Основният сюжет в Книгата на пророк Исая се състои в следното. Тъй като Израил като Божий народ не успява да изпълни Божията воля и план, сам Бог слиза от небето и чрез Своя избран служител изпълнява волята си.
ПРОВАЛЪТ НА ИЗРАИЛ
За провалът на Божия народ четем в Исая 5:1-4:
1 Сега ще пея на любезния си,
Песен на обичния си за лозето Му. Любезният ми имаше лозе
На много тлъсто бърдо.
2 Окопа го, и очисти го от камъните,
И насади го с отбрана лоза,
Съгради кула всред него,
Изкопа още и лин в него;
И очакваше сладко грозде,
Но то роди диво.
3 И сега, ерусалимски жители и Юдови мъже,
Съдете, моля, между Мене и лозето Ми.
4 Що повече бе възможно да се направи за лозето Ми,
Което не му направих?
Защо, тогава, докато очаквах да роди сладко грозде,
То роди диво?
Тук Господ се съди с лозето си. Но кое е това лозе (Исая 5:7)?
7 Защото лозето на Господа на Силите е Израилевият дом
И Юдовите мъже са градината, който Го радва;
Лозето е Израил, Божият народ. Защо Бог го засажда на плодоносен хълм и полага всички необходими усилия и извършва нужните земеделски работи около него? Защото от него Той очаква “сладко грозде”, очаква плод. Какъв е, обаче, проблема с това лозе? Въпреки всички усилия вместо сладко грозде, то ражда “диво”, ражда киселици. На какво е символ дивото грозде?
И Той очакваше от тях правосъдие, но ето кръвопролитие, –
Правда, но ето вопъл.
На еврейски това е игра на думи: вместо “мишпат” (правосъдие) – “миспах” (кръвопролитие); вместо “цедака” (правда) – “цаака” (вопъл). Но това не е просто игра на думи, а е показание за това колко отчайващо е положението в Израил. Въпреки всички Божии усилия вместо да изявява Божия характер, Израел е потънал в грях.
Израил се провали в своята мисия. А каква беше тя? Да донесе спасение на целия свят. Какво беше Божието обещание към Аврам? Че в него ще се благословят “всички земни племена” (Битие 12:3). Какъв беше очаквания плод от Израил – изявяване на Божия характер пред света и спасение на всички народи. Но вместо сладък плод те родиха лош плод или никакъв плод. В Исая 26:17-18 се казва:
17 Както непразна жена,
Когато наближава да роди, е в мъка
И вика в болките си,
Такива станахме и ние пред Тебе, Господи.
18 Станахме непразни, бяхме в мъка,
Но като че ли вятър родихме;
Никакво избавление не извършихме на земята,
Какво трябваше да роди Израил – избавление на земята. А какво роди? Вятър.
Същото стана и с израилевите царе. В 7 глава четем за юдовия цар Ахаз, който когато беше притиснат до стената от съюза Северното царство и Сирия, вместо да уповае на Господ, избра да положи упованието си в политическа коалиция с Асирийския цар (4 Царе 16:7). Това доведе до ужасни последствия, защото след като Асирия завладя Сирия и нейната столица Дамаск през 732 г. пр. Хр., Северното царство и неговата столицата Самария през 722 г. пр. Хр., през 701 г. Асирийския цар опустоши и Юдея и обсади самия Ерусалим.
Добрият цар Езекия също не се оказа достатъчно добър. В 36 до 39 глави четем за неговите молитви и чудотворните отговори, които му дава Бог. По негово време в резултат на Божията намеса Ерусалим беше запазен от асирийците. Но в края на краищата и Езекия повтори грешката на баща си Ахаз, защото когато кризата премина, вместо да продължи да полага упованието си само Господа, той упова на богатството си и сключи съюз с Вавилон – същият Вавилон който по-късно през 586 г. пр. Хр. щеше да обрече страната на унищожение и Вавилонски плен.
