Псалом 19:1-6
Небесата разказват славата Божия,
И просторът известява делото на ръцете Му.
2 Ден на ден казва слово;
И нощ на нощ изявява знание.
3 Без говорене, без думи,
Без да се чуе гласът им,
4 Тяхната вест е излязла по цялата земя,
И думите им до краищата на вселената.
В този псалом виждаме, че небесата, просторът, дните и нощите, слънцето и небесните тела са всъщност едни Божии вестители – Божии пратеници и говорители. Те не говорят с думи, нямат глас. Но независимо от това те имат слово, вест и послание. Те са безмълвни, но това не им пречи да бъдат Божии вестители. Но, какви вестители са те?
- Какво е тяхното послание?
- Каква е тяхната цел?
- Какъв е техния характер?
Това са въпросите на които ще се опитаме да намерим отговорите в Божието слово.
ПОСЛАНИЕТО НА БОЖИИТЕ БЕЗМЪЛВНИ ВЕСТИТЕЛИ
Какво е посланието на Божиите безмълвни вестители? Какво ни казват те за Бога? Какво искат да споделят с нас? Първо, те ни казват, че Бог съществува (ст.1-4). Има ли творение без творец? Има ли закон без законодател? Няма. Самата природата ни говори за своя Създател, за Законодателя на всички закони на които се подчинява всичко в този свят. Небесата и простора говорят за Божията слава и великите Му творчески дела – „делото на ръцете му“. Ние не вярваме, че Земята – планините и моретата, растенията и дърветата, животните и птиците, а и самите ние сме плод на някаква случайност. Според Свещеното Писание Бог е авторът на цялата вселена. В Битие 1:1 четем:
1 В начало Бог създаде небето и земята.
Второ, Бог е славен, велик и мощен (ст.1). В Римляни 1:18-20 ап. Павел, вероятно мислейки точно за този псалом казва:
18 Защото Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които препятствуват на истината чрез неправда. 19 Понеже, това, което е възможно да се знае за Бога, на тях е известно, защото Бог им го изяви. 20 Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото, човеците остават без извинение.
Виждате ли, поради вестта на Божиите безмълвни вестители човеците остават без извинение. Те не могат да кажат, че не знаят, че има Бог, защото вестта на простора и небесните тела е достигнала до всички хора по цялата земя. И тази тяхна вест е не само, че Бог съществува, но и че Той е славен, всемогъщ, велик и мощен.
Третата вест на Божиите безмълвни вестители е, че Бог е любов. Както каза Исус в Проповедта на планината, това, че Той обича еднакво всички хора по земята се вижда в това, че той дава слънцето си „и на добрите и на злите“ (Матей 5:43-45). Бог дава небето и простора на всички.
43 Чули сте, че е било казано: „Обичай ближния си, а мрази неприятеля си“. 44 Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят; 45 за да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните. 46 Защото, ако обичате само ония, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците? 47 И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците? 48 И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.
Разликата между нашата любов и Божията любов е, че нашата любов обикновено е съответна (реципрочна) – ние обичаме онези, които обичат нас, онези, които не отвръщат на любовта ни – и ние не ги обичаме. Но Божията любов не е такава. Тя е генерираща. Неговата любов е като извор, който не пресъхва. Блика за всички, които желаят да пият от него без значение кои и какви са те. Нашата любов е условна, а Божията любов е безусловна. Нашата е несъвършена, а Божията е съвършена. Ако искаме да бъдем като Бога, ние трябва да имаме Неговата любов.
В Деяния 14:15-17 се казва, че Бог дава на всички хора добрини, дъждове, плодородие, храна и радост – дори и на идолопоклонниците. Защо? Защото Той е любов и Неговата любов е съвършена. И слънцето и дъждът възхваляват тази любов.
15 О, мъже, защо правите това? И ние сме човеци със същото естество като вас, и благовестяваме ви да се обърнете от тия суети към живия Бог, Който е направил небето, земята, морето и всичко що има в тях; 16 Който през миналите поколения е оставял всичките народи да ходят по своите пътища, 17 ако и да не е преставал да свидетелствува за Себе Си, като е правил добрини и давал ви е от небето дъждове и родовити времена, и е пълнил сърцата ви с храна и веселба.
ЦЕЛТА НА БОЖИИТЕ БЕЗМЪЛВНИ ВЕСТИТЕЛИ
Божиите вестители ни говорят за своя Творец и за Неговия характер. Но, защо ни казват всичко това? Каква е тяхната цел? Какво искат да ни накарат да направим?
Първо, тяхната цел е да запалят в нас желанието да търсим Бога. Когато започнем да виждаме Божията слава, сила, любов, доброта и красота в Неговото творение, в нашите сърце се заражда един непреодолим копнеж да го опознаем колкото се може по-отблизо. В Деяния 17:24-29 в своята реч пред Атинския Ареопаг ап. Павел казва каква е Божията цел за човека.
