Един глиган веднъж ядял желъди под един дъб. Като се нахранил, започнал да рови с бивните си корените на дървото. Една врана го видяла и му направила забележка: “Не трябва да правиш така. Ако оголиш корените, дървото ще изсъхне и ще умре”. “Нека да умре,” отвърнал глигана, “кой го е грижа за дъба, докато има желъди?”.
Такива сме и ние, когато водени от страсти и прищевки изгубваме представа за реалността.
Проповед: ПРИЩЕВКИ И ПРИНЦИПИ