3 Царе 17:1-18:2
Както светкавица, която прорязва нощното небе – така Илия се появява на сцената в царския палат на Ахаав и започва своето служение.
1 А тесвиецът Илия, който бе от галаадските жители, рече на Ахаав: В името на живия Господ, Израилевия Бог, Комуто служа, заявявам ти че през тия години няма да падне роса или дъжд освен чрез дума от мене.
Кой е Илия? Нищо не ни се казва за него, освен че е един галаадец от Тесви. Като че ли разказвачът следва думите на Исус: „По плодовете им ще ги познаете“. Той не ни казва предварително кой и какъв е Илия, а ни оставя сами да си извадим заключения за характера му, като ни разкаже за делата му. До края на тази глава вече разбираме кой е Илия – Божий човек и пророк, който говори вярно Господното слово. В ст.24 след възкресението на сина й, Сидонската вдовица му казва: „Сега познавам, че си Божий човек, и че Господното слово, което говориш, е истина.“ Ето затова аз наричам тази глава „визитката на пророк Илия“. В нея се запознаваме с Илия и разбираме, че той е Божий пророк, въпреки че цар Ахаав и останалите израилтяни първоначално не му вярват. Името на Илия означава „Бог е Йехова“ и това е истината, която той се бори да утвърди.
Какво можем да научим за Бога от „визитката на Илия“? Какъв е Бог? Какво може да прави Той? Какво е отношението Му към нас? Това са въпросите на които можем да намерим отговор в тази глава.
ЗАЩО ИДВА „СУША“ В ЖИВОТА НИ?
До този момент Илия е неизвестен. Ние не знаем нищо за него. Въпреки това, той се изправя пред Израилевия цар и властно го уведомява, че това дали ще вали или не зависи от сега нататък ще зависи от неговите заповеди.
В името на живия Господ, Израилевия Бог, Комуто служа, заявявам ти че през тия години няма да падне роса или дъжд освен чрез дума от мене.
Това не е диалог, а една декларация от страна на Илия, която не очаква отговор. Илия прави едно много силно изявление по отношение на валежите – дъжд и роса. През следващите – забележете не дни, а години – няма да падне и капка от небето.
Това беше една невероятна и безмилостна суша. Защо суша? Отговорът намираме в края на предната 16 глава (ст.28-33).
28 И Амрий заспа с бащите си, и биде погребан в Самария; а вместо него се възцари син му Ахаав. 29 И в тридесет и осмата година на Юдовия цар Аса, се възцари над Израиля Ахаав Амриевият син; и Ахаав Амриевият син царува над Израиля в Самария двадесет и две години.
Ахаав беше името на царя пред когото се яви пророк Илия. Какъв беше този цар? Той беше най-лошия Израилев цар. В допълнение на поклонението пред златните телета, които Еровоам беше поставил в Дан и Вирсавее, под влиянието на жена си Езавел, която беше езичница, Ахаав въведе и идолопоклонството пред Ваал.
30 А Ахаав, Амриевият син, върши зло пред Господа повече от всичките, които бяха преди него. 31 И като, че беше малко това, че ходеше в греховете на Еровоама Наватовия син, при това той взе за жена Езавел, дъщеря на сидонския цар Етваал, и отиде да служи на Ваала и да му се покланя. 32 И издигна жертвеник на Ваала във Вааловото капище, което построи в Самария. 33 Ахаав направи и ашера; тъй че от всичките Израилеви царе, които бяха преди него, Ахаав извърши най-много да разгневи Господа Израилевия Бог.
Цар Ахаав беше изоставил поклонението пред Йеова, Израилевия Бог и беше започнал да са покланя на Ваал. А Ваал беше бог на дъжда и плодородието. Сега, обаче, Илия идва и казва, че затваря небето и Ваал повече няма да може да дава дъжд. С това той демонстрира, че валежите не идват от Ваал, а от Йеова, Израилевия Бог.
