Ние ще продължим да говорим за Библията като история за Божията слава. Ние започнахме преди няколко недели да говорим за това какво е съдържанието на Библията и как в нея виждаме две основни нишки. Едната е нишката на Исус Христос, а другата е нишката на мисиите. И всъщност целта на мисиите, защо мисии, отговорът е Божията слава. Защото всъщност Библията е разказ за Божията слава. Бог желае всички народи да вярват в Него и да Го прославят. И всъщност така стигнахме до завладяването на обещаната земя.
Говорихме за Битие, говорихме за Авраам. Как още по негово време Господ прославяше името Си между народите около него, като даде избавление чрез Авраам и неговите 318 мъже. И царите, които бяха на Содом, на Гомор, те станаха свидетели как Авраам беше благословен от Мелхиседек. И Мелхиседек заяви, че всъщност неговата победа не се дължи на умението на мъжете му, неговата победа се дължи на Бог. И те започнаха да разбират колко славен и чуден е Бог.
След това, чрез изхода от Египет, Господ прослави името Си, като заяви и се разкри, че Той е по-велик от всички египетски богове. По това време хората мислеха, че египетските богове са най-силните на света, защото Египет беше най-силната империя. Но чрез нанасянето на 10 язви, Господ разкри, че Той е по-силен от тях, по-велик от тях. И така, другите народи започнаха да чуват името на Господ, на Йехова, Израилевия Бог. И така, стигнахме до завладяването на обещаната земя.
ЗАВЗЕМАНЕТО НА ХАНАН КАТО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БОЖИЯ ПЛАН
Завземането на Ханан трябва да бъде разглеждано като изпълнение на същата цел, Бог да издигне за Себе Си един свят народ от поклонници. Т.е. Бог започна с Авраам, но след това Той, чрез изхода от Египет, пожела да издигне за Себе Си един свят народ от поклонници. И към този народ и чрез тяхното свидетелство, Бог щеше да привлече всички останали народи, за да Го почитат и да Го познават. Това беше целта на Бог. И Стивън Хълторн, който е един известен Божи човек, той казва следното: „Божият план беше ясен“.
Той щеше да направи името Си велико, а пък Израил щеше да направи името Му познато. Т.е. Бог, чрез мощта Си, чрез чудесата, които Той даваше да се извършат, чрез изхода от Египет, чрез преминаване през Червеното море, чрез завладяването на обещаната земя, чрез изгонването на седем народа, по-големи и по-силни от израилтяните, Господ щеше да направи името Си велико, но Израил, който трябваше да бъде Божий народ от поклонници, той трябваше да направи името на Бог познато.
Т.е. народът щеше да прослави името на Бог сред другите народи чрез начина си на поклонение и чрез свидетелството си за Божието действие в живота на народа. И това е всъщност Божият план и днес. Бог възвеличи името на Исус като наш Спасител и Господ направи името Си велико. Но Той е възложил на нас, на църквата, да направим името на Исус познато и почитано там, където то все още не е известно. Завладяването на Ханан послужи да се изпълнят две цели за достигането на едно чисто поклонение.
Първо: Съд върху нечестието на народите
Първо – чрез изгонването на тези народи, чрез завладяването им и не само завладяването им, но направо изгонването им, Бог нанасяше съд върху нечестието на народите, които живееха в тази земя. Бог пророкува стоварването на това справедливо наказание върху грях и неморалност още на Авраам.
Битие 15
1 След тези събития Господнето слово дойде на Аврам във видение и каза: Не бой се, Авраме; Аз съм твой щит, наградата ти е много голяма.
2 А Аврам отвърна: Господи Йехова, какво ще ми дадеш, като аз си отивам бездетен и този Елиезер от Дамаск ще притежава дома ми?
3 Аврам каза още: Ето, Ти не ми даде дете; и, ето, един роден в дома ми ще ми стане наследник.
4 Но Господнето слово дойде и му каза: Този човек няма да ти стане наследник; но онзи, който ще произлезе от тебе, ще ти бъде наследник.
5 Тогава, като го изведе вън, каза: Погледни сега към небето и изброй звездите, ако можеш да ги изброиш. И му каза: Толкова ще бъде твоето потомство.