Поради коравосърдечието на народа, дори и пророк Исая не успя да донесе промяна. Въпреки, че беше Божий пророк, когато му се яви, Бог го предупреди, че посланието му няма да срещне добър отклик (Исая 6:9-10). И така и стана. Бог изпрати пророк Исая при народа си с изричното намерение да им донесе просветление и спасение. Но когато те го чуха, запушиха ушите си и отказваха да се покорят.
И сега аз искам да ви попитам, ако Бог иска да направи промяна и да спаси света, и тази промяна не става нито чрез народа му, нито чрез царете от Давидовата династия, нито дори чрез пророците Му, тогава какво ще прави Той? Ще я направи сам. Как? За това четем в последната част от книгата на пророк Исая. Тази част (глави от 40 до 66) е наречена “книгата на утехата”. Това е така, защото тя започва (Исая 40:1) и завършва с утешаване на Божиите люде (Исая 66:13). В тази книга откриваме как Бог изпълнява волята си – чрез Божият избран служител.
САМОЛИЧНОСТТА НА БОЖИЯ ИЗБРАН СЛУЖИТЕЛ
Кой е този Божий служител? Нека да чуем как го представя самият Бог в Исая 42:1-6:
1 Ето Моят служител, когото подкрепям,
Моят избраник, в когото благоволи душата Ми;
Аз наричам Божия служител “избран”, понеже Бог Го нарича “Моят избраник в когото благоволи душата Ми”. Бог каза подобни думи и при кръщението на Исус в реката Йордан (Матей 3:17).
Турих Духа Си на него;
Той ще постави правосъдие за народите.
Божият служител е изпълнен със Святия Дух и служи с Неговата сила, водителство и помазание. Освен това той отговаря не само за Израел, но и за всички народи. Спомняте ли си историята за лозето от Исая 5:1-7? Божият служител ще успее в онова, в което Израил като народ се е провалил. Той ще бъде поставен за “завет на людете” и “светлина на народите”:
6 Аз Господ те призовах в правда,
И като хвана ръката ти ще те пазя,
И ще те поставя за завет на людете,
За светлина на народите,
Авторите на Новия Завет категорично смятат, че пророчествата за Божия избран служител се отнасят за Христос. Според евангелист Матей Христос изпълнява Исая 42:1-4. Той цитира това пророчество дословно в своето евангелие (Матей 12:14-21). Това, че новозаветните автори отнасят пасажите за Божия избран служител към Христос ни улеснява много в тяхното тълкуване. В тях ние уверено можем да видим предсказания за божествеността на Исус, Неговия характер и мисия
СЛУШАЙТЕ МЕНЕ!
След като видяхме как Бог представя своя служител, нека да чуем и как Той представя самия себе си в Исая 49:1-6:
1 Слушайте ме, острови,
И внимавайте, далечни племена:
Господ ме призова още от рождението,
Още от утробата на майка ми спомена името ми!
Забележете какво казва Божият избран служител в ст.1: “Слушайте ме”. “Слушайте” е често срещан пророчески призив. Аудиторията на пророка трябва да внимава на това, което казва той, понеже той говори Божиите думи. Но никой пророк никога не фокусира вниманието върху самия себе си. Единствено Господ казва: “Послушайте мене”. Фразата “слушайте ме” или “слушайте мене” не е използвана от никой друг пророк освен от Исая, и Исая я използва изключително и само за Господ (Исая 46:3,12; 48:12; 51:1,4,7; 55:2). Как би могъл служителят да се обръща към хората по начин по който само Бог може да се обръща към тях? Отговорът би могъл да бъде само един – Божият служител е Бог.
3 И рече ми: Ти си Мой служител,
Ти си Израил, в когото ще се прославя.
Божият служител е наречен “Израил” понеже той е потомък на патриарсите и на Давид. Той ще действа като техен представител, като крайна реализация на всичко което народът Израил някога би могъл да бъде (Матей 2:15). Божият служител няма да служи само на Яков и Израил, но и на целия свят. Той ще бъде светлина и спасение за всички народи. Понякога за следващия стих се говори като за Великото поръчение на Стария Завет.
