Псалом 40:1-17
Не е тайна, че аз изключително много харесвам този псалом – дотолкова, че съм го възприел като мото на моето служение. Но, разбира се, той не е само за мен, a и за всички, които го приемат с вяра. Нарекъл съм това поучение „ВЗАИМНО СЛУШАНЕ”, понеже за това се говори в този псалом, а по същество това е и животът ни с Бога. Ние го зовем и Той ни слуша. После Той ни зове, и ние трябва да го слушаме. Така е и в този псалом – в началото Давид свидетелства за това как той е призовавал Господа и Той го е послушал. След това той припомня на Господ как той му се е представил с желание да изпълнява волята Му. В края на псалома въз основа на изградените вече взаимоотношения той отново призовава Господа и очаква отговор от Него.
Мисля, че бихме могли да разделим този псалом на три части:
- Ст.1-5 – свидетелство за Господа – как Бог слуша нас
- Ст.6-10 – преданост на Господа – как ние слушаме Бога
- Ст.11-17 – молитва към Господа – как Бог ще ни чуе
СВИДЕТЕЛСТВО ЗА ГОСПОДА – КАК БОГ СЛУША НАС
Псаломът започва със свидетелството на Давид – с това как той е бил в смъртна опасност, но Бог е чул молитвата му и го е избавил.
1 (По слав. 39). За първия певец. Давидов псалом.
Чаках с търпение Господа;
И Той се преклони към мене; и послуша вика ми,
На еврейски първата дума на този псалом е една много характерна граматична конструкция – абсолютен инфинитив, следван от глагол със същия корен. Буквално казано, това звучи като „чакайки чаках”. Това е начин да се усили и подчертае действието. Думата „чаках” е заредена с интензивност и интензитет. Но, как чакаме „търпеливо” и в същото време интензивно? Това означава: „чаках дълго, много дълго време”. Но, това не е само едно пасивно очакване, то е активно, с копнеж, то е „чакане с викане”, чакане с молитва. Защото стихът продължава и казва: „Чаках с търпение Господа; И Той се преклони към мене; и послуша вика ми.”. Какъв е бил този вик? Вярвам, че отговор на този въпрос ни дават ст.13 и последния стих на псалома – ст.17. Викът може би е бил: „Благоволи, Господи, да ме избавиш; Господи, побързай да ми помогнеш. Боже мой, да се не забавиш!”.
Това търпеливо чакане е сходно с начина по който Библията използва думата надежда. Ние използваме думата надежда влагайки в нея много различни значения. Но, в Библията надеждата не е нещо несигурно. В Библията надеждата е напълно уверена. Да се надявам, означава да очаквам нещо сигурно. Ти чакаш с търпение, когато си сигурен, че това, което чакаш ще дойде. Това е вярата. Тя е убеждение за нещо, което не се вижда, но ти с търпение го очакваш. Ние чакаме, и това, което чакаме е изпълнението на надеждата, която Господ ни е дал – възкресението от мъртвите; Господ Исус Христос, който ще дойде отново на тази земя; идването на Божието царство в неговата пълнота. Защото, обещанието, което Той ние е дал е това – вечен живот.
„Чаках с търпение Господа…” Много вероятно е това, което псалмопевецът е чакал да е отговора на неговата молитва. Има различни специфични обещания, но обещанието за молитвата е универсално. Защото Исус каза: „каквото и да поискате”. Така че, ако ти си искал нещо от Бога, вярвай, че Бог ще ти даде това, което си просил от Него в моитва. Бог е славен, чуден, верен и добър.
Чаках с търпение Господа;
И Той се преклони към мене; и послуша вика ми,
2 И изведе ме из гибелната яма, из тинята и калта
И постави на скала нозете ми, та утвърди стъпките ми;
Явно проблемът в който е бил Давид не е бил никак малък. Не случайно той нарича ямата в която е бил „гибелна”. Това ни говори за смъртна опасност. Но, Бог спасява живота му и го поставя на място на стабилност, сигурност и просперитет.
3 тури още в устата ми нова песен,
хваление към нашия Бог;
Мнозина ще видят и ще се убоят,
и ще уповават на Господа.
