Марко 11:1-11
1 И когато се приближаваха към Ерусалим, до Витфагия и Витания при Елеонския хълм, изпраща двама от учениците Си и казва им: 2 Идете в селото, което е насреща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек не е още възсядал; отвържете го и го докарайте. 3 И ако някой ви рече: Защо правите това? Кажете: На Господа трябва; и веднага ще го прати тук. 4 И тъй, те отидоха и намериха едно осле, вързано до вратата, вън край пътя, и отвързват го. 5 И някои от стоящите там им казаха: Какво правите та отвързвате ослето? 6 А те им казаха, както бе заръчал Исус; и оставиха ги. 7 И докарват ослето при Исуса, и намятат на него дрехите си; и Той го възседна. 8 И мнозина напостлаха дрехите си по пътя, а други – клони, като ги сечаха от нивите. 9 И тия, които вървяха отпред и тия, които идеха изподире, викаха: Осанна! благословен, който иде в Господното име! 10 Благословено градущето царство на баща ни Давида [което иде в Господното име]; осанна във висините. 11 И влезе Исус в Ерусалим, в храма, и, като разгледа всичко, понеже вече се бе свечерило, отиде във Витания с дванадесетте.
Тази история ни разкрива единствения случай в живота на нашия Господ в който Той умишлено и в най-голяма степен привлече общественото внимание към Себе Си. Този изключителен момент е описан и в четирите евангелия – нещо, което подчертава неговото значение и важност. Чрез действията си през този ден Исус съзнателно се разкри пред народа като Месия, дългоочаквания Цар. Това се случи четири или пет дни преди неговата смърт. С откритото си влизане в Ерусалим Исус показа, че Той не се бои силата и омразата на своите врагове. Исус не се промъкна в града инкогнито или криейки самоличността си. Главните старейшини и книжниците нямаше нужда да изпращат шпиони, за да разберат къде е. Исус влезе в града открито, като по този начин Той със сигурност окуражи учениците си да бъдат смели и да не се боят от изпитанията и враговете си. Въпреки, че Исус знаеше, че ще бъде предаден, измъчван, осъден и убит, Той влезе в града не само открито, но и със радост. Напълно уверен в окончателната си и пълна победа, Христос дойде в Ерусалим като победител.
Евангелският текст насочва вниманието ни към четири основни момента при триумфалното влизане на Христос в Ерусалим:
-
Докарването на ослето (ст.1-6);
-
Възсядането на ослето (ст.7);
-
Посрещането на Исус от тълпата (ст.8);
-
Хвалението на тълпата (ст.9-10)
Тези четири момента ни разкриват четири отличителни характеристики на нашия Небесен Цар. Първата от тези четири характеристики е властта на Исус.
ВЛАСТТА НА ИСУС
Ако вникнем внимателно в цялата ситуация, ще видим, че докарването на ослето всъщност беше едно чудо, което разкрива властта на Исус над обстоятелствата. Забележете увереността с която говори Той докато дава нареждания на учениците си:
2 Идете в селото, което е на среща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек не е още възсядал; отвържете го и го докарайте.
Тук се откроява Исусовото всезнание. Бог беше подредил събитията по такъв начин, че ослето от което Неговия Единороден Син се нуждаеше да бъде на точното място по точното време. И наистина, когато учениците се довериха на Учителя си, и отидоха да потърсят малкото осле, те го намериха точно на мястото, което им описа Той (ст.4).
4 И тъй, те отидоха и намериха едно осле, вързано до вратата, вън край пътя
Освен властта на Исус над обстоятелствата, в този случай се вижда и властта Му над волята на човеците (ст.3).
3 И ако някой ви рече: Защо правите това? Кажете: На Господа трябва; и веднага ще го прати тук.
Ние не знаем дали собственикът на ослето е познавал Господ Исус или не. Но той оставя ослето си да бъде отвързано и откарано без никаква съпротива. Представяте ли си картината. Ослето стои завързано за нещо до вратата на къщата. Двама непознати идват, без никакви обяснения го отвързват и тръгват да го откарват. Собственикът на ослето ги спира „Ей, какво правите? Къде така?” Те отговарят „На Господ трябва.” А той: „Е щом е за Господа, няма проблеми, вземайте го.” (ст.5-6)
5 И някои от стоящите там им казаха: Какво правите та отвързвате ослето? 6 А те им казаха, както бе заръчал Исус; и оставиха ги.
