АРОМАТЪТ НА ВСЕОТДАЙНОСТТА КЪМ ХРИСТОС

Йоан 12:1-8; Марк 14:3-8

ОБСТАНОВКАТА

Представете си Витания – село на около шест километра от Йерусалим, може би подобно на някой от кварталите на голям град. Исус и апостолите са в къщата на Симон Прокажения (Марк 12:3). Лазар, когото Исус беше възкресил от мъртвите, съвсем наскоро беше с Исус и апостолите на трапезата. Може би всички искаха да чуят какво беше преживял той, докато беше умрял и Исус го възкресяваше.

Марта, енергична както винаги, беше поела отговорността за прислужването. Знаете Марта. Тя винаги беше напориста. Винаги искаше всичко да бъде точно на мястото му. Като усърдна домакиня, винаги беше припряна и нервна, когато щяха да й идват гости. Искаше всичко да бъде подготвено, сготвено и подредено. Такава беше Марта (Йоан 12:1-2).

1 А шест дни преди Пасхата Исус дойде във Витания, където беше Лазар, когото Той възкреси от мъртвите. 2 Там му направиха вечеря, и Марта прислужваше; а Лазар беше един от тия, които седяха с Него на трапезата.

ГЛАВНОТО ДЕЙСТВАЩО ЛИЦЕ

Марта се грижеше за всичко, но главното действащо лице беше Мария. Жестът на Мария показва какво трябва да бъде отношението към Исус на онези, които проповядват благовестието и какво отношение произвежда благовестието в онези, които го приемат (Йоан 12:3).

3 Тогава Мария, като взе един литър миро от чист и скъпоценен нард, помаза нозете на Исуса, и с косата си отри нозете Му; и къщата се изпълни с благоухание от мирото.

КОНТРАСТИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО СПОРЕД ЙОАН И В ЕВАНГЕЛИЕТО СПОРЕД МАРКО

Неслучайно в Евангелието според Марко се казва, че това, което тя направи, ще се разказва „за неин спомен“ на всички „където и да се проповядва благовестието по целия свят“ (Марк 14:9). Това би следвало да ни накара да си създадем въпроса: „Защо това, което направи Мария е толкова важно? Защо е записано в евангелията? С каква цел?“

За да можем да разберем какво направи Мария, трябва да обърнем внимание на контрастите в сцената.

В Евангелието според Йоан, това е контрастът между вяра и неверие, който се вижда в различното отношение, което Мария и Юда имат към Исус.
В Евангелието според Марко, контрастът е между служението заради взаимоотношение с Христос от страна на Мария и служението като самоцел от страна на останалите ученици. За Мария служението беше важно заради Този, на Когото тя служи, а именно Исус Христос.

Целта на това послание е, виждайки постъпката на Мария, ние да се фокусираме върху Исус Христос и нашата всеотдайност и стремеж към Него да нараснат. Всеотдайност е това, което виждаме в Мария. Тя „счупи съда“ и когато го направи, ароматът от мирото изпълни цялата къща. Помазването с миро беше израз на нейната всеотдайност към Исус Христос. Моля се тази всеотдайност да се прехвърли в нас, така, че ние да имаме същото ниво и качество на всеотдайност към нашия Господ каквото имаше тя. Просто да Го обожаваме, да Го почитаме и Той да бъде всичко за нас, както беше всичко за нея.

КОНТРАСТЪТ МЕЖДУ ВЯРА И НЕВЕРИЕ – МАРИЯ И ЮДА (Йоан 12:1-8)

Двата главни персонажа в тази сцена са Мария и Юда. Контрастът между тях е поразителен. Той е контрастът между вяра и неверие, между вярата на Мария и неверието на Юда.

КОНТРАСТЕН ХАРАКТЕР

Какъв беше техният характер? Той се вижда в изявата на техните чувства. Нека да започнем с Мария. Тя беше щедра и всеотдайна. На нея не ѝ се свидеше да счупи съда (Марк 14:3). Не просто да излее малко, но направо да го счупи и така да излее цялото количество миро – да даде всичко, което имаше – 100%. Мария беше истински поклонник (Йоан 12:3).