Тук псалмопевецът казва, че в резултат от неговото свидетелство за това как Бог го е извадил и спасил от бедата му, мнозина ще повярват в Бога и ще започната да се боят и да уповават на Него. Явно опитността на псалмопевеца, неговата беда е била видима за другите. Защото той казва, че те „ще видят”, ще могат да оценят състоянието му преди и след Божията намеса. Каква е била твоята „гибелна яма, тиня и кал” от която Господ те е избавил? В една от нашите песни ние пеем:
Когато спомня страшний ров,
Где тънех в грехове,
Възпявам Твоята любов
Спасителю Христе!Потъвах в страшна тъмнина,
Но ти Самин дойде,
Избави моята душа,
Спасителю Христе!Погивах в бездната, но Ти
На кръст за мен умря
И за греха ми заплати,
Спасителю Христе!
В една друга песен се казва: „Нозете ми взе Исус от калта, постави ме на канара”. Очевидно Бог ни спасява от греха и от вечна погибел. Но Той също е жив и реален и действа по различни начини избавяйки от различни опасности и проблеми в живота ни.
В стихове 4-5 изричайки едно блаженство псалмистът обобщава и прави общовалидно това, което е казал в началото лично за себе си. Това, което е вярно за него, е вярно и за всички, за който и да е човек. Онзи, който е смирен, и не разчита на себе си, а на Господа ще бъде свидетел на безбройни чудеса. Той ще опита Божия промисъл и както и псалмопевеца ще бъде свидетел познал от опит безграничната Божия добрина.
4 Блажен оня човек,
който възлага упованието си на Господа,
И не е склонил към горделивите
нито към ония, които коварно отстъпват,
Нека Бог да ни помогне да не бъдем нито от групата на горделивите, нито от групата на отстъпниците. Горделивите казват: „А Бог ли? Няма Бог! Всичко, което съм постигнал съм го направил с ей тия две ръце!”. И те се хвалят със себе си. Отстъпниците пък са тези, които коварно отстъпват от Господа. Те са били господни, вярвали са в Него, но са отстъпили.
Нека да възлагаме упованието си на Господа. Това означава да имаме сто процента вяра и да разчитаме на Бога до край.
5 Господи Боже мой, Ти си сторил много чудеса;
И Твоите мисли заради нас
Не е възможно да ги изложи някой пред Тебе;
Ако бих поискал да ги изявя и разкажа,
Те превишават всяко преброяване
Бог е Бог на чудесата. Той е жив Бог. Ние имаме един Бог, който е не само всемогъщ, но Той е Бог, който мисли за нас. Затова и в Новия Завет ап. Петър казва:
6 И тъй, смирете се под мощната ръка на Бога, за да ви възвиси своевременно; 7 и всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас.
Това, че той се грижи за нас, означава, че Той мисли за нас. Неговите мисли за нас са безбройни. Това показва колко голяма е любовта му към нас. Понеже, когато ти обичаш някого, ти мислиш за него. И тук се сещам за думите от Еремия 29:11
11 Защото аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мисли за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда.
ПРЕДАНОСТ НА ГОСПОДА – КАК НИЕ СЛУШАМЕ ГОСПОДА
Чудесно е когато зовем Господа, той да ни слуша. Но нужно е и обратното – когато Бог ни зове – ние да го слушаме. За да бъде добро, нашето слушане трябва да бъде взаимно. В същност, в това отношение в този псалом ние намираме нещо много интересно. Нормалната практика за отдаване на благодарност според закона е била човек да принесе на Бога благодарствена жертва. Но, тука той казва, че вместо благодарствена жертва, той ще принесе на Бога самия себе си като доброволен доживотен слуга заедно с един свитък на който е написано неговото свидетелство и неговото решение да служи доброволно на Господа.
6 В жертва и приноси Ти нямаш благоволение;
Отворил си уши в мене;
Това е най-вероятно е загатване за закона за робството в петокнижието. Израилтяните не можеха да бъдат роби завинаги. Те можеха да бъдат роби за кратко докато изплатят дълговете си. В седмата година те трябваше да бъдат освободени (Изход 21:2). Но в Закона имаше предвидена възможност при който човек можеше доброволно да реши да се предаде в робство на господаря си, понеже го харесва. Тогава той трябваше да потвърди това пред съдиите и даде ухото си, то да бъде пробито с шило върху касата на вратата (Изход 21:6; Второзаконие 15:16-17). За нас това звучи ужасно, но когато оздравееше, на ухото му имаше дупка, която беше постоянен белег за любовта и почитта му към господаря му и това, че той е станал негов доброволен роб. Пробитото ухо беше белег, че този човек е решил да служи на господаря си доброволно до края на живота си. Но, помислете си какъв би бил този господар, че слугата му да вземе такова решение. Той сам преценява, че като роб в дома на господаря си, той ще бъде много по-добре, отколкото като свободен човек извън него. Предавайки се като доброволен роб, този човек фактически казва: „Вън от теб няма добро за мен. При тебе ми е толкова добре, че не би могло да бъде по-добре. Ти ме пускаш, но аз не излизам от тебе, защото те обичам и защото ми е добре при теб.”
