Лука 1:14-17
Нека днес да прочетем последните стихове на книгата Малахия, които са и последните стихове на Стария Завет (Малахия 4:4-6):
4 Помнете закона на слугата ми Моисей,
Който му заповядах в Хорив за целия Израил,
Сиреч, повеленията и съдбите.
5 Ето, Аз ще ви изпратя пророк Илия,
Преди да дойде великият и страшен ден Господен;
6 И той ще обърне сърцето на бащите към чадата,
И сърцето на чадата към бащите им,
Да не би да дойда и поразя земята с проклетия.
В цялата тази глава Малахия говори за Господния ден в който Бог ще въздаде възмездие на нечестивите, а на праведните „ще изгрее Слънцето на правдата с изцеление в крилата си” и те ще излязат, ще се разиграят като „телци из обора”. Очаквайки този ден на съд и възмездие, Божиите хора трябваше да правят две неща:
- да гледат назад – да помнят и да изпълняват Моисеевия Закон
- и да гледат напред – да очакват обещания „пророк Илия”, който щеше да подготви народа за „великия и страшен ден Господен”.
Старозаветните пророци не виждаха ясно, че идването на Месия и неговата мисия ще се осъществи на две части – не виждаха, че ще има Първо пришествие и Второ пришествие (1 Петрово 1:10-12) – те виждаха идването на Месия като едно. Но, от Новия Завет ние разбираме пълнотата на Божия план – че, Христос ще дойде веднъж за като жертва за греховете ни и втори път като съдия и цар (Евреи 9:27-28).
За да подготви света за първото пришествие на Христос, Бог изпрати Йоан Кръстител. За да подготви света за първото пришествие Бог употреби пророк. А кой ще подготви света за Второто пришествие на Господа? Вярвам, че за това се изисква не само един пророк, а едно пророческо поколение. Това е роля и отговорност на църквата. Общото между Йоан Кръстител и църквата е, че както Йоан действаше в „духът и силата на Илия”, така и поколението преди Христовото завръщане ще действа „в Духа и силата на Илия”. За Йоан Кръстител ангел Гавриил каза на баща му Захария:
17 Той ще предиде пред лицето Му в духа и силата на Илия…
Защото, това беше пророчеството дадено в Малахия. И аз вярвам, че същото се отнася и за църквата на последното време – църква, която предиде пред Христос „в духа и силата на Илия”.
Вярвам също така, че Божията воля за всички поколения на църквата е те да живеят така, като че ли те са последното поколение преди Христовото завръщане. Виждаме, че апостолите живяха по този начин. Те очакваха Христос да се завърне по време на земния им живот. И такава е Божията воля за всички поколения до деня на Второто пришествие. Христос ще дойде „като крадец” – в ден и час, когато никой не го очаква – освен онези, които го чакат ежедневно.
Гледайки на Илия и на Йоан Кръстител ние можем да видим за какво да се молим и какви трябва да бъдем за да подготвим света за Второто пришествие.
Какъв е Духът на Илия?
ДУХЪТ НА ИЛИЯ Е ПРОРОЧЕСКИ ДУХ
Първо, духът на Илия е пророчески дух. В Матей 11:7-9 Исус Христос каза за Йоан.
7 И когато те си отиваха, Исус почна да казва на народа за Иоана: Какво излязохте да видите в пустинята? тръстика ли от вятър разлюлявана? 8 Но какво излязохте да видите? човек в меки дрехи ли облечен? Ето, тия, които носят меки дрехи, са в царски дворци. 9 Но защо излязохте? пророк ли да видите? Да, казвам ви, и повече от пророк.
Според думите на Исус Йоан Кръстител беше „пророк”. За да се подготви първото пришествие на Месия беше необходим пророк. За да се подготви второто пришествие на Месия е нужно едно пророческо поколение. Пророк не е непременно някой, който предсказва бъдещето, но пророкът е говорител на Бога, той е един, който говори от името на Бога. Такъв човек не променя мнението си за да се съобразява с другите. Той не се нагажда според обществените нагласи. Не е „тръстика разлюлявана от вятъра”. Такъв човек не се съобразява с другите, а кара другите да се съобразяват с Бог и посланието Му. И ние имаме послание, което да занесем на този свят, и това послание е посланието на благовестието.
Още в книгата Числа четем как Бог взе от духа, който беше върху Мойсей и сложи от него върху седемдесет старейшини, които бяха избрани по списък за да носят „товара на людете”, отговорността за народа заедно с Мойсей (Числа 11:24-30).
