2 Тимотей 3:15-17
Бих искал да започна с една действителна история, която демонстрира хорското невежество по отношение на Библията. Един пастор, който отговарял за религиозното образование в едно училище веднъж влязъл в един от класовете докато течал урока и попитал: „Кой събори стените на Ерихон?“ Един от учениците се изправил и казал: „Не съм аз, господине.“ Пасторът си помислил, че това е подигравка спрямо него и се обърнал към учителя с въпроса: „Така ли се държи обикновено този клас?“ Учителят отговорил: „Мисля, че този ученик е честен и наистина не смятам, че го е направил той.“ Напускайки стаята пасторът отишъл да потърси утеха при своя дякон и му обяснил какво е станало. Дяконът казал: „Познавам и момчето и учителя от няколко години и мисля, че нито един от тях не би направил такова нещо като да събори стените на Ерихон.“ До това време пасторът бил толкова угнетен от отговорите, които получавал, че докладвал за инцидента на комисията за християнско образование към училището. Отговорът, който получил от тях бил следния: „Нека да не правим случилото се на голям въпрос. Ние ще платим сметката за нанесените щети и ще ги признаем като разходи за ремонт и поддръжка на училището. Каквито и да са, нашата застраховка сигурно ще може да ги покрие.“
Важно е в какво вярваме, понеже това в което вярваме оказва влияние на начина по който живеем живота си. Ако не знаем в какво вярваме, тогава има опасност както се казва в Ефесяни 4:14 да бъдем: „деца, блъскани и завличани от всеки вятър на учение, чрез човешката заблуда, в лукавство, по измамителни хитрости“. За да може това определение да не се отнася за нас, ние трябва да знаем и да разбираме добре основните моменти на нашето учение. И искам да ви кажа, че едно от най-важните неща в него е боговдъхновението на писанията.
Точката от нашата „Декларация на вярата“, която се занимава с този въпрос гласи: „НИЕ ВЯРВАМЕ, че Свещеното Писание на Стария и Новия Завет е дословно вдъхновено от Бога и представлява Божието откровение за човека – непогрешимо и авторитетно правило на вяра и поведение. Божественото вдъхновение се отнася еднакво и пълно за всички части на оригиналните текстове и гарантира тяхната достоверност (2 Тимотей 3:15-17; 2 Петрово 1:21; Галатяни 1:8-9; 2 Солунци 2:13).“
Какво искаме да кажем с думата, че Библията е „боговдъхновена“? Във 2 Тимотей 3:16 се казва:
Всичкото писание е боговдъхновено.
Този текст свидетелства за това, че „всичкото писание“, целия Стар завет – както отделните му части, така и като цяло – е Божие Слово. В него са записани думите на Святия Дух. Гръцката дума „теопнеустос“, която е преведена като „боговдъхновено“ буквално означава „богоиздишано“. Това показва степента до която това, което е записано в Стария Завет принадлежи на Бога. В него наистина се съдържа това, което е казал Самия Бог. Например в Еремия 30:1 се казва:
1 Словото, което дойде към Еремия от Господа и рече: 2 Така говори Господ Израилевият Бог, казвайки: Напиши в книга всичките думи, които ти говорих.
Според някои вдъхновението на Библията е само едно издигане на естествените прозрения на хората до едно по-високо ниво на което те започват да проумяват истината. Други отиват в противоположната крайност и казват, че писателите на Библията са писали свещения текст в състояние на транс или докато не са били на себе си. Но Бог не е употребявал авторите на свещените книги просто като машини. Тяхното участие в процеса на писане не е ограничавал само до едно препредаване на думите, които Бог е изговорил или вложил в сърцата им. Много често, разбира се, те записват буквално думи, които са чули от Бога. Но също така е ясно, че Бог се отнася към тях като към Негови съработници и използва техните собствени речници, стилове и жизнен опит за да предаде Своята истина.
Вдъхновението, следователно, е дъхът или по-скоро Духът на Бога, който е направил човеците способни да проумеят, изкажат и напишат Божията истина. Във 2 Петрово 1:20-21 се казва:
20 И това да знаете преди всичко, че никое пророчество в писанието не е частно на пророка обяснение на Божията воля; 21 защото никога не е идвало пророчество от човешка воля, но [светите] човеци са говорили от Бога; движими от Светия Дух.