6 И Аврам повярва в Господа; и Той му го вмени за правда.
7 После му каза: Аз съм Господ, Който те изведох от Ур Халдейски, за да ти дам да наследиш тази земя.
8 А той попита: Господи Йехова, по какво да позная, че ще я наследя?
9 Господ му каза: Вземи ми тригодишна телица, тригодишна коза, тригодишен овен, гургулица и гълъбче.
10 И той Му взе всички тези, разсече ги през средата и постави всяка половина срещу другата, но птиците не разсече.
11 И хищни птици се спуснаха на труповете; но Аврам ги разпъди.
12 А около залез слънце Аврам изпадна в дълбок сън; и, ето, ужас и голям мрак го обзе.
13 Тогава Господ каза на Аврам: Знай, че твоето потомство ще бъде чуждо в чужда земя и ще бъде поробено; и те ще го потискат четиристотин години.
14 Но Аз ще съдя народа, на когото ще робуват; и след това ще излязат с голямо имущество.
15 А ти ще отидеш при бащите си в мир; ще бъдеш погребан в честита старост.
16 А в четвъртия род потомците ти ще се върнат тук; защото беззаконието на аморейците не е още стигнало до върха си.
17 А когато слънцето залезе и настана мрак, ето, димяща пещ и огнен пламък, който премина между тези части.
18 И в същия ден Господ сключи завет с Аврам, като каза: На твоето потомство давам тази земя, от Египетската река до голямата река, реката Ефрат,
19 земята на кенейците, кенезейците и кадмонейците,
20 хетите, ферезейците, рафаимите,
21 аморейците, ханаанците, гергесейците и йевусейците.
В Битие 15 глава, когато потвърди завета Си с Авраам, спомняте ли си как Бог дойде през нощта при Авраам и се казва, че Той премина през частите на животните, които Авраам беше положил в жертва, като димяща пещ и огнен пламък. Това се говори в Битие 15 глава. И още тогава, когато Той премина през тези животни, защото Той искаше да накара Авраам да вярва в Него, да Му се довери, че Бог е верен и ще изпълни обещанието Си, и затова Бог направи завет, защото заветът е нещо много силно. И чрез този завет вярата на Авраам порасна, но в този завет Бог казва на Авраам, че ще върне потомците му в обещаната земя в четвъртия род. И се обяснява тогава, когато беззаконието на аморейците ще достигне върха си.
Т.е. това беззаконие на тези народи растеше и растеше и Бог не може да го търпи, но в един момент то достигна до своя връх и се казва „капката преля“ – „чашата преля“. И когато чашата на беззаконието им преля, завладяването на Ханан беше възмездие за греха и беззаконието на хананските народи. Т.е. бяха идолопоклонници, бяха неморални и чрез завладяването им Господ нанесе съд и наказание върху тях.
Второзаконие 9:5
5 Не поради твоята правда, нито поради правдата на твоето сърце влизаш, за да завладееш земята им; а поради нечестието на тези племена Господ, твоят Бог, ги изгонва от пред теб и за да утвърди думата, за която Господ се е клел на бащите ти, на Авраам, Исаак и Яков.
Във Второзаконие 9 глава, 5 стих Бог казва на Израел: „Не поради твоята правда, т.е. не заради правдата на Израел, нито поради правдата на твоето сърце, влизаш ти да притежаваш земята им“. Т.е. не заради това, че си много известен, много хубав. Но казва Бог: „Поради нечестието на тези народи, Господ Бог ги изгонва от пред тебе, за да утвърди думата, за която Господ се е клел на бащите ти, на Авраам, Исаак и Яков“. Тези думи и действия на Бог ни го разкриват като Бог, който мрази нечестието. Бог мрази нечестието. Бог мрази греха. Бог мрази беззаконието. Затова ние трябва да направим всичко, което зависи от нас, да стоим настрани от измамата на греха. Чрез завладяването на обещаната земя, Бог се е разкрил като един свят Бог, който мрази греха и който наказва греха. Той не е само свят Бог, който мрази греха, но Той е Бог, който наказва греха. Знанието за всичко това би следвало да ни мотивира да живеем свят живот, ако искаме да бъдем угодни на този свят и правилен и чист Бог.