24 И тъй, Моисей излезе та каза на людете Господните думи; и събра седемдесет мъже от старейшините на людете, и постави ги около шатъра. 25 Тогава Господ слезе в облака и говори с него, и като взе от духа, който беше на него, тури го на седемдесетте старейшини; и като застана на тях духът, пророкуваха, но не повториха. 26 Обаче двама от мъжете бяха останали в стана, името на единия от тях беше Елдад, а името на другия Модад, та и на тях застана духът; те бяха от записаните, но не бяха отишли до шатъра; и пророкуваха в стана. 27 И завтече се едно момче та извести на Моисея, казвайки; Елдад и Модад пророкуват в стана. 28 И Исус Навиевият син, слугата на Моисея, един от неговите избрани, проговори и рече: Господарю мой, Моисее, запрети им. 29 А Моисей му рече: Завиждаш ли за мене? Дано всичките Господни люде бъдат пророци, та да тури Господ Духа Си на тях!
Исус Навиев беше воин. Той беше човек на дисциплината и за него беше недопустимо Елдад и Модад да не изпълнят заповедта да застанат около шатъра за срещане. Но забелязвате ли желанието на Мойсей – „всички Господни люде да бъдат пророци, та да тури Господ Духа Си на тях!” И ето, тук виждаме един случай в който Бог взема от Духа, който беше на Мойсей и го слага върху тези седемдесет старейшини. След това виждаме Духът, който беше върху Илия да идва върху Елисей, а по-късно и върху Йоан Кръстител, който служеше „в Духа и силата на Илия”. Това ни показва, че е възможно действието на Духа върху един човек да се прехвърли върху друг – както върху Елисей, който имаше двоен дял от Духа на Илия. Но, Мойсей искаше Духът да не бъде само върху няколко, а върху всички Божии хора. И когато говорим за Духа на Илия или за Духа на Мойсей не трябва да забравяме, че става дума за Святия Дух. За да говориш в името на Бога, ти трябва да си изпълнен със Святия Дух. Бих казал, че това за това Мойсеево желание – „всичките Господни люде бъдат пророци” – пророкува пророк Йоил (Йоил 2:28-29):
28 И след това
Ще излея Духа Си на всяка твар;
И синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват,
Старците ви ще виждат сънища,
Юношите ви ще виждат видения;
29 Още и на слугите и на слугините
Ще изливам Духа Си в ония дни.
В Стария Завет Господ изливаше Духа си само върху царя, върху първосвещеника и върху пророка, но тук Той казва, че ще дойде ден, когато няма да има дискриминация по отношение на социален статус, пол и възраст. Това Мойсеево желание и Йоилово пророчество се изпълни на Петдесятница (Деяния 2:14-18). И оттогава насам Господ излива Духа си върху всички свои чада, които са част от църквата Му и които се молят и искат Святия Дух (Деяния 2:37-39). Като Божии пророци ние имаме Божие послание, което да занесем на този свят и това Божие послание е благовестието на Господ Исус Христос (Деяния 5:18-21).
Духът на Илия прави хората, които го имат да бъдат Божия глас на земята. В Йоан 1:19-23 четем, че това беше валидно за Йоан Кръстител.
19 И ето, свидетелството, което Иоан даде, когато юдеите пратиха до него свещеници и левити от Ерусалим да го попитат: Ти кой си? 20 Той изповяда, и не отрече, а изповяда: Не съм аз Христос. 21 И попитаха го: Тогава що? Илия ли си? И каза: Не съм. Пророк ли си? И отговори: Не съм. 22 На това му рекоха: Кой си? за да дадем отговор на ония, които са ни пратили. Що казваш за себе си? 23 Той рече: Аз съм “глас на едного, който вика в пустинята; Прав правете пътя за Господа”, както рече пророк Исаия.
Забележете, Йоан не претендираше, че той е „пророкът” за който пророкува Мойсей. Ние също не трябва да си слагаме големи титли и да се наричаме „Божии пророци”. Ако ти наистина действаш в Святия Дух, хората ще го разберат (Притчи 27:2). Йоан Кръстител отрече дори да е Илия, защото определено не се смяташе за възкръсналия Божий пророк. Но, той каза за себе си: „Аз съм глас… глас на един, който вика”… Йоан цитира пророк Исая (Исая 40:3). В това той е пример за нас. Ние трябва много добре да знаем кои сме и какво Божието Слово казва за нас! Йоан се смяташе за вестител на царя, който предиде пред него, за да приготви посрещането му. Той не издигаше себе си, той сочеше към Христос. И въпреки, че отрече той да е Илия, по късно сам Исус каза за него, че той е „Илия, който имаше да дойде”. Не че самият пророк Илия се беше появил отново на земята. Исус разбираше това много добре, защото на планината на преображението се срещна с истинския Мойсей и истинския Илия, които говореха с него за предстоящата му кръстна смърт (Лука 9:30-31). Но в Матей 11:13-15 Исус каза:
13 Защото всичките пророци и законът пророкуваха до Иоана; 14 и, ако искате да го приемете, тоя е Илия, който имаше да дойде. 15 Който има уши да слуша, нека слуша.
