много мъчно на Иона, и възнегодува.

Това, че Бог се въздържа от това да съсипе и да унищожи Ниневия накара Иона да се почувства зле. Божията милост към Ниневия му беше неприятна. Стана му „много мъчно“, той „възнегодува“ – ядоса се. Бихме могли да кажем дори, че той беше крайно ядосан. Защо? Защо Иона беше толкова ядосан? Първият път, когато Божият призив за служение в Ниневия дойде към него той избяга. Защо? Нещата в разказа за Иона изглеждат толкова добре. Божието Слово идва към него в първа глава. Той се опитва да избяга от Бог. Бог го преследва. След това във втора глава имаме един благодарствен псалом за избавлението му от корема на рибата. В трета глава Божието Слово идва отново при Иона. Този път той отива в Ниневия. Хората се покайват. Всеки е щастлив, нали? Прекрасна история. Толкова насърчителна! Тема на много детски книжки. Но книгата не свършва тук – след трета има и четвърта глава. Ако сме честни, ние може би не бихме искали тази четвърта глава да я има. Не би ли било по-добре, ако книгата си свършваше в трета глава? Или може би бихме искали да има и пета глава в която Иона да се покая за погрешното си отношение към Божието дело и всичко да си бъде наред. Но, четвърта глава е Божие Слово. В нея ние срещаме един ядосан, един разгневен пророк, човек, който вижда Божията благодат да слиза и да преобразява цял град. А вместо да го зарадва, това го ядосва толкова много, че той предпочита да умре вместо да продължи да живее в една такава ситуация. Не е ли изненадващо всичко това? Не е ли крайно? Езическите моряци от първа глава се убояват от Бога, правят обреци и му се покланят. Езическият цар и всичките му поданици се покайват във вретище и пепел. Вятърът, слънцето, растенията, морето и рибите слушат Божиите заповеди и ги изпълняват безпрекословно, но не и Божият човек. Какво става тук?

Нека да се отдръпнем назад за момент и да разгледаме книгата като цяло. От началото на първа глава в нея има напрежение. Един Божий човек не се покорява на Божието Слово. Защо? Защо да не проповядва на ниневийците? Ако ти имаш врагове и Бог ти каже да отидеш и да викаш срещу тях, не би ли се зарадвал да го направиш? Да им кажеш: „Хей, знаете ли какво – ще отидете в ада, ще бъдете погубени!“. Хайде, нека да бъдем честни, ние бихме се радвали да го направим, нали? Защо да не отидеш, защо да не проповядваш на враговете си? Но, Иона побягва от Бога и от началото до края на книгата Бог преследва неговия непокорен пророк. Той повдига буря, но Иона отказва да се покая за отношението си. Дори езичниците се молят, но Божият човек предпочита да бъде хвърлен през борда вместо да се помоли на Господ да спре бурята. Защо?

Във втора глава изглежда, като че ли нещата се оправят. Иона се моли на Господ със псалми и главата е пълна с красноречиви молитви и цитати от псалмите. Благодарности, лозунги, „Спасението е от Господа!“. Изглежда, че нещата се подобряват. В трета глава нещата стават дори още по-добре. Божието Слово идва втори път към Иона. И този път той казва: „Добре, Господи, ще отида.“ Той отива в Ниневия и започва да проповядва. И когато Божието Слово идва към хората, те се покайват. Всички се покайват! Това не е ли изненадващо? И Бог се въздържа от злото, което е намислил да им нанесе и не го нанася. Оттегля гнева си, който е на път да се излее върху тях. Проявява милост към покаялите се. И тогава идваме до четвърта глава. Четвърта глава на Иона я няма в детските книжки, нали? Но четвърта глава ни разкрива смисъла на цялата книга. Книгата Иона завършва по същия начин по който и започва – с личен разговор между Бог и пророка. В този разговор сърцето на Иона е изцяло разкрито и изложено на показ и ние разбираме какво всъщност е посланието на цялата книга. Така всичко, което предшества четвърта глава придобива нов смисъл за нас.