24 Бог, Който е направил света и всичко що е в него, като е Господар на небето и на земята, не обитава в ръкотворени храмове, 25 нито Му са потребни служения от човешки ръце, като да би имал нужда от нещо, понеже сам Той дава на всички и живот и дишане и всичко; 26 направил е от една кръв всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като им е определил предназначени времена и пределите на заселищата им; 27 за да търсят Бога, та дано биха Го поне напипали и намерили, ако и Той да не е далеч от всеки един от нас;
Виждате ли, Бог ни е създал с една цел – да го търсим („ако и Той да не е далеч от всеки един от нас“!).
Първата цел на Божиите безмълвни вестители е да ни накарат да търсим Бога, втората им цел е да запалят в нас желанието да се покланяме на Бога (Римляни 1:21-25).
21 Защото, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрувания, и несмисленото им сърце се помрачи. 22 Като се представяха за мъдри, те глупееха, 23 и славата на нетленния Бог размениха срещу подобие на образ на смъртен човек, на птици, на четвероноги и на гадини. 24 Затова, според страстите на сърцата им, Бог и ги предаде на нечистота, щото да се обезчестят телата им между сами тях, – 25 те които замениха истинския Бог с лъжлив, и предпочетоха да се покланят и да служат на тварта, а не на Твореца, Който е благословен до века. Амин.
Виждате ли, причината поради която Божиите безмълвни вестители ни донасят вестта за „Божията вечна сила и божественост“ е за да ни накарат след като познаем Бога, ние да го „прославим“, да му „благодарим“, да му се „поклоним“ и да му „служим“! За съжаление, чувайки вестта на Божието творение, вместо да се поклони на Бога, човек започва да си издига идоли. Както казва ап. Павел в този пасаж, идолопоклонството е поклонение и служение „на тварта“, на творението, а не на „Твореца“. Божието Слово ни предупреждава за тази опасност. Във Второзаконие 5:8-9 четем:
8 Не си прави кумир, подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водите под земята; 9 да не им се кланяш нито да им служиш;
Бог мрази идолите и кумирите. Той не може да бъде нарисуван или изваян, понеже е безкраен. Във Второзаконие 4:15-20 четем подобно предупреждение срещу идолите и кумирите.
15 Прочее, внимавайте добре на себе си, (защото в деня, когато Господ ви говори на Хорив изсред огъня вие не видяхте никакъв образ), 16 да не би да се развратите и си направите идол, подобие на някой образ, подобие на мъж или на жена, 17 подобие на някое животно, което е на земята, подобие на някоя крилата птица, която лети на небето, 18 подобие на нещо, което пълзи по земята, подобие на някоя риба, която е във водите под земята; 19 и да не би, като повдигаш очи към небето, и видиш слънцето и луната, звездите и цялото небесно множество, да се мамиш, та да им се кланяш и да служиш на тях, които Господ твоят Бог разпредели на всичките народи под цялото небе. 20 А вас взе Господ и ви изведе из железарската пещ, из Египет, да Му бъдете люде за наследство, както сте и днес.
Ние не трябва да се покланяме на Божиите безмълвни вестители, а на Онзи, Който ги е създал, и Който ни ги е изпратил с послание за Неговата слава, всемогъщество и величие.
Идолопоклонството е резултат от грехопадението и бунтарската натура на човека. Коренът на идолопоклонството е егоизма. Човек иска неговото собствено „Аз“ винаги да бъде на върха, и ако не се покланя на самия себе си, тогава, то си създава идоли – свои подобия на които да се покланя. Пример за това е цар Навуходоносор, който си издигна златен образ и накара всички да му се покланят. Но, целта на Божиите безмълвни вестители е не да предизвикат поклонение към себе си, а да ни доведат до поклонение пред техния Творец.
Ако и днес хората общо взето да не вярват в древните богове, ние продължаваме да имаме нашите идоли – идоли, които ни гледат от кориците на списанията, от телевизионния екран и прочие. Ако и знанието на човека да се е увеличило многократно от древността, сърцето му, неговото паднало естество си остава същото. И днес ние заменяме старите си идоли с нови. Една най-лесна проверка за това кой е нашия идол е да си зададем въпросите: На какво отделяме най-много време в живота си? Кое дава смисъл на живота ни? Кое е на първо място в живота ни? Кое е нещото или личността без която не бихме могли да живеем? На кого желаем да подражаваме? Не случайно в 1 Йоаново 5:21 ап. Йоан ни напомня:
21 Дечица, пазете себе си от идоли.