Исус много добре знаеше пророчеството на Малахия – че преди да дойде Месия, трябва да дойде „Илия”. Както Йоан Кръстител, който предидеше пред Христос в духа и силата на Илия, така и ние като Божия църква и Божий глас на земята трябва да действаме и да работим като Божии пратеници и пророци за да подготвим света за Христовото пришествие, защото Исус идва отново.
От една страна като Божии пророци и ходатаи ние трябва да викаме и да се молим за хората, да се застъпваме за тях като пред Бога. Вижте, това е ролята на пророка. Виждаме Мойсей, който водеше народа към обещаната земя, а народът непрекъснато се отделяше от Бога, роптаеше, противеше се, проваляше се, и Господ искаше да ги убие. И Той каза на Мойсей: „Аз ще издигна друг народ от теб.” Но Мойсей винаги падаше пред Бога, кланяше Му се и се застъпваше за народа си (Числа 14:10-20). И това е и нашата роля като църква – ние да се молим за народа си, за страната си, за Долно Езерово пред Бога, да стоим в пролома за близките си и за всички, които все още не са Го познали – и да изискваме те да се обърнат към Бога и да бъдат спасени (1 Тимотей 2:1-4).
Така че, от една страна като пророци ние трябва да стоим като ходатаи пред Бога и да се застъпваме за хората, а от друга страна да им носим Божието послание – посланието на благовестието. Това, че Исус Христос е дошъл на тази земя, че Той е умрял за греховете ни според писанията, че на третия ден е възкръснал от мъртвите, че се е възнесъл във слава, и че ще дойде отново да съди света. И онези, които не са го приели ще бъдат осъдени на вечно отделяне от Бога. „Покайте се, защото наближи небесното царство!” Това трябва да бъде нашето пророческо послание. И то е пророческо, защото идва от Бога.
ДУХЪТ НА ИЛИЯ ОБРЪЩА ХОРАТА КЪМ БОГА
На първо място духът на Илия е пророчески дух. На второ място духът на Илия обръща хората към Бога. Неговата мисия е подготовката за идването на Господ Исус Христос. В Лука 1:16-17 ангел Гавриил каза на Захария за Йоан Кръстител:
14 Той ще ти бъде за радост и веселие; и мнозина ще се зарадват за неговото рождение. 15 Защото ще бъде велик пред Господа; вино и спиртно питие няма да пие; и ще се изпълни със Светия Дух още от зачатието си. 16 И ще обърне мнозина от израилтяните към Господа техния Бог. 17 Той ще предиде пред лицето Му в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чадата, и непокорните към мъдростта на праведните, да приготви за Господа благоразположен народ.
„Да приготви за Господа благоразположен народ.” Да приготвим за Господа благоразположен народ – това е и нашата мисия. За Долно Езерово – нашата мисия е ние да го подготвим – да бъде едно разположено за Господа селище. „Ето иде!” (Откровение1:7) – това трябва да бъде нашата проповед.
7 Ето, иде с облаците; и ще Го види всяко око, и ония, които го прободоха; и всички земни племена ще възридаят за Него. Така е. Амин.
Исус Христос идва всеки момент, за да съди вселената и ние трябва да се обърнем към Него, ако искаме да се спасим – това е мотивът, нещото, което ще задвижи хората към покаяние: „Исус идва отново. Ти готов ли си да го посрещнещ?”. В Откровение на Йоан 22:20 четем Неговите собствени думи:
20 Оня, Който свидетелствува за това, казва: Наистина ида скоро. Амин! Дойди, Господи Исусе!
Забележете, тук самият Исус казва: „Наистина ида скоро!” И Йоан отговаря от името на църквата: „Амин! Ела, Господи Исусе!” Още през първи век църквата живееше с това очакване на второто пришествие. И днес, през двадесет и първи век, ние трябва да продължаваме да живеем със същото това очакване. Христос идва отново. Но, въпросът е, готови ли сме да го посрещнем? Мисията на Йоан Кръстител беше да подготви за Господа благоразположен народ. Такава е и нашата мисия. Но, как Йоан в духът и силата на Илия направи това? Духът на Илия има способността да обръща сърцата към Господа – да води хората към покаяние. За да направим Долно Езерово благоразположен и подготвен за Бога народ, ние трябва да го доведем до покаяние. Защото покаянието е точно това – „кръгом” от отдалечаване от Господа към приближаване към Него. Покаянието е осъзнаване, промяна на мисленето, съжаление за греха и твърдо решение да се живее по Божията воля.
