Между един болестотворен вирус и “вирусът клюка” биха могли да бъдат направени следните паралели:
1. Вирусът е микроорганизъм, причинител на заразна болест.
Той не може да се види с просто око, но разболява тялото – прави го болно, слабо, неработоспособно. Когато навлезе в тялото ни, той отнема съпротивителните ни сили, предизвиква висока температура, повръщане, треска и може да доведе дори до фатален край.
Както болестотворният вирус действа на тялото, така и “вирусът клюка” действа на църквата – прави я да бъде болна, нарушава нашите взаимоотношения, срива доверието помежду ни и създава една нездрава среда. Може би точно поради тази причина в Своя заповед от Левит 19:16 Бог забранява клюката. Там буквално се казва:
“Да не обикаляш между людете си като одумник” !
2. Вирусът се предава чрез личен контакт.
Когато си в близост до някого, който е заразен с някакъв вирус, например грип, и ти можеш да се заразиш без дори да усетиш.
По същия начин се предава и клюката. Обикновено не по време на богослужение, а когато вярващите се събират насаме през седмицата. Тогава ние биваме изкушени да обсъдим този или онзи и без да се усетим биваме заразени с вируса “клюка”. Затова и ап. Яков в 4:11 на своето послание ни увещава като ни казва:
“11 Не се одумвайте един друг, братя;”
3. Когато заболяването, причинено от даден вирус бъде доказано, докато се излекува болният се поставя под карантина – за да се предотврати избухването на епидемия.
По същия начин и клюкарите в църквата би трябвало да бъдат поставяни под духовна карантина – да бъдат избягвани докато не се научат да контролират езика си. в Пр.20:19 Божието Слово ни съветва да не се събираме с хора, които не умеят да пазят тайна.
“19 Одумникът обхожда и открива тайни,
Затова не се събирай с онзи, който отваря широко устните си.”
За да се справим с “вирусът клюка”, ние трябва да можем да го разпознаваме.
- Какъв е неговия характер?
- Какви са неговите плодове?
- Какво е отношението на Бог към него?
За наша радост Библията ни дава предостатъчно информация по тези въпроси.
ХАРАКТЕРЪТ НА КЛЮКАТА
Какво представлява клюката?
Клюката е интересна, пикантна новина за някого, не винаги истина, обикновено компрометираща този за когото е, която се разнася от човек на човек.
Невинната дума “клюка” не се споменава в Библията. Там се говори направо за “клевета” – лъжа с която се злепоставя някого. Така или иначе, ап. Павел осъжда одумването, шушукането и говоренето зад гърба на някого. Във 2Кор.12:20 той пише:
“20 Защото се боя да не би, като дойда, да ви намеря не каквито ви желая, и аз да се намеря за вас не какъвто ме желаете, и да не би да има между вас раздор, завист, гняв, партизанства, одумвания, шушукания, големствувания, безредици;”
1. Клюкарстването е обсъждане на някого, което включва споделяне на слухове и непотвърдена информация от втора ръка.
Във 2 Царе 13:30 се говори за един такъв “слух”:
“30 И докато те бяха още по път, слух стигна до Давид, и се казваше: Авесалом избил всичките царски синове, и не останал ни един от тях.“
Това разбира се не беше вярно. Авесалом не беше избил “всичките царски синове”, а само един от тях – Амнон. Причината за това беше, че Амнон се беше поругал с Авесаломовата сестра Тамар и в този случай Авесалом отмъсти за честта на сестра си. Авесалом в никакъв случай обаче не беше избил всички царски синове, какъвто беше слуха.
Така или иначе, вестта, която достигна до цар Давид е пример за това, че въпреки скоростта с която се разнасят, клюките твърде често са неимоверно преувеличени и неверни. Затова най-добре би било да не им вярваме, докато не се проверят и потвърдят.
2. Клюкарстването изопачава информацията и най-често лъжата в клеветата е свързана с мотивите на човека, който я изрича.
В книгата Неемия 6:6 можем да прочетем част от писмото на Санавалат, който въз основа на слухове обвинява Неемия в бунт срещу императора:
“Слух се носи между народите, пък и Гисам казва, че ти и юдеите мислите да се подигнете, за която причина ти и градиш стената; и, според тия думи, ти искаш да им станеш цар.”
Този “слух” разбира се не беше верен, а причината за тези лъжи не беше че Санавалат беше толкова заинтересован за сигурността на империята, а че имаше желание да спре строежа на Ерусалимската стена като сплаши Неемия.
3. Клюкарстването, е грях, на който особено податливи са възрастните жени.
В една хумористична песен за която се сещам се казва:
“Добрата клюка, ах, добрата клюка
е ефикасно хапче против скука.