6 Да! Той казва: Малко нещо е да Ми бъдеш служител,
За да възстановиш племената на Якова;
И за да възвърнеш опазените на Израиля;
Ще те дам още за светлина на народите,
За да бъдеш Мое спасение до земния край.
СТРАДАЩ СЛУГА
Това спасение, обаче, ще му коства несправедливи обвинения и унизителни страдания. И затова се изискваше едно удивително покорство. В Исая 50:4-9 четем:
4 Господ Иеова ми даде език на учените,
За да зная как да помогна с дума на уморения;
Всяка заран Той събужда,
Събужда ухото ми,
За да слушам като учащите се.
5 Господ Иеова ми отвори ухото;
И аз не се разбунтувах,
Нито се обърнах назад.
6 Гърба си дадох на биене,
И бузите си на скубачите на косми;
Не скрих лицето си от безчестие и заплювания.
Божият избран служител ще страда и дори ще бъде принесен в жертва. Това е много трудно да се схване при положение, че вече знаем, че той е Бог. Но го виждаме съвсем ясно предсказано в Исая 52:13-53:12. Някой е нарекъл този пасаж “в сянката на кръста”. Няма друго място в Стария Завет, което толкова точно да описва разпятието на Христос и неговото значение. Пасажът започва като недвусмислено подчертава Божественото естество на страдащия служител. (Исая 52:13-15)
13 Ето, служителят Ми ще благоуспее,
Ще се възвиси и издигне, и ще се възнесе твърде високо.
Както Бог, който е седнал “на висок и издигнат престол” (Исая 6:1), така и Неговия служител “ще се възвиси и издигне, и ще се възнесе твърде високо”.
14 Както мнозина се чудеха на тебе,
(Толкова бе погрозняло лицето му, повече от лицето на кой да е бил човек,
И образът му от образа на кой да е от човешките синове),
15 Така той ще удиви много народи;
Царете ще затворят устата си пред него,
Защото ще видят онова, за което не им се е говорило,
И ще разберат това, което не са чули.
Всичко това е за учудване и удивление. Как може тази твърде възвишена и божествена личност да пострада и да погрознее толкова много – погрозняване, предизвикано от удари, безчестия и унижения (Исая 53:1-3)?
1 Кой е повярвал известието ни?
И на кого се е открила мишцата Господна?
2 Защото израсна пред Него като отрасъл,
И като корен от суха земя;
Нямаше благообразие, нито приличие та да Го гледаме,
Нито красота та да Го желаем.
3 Той бе презрян и отхвърлен от човеците.
Човек на скърби и навикнал на печал;
И, както човек, от когото отвръщат хората лице,
Презрян бе, и за нищо Го не счетохме.
Божият избран служител е Заместител – да, той пострада, но пострада не заради себе си, а заради нас (Исая 53:4-6):
4 Той наистина понесе печалта ни,
И със скърбите ни се натовари;
А ние Го счетохме за ударен,
Поразен от Бога, и наскърбен.
5 Но Той биде наранен поради нашите престъпления,
Бит биде поради нашите беззакония;
На Него дойде наказанието докарващо нашия мир,
И с Неговите рани ние се изцелихме.
6 Всички ние се заблудихме както овце,
Отбихме се всеки в своя път;
И Господ възложи на Него беззаконието на всички ни.
Като жертва за нас Христос не само претърпя неимоверни страдания, но и беше убит. Смъртта е кулминацията на Неговото изкупително дело (Исая 53:7-9)
7 Той беше угнетяван, но смири Себе Си,
И не отвори устата Си;
Както агне водено на клане,
И както овца, която пред стригачите си не издава глас,
Така Той не отвори устата Си.
8 Чрез угнетителен съд биде грабнат;
А кой от Неговия род разсъждаваше,
Че биде отсечен отсред земята на живите
Поради престъплението на Моите люде, върху които трябваше да падне ударът?
9 И определиха гроба Му между злодеите,
Но по смъртта Му при богатия;
Защото не беше извършил неправда,
Нито имаше измама в устата Му.