За разлика от Мария, Юда беше сребролюбец. Той беше егоист. По повод на това, което направи Мария, Юда се изказа с един евтин сарказъм, с една жлъчна, язвителна забележка: „Какво прави тази?! Не можеше ли това миро да се продаде и парите да се раздадат на сиромасите?!“ (Йоан 12:4-6)

4 Но един от учениците Му, Юда Искариотски, който щеше да Го предаде, рече: 5 Защо не се продаде това миро за триста динария, за да се раздадат на сиромасите? 6 А това, рече не защото го беше грижа за сиромасите, а защото бе крадец, и като държеше касата и вземаше от това, което пускаха в нея.

За разлика от Юда, който беше скъперник, в Йоан 12:3 за Мария се казва, че тя помаза Исус с „един литър от чист и скъпоценен нард“. Не знам колко точно е струвало това миро, но то се е произвеждало от корените на растението нард, което расте на над 2000 метра надморска височина. Според Юда то е струвало 300 динария. Историците ни казват, че 300 динария са били стойността на едногодишна заплата. Ако приемем, че днес минималната заплата е около 500 лева, като ги умножим по 12 месеца, ще получим 6000 лева сегашни пари. Мария взе това изключително скъпо миро и без да се замисли, го изразходи цялото, за да помаже Исус. И учениците, и Юда бяха шокирани от нейната всеотдайност. Действията й изявяваха чувствата й и характера й.

КОНТРАСТНА ПОЗИЦИЯ

Каква беше позицията на Мария? Помазвайки Исус, Мария застана в позиция на слугиня, защото по онова време помазването е било отговорност на слугите. За разлика от Мария, Юда се поставя в позицията на критик на Христос. Той възропта не само срещу Мария, но и срещу това, че Исус насърчаваше действията й.

КОНТРАСТНА ДУХОВНОСТ

Ако гледаме тяхната духовност, при Мария имаме духовно прозрение. Тя помаза Исус, защото знаеше какво му предстои. В Йоан 12:7 Исус казва:

7 …Оставете я; понеже го е запазила за деня на погребението Ми.

Това означава, че по някакъв начин Мария предвиждаше какво щеше да се случи, затова не се поскъпи да изразходи целия съд с миро за Исус. Явно Мария имаше достатъчно духовно прозрение, за да види, че всъщност ще има погребение и Исус трябва да бъде помазан за него.

За разлика от Мария, при Юда виждаме една пълна духовна слепота. Той е арогантен, изключително груб, нетактичен.

КОНТРАСТНА РЕПУТАЦИЯ

Каква е репутацията им? Репутацията на Мария? Тя е запомнена с нейната вярност, преданост, лоялност и всеотдайност към Христос. За разлика от нея, Юда остава с репутацията на предател, спечелил си всеобщата ненавист.

РАЗВИТИЕ ВЪВ ВРЕМЕТО

Вниквайки в контрастните отношения на Мария и на Юда към Исус, в тях можем да видим развитие. Вярата, която виждаме в Мария, се развива и разцъфва в поклонение. Нейната естествена плахост и свенливост беше изместена от пламенността на поклонението, което вярата й разпали в нея. Възкресението на брат ѝ Лазар предизвиква в нея такава благодарност, която тя не можеше да скрие. Принасянето на алабастровия съд, пълен с чист и скъпоценен нард, беше логичен израз на безкрайната ѝ признателност към Исус. Тя вярваше в него и вярата ѝ се разви и разцъфна в поклонение пред Помазаника. Запомнете: вярата се развива и разцъфва в поклонение.

От друга страна неверието, което виждаме в Юда, деградира и се изражда в отричане на Христос и дори в предателство към Христос. Противно на очакването на учениците за успешна политическа кариера, Исус внимателно се въздържаше от всякакви изявления по отношение на политиката и държавата. Вместо това Той говореше на учениците Си за това как ще бъде предаден на смърт. Юда може би очакваше, че когато дойде в Ерусалим, Исус ще заяви царските си претенции и ще застане начело на юдеите в бунт срещу римляните. Но Исус продължаваше да казва, че Неговото царство не е от този свят. Нежеланието на Исус да претендира за царска титла и власт, въпреки че проявяваше чудотворната си сила, може би беше скритата причина за Юдовата измяна.