Когато повече съдържа гадост,
Тогава най доставя сладка радост.”
В Посланието си към Тит 2:3 ап. Павел изрично отбелязва, че за да съответства на здравото учение, благочестивото държание на възрастните жени трябва да изключва клюкарстването:
“3 също и старите жени да имат благоговейно поведение, да не са клеветници“
Гръцката дума за клеветник в този стих е “диаболос”. Тя означава лъжлив обвинител; някой, който търгува с клюки; такъв, който научава тайните на другите и ги разгласява с цел да предизвика скандал. Същата тази дума е едно от имената и на нашия противник – дявола. В Откр.12:10 той е описан като “клеветникът на нашите братя, който ги клевети денем и нощем пред нашия Бог“.
Това, че думата за клеветник и дявол на гръцки е една и съща би трябвало да ни подскаже, че онзи който клюкарства и клевети застава на страната на Божиите противници. Затова и един такъв човек не би могъл да има Божието одобрение.
Клюката показва три неща за онези, които я споделят:
1) Липса на любов – ние сме братя, и ако говорим зад гърба си, не сме искрени и нарушаваме Божията заповед да се обичаме.
2) Наличие на гордост – да съдим и да одумваме братята означава да ги подценяваме и да си присвояваме позиция на превъзходство над тях. А не трябва да забравяме, че “Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат”.
3) Отсъствие на страх от Господа – когато клюкарстваме ние се превръщаме в “законодатели и съдии”. По този начин оспорваме Божия авторитет и узурпираме неговата позиция на съдия над делата ни. В Яков 4:11-12 се казва:
“11 Не се одумвайте един друг, братя; който одумва брата или съди брата си, одумва закона и съди закона (това значи, че клюкарстването е равносилно на говорене по адрес на Бога!); а ако съдиш закона, не си изпълнител на закона, но съдия. 12 Само Един е законодател и съдия, Който може да спаси и да погуби; а ти кой си та съдиш ближния си?
ПЛОДОВЕТЕ НА КЛЮКАТА
Характерът на клюката е сатанински. Тогава какви биха могли да бъдат нейните плодове, освен раздор, разцепление и духовна разруха?
Когато чуеш нещо лошо за някого, независимо дали е вярно или не, то веднага изгражда в теб предразсъдък срещу него – кара те “да си имаш едно наум” за този човек. И ако съответно ти от своя страна кажеш нещо по негов адрес и то достигне до него, това може да доведе до обида, огорчение и скандал. В Пр.16:28 се казва:
“28 Опак човек сее раздори,
И шепотникът разделя най-близки приятели.“
Забележете, че тук шепотникът е наречен “опак човек”. Затова ние трябва да се пазим от него. Защото прекратяването на взаимоотношенията става лесно, а възстановяването на едно разрушено приятелство и спечелването на едно изгубено доверие е почти невъзможно. Това е така, защото, ако веднъж засегнем достойнството и самолюбието на човека, той се затваря в себе си и повече не желае да бъде отворен към нас. В Пр.18:19 се казва:
“19 Брат онеправдан е по-недостъпен от укрепен град,
И разногласията им са като лостове на крепост.”
Лошото е, че клюката може да доведе не само до прекратяване на приятелства, но и до духовна смърт. Струва ми се, че не са малко новоповярвалите, които разочаровани от клюкари са престанали да ходят на църква. Но дори и тези, които са останали в църквата знаят от опит, че клюката произвежда само смърт на взаимоотношенията и духовна разруха. В тон с това са и думите от Пр.18:8:
“8 Думите на шепотника са като сладки залъци,
И слизат вътре в корема.”
Клюките са “сладки”. Хората обичат да ги слушат. Затова и винаги ще ги има. Но последствията от клюките са ужасни. Друг превод обяснява този стих така: “Думите на клюкаря са като смъртоносни хапки пълни с отрова, които са сладки в устата, но тяхната отрова веднага се разпространява по цялото и донася смърт.”
Клюката е необратима – не можеш да си върнеш думите назад.
В едно малко провинциално градче живеел човек на име Патрик. Той бил дребен човечец, доста нехаен и безразсъден, а също и голям клюкар. Все го сърбял езика да говори клюки за този и за онзи. Един ден той разпространил една история за един от комшиите си, която се оказала невярна. Като видял, че клеветата навредила на приятеля му, Патрик започнал да изпитва угризения на съвестта си. Той отишъл при местния мъдрец и му разказал какво е сторил.
– Направих голямо зло на приятеля си – казал Патрик. През цялото време мисля за това и се разкайвам за постъпката си. Нощем не мога да спя и нямам спокойствие на душата си. Моля ти се, кажи ми какво да направя, за да поправя неправдата, която толкова безразсъдно извърших.