Така че вдъхновението на Стария Завет е пълно, цялостно, абсолютно и дословно. Което значи, че в автографите – първите ръкописи, писани от самите автори на оригиналните библейски езици всяка дума е вдъхновена от Бог чрез Святия Дух. Например в Деяния 1:16 чуваме ап. Петър да казва:
16 Братя, трябваше да се изпълни написаното, което Светият Дух предсказа чрез Давидовите уста за Юда, който стана водител на тия, които хванаха Исуса.
Забележете, че когато говори за пророчество дадено в Псалмите, Петър го описва като слово от Святия Дух – „написаното, което Светият Дух предсказа чрез Давидовите уста“.
По подобен начин се отнася към Писанията и ап. Павел в Деяния 28:25 където представя един текст от книгата на пророк Исая, който цитира с думите:
„Добре е говорил Светият Дух чрез пророк Исаия на бащите ви…“
Тук отново виждаме, че написаното от пророк Исая всъщност е послание от Святия Дух! Тези примери показват и потвърждават казаното от ап. Петър, че „никое пророчество в писанието не е частно на пророка обяснение на Божията воля; но светите човеци са говорили от Бога; движими от Светия Дух“. С други думи всички библейски автори са говорители на Святия Дух.
За нас практическото следствие от всичко това е, че цялата Библия, и в частност Стария Завет е достоверен, обективен запис на всичко, което Бог е имал да каже на човечеството. На Библията наистина може да се гледа като на върховен авторитет по въпросите на вярата и поведението.
Вярата във боговдъхновеността на Библията е особено важна, понеже тя ни помага да можем да различаваме Библейските книги като различни от всички останали и наистина да ги приемаме като Божие Слово, което е свято!
СТАРОЗАВЕТНИЯТ КАНОН
Думата „канон“ означава „права линия“. Тя може да означава също „измерителна пръчка“, „мярка от тръстика“ (Езекиил 40:3). В Галатяни 6:16 гръцката дума „канон“ на български е преведена като „правило“ и наистина може да означава „стандарт“. Стандартът е базата за сравнение на останалите неща. По отношение на Библията думата „канон“ означава колекция от книги, приети за боговдъхновени, понеже отговарят на съответния стандарт и следователно могат да служат като критерий според който да бъдат изпитвани човешката вяра и дела. От много отдавна думата „канон“ се е използвала по отношение на Писанието. Определени книги са били разпознавани като боговдъхновени и достоверни и са били включвани в библейския канон. Други книги също са претендирали за боговдъхновеност, но не са били включвани в канона, понеже не са отговаряли на определения стандарт.
„Библията“, която е употребявал Исус Христос е била еврейския Стар Завет. Докато беше на земята Исус не остави никакви инструкции за формиране или съставяне на нова колекция от свещени писания, които да бъдат отделни или допълнителни към книгите, които Той и Неговите ученици приемаха като Божие Слово. По онова време Старият Завет вече беше утвърден сборник от книги, който обикновено беше наричан „писанието“ или „писанията“. И преди и след възкресението си Исус се облягаше на свидетелствата на Стария Завет и се отнасяше към него като към абсолютен и върховен авторитет (Лука 24:25-27,44).
25 И Той им рече: О несмислени и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците! 26 Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в славата Си? 27 И като почна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им писаното за Него във всичките писания. 44 И рече им: Тия са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите.
С тези свои думи Исус одобри еврейския канон. Общият брой на книгите в еврейския канон е 24. Те са разделени на три групи – Законът, Пророците, и Писанията. Писанията понякога се наричат „Псалмите“, понеже това е първата книга в тази група. Независимо от различното групиране обаче, материалът в еврейският канон се препокрива напълно с материала от 39-те книги на протестантския старозаветен канон. Разликата в броя на книгите произтича просто от различното групиране. Например, юдеите са събрали дванадесетте книги на малките пророци в една книга, която те наричат „Дванадесетте“. По времето когато книгите не са били издавани под формата на папирусови (или кожени) свитъци или ролки, редът на книгите не е бил от първостепенна важност. Но когато на кодексите или съшитите листи изместват папирусите постепенно се налага и подредбата, която днес имаме в еврейската или българската Библия.