Второ: Запазване на чистотата на поклонението
Така че на първо място завладяването на Ханан служеше за нанасяне на възмездие върху езическите народи, които живееха на негова територия. Второ, чрез унищожаването на езическите народи, населяващи Ханан, Бог ще разруши системите на фалшиво поклонение, за да запази народа Си посветен единствено на Него. Т.е. Израел да бъде монотеистичен народ, който се покланя единствено на единствения и жив Бог. Така Израел ще бъде този монотеистичен народ, сред когото името на Бог ще бъде осветено и почетено. Амин.
Когато говорим за това, че Бог избра Израел да бъде Негов народ, трябва да разбираме, че Бог нямаше за цел да направи Израел единствения народ, който Му се покланя. Това е всъщност едно нещо, с което хората се бъркат. Те мислят, че всички трябва да станат израелтяни. Не! Израел не беше единственият син на Бог. Защото има такива изрази в Словото, като например Израел е наречен Божия първороден в Изход 4:29. Т.е. първороден, но не единствен. Същото той е наречен „първака на рожбите Му“ в Еремия 2:3. Такива изрази показват, че Бог има за Негови синове и други народи. Т.е. Израел е първородният, но не единственият. Т.е. има и други.
И целта на Бог за Неговите синове или народите, които Той ще осинови, беше, че те трябваше да имат НЕГО като единствения Бог, на Когото се покланят. Т.е. това, което разбираме от Библията е, че това беше първоначалният план на Бог. И той продължава да се осъществява днес, чрез църквата, но в началото Божият план беше Бог да вземе един народ, който беше Израел. Да ги изведе от Египет и да ги заведе в пустинята. Там в пустинята Той да ни се разкрие, да сключи завет с тях. И в този завет, чрез Моисей, Той установи едно монотеистично поклонение, което да е само на Него. И всъщност Израел да стане Божият народ. Но той да не бъде единственият народ, но да бъде народ за пример. И след него Израел, като живее този чист свят живот, той да разпространи тази вяра, това знание за този единствен и жив Бог на другите народи.
МОЛИТВА
Господи, благодарим Ти за Твоето Слово. Благодарим Ти, че Ти си Бог, Който държиш на Своята святост и Който си поставил план за спасението на всички народи. Помогни ни да бъдем Твои свидетели, да правим името на Исус познато и да живеем свят живот, който Те прославя. В името на Исус Христос, амин.
И те също да приемат същото поклонение, да се откажат от идолите си и да започнат да се покланят единствено на Израел. Това беше Божият план. Така че както в Битие, така и в останалите четири книги от Тората, Изход, Левит, Числа, Второзаконие, чрез изхода и завладяването на обещаната земя, Бог правеше едно и също нещо. Той прославяше името Си между народите. Спомнете си, че това е нашата основна мисъл. Нека да кажем всички: Бог прослави името Си между народите.
Амин. Така че това го виждаме в Битие, виждаме го в Изход, виждаме го в Исус Навиев, чрез завладяването на обещаната земя. И след това идваме до храма. Идваме до времето на Давид и на Соломон. Но помислете за целта, която Бог определи за храма. Каква беше Божията цел за храма, защо трябваше да бъде издигнат от Соломон новият храм? Отговорът е: за да настани там името Си, храмът да бъде Негово жилище. Но какво означава всичко това? Първо, храмът ще бъде място на откровение.
Място, където Божиите поклонници ще могат постоянно да величаят Божия характер, да пеят и да разказват за Неговите дела. Но второ: Бог искаше да има място на среща и взаимоотношение с тези, които Го търсеха. От първото споменаване на скинията, Бог изявява желанието Си да се наслаждава на специална близост с Неговия народ. Затова Бог прави храма, защото Той иска да изяви това желание за близост с народа Си.
Изход 25:8
8 И да Ми направят светилище, за да обитавам между тях.