АСИРИЯ И НИНЕВИЯ

Но, нека преди да пристъпим към сърцето на Иона да си припомним контекста на книгата. Градът Ниневия за който става дума в книгата е бил столицата на Асирия – могъща и жестока империя, която само няколко десетилетия по-късно ще завладее северното царство, десетте племена на Израил. Асирийците бяха много по-сурови и брутални от вавилонците. Те опустошаваха и плячкосваха градовете, които завладяваха, изваждаха очите на враговете си и ги превръщаха в свои роби. Брутални, брутални хора. И Иона живееше в сянката на тази империя. По времето на Еровоам, той пророкува, че северните граници трябва да се укрепят (4 Царе 14:25). Иона не беше фен на ниневийците, не ги харесваше. Те бяха неблагочестиви идолопоклонници. И въпреки, че и самите израилтяни по онова време бяха идолопоклонници и Бог имаше милост към тях, защо Бог да проявява подобна милост и към враговете им? Така че, изненадващо, когато Божието Слово дойде към него да отиде и да вика срещу нечестието на Ниневия, той избяга.

Друго изненадващо в този разказ е, че в други подобни разкази за пророци, пророкът обикновено изглежда добре. Те са герои, добри момчета. Да, Мойсей се сви малко, когато Бог го призова, но накрая той се покори и извърши това, което Бог искаше той на извърши. Иона, обаче, избяга. Божият човек тръгна да бяга от Божията воля и Божието присъствие. Така че имаме това напрежение още от първа глава. Как Божието благословение ще дойде до народите? Кой ще отиде при народите и ще ги запознае с нашия милостив Бог, ако не Неговите хора?

ГЛАВНАТА ИДЕЯ НА КНИГАТА ЙОНА

Така че, за какво е тази книга? На първо място тя е за Бог и Неговия характер. И на второ място тя е за Иона и за неговия характер. Книгата Иона е книга за две сърца – сърцето на Бог и сърцето на Иона. И фокусът на книгата е върху това, че Бог има милостиво сърце, а Иона няма. Иона не споделя Божието милостиво сърце. Ако Божието сърце е тук, то сърцето на Иона е там – далече, далече – на „светлинни години“ от него. Сърцето на Бог има милост към хората, сърцето на Иона има милост към тиквата. Така че, голямата идея на книгата е тази: Бог желае Неговият пророк да споделя Неговото сърце на милост към всички – дори към хора, които не са част от завета, който Той има с Израил. И фактически, Бог иска всички ние да споделяме Неговото сърце, което е пълно с милост към всички, дори към нашите врагове, към хора, които не харесваме или са ни неприятни, към хора, които считаме за жестоки и непросветени варвари.

ЗАЩО ИОНА НЕ ИСКАШЕ ДА ХОДИ В НИНЕВИЯ?

Ако говорим за структурата на тази глава бихме казали, че по естествен начин тя би могла да се раздели на две части според двете сцени, които се развиват в нея.  Първата сцена е в града – стихове 1-4. Втората сцена е извън града – стихове 5-11. И всяка от сцените завършва с въпрос. Ето я и първата сцена – ст.1-4.

1 А това стана много мъчно на Иона, и възнегодува.

За да разберем по-добре този стих, трябва да прочетем последния стих на трета глава.

10 И като видя Бог делата им, как те се обърнаха от лошия си път, Бог се разкая за злото, което бе рекъл да им направи, и не го направи.

Не е ли това прекрасно? Колко чудесно! Книгата можеше да свърши тук, просто като се каже как от тогава нататък те заживяха щастливо до края на живота си. Можеше да завърши по следния начин: Иона се върна в къщи и се помоли: „Господи, благодаря ти за това чудесно международно служение, което си ми дал. Къде да отида сега? Във Вавилон? Или може би в Египет?“ Но не… Вижте какво прави Иона в ст.1. На него му стана „много мъчно“. Той се ядоса на Бог и му каза: „Казах ти, че ще направиш така! Знаех си! Затова и не исках да отида. Знаех си какъв си и това не ми харесваше. Бих предпочел да умра вместо да ги видя как тези омразни ниневийци получават милостта Ти!“ Сърцето на този човек е хванато в непрогледен мрак. Мрачно, черно… Да бъдеш толкова ядосан, че да искаш да умреш заради това че виждаш хора да повярват в Бога!? А си Божий служител – какъв парадокс! Ако в този момент се питате защо Иона се опита да избяга от Божието присъствие, ако си мислите, че във втора глава той се покая, ако си мислите, че трета глава е една прекрасна приказка за лека нощ, то четвърта глава ще ви отрезви от вашата прекалена наивност. Този човек не е герой. Той въобще не се е покаял. И сега във втори стих той ни казва: „Не е ли това, което аз казвах още от самото начало, Боже? Аз не исках да отида в Ниневия, и ето каква беше причината за това. Аз познавам характера ти. Ние сме твоя народ Израел. Ние се покланяме на златните телета в Дан и във Ветил (3 Царе 12:28-30, 4 Царе 14:23-24). Ние сме идолопоклонници, и вече сто и петдесет години Ти си продължаваш да имаш милост към нас. Господи, аз знам колко си благодатен. Преживявам го всеки ден. И все пак, да ми не дава Господ да споделя тази милост с някой друг! Далеч от мен такова нещо! И знаеш ли, толкова съм ти ядосан, че споделяш милостта си с тези нечестиви ниневийци, че не мога да го понеса. Вземи живота ми! Не мога да продължа да живея с тази мисъл. Искам да умра сега, тук, на място, „още сега“!“ (ст.1-4)

