Говорим за настойничеството. Най-напред разгледахме въпросът за собствеността – различните идеи за собственост, които съществуват в този свят (частната собственост и обществената собственост) и библейската идея за собственост – тази, че истински собственик е онзи, който не е получил нищо. Така установихме истината, че Бог е собственикът на всичко в този свят. След това разгледахме четири аргумента за Божието право на собственик (сътворението, поддържането в съществуване, изкуплението и освещението) и също четири начина по които да почитаме Бог като наш собственик – посвещение, благодарност, покорство и почит.
Сега, след като сме установили кой е Собственикът, нека да обърнем погледа си към нас самите, като настойници. Какво означава един вярващ да бъде Божий настойник? Какви са основните изисквания към един настойник? Думата „настойник” има различни значения, но всичко те по един или друг начин са свързано с отговорността на управлението или грижата за нещо. Човек може да бъде настойник на къща, на автомобил, на предприятие, на малолетно дете. Настойникът е човек, който е поставен да отговаря за стопанисването на собствеността на друг човек. Той не е родител, нито собственик, а един, който е упълномощен от родителя или нает от собственика респективно да се грижи за детето или да управлява собствеността.
В Библията думата настойник най-често описва роб, който е упълномощен да управлява имота на своя господар.
- В Битие 43:16 четем за „домакина на Йосиф”;
- В Матей 20:8 четем за „настойника на лозето”;
- В Лука 16:1 четем за „неверния настойник”.
Настойник можеше да бъде само някой, който се ползва с пълно доверие от страна на господаря си. Той получава длъжността си, понеже е доказал, че е достоен за упование. Например в Битие 15:2-3 четем за Елиезер от Дамаск, който беше настойник на Авраамовия дом, а в Битие 39:4-6 за Йосиф като настойник над дома на Египтянина Петефрий. В Библията настойниците са наречени също „домакини”, „домоуправители”, „надзиратели” и др. Длъжностното лице, което управляваше имота на царя също се наричаше „настойник”. В този случай, обаче, настойникът не беше роб, а доверен поданик на царя. Така например, в Лука 8:3 четем за Иродовия настойник Хуза, в 1 Летописи 28:1 четем за „надзирателите на всичките имоти и притежания на царя и на синовете му”, а в 3 Царе четем за „домоуправителя Арса”, който беше настойник на израилевия цар Ила и имаше къща в Терса.
От християнска гледна точка всеки човек, и особено християнинът, е настойник на Божията собственост. Понеже Бог е собственикът на всичко, което съществува, нашата основна задача, докато сме тук на земята е да управляваме благата, които Той ни е поверил по Неговата воля.
Ако сме бедни, ние може да се запитаме: „Какви са благата, които аз трябва да управлявам?” Това са всички неща, които сме получили от Бога. Колкото и да си беден, ти имаш нещо, което е по-скъпо от целия свят – твоя живот, душата ти. В Матей 16:26 се казва:
26 Понеже какво ще се ползува човек, ако спечели целия свят, а живота си изгуби? или какво ще даде човек в замяна на живота си?
Бог ни е дал нашите тела, време, способности, а и самото благовестие като блага, които да управляваме според волята Му.
Най-добре можем да разберем настойничеството като сравним собственика и настойника, понеже те са в пълен контраст. Например, собственикът е пълновластен господар. Той е напълно независим по отношение на това какво ще прави със собствеността си, докато настойникът не притежава нищо. Той трябва да управлява собствеността на господаря си по неговата воля. Собственикът няма нужда да дава обяснение на никого за това как употребява собствеността си, докато настойникът трябва да дава отчет за това как е управлявал собствеността на господаря си. Изпълнителност и отговорност – това са двете основни характеристики на добрия настойник.
СТАРОЗАВЕТНИ ПРИМЕРИ ЗА НАСТОЙНИЧЕСТВО
Учението за настойничеството, както и много други библейски доктрини се корени в Стария Завет. Още на първите страници на Библията четем за това как Бог повери на човека Едемската градина (Битие 2:15).
