Лука 2:22-35
22 Като се навършиха и дните за очистването им, според Мойсеевия закон, занесоха Го в Ерусалим, за да Го представят пред Господа, 23 (както е писано в Господния закон, че “всеки първороден младенец от мъжки пол ще бъде свет на Господа”), 24 и да принесат жертва според казаното в Господния закон “две гургулици, и две гълъбчета”.
25 И ето, имаше в Ерусалим един човек на име Симеон; и тоя човек бе праведен и благочестив, и чакаше утехата на Израил; и Светият Дух беше в него. 26 Нему бе открито от Светия Дух, че няма да види смърт докле не види Христа Господен.
27 И по внушението на Духа той дойде в храма; и когато родителите внесоха детенцето Исус за да сторят за Него по обичая на закона, 28 той Го взе на ръцете си и благослови Бога, като каза: –
29 Сега, Владико, отпущаш слугата Си в мир.
Според думата Си;
30 Защото видяха очите ми спасението,
31 Което си приготвил пред всички люде;
32 Светлина да просвещава народите,
И слава на Твоите люде Израил.
33 А баща Му и майка Му се чудеха на това, което се говореше за Него.
34 И Симеон ги благослови, и рече на майка Му Мария: Ето, това детенце е поставено за падане и ставане на мнозина в Израил, и за белег, против който ще се говори; 35 да! и на самата теб меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца.
Ние познаваме нетърпението, с което децата чакат настъпването на Рождество. Но имаше един човек, който чакаше Рождество с по-голямо очакване от всеки друг. Това беше старецът Симеон. Разказът за Симеон ни показва, че Бог винаги има хора, които са готови да изпълнят целите и намеренията Му – дори и в най-лошите и неблагоприятни обстоятелства. Историята за раждането на Исус ни показва, че когато религиозните водачи и институции са покварени, Бог все още има неизвестни хора, безименни герои, които са подготвени за Неговото идване. Героите от Лука 1 и 2 глава – Захарий и Елисавета, Симеон и Анна, Йосиф и Мария – ни напомнят, че Бог винаги е имал и ще има верни хора, дори и в най-злите и най-тъмните от всички времена.
От този разказ на Лука и от стареца Симеон можем да се научим как да подготвим сърцата си за Рождество. Как можем да подготвим сърцата си за празника? С очистване на сърцето, проясняване на ума, и изпълване със Святия Дух. Има някои неща, които трябва да бъдем, и някои неща, които трябва да си припомним в очакване на Рождество. Въпросите, които ще разгледаме, са следните:
- Какъв трябва да бъде нашият характер, за да можем да служим на Бог ефективно?
- Каква е утехата, която ни носи раждането на Спасителя?
- Каква е мисията, с която ни натоварва Рождество? Рождество не само ни донася нещо. То ни възлага нещо.
ХАРАКТЕРЪТ НА ОЧАКВАЩИТЕ РОЖДЕСТВО
Повечето хора пропуснаха значителните събития на това първо Рождество. Политическите и религиозните водачи дори не знаеха какво се случваше. Мнозина в нашия град като цяло ще пропуснат да осъзнаят значението на Рождество. Симеон беше един от малкото, които видяха и разбраха мощното Божие действие по време на това първо Рождество.
Какви бяха качествата, които притежаваше Симеон? На какво ни учат те? Какви са добродетелите, които и ние да се стремим да култивираме в себе си? В ст. 25 четем какъв беше Симеон.
25 И ето, имаше в Ерусалим един човек на име Симеон; и тоя човек бе праведен и благочестив, и чакаше утехата на Израил; и Светият Дух беше в него.
ОЧАКВАЙ РОЖДЕСТВО С ПОЧТЕНОСТ
Първо, за Симеон се казва, че той бе „праведен и благочестив” (ст.25). Да бъдеш „благочестив“, означава да притежаваш стремеж към Бога и духовните неща. По отношение на Божията воля Симеон притежаваше благоговение и посвещение. Беше особено отговорен по отношение на духовните си задължения. Никой, който не опазва почтеността, праведността и благочестието си, не може да види красотата на Рождество. Само онези, чиито сърца са прави пред Господа и които изпълняват волята Му, могат да видят и да почувстват значението на Рождество.