Малахия казва, че идващият пророк Илия „ще обърне сърцето на бащите към чадата, и сърцето на чадата към бащите им”. Ангел Гавриил приложи тези думи за Йоан Кръстител така: Той „ще обърне мнозина от израилтяните към Господа техния Бог” и „непокорните към мъдростта на праведните”. Мисля, че тук става въпрос за тройно обръщане. Първо онези, които са праведни и мъдри, онези, които са духовни родители, които са спасени и водени от Бога ще осъзнаят своята отговорност към погубените и ще се обърнат към тях като към техни деца. От друга страна онези, които са непокорни, онези, които са като блудния син ще осъзнаят жалкото състояние в което се намират и ще започнат да приемат съвета на просветените чрез виделината за покаяние и обръщане към Бога. И така, духовните родители и духовните деца, обърнати един към друг приемащи Божието Слово и подготвени за идването на Христос ще се обърнат заедно към Господа.
Това е, което прави Духът на Илия. Духът на Илия води до промяна. Той обръща нещата наопаки – в състоянието, в което те трябва да бъдат. Възвръща сърцата на хората към Бог и възобновява връзката и общението им с Него. И тази сутрин аз се моля Господ да възобнови нашата връзка с Него. Ако сме се отделили, ако сме се отдръпнали, ако сме охладнели, днес е времето на покаянието. Днес аз вярвам, че докато проповядвам това послание, Духът на Илия действа в нашето събрание, за да се обърнем към Господа с цялото си сърце и да бъдем натоварени с това спасително послание, което обръща сърцата на хората към Бога..
В 3 Царе 18:21 четем за думите на пророк Илия към народа, който беше изпаднал в идолопоклонство пред Ваал:
21 Тогава Илия дойде при всичките люде та рече: До кога ще се колебаете между две мнения? Иеова, ако е Бог, следвайте Го; но ако е Ваал, следвайте него. А людете не му отговориха ни дума.
Виждате ли, духът на Илия се справя с колебанието и кара хората да се обърнат изцяло към Бога. И аз вярвам, че това послание се отнася днес и за нас: „Приели ли сте Господ да ви бъде Бог? Ако сте го приели, следвайте Го с цялото си сърце, а не живейте „с единия крак в света и с единия крак в църквата”! Докога ще се колебаете между две мнения!?!” В края на тази история от 3 Царе 18 глава виждаме как народа се обръща към Бог с цялото си сърце (3 Царе 18:36-39):
36 А в часа на вечерния принос, пророк Илия се приближи и каза: Господи, Боже Авраамов, Исаков и Израилев, нека стане известно днес, че Ти си Бог в Израиля, и аз Твой слуга, и че според Твоето слово аз сторих всички тия неща. 37 Послушай ме, Господи, послушай ме, за да познаят тия люде, че Ти, Господи, си Бог, и че Ти си възвърнал сърцата им надире. 38 Тогава огън от Господа падна та изгори всеизгарянето, дървата, камъните и пръстта, и облиза водата, която бе в окопа. 39 И всичките люде, когато видяха това, паднаха на лицата си и рекоха: Иеова, Той е Бог; Иеова, Той е Бог.
Нека днес и ние всички да паднем пред Господа и да изповядаме: „Господи, Ти си Бог! И аз няма повече да живея, както съм живял досега, но ще Те поставя на първо място в моя живот! И няма да допусна нещо друго, какъвто и да е идол да заеме Твоето място!” Йоан Кръстител, който служеше в духа и силата на Илия имаше същата тази способност като него да води хората към покаяние и да ги обръща към Бог с целите им сърца. В Марко 1:4-5 четем:
4 Иоан дойде, който кръщаваше в пустинята, и проповядваше кръщение на покаяние за опрощаване на греховете. 5 И излизаше при него цялата Юдейска страна и всичките ерусалимляни, и кръщаваха се от него в реката Иордан, като изповядваха греховете си.
Това, което виждаме като резултат от действието на духа на Илия е едно и също и при Илия и при Йоан Кръстител – хората се обръщат, изповядват греховете си и започват да се покланят и да служат само на истинския Бог. Защото това е Божията воля. Когато Сатана изкушаваше Исус да Му се поклони, какво му каза Исус? „Махни се, Сатано, защото е писано: “На Господа твоя Бог да се покланяш, и само на Него да служиш”.” (Матей 4:10) Нека днес и ние да вземем решение да се покланяме на Бога с цялото си сърце и „само на Него” да служим!