ХАРАКТЕРЪТ НА БОЖИИТЕ БЕЗМЪЛВНИ ВЕСТИТЕЛИ
Ние видяхме какво е посланието, което ни донасят Божиите безмълвни вестители – послание, че Бог съществува, че Той е всемогъщ, и че е любов. Разбрахме също така и какво целят те със своята вечно-актуална вест – да ни накарат да търсим Бога, да му се покланяме и да Му служим. Но, какво можем да научим от самите тях? Какъв е техния характер? Какви качества притежават? И какви добродетели трябва да развием самите ние в себе си, за да бъдем като тях? В Псалом 19:4-6 четем:
4 Тяхната вест е излязла по цялата земя,
И думите им до краищата на вселената.
В тях Той постави шатър за слънцето,
5 Което, излизащо като младоженец из стаята си,
Се радва като юнак да тича в попрището.
6 То излиза от единия край на небето,
И обикаля до другия му край;
От топлината му нищо не се укрива.
ЛЮБОВ
Първо, любов – „агапе“ любов – любов към всички – безусловна, всеотдайна, съвършена, любов даваща без да очаква нещо в замяна – особена любов, божествена любов. Ние прочетохме в Матей 5:43-48 – слънцето изгрява и на добрите и на злите; дъждът вали и на праведните и на неправедните. Такова трябва да бъде и нашето отношение, ако искаме да приличаме на нашия Господ. Да обичаме не само приятелите си, но и неприятелите си, да се молим не само за онези, които ни благославят и подпомагат, но и за онези, които ни гонят. Нека от „топлината на любовта ни нищо да не се укрива“!
БЕЗПРИСТРАСТНОСТ
Втората добродетел на която можем да се научим от Божиите безмълвни вестители е безпристрастност. Слънцето не може да бъде подкупено. Със сигурност, ние бихме искали то да свети и да топли повече в нашата градина, отколкото в чуждите, но опитайте се де подкупите слънцето? В Яков 2:1-9 апостолът протестира срещу лицеприятието и корупцията, които изобилстват дори и сред нас, в църквата.
1 Братя мои, да не държите вярата на прославения наш Господ Исус Христос с лицеприятие. 2 Защото, ако влезе в синагогата ви човек със златен пръстен и с хубави дрехи, а влезе и сиромах с оплескани дрехи, 3 и погледнете с почит към оня, който е с хубавите дрехи, та речете: Ти седни тука на добро място; а на сиромаха речете: Ти стой там, или: Седни до подножието ми, 4 не правите ли различия помежду си, и не ставате ли пристрастни съдии? 5 Слушайте любезни ми братя: Не избра ли Бог ония, които са сиромаси в светски неща, богати с вяра и наследници на царството, което е обещал на тия, които Го любят? 6 А вие опозорихте сиромаха. Нали богатите ви угнетяват и сами ви влачат по съдилища? 7 Нали те хулят почтеното име, с което се именувате? 8 Обаче, ако изпълнявате царския закон, според писанието: „Да обичаш ближния си като себе си“, добре правите. 9 Но ако гледате на лице, грях правите, и от закона се осъждате като престъпници.
ТОЧНОСТ
Третата добродетел, на която можем да се научим от Божиите безмълвни вестители е точността. Слънцето „излиза от единия край на небето, и обикаля до другия му край“. Бог е Бог на реда (1 Коринтяни 14:33). И ние виждаме този Негов съвършен ред в творението Му. Всички небесни тела се движат по прецизно определени траектории. Те никога не се отклоняват от курса си. Никога на закъсняват. Напротив, те самите служат за определяне на времето (Битие 1:14). Може би сте чували да казват за някого: „Той е точен, като часовник“. Именно за такава точност говорим тук. Земята винаги прави една пълна обиколка около оста се точно за 24 часа и една пълна обиколка около слънцето точно за 365,25 денонощия.
Тази изключителна точност, която виждаме в Божиите безмълвни вестители ни кара да си зададем въпроса до колко точни сме ние?
- по отношение на нашите срещи с Бога – на нашите молитви, на нашето четене на Словото на нашето ходене на църква
- по отношение на нашите срещи с хората
- по отношение на нашето работно време
ВЯРНОСТ
Четвъртата добродетел, която можем да научим от Божиите безмълвни вестители е верността. Слънцето всеки ден изгря от изток и залязва на запад. Полярната звезда винаги сочи север. Мореплавателите най-точно определят местоположението си по съзвездията. Те винаги могат да разчитат на небесните тела. Божиите безмълвни вестители са верни, но Бог иска и ние, християните също да бъдем верни и отговорни – такива на които може да се разчита.
