Докато са малки, децата все още не могат да четат, не познават дори часовника. Но рано или късно идва време когато те се научават. Дори и да има някои, които да остават неграмотни, всички се научават да разпознават посланието, което им изпраща специфичното разположение на стрелките на традиционния часовника или цифрите от циферблата на електронния часовник. Проблемът, обаче идва по-късно – когато виждаш, че е време да ставаш и да отиваш на училище, а не ти се става или не ти се ходи; когато виждаш, че вече е късно и трябва да се прибираш, но ти е приятно и започваш да закъсняваш.
Мисля, че на границата на старата и новата година е подходящо да се замислим за времето, и по-точно за Божието време.
В Библията имаме много препратки за времето. Първото нещо, което откриваме за него е, че има правилно, Божие време. В Еклисиаст 3:1-8 се казва:
1 Има време за всяко нещо,
И срок за всяка работа под небето:
2 Време за раждане, и време за умиране;
Време за насаждане,
и време за изкореняване насаденото;
3 Време за убиване, и време за изцеляване;
Време за събаряне, и време за градене;
4 Време за плачене, и време за смеене;
Време за жалеене, и време за ликуване;
5 Време за разхвърляне камъни,
и време за събиране камъни;
Време за прегръщане,
и време за въздържане от прегръщането;
6 Време за търсене, и време за изгубване;
Време за пазене, и време за хвърляне;
7 Време за раздиране, и време за шиене;
Време за мълчание, и време за говорене;
8 Време за обичане и време за мразене;
Време за война, и време за мир.
По на долу в ст.17 се казва:
17 Рекох в сърцето си:
Бог ще съди праведния и нечестивия;
Защото има време у Него
за всяко нещо и за всяко дело.
Бог се интересува доколко ние се съобразяваме с Неговото време за нашия живот. Ние сме отговорни за това как използваме времето си. Едно нещо е добро, ако е на правилното време. В Еклисиаст 3:11 се казва, че Бог е направил „всяко нещо хубаво на времето му“. Ако искаме да сме благословени, трябва да се съобразяваме с Божието време и да координираме нашето време с Неговото.
ЧУВСТВИТЕЛНОСТ КЪМ БОЖИЕТО ВРЕМЕ
За да можем да правим това, обаче, на първо място ние трябва да се научим да разпознаваме и да разбираме Божието време. Исус разбираше Божието време. Той разпознаваше кога и до каква степен се изпълняваха Божиите пророчества. Например в Лука 4:19-21 четем как Той провъзгласи началото на служението си.
16 И дойде в Назарет, дето беше отхранен, и по обичая си влезе в синагогата един съботен ден и стана да чете. 17 И подадоха Му книгата на пророк Исаия; и Той, като отвори книгата, намери мястото дето бе писано: –
18 „Духът на Господа е на Мене,
Защото Ме е помазал
да благовестявам на сиромасите;
Прати Ме да проглася
освобождение на пленниците,
И прогледване на слепите,
Да пусна на свобода угнетените,
19 Да проглася благоприятната Господна година“.20 И като затвори книгата, върна я на служителя и седна; а очите на всички в синагогата бяха впити в Него. 21 И почна да им казва: Днес се изпълни това писание във вашите уши.
Забележете, Исус каза: „Днес!“. Това имаше отношение към времето, и по-точно към Божието време. Удивителен е и факта в кой момент Исус спря четенето и затвори книгата. Ако разгледаме в пълнота мястото в Исая, което той прочете, ще видим, че Исус спря да чете точно по средата на стиха. В Исая 61:2 се казва:
2 Да проглася годината на благоволението Господно,
И деня на въздаянието от нашия Бог;
Исус, обаче, прочете само за „благоприятната Господна година“ и не продължи да чете за „деня на въздаянието от нашия Бог“. Защо? Защото разбираше Божието време. С първото Му идване на тази земя ние влязохме в ерата на Божията благодат. Когато Исус дойде втори път, тогава Той ще прогласи деня на Божието възмездие и съд. Исус разбираше Божиите пророчества. Разбираше Божието време. Знаеше кое е било за вчера, кое е за днес и кое е за утре. И той синхронизираше служението си с Божия часовник. Знаеше какво трябва да направи във всеки един момент от живота си, и го правеше.
