Живели двамата братя в едно село. Единият се казвал Иван, а другият Васил. Двамата братя работели заедно в семейната ферма и обработвали нивите на баща си. Но минало време и бащата починал. Единият от братята, Иван, се оженил, имал деца и си построил къща от другата страна на полето. Другият брат останал ерген.
В работа си братята споделяли и разделяли всичко по равно – както произведената продукция, така и печалбата от нея.
Един ден, братът който не бил женен Васил си помислил:
“Не е честно да разделяме всичко по равно. Аз съм сам и имам по-малки нужди.” Моят брат има голямо семейство деца и неговата нужда е по-голяма от моята”
Затова всяка нощ той вземал по един чувал с жито от своя хамбар, пресичал полето между техните две къщи и го изсипвал в хамбара на брат си.
В същото време семейният брат Иван също си мислел:
“Не е честно да разделяме всичко по равно. В крайна сметка аз съм женен и имам жена си и децата си, които да се грижат за мен. Брат ми си няма никой. Кой ще се погрижи за него.”
Затова всяка вечер вземал по един чувал с жито от своя хамбар, пресичал полето между двете къщи и го изсипвал в хамбара на брат си.
Това продължило няколко години. През това време и двамата се чудели защо техните запаси от жито не намаляват. Тогава, през една нощ, двамата се сблъскали в тъмнината един в друг. Всеки от тях носел по един чувал жито. Стреснати постепенно те разбрали, какво всъщност ставало и защо през всичките тези години житото в хамбарите им никога не намалявало. Прегърнали се и тяхната братска любов станала още по силна.
Когато ти се грижиш за нуждата на брат си, то и Бог ще се погрижи за твоите нужди.