Качествата на Симеон, с които той е описан в ст.25, ни карат да прегледаме сърцата си. Рождество да бъде за нас време на покаяние, време, в което да изпитаме себе си, да изповядаме пред Бога греховете си и да се очистим. Когато израилтяните отиваха да се покланят на Бога по време на техните празници, те преминаваха през един определен процес на очистване. Така и ние трябва да се очистим, да се покаем и да заживеем един праведен живот.
Нека Бог да ни помогне да живеем свят живот и да очакваме Рождество с почтеност и цялостност на характера си. Да бъдем святи, означава да бъдем отделени от греха. Да имаме цялостност на характера си, означава да бъдем непорочни. Не в някои области на освещението да бъдем силни, а в други – не, а да имаме духовен интегритет – нашата праведност да бъде непокътната във всяка сфера на борбата с греха. За съжаление, ние всички сме грешници. В някои сфери на духовния живот може да сме много добри. Може да сме много силни в молитвата, или в хвалението и поклонението, и в същото време да сме отворени за лъжи, за мошеничества, за блудство, за прелюбодейство или други подобни. Но ако това е така, значи нямаме цялостност на характера си. Някъде в обшивката на нашия духовен кораб има пробойна, нахлува вода. Корабът ни започва да се пълни с вода и е на път да потъне. Затова трябва да полагаме усилие да поддържаме праведност и почтеност във всяка сфера на живота си.
Праведност и благочестие – това е „здравото учение“, за което се говори в Пастирските послания (Тит 2:1). В 1 Тимотей и Тит, ап. Павел дава ясни инструкции за това какви да бъдат възрастните мъже и жените, младите мъже и жени и т.н. Това ни кара да осъзнаем, че ние трябва да изграждаме в себе си един благочестив характер. Този благочестив характер е отражение на Исус. Ако ние го имаме, ние ще бъдем като нашия Господ.
ОЧАКВАЙ РОЖДЕСТВО СЪС СВЯТА НАПРЕГНАТОСТ
Второ, Симеон „чакаше утехата на Израил” (ст.25). Това, че я „чакаше“, означава, че той имаше вяра. „Утехата на Израил“ беше Помазаника. Именно Помазаника беше божието обещание. „Да чакаш“ означава да упражняваш вяра. Ако чакаш Божието обещание, това показва, че ти си сигурен, че то ще дойде. Ако не го чакаш, значи нямаш вяра. Чакането е израз на вяра. Това, че Симеон „чакаше утехата на Израил“, означава, че той вярваше в Божието обещание за Месия.
Чакането на Симеон не беше пасивно. То се характеризираше с пламенно желание. Симеон живееше всеки ден, изпълнен с нажежено до бяло очакване на Божията намеса. Той очакваше във всеки един момент Бог да му разкрие „утехата на Израил“. Ние трябва да живеем по същия начин в очакване на Второто пришествие. Ние не знаем кога ще бъде то, но трябва да го очакваме с повишена готовност. Блажената християнска надежда е възкресението от мъртвите (Тит 1:2; 3:7). Кога ще се осъществи тя? Когато Христос дойде втори път (Тит 2:13). Ние очакваме Второто пришествие.
Истината е, че ние преживяваме толкова от Бог, колкото е голямо нашето очакване за нови опитности с Него. Ние трябва да очакваме Бог да действа в живота ни всеки ден и да живеем живота си с едно непрекъснато очакване за свръхестествената Му намеса в обстоятелствата ни. Времето около Рождество би трябвало да бъде време, през което ние да си направим една самооценка за степента на нашето духовно очакване. Очакваме ли Бог да работи в живота ни? Очакваме ли да се намесва в обстоятелствата ни? Очакваме ли чудеса и знамения днес и сега? Очакваме ли Той да ни води? Ако говорим за чудесата само в минало време, това означава, че сме изстинали духовно. Трябва да очакваме проявленията Му всеки ден, защото Той е жив и истинен и желае да се намесва в живота ни и да прославя името Си, като отговаря на молитвите ни.