Някой критици четат този текст и се опитват да го противопоставят на учението на свещениците за жертвите. Но, един такъв поглед е твърде повърхностен, защото този псалом както и останалите псалми се е пеел в храма по време на богослужение, а храма и богослуженията са били под контрола на свещениците. Така че, не че има нещо неправилно в жертвите, които Бог заповяда на израилтяните да принасят, но това, което е по-важно, е ние да имаме отношение на преданост към Господ, подобно на отношението на доброволните роби, които предават себе си в служение на господарите си от любов и благодарност, а не насила и по задължение.
Всъщност, това е, което Бог иска – едно истинско поклонение, едно доброволно служение. Бог не желае само едни формални приноси и жертви. Ние виждаме това, като една тема, която преминава през цялото Божие слово.
Спомнете си, например цар Саул, който се върна от битката с амаличаните, и той беше запазил жив цар Агаг, а Бог му беше заръчал да обрече амаличаните на изтребление по същия начин по който Ерихон беше обречен на Господа, защото амаличаните се бяха възпротивили на израилтяните по пътя им към Обещаната земя (1 Царе 15:1-3). Той изпълни до някъде Божията заповед, като обрече на изтребление всички войници, но запази жив царя и по-добрите от животните. Както се казва, „досвидя му за стоката” и той не рачи да ги изколи. Когато Самуил дойде да го посрещне на връщане от битката и го попита „Изпълни ли Господната заповед?”, Саул каза: „Да, послушах Божия глас” (1 Царе 15:13). Но Самуил каза: „А тогава, какво е това блеене и мучене, което чуват ушите ми?” (1 Царе 15:14). А Саул каза: „Людете – не аз – те ги запазиха – за да пожертват на Господа твоя Бог?” (1 Царе 15:15). И тогава Самуи каза тези думи (1 Царе 15:22-23):
22 И рече Самуил: Всеизгарянията и жертвите угодни ли са тъй Господу, както слушането Господния глас? Ето, послушанието е по-приемливо от жертвата, и покорността – от тлъстината на овни. 23 Защото непокорността е като греха на чародейството, и упорството като нечестието и идолопоклонството. Понеже ти отхвърли словото на Господа, то и Той отхвърли тебе да не си цар.
В Исая 1 се говори за същото. Там Бог открито казва: „Мразя новолунията и празниците ви”. Не че Бог мразеше това, което беше заповядал. Защото, Бог ги беше заповядал и докато пееха псалми, свещениците принасяха жертви. Но Бог не иска едно повърхностно, само на думи, номинално поклонение. В Новия Завет виждаме, че Исус особено много държеше на това. Там Той изобличаваше лицемерите и фарисеите като цитираше пророците, които казваха: „Тия люде се приближават при мене с езика си, но сърцето им отстои далеч от мен.”. Бог не желае само едно устно, лицемерно поклонение, а едно поклонение, което е със сърце. И когато Исус каза, че сега поклонниците на Бога ще се покланят „с дух и истина”, той имаше в предвид да се покланяме на Господа с всичко, което е в нас, с цялото ни естество – на дело и в действителност. Това, което Бог търси е едно доброволно поклонение, и не само поклонение, но покорство и изпълнение на волята Му.
Всеизгаряне и принос за грях Ти не си поискал.
7 Тогава рекох: Ето, дойдох;
(В свитъка на книгата е предписано за мене);
Тези думи са цитирани в Послаието към Евреите и там те са сложени в устата на Исус Христос (Евреи 10:4-8).
4 Защото не е възможно кръв от юнци и от козли да отмахне грехове. 5 Затова Христос, като влиза в света, казва: –
„Жертва и принос не си поискал,
Но приготвил си Ми тяло;
6 Всеизгаряния и приноси за грях не Ти са угодни.
7 Тогава рекох: Ето, дойдох,
(В свитъка на книгата е писано за Мене),
Да изпълня Твоята воля, о Боже“ –
8 Като казва първо: „Жертви и приноси и всеизгаряния и приноси за грях не си поискал, нито Ти са угодни“, (които впрочем се принасят според закона), 9 после казва: „Ето, дойдох да изпълня волята Ти“. Ще каже: Той отмахва първото, за да постанови второто. 10 С тая воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло веднъж за винаги.