УМЕЕШ ЛИ ДА РАЗТЪЛКУВАШ БЕЛЕЗИТЕ НА ВРЕМЕТО?
За съжаление голяма част от Исусовите съвременници не разбираха Божието време. И Исус ги изобличи за това. Каза им, че както могат да разбират атмосферното време, така би трябвало да разбират и духовното време. Както има материално време – времето, което отчитаме по нашите часовници и прогнозата за времето – промяната в синоптичната обстановка която дават всяка вечер по телевизията, така има и духовно време – духовна атмосфера и духовни сезони – време на възможности и отговорности. В Лука 12:54-56 четем:
54 Казваше още на народа: Когато видите облак да се издига от запад, веднага казвате: Дъжд ще вали, и така става. 55 И когато духа южен вятър казвате: Ще стане жега; и става. 56 Лицемери! лицето на земята и на небето знаете да разтълкувате, а това време как не знаете да разтълкувате?
В Палестина облакът от запад свидетелства за нахлуването на влажни въздушни маси от Средиземно море и следователно за скорошни валежи. Южният вятър пък донася топли въздушни маси от пустинята, и е предвестник за повишаване на температурите. Народът познаваше белезите на това, което предстоеше напред във времето, но не познаваше духовното време. Всъщност, не че хората са толкова прости, не че да не усещат духовното време, но се правят, че не разбират, защото така им отърва, защото така им е по-лесно, защото така могат да избягат от отговорност. Затова Исус ги нарече „лицемери“.
РАЗПОЗНАВАШ ЛИ ВРЕМЕТО КОГАТО СИ ИЗПИТВАН ОТ БОГА?
Неразбирането на Божието време, обаче води да разрушение и проклятие. В Лука 19:41-44 Исус каза за Ерусалим, за хората, които не можаха да разпознаят и да разтълкуват знаците на времето в което живееха, че поради тяхното невежество градът им ще бъде унищожен.
41 И като се приближи и видя града, плака за него и каза: 42 Да беше знаел ти, да! ти, поне в този [твой] ден, това което служи за мира ти! но сега е скрито от очите ти. 43 Защото ще дойдат върху тебе дни, когато твоите неприятели ще издигнат окопи около тебе, ще те обсадят, ще те отеснят отвред, 44 и ще те разорят и ще избият жителите ти в тебе и няма да оставят в тебе камък на камък; защото ти не позна времето, когато беше посетен.
Забележете коя според Исус щеше да бъде причината за бъдещото разрушение на Ерусалим: „защото ти не позна времето, когато беше посетен“. Времето на Божието посещение е време когато Бог ни изпитва как ще реагираме, какво ще изберем. Ерусалим не позна, че в момента е изпитван, не разпозна възможностите и благодатта, които му бяха предоставени от Бог и не реагира адекватно. Затова щеше да бъде сринат със земята.
ЗА КАКВО Е ВРЕМЕ В ТВОЯ ЖИВОТ?
Разпознаването на Божието време е съдбоносно – както в обществен план, така и в личен. В 4 Царе 5 гл. четем за Гиезий. Той беше ученик на Елисей и от него се очакваше да го наследи – точно така, както Елисей беше станал приемник на Илия. Въпреки това, Гиезий не мислеше толкова за своята духовна подготовка, колкото за материалната изгода, която можеше да извлече от служението си. Когато Бог изцели сириеца Нееман от проказата му, Елисей отказа да приеме подаръка му. Гиезий, обаче догони Нееман и с измама взе от него това, което Елисей отказа. Когато се върна Гиезий скри нещата, които беше „придобил“ и застана пред Божия пророк „ни лук ял, ни лук мирисъл“. Елисей, обаче, пълен със Святия Дух го изобличи и прокле (4 Царе 5:26-27).
26 И Елисей му каза: Не отиде ли сърцето ми с тебе, когато се върна човекът от колесницата си за да те посрещне? Време ли е да приемеш пари и да приемеш дрехи, маслини и лозя, овци и говеда, слуги и слугини? 27 Затова, Неемановата проказа ще се залепи за тебе и за рода ти до века. И той излезе от присъствието му прокажен, бял като сняг.
Забележете какво каза пророк Елисей: „Време ли е…?“ Време ли е? Защо проказата дойде върху Гиезий? Защото той не разпозна Божието време и не се държеше адекватно на това, което се очакваше от него. Време ли е ти да правиш това, което правиш? Време ли е да се отпускаш духовно и да си играеш със греха? Време ли е да се съмняваш? Време ли е да се дърпаш назад?