ДУХЪТ НА ИЛИЯ СРЕЩА ОГРОМНА СЪПРОТИВА
Говорим за Духа на Илия. И аз ви казах, че на първо място, Духът на Илия е пророчески дух. На второ място, Духът на Илия обръща хората към Бога, и на трето място Духът на Илия среща огромна съпротива. Парадоксалното нещо относно духа на Илия е, че въпреки че води хората към Бога и подготвя сърцата им за среща с Него, той среща една твърде отявлена съпротива от един друг дух – духът на Езавел. Виждаме, че от самото начало на служението си Илия беше преследван. Той обяви на царя, че в името на живия Бог през следващите години няма да вали дъжд и веднага се скри (3 Царе 17:1-3). Две години по-късно по Божие водителство Илия реши да се яви отново пред цар Ахаав. Срещата между него и домоуправителя на Ахаав – Авдия – е много интересна и показателна за гневът и безсилието на Ахаав от това, че не може да открие Илия.
По онова време израилтяните се покланяха на Ваал, понеже вярваха, че той е който дава плодородието и дъжда на земята. Напускайки пустинята и настанявайки се в Обещаната земя Израил се беше превърнал в „аграрна”, земеделска страна. И те си мислеха: „Преди, докато бяхме в пустинята, ние бяхме животновъди, покланяхме се на Бога на пустинята и той ни благославяше. Бог е бог на животните (Авраам, Исаак и Яков бяха номади), но тук вече не сме в пустинята, а в една плодородна земя. И когато става дума за растения, а не за животни, тук си има местен бог и този бог е Ваал. И ние ще му служим, за да ни дава дъжд и да имаме плодородие.” Но, Илия дойде и каза: „Не е вярно! Няма двама или повече бога. Истинският Бог е единствен! И аз сега ще ви докажа, че няма друг освен Него. Защото докато Той не каже, през следващите години няма да вали дъжд.” И не валя три години. Така че не Ваал, а Йеова (Яхве) е Бог на дъжда. Но, представете си колко ядосан беше царя. Чака да вали дъжд един месец, но няма дъжд… Чака два месеца, но пак няма. Три месеца – пак няма дъжд… И те правят молебени за дъжд на Ваал, но пак ням дъжд. Половин година – няма дъжд… Една година – пак няма дъжд… И царят вече мисли за това как да хване Илия и да го накара да каже да завали. Но, не може да го намери, защото Бог криеше Илия – първо при един поток, където пращаше враните да му носят месо, после при една вдовица от Сарепта Сидонска на която даде неизчерпаеми запаси за няколко години.
1 А след дълго време, в третата година, Господното слово дойде към Илия и рече: Иди, яви се на Ахаава; и ще дам дъжд на земята. 2 Илия, прочее, отиде да се яви на Ахаава. А гладът бе тежък в Самария. 3 А Ахаав беше повикал домоуправителя Авдия. (А Авдия се боеше много от Господа; 4 защото, когато Езавел изтребваше Господните пророци, Авдия бе взел сто пророка та бе ги скрил, петдесет в една пещера и петдесет в друга, и беше ги хранил с хляб и вода).
Ето кой беше истинският противник на духа на Илия – духът на Езавел. Тя беше тази, която влияеше по особен начин на мъжа си, манипулираше го и управляваше скрито чрез него. Тя беше тази, която избиваше господните пророци.
5 И Ахаав беше казал на Авдия: Обиколи земята и иди към всичките водни извори и към всичките потоци, дано намерим трева за да запазим живота на конете и на мъските, и да не се лишим от животните. 6 И тъй, те бяха разделили земята помежду си, за да я обиколят: Ахаав беше отишъл сам по един път, а Авдия беше отишъл сам по друг път. 7 И като беше Авдия на пътя, ето, Илия го срещна; и той го позна и падна на лице и рече: Ти ли си, господарю мой Илие: 8 А той каза: Аз съм. Иди, кажи на господаря си: Ето Илия. 9 А той каза: В що съм съгрешил, та искаш да предадеш слугата си в ръката на Ахаава, за да ме убие? 10 Заклевам ти се в живота на Господа твоя Бог, че няма народ или царство, гдето да не е пращал господарят ми да те търси; и когато кажеха: Няма го тук, той заклеваше царството и народа, че не са те намерили. 11 А сега ти казваш: Иди, кажи на господаря си: Ето Илия. 12 А щом се отделя от тебе, Господният Дух ще те отведе, гдето аз не зная; и така, когато отида да известя на Ахаава, че си тук, и той не те намери, ще ме убие. Но аз, твоят слуга, се боя от Господа още от младостта си. 13 Не е ли известно на господаря ми що сторих, когато Езавел убиваше Господните пророци, как скрих сто души от Господните пророци, петдесет в една пещера и петдесет в друга, и храних ги с хляб и вода? 14 А сега ти казваш: Иди, кажи на господаря си: Ето Илия; и той ще ме убие! 15 Но Илия рече: Заклевам ти се в живота на Господа на Силите, Комуто служа, днес ще му се явя. 16 И тъй, Авдия отиде да посрещне Ахаава и му извести. И Ахаав отиде да посрещне Илия.