АПОКРИФНИТЕ КНИГИ
В православния и някои католически версии на Стария Завет има 11 книги, които са наречени „апокрифни“. Главните от тях са книгите на Макавеите, Ездра, Варух, Естир, Товит, Юдит и др. Това са книги, писани не на еврейски като останалата част от Стария Завет, а на гръцки през четирите века на „мълчание“ между написването на последната канонична старозаветна книга, която е книгата на пророк Малахия и раждането на Исус. Гръцката дума „апокриф“ означава „скрито, фалшифицирано нещо“.
Не казвам да не четете православната Библия. Съответните книги в нея не са по-различни от тези в протестантската Библия. Но ви предупреждавам за това, че в православната Библия са включени и апокрифни книги, които могат да ви заблудят и объркат.
Причините поради които тези книги не са включен в протестантския старозаветен канон са следните:
- Те не са, и никога не са били включени в Еврейския канон на свещените книги. Юдеите никога не са ги приемали като книги, отговарящи на стандарта на който отговарят останалите старозаветни книги. Апокрифните книги са намерили място в гръцкия (Септуагинтата LXX) и латинския превод (Вулгата) на Стария Завет, но те отсъстват от Еврейския канон.
- За разлика от другите старозаветни книги, тези книги не са споменати или цитирани в Новия Завет, въпреки че неговите автори често са използвали LXX (гръцкия превод на Стария Завет).
- Нито една от тези книги не претендира да бъде боговдъхновена.
- Тези книги съдържат исторически, географски, и хронологични грешки, каквито няма в останалите старозаветни книги. Въпреки, че тези книги съдържат известна историческа информация – по-специално за четиристотин годишния период между Стари и Новия Завет – не всички исторически данни, които са в тях са точни.
- Апокрифните книги учат и поддържат доктрини, които са различни и противни на Писанията.
- Духовното и морално равнище на апокрифните книги е доста по-ниско от това на Стария Завет като цяло.
Някои хора от църквата ни имат православни издания на Библията, четат тези апокрифни книги и ги намират за особено интересни. Даже се чудят защо не се казва нищо са тях в църквата. Но едно такова учудване и един такъв интерес издават явна духовна незрялост и неспособност да се различи свято от несвято, боговдъхновено от небоговдъхновено. Вместо да си губим времето с апокрифните книги, които могат да ни доведат и до духовна заблуда и сериозни проблеми, нека да четем и да изучаваме каноничните боговдъхновени книги!
Спомняте ли си какво каза Исус докато беше изкушаван в пустинята (Матей 4:4)? „Писано е: „Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста.“ Това е цитат от Второзаконие 8:3. Словото, което дава живот е не някое друго, но „словото, което излиза от Божиите уста“, т.е боговдъхновеното слово. Къде можем да го намерим? Само в каноничните книги – не и в апокрифните или в някои други! А ние с какво сме склонни да живеем? С всичко друго, но не и с това, което ни дава Бог ли?
ПРЕДАВАНЕТО (ТРАНСМИСИЯТА) НА СТАРИЯ ЗАВЕТ
Предаването на Стария Завет е процеса при който библейските ръкописи са били преписвани през вековете. Бог е позволил всеки от оригиналните библейски автографи или ръкописи да изчезнат от сцената, но това не става преди копия или преписи на тези първи оригинални книги да бъдат вече направени и на разположение на людете Му.
Може би една от причините поради които Бог не се е погрижил оригиналните автографи да бъдат запазени е склонността на човека да се покланя на материални обекти. Освен това, ако те бяха запазени, може би мнозина биха поставили под съмнение доказателствата за тяхната автентичност.
Нито едно от древните литературни произведения не е било толкова грижливо запазвано в процеса на преписване както Старозаветните Писания. Книжниците, които са преписвали свещеното писание с цел запазването му са били изключително посветени на работата си. Те правели всичко необходимо за да може дубликатите да бъдат точно като оригиналите. Книжниците били високо образовани. Преди да получат правото да преписват свещения текст те чиракували при онези, които вече били станали експерти в своята работа. Книжниците не преписвали текста изречение по изречени или нито дори дума по дума. Те приписвали буква по буква. Тяхната прецизност може да се долови в думите на Исус, че по скоро небето и земята ще преминат отколкото и най-малката чертичка на перото – запетайка или точка – да отпадне от Писанието (Лука 16:17).