1 А това стана много мъчно на Иона, и възнегодува. 2 И помоли се Господу казвайки: О, Господи, не беше ли това каквото казах още когато бях в отечеството си? Това бе причината, по която предварих да бягам в Тарсис, дето знаех, че си Бог жалостив и милосърд, дълготърпелив и многомилостив, Който се разкайваш за злото. 3 Затова, моля Ти се, Господи, вземи още сега живота ми; защото ми е по-добре да умра отколкото да живея.

Какъв огромен контраст между молитвата на Иона във 2 глава и молитвата на Иона в тези стихове. Във втора глава той се моли за милост и за спасение, моли се Бог да запази живота му. Тук в четвърта глава той се моли Бог да вземе живота му, защото не може да понесе да гледа как Бог проявява милостта си към Ниневийците.

Когато във ст. 2 Иона казва, какво е знаел за Бог, той цитира Изход 34 глава, нали? Тогава Моисей се застъпи за Израел за тяхното непокорство и тогава Господ прогласи за Себе Си: „Господ, Господ, Бог жалостив и милосърд, дълготърпелив, Който изобилва с милост и с вярност, Който пази милост за хиляди поколения, прощава беззаконие, престъпление и грях, но никак не обезвинява виновния, въздава беззаконието на бащите върху чадата и върху внуците им, до третото и до четвъртото поколение.“ (Изход 34:6).

Виждате ли какво се случва тук? Ето защо Иона не искаше да отиде и да проповядва в Ниневия. Той знаеше, че вече има прецедент на проявата на Божията милост към неговия собствен народ. За Бог съдът и милостта са като двете страни на една и съща монета. И Иона знаеше, че когато проповядва съд в Ниневия, беше възможно, ако те се покаят монетата да се обърне и вместо съд те да получат милост. Именно затова той не искаше да отиде. Той си мислеше: „Господи, Ти си го правил преди и сега ще го направиш отново!“ Цялото небе се радваше когато ниневийските жители се покайваха. Ангелите в небето имаха парти, небесния двор празнуваше. Но Иона беше напълно извън такт и извън хармония с тази радост, защото той не споделяше Божието милостиво сърце към другите. За него тази божествена милост, тази щедрост и благодат към обърналите се грешници беше съблазън, беше обида, беше нещо, което нараняваше чувствата му.

• Скандална милост, която спаси бирника Закхей;
• Скандална милост, която накара Исус да покани проститутките да седнат на една маса с него;
• Скандална милост с която Исус видя множествата и се смили за тях;
• Скандална милост, която спаси хора като мен и вас;
• Скандална милост, която позволява на грешници като нас да бъдат служители на евангелието;

Ние не заслужаваме това. То е по благодат. Какви хора сме ние, които сме получили толкова много от Божията милост, а я отказваме на хора, за които смятаме, че са недостойни за нея когато самите ние не сме достойни за нея.

МОЖЕШ ЛИ ДА РАЗПОЗНАЕШ СЕБЕ СИ В ИОНА?

Кои са вашите врагове? Кои са онези, които мразите? Кои са вашите съседи? Кои са недостигнатите ентически групи, които живеят около вас? Спомнете си, Исус каза: „Кой е твоя ближен? Обичай ближния си както себе си!“ (Лука 10:25-37).

Иона е точно като по-големият брат в притчата за блудния син. Той вече имаше всичко, но когато видя баща му да показва любовта си към неговия скандален по-малък брат, той каза: „Не искам да имам нищо общо с това парти, посветено на‚ „този твой син“!“ А това беше неговия брат и той вече имаше всичко от баща си.