Това беше нещо, което беше предсказано в Божия Закон. Във Второзаконие 11:13-17 четем:
13 И, казва Господ: Ако слушате прилежно заповедите Ми, които днес ви заповядвам, да любите Господа вашия Бог и да Му слугувате с цялото си сърце и с цялата си душа, 14 тогава ще давам на земята ви дъжда на времето му – и ранния и късния, за да събираш житото си, виното си и дървеното си масло. 15 И ще давам трева на полетата ти за добитъка ти; и ще ядеш и ще се наситиш.
16 Внимавай на себе си, да не би да се измами сърцето ви, и престъпите като служите на други богове и им се кланяте, 17 та пламне против вас гневът на Господа, и Той да затвори небето, за да не вали дъжд и да не дава земята плода си, та скоро да бъдете изтребени от добрата земя, която Господ ви дава.
Тази суша е описана във Второзаконие 28:23-24 така:
23 Небето над главата ти ще бъде мед, и земята под тебе желязо. 24 Господ ще обръща дъжда на земята ти на прах и пепел; ще слиза на тебе от небето догде бъдеш изтребен.
Кога идва „суша“ в живота ни? Когато се отклоним от Бога и започнем да служим на други богове – на богове, които не са богове но са заели първото място в живота ни. Тогава Бог в ревността си се отдръпва и скрива лицето си от нас. А това е най-лошото, което може да ни се случи. Бог е любов, но той е и „огън пояждащ“ – Бог ревнив. В Изход 34:14 се казва:
14 защото ти не бива да се кланяш на друг Бог, понеже Иеова, чието име е Ревнив, е ревнив Бог.
Божията ревност не е нещо, което е само старозаветно. В Новия Завет ап. Яков казва (Яков 4:4-5):
4 Прелюбодейци! не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? И тъй, който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога. 5 Или мислите, че без нужда казва писанието, че Бог и до завист ревнува за духа, който е турил да живее в нас?
Не казва ли същото и ап. Павел (1 Коринтяни 10:21-22)
21 Не можете да пиете Господната чаша и бесовската чаша; не можете да участвувате в Господната трапеза и в бесовската трапеза. 22 Или искаме да подбудим Господа на ревнивост? Ние по-силни ли сме от Него?
Ако дойде „суша“ в живота ни, ако се чувстваме слаби и отпаднали, ако нямаме желание за нищо, какво трябва да направим, за да може Бог да прекрати тази суша? Да се покаем и да се обърнем към Него с цялото си сърце. Ако се чувстваш отпаднал, покай се за греховете си, обърни се отново към Бога с всичката си воля и започни да Го търсиш! Обяви пост. Ако ти се приближиш при Бога, и Той ще се приближи при теб (Яков 4:8-10)! В Исая 58:8-9 се казва, че ако постиш така, както е угодно на Бога:
8 Тогава твоята светлина ще изгрее като зората,
И здравето ти скоро ще процъфне;
Правдата ти ще върви пред тебе,
И славата Господна ще ти бъде задна стража.
9 Тогава ще зовеш, и Господ ще отговаря!
Ще извикаш, и Той ще рече: Ето Ме!
Нека Бог да ни помогне. Да не изпадаме в идолопоклонство. Де не си мислим, че благословенията в живота ни идват от някъде другаде, когато всъщност Бог е нашия източник. Трябва да знаем, че Бог е ревнив Бог, който се дразни от това, че го оставяме и често употребява „крути мерки“ за да ни върне при себе си.
КАКВО ДА ПРАВИМ КОГАТО „ПОТОКЪТ НИ ПРЕСЪХНЕ“?
Представяте ли си колко ядосани са били Ахаав и Езавел на Илия за това, че е затворил небето да не вали роса или дъжд? Веднага те започват да търсят Илия за да го накажат, но Бог го скрива.
2 И Господното слово дойде към него и рече: 3 Иди от тука, обърни се към изток, и скрий се при потока Херит, който е срещу Иордан. 4 Ще пиеш от потока; а на враните заповядах да те хранят там. 5 И той отиде та стори според Господното слово; защото отиде и седна при потока Херит, който е срещу Иордан.
В следващата, 18 глава, домоуправителят на Ахаав, който се казва Авдия казва на Илия (ст.10):
10 Заклевам ти се в живота на Господа твоя Бог, че няма народ или царство, гдето да не е пращал господарят ми да те търси; и когато кажеха: Няма го тук, той заклеваше царството и народа, че не са те намерили.