17 Но по-лесно е небето и земята да преминат, отколкото една точка от закона да падне.
Това е била прецизността, която се е очаквала от книжниците. Ако дадена страница е имала 288 думи, то и преписът е трябвало да има 288 думи. Тези книжници са знаели колко точно букви се съдържат във всяка книга от писанието. Знаели са колко пъти се среща всяка отделна буква в дадена книга. Знаели са коя буква се намира точно в центъра на книгата. И всеки от тези тестове е трябвало да бъде положителен при сравнението на копието с оригинала. Ако копието не е съответствало на оригинала, работата, която е изисквала седмици за да бъде завършена е била унищожавана и е било започвано ново копие.
Еврейският Стар Завет е бил толкова педантично и добросъвестно запазван през останалите векове, че когато Свитъците от Мъртво море които са били писани през първи век сл. Хр. са били открити през 1948 год. и сравнени със съществуващите еврейски ръкописи от 900-1000 година сл. Хр., те са били почти идентични.
Така че, въпреки че някои грешки от време на време са били допускани в процеса на преписване (дори Библиите, печатани в модерния ХХ век имат печатни грешки!), Бог е запазил старозаветния текст по такъв начин, че нито една от неговите доктринални истини не е изложена на опасност от такива грешки. Напротив, Библейския текст и днес продължава да ни говори със същата власт и животворяща сила която е имал в момента, в който е бил записан за първи път.
ПРИНОСЪТ НА СТАРИЯ ЗАВЕТ ЗА СЪВРЕМЕННИЯ ЧОВЕК
Независимо от своята древност Стария Завет продължава да съдържа Божия глас към нас днес. И за юдеи и за Християни Стария Завет е свещена история, която разкрива Божието откровение на Самия Него към нас, човеците. В него е записано не само онова, което Бог е вършил в миналото, но също така и Божествения план за бъдещето на човечеството. Поради това Стария Завет съдържа истината за цялата човешка раса.
Старият Завет не е само свещена история. Той е също изкупителна история. Неговите автори имат да кажат много неща по въпроса за Бог, неговият характер и спасението на човека. Това, което можем да научим от Стария Завет е например, че:
- Бог е върховен и независим Творец и Господар на цялата вселена.
- Човекът е грешник, който се нуждае от спасение.
- Бог е свят и той мрази и осъжда греха.
- Бог е любов и той предлага спасение на грешния човек.
- Ще се роди един Спасител, който ще умре за да спаси човека от греховете му.
- Израел е неоспоримо избран да бъде Божият канал на изкупително послание към света.
- Цялата история ще завърши пред трона на всемогъщия Бог.
Старият Завет е особено ценен поради своя боговдъхновен текст относно началата на света. В него можем да прочетем за първия мъж и първата жена; за първият грях, извършен от човека; за първите разговори на Бог със човека; за първото откровение за начинът по който човек ще бъде възстановен в своето общение с Бога.
Старият Завет може да ни доведе до познаване на Христос и спасение чрез вяра. Във 2 Тимотей 3:15 се казва:
15 и че от детинство знаеш свещените писания, които могат да те направят мъдър за спасение чрез вяра в Христа Исуса.
Старият Завет не само може да ни въведе в небесното царство. Той е и духовна храна за християнина. Ап. Павел имаше в предвид именно Стария Завет, когато написа:
16 Всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата; 17 за да бъде Божият човек усъвършенствуван, съвършено приготвен за всяко добро дело.
Различните части на Стария Завет въздействат по различен начина на читателя. Пророческите обвинения произвеждат в нас осъзнаване на греха. Мойсеевите закони ни показват начина по който да угождаваме на Бога. Давидовите псалми ни окуражават за хваление и молитва. Свидетелствата на историческите книги ни вдъхновяват да ходим по пътя на правдата. Пророчествата за последното време ни предупреждават и в същото време посяват надежда в сърцата ни.
Нека да четем цялата Библия – не само Новия Завет, но и Стария – за да чуем какво има да ни каже Бог и да бъдем променяме от Него, усъвършенствани и мотивирани за добри дела, които до прославят Името Му.