И Той казва: „И да Ми направят светилище, за да обитавам между тях“. Т.е. Бог желаеше да обитава сред народа Си и затова нареди те да построят светилището. Слава на Бога! Вижте, днес по същия начин Бог е навсякъде, но Той има желание да се събираме като църква. Защото Той обитава по специален начин в църквата. Както брат Стойко казва в неговата молитва, че ние не сме дошли тази сутрин тук просто така, да убиваме време.
Но какво казва брат Стойко в молитвата? Да се докоснем до Тебе, нали? Да имаме контакт с Господа. Защото присъствието на Бог е по-силно, когато ние сме събрани в Неговия дом. Цар Давид е известен с неговите военни подвизи. Той беше невероятен герой. Мъж, който уби Голиат. Мъж, който победи всички народи около Израил. Който нямаше кой да му се опре. Обаче Давид постигна много повече от завоеванията. Той даде на Божия народ едно необикновено видение. Едно обновено видение за копнежа на Бог да бъде почитан от всички народи.
Защото в песента на Давид, която беше написана за посвещението на скинията, се говори пророчески за всичко това. Това е Първо Летописи, 16 глава. Там се говори за това как Бог открива славата Си на народите. И когато Бог открие славата Си на народите, те откликват и започват да отдават слава на Бога.
1 Летописи 16:24, 28-29
Т.е. 24 стих е към Израил, а 28 и 29 стих е към тези племена. „Отдайте на Господа, вие семейства на племената. Отдайте на Господа слава и сила. Отдайте на Господа славата, дължима на името Му. Донесете принос и влезте пред Него. Поклонете се на Господа с великолепие свято“. Амин. Т.е. Бог желае да бъде Бог на всички народи, не само на Израил, слава на Бога. И това е, което прави Бог. Бог прославя името Си между народите.
И това всъщност са мисиите. Затова ние желаем като църква да участваме в мисиите. Защото чрез мисиите мисионерите отиват пред един народ, където името на Бог не е известно. Те започват да говорят, да изявяват този Бог. Бог прави чудеса. И този народ започва да вярва. И той започва да се покланя на Бог. И да се покланя на Бог с едно свято великолепие. Така че това е, което направи Давид в псалмите. Имаме толкова думи и толкова псалми, в които се говори за поклонение от страна на народите към Бог.
И след това идваме до Соломон. Соломон завърши строежа на това, което баща му Давид имаше като видение. Давид имаше визия за храма. Имаше скиния, която се наричаше Давидовата скиния, в която нямаше ковчега на завета. Не беше там. Но в тази Давидова скиния имаше хваление 24/7, както се казва. Непрекъснато хваление към Бога. Всъщност там беше ковчега на завета, но нямаше олтар, на който да се принесат жертви физически. Той пренесе ковчега на завета, занесе го в Давидовата скиния, но олтарът беше на друго място.
След това Давид искаше да построи храм на Бога. Но Бог му каза: „Твоите ръце са изцапани с кръв, няма да Ми построиш храм. Но твоят син ще Ми построи храм“. И Соломон завърши този храм. Място за поклонение, където Бог можеше да се среща със своя народ, но също и с другите народи. И както при Давид, молитвата за освещаването на храма, която Соломон принесе, имаше официална церемония. Но в тази молитва ние виждаме, че Соломон очакваше Бог по някакъв начин да доведе всички народи да Му се покланят.
Соломон познаваше историята до този момент. Бог вече беше прославил Себе Си и затова Соломон беше сигурен, че в храма ще трябва да има място и за езичниците. Защото казва той за езичниците, че „те ще чуят за великото Ти име“. Така той казва в молитвата: „Народите ще чуят за великото Ти име, за Твоята мощна ръка и за Твоята издигната мишца“. Заради Неговата велика сила хора от други народи ще търсят Израилевия Бог, като се молят обърнати към храма.
Тогава Соломон се помоли Бог да чуе техните молитви заради глобалната цел на Бога. За да познаят името Му всички народи на света и да се боят от Него, както народът Му Израил. Вижте, това се казва в 3-та книга на Царете, 8 глава, 41-43 стих. Това е част от молитвата на Соломон, където той се моли за другите народи.