СЪОТВЕТСТВАТ ЛИ ПОСТЪПКИТЕ НИ НА БОЖИЕТО ВРЕМЕ?
В книгата на пророк Агей откриваме, че неразпознаването на Божието време може да доведе не само до разрушение (както в случая с Ерусалим), не само до болест (както в случая с Гиезий), но и до материална криза и бедност.
1 Във втората година на цар Дария, в шестия месец, на първия ден от месеца, Господното слово дойде чрез пророк Агея към управителят на Юда Зоровавел Салатииловия син, и към великият свещеник Исус Иоседековия син и рече: 2 Така говори Господ на Силите, казвайки: Тия люде думат: Не е още времето, което щяло да дойде, времето да се построи Господният дом.
Забележете, тук става въпрос за времето. Годината беше 520 г. пр. Хр. Бяха минали 16 години от полагането на основите на Втория храм. Две години след началото на градежа поради съпротива от неприятелите на юдеите работата по него беше спряла. Проектът стоеше замразен вече 14 години. Беше дошло времето работата по него да бъде възобновена. Народът, обаче, не беше готов затова. Имаше гласове, които казваха: „Не му е дошло още времето.“ Бог, обаче, не смяташе така.
3 Затова Господното слово дойде чрез пророк Агея и рече:4 Време ли е сами вие
Да живеете в своите с дъски обковани къщи,
Докато тоя дом остава пуст?
5 Сега, прочее, така казва Господ на Силите:
Помислете за постъпките си.
6 Посяхте много, но малко събрахте;
Ядете, но не се насищате;
Пиете, но не се напивате;
Обличате се, но никому не му е топло;
И надничарят приема заплатата
за да я тури в скъсан мешец.
7 Така казва Господ на Силите:
Помислете за постъпките си.
„Посяхте много, но пожънахте малко; ядете, но не се насищате; пиете, но не утолявате жаждата си, обличате се, но не се стопляте, получавате заплата, но тя свършва моментално.“ Какво е това? Бедност, неудовлетворение, недоимък, криза, недостиг на средства. Защо? Поради неразпознаване на Божието време. Хората си мислеха, че е време да си облицоват къщите, а не мислеха, че е време да довършат Божия дом.
8 Качете се на гората та докарайте дърва
И постройте дома;
И Аз ще благоволя в него,
И ще се прославя, казва Господ.
9 Очаквахте за много, а, ето, излезе малко;
И когато го донесохте у дома си, Аз духнах на него.
Защо? казва Господ на Силите.
Поради Моя дом, който остава пуст,
Докато вие тичате всеки в своята къща.
Несъобразяването с Божието време може да докара дори суша – суша не само за земята, а и духовна суша – липса на напояване и благословение във всяка сфера на живота ни.
10 И тъй, поради вас небето задържа росата си,
И земята възпира плода си;
11 Защото аз повиках суша
На земята и по горите,
На житото, на виното, и на дървеното масло,
На всичко що произвежда земята,
На човеците и на добитъка,
И на всичките трудове на човешките ръце.
За какво е време в нашия живот? Съобразяваме ли се ние с Божието време? Какво очаква Бог от нас през тази нова година? Отговорите на тези въпроси са съдбоносни по отношение на това дали ще имаме Божието благословение през тази година. Дали ще е сурва и весела или лоша и сушава? Това не зависи от сурвакарите, а от нашето съобразяване с Божието време. Няма лошо време. Има лош избори и неподходящи действия. Затова, нека Бог да ни даде мъдрост да разпознаваме Божието време за живота ни и да ни помогне да действаме адекватно на него в живота си.
„КАКВО?“ „КАК?“ И „КОГА?“
Онези, които познават Бога истински би следвало да познават времената му. В 1 Летописи 12:32 е даден списъка с армейците, които дойдоха за да предадат Сауловото царство на Давид. Тук намираме нещо много вълнуващо за Исахарците. За тях се казва, че те бяха „мъже, които разбираха времената, та знаеха как трябваше да постъпва Израил“. Това е един страхотен комплимент. Исахарците разбираха, че е дошло времето царството да бъде предадено на Давид, затова застанаха на негова страна. Те разпознаваха Божието време и действаха адекватно. Знаеха не само какво трябва да се направи, но как и кога. Нека Бог да ни помогне и ние да бъдем като тях. Те знаеха не само как трябва да постъпват те самите, но и как трябва да постъпва целия народ.