Юда се чувстваше объркан, защото виждаше, че управлението, което той очакваше, нямаше да се осъществи. Ако царството не се изявеше веднага, взаимоотношението на Юда с Исус щеше да го постави в нежелана позиция, в която той нямаше да спечели нищо от следването на Исус. В случай, че Исус не станеше цар веднага, това щеше да постави Юда в позиция на бунтовник, защото той знаеше, че фарисеите искаха да убият Исус заради Неговите претенции да бъде очакваният Месия. Ако Юда приемеше алтернативата да предаде Исус, той не само щеше да се облагодетелства финансово с тези тридесет сребърника, но щеше да се присъедини към „победителите“ – свещениците и фарисеите, както смяташе той. Постъпката на Юда е съвършена илюстрация на отричането като естествен резултат от неверието. Запомнете: неверието деградира и се изражда в отричане на Христос.

В светлината на контрастните отношения на Мария и Юда, нека да прегледаме сърцата си. Имаме ли в сърцата си неверие? Ако в сърцето ни има неверие, тогава ние ще бъдем егоисти, ще бъдем критични. Нищо няма да ни харесва и може би ще бъдем на границата да се отречем от Исус или дори да станем предатели на нашите братя и сестри.

Имаме ли в сърцата си вяра? Ако имаме в сърцата си вяра, ние ще бъдем готови да се покланяме на Исус. Нашата вяра ще избликва, ще се развива в поклонение. Ако вярваме истински в Христос, тогава няма да ни бъде трудно да се жертваме за Него. Ще желаем да Му служим и предаността ни към Него ще се увеличава с всеки изминал ден. Вярваш ли в Христос? Ако да – ти няма да бъдеш егоист, критик и предател. Напротив, няма да ти бъде трудно да се раздаваш и да се жертваш за Него, ще желаеш да Му служиш и с времето предаността ти към Него ще расте.

КОНТРАСТЪТ МЕЖДУ СЛУЖЕНИЕТО ЗАРАДИ ХРИСТОС И СЛУЖЕНИЕТО КАТО САМОЦЕЛ
– МАРИЯ И АПОСТОЛИТЕ

Така че, това е първият контраст, който виждаме в разказа – контрастът между Мария и Юда, между вярата и неверието, между поклонението и предателството. Но в разказа на Марко, който ни предава същата сцена, има още един контраст. Това е контрастът между служението заради Христос, което имаше Мария и служението като самоцел, което се вижда в думите на останалите ученици. Какво направи Мария (Марко 14:3-5)?

3 И когато Той беше във Витания, и седеше на трапезата в къщата на Симона прокажения, дойде една жена, която имаше алабастрен съд с миро от чист и скъпоценен нард; и като счупи съда, изляза миро на главата Му.

ДА СЕ „ПРАХОСАШ“ ЗА ХРИСТОС

От ст. 5 разбираме, че „това миро можеше да се продаде за повече от триста пеняза“. 300 пеняза или 300 динария са били надниците за цяла година работа. Но явно, че Мария смяташе, че Христос е достоен за всичкото миро, което имаше и затова тя „счупи съда“. В Марко 14:3 се казва: „и като счупи съда, изляза миро на главата Му“. Господ Исус няма да бъде удовлетворен с нещо по-малко от най-доброто, което бихме могли да направим. Това беше, което направи Мария. Тя изля всичко, което имаше, даде най-ценното, което притежаваше, на Исус. Това беше свидетелство за нейната стопроцентова отдаденост, стопроцентово посвещение на нейния Господ Исус Христос.

А какво направиха учениците – дори не само Юда, а и останалите ученици. Сметнаха я за екстравагантна и ѝ се ядосаха. В Марко 14:4-5 се казва:

4 А имаше някои, които, негодуващи, думаха помежду си: Защо така се прахоса мирото? 5 Защото това миро можеше да се продаде за повече от триста пеняза, и сумата да се раздаде на сиромасите. И роптаеха против нея.