– Е – отговорил мъдреца – не е лесно да върнеш назад вече стореното. Все пак, ето моя съвет. Вземи една торба с пера и постави по едно перо на прага на къщата на всеки един за когото си клюкарствал. Когато направиш това, върни се при мен и ще ти кажа какво трябва да сториш по-нататък.
Патрик помислил, че задачата е лесна за изпълнение и си тръгнал щастлив. Той направил това, което му казал мъдреца и на другия ден отново дошъл при него.
– Извърших онова, което ми каза да направя – казал доволно Патрик. Цял ден обикалях градчето и не съм пропуснал прага на нито една врата.
– Браво! – казал мъдрецът. Сега се върни, събери всички пера, които си поставил и ми ги донеси.
– Но това е невъзможно – извикал възмутен Патрик и обяснил, че през цялата нощ духал силен вятър и той със сигурност е отвял перата в неизвестна посока.
– Е – казал мъдреца – същото е и с твоите думи. Лесно е да разпространяваш клюки, но е невъзможно да върнеш назад това, което вече си казал. Казаната дума е като хвърлен камък. Ето защо в бъдеще трябва да премисляш много внимателно преди да кажеш нещо за някого.
Животът на много хора е бил разбит от клевета или някаква клюка. Затова трябва да бъдем много внимателни какво говорим. Да се разкайваме по-късно може да се окаже безполезно.
За да се спре даден конфликт преди това трябва да се спрат клюките за него. Както огънят угасва без дърва, така и кавгата не може да продължи без говорене зад гърба. В Пр.26:20 се казва:
“20 Дето няма дърва огънят изгасва;
И дето няма шепотник раздорът престава.”
Това са плодовете на клюката – раздор, разрушаване на приятелства и духовно опустошение. Има една поговорка, че “шушу-мушу къща разваля”. Мисля, че ако я парафразираме в “шушу-мушу църква разваля”, няма да сгрешим. Затова, клюкарите в църквата трябва да се поставят “под карантина” и да бъдат изолирани.
КЛЮКАРЯТ – НЕВЕРЕН И НЕРАЗУМЕН
Това, за което говорим днес е, че трябва да избягваме клюкарите и самите ние да не бъдем такива. В Пр.11:13 се казва:
“13 Одумникът обхожда и открива тайните,
А верният духом потайва работата.“
От този стих можем да заключим, че одумникът е неверен човек. А ние искаме да бъдем верни. Следователно трябва да се учим да бъдем поверителни и да не разгласяваме тайните на приятелите си.
Освен, че е неверен, клюкарят е и неразумен. В Пр.18:19 се казва:
“18 Който скришно мрази има лъжливи устни;
И който възгласява клевета е безумен.
19 В многото говорене грехът е неизбежен;
Но който въздържа устните си е разумен.”
В тези стихове вдъхновеният от Святия Дух мъдрец нарича клеветника безумен, а дискретния разумен. Всеки може да избере сам за себе си какъв иска да бъде – неверен и неразумен или верен и разумен.
БОЖИЕТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ КЛЮКАРИТЕ
Ако клюкарството е толкова ужасно, то какво е Божието отношение към него? Ще остане ли то ненаказано? Категоричният и твърде суров Божий отговор е в Пс.50:19-21:
“19 Предаваш устата си на зло.
И езикът ти устройва коварство.
20 Като седиш, говориш против брата си;
Разсяваш клетвата против сина на майка си.
21 Понеже си сторил това, и Аз премълчах,
Ти си помислил, че съм съвсем подобен на тебе;
Но Аз ще те изоблича,
и ще изредя всичко това пред очите ти.“
Хората твърде често приемат Божието мълчание като одобрение. Но Божието дълготърпение по никакъв начин не ограничава Неговата способност да накаже злото. Бог е свят и точно толкова справедлив, колкото и благодатен. На неговото време Той ще смъмри клеветника и открито ще го съди. А е страшно да попадне човек в ръцете на живия Бог!
Целта на тези Божии думи обаче не е да ни сринат със земята и да ни унищожат, а напротив – да ни доведат до спасително покаяние.
КАК ДА ОТВРЪЩАМЕ НА КЛЮКАТА?
Някой може би ще каже: “Добре, разгледахме характера, плодовете и участта на клюката, но какво да правим тогава, когато не ние говорим за другите, а те за нас? Как да реагираме на клюката? Какво да правим тогава когато не ние сме виновни за извършването на този грях, а сме в позицията на потърпевши от него? Трябва ли, ако някой пуска клюки по наш адрес и ние да отвърнем по същия начин?