ОЧАКВАЙ РОЖДЕСТВО С ВДЪХНОВЕНИЕ
Така идваме до третото и най-важното качество на Симеоновия характер, а именно, неговото взаимоотношение със Святия Дух. В ст.25 се казва: „и Святият Дух беше в него”. Този факт свидетелства за постоянното общение на Симеон с Бога. Святият Дух му беше дал откровение – че той няма да умре, докато не види Месията (ст.26).
26 Нему бе открито от Светия Дух, че няма да види смърт докле не види Христа Господен.
Представете си колко щастлив е бил Симеон. Той е четял свещените писания. Четял е Исая 49:6, където се говори за Божия Избраник като светлина на народите. Молел се е и в молитвата си е казвал: „Господи, кога? Кога ще стане това?“ И един ден Святият Дух му е казал: „Това ще стане в твоето време, в рамките на твоя живот. Ти ще го видиш с очите си. Няма да умреш, преди това да се случи.“
Това обещание на Святия Дух е подобно на обещанието, дадено за потопа и Матусал. Името на Матусал означава „преди той да умре, то ще дойде“. Като под „то“ се има предвид потопът. Забележително е, че Енох започна „да ходи по Бога“, откакто се роди Матусал (Битие 5:22). Енох очакваше скорошния край и това го подтикна да се обърне към Бога с цялото си сърце. На Симеон пък Святия Дух му каза, че преди да умре той, Христос ще дойде. Какво невероятно пророчество, какво невероятно насърчение!
26 Нему бе открито от Светия Дух, че няма да види смърт докле не види Христос Господен.
Святият Дух водеше Симеон по невероятен начин. В ст. 27 четем: „и по внушението на Духа той дойде в храма”. Това означаваше, че той не само беше изпълнен със Святия Дух по време на молитва, той очакваше Святия Дух да го води всеки ден. В деня, в който Йосиф и Мария бяха решили да представят бебето си в храма, Симеон се събуди и усети Святият Дух са го подтиква да отиде в храма. Тогава Симеон се облече и тръгна.
Първото Рождество беше белязано от една обновена активност от страна на Духа на Бога. Преди Рождество Святият Дух говореше на пророците. Но има един период от около четиристотин години между Малахия и Йоан Кръстител и Исус. В този период не виждаме Святия Дух да е действал мощно на земята. Но точно преди и по време на Рождеството, Святият Дух действаше по особен начин. Така трябва да бъде и в нашия живот. Всяко Рождество трябва да бележи едно обновяване на действието на Святия Дух в живота ни.
Начинът да се подготвиш за Рождество е да се молиш. За какво? За тези три неща.
- Господ да ти даде утвърден, благочестив и праведен характер.
- Господ да увеличи вярата ти – трепетно да очакваш Неговото проявление в живота ти, да очакваш Второто пришествие.
- Изпълни се със Святия Дух. Помоли Го да дойде в живота ти.
УТЕХАТА НА ОЧАКВАЩИТЕ РОЖДЕСТВО
Едно особено чувство на утеха и добруване характеризира онези, които очакват Рождество. Тази утеха идва от нашето взаимоотношение с Христос.
УТЕХА ОТ ПРИЕМАНЕТО НА ХРИСТОС
Симеон „взе“ детенцето Исус „на ръцете си” и благослови Бога (ст.28). На първо място, утехата, която ни носи Рождество, е утеха от приемането на Христос.
27 И по внушението на Духа той дойде в храма; и когато родителите внесоха детенцето Исус за да сторят за Него по обичая на закона, 28 той Го взе на ръцете си и благослови Бога, като каза: –
В буквален смисъл Симеон беше първият от списъка на „приелите” Христос. Ние често казваме, че за да бъдеш спасен, ти трябва „да приемеш“ Христос. Но Симеон буквално „прие“ Исус от ръцете на Мария. Той го взе на ръце, гушна го.