Роптаеше не само Юда. Роптаеха и останалите от апостолите. Те казаха: „Защото така се прахоса мирото?“ (ст.4). Не само Юда правеше забележки, но също и учениците „роптаеха против нея“ (ст.5). Те нарекоха постъпката й „прахосничество“.

Това, което за Мария беше нещо естествено и нормално, за останалите беше „прахосничество“. Какво е прахосничество? Да „прахосаш“ нещо, означава да дадеш повече, отколкото е необходимо, тоест нещо може да струва малко, а ти да дадеш повече, отколкото струва то, и така прахосваш тези пари. Например, ако нещо струва десет стотинки, ти да дадеш за него десет лева. Или пък, ако някой ти поиска една чаша олио, ти да му дадеш десет бутилки олио. Това е прахосничество.

КАКВО ЩЕ КАЖАТ ХОРАТА ЗА ТОВА, КОЕТО ПРАВИМ?

Нека Бог да ни помогне ние да бъдем готови на всичко за Него. Да не гледаме, че това което правим за Господа според другите може би е „разсипия“. Това, което даваме може да не бъде непременно само пари, може да е талант, може да е време.

Когато направим нещо или дадем нещо за Господ, както Юда и учениците в тази история, винаги ще се намерят хора да кажат, че сме го прахосали или че сме прахосали себе си. „Не можеше ли да направиш нещо по-добро с тези пари? Не можеше ли да направиш нещо по-ценно със себе си? Не е ли малко множко да се отдадеш изцяло на Исус?“ (Йоан 12:5; Марк 14:4-5)

Например, когато някой се посвети да работи на пълно работно време за Господ, роднините му могат кажат, че си е „пропилял живота“, като не е използвал таланта си, за да стане бизнесмен или нещо друго. Или пък, ако даваш системно за Божието дело, някой твой близък може да се ядоса, че си даваш парите „на вятъра“.

Прахоса ли се мирото? „Прахосваме“ ли се ние наистина? Много ли е да дадем живота си за Исус? Много ли е да дадем парите си за Бога? Прахосничество ли е да му се посветим напълно. Можем ли някога да прекалим с нашето посвещение към Господа? Вижте! Той не се посвени да даде Себе Си, да даде живота си; да отиде, да премине през цялото това унижение, през цялата тази болка, през цялото това страдание, което претърпя на кръста. Каквото и да Му дадем, то никога няма да бъде достатъчно, за оцени Христовата саможертва за нас или да бъде достатъчна благодарност за всичко, което Той е направил за нас.

Исус е достоен да Му дадеш твоето образование.
Исус е достоен да Му дадеш твоята кариера.
Исус е достоен да Му дадеш твоята любов, твоите способности, твоето време, твоите средства.

И дори когато Му дадеш всичко това, то все още няма да бъде достатъчно, защото Исус Христос няма еквивалент! Той е по-ценен от всичко друго, което ние бихме могли да му дадем.

СЛУЖЕНИЕТО КАТО САМОЦЕЛ

Какво желаеше да постигне Мария чрез нейното „прахосничество“? Мария търсеше Христовото удоволствие. Искаше да му покаже уважение и любов. И Исус я защити. Каза, че е постъпила правилно. В ст. 6 се казва:

6 Но Исус рече: Оставете я; защо й досаждате? тя извърши добро дело на Мене.

Какъв беше фокусът на Мария? Нейният фокус беше Исус. Какъв беше фокусът на учениците? Техният фокус беше служението. Учениците мислеха как да имат по-голямо служение, как да дадат повече пари на сиромасите. Те търсеха ползата. Тя мислеше за Исус. Забележете думите Му: „Тя извърши добро дело на Мене“. За Мария беше нормално тя да мисли на първо място за Господ и, след това, за служението. За разлика от нея, учениците търсеха ползата. В Марк 14:5 виждаме именно това. Там се казва:

5 Защото това миро можеше да се продаде за повече от триста пеняза, и сумата да се раздаде на сиромасите. И роптаеха против нея.

С думите и действията си учениците показваха, че мислеха, че служението на сиромасите е по-важно от личното служение на Исус. Служението като самоцел – служение на хората, а не служение на Исус – това е нещо опасно за нашето духовно състояние.