НЕДОКАЧЛИВОСТ
Петата добродетел, която можем да научим от слънцето е „недокачливост“. Понякога хората се ядосват от слънцето и му се обиждат. Те се скриват под чадъри и сенници от неговите лъчи, пускат щорите на прозорците си, дърпат завесите си и не искат повече да го виждат. Но, то не се засяга, не спира да ни дава светлината и топлината си. Бих казал, че ако искаме да бъдем употребявани от Бога, ние трябва да бъдем като него – да не се обиждаме и засягаме лесно. В Еклисиаст 7:20-22 четем:
20 Наистина няма праведен човек на земята,
Който да струва добро и да не греши.
21 И не обръщай внимание на всичките думи,
които се говорят,
Да не би да чуеш слугата си да те кълне;
22 Защото сърцето ти познава, че и ти подобно
Си проклинал други много пъти.
РАДОСТ
И последната добродетел, която можем да научим от слънцето е радостта.
5 Което, излизащо като младоженец из стаята си,
Се радва като юнак да тича в попрището.
Забелязали, ли сте, че слънцето винаги изгрява весело. В Псалом 30:4-5 се казва:
4 Пейте Господу, светии Негови,
И възхвалявайте светото Му име.
5 Защото гневът Му е само за една минута,
А благоволението Му е за цял живот;
Вечер може да влезе плач да пренощува,
А на сутринта иде радост.
Нека и ние да живеем и да работим с усмивка на лицата си. Нека живеем с надежда и вяра, като знаем, че над облаците, слънцето продължава да си грее усмихнато – над неприятностите, Бог продължава да царува и да управлява вселената до века!
БОЖИИТЕ БЕЗМЪЛВНИ ВЕСТИТЕЛИ – ПРИМЕР ЗА ТОВА КАК ТРЯБВА ДА БЛАГОВЕСТВАМЕ
Чуй посланието на Божиите безмълвни вестители! Откликни на техния призив за поклонение пред Създателя! Придобий техните качества! Научи се от тях на поклонение и служение!
Небесата разказват славата Божия,
И просторът известява делото на ръцете Му.
Ако природата хвали Бога, то колко повече трябва да Го хвалим ние, които сме венеца на Неговото творение!
2 Ден на ден казва слово;
И нощ на нощ изявява знание.
Дните и нощите не спират да изявяват знанието, което имат за Създателя.
3 Без говорене, без думи,
Без да се чуе гласът им,
Божиите безмълвни вестители ни учат как да хвалим Бога не само с думите си, но още повече с характера и делата си. Това означава две неща. Първо, да вършим добрите дела, за които сме били новородени и в които „Бог отнапред е наредил да ходим“. (Ефесяни 2:10). Както каза Господ Исус в Матей 5:16:
16 Също така нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела, и да прославят вашия Отец, Който е на небесата.
И второ, в 1 Петрово 3:15 ап. Петър казва:
15 Но почитайте със сърцата си Христа като Господ, като бъдете винаги готови да отговаряте, (но с кротост и страхопочитание), на всекиго, който ви пита за вашата надежда.
И накрая, Божиите безмълвни вестители ни учат как да занесем благовестието до всеки човек по лицето на земята.
4 Тяхната вест е излязла по цялата земя,
И думите им до краищата на вселената.
Първо, те никога не спират. Въпреки, че знаят много добре своята песен на прослава към Бога, те никога не спират да я повтарят. Те продължават „да разказват“ Божията слава, продължават да изявяват знанието си, продължават да носят вестта си всеки ден. И както тяхната вест – вестта на небесата, простора, дните и нощите – е излязла по цялата земя и е достигнала „до края на вселената“, така и ние трябва да занесем благовестието до края на света. В Матей 24:14 Господ Исус каза:
14 И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по цялата вселена за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде свършекът.
Както слънцето не престава да тича в попрището си, докато не обиколи цялата земя и не я обгърне със своята светилна и топлина, така и ние не трябва да не си даваме покой докато не обгърнем всички човеци по света със спасителната вест за Исус Христос. В Своето Велико поръчение (Матей 28:18-20) Господ Исус ни насърчава да научим „всичките народи“. В Марко 16:15 той ни заповядва „да отидем по целия свят“ и да проповядваме благовестието „на всяка твар“. В Деяния 1:8 Той ни насърчава да бъдем Негови свидетели „до края на земята“. Както слънцето, така и ние не трябва да оставяме никой да се укрие от Божията любов, която е изляна в сърцата ни чрез дадения Святи Дух (Римляни 5:5). Защото, ако и да са пример за нас в много неща, Божиите безмълвни вестители имат едно ограничено послание. Те изявяват невидимата Божия сила и Божественост, но те не могат да кажат на хората благовестието за жертвата и възкресението на нашия Господ Исус Христос. Тази отговорност и привилегия Бог е а отредил на нас. Затова, нека и ние като небесата и простора, като деня и нощта да не млъкваме, но да разказваме на хората пълнотата на Божията любов, разкрита ни в евангелието. Това е една отговорност, в която дори и ангелите желаят да надникнат (1 Петрово 1:12).