Илия не се страхуваше от Ахаав, но през по-голямата част от служението си Илия живееше по пустините и се криеше. Той беше преследван. Дори и след като обърна народа си към Господа на планината Кармил и изкла Вааловите пророци край потока Кисон (3 Царе 18:40) и след като небето отново даде дъжда си… В отмъщение за избиването на Вааловите пророци царица Езавел издаде смъртна присъда на пророк Илия според която той трябваше да бъде умъртвен до двадесет и четири часа. Но още по-силен беше духовния натиск върху Илия. Той беше толкова тежък, че Илия изпадна в депресия и дори пожела да умре (3 Царе 19:4). Бог, обаче го срещна на планината Хорив, възстанови го в служението му, даде му нов план за действие и помощник – Елисей (3 Царе 19:15-21).
Ако ти живееш и служиш в духа и силата на Илия, не очаквай всички да те приемат. Ще бъдеш гонен, ще бъдеш преследван, ще бъдеш под духовен натиск, ще бъдеш в една непрекъсната духовна борба, защото Сатана е този, който иска да смачка Христовите пророци и служители.
Йоан Кръстител пък беше обезглавен от цар Ирод поради това че Иродиада поиска главата му. Тук отново виждаме една жена, която манипулира царя по същият начин както го правеше Езавел с Ахаав. Иродиада се разсърди на Йоан, затова, че той публично изобличи съпруга и за бракът му с нея и тя даде място в сърцето си на духа на Езавел (Марко 6:14-29).
14 И цар Ирод чу за Исуса, (защото името Му стана известно), и думаше: Иоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и за това тия велики сили действуват чрез Него. 15 А други казваха, че е Илия. Други пък казваха, че Той е пророк, като един от старовременните пророци. 16 Но Ирод, като чу за Него, рече: Това е Иоан, когото аз обезглавих, той е възкръснал. 17 Защото тоя Ирод беше пратил да хванат Иоан, и да го вържат в тъмница, заради Иродиада, жената на брата му Филипа, понеже я беше взел за жена. 18 Защото Иоан казваше на Ирод: Не ти е позволено да имаш братовата си жена. 19 А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, но не можеше; 20 защото Ирод се боеше от Иоан, като знаеше, че той е човек праведен и свет, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща и с удоволствие го слушаше. 21 И когато настана сгоден ден, когато Ирод за рождения си ден направи вечеря на големците си и на хилядниците и на галилейските старейшини, 22 и самата дъщеря на Иродиада влезе и поигра, тя угоди на Ирода и на седящите с него; и царят рече на момичето: Искай от мене каквото щеш, и ще ти го дам. 23 И закле й се: Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, даже до половината на царството ми. 24 А тя излезе и рече на майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Иоан Кръстител.
Не знам на вас, но на мен това ми звучи като един змийски глас: „С-с-с-с-с… Главата на Иоан Кръстител.”
25 И на часа момичето влезе бързо при царя и поиска, като каза: Искам да ми дадеш още сега, на блюдо, главата на Иоана Кръстителя. 26 И царят се наскърби много; но пак, заради клетвите си и заради седящите с него, не иска да й откаже. 27 И веднага царят прати един телохранител, комуто заповяда да донесе главата му; и той отиде, обезглави го в тъмницата, 28 и донесе главата му на блюдо и я даде на момичето; а момичето я даде на майка си. 29 И учениците му, като чуха това дойдоха и дигнаха тялото му, и го положиха в гроб.
Виждате, въпреки че служеше в духа и силата на Илия, а може би точно поради това Йоан Кръстител беше преследван, затворен в тъмница, и накрая обезглавен.
Всичкото това гонение озадачаваше учениците на Исус Христос. Защото от Илия се очакваше той да дойде преди Христос. Идването на Илия беше важен въпрос, понеже той беше свързан с идването на Месия, с идването на Исус. От Илия се очакваше той да възстанови всичко – и правосъдието и поклонението. Тогава как би могло в една такава среда на възстановено правосъдие и поклонение Месия да бъде убит? След като видяха Илия на планината на преображението те бяха още повече объркани. Не само хронологически, понеже виждаха Илия след Христос на планината на преображението, а и логически – как би могъл Христос да умре в ситуация на възстановено правосъдие и поклонение към Бога. Може би точно това бяха въпросите, които те си задаваха докато слизаха от планината на преображението. Но Исус им обясни, че истинският Илия за който Малахия пророкува не е пророк Илия, а Йоан Кръстител. А неговото несправедливо затваряне и обезглавяване беше предвестие за смъртта и на Христос (Матей 17:9-13). Така всичко си идваше на мястото.
9 И като слизаха от планината Исус им заръча, като каза: Никому не съобщавайте за това видение, докле Човешкият син не възкръсне от мъртвите.