Когато учениците я нападнаха, Исус я защити. Той каза: „Оставете я – тя е права! Не й досаждайте!“

6 Но Исус рече: Оставете я; защо й досаждате? тя извърши добро дело на Мене.

Исус Христос е достоен. Учениците казаха: „Защо се прахоса това?“ но Исус каза: „Оставете я, не ѝ досаждайте!“. „Тя извърши добро дело на Мене“. Ние трябва да доставяме удоволствие, да се стремим да угодим на първо място на Исус, а не на хората или на себе си. Исус е по-важен от нашето служение. Трябва да прегледаме сърцата си и да се сравним с Мария и с учениците. Да прегледаме мотивите си. Защо служим на Исус? Дали Му служим заради самия Него, защото Го обичаме? Дали Исус заслужава всичко, което имаме, или служим заради самото служение, или пък заради самите себе си? Ние трябва да служим на първо място на Исус и после на хората.

ПРОРОЧЕСКИ АКТ

Когато Мария счупи съда с мирото и „прахоса“ – по думите на учениците – мирото, тя не задържа нищо в резерва за бъдещето. Тя не отложи нищо. Даде всичко на Исус в настоящето. Отдаде изцяло сега.Исус я похвали, препоръча я за улавянето на точния момент. Забележете думите Му в Марк 14:8:

8 Тя извърши това, което можеше; предвари да помаже тялото Ми за погребение.

Това, което Мария извърши, беше един пророчески акт. Никой не би имал възможността да направи същото нещо по-късно, защото, след това, Исус вече щеше да бъде погребан и в Марко по-нататък се казва, че жените отиваха да го помажат сутринта във Възкресенската сутрин.

Ние трябва да бъдем пророчески чувствителни към времето, в което живеем. Така че моят призив към теб е: Счупи своя съд с миро днес! Отдай себе си напълно на Господа днес! Не отлагай! Не отлагай, защото утре може да бъде вече твърде късно! Каквото и да правиш, прави го сега, защото, когато дойде Второто пришествие, няма да имаш възможност „да предвариш“ и да Му да дадеш всичко от себе си. Употреби своите сили и способности сега!

ПРОРОЧЕСКО ПРОЗРЕНИЕ, ПРОИЗЛИЗАЩО ОТ ЛИЧНО ОБЩЕНИЕ С ГОСПОД

Мария разбираше Божия план повече от всички останали. Откъде? Спомнете си в Лука 10:38-42, че и тогава Марта шеташе и се ядосваше на Мария. Защо? Какво правеше Мария? Тя стоеше при нозете на Исус и го гледаше в очите и в устата. Слушаше Го и поглъщаше всяка дума, която Той казваше.

38 И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си.39 Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му.

Марта се ядоса на Мария и каза на Исус: „Господи, не те ли е грижа, че аз шетам, а тя нищо не прави?!“

40 А Марта като се залисваше с много шетане, пристъпи и рече: Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне.

Тогава какво каза Исус на Марта? „Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща, но едно е потребно и Мария избра добрия дял, който не ще се отнеме от нея!“

41 Но Господ в отговор й рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща; 42 но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която не ще се отнеме от нея.

Марта беше човек на действията. Мария беше човек на взаимоотношенията. Понеже Мария общуваше с Исус, тя имаше едно по-задълбочено разбиране относно кой е Той и каква е Неговата мисия. Тя беше единствената, която улови точния момент и помаза Исус преди погребението Му. В този разказ Исус я препоръча два пъти за това, което тя направи като каза: „тя извърши добро дело на Мене“ (Марк 14:6) и „тя извърши това, което можеше“ (Марк 14:8). Това беше служението на Мария. Нека и ние да служим на Исус и да правим всичко, което можем за Него.

Учениците не разбираха постъпката на Мария, защото те не разбираха думите на Исус. На няколко места в евангелията се казва, че когато Исус им говореше, че Той „ще бъде предаден на езичниците, които ще му се поругаят безсрамно, ще го оскърбят, ще го заплюят, и като го бият ще го убият и на третия ден ще възкръсне“. И в Лука 18:34 се казва: „но те не разбираха нищо от това и тази дума беше скрита за тях и не разбираха това, което се казваше“.