Ето такъв е и Иона. Той е като онзи немилостив слуга на който вече му беше простено толкова много, но когато някой му дължеше нещо съвсем малко, той отиде и го хвана за врата и го душеше и му казваше: „Върни ми всичко до последната стотинка“ (Матей 18:28). Но спомнете си какво му каза царя: „На тебе ти е било простено толкова много. Не трябваше ли и ти да се смилиш за съслужителя си, както и аз се смилих за тебе?!“.

Какви хора сме ние?! Нека Бог да се смили за нас! Може би днес е ден на прясно покаяние за нас. Господ да има милост към нас! Когато Израилтяните чуха за първи път Книгата на пророк Иона те със сигурно разпознаха себе си в пророка и казаха: „Това сме ние!“. Ти можеш ли да разпознаеш себе си в пророк Иона? Добре ли правиш, като се ядосваш? (ст.4)

4 А Господ рече: Добре ли е да негодуваш?

Това е първият въпрос на Господ към Иона в тази 4 глава и той ни разкрива целия смисъл на книгата.

СЪРЦЕТО НА ИСУС

Слава на Бога, че Иона не беше последният от пророците. В старо време Бог ни говореше чрез много хора и по много начини. Но, в тези последни дни Той ни говори чрез Неговия възлюбен Син Исус Христос.

• Онзи, който е изключително радостен да сподели Божията милост с нас;
• Онзи, който беше готов да отиде и в най-далечната страна, за да спаси грешниците;
• Онзи, който беше готов да положи живота си в жертва за греховете на враговете си, така че ние да получим милост, благодат и живот.

Когато Божието Слово дойде към Него, Той не избяга, а каза: „Ето ме, прати мен. Дори на кръста!“. Отец погледна към нас – грешни врагове и каза: „Аз ги обичам“. И Исус каза: „Аз Те обичам и затова, ще отида и ще се пожертвам за тях.“.

ИМАМЕ ЛИ БОЖИЕТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ИЗГУБЕНИТЕ?

Може би и с нас се случва нещо подобно на това, което се случи с Иона. Ние сме приели Господ Исус, спасени сме, но нямаме в сърцето си Божията любов и милост към изгубените, която да ни накара да благовестваме и достигаме недостигнатите, да изпълняваме Великото поръчение. Иона знае, че „спасението е от Господа“ (2:9), знае, че „Бог е жалостив и милосърд, дълготърпелив и многомилостив, Който се разкайва за злото“ (4:2), въпреки това той не споделя Божието милосърдие към онези, които се нуждаят от него. Той има правилното богословие, но му липсва правилното отношение. Нека като виждаме грешката му да прегледаме нашите сърца. Имаме ли към изгубените същото отношение, което Бог има към тях? Гледаме ли на тях с Божиите очи?

След преживяването с бурята и корема на рибата Иона беше готов да се покори на Бог и да проповядва словото му на ниневийците. Но беше ли Иона готов не само да им проповядва, но и да се моли с тях, да се идентифицира с тях, да се постави на тяхно място, да плаче и да се радва заедно с тях? Иона се радваше на собственото си спасение и принасяше хваление и благодарствени жертви на Бог за него, но не беше готов да принесе хваление и благодарствени жертви за спасението на ниневийците. Може би именно това е, което Бог желае ние да научим от книгата Иона – да прегледаме сърцата си и в молитва да изправим отношението си към изгубените. Не е достатъчно само да знаем, че „спасението е от Господа“. Нужно е да бъдем отворени канали за това спасение към онези, които все още уповават на „лъжливите суети“.

УСМИВКАТА НА ИОНА

Втората сцена в главата е в стихове от 5-9. Когато Господ го попита: „Добре ли е да негодуваш?“ Иона отговори с мълчание – не каза нищо. И вижте какво направи.

5 Тогава Иона излезе из града, и седна на източната страна от града, дето си направи колиба, под която седеше на сянка, докле види какво ще стане с града.

Изглежда, че Иона си казваше: „Може би все пак ще видя как малко сяра и жупел се изсипва над Ниневия. Нека да видя какво ще се случи.“ И как откликна Господ на това действие на Иона? Как отговаря Господ на неговото негодувание? С милост. Вижте ст. 6. Той определя една тиква, която да порасне много бързо и да бъде сянка над главата му. Бог отговаря на бунта с милост. Бог определи рибата за милост и спасение, и сега прави същото като определя тиквата. Бог не се отказва от Иона. Иона се отказва от Бог и казва: „Предпочитам да умра.“, но Бог не се отказва от Иона. Той е като грънчар, който е хванал този глинен пророк и продължава да го оформя. Това е, което Бог прави с неговите хора – Той ни формира, оформя ни, така че да се превърнем в хора по Неговата воля.