15 И Господ Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази.
Бог не само постави човека за настойник над Едемската градина, но също му даде и конкретни инструкции за това какво да прави с дърветата в нея (Битие 2:16-17).
16 И Господ Бог заповяда на човека, казвайки: От всяко дърво в градината свободно да ядеш; 17 но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.
По-нататък четем, че когато човекът се провали в изпълнението на отговорностите си, той трябваше да дава отчет за настойничеството си пред Собственика на градината (Битие 3:11-13).
8 И при вечерния ветрец чуха гласа на Господа Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на Господа Бога между градинските дървета. 9 Но Господ Бог повика човека и му рече: Где си? 10 А той рече: Чух гласа Ти в градината и уплаших се, защото съм гол; и се скрих. 11 А Бог му рече: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш? 12 И човекът рече: Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото, та ядох. 13 И Господ Бог рече на жената: Що е това, което си сторила? А жената рече: Змията ме подмами, та ядох.
В края на тази тъжна история за нашето грехопадение четем, че поради това, че Адам и Ева се оказаха неверни настойници над Божията собственост, те бяха изгонени от Едемската градина (Битие 3:23-24).
23 затова Господ Бог го изпъди от Едемската градина да обработва земята, от която бе взет. 24 Така Той изпъди Адам; и постави на изток от Едемската градина херувимите и пламенния меч, който се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота.
Друг интересен пример за настойничество от Стария Завет е настойничеството на израилтяните над Обещаната земя. Те не бяха собственици, а настойници над земята, която Бог им беше дал. В Левит 25:23 чуваме тържествените Божии думи:
23 Земята да се не продава за всегда, понеже земята е Моя; защото вие сте чужденци и пришелци при Мене.
Като собственик, Бог беше дал на израилтяните конкретни инструкции какво да правят със земята. И понеже те не ги спазваха, Бог ги заведе в плен. Интересно, че във 2 Летописи 36:20-21 се казва, че една от причините продължителността на този плен да бъде седемдесет години беше земята да си вземе почивките, които израилтяните като настойници над нея й бяха отнели.
20 А оцелелите от нож отведе във Вавилон гдето останаха слуги нему и на синовете му до времето на персийското царство; 21 за да се изпълни Господното слово, изговорено чрез устата на Еремия, догдето земята се наслаждава със съботите си; защото през цялото време, когато лежеше пуста тя пазеше събота, докле да се изпълнят седемдесет години.
Две са характеристиките на настойничеството, което можем да открием в двата старозаветни примера, които разгледахме. Първо, настойникът трябва да управлява собствеността по волята на притежателя й, т.е. да бъде изпълнителен, и второ, той трябва да бъде готов да даде отчет пред собственика за управлението на собствеността – т.е. да бъде отговорен.
НОВОЗАВЕТНИ ПРИМЕРИ ЗА НАСТОЙНИЧЕСТВО
В Новия Завет виждаме, че доста от притчите на Господ Исус Христос бяха свързани с настойничеството. И тук изпълнителност и отговорност са основните изисквания към настойниците. Например, в притчата за злите земеделци, който всъщност бяха едни наематели или арендатори Исус съвсем ясно упреква Израил като настойник на Божието царство (Матей 21:33-46).
33 Чуйте друга притча. Имаше един стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, и съгради кула; и като го даде под наем на земеделци, отиде в чужбина. 34 И когато наближи времето на плодовете изпрати слугите си до земеделците да приберат плодовете му. 35 А земеделците хванаха слугите му, един биха, друг убиха, а трети с камъни замериха. 36 Пак изпрати други слуги, повече на брой от първите; и на тях сториха същото. 37 Най-после изпрати при тях сина си, като думаше: Ще почетат сина ми. 38 Но земеделците, като видяха сина, рекоха помежду си: Той е наследникът; елате да го убием и да присвоим наследството му. 39 И като го хванаха, изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. 40 И тъй, когато си дойде стопанинът на лозето, какво ще стори на тия земеделци? 41 Казват Му: Злосторниците люто ще погуби, а лозето ще даде под наем на други земеделци, които ще му дават плодовете на времето им.