Те видяха славата на Христос. Видяха великолепната „шекина”-слава на Бога, която дойде. И от тази слава дойде този глас: „Този е моя възлюбен Син, в Когото е моето благоволение!” И там се явиха Мойсей и Илия, които разговаряха с Господ за смъртта му.
10 Учениците Му го попитаха, казвайки: Защо тогава думат книжниците, че Илия трябва първо да дойде? 11 А Той в отговор рече: Наистина Илия иде, и ще възстанови всичко. 12 Но казвам ви, че Илия вече е дошъл, и не го познаха, но постъпиха с него както си искаха. Също така и Човешкият Син ще пострада от тях. 13 Тогава учениците разбраха, че им говореше за Иоан Кръстител.
Имаше хора, които приемаха Йоан Кръстител който служеше в Духа и силата на Илия, но имаше и такива, които напълно го отхвърляха – част от тях бяха главните свещеници и народните старейшини – същите, които осъдиха Исус на смърт. В Матей 21:23-32 четем за следния сблъсък между тях и Исус.
23 И когато дойде в храма, главните свещеници и народните старейшини дойдоха при Него, като поучаваше, и казаха: С каква власт правиш тия неща? и кой Ти е дал тая власт?
Представяте ли си, едни създания, които Бог е създал, и пред тях е Исус Божия Син и пред него идват тези мънички човечета и поставят авторитета Му под въпрос…
24 А Исус в отговор им каза: Ще ви задам и Аз един въпрос, на който, ако ми отговорите, то и Аз ще ви кажа с каква власт правя тия неща. 25 Иоановото кръщение от къде беше? от небето или от човеците? И те разискваха помежду си, думайки: Ако речем: От небето, Той ще ни каже: Тогава защо не го повярвахте: 26 Но ако речем: От човеците, боим се от народа; защото всички имат Иоана за пророк. 27 И тъй, в отговор на Исуса, казаха: Не знаем. Рече им и Той: Нито Аз ви казвам с каква власт правя тия неща. 28 Но как ви се вижда? Един човек имаше два сина; дойде при първия и му рече: Синко, иди работи днес на лозето. 29 А той в отговор каза: Не искам; но после се разкая и отиде. 30 Дойде и при втория, комуто каза същото. И той в отговор каза: Аз ще ида, господине! но не отиде. 31 Кой от двамата изпълни бащината си воля? Казват: Първият. Исус им рече: Истина ви казвам, че бирниците и блудниците ви изпреварват в Божието царство. 32 Защото Иоан дойде при вас в пътя на правдата, и не го повярвахте; бирниците обаче и блудниците го повярваха; а вие, като видяхте това, даже не се разкаяхте отпосле да го вярвате.
Духът на Илия е дух, който среща голяма съпротива. Ако имаше хора, които гонеха Илия, ако имаше хора, които гонеха Йоан Кръстител, ако имаше хора, които гонеха и самия Исус Христос и те не приемаха техните думи, то бъдете сигурни, че винаги ще има хора, които ще гонят и отхвърлят и нас самите. Помнете какво ни каза Господ в Йоан 15:18-20
18 Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил. 19 Ако бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази. 20 Помнете думата, която ви казах, слугата не е по-горен от господаря си. Ако Мене гониха, и вас ще гонят;
Но, това не толкова приятно обещание завършва с едно изключително насърчение:
ако са опазили Моето учение, и вашето ще пазят.
В проповедта на планината Господ ни казва какво да правим когато бъдем гонени заради името Му (Лука 6:22-23):
22 Блажени сте, когато ви намразят човеците, и когато ви отлъчват от себе си и ви похулят и отхвърлят името ви като лошо, поради Човешкия Син; 23 възрадвайте се в оня ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже бащите им така правеха на пророците.
ПОЛУЧАВАНЕТО НА ДУХА НА ИЛИЯ ИЗИСКВА ПЛАЩАНЕТО НА ВИСОКА ЦЕНА
И така, днес разглеждаме няколко характеристики на Духа на Илия. Първата от тях е, че Духът на Илия е пророчески дух, и той е Святия Дух. Втората е, че Духът на Илия има способността да обръща хората към Бога – той е дух на покаяние. Третата – че духът на Илия среща голяма съпротива и ако ние се молим и го искаме не трябва да се чудим откъде идват атаките срещу нас. И на последно място искам да ви кажа, че получаването на духа на Илия изисква плащането на висока цена. Въпреки съпротивата, духът на Илия е особено ценен, понеже обръща хората към Бога и спасява душите им. Неговото получаване изисква заплащането на висока духовна цена.
За да го имаш, трябва да бъдеш решен на всичко трябва да си готов да платиш цената. На първо място тази цена се изразява в копнеж за духа на Илия. Виждаме Елисей – о, как копнееше той за духа на Илия. И го получи. Историята за това е записан в 4 Царе 2:1-15.