3 Царе 8:41-43
41 Още за чужденеца, който не е от народа Ти Израил, а идва от далечна страна, заради Твоето име
42 (защото ще чуят за великото Ти име, за Твоята мощна ръка и за Твоята издигната мишца) – когато дойде и се помоли в този дом,
43 Ти послушай от небето, от местообиталището Си, и направи според всичко, за което чужденецът Те призове; за да познаят името Ти всички народи на света, да се боят от Тебе, както народът Ти Израил, и да познаят, че с Твоето име бе наречен този дом, който построих.
Амин. Слава на Бога. Така че това беше планът на Бог и Той започна да го осъществява. Той да прослави името Си между народите и Той го правеше чрез Авраам, Той го правеше чрез изхода от Египет, чрез десетте язви, чрез завладяването на Обещаната земя, чрез Давид, който постави за цар и който говореше в псалмите за народите, чрез Соломон, който построи храма и го посвети не само за Израил, но и за всички народи.
Историята ни казва, че веднага след като храмът беше завършен, народите започнаха да идват. Савската царица, която не беше от Израил, чу за славата на Соломон и неговата връзка с името на Господ.
3 Царе 10:1-2
1 Савската царица, като чу, че Соломон се прочува като служител на Господнето име, дойде да го изпита с трудни за нея въпроси.
2 Дойде в Йерусалим с много голяма свита, с камили, натоварени с аромати и с твърде много злато и скъпоценни камъни. Като дойде при Соломон, говорѝ с него за всичко, което имаше на сърцето си.
Това беше международно посещение, официално, с камили, натоварени с аромати, с твърде много злато и скъпоценни камъни. И като дойде при Соломон, говори с него за всичко, което имаше в сърцето си. Савската царица дойде, за да се учи.
3 Царе 10:3
3 И Соломон отговори на всичките ѝ въпроси. Нямаше нищо скрито за царя, което да не можа да ѝ обясни.
И Соломон отговори на всичките ѝ въпроси. Нямаше нищо скрито за царя, което не можа да ѝ обясни. Той знаеше всичко и обясни всичко.
Тя слушаше мъдростта на Соломон и си тръгна с разбиране за това кой е този Бог, който пази неговия завет. Защото Соломон не говореше просто „светска мъдрост“. Той говореше за Бога.
3 Царе 10:9
9 Да бъде благословен Господ, твоят Бог, Който прояви благоволение към тебе да те постави на Израилевия престол. Понеже Господ е възлюбил Израил завинаги, затова те е поставил цар, за да раздаваш правосъдие и да вършиш правда.
Савската царица изказва убеждението, до което е достигнала чрез разговорите със Соломон. Това изявление е изказано като благословение към Бога. Тя е убедена, че Господ е дал на Израил цар като Соломон, понеже Израил е Божи народ и Бог го обича със заветна вечна любов.
Но беше ли това някакъв изолиран случай? Явно не е, защото малко по-надолу се казва следното: „И целият свят търсеше Соломоновото присъствие, за да чуят мъдростта, която Бог бе турил в сърцето му“.
Притчи 9:10
10 Страхът от Господа е начало на мъдростта;
и познаването на Святия е разум.
Тоест, те дойдоха при него за мъдрост и той им говореше за страха от Бога. Така че всъщност, чрез храма и чрез Соломон, народите започнаха да чуват за Бога. Соломон представяше на света поклонението на Бога, както и живота на мъдрост под властта на Бога. Божията слава и знанието за това, което е Той, започнаха да се разпространяват по целия свят.
ИМАШЕ ЛИ НЕЩО, КОЕТО МОЖЕШЕ ДА СПРЕ БОЖИЯ ПЛАН?
Имаше едно нещо и това беше проблемът, за който Бог най-сериозно предупреждаваше Своя народ от самото начало: идолопоклонството. От всички възможни сценарии се случи може би най-лошият. Самият Соломон, който водеше народите при Бога, поведе народа си в ужасяващо идолопоклонство. Той започна да прави точно нещата, за които Бог му беше казал да не прави.