Обяснението „На Господ трябва” беше напълно достатъчно за собствениците на ослето.
Удивителна е властта, която Исус има не само над обстоятелствата, не само над хората, но и над животните. В ст.2 се отбелязва, че ослето никога до този момент не е било възсядано. Въпреки това и въпреки стресиращата обстановка от виковете на тълпата и размахването на палмовите клони, когато Исус го възсяда ослето най-покорно тръгва право в посоката в която желае той. Не е ли това едно чудо? Като че ли в този момент Исус изпълнява Псалом 8:4-8:
4 Казвам си: Що е човек та да го помниш?
Или човешки син та да го посещаваш?
5 А Ти си го направил само малко по-долен от ангелите {Или: Божеството.}*,
И със слава и чест си го увенчал.
6 Поставил си го господар над делата на ръцете Си;
Всичко си подчинил под нозете му,7 Всичките овце и говеда,
Още и животните на полето,
8 Въздушните птици, морските риби,
И всичко що минава през морските пътища.
Исус упражняваше царска власт – власт над хората, власт над обстоятелствата, власт дори и над животните. Той, обаче, за разлика от земните царе, упражняваше властта си не за да задоволи личните си капризи, а за да изпълни писанията. В Матей 21:4-5 където се описва същия случай, Матей цитира пророчеството на Захария за идването на Месия:
4 А това стана за да се сбъдне реченото от пророка, който казва: –
5 “Речете на Сионовата дъщеря:
Ето, твоят Цар иде при тебе,
Кротък и възседнал на осел
И на осле, рожба на ослица”.
СМИРЕНИЕТО И БЕДНОСТТА НА ИСУС
Исус притежаваше царска власт, но докато беше на земята, Той се беше отказал от царското Си богатство. Той не влезе в Ерусалим възседнал бял жребец, оседлан с инкрустирано с диаманти изящно седло. Не, в ст.7 се казва:
7 И докарват ослето при Исуса, и намятат на него дрехите си; и Той го възседна.
Начинът по който Исус избра да влезе в Ерусалим подчертаваше както Неговия характер – това, че беше кротък, така и Неговата мисия – това, че беше дошъл за да донесе мир. Исус влезе в Ерусалим така, както беше избрал да живее в този свят – в бедност. Във 2 Коринтяни 8:9 ап. Павел казва:
9 Защото знаете благодатта на нашия Господ Исус Христос, че, богат като бе, за вас стана сиромах, за да се обогатите вие чрез Неговата сиромашия.
Исус влезе в Ерусалим яздещ взето назаем магаренце – без седло, седящ върху дрехите на други хора. Всичко това бе в хармония с начина по който той живя на тази земя – едно удивително съчетание на човечност и божественост, на слабост и сила, на бедност и богатство. Той, който беше изкушаван във всичко, изгонваше демоните с леснота. Той, който възкрасяваше мъртвите, умря заради нас на кръста. Той, който накара човешкото множество да го ескортира до Ерусалим, яздеше взето назаем магаренце. Исус се роди във взета назаем ясла, проповядва от взета назаем лодка, празнува пасхата във наета под наем стая и беше погребан във взет назаем гроб. Ако и да беше истински Цар, Той не беше богат цар – доброволно беше избрал да бъде беден.
От Неговата бедност можем да научим три важни истини. Първо, Исус е не само наш цар, но и наш първосвещеник и ходатай – един, който може да разбира немощите на другите и да състрадава с тях. В същото време Той е мощен цар, който може съвършено да спасява онези, които го призовават с вяра.
Второ, няма нищо срамно в бедността. Срамни са човешките слабости, които водят към бедност – пороци като пиянство, хазарт, екстравагантност и мързел. Но честните работливи хора, които са бедни са точно толкова достойни за уважение, колкото и честните работливи хора, които са богати.
Трето, като истински последователи на Христос и ние като него трябва да изобилстваме в благодатта и щедростта на даването. Във 2 Коринтяни 8:7 ап. Павел казва:
7 И тъй, както изобилвате във всяко нещо, – във вяра, в говорене, в знание, в пълно усърдие и в любов към нас, – така да преизобилвате и в това благодеяние.
