Матей 28:16-20
Представете си, че в нашия град има голям обувен завод. Ръководството на завода е инвестирало огромна сума пари в него и много, много усилия с цел заводът да започне да произвежда възможно най-добрите обувки. Пари са били изхарчени за заплати на работниците, за оборудване, за специалните машини с които ще се работи и за материалите от които ще бъдат правени обувките. Заводът вече работи. Стотици работници се суетят и шетат насам-натам из завода. Машините работят на пълна пара. Работата кипи.
Но, един ден президентът, собственикът на завода запитва производствения директор: „Колко чифта обувки сме произвели досега?”
„Николко.” – отговаря директора.
„Николко?!?” – възкликва собственика. „Но, от колко време вече работи завода?”
„От две години.”
„Две години? И все още няма произведен и един чифт обувки?”
„Точно така.” – отвръща директора – „Никакви обувки, но ние сме наистина заети с производството. Фактически сме толкова заети, че вече сме наистина преуморени от работа. През цялото време сме били особено активни в изпълнението на задачите си.”
Какво би направил собственикът на този завод? Най-вероятно би бил особено загрижен, би уволнил някого и би потърсил къде е проблема в тази организация.
Ако сега поставим един кръст върху покрива на сградата на този обувен завод и го превърнем в една от местните църкви в България, какво ще се получи? Много хора работят усърдно. Служби, събития и мероприятия колкото щеш. Бюджетът става по-висок и по-висок с всяка изминала година. Изпълнява ли, обаче, тази църква основната си задача си да създава ученици или е заета със някакви други дейности?
Проповед: ВЪРХОВЕНСТВОТО НА ВЕЛИКОТО ПОРЪЧЕНИЕ