Бог беше казал, че когато някой стане цар, трябва да си направи копие на закона и да го чете. Бог беше казал да не се вземат много жени, но Соломон си взе хиляда. Бог беше казал царят да няма много коне, но той си направи царски конюшни. И той се ожени за жени от други народи, които му казаха: „Ние се покланяме на твоя Бог, но искаме да се покланяме и на нашите богове. Направи ни една малка шера, едно капище, да можем да се покланяме вътре“. И Соломон се съгласи. Стана голяма каша, направо отвратително.
Соломон беше посветил Божия храм с един спектакъл на невиждана оттогава слава. В края на това събитие той изговори благословение и каза каква е целта на храма и на Божия народ: всички племена на света да познаят, че Йехова е Бог и няма друг. Но само три глави по-късно четем, че сърцето на Соломон се обърна към други богове.
3 Царе 11:1-8
1 А цар Соломон залюби освен фараоновата дъщеря много чужденки: моавки, амонки, едомки, сидонки, хетейки,
2 от народите, за които Господ каза на израилтяните: Не влизайте при тях, нито те да влизат при вас, за да не преклонят сърцата ви към боговете си. Към тях Соломон се прилепи страстно.
3 Имаше седемстотин жени и триста наложници. И жените му отвърнаха сърцето му.
4 Когато Соломон остаря, жените му преклониха сърцето му към други богове и то не беше съвършено пред Господа, неговия Бог, както сърцето на баща му Давид.
5 Защото Соломон отиде след Астарта, богинята на сидонците, и след Мелхом, мерзостта на амонците.
6 Така Соломон извърши зло пред Господа и не Го следваше съвършено, както беше постъпвал баща му Давид.
7 В това време Соломон издигна високо място на Хамос, мерзостта на Моав, и на Молох, мерзостта на амонците, на хълма, който е срещу Йерусалим.
8 Така направи и за всичките си чужденки жени, които кадяха и жертваха на боговете си.
Не можем да си представим какво би станало, ако поклонението беше останало чисто и беше продължило така поне още едно поколение. Ако Соломон не се беше предал на идолопоклонство, другите народи постепенно щяха да се присъединят към Израил. Но идолопоклонството развали всичко.
ПРОВАЛИ ЛИ СЕ БОЖИЯТ ПЛАН?
Божият план не може да се провали. Поколение по-късно, когато Израил все още понасяше последствията на Божието осъждение заради това, че оскверниха святото Му име, Бог ги заведе в плен във Вавилон. Езекиил пророкува възстановяването на Израил след изгнанието. Но защо Бог ги връща в земята им? Каква е целта?
Езекиил 36:20-30
20 А когато влязоха между народите, където отидоха, омърсиха Моето свято име, така че се говореше за тях: Тези са народът на Йехова и от земята Му излязоха.
21 Смилих се, обаче, за святото Си име, което Израилевият дом бяха омърсили между народите, при които отидоха.
22 Затова кажи на Израилевия дом: Така казва Господ Йехова: Аз не правя това заради вас, доме Израилев, а заради Моето свято име, което омърсихте между народите, при които отидохте.
23 Аз ще осветя великото Си име, което е било омърсено между народите, което вие омърсихте между тях; и народите ще познаят, че Аз съм Господ, казва Господ Йехова, когато се осветя у вас пред очите им.
24 Защото ще ви взема от народите и ще ви събера от всички страни, и ще ви доведа в земята ви.
25 Тогава ще поръся върху вас чиста вода и ще се очистите; ще ви очистя от всичките ви нечистотии и от всичките ви идоли.
26 Ще ви дам и ново сърце и нов дух ще вложа вътре у вас, и като отнема каменното сърце от плътта ви, ще ви дам меко сърце.
27 И ще вложа Духа Си вътре у вас и ще ви направя да постъпвате според наредбите Ми, да пазите законите Ми и да ги извършвате.
28 Ще живеете в земята, която дадох на бащите ви; и вие ще Ми бъдете народ и Аз ще бъда ваш Бог.
29 Ще ви спася от всичките ви нечистоти; и като призова житото, ще го умножа и няма вече да ви докарам глад.
30 Ще умножа плода на дървото и рожбите на полето, за да не ви се присмиват вече народите затова, че гладувате.