Т.е. Христос се въплъщава и чрез Неговото въплъщение Той извърши Божията воля. И чрез тази воля – принасянето на Христовата жертва веднъж завинаги – ние сме осветени.
8 Драго ми е, Боже мой, да изпълнявам Твоята воля;
Да! законът Ти е дълбоко в сърцето ми.
Тук се казва, че Божият Закон, Неговата „тора” е „дълбоко в сърцето му”. На какво ви напомня това? Еремия 31. Там Еремия говори за отмяна на стария завет и казва, че ще дойде време когато Бог ще установи нов завет с Израел. Не като заветът, който Той е направил с тях, когато ги е извел от Египет. Понеже те са го нарушили. Но той ще напише завета си на сърцата им. Това е Новия Завет (Еремия 31:31-34).
31 Ето, идат дни, казва Господ,
Когато ще направя с Израилевия дом и с Юдовия дом
Нов завет;
32 Не такъв завет, какъвто направих с бащите им,
В деня, когато ги хванах за ръка,
За да ги изведа из Египетската земя;
Защото те престъпиха Моя завет,
Поради което Аз се отвърнах от тях, казва Господ.
33 Но ето заветът,
Който ще направя с Израилевия дом
След ония дни, казва Господ:
Ще положа закона Си във вътрешностите им,
И ще го напиша в сърцата им;
Аз ще бъда техен Бог,
И те ще бъдат Мои люде;
34 И няма вече да учат
Всеки ближния си и всеки брата си,
И да казват: Познайте Господа;
Защото те всички ще Ме познават,
От най-малкия до най-големия между тях, казва Господ;
Защото ще простя беззаконието им,
И греха им няма да помня вече.
В посланието към Евреите тези стихове от Еремия също са цитирани като основа на Новия Завет. Не трябва да забравяме, че Божието обещание, същността на завета се състои не само в това Бог да прости греховете ни, но и в това, той да вложи заповедите си в сърцата ни и да ги напише на вътрешностите ни. С други думи на нас да не ни е трудно да Му се покоряваме и да Му служим, но да ни е приятно, да ни е „драго”. И това казва този човек от Псалом 40. „Драго ми е, Боже мой, да изпълнявам Твоята воля!”. Не ми е трудно, не ми е тежко, не ми е досадно, драго ми е! Защо? Защото, „законът Ти е дълбоко в сърцето ми!”. Не просто законът да е извън сърцето ми и аз да се опитвам да го правя. Но той е „дълбоко в сърцето ми”, той е гравиран на сърцето ми, той е записан на сърцето ми.
Но, в Псалом 40 ние виждаме човек, който казва, че това вече се е случило с него. Това, което Бог искаше беше една вътрешна промяна в сърцата на хората, така че законът да не бъде нещо, което да бъде непрекъснат предмет на спор, но нещо, на което човек да се покорява от вътрешно убеждение понеже той е записан на сърцето му. Робът с пробитото ухо е една чудесна илюстрация. Той желае да изпълнява волята на господаря си, понеже тя е написана на сърцето му.
Всъщност, Бог „пробива” нашите уши не със шилото на натиска, а с напора на милостта си. Понеже той е толкова добър към нас, това ни кара ние доброволно да му представим себе си като покорни слуги. Както се казва в Римляни 12:1
1 И тъй, моля ви, братя, поради Божиите милости, да представите телата си в жертва жива, света, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение.
И разбира се, ако ние имаме Закона на Бога в сърцето си, ако ние имаме този Нов Завет с Бога чрез Господ Исус Христос, ние ще желаем да споделим това с другите, ще бъдем благовестители, ние ще прогласяваме Божията правда. Защото, това, от което препълва сърцето, говорят устата (Матей 12:34).
9 Прогласил съм правда в голямо събрание;
Ето, не съм въздържал устните си; Господи, Ти знаеш.
10 Правдата Ти не съм скрил в сърцето си;
Верността Ти и спасението Ти съм изявил;
Не съм утаил Твоето милосърдие и Твоята истина от голямо събрание.
Лично за себе си аз съм приел тази „правда чрез вяра” за която ап. Павел говори в Посланието към Римляните. Защото тя е, чрез която ние се спасяваме. Когато човек повярва в Исус Христос, Бог му вменява тази вяра за правда, за оправдание. Въз основа на това оправдание Той ни прави нови създания и влага закона си и Духа си вътре в нас. Защото се казва, че онези, които са водени от Духа, те изпълняват закона (Римляни 8:4).