Бог, обаче беше скрил своя служител така, че никой да не може да го намери. Илия си стоеше сам при потока Херит и никой не знаеше къде е.
Това, че Илия се скри от народа като че ли символизираше и това, че Бог беше обърнал гръб на народа си и беше скрил лицето си от людете си поради тяхното идолопоклонство.
Така че Илия живееше в усамотение край потока Херит.
6 И враните му донасяха хляб и месо заран, и хляб и месо вечер; а той пиеше от потока.
Враните или гарваните са включени в списъка с нечисти птици (Левит 11:15). Те са птици, които се хранят с мърша. Когато кацнат върху трупа на умряло животно или човек те първо изкълвават очите му. Интересно, защо Бог нареди точно на тези животни да носят на Илия не само хляб, но хляб и месо, по два пъти на ден? Това беше едно голямо чудо. Представяте ли си колко тъжни са били гарваните? Противно на естеството си, вместо да изядат хлябът и месото, които намираха, те ги донасяха на Илия и му ги сервираха.
И на Илия си му беше добре – хранеше се редовно с хляб и месо и си пиеше вода от потока. Но една сутрин като се събуди се сблъска с една неприятна изненада. Казано на съвременен език той „отиде да си измие зъбите, а водата беше спряла“.
7 А след известно време потокът пресъхна, понеже не валя дъжд по земята.
Пресъхването на потокът е показателно за степента на сушата. Вече трябва да е минало доста време от началото на сушата и гладът е настъпил с цялата си сила.
Понякога и в нашия живот като че ли потокът ни пресъхва. Ние сме били изпратени от Бог на дадено място и Бог е обещал, че ще снабдява нуждите ни там, но после като че ли потокът пресъхва. Какво трябва да правим тогава? Това, че потокът е пресъхнал, означава ли че Бог не ни е изпратил на това място? Това, че потокът е пресъхнал, означава ли че Бог е престанал да се грижи за нас. Не. Това, че потокът е пресъхнал, значи, че трябва отново да отидем при Бог и да поискаме от Него ново и свежо водителство за живота си.
Така че, ако се чувстваш жаден, недей да се вайкаш, а по-добре започни да се молиш за водителство и попитай Бог накъде да се насочиш, за да изпълниш волята му за живота си! Той ще ти отговори, точно така, както отговори и на Илия.
ЩЕ ПОЧЕТЕШ ЛИ ПЪРВО БОГА ИЛИ ЩЕ УМРЕШ?
8 Тогава Господното слово дойде към него и рече: 9 Стани, иди в Сарепта сидонска и седи там; ето, заповядах на една вдовица там, да те храни.
Като че ли Бог изчаква кризата да настъпи с пълната си сила за да изяви силата си над Ваал. Защо Бог изпраща Илия точно в Сарепта? Сарепта е финикийско средиземноморско пристанище. Днес това място се нарича Сарафенд, и е едно село върху хълмовете на крайбрежието. Но защо Сарепта? Тя се намира точно между Тир и Сидон – в самия център на култът към Ваал. Самата Езавел беше от Сидон – тя беше „дъщеря на сидонския цар Етваал“ (3 Царе 16:31). Там, където от Ваал се очаква да снабдява масло и брашно те липсват, но Бог промисля за Илия именно там.
Защо точно при вдовицата? Може би защото Бог се прославя тогава, когато немощните и слабите преживеят Неговите чудеса и техните нужди биват снабдени.
10 И тъй, той стана та отиде в Сарепта. И като дойде при градската порта, ето там една вдовица, която събираше дърва; и той извика към нея и рече: Донеси ми, моля, малко вода в съд да пия. 11 И като отиваше да донесе, той извика към нея и рече: Донеси ми, моля, и залък хляб в ръката си.
12 А тя рече: Заклевам се в живота на Господа твоя Бог, нямам ни една пита, но само една шепа брашно в делвата и малко дървено масло в стомната и, ето, събирам две дръвчета, за да ида и да го приготвя за мене и за сина ми да го изядем и да умрем.