Движен от Святия Дух, Симеон дойде точно на правилното място, точно на правилното време. Много родители носеха техните деца в храма, за да ги представят пред Господа. Външно нямаше нищо физическо или драматично, което да отличава Мария, Йосиф и Исус от останалата част от народа. Днес често рисуват Йосиф, Мария и Исус с ореоли. Но когато бяха на земята, те нямаха ореоли. И все пак, Симеон безпогрешно се отправи точно към Йосиф, Мария и Исус.
Това ни кара да си зададем въпроса: Довел ли ни е Бог до това ниво на чуване на гласа и водителството на Святия Дух? Довел ли ни е Бог до Христос? Святият Дух може да те доведе до точното време и място, където твоят живот да се пресече с Христос. По време на това Рождество си задай въпроса: моят път пресича ли се с пътя на Христос? Чувам ли Неговите думи? Приемам ли го? Същият Дух, който привлече Симеон към Христос, е, който и днес ни привлича към Рождество Христово и към нашия Господ. Празнуваме Рождество, защото искаме да бъдем близко до Исус и Той да бъде в сърцата ни. Приел ли си Христос? Ако не си, то това Рождество Христово е повод да Го приемеш.
На Рождество ние си разменяме подаръци. Тези подаръци са символ на Христос, защото именно Исус е най-големият подарък (2 Коринтяни 9:15). Когато даваме подаръци на децата, ние желаем те да приемат по-големия подарък, Исус Христос. Ако все още не си приел Христос в сърцето си, ти нямаш „утехата“, която Рождество носи.
УТЕХА ОТ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БОЖИЕТО ОБЕЩАНИЕ
Първата утеха на очакващите Рождество е утехата от приемането на Христос. Втората е утехата от изпълнението на Божието обещание. Симеон се почувства напълно удовлетворен от живота, когато видя бебето Исус (ст.29).
28 той Го взе на ръцете си и благослови Бога, като каза: –
29 Сега, Владико, отпущаш слугата Си в мир.
Според думата Си;
„Според думата Си“. Това означава, че Бог беше говорил слово, беше дал обещание, беше дал дума на Симеон и я беше изпълнил. Има едно удовлетворение, една радост, когато дадено обещание се изпълни. Симеоновите думи в този стих отразяват облекчението на един слуга, който е бил предварително информиран от своя Господар да очаква настъпването на определено събитие. И след като това събитие настъпва, умореният слуга бива освободен от службата си. Симеон намира едно абсолютно доволство и наслада във виждането и приемането на Христос.
29 Сега, Владико, отпущаш слугата Си в мир.
Според думата Си;
30 Защото видяха очите ми спасението,
31 Което си приготвил пред всички люде;
Очакваш ли Рождество със същото чувство на доволство и удовлетворение от живота? Само виждането и приемането на Христос може да ти даде такава пълнота и наслада.
Рождество Христово е изпълнение на Божието обещание. От една страна, Симеон беше получил лично обещание, че той няма да умре, преди да види Христос. Но имаше едно още по-голямо обещание, което беше дадено още от Исая и от Давид. Бог беше дал това обещание – обещанието за Помазаника, обещанието за Месията. Това беше обещание, за което говори целият Стар завет. За пръв път Бог даде обещание за спасител непосредствено след грехопадението. „Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.“ (Битие 3:15)
До времето на Симеон, Божието обещание беше в бъдещето, но с раждането на Исус Божието обещание се изпълни. С раждането на Исус във Витлеем всички Божии обещания за Месия се изпълниха.
Бог е Бог, който изпълнява обещанията си (ст.29-31). Цялото ни взаимоотношение с Бога зависи от Неговата вярност към обещанията Му. В идването и въплъщението на Христос виждаме, че Бог наистина спазва обещанията си. Има поне седемдесет и три обещания, записани в Стария Завет, които се изпълняват в раждането на Христос. Това ни дава увереността, че Бог, който е изпълнявал обещанията си в миналото, ще продължи да изпълнява обещанията си и в бъдещето.