КОГА ЩЕ ДОЙДЕ ТВОЯ ЧАС?
Има определени времена, когато Бог ни употребява по много специален начин за спасение и благословение не само на нас самите, но на другите. Пример за това е Естир. Тя беше пленница, живееща в чужда земя. Въпреки това Бог имаше план с нея. Цар Асуир беше сериозно обиден от царица Астин и си потърси друга царица. Тогава от всички девици в цялата империя Естир беше избрана да заеме мястото на Астин.
Естир беше сираче и братовчед й Мардохей беше неин настойник. По време на избора той я посъветва та да не разкрива етническата си принадлежност, да не казва, че е еврейка (Естир 2:10,20). По-късно агагеца Аман намисли да унищожи юдеите, понеже се ядоса на Мардохей за това, че не му се покланяше. Аман изманипулира цар Асуир да подпише декрет за изтребването на евреите, като ги обвини че са във вреда за царството и дори плати за тяхното унищожение. Така се определи ден – тринадесетия ден от дванадесетия месец, който по еврейския календар е месец адар – когато враговете им да станат срещу тях, да ги избият и да вземат имота им. Когато научи всичко това, Мардохей „раздра дрехите си, облече се във вретище с пепел, и излезе всред града та викаше със силно и горчиво викане“. Тогава Мардохей помоли Естир с риск за живота си да влезе пред царя и да се застъпи за народа си. В своя призив той й каза:
13 Не мисли в себе си, че от всичките юдеи само ти ще се избавиш в царския дом. 14 Защото ако съвсем премълчиш в това време, ще дойде от другаде помощ и избавление на юдеите, но ти и бащиният ти дом ще погинете; а кой знае да ли не си дошла ти на царството за такова време каквото е това?
Беше настанало трудно време – време на заговор, време на смърт. Но и за такова време, Бог си беше подготвил човек – инструмент, който да използва за да извърши избавление и да запази народа си. Може би и за нас има такова време. Време на изява и особена роля, която да изиграем в Божия план за спасение и добро на хората около нас. Времето за подготовка за един такъв съдбоносен момент може да трае с години, но в крайна сметка той винаги идва. Дали такъв момент няма да дойде за теб през новата година? Готов ли си за него? Естир се отзова на Мардохеевия призив. Осъзна, че е дошъл часът й. След тридневен пост влезе пред цар Асуир, той простря скиптъра си към нея и тя се застъпи за народа си. Така Амановия план беше осуетен, и денят, планиран за унищожение на юдеите, се превърна в празник на победата над неприятелите им. Ето до това води разпознаването на Божието време и адекватната реакция от наша страна на ситуацията в която сме поставени.
За Господ Исус такъв съдбоносен момент беше жертвата Му на Голгота, времето, когато щеше да бъде предаден на главните свещеници и книжници и щеше да бъде несправедливо обвинен, похулен, бичуван и предаден на разпятие. Исус знаеше какво му предстои. Знаеше за какво е дошъл на този свят и се подготвяше за него. Това е особено подчертано в евангелието според Йоан. Ето някои препратки:
- Йоан 2:4
А Исус й казва: Какво има между Мене и тебе жено? часът Ми още не е дошъл.
- Йоан 7:30
И тъй, искаха да Го хванат; но никой не тури ръка на Него, защото часът Му още не беше дошъл.
- Йоан 8:20
Тия думи Той изговори в съкровищницата, като поучаваше в храма; и никой не Го хвана, защото часът Му не беше още дошъл.
- Йоан 12:23
А Исус в отговор им казва: Дойде часът да се прослави Човешкият Син.
- Йоан 13:1
А преди празника на пасхата, Исус, знаейки, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца, като беше възлюбил Своите, които бяха на света, до край ги възлюби.
- Йоан 17:1
Това като изговори Исус, дигна очите си към небето, и рече: Отче настана часът; прослави Сина Си, за да Те прослави и Сина Ти,
ЖИВОТ СПОРЕД БОЖИЯТА ВОЛЯ
Исус разбираше Божието време. Разбираше кога настава часът му и действаше в синхрон с Божия часовник. В това Той е пример за нас. В 1 Петрово 4:1-2 апостолът ни призовава да живеем през оставащото ни време на тази земя не по човешки страсти, а по Божията воля.