Представяте ли си какво би станало, ако Бог не беше пратил Илия при тази жена за да го храни тя. Тя би приготвила последното ястие за семейството си и след това би умряла от глад. Бог, обаче, не желаеше това да се случи.
13 А Илия й рече: Не бой се; иди, стори както каза; но омеси от него първо за мене една малка пита та ми донеси, а после приготви за себе си и за сина си;
Това беше един много сериозен изпит за бедната вдовица. Тя беше поставена пред избор. Дали да се довери на един човек, когото никога не беше срещала или да му обърне гръб? Дали да повярва на един Бог, когото никога не беше познавала или просто да отмине? Дали да почете Бога като се погрижи първо за служителя му или да си изяде шепата брашно и да умре. Тази малка питка, която Илия я молеше да омеси първо за него беше като един хлебен принос пред Господа – една жертва, която демонстрира поклонение пред Богът на Израил.
14 защото така казва Господ Израилевият Бог: Делвата с брашното няма да се изпразни, нито стомната с маслото ще намалее, до деня, когато Господ даде дъжд на земята.
Тук Илия пророкува за втори път и пророчеството отново е свързано със сушата. До края на сушата Бог „Делвата с брашното няма да се изпразни, нито стомната с маслото ще намалее“.
15 И тя отиде та стори според каквото каза Илия; и тя и той и домът й ядоха много дни. 16 Делвата с брашното не се изпразни, нито стомната с маслото намаля, според словото, което Господ говори чрез Илия.
Бог извърши едно невероятно чудо на снабдяване за Сидонската вдовица. Но то беше и с нейно участие. Тя трябваше първо да го почете с мъничкото, което й беше останало. Когато Илия й поиска една малка питка първо за него, тя не се поколеба. Беше бърза да се покори – и преживя чудото. Това се иска и от нас, ако желаем да опитаме от Божията чудотворна мощ – не да философстваме, а да бъдем бързи да почитаме Бога – не само с устата си, но и с имота си. В Притчи 3:5-10 се казва:
5 Уповавай на Господа от все сърце, И не се облягай на своя разум. 6 Във всичките си пътища признавай Него, И Той ще оправя пътеките ти. 7 Не мисли себе си за мъдър; Бой се от Господа, и отклонявай се от зло; 8 Това ще бъде здраве за тялото ти И влага за костите ти. 9 Почитай Господа от имота си И от първаците на всичкия доход. 10 Така ще се изпълнят житниците ти с изобилие, И линовете ти ще се преливат с ново вино.
ИМА ЛИ НЕЩО МЪЧНО ЗА ЖИВИЯ БОГ?
17 А след това, синът на жената, домакинята, се разболя; и болестта му бе тъй тежка, щото не остана дишане в него.
Не се ли случва същото и с нас? Понякога, когато всичко е наред, изведнъж се случва нещо необяснимо, което като че ли събаря вярата на в Бога. Дори още като продължаваха да ядат от Божието брашно и масло, нещо лошо и необяснимо се случи. Синът на вдовицата се разболя, и болестта бе толкова люта, че отне живота му.
18 Тогава тя рече на Илия: Какво има между мене и тебе, Божий човече? Дошъл ли си при мене, за да ми припомниш греховете и да умориш сина ми?
По някаква причина Сидонската вдовица смяташе, че едва ли не Илия е виновен за смъртта на сина й. Илия, обаче, не й отговари, вместо това представи ситуацията пред Бога. Може би именно това трябва да правим и ние когато се сблъскаме с трагични ситуации – не да търсим кой е виновен, а да се молим.
19 А той й каза: Дай ми сина си. И като го взе от пазухата й та го изнесе на горната стая, гдето живееше, положи го на леглото си.
Тук имаме привилегията да чуем една от молитвите на Илия. Илия е съвсем искрен и прям в своето обръщение към Бога.
20 И извика към Господа и рече: Господи Боже мой! нанесъл ли си зло и на вдовицата, при която живея, като си уморил сина й?
Въпросът, отправен към него, Илия препраща към Бога. В тази своя молитва Илия като че ли упреква Бог за това, което се е случило. Но, Бог не му се разсърди. Той никога не ни се ядосва, когато изливаме мъката на душата си пред Него.