Бог ни обеща Христос. Изпълни ли Той това обещание? Даде ли ни Христос? Даде Го. Имаме още едно обещание. Кое е то? Святия Дух. Петър каза: „Ще приемете този дар, Святия Дух.“ (Деяния 2:38) Даде ли Бог Святия Дух на църквата? Даде Го. Той е залогът за нашето наследство (Ефесяни 1:14). Има още едно обещание – обещанието за „вечен живот“ (1 Йоаново 2:25). Ако Бог ни е дал Христос, ако Бог ни е дал Святия си Дух, ако той е изпълнил обещанията, които е дал в миналото, Той ще ни даде възкресение от мъртвите и вечен живот. Фактически, Йоан казва, че Бог вече ни е дал вечния живот. Ние вече го имаме. Бог е обещал също и това, че Исус ще дойде отново. Христос каза на учениците си: „Отивам да ви приготвя място. И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, тъй щото, гдето съм Аз, да бъдете и вие.“ (Йоан 14:2-3) Обещанието е, че ние ще възкръснем и ще бъдем с Христос във вечността.
МИСИЯТА НА ОЧАКВАЩИТЕ РОЖДЕСТВО
Раждането на Спасителя не само ни дава утеха, то също така придава на живота ни една върховна загриженост и мисия. Като хора, които очакват Рождество, ние имаме мисия. Защо? Защото Рождеството ни напомня всеобхватността на Божието спасение. То не е само за определен народ. То е за всички. (Исая 49:6)
РОЖДЕСТВО НИ НАПОМНЯ ЗА ВСЕОБХВАТНОСТТА НА БОЖИЕТО СПАСЕНИЕ
Старият юдеин, Симеон прокламира, че бебенцето, което Той държеше, е „светлина за просветление на езичниците” (ст.31-32).
29 Сега, Владико, отпущаш слугата Си в мир.
Според думата Си;
30 Защото видяха очите ми спасението,
31 Което си приготвил пред всички люде;
32 Светлина да просвещава народите,
И слава на Твоите люде Израил.
Симеон видя, че онова, което се случи в Ерусалим през този ден беше нещо универсално, нещо, което засягаше не само Израил, но цялата планета Земя, цялото човечество. Една пронизваща тъмнината светлина проблесна във всички посоки от този страхотен момент. Самият факт, че ние сме тук днес, е доказателство за това. Тази спасителна светлина е достигнала и до нас. Според това пророчество мъдреците от Изтока, които бяха езичници, дойдоха, за да се поклонят пред бебето Исус. Християнската световна мисия не може да бъде отделена от Рождество. Благовестието е нещо твърде добро и твърде хубаво, за да остане несподелено. Чрез молитва и чрез подаръци ние трябва да споделим светлината, която е огряла сърцата ни, с другите! Споделената радост е по-голяма радост.
Рождество ни напомня не само за Божия спасителен план, но и за отговорността, която имаме да участваме в неговото осъществяване чрез изпълнението на Великото поръчение на нашия Господ Исус Христос.
Нека като очакващи Рождество да прегледаме характера си, духовното състояние на сърцето си, вярата си. Ако не сме приели Исус за Свой Господ, то нека да не отлагаме, да го приемем сега. Нека да се уверим, че Бог е Бог, който изпълнява обещанията си.
Като очакващи Рождество нека да си припомним отговорността, която имаме да споделим благата вест за Спасителя с всички хора и всички народи. Нека, когато си разменяме подаръци, да кажем на близките си за най-големия подарък, който Бог ни е дал, да им кажем за Исус.
В навечерието на Рождество нека да вземем решение – решение да живеем праведен живот; решение да живеем живота си с очакване – с вяра в Божиите обещания и очакване на Второто пришествие; решение да се изпълваме със Святия Дух; решение да живеем живот с мисия за споделяне на благовестието и изпълнение на Божиите намерения.