42 Исус им каза: Не сте ли никога прочели в писанията тая дума: –
“Камъкът, който отхвърлиха зидарите,
Той стана глава на ъгъла;
От Господа е това.
И чудно е в нашите очи”
43 Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас, и ще се даде на народ, който принася плодовете му. 44 И който падне върху тоя камък ще се смаже; а върху когото падне, ще го пръсне. 45 И главните свещеници и фарисеите, като чуха притчите Му, разбраха, че за тях говори; 46 но, когато поискаха да Го хванат, побояха се от народа понеже Го считаше за пророк.
В тази притча лозето (собствеността) е Божието царство (ст.43). Стопанинът или собственикът на лозето е Бог. Синът на стопанинът е Божия Син Исус Христос, а земеделците или арендаторите са Израил. Според речника „аренда” е отдаване на недвижим имот (т.е. земя) за временно ползване срещу наем, а арендатор е лицето, което взема и използва тази недвижима собственост под аренда – наемателя на земята.
Истината, която ни разкрива тази притча е, че понеже Израил отказва да признае Божието право на собственост над царството Му и отказва да предаде плодовете от лозето, които по право му принадлежат (ст.34-39), Бог отнема царството си от Израил и го дава на църквата, която включва и юдеи и езичници (ст.40-41,43). Тази притча осъжда главните свещеници и фарисеите като убийци на Христос, но също така, тя поставя едно огромно бреме на отговорност върху църквата, защото днес тя е настойника на Божието царство. Нека Бог да ни помогне да бъдем добри настойници на това, което Той ни е поверил!
Друг новозаветен пример за настойничество е притчата за талантите (Матей 25:14-30). В нея Исус учи, че всеки християнин е настойник. Той не е собственик на живота и на дарбите, които Бог му е поверил. Той е техен настойник, и като такъв, той ще трябва да отговаря пред собственика за начина по който ги е управлявал и употребявал.
14 Защото е както, когато човек при тръгването си за чужбина, свиква своите слуги, и им предаде имота си. 15 На един даде пет таланта, на друг два, на трети един, на всеки според способността му; и тръгна. 16 Веднага тоя, който получи петте таланта, отиде и търгува с тях, и спечели още пет таланта. 17 Също и тоя, който получи двата спечели още два. 18 А тоя, който получи единия, отиде разкопа в земята, и скри парите на господаря си. 19 След дълго време дохожда господарят на тия слуги и прегледа сметката с тях, 20 И когато се приближи тоя, който бе получил петте таланта, донесе още пет таланта, и рече: Господарю, ти ми предаде пет таланта; ето, спечелих още пет. 21 Господарят му рече: Хубаво, добри и верни слуго! в малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си. 22 Приближи се и тоя, който бе получил двата таланта, и рече: Господарю, ти ми даде два таланта, ето, спечелих още два таланта. 23 Господарят му рече: Хубаво, добри и верни слуго! над малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си. 24 Тогава се приближи тоя който бе получил един талант, и рече: Господарю, аз те знаех, че си строг човек; жънеш гдето не си сеял, и събираш гдето не си пръскал; 25 и като се убоях отидох и скрих таланта ти в земята; ето, имаш своето. 26 А Господарят му в отговор каза: Зли и лениви слуго! знаел си, че жъна гдето не съм сеял, и събирам гдето не съм пръскал; 27 ти, прочее, трябваше да внесеш парите ми на банкерите, и когато си дойдех, щях да взема своето с лихва. 28 Затова, вземете от него таланта и дайте го на този, който има десет таланта. 29 Защото на всекиго, който има, ще се даде, и той ще има изобилие; а от този, който няма от него ще се отнеме и това, което има. 30 А тоя безполезен слуга хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
Виждате ли, дарбите и служенията, които Бог ни дава не са „подаръци” в човешкия смисъл на думата. В света, когато някой ти подари нещо, ти ставаш негов собственик. Но дарбите не са подаръци. Те са инструменти, които Бог ни поверява, инструменти с които да Го прославяме и да изграждаме Неговото царство тук на земята. Тези инструменти, обаче, не са наша собственост. Ние не сме техни господари, а само техни настойници. И като такива, ние трябва да служим с тях по Божията воля – нещо, за което по-късно ще трябва да отговаряме пред Бога. В 1 Петрово 4:10 се казва:
10 Според дарбата, която всеки е приел, служете с нея един на друг като добри настойници на многоразличната Божия благодат.