Бог казва: „Аз не правя това заради вас, доме Израилев, но заради Моето свято име, което омърсихте между народите“. Бог се вълнува от това, че Неговото име е било омърсено между народите, и няма да допусне това. Това е важно и за нас – ние трябва да мислим как живеем. Дали сме народ, който възвишава името на Бога, или вършим неща, които нанасят укор върху Божието име? Господ прославя името Си между народите. За връщането на Израил от Вавилонския плен отново има една едничка цел: Бог да възвеличи името Си между народите.
Така че какво прави Бог? Той прославя или възвеличава името си между народите. Амин! Вижте, знанието за тази библейска истина възлага върху плещите ни една тежка отговорност. Един сериозен духовен дълг. И този духовен дълг е ние да се включим в това, което Бог прави, в изпълнението на Бога. Ако Бог прославя името си между народите, той и ние трябва да се включим по всякакви възможни начини в това Божие дело. Как може да се включим в това велико дело?
Като изпълняваме междукултурното си задължение да проповядваме благовестието на Божието царство на всички езици и между всички етнически групи по света или с други думи, като участваме в мисионерската работа на Църквата. Амин. Т. е. ние като Църква трябва да подкрепяме Ивайло Шатровски. Защото той е мисионерът, който ние подкрепяме. Той е ходил в Индия, той е ходил в Индонезия, той е ходил при народи, които не знаят името на Бог. И ние трябва да го подкрепяме.
С нашите финанси, с нашите молитви. Ние също трябва да се молим за турците в България. Защото турците в България нямат турска църква в България. И тук искам да отправя предизвикателството към Милета, към турско-говорящите роми. Защото те знаят турски език. Те трябва да станат приятели с турците. И трябва да отидат и да им благовестват, и да им помогнат да издигнат турска църква в България. Турците в България да бъдат турци, които не са мюсюлмани, но са турци християни.
Не насила, но с любов. С любов, която разкрива Божието действие сред тях. Те да започнат да пеят на турски, да се покланят на Бога на турски, да имат турски църкви и ДПС-то да стане християнско. Това е Божията цел, това е Божията воля. Нека се молим за всичко това. И след това, българските турци да отидат в Турция и да проповядват на Турция тази блага вест за Исус Христос. И турците в Турция не да се покланят на Мохамед, но да се покланят на Исус Христос.
Да отдават слава не на Мохамед, да отдават слава на Исус Христос – това е Божията воля. Защото това е, което Бог прави. Той прославя името си между народите. Бог желае да прославя името си между българския етнос, между ромския етнос, между всички етноси и включително между турския етнос, между Индия, в Иран. Бог желае иранците да прославят името на Бога. И трябва да се молим за нашите братя и сестри в Иран. Защото да има прослава на Бог от всички народи.
Да славят името на единствения и на живия Бог. Съгласни ли сме? Нека да се молим.
МОЛИТВА
Боже, благодарим Ти за Твоето Слово и Ти ни помогни, Татко, ние да разбираме волята Ти, Твоето име да се възвещава до всички народи. Господи, нека името на Исус Христос да се възвещава до всички народи. Помогни ни да участваме в мисиите, да подкрепяме мисиите, да се молим за мисиите. Защото, Господи, това, което Ти правиш, Ти прославяш името Си между народите. И дори когато Твоят народ се провали в идолопоклонство, Ти пак го възвърна, защото не искаше името Ти да бъде омърсено между народите.
МОЛИТВА
Господи, ето днес, Те моля, нека Твоето име да бъде възвестено между народите, прославено между народите. Дай ни, Господи, да бъдем силна църква, която може да участва в мисиите, която може да подкрепя мисиите, да участва, да изпраща. Помогни, Господи, и в България. Молете се за всички мисионери, които работят сред турците в България. Молете се, братя турци, Господи, Ти да им помогнеш те да направят турска църква, в която Господи Ти да се покланят на единствения жив Бог.
МОЛИТВА
И аз Ти се моля, Ти да промениш всичко това, което сатана е издигнал като крепост в техните умове. Аз Ти благодаря, Боже, че Ти днес спасяваш. И нека Твоето име да бъде прославено в името на Исус. Алилуя. Амин.