Говорим за качествата на Исус като Цар, които се виждат в разказа за триумфалното Му влизане в Ерусалим. Забелязахме властта на Исус която се проявява в начина на докарването на ослето – власт над обстоятелствата, над хората и над животните. След това се спряхме на бедността на Исус. Той яздеше взето назаем магаренце оседлано със дрехите на други хора. Бедността на Исус, обаче, съвсем не омаловажава неговата важност.
ВАЖНОСТТА НА ИСУС
Начинът по който Исус беше посрещнат от тълпата при влизането си в Ерусалим свидетелстваше за важността на Наговата Особа. Когато ги приближаваше, хората правеха за него килим от собствените си дрехи. В ст.8 се казва:
8 И мнозина напостлаха дрехите си по пътя, а други – клони, като ги сечаха от нивите.
Това бяха жестове на почит и уважение, които се оказваха само на царски особи. И Исус не им се възпротиви. Защо? По принцип Той не обичаше да привлича общественото внимание. В Марко 1:43-44 когато изцели един болен от проказа човек, Той му заповяда да не разгласява станалото. При друг подобен случай, когато след чудотворното умножаване на храната хората искаха да Го направят цар, Исус се оттегли в усамотение (Йоан 6:15). До този момент Исус се опитваше да избягва популярността, въпреки че множествата вървяха по петите Му. Но във случая с триумфалното влизане в Ерусалим, Той подреди нещата така, че очите на всички да бъдат обърнати към Него. Защо беше този обрат в поведението на Христос? Каква беше причината за търсенето на тази огромна публичност? Явно Исус искаше хората недвусмислено да разберат, че Той е Месията, за когото говорят старозаветните писания (Захария 9:9). Чрез триумфалното си влизане Той заяви, че именно Той е дългоочаквания Божий Помазаник. Точно това беше причината за ентусиазма на хората, които го посрещаха.
Освен това Исус привличаше вниманието към Себе Си, за да подчертае първостепенното значение на нещата, които Той щеше да направи през тази драматична седмица. Той искаше хората да осъзнаят изключителната важност на Неговата жертва като Божий агнец, предаден на смърт за нашите грехове. Исус влезе в Ерусалим като Цар, за да умре на кръста за нас и да стане наш Изкупител и Спасител. Това, което ни дава вечен живот е не толкова Неговото раждане, колкото Неговата смърт. Това, което ни дава надежда е не толкова Неговото Второ идване, колкото неговата смърт. Тайнствата, които Той постанови – Водното кръщение (Римляни 6:3) и Господната вечеря (1 Коринтяни 11:26) – имат за цел да ни помогнат никога да не забравяме Неговата пожертвователна смърт. Чрез своята смърт Христос ни избави от греха, придоби за нас „вечно изкупление” и ни завеща Новия Завет (Евреи 9:11-28).
11 А понеже Христос дойде като първосвещеник на бъдещите добрини, Той влезе през по-голямата и по-съвършена скиния, не с ръка направена, сиреч, не от настоящето творение, 12 веднъж за винаги в светилището, и то не с кръв от козли и от телци, но със Собствената Си кръв, и придоби за нас вечно изкупление. 13 Защото, ако кръвта от козли и от юнци и пепелта от юница, с които се поръсваха осквернените, освещава за очистването на тялото, 14 то колко повече кръвта на Христа, Който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще очисти съвестта ви от мъртвите дела, за да служите на живия Бог! 15 Той е посредник на нов завет по тая причина, щото призваните да получават обещаното вечно наследство чрез смъртта, станала за изкупване престъпленията, извършени при първия завет. 16 Защото гдето има завещание, трябва, за изпълнението му, да се докаже и смъртта на завещателя. 17 Защото завещанието влиза в сила, само гдето се е случила смърт, понеже никога няма сила, докле е жив завещателят. 18 Затова нито първият завет бе утвърден без кръв. 19 Защото, след като Моисей изговори всяка заповед от закона пред всичките люде, взе кръвта на телците и на козлите, с вода и червена вълна и исоп, та поръси и самата книга и всичките люде, и казваше: 20 “Това е кръвта, проляна при завета, който Бог е заръчал спрямо вас”. 21 При това, той по същия начин поръси с кръвта и скинията и всичките служебни съдове. 22 И почти мога да кажа, че по закона всичко с кръв се очистя; и без проливането на кръв няма прощение. 23 И тъй, необходимо беше образите на небесните неща да се очистват с тия жертви, а самите небесни – с жертви по-добри от тях. 24 Защото Христос влезе не в ръкотворено светилище, образ на истинското, но в самите небеса, да се яви вече пред Божието лице за нас; 25 и не за да принася Себе Си много пъти, както първосвещеникът влиза в светилището всяка година с чужда кръв, 26 (иначе Той трябва да е страдал много пъти от създанието на света); а на дело в края на вековете се яви веднъж да отмахне греха, като принесе Себе Си в жертва. 27 И тъй като е определено на човеците веднъж да умрат, а след това настава съд, 28 така и Христос, като биде принесен веднъж, за да понесе греховете на мнозина, ще се яви втори път, без да има работа с грях, за спасението на ония, които Го очакват.