Вижте контраста. Въпреки че Исус говореше на учениците, те не разбираха. Те имаха представа за служението като самоцел, докато Мария, която имаше задълбочено лично общение и силна лична връзка с Исус, имаше едно забележително духовно прозрение, което й помогна да извърши „това, което можеше“ и да го направи в подходящия момент.

ЛИЧНА ВРЪЗКА С ИСУС

Бихме могли да кажем, че учениците и Марта бяха хора на вършенето, но Мария беше човек на взаимоотношенията. Те вършеха много неща, но пропускаха най-същественото. Важно е ние да направим разликата и да започнем да ценим взаимоотношенията повече от „вършенето“. Нашата работа за Господа трябва да произтича от нашето лично взаимоотношение с Него. Нашата работа за Господа трябва да произтича от нашето служение към самия Него. Нека Бог да ни помогне, ако гледаме на служението като самоцел, да се покаем, защото Исус укори учениците. Докато Мария беше човек на взаимоотношението, учениците бяха хора на вършенето, но Исус ги укори (Марко 14:6-7):

6 Но Исус рече: Оставете я; защо й досаждате? тя извърши добро дело на Мене. 7 Защото сиромасите всякога се намират между вас, и когато щете можете да им сторите добро; но Аз не се намирам всякога между вас.

В християнството е много важно да имаме връзка с Исус. Всъщност, именно това е християнството – лично взаимоотношение, връзка с Исус. То не е просто да ходим на църква или да извършваме някакви ритуали, или дори да извършваме социална дейност или нещо друго. Да, добрите дела могат да бъдат резултат и следствие на вярата ни. Вяра без дела е мъртва и ако ти имаш истинска вяра, тя ще се изрази във всички тези неща: ще се изрази в грижа за бедните, ще се изрази в служение, ще се изрази в най-различни неща, но преди всичко, за да можем да имаме истинско и автентично християнство, ние – всеки един от нас – трябва да имаме лична връзка с Исус Христос. Тази жена, Мария, показа именно това – че има лична духовна връзка с Христос. Тя счупи съда. Тя изля мирото. Тя направи това, което можеше. Тя го направи, когато можеше, без да закъснява.

Така че аз се моля и аз искам за нашата църква, а и за себе си искам същото – лична връзка с Исус. Дори не допускам, че можем да не бъдем като Юда, който беше критик и предател. Не трябва да бъдем и като учениците, за които служението беше приоритет пред взаимоотношението им с техния Господ. Трябва просто да се поучим от Мария и да изграждаме нашата лична връзка с Исус Христос. Това е Божията воля за всеки един от нас: да имаме лична връзка с Исус Христос. В това е смисълът и на Господната вечеря. Ние трябва да имаме духовна връзка с Исус Христос. Просто да стоим при Неговите нозе; да гледаме Неговите очи; да се взираме в Него; да Го търсим в молитва; да копнеем за Него; да се молим: „Господи, разкрий ми се! Дай ми да Те познавам повече!“ Трябва да видим ценността на това да бъдем с Исус заради самия Него и това не трябва да бъде под външно давление, защото „пасторът каза така“ или защото някой друг „така ми говори“. Ако ти имаш тази лична връзка с Исус Христос, за която говорим, тогава служението заради Него няма да ти бъде трудно. Тогава няма да се замислиш, но ще бъдеш готов да търсиш Бога и ще бъдеш готов да дадеш всичко за Исус.

ДА БЪДЕМ УГОДНИ НА НЕГО

Въпрос номер едно не е: Нахранени ли са гладните? Въпрос номер едно е: Удовлетворен ли е Господ? Във 2 Коринтяни 5:9 се казва, че „било в тялото или извън тялото, ние всякога се стараем да бъдем угодни на Него“.

9 Затова и ревностно се стараем, било у дома или отстранени, да бъдем угодни на Него.

Нека да помислим за това:

Как угаждаме на Господ?
Каква е нашата връзка с Исус?
Какво правим, за да Му бъдем угодни?
По какво се вижда, че Той е на първо място в живота ни?
В какво състояние е нашето посвещение към Него?
Всеотдайни ли сме към Исус Христос?