Мисля, че отговорът се намира в 1 Петрово 3:15-16. Там Божието Слово ни разкрива, че противодействието срещу клюката е чистата съвест:
“16 Имайте чиста съвест, така щото във всичко, в което ви одумват да се посрамят ония, които клеветят добрата ви в Христа обхода. 17 Защото е по-добре да страдате, като вършите добро, ако е такава Божията воля, а не като вършите зло.”
Тук намираме приложение на Христовия принцип за пасивно неотмъщение. Като Христови ученици ние сме призвани не на саморазправа, а на това да оставим ситуацията в ръцете на Онзи, който единствен има право да наказва. В Рим.12:17-21 се казва:
“17 Никому не връщайте зло за зло; промишлявайте за това, което е добро пред всичките човеци; 18 ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всичките човеци.
19 Не си отмъщавайте, възлюбени, но дайте място на Божия гняв; защото е писано: “На мене принадлежи отмъщението, Аз ще сторя въздаяние, казва Господ”.
20 Но,
“Ако е гладен неприятелят ти, нахрани го;
Ако е жаден, напой го;
Защото, това като правиш, ще натрупаш жар на главата му”.
21 Не се оставяй да те побеждава злото;
но ти побеждавай злото чрез доброто.“
ЗА КАКВО ДА СИ ГОВОРИМ, АКО НЕ ЗА КЛЮКИ?
Ако не трябва да клюкарстваме, тогава като се съберем за какво да си говорим? Какви трябва да бъдат нашите разговори? Как въобще би трябвало да протича една среща между вярващи? Отговор на този въпрос можем да намерим в срещата на Мойсей с неговия тъст Йотор, така както тя ни е предадена в Изх.18:5-11. В този пасаж можем да видим модел на това какво трябва да бъдат нашите срещи:
1. Преди да отидем на гости на някого би трябвало да го предупредим, а не като някои да нахълтваме в домовете на братята без да се съобразяваме с техните планове и време. Преди да дойде при Мойсей, Йотор ако и да му беше роднина го извести за посещението си (Изх.18:5-6).
“5 и Иотор Моисеевият тъст, дойде при Моисея със синовете му и с жена му в пустинята до Божията планина, гдето се беше разположил на стан, 6 и извести на Моисея: Аз, тъст ти Иотор, ида при тебе с жена ти и двата й сина с нея.”
Нашето известие би трябвало да съдържа информация за това кога ще дойдем, колко човека ще бъдем, а ако е нужно и някакви допълнителни подробности.
2. Ние трябва да бъдем любезни и учтиви един към друг. Когато Мойсей разбра, че тъстът му Йотор идва при него, той излезе де го посрещне, поздрави го и се поинтересува за здравето му – как е той (Изх.18:5-7).
“7 Тогава Моисей излезе да посрещне тъста си, поклони се, и го целуна; и като се разпитаха един друг за здравето си влязоха в шатъра.”
3. След като сме започнали разговор, това за което да продължим да си говорим са не най-новите клюки, а това какво е направил Господ в нашия живот. Т.е. разговорите на християните би трябвало да бъдат изпълнени не с клюки, а със свидетелства (Изх.18:8).
“8 И Моисей разказа на тъста си всичко що бе сторил Господ на Фараона и на египтяните, заради Израиля, и всичките мъчнотии, които ги сполетяха из пътя, и как ги избави Господ.”
Мойсей разказа на Йотор по какъв начин Бог беше работил в живота му. Това е, което трябва да споделяме и ние – как Живият Бог се е намесвал в живота ни и как се е прославял. Именно такива трябва да бъдат темите на разговор на християните. Ние трябва да споделяме неща, които биха назидали другите, които биха изградили вярата им, и които биха им дали повод да се зарадват и да прославят Бога.
4. В нашите срещи трябва да има хваление и поклонение (Изх.18:9-11):
“9 И Иотор се зарадва много за всичкото добро, което Господ бе сторил на Израиля, като го избави от ръката на египтяните. 10 И Иотор каза: Благословен Господ, Който ви избави от ръката на египтяните и от Фараоновата ръка, който избави людете от ръката на египтяните. 11 Сега зная, че Господ е по-велик от всичките богове, даже и в това, с което те се гордееха, Той стана по-горен от тях.“
Такива трябва да бъдат нашите разговори – не пълни с деструктивни клюки, а с насърчителни свидетелства, които произвеждат радост, вяра, по-добро познаване на Господа и хваления.
Ако следваме този модел, “вирусът клюка” няма да има място в живота ни и ние ще имаме Божието благословение и одобрение. Амин!