СЛАВАТА НА ИСУС
Исус е най-важният Цар в цялата вселена. Но той не е само важен, Той е славен. Независимо от неговото смирение, тълпата го посрещна с бурни овации (ст.9-10):
9 И тия, които вървяха отпред и тия, които идеха изподире, викаха: Осанна! благословен, който иде в Господното име! 10 Благословено градущето царство на баща ни Давида [което иде в Господното име]; осанна във висините. 11 И влезе Исус в Ерусалим, в храма, и, като разгледа всичко, понеже вече се бе свечерило, отиде във Витания с дванадесетте.
Думите, с които тълпата хвалеше Исус са от Псалом 118. Това е псалом от групата на пасхалните псалми, който е изключително пророчески и месиански. Там в ст. 22-26 се казва:
22 Камъкът, който отхвърлиха зидарите,
Стана глава на ъгъла,
23 От Господа е това,
И чудно е в нашите очи.
Тоя е денят, който Господ е направил;
Нека се радваме и се развеселим в Него.
25 О Господи! избави, молим се;
О Господи! молим се, изпрати благоденствие.
26 Благословен да бъде оня, който иде в името Господно;
Думите „Осанна! благословен, който иде в Господното име!” са преди всичко думи на молитва. „Осанна” означава „Спаси ни сега!”. Освен това те изявяват божествеността на Христос Те го прославят като Онзи, „който иде в Господното име” – като Божият Помазаник. И накрая, тези думи са думи на благословение, защото се казва: „Благословен да бъде оня, който иде в името Господно!”. Когато тълпата викаше „Разпни Го!”, тя беше манипулирана. Тук, обаче, се вижда истинското и спонтанно отношение на народа към Исус.
В друг пророчески псалом – Псалом 24:7-10 – се казва, че Месия е не само един славен цар, като Давид например. Той не е само славен цар. Той е Царят на славата!
7 Издигнете, порти, главите си,
И бъдете издигнати вие, вечни врати,
И ще влезе Царят на славата.
8 Кой е Тоя Цар на славата?
Господ могъщият и силният,
Господ силният на бой.
9 Издигнете, порти, главите си,
И бъдете издигнати вие, вечни врати,
И ще влезе Царят на славата.
10 Кой е Тоя Цар на славата?
Господ на Силите,
Той е Царят на славата.
Исус не само умря за нашите грехове, Той възкръсна за нашето оправдание (Римляни 4:25). Той ще дойде отново на тази земя и ще царува завинаги със своите светии.
В този празничен ден, когато отново възпоменаваме Неговото триумфално влизане в Ерусалим, нека да повдигнем духовните си очи и да се взрем в Самия Него. Нека да видим универсалната Му власт! Нека размислим за смирението Му и за доброволната бедност в която Той избра да живее заради нас. Нека осъзнаем Неговата изключителна важност! Без Него като Божий Агнец принесен в жертва за нас, ние не бихме имали спасение и вечен живот. Нека се поклоним пред Славата Му и да му отдадем истинската почит, която заслужава! Нека и ние като посрещащото Го множество да кажем „Благословен Онзи, който иде в Господното Име!”