4 за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим, не по плът, но по Дух.
Господи, помогни ни ползвайки се от твоята милост и милосърдие, да отворим себе си за действието на Святия Дух в нас. Промени сърцата ни чрез Святия си Дух и ни направи доброволни твои слуги и вестители на правдата ти.
МОЛИТВА КЪМ ГОСПОДА – КАК БОГ ЩЕ НИ ЧУЕ
МОЛИТВА ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕ ОТ ГРЕХОВЕТЕ НИ
В следващите стихове виждаме един парадокс. Защото, както видяхме, Давид, или авторът, или човекът за който се говори в този псалом може да се нарече „спасен”. Той живее с Господа, той е изкупен, новороден, има закона на Бога на „дълбоко в сърцето си”. Бог чува молитвите му. Животът му е свидетелство за Божията добрина и благост. Той е проповедник на правдата. Изпълнява Божията воля на драго сърце. Но, в същото време този човек има проблеми. Той жъне греховете, които е посял в младостта си
11 Господи, не задържай благите Си милости от мене;
Твоето милосърдие и Твоята истина
нека ме пазят винаги;
12 Защото са ме окръжили безбройни злини,
Постигнаха ме беззаконията ми,
така щото не мога да подигна очите си;
Те са по-многобройни от космите на главата ми, и сърцето ми отпадна.
Ето от къде идват проблемите на псалмопевеца – от това, че са го постигнали „беззаконията му”. Той е обграден от тях като от армия. Но аз мисля, че във всичко това, ние можем да намерим едно огромно насърчение, братя и сестри. Защото, много хора питат: „Как може хем да съм ново създание, хем да съм новороден, и оправдан, а не съм безгрешен!?”. Но, това е борбата, която ние сме длъжни да водим през целия си живот. Един от признаците на новорождението е, че след като човек бъде новороден, той започва да има едно по-голямо осъзнаване на собствената си греховност. Докато човек не е новороден, той въобще не се чувства грешен и въобще не може да си представи колко сериозно нещо е греха. Но когато човек е новороден, той не само осъзнава тежката си греховност, но започва и много повече да оценява това, което Христос е направил за нас на кръста. Тук виждаме нещо подобно. Дори след като е говорил за „новото си сърце” и за това как Божията воля е дълбоко в сърцето му и е станала част от него, той все още продължава да говори за невероятното си чувство за греховност. Греховете и беззаконията му са повече от космите на главата му. И „сърцето ми отпадна”, казва той. Ние като християни също се борим с определени грехове и слабости в живота си. И често сме изкушени да се откажем от тази наша борба. Понякога борбата с греха ни подлудява. Но, победата в нас е възможна благодарение на действието на Святия Дух в нас (Римляни 8:12-13).
12 И тъй, братя, ние имаме длъжност, обаче, не към плътта, та да живеем плътски. 13 Защото, ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвявате телесните действия, ще живеете.
Ние не можем да избегнем битката с греха докато сме на тази земя. Защото, Йоан казва, че ако някой каже, че няма грях, той е лъжец. Това, обаче, не трябва да ни успокоява, защото тоя продължава: „Дечица, това ви пиша, за да не съгрешите!”. Но, ако съгрешите – имаме Ходатай… Бог ни е дал начин по който ние да се отърваваме от греховете си – като ги изповядаме и оставяме. Да изповядаме даден грях означава да го наречем с истинското му име. Да кажем: „Господи, прости ми този грях…” и да го назовем, а не да се правим, че то не е грях. Защото, Бог и без това знае всичко. Той знае всичките ни грехове. Има ли нещо, което ние можем да направим и Бог да не го види? Бог е вездесъщ (всепресъстващ), Той е всезнаещ. Тогава, защо да таим греха в себе си? По-добре да си го признаем. Защото тогава Бог ще ни го прости и ние ще бъдем чисти и готови отново да служим на Бога.