И така, ние не сме собственици, а настойници на всичко, което имаме – живот, тела, пари, имот, работа, дарби, служение, благовестието. Така че, като настойници на първо място трябва да се интересуваме каква е Божията воля по отношение на благата и дарбите, което Бог ни е поверил, така че, да можем да ги управляваме според Неговото желание.
На второ място, като настойници, ние трябва да бъдем винаги готови да дадем отчет пред Бога за повереното ни настойничество, защото със сигурност ще дойде ден, когато ще чуем думите: „Дай сметка за настойничеството си!” (Лука 16:2). И нека Бог да ни помогне тогава да не бъдем наречени „злосторници”, „зли”, „лениви” и „безполезни” слуги! Амин.
ИСУС – СЪВЪРШЕН ПРИМЕР ЗА НАСТОЙНИК
И накрая, когато говорим за библейски примери за настойничество, не може да не споменем и нашия най-голям пример – Господ Исус Христос. Бидейки Бог, Той прие „образ на слуга” (Филипяни 2:7). Като съвършен пример на настойник Христос се характеризира с тези две най-важни характеристики на настойничеството – изпълнителност и отговорност.
На първо място, като Божий настойник Исус вършеше не Своята воля, а волята на Своя Небесен Отец. В Йоан 6:38 Той каза:
38 защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил.
Нещо повече, вършенето на Божията воля за Исус не беше някакво бреме или тежест. Напротив, доставяше му истинско удоволствие и удовлетворение. За Христос вършенето на Божията воля беше като храна. В Йоан 4:34 четем за следния разговор между Исус и учениците му след срещата Му със Самарянката:
31 Между това учениците молеха Исуса, казвайки: Учителю, яж. 32 А Той им рече: Аз имам храна да ям, за която вие не знаете. 33 Затова учениците думаха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл нещо за ядене? 34 Казва им Исус: Моята храна е да върша волята на Онзи, Който ме е пратил, и да върша Неговата работа.
Дори когато вършенето на Божията воля Му костваше мъки, страдания, и дори живота Му, Исус не се поколеба да я изпълни. В Лука 22:42 четем за Неговата епична молитва в Гетсиманската градина:
42 Отче, ако щеш, отмини Ме с тази чаша; обаче, не Моята воля, но Твоята да бъде.
На второ място, Исус не само беше изпълнителен като настойник, но Той даде и отчет за настойничеството си. Първо в първосвещеническата си молитва Той каза: „Аз те прославих на земята, като свърших делото, което Ти Ми даде да върша.” (Йоан 17:4). А, после и на кръста Исус каза „Свърши се!” (Йоан 19:30). С тези свои думи Исус декларира, че е изпълнил възложената Му от Отец мисия докрай.
Така и при Исус, както и при другите библейски примери за настойничество, които разгледахме виждаме, че две са основните характеристики на настойник, които изкристализират от страниците на Свещеното писание:
Изпълнителност – управление на собствеността по волята на притежателя й
- Отговорност – даване на отчет пред собственика за начинът по който е била управлявана собствеността му и степента до която е изпълнена волята му.
Като Божии настойници това са качествата, които и ние да изграждаме в себе си. На първо място да бъдем изпълнителни – да търсим каква е Божията воля за живота и служението ни и прилежно да я изпълняваме. И второ – да бъдем отговорни – да имаме съзнанието, че нищо от това, което правим няма да остане скрито. Защото ще дойде ден, когато ще трябва да отговаряме пред Бога за нашето настойничество.