1 И когато Господ щеше да възнесе Илия на небето с вихрушка, Илия отиде с Елисей от Галгал. 2 И Илия рече на Елисей: Седи тука, моля, защото Господ ме прати до Ветил. А Елисей рече: Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, няма да те оставя. И така, слязоха във Ветил.
Вижте, това беше нещо като изпит. Илия изпитваше Елисей дали той докрай е решен да има неговия дух. Виждате ли, Елисей беше усърден и ревностен. Той беше готов да прави дори това, което не се изисква от него, само и само да бъде с господаря си.
3 И пророческите ученици, които бяха във Ветил, излязоха при Елисей та му рекоха: Знаеш ли, че днес Господ ще ти вземе господаря, който е бил над тебе? А той каза: Да, зная това, мълчете.
Изпитът на който беше подложен Елисей през този ден беше изпит не само на усърдие в служението, но и на чуване на Божия глас, на разпознаване на Божието време и на Неговото водителство.
4 Тогава Илия му рече: Елисее, седи тук, моля, защото Господ ме прати в Ерихон. А той рече: Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, няма да те оставя. Така, дойдоха в Ерихон. 5 И пророческите ученици, които, бяха в Ерихон, дойдоха при Елисей та му рекоха: Знаеш ли, че днес Господ ще ти вземе господаря, който е бил над тебе? А той отговори: Да, зная това мълчете.
За да може да се научи да разпознава Господния глас Елисей служеше под ръководството на Илия поне около десет години. Бидейки с него през цялото време, бидейки негов прислужник, Елисей беше готов на всичко, очаквайки онзи мечтан момент в който духът на Илия щеше да дойде върху него.
6 Тогава Илия му рече: Седи тука, моля, защото Господ ме прати до Иордан. А той каза: Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, няма да те оставя. И тъй, отидоха и двамата. 7 И петдесет мъже от пророческите ученици отидоха та застанаха насреща им от далеч. А те двамата застанаха при Иордан. 8 И като взе Илия кожуха си та го сгъна, удари водата; и тя се раздели на едната и на другата страна, така че двамата преминаха по сухо.
Тук виждаме още едно нещо, което беше особено характерно за духа на Илия – той беше дух на чудеса и знамения. Илия вършеше чудеса и знамения, Елисей вършеше чудеса и знамения. За Йоан Кръстител се казва, че той не извърши нито едно знамение, но пак всичко, което той каза за Христос беше вярно (Йоан 10:41). Неговото служение беше малко по-специфично.
9 И когато преминаха, Илия каза на Елисея: Искай какво да ти сторя преди да бъда отнет от тебе. И рече Елисей: Моля, нека бъде в мене двоен дял от духа ти. 10 А той рече: Мъчно нещо поиска ти; но, ако ме видиш, когато ме отнемат от тебе, ще ти бъде така; но ако не, не ще бъде. 11 И докато те още ходеха и се разговаряха, ето огнена колесница и огнени коне, които ги разделиха един от друг; и Илия възлезе с вихрушка на небето. 12 А Елисей, като гледаше, извика: Татко мой, татко мой, колесницата Израилева и конница негова! И не го видя вече. И хвана дрехите си та ги разкъса на две части. 13 И като дигна кожуха на Илия, който падна от него, върна се и застана на брега на Иордан. 14 И взе кожуха, който падна от Илия, та удари водата и рече: Где е Господ Израилевият Бог? И като удари и той водата, тя се раздели на едната и на другата страна; и Елисей премина. 15 А пророческите ученици, които бяха в Ерихон, като го видяха отсреща рекоха: Илиевият дух остава на Елисея. И дойдоха да го посрещнат, и му се поклониха до земята.
Ако искаш духа на Илия, има цена, която трябва да заплатиш за него – цена в решимост, цена в посвещение, цена във вярност, цена в смирение, цена в чистота и свят живот, цена в слушане на Божия глас и покорство на Божието водителство. Виждаме, че Йоан Кръстител не вкусваше „вино и спиртно питие”. Живееше в пустините. Постеше и се молеше. Хранеше се с обикновена храна – акриди и див мед (Матей 3:4). Беше се отказал от меките дрехи и носеше облекло от камилска козина и кожен пояс около кръста си. И това негово лишение, въздържание и дори бих казал аскетичен живот заздравяваха връзката му с Бога и правеха така, че думите му да имат сила. Нека Бог да ни помогне и ние да платим цената във верност, в служение, в молитва за да можем да бъдем изпълнени със Святия Дух и да носим посланието на благовестието всред погиващия свят. С помощта на Святия Дух да приготвим за Господ благоразположен народ и така да изпълним мисията си в нашето поколение.