Исус никога няма да бъде напълно удовлетворен, докато ние не се „прахосаме“ (от гледна точка на другите) за Него. Исус гледа сърцата ни. Той знае до каква степен ние сме Му се посветили и Той не приема нищо по-малко от това, което направи Мария. Затова аз те предизвиквам да провериш отношението и мотивите си. Това е отношението – стопроцентова всеотдайност към Христос.

СЪЗДАВАНЕ НА ДУХОВЕН ГЛАД

Разпространението на благовестието ще бъде съпроводено с това, което Мария извърши (Марк 14:9).

9 Истина ви казвам: Гдето и да се проповядва благовестието по целия свят, ще се разказва за неин спомен и за това, което тя стори.

Благоуханието на Мария никога няма да отмине, защото Исус каза, че това, което тя направи, ще бъде писано и ще бъде разказвано заедно с благовестието, докато Исус дойде втори път. Както Мария „счупи съда“, за да излее мирото, така е нужно нещо да се „счупи“, да се пожертва в твоя живот, за да бъде освободено това благоухание. Изискването за това благоухание е Марк 14:3б – да се „счупи съда“! Когато това се случи, къщата ще се изпълни с благоуханието на Спасителя. В Йоан 12:3 се казва:

Ароматът от счупения съд изпълни цялата къща. Той остана по косите на Мария, защото тя изля мирото и го избърса с косата си. По този начин този аромат мина от Исусовите нозе върху нейните коси и тя го разнасяше, където и да отиваше. Отношението на Мария привлича. Ароматът от счупения съд е ароматът на познаването на Христос, ароматът на всеотдайността към Христос. Във 2 Коринтяни 2:14-17 ап. Павел говори за този аромат:

14 Но благодарение Богу, Който винаги ни води в победително шествие в Христа, и на всяко място изявява чрез нас благоуханието на познанието на Него. 15 Защото пред Бога ние сме Христово благоухание за тия, които се спасяват, и за ония, които погиват. 16 На едните сме смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите животворно ухание, което докарва живот. И за това дело кой е способен?17 Ние сме, защото не сме като мнозина, които изопачават Божието слово, но говорим искрено в Христа, като от Бога, пред Бога.

Когато срещнеш някой, който е наистина посветен на Господ; някой, който намира удовлетворение единствено в Христос, тогава твоите духовни сетива ще доловят неповторимия аромат на Спасителя.

Благоуханието на всеотдайността на Христос може да бъде и върху теб. Чрез това, което направи Мария, Бог иска да ни научи да гладуваме за Него, да имаме тази всеотдайност, която тя имаше, и да бъдем напълно отдадени на Него. Да имаме такава степен на всеотдайност, че да създаваме глад в сърцата на другите за Исус, когато те видят посвещението ни към Него. Да споделяме Исус, присъствието Му, да създаваме молитвена атмосфера и чувство за Него. Да създаваме глад в другите за Бога и за Неговите неща. Когато те видят как Бог ни благославя и как обичаме Господ, те ще бъдат привлечени от Святия Дух и ще започнат да изпитват силен духовен глад за общение с Исус. Тогава Той ще им се разкрие по един невероятен начин.

МОЛИТВА

Боже, благодаря Ти за Твоето Слово. Моля Те да работиш в нашите сърца и да ни направиш хора, които гладуват и жадуват за Теб. Дай да Те обичаме заради Самия Теб, да Ти служим заради Самия Теб. Дай ни да бъдем като Мария, която имаше стопроцентово посвещение, стопроцентова всеотдайност и нейната вяра се разви в едно стопроцентово поклонение. Сто процента глад за Теб. Сто процента отдаденост за Теб. Дай ни това стопроцентово поклонение на Теб.

Господи, направи ни не само да ме общение с Теб, но както ап. Павел казва, да разнасяме аромата от познаването Ти. Дай ни да го разпръскваме, така че другите да бъдат повлиявани от този аромат и да бъдат привлечени към Теб. В името на Исус! Амин!

Facebook