Жертвата на Божият избран служител е съвършена. Тя напълно удовлетворява Бога и е достатъчно основание за нашето оправдание и спасение (Исая 53:10-12).
10 Но Господ благоволи той да бъде бит, предаде Го на печал;
Когато направиш душата Му принос за грях,
Ще види потомството, ще продължи дните Си,
И това, в което Господ благоволи, ще успее в ръката Му.
11 Ще види плодовете от труда на душата Си и ще се насити;
Праведният Ми служител ще оправдае мнозина чрез знанието им за Него,
И Той ще се натовари с беззаконията им.
12 Затова ще Му определя дял между великите,
И Той ще раздели корист със силните,
Защото изложи душата Си на смърт
И към престъпници биде причислен,
И защото взе на Себе Си греховете на мнозина
И ходатайствува за престъпниците.
Божият избран служител ще умре, но чрез тази смърт той ще освободи от греха всички, които положат упованието си в Него. Това е евангелието. Не случайно Исая е наречен петия евангелист или евангелския пророк на Стария Завет.
Има един кратък разказ от анонимен автор, който се казва “Дългото мълчание”.
ДЪЛГОТО МЪЛЧАНИЕ
“В края на времената на едно голямо поле милиарди хора бяха седнали пред Божия престол. Повечето от тях се свиваха назад от ярката светлина, която идваше от него, но по-напред имаше и групи, които говореха гневно, не притаени в раболепен срам – а войнствено.
“Как може Бог да ни съди? Какво знае той за страданието?”, извика предизвикателно млада брюнетка. Тя дръпна ръкава си, за да разкрие татуиран номер от нацистки концентрационен лагер. “Ние понесохме ужас… побои… мъчения… смърт!”
В друга група едно момче с африкански произход дръпна яката на ризата си, за да разкрие врата си. “Какво ще кажете за това?” – разпалено каза то – показвайки грозен белег от обесване. “Линчуван, не за някакво престъпление, а само затова, че съм чернокож!”
В друга група имаше бременна ученичка с навъсен поглед: “Защо трябваше да страдам аз?” – пророптя тя. “Вината не беше моя.” По-нататък, от другата страна на полето имаше стотици такива групи. Всяка от тях имаше оплакване против Бога за злото и страданието, което Той беше допуснал в Неговия свят.
Колко щастлив е Бог да живее на небето – там където всичко е съчетание на доброта и красота. Там, където няма плач, или страх, нито глад или омраза. Какво знае Бог за всичко, което човек е принуден да понася в този свят? Защото Бог води един привлекателен, спокоен живот – говореха те.
Така всяка една от тези групи изпрати напред свой представител, избран понеже е страдал най-много. Евреин, негър, човек от Хирошима, болен от артрит с ужасно разкривени крайници, дете родено с деформации.
В средата на огромното поле те се съветваха помежду си. На края бяха готови да представят обвинението си. То беше доста добре обмислено.
За да може Бог да придобие нужната квалификация да ги съди, Той трябваше да претърпи всичко, което са претърпели те. Тяхното решение беше Бог да бъде осъден да живее на земята като човек.
Да се роди евреин. Законността на раждането му да бъде поставена под съмнение. Да му се даде работа, която да бъде толкова трудна, че даже семейството му да си помисли, че е изгубил ума си. Да бъде предаден от най-близките си приятели. Да бъде обвинен несправедливо, да бъде съден от предубедени съдебни заседатели и осъден от малодушен съдия. Да бъде измъчван. Накрая, нека да види какво значи да бъдеш ужасно сам. Тогава нека да умре по такъв начин, че да няма съмнение, че е мъртъв. И да има голям брой свидетели, които да го потвърдят.
Докато всеки от представителите на отделните групи произнасяше неговата част от присъдата, от тълпата се чуваха шумни възгласи на одобрение.
Когато и последният свърши с неговата част от присъдата, настана дълго мълчание. Никой не промълвяваше дума. Никой не мърдаше. Изведнъж всички осъзнаха, че Бог вече е изтърпял тази присъда.”