6 И Господ Бог определи да израсте една тиква, която се издигна над Иона, за да бъде сянка над главата му. И Иона се зарадва твърде много за тиквата.

Забележете колко бързо се променя Иона. Преди малко той беше толкова ядосан, че искаше да умре, а сега тук се казва, че той „се зарадва „твърде много“. Тук за първи път виждаме „усмивката на Иона“. В първа глава той бяга и е депресиран. Във втора глава той плаче и се моли. В трета глава проповядва сериозно. В началото на четвърта глава е навъсен. Но тук, за пръв път – о, чудо – Иона се усмихва, зарадва се и то „твърде много“. „А, животът все пак е хубав. Може би, все пак, няма да искам да умра веднага. Имам си сянка над главата, Господ продължава да ми показва милост. Животът си е живот!“ Той беше намръщен когато Бог показваше милост на другите, но сега, когато Бог показва милост на него, той е щастлив.

ЖЕГА

Бог, обаче, не остави нещата така – натисна го. И Иона се оказа много бързо от приятна сянка в непоносима жега.   

7 А когато се зазори на утринта Бог определи един червей, който порази тиквата, и тя изсъхна. 8 И щом изгря слънцето Бог определи горещ източен вятър; и слънцето биеше върху главата на Иона, така щото примираше и поиска за себе си да умре, като казваше: По-добре ми е да умра отколкото да живея.

Виждате ли какво прави Господ тук. Той дава на Иона да вкуси от това, което той иска да Бог да причини на ниневийците. Слага на крака му обувката, която Иона иска да сложи на крака на ниневийците и тази обувка му стяга – притиска му мазола. Защо Бог прави това? Гаден ли е? Злобен ли е? Или отмъстителен? Не. Господ очиства Иона така както лозаря очиства лозата, за да дава повече плод. Когато Бог ни окастря, понякога това е болезнено. Но Неговият мотив е винаги любов. Той отрязва от нас това, което ни пречи за да можем да се преобразим според Неговия образ и да даваме много плод за Негова слава. Когато сте окастряни, можете да отвърнете с гняв, но помнете, че чрез това окастряне Бог извършва извънредно важна работа дълбоко в сърцето ви, за да можете да израснете в благодат и любов.

Забележете, че в ст. 8 Иона отново „поиска за себе си да умре, като казваше: По-добре ми е да умра отколкото да живея.“ И в ст. 9 като че ли Бог го проверява дали е достатъчно разгневен. 

9 А Бог рече на Иона: Добре ли е да негодуваш за тиквата? И той каза: Добре е да негодувам, даже до смърт.

ПРОМЯНА НА СЪРЦЕТО

Отношението на Иона е отношение на негодувание и дори на гняв. Иона е ядосан, че Бог е проявил милост към Ниневийците и се е разкаял за бедствието, което е планирал да им нанесе (4:1-4). Отгоре на всичко това Иона е ядосан, понеже чрез изсъхването си „тиквата“ е нарушила собствения му комфорт (4:5-9). И в двата случая Иона демонстрира, че той е по-загрижен за себе си отколкото за хората в Ниневия. Това ни разкрива, че въпреки че, къде доброволно, къде на сила („зорноволно“ или „доброзорно“), Иона изпълнява задачата, която Бог му възлага, той не споделя Божието сърце на милост и милосърдие към грешните Ниневийци.

За Бог изпълнението на задачата, проповядването на вестта Му, не е достатъчно. Бог иска Иона, неговият служител и пророк да разбира и да споделя Неговото сърце и отношение към онези при които Той го изпраща. Затова, сега Бог разисква с Иона и му помага да види нещата от Неговата перспектива. По този начин Бог се опитва да промени отношението и сърцето на Иона. Защо казваме, че Бог има извънредно желание да извърши една дълбока промяна в сърцето на своя пророк и той започне да споделя Неговото сърце? Защото е ясно от цялата Книга на пророк Иона – от ст. 1 на 1 глава до ст. 11 на 4 глава, че Бог преследва пророка си с любов. Затова Той повдигна буря, но не го остави да умре, затова определи риба, тиква, червей, горещ източен вятър… Бог, който преследва Иона, преследва и теб и мен. Онзи, който се грижи за мнозината, се грижи също и за отделния човек. Исус умря за греха на света, но Той умря също и лично за теб. Бог обичаше Иона толкова много, че не го оставяше на мира. Независимо от неговия гняв и негодувание, объркване и бунт, той беше в прегръдката на Отец. Бог няма да се откаже от теб и мен. Той е много търпелив градинар. И Той е търпелив до последния въпросителен знак в ст. 11.