След свърши с упрека си, Илия изиска душата на момчето обратно.
21 Тогава той се простря три пъти върху детето, и извика към Господа, казвайки: Господи Боже мой, моля Ти се, нека се върне душата на това дете в него.
Това възкресение е уникално, понеже това е първият случай в Библията при който се споменава възкресение на мъртвец. Забележете, какво става при смъртта. Смъртта не е край на живота ни. Човекът не е само тяло, той има и душа. И именно душата е тази, която дава живот на тялото.
Бог не отговори на Илия с думи, а просто изпълни просбата му. Душата на момчето се върна в него и то оживя.
22 И Господ послуша Илиевия глас, та се върна душата на детето в него и то оживя.
Тук виждаме, че не само Илия слуша Господното Слово и го изпълнява дословно, но и Бог отговаря на молитвите на Илия. Това може да бъде едно добро насърчение за нас. Ако ние сме покорни на Бога, то и нашите молитви ще бъдат чути.
23 Тогава Илия взе детето та го занесе от горната стая в къщата и даде го на майка му; и Илия рече: Виж, синът ти е жив.
Бог е милостив Бог. Той е жив Бог. Той слуша и отговаря на молитви. За него няма невъзможно нещо. Дори да се случи и най-лошото, в отговор на молитва Бог може да се намеси и да преобърне трагедията в празник. Въпросът е, обаче, всяка ситуация, за която нямаме отговор, да бъде представена пред Него, пред Богът, „Който съживява мъртвите, и повиква в действително съществуване онова, което не съществува“ (Римляни 4:17).
Когато Илия каза на Сидонката: „Виж, синът ти е жив“, тя отвърна с една проста изповед на вяра:
24 И жената каза на Илия: Сега познавам, че си Божий човек, и че Господното слово, което говориш, е истина.
Сега, след като е опитала Бога не само в чудотворното запазване на живота на нея и семейството й, но и във възкресението на свидната й рожба, тя се обръща от Ваал към Йеова. Нейните думи са като едно предзнаменование за отговора на народа когато по-късно Бог отговаря с огън на молитвата на Илия. Тогава хората падат на лицата си в поклонение и възкликват (3 Царе 18:39):
Иеова, Той е Бог; Иеова, Той е Бог.
Като че ли именно затова е написана цялата тази глава – за да разберем и ние кой е Илия и кой е живия Бог.
1 А след дълго време, в третата година, Господното слово дойде към Илия и рече: Иди, яви се на Ахаав; и ще дам дъжд на земята. 2 Илия, прочее, отиде да се яви на Ахаав. А гладът бе тежък в Самария.
След като вече всички знаеха кой е Илия и след като бяха минали три години от сушата Бог изпрати слугата си, вече като утвърден Божий пророк отново да продължи служението си към народа. Той отново беше на път да се яви пред цар Ахаав. Но, ако преди никой не знаеше нищо за него, до това време Илия вече беше извършил три чудеса, които бяха станали всеизвестни:
- Затварянето на небето
- Умножаването на брашното и на маслото
- Възкресението на сина на сидонската вдовица
Всяко едно от тези три чудеса има своето дълбоко значение.Затварянето на небето демонстрира Божия гняв срещу идолопоклонството и неговата любов и ревност към народа му. Ако има „суша“ в живота ти, то приеми я като призив за покаяние. Покай се и се обърни към Господа с цялото си сърце!
Умножаването на брашното и маслото е чудо на промисъл и снабдяване, което показва, че Бог се грижи за бедните и социално слаби хора, и ако положим упованието си в него никога няма да бъдем разочаровани. Ако желаеш да опиташ Божието снабдяване в живота си – не имай себе си за мъдър – почети го с това, което имаш!
Възкресението на момчето на сидонската вдовица е чудо, което ни показва, че Бог отговаря на молитви и за него няма невъзможно нещо. Той е Бог, който възкресява мъртвите. Ако има нещо в живота ти на което не можеш да отговориш – представи го пред Бога – за Него няма невъзможно нещо!
Йеова, Израилевия Бог, Той е живия Бог, Той заслужава нашата любов и преклонение. Нека само на Него да бъде славата!