1 И тъй понеже Христос пострада по плът, въоръжете се и вие със същата мисъл, защото пострадалият по плът се е оставил от греха, 2 за да живеете през останалото в тялото време, не вече по човешки страсти, а по Божията воля. 3 Защото доволно е миналото време, когато сте живели така, както желаят да живеят езичниците, като сте прекарвали в нечистоти, в страсти, във винопийства, в пирования, в опивания, и в омразните идолослужения.
Да живеем според Божието време всъщност означава да живеем според Божията воля. Има обща Божия и конкретна Божия воля. Общата е за всички хора, а конкретната лично за нас. Ако се стараем да живеем според общата Божия воля, тогава Бог ще ни води и в нашия личен живот. Каква е общата Божия воля за нас? На първо място, ако все още не сме го направили, Божията воля за нас е да се покаем за греховете си и да се примирим с Бога. Във 2 Коринтяни 6:1-2 се казва:
1 И ние, като съдействуваме с Бога, тоже ви умоляваме да не приемате напразно Божията благодат. 2 (Защото казва: –
„В благоприятно време те послушах,
И в спасителен ден ти помогнах“;ето, сега е благоприятно време, ето, сега е спасителен ден).
На второ място, общата Божия воля за нас е да ходим на църква, да се обичаме и да се грижим един за друг. В Евреи се казва:
23 нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който се е обещал; 24 и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела, 25 като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.
На трето място, общата Божия воля за нас е да живеем свят живот със страх от Бога. В 1 Петрово 1:17 се казва:
14 Като послушни чада, не се съобразявайте с първите страсти, които имахте във време на незнанието си; 15 но, както е свет Тоя, Който ви е призовал, така бивайте свети и вие в цялото си държане; 16 защото е писано: „Бъдете свети, понеже Аз съм свет“. 17 И ако призовавате като Отец Този, Който без лицеприятие съди, според делото на всекиго, то прекарайте със страх времето на вашето престояване, 18 като знаете, че не с тленни неща – сребро или злато – сте изкупени от суетния живот, предаден вам от бащите ви, 19 но със скъпоценната кръв на Христа, като на агнец без недостатък и пречист.
На четвърто място, общата Божия воля за нас е „да изкупваме благовремието“ което имаме, като живеем живота си под контрола на Святия Дух. В Ефесяни 5:15-21 се казва:
15 И тъй, внимавайте добре как се обхождате, не като глупави, но като мъдри, 16 като изкупвате благовремието, защото дните са лоши. 17 Затова не бивайте несмислени, но проумявайте, що е Господната воля. 18 И не се опивайте с вино, следствието от което е разврат, но изпълняйте се с Духа; 19 и разговаряйте се с псалми и химни и духовни песни, като пеете и възпявате Господа в сърцето си, 20 и като винаги благодарите за всичко на Бога и Отца в името на нашия Господ Исус Христос, 21 като се подчинявате един на друг в страх от Христа.
На пето, но не на последно място Божията воля за нас е да бъдем свидетели за Исус. След възкресението си Исус се явяваше на апостолите си в продължение на 40 дни и им разясняваше нещата свързани с Божието царство. Тогава те му зададоха въпрос свързан с Божието време (Деяния 1:6-8).
6 И тъй, веднъж, като се събраха, те Го питаха, казвайки: Господи, сега ли ще възвърнеш на Израиля царството? 7 Той им рече: Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в Собствената Си власт. 8 Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.
Ето за какво е време сега според Божия часовник – да се изпълваме със силата на Святия Дух и да бъдем свидетели за Исус.
Нека да не заспиваме! Нека да не се отпускаме! Защото Исус идва отново и ние трябва да бъдем готови да Го посрещнем. В Римляни 13 се казва:
11 И това вършете като знаете времето, че часът е вече настанал да се събудите от сън; защото спасението е по-близо до нас сега, отколкото, когато изпърво повярвахме.
Времето може да бъде твой приятел! Ако живееш по Божията воля, ти можеш да го направиш то да работи за теб. Тогава ще имаш успех не само за себе си, но ще бъдеш за благословение и на другите!