ГОЛЕМИЯТ ВЪПРОС

В ст. 10 Бог казва на Иона: „Иона, ти не си дори и градинар. Ти не направи да расте дори и една тиква. А какво да кажем за хората? Мъже, жени, деца, малки момиченца и момченца. Те все още не знаят дори къде е ляво, къде е дясно. Те са овце без пастир. Те са изгубени в объркване и безпокойство. И знаеш ли какво, Иона, светът е моята работилница и тези хора са мое произведение. Аз съм ги създал по моя образ. Разбира се, че се грижа за тях, разбира се, че са ми мили. Те са човешки същества. Те са изгубени и увредени. И въпреки, че са идолопоклоници, аз ги храня, обличам ги, им изпращам слънце и дъжд, които да им дават живот и здраве.

Иона, ти вече си мой. И всичко, което имам е твое. Угоеното теле те чака на сватбената вечеря. Но сега небето се радва за тези хора, които вече се покаяха. Иона, небето се радва и заради един грешник, който се кае. Моят „бизнес“ е бизнесът на милостта. Моето сърце е милост. И точно както вдовицата търсеше едната изгубена монета и овчарят търсеше едната изгубена овца, така и аз търся изгубени хора, за да мога да ги спася. Това е което съм аз и което аз правя. Не трябваше ли да пожаля Ниневия?“

Скъпи братя и сестри, не забравяйте, че Божието сърце е милостиво. И Той желае ние да занесем тази милост на народите. Така че, кои са вашите ближни, кои са вашите врагове?

10 Тогава рече Господ: Ти пожали тиквата, за която не си се трудил, нито си я направил да расте, която се роди в една нощ и в една нощ загина. 11 А Аз не трябваше ли да пожаля оня голям град Ниневия, в който има повече от сто и двадесет хиляди души, които не умеят да различават дясната си ръка от лявата си ръка, освен многото добитък?

Какъв огромен контраст между Бог и Йона! Бог жали сто и двадесет хиляди души създадени по Неговия образ, Иона жали една тиква, която е живяла само един ден.

11 А Аз не трябваше ли да пожаля оня голям град Ниневия, в който има повече от сто и двадесет хиляди души, които не умеят да различават дясната си ръка от лявата си ръка, освен многото добитък?

Това е последното изречение на книгата Иона. По един забележителен начин тя завършва с въпрос. „А Аз не трябваше ли да пожаля онзи голям град Ниневия…?“ Това е един риторичен въпрос. Авторът на книгата ни оставя с този въпрос. Този въпрос ни кара да се замислим дали нашето отношение към погиващите е същото като отношението на Бог към тях? Бог има милост към всички, не само към Своите си. Имаме ли и ние милост и състрадание към изгубените, към онези, които все още не Го познават и са обречени на вечна смърт поради греховете си?

Тази последна глава на Книгата Иона ни разкрива, че Бог работи в слугата си за да формира в него Собственото си сърце. По същия начин Той работи и в нас, за да формира в нашето сърце Неговото сърце. Бог желае ние като Негови слуги да имаме милост към изгубените дори тогава, когато сме призовани да ги предупредим идещия съд над тях.

Чрез Словото Си и чрез историята за пророк Иона Той желае да подейства и в нас, както в Иона, за да ни предаде Неговото отношение към изгубените и да формира в нас Неговото сърце. Имаме ли в себе си любов към изгубените? Имаме ли в себе си любов към народите, към хората от други култури, които все още не са чули и приели благовестието? Имаме ли в себе си любов към враговете си?

Книгата Иона завършва с въпрос и аз ще завърша с въпрос. И ето какъв е той: „Споделяте ли Божието сърце на милост към изгубените? Готови ли сте да проповядвате Божието Слово с Божието сърце? Обичате ли изгубените и искате ли да опитат и те от Божията милост?“