И тук искам да ви обърна внимание на нещо много важно. И то е, че Сатана обикновено ни атакува преди и след като Бог ни е използвал по някакъв начин. Той ни атакува преди Бог да направи нещо с нас, защото иска да ни смаже и по някакъв начин да осуети Божия план с нас, а след като Бог ни е употребил по мощен начин, той желае да ни срази и по някакъв начин да опорочи нашата победа. Затова, ако имаш атаки – не се чуди! А прегледай сърцето си и виж, Бог не те ли е призовал за нещо по-добро и по-голямо. Исус също беше изкушен преди да започне служението си. Но, Той издържа изпита и влезе в служение. А в този псалом виждаме един, който е прогласил правдата Божия в голямо събрание, а след това той се вижда обкръжен от „безбройни злини”. И затова, аз желая да ви насърча. Ако и да е отпаднало сърцето ви, ако и да виждате по някакъв начин, че греховете, които сте извършили се развиват във вас и ви поглъщат, ако и да се чувствате отпаднали, никога не спирайте да се молите, никога не спирайте да викате към Бога. Защото Бог няма да ви остави. Той ни е обикнал, Той ни е врязъл в дланите на ръцете Си.
МОЛИТВА ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕ ОТ ВРАГОВЕТЕ НИ
Като последна част на нашия псалом (Псалом 40:13-17) е добавен иначе самостоятелния псалом Псалом 70:1-5.
13 Благоволи, Господи, да ме избавиш;
Господи, побързай да ми помогнеш.
14 Нека се посрамят и се смутят заедно всички
Ония, които търсят душата ми за да я погубят:
Нека се обърнат назад и се опозорят
Ония, които се наслаждават на злощастието ми.
15 Нека се смаят поради срама си
Ония, които ми думат: О, хохо!
Тези думи ни напомнят подигравките, които нашия Господ претърпя на кръста. В Марко 15: четем:
29 И минаващите оттам Го хулеха, като клатеха глави и казваха: Уха! Ти, който разоряваш храма и за три дни пак го съграждаш, 30 спаси Себе Си и слез от кръста. 31 Подобно и главните свещеници с книжниците Го ругаеха по между си, като казваха: Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави! 32 Христос Израилевият цар нека слезе сега от кръста, за да видим и да повярваме. И разпнатите с Него Го ругаеха.
Вижте, около нас може да има хора, които не ни мислят доброто, хора, които злорадстват, когато ние падаме и се проваляме. Когато ни сполети нещо лошо, те казват: „А така, пада му се, пада му се! Той направи така, и така и така…”. Но трябва да знаем, че дори когато ни наказва заради греховете ни, като наш небесен баща Бог ни жали. А онзи, който най-много се радва на злощастието ни е Сатана. Онзи, който най-много търси да погуби душата ни е нечестивия. И нека Бог да ни даде победа и да ни даде избавление във всичко това. И тогава онези, които вярват в Господа, онези, които го търсят, които вярват в Него, които обичат спасението Му, те ще прославят Бога и ще кажат: „Да се величае Господ”.
16 Нека се радват и се веселят в Тебе
Всички, които Те търсят;
Ония, които обичат спасението Ти,
Нека думат винаги: Да се величае Господ.
Аз съм имал моменти в живота си, когато съм отпадал. Имал съм моменти в живота си когато съм се дърпал назад. Имал съм моменти в живота си когато може би хора са злорадствали заради положението ми. Но Бог ме е избавял. И тук се казва в ст.17:
17 А аз съм сиромах и немощен,
Вижте, това е смирение. Давид не беше сиромах и немощен. Той беше цар, и не беше никак беден. Имаше тонове злато, беше един от най-богатите хора на земята по онова време. Но, той не разчиташе на себе си, а на Господа!
Но Господ се грижи за мене;
Ние може да сме бедни, може да нямаме нищо, но важното е Господ да се грижи за нас!
Помощ моя и избавител мой си Ти;
Боже мой, да се не забавиш.
Вижте, това е което да имаме в нашите сърца, което да прогласим в нашия дух, което ние да вярваме – че Господ е наша помощ, Господ е наш избавител, Господ е наш Бог. В Него единствено е нашето упование. И вижте, в крайна сметка молитвата от последната част от псалома е все още неотговорена, защото той казва: „Боже мой, да се не забавиш!”. Какво значи това? Това значи, че Бог все още не е отговорил. Така ние сме препратени към началото на псалома. Псалмопевецът е имал една опитност в която той е чакал Господа и понеже не се е отказал да уповава на Него, Бог му е отговорил и го е избавил. Но, сега той отново е във нужда и отново прави същото – чака с търпение Господа. Ние сме по същия начин. И на нас Бог в миналото ни е отговарял на молитвите, но сега пак сме във нужда. И отново, начинът да бъдем чути от Бога е същия – да чакаме с търпение Господа, да чакаме с вик, да чакаме с молитва, да чакаме с вяра. И да се слушаме с Господа – той да слуша нас, но и ние да слушаме Него, с други думи, нашето слушане да бъде взаимно!