ПОМАЗАН ЗАВОЕВАТЕЛ
От пасажите в “Книгата на утехата” виждаме, че Божият избран служител е не само страдалец, принесен в жертва за греховете на човечеството, но и помазан Божий завоевател. В Лука 4 гл. Исус прилага Исая 61:1-3 за Самия Себе Си. Той е Божия завоевател и Неговия слуга.
1 Духът на Господа Иеова е на мене;
Защото Господ ме е помазал да благовествувам на кротките,
Пратил ме е да превържа сърцесъкрушените,
Да проглася освобождение на пленниците,
И отваряне затвора на вързаните;
2 Да проглася годината на благоволението Господно,
И деня на въздаянието от нашия Бог;
Да утеша всичките наскърбени;
3 Да наредя за наскърбените в Сион,
Да им дам венец вместо пепел,
Миро на радост вместо плач,
Облекло на хваление вместо унил дух;
За да се наричат дървета на правда
Насадени от Господа, за да се прослави Той.
Удивително е, че когато в синагогата в Назарет Исус приложи това пророчество за себе си, Той спря по средата. Обяви, че е дошъл да прогласи “благоприятната Господна година”, но не продължи до “деня на Божието въздаяние”. Кога Исус ще прогласи този ден? При Неговото Второ пришествие. Дотогава ние продължаваме да живеем в годината на Господното благоволение. Това всъщност е юбилейната, петдесета година. Какво ставаше в тази юбилейна година? Дълговете биваха опрощавани, робите биваха освобождавани и собствеността биваше възстановена. Това е ерата на Божията благодат в която живеем.
ДЕНЯТ НА ВЪЗДАЯНИЕТО ОТ НАШИЯ БОГ
Но в Исая 63:1-6 Исая поглежда към хоризонта и пита:
1 Кой е този, що иде от Едом,
С очервенени дрехи от Восора,
Восора, е столицата на Едом, а Едом символизира всички Божии врагове.
Този славен в облеклото си,
Който ходи във величието на силата си?
Той е “славен в облеклото си” – това показва, че е от царски произход. Кой е той?
Аз съм, Който говоря с правда,
Мощен да спасявам.
Това е Господ. Но дрехите му са опръскани с червено. Защо?
2 Защо е червено облеклото Ти,
И дрехите Ти подобни на ония на човек, който тъпче в лин?
Но защо царска особа ще тъпче грозде?
3 Аз сам изтъпках лина,
И от племената не бе с Мене ни един човек;
Да! стъпках ги в гнева Си,
И смазах ги в яростта Си,
Тъй че кръвта им попръска дрехите Ми,
И изцапах цялото Си облекло.
Божият избран служител не идва от пресата за грозде, а от поражението на всичките си врагове. Червеното по дрехите Му не е от грозде, а от кръв. И тази кръв е свидетелство за победа над враговете Му.
4 Защото денят за въздаянието бе в сърцето Ми,
И годината Ми за изкупване настана.
5 Аз разгледах, но нямаше кой да помага,
И зачудих се, че нямаше кой да подкрепя;
Затова, Моята мишца Ми изработи спасение,
И Моята ярост, тя Ме подкрепи.
6 Аз стъпках племената в гнева Си,
Опих ги с яростта Си,
И излях кръвта им в земята.
Същият образен език е използван и в книгата Откровение 14:17-20 и 19:11-16. Тези препратки ни напомнят, че Божият гняв ще се излее върху Неговите врагове по време на Второто пришествие на нашия Господ. Исус идва скоро! Готов ли си да го посрещнеш?
Това, което нито Израил, нито някой друг можа да направи, го направи Той – Божият избран служител – нашият Господ Исус Христос, който беше разпнат за греховете ни и възкръсна за нашето оправдание. Възнесе се за да ходатайства за нас пред Отец и един ден ще се върне за да установи царството си над цялото човечество. От една страна Той пострада, но от друга Той превзема, освобождава и въздава. Той е страдащия слуга и помазания завоевател. Той е този чрез Когото Бог извършва волята си. Затова нека да Го приемем, да Му се покланяме и Му служим. Амин!