През 1991 година, с Божията помощ бях направил един курс за последователи на Христос. Първата тема, която им преподадох беше тази: „Доказателства за съществуването на Бога“ – как ние да учим другите, че Бог съществува. Най-елементарното нещо, с което трябва да започнем и което трябва да знаем, за да можем да благовестваме, е да доказваме на хората, че Бог съществува. Защото нашата страна е пълна с „православни атеисти“. Когато ги попиташ: „Ти християнин ли си?“, всички казват: „ Християнин съм „. Когато ги попиташ: „Вярваш ли в Бога?“, те отговарят: „Вярвам, че има някаква сила“… и дотук. Защо? Защото четиридесет години по време на тоталитарния режим ние бяхме учени, че няма Бог, че религията е „опиум за народите“, че всичко свързано с Бог и църквата е фалшиво, че всичко е лъжа. Религията на БКП беше атеизма. Именно затова първото нещо, на което трябва да научим хората е, че има Бог. Може да не стигнем дотам, че да им разказваме за Исус Христос, за жертвата, за спасението и т.н. Но първото, най-ранно нещо, което трябва да кажем на хората, е че има Бог.
Защото, това дали има Бог или няма, е променящо живота на хората. В Псалом 14 се казва: „Безумният рече в сърцето си: Няма Бог“. И след това се казва: „Поквариха се…“ (ст.1), „заедно се развратиха (ст.3)… Значи, това дали хората вярват или не в Бога, това има морални последствия в живота на хората.
1 (По слав. 13). За първия певец.
Давидов псалом.
Безумният рече в сърцето си:
Няма Бог.
Поквариха се; сториха развалени дела;
Няма кой да прави добро.
Ако „няма Бог“, значи няма пред кого да отговаряш. Може да си правиш, каквото си поискаш. Щом няма задгробен живот, значи: „яж, пий и си носи новите дрехи“. Щом няма Бог, значи: „Тъпчи другите, не се съобразявай с никого!“. Където няма Бог, там има разврат и всякакво разложение.
И обратно. Където „има Бог“, където има хора, които вярват в Него, там е различно. Там има страх от Бога. Това означава, че хората се боят да не би Бог да ги осъди за постъпките им. Те боят, да не би да има последствия, от това как се отнасяш с другите. Така че, където има знание за Бога, където има вяра в Бога, там има любов, защото Бог е Любов (1 Йоаново 4:16), и Той ни казва да се обичаме (Йоан 13:34). Там има чистота, там има стремеж за свят живот… Не че всичко е съвършено, но нещата са много по-добре там, където хората вярват в Бога. За онези, които отхвърлят съществуването на Бога, се казва (Псалом 14:1-3):
Поквариха се; сториха развалени дела;
Няма кой да прави добро.
2 Господ надникна от небесата над човешките чада
За да види, има ли някой разумен,
Който да търси Бога.
3 Всички се отбиха от пътя, заедно се развратиха;
Няма кой да прави добро, няма ни един.
Така че, онези които не вярват в Бога, те не правят добри неща. И затова е много важно ние да обясняваме на хората, и да им доказваме, че Бог съществува.
Библията сама по себе си не доказва Бога. Тя въобще не прави опит да доказва Бога, защото това би било все едно аз да доказвам, че съществувам. Защо да доказвам нещо толкова ясно и явно. От друга страна, някои казват, че ако Бог би могъл да се докаже, то Той не би бил Бог. Защото Бог е толкова безграничен и толкова над всичко, че Той няма нужда да се доказва. И самия опит да се доказва Бог е нещо смешно. Библията приема Божието съществуване като аксиома, като безусловна предпоставка. Тя направо започва с думите: „В начало Бог създаде небето и земята“ (Битие 1:1). В Библията съществуването на Бога въобще не се подлага под никакво съмнение. Защото, Бог е самосъществуващ, Той е „Вечносъществуващият“. Неговото Име е Яхве – „Аз Съм Този, Който Съм“ (Изход 3:14). Така че всъщност, да се отрича съществуването на Бога, е глупост и „безумие“, и глупав и „безумен“ е онзи, който не вярва в Него. Истинският проблем на такива хора е, че Сатана е заслепил умовете им, за да не ги освети светлината на благовестието, и те да не могат да се спасят (2 Коринтяни 4:3-4).
3 Но ако благовестието, което проповядваме, е покрито, то е покрито за тия, които погиват, – 4 за тия, невярващите, чиито ум богът на тоя свят е заслепил, за да ги не озари светлината от славното благовестие на Христа, Който е образ на Бога.
ИМА ЛИ ТВОРЕНИЕ БЕЗ ТВОРЕЦ?
В това поучение ще се спрем на няколко аргумента, които доказват съществуването на Бога. Аргументите са доказателства в подкрепа на дадено твърдение или теза. Разгледани поотделно тези аргументи може и да не са достатъчни, но всички заедно, взети като съвкупност, те са доказателство за това, че Бог съществува.
Първият от тези аргументи се нарича космологичен аргумент. Космологията е наука, която се занимава с Вселената и с подредеността в Космоса – организацията на звездите, планетите, земята, хората. Всичко това е подредено. Казано най-просто космологичният аргумент за съществуването на Бог е следния:
- Щом има творение, значи трябва да има и Творец.
Нещата в логиката доказват чрез главна предпоставка, второстепенна предпоставка и заключение. Главната предпоставка на този аргумент е следната:
- Всичко, което е започнало, би трябвало да има причина, която да го е накарала то да започне. Всичко, което има начало, би трябвало да е било причинено от нещо. Има ли следствие без причина? Има ли промяна, без нещо да я предизвика? Или може ли нещо да съществува, без да е било причинено.
Второстепенната предпоставка на аргумента е, че
- Вселената има начало. Тя е започнала, тя съществува.
И тогава логическото заключение е следното: След като вселената съществува, то трябва да има адекватна причина за нейното съществуване. За да съществува нещо, то трябва да има причина. Има ли творение без Творец? Може ли нещата, ей така, от само себе си да станат? Вие като готвите, например, боб, може ли той да се сготви ей така от само себе си? Не може. За да стане боба, трябва някой да го сготви. Може ли една къща да се построи от само себе си? Не може. Щом има къща, значи, има и строител, който я е построил. Да вземем за пример човека. След като човекът съществува, значи трябва да има Създател, който да го е създал. Той не може просто ей така да се появи от нищото, защото той е разумно същество. Бидейки човеци, ние можем да мислим, да четем, да се обличаме. Шием си дрехи, строим си къщи. Ние сме организирани. Имаме електричество, интернет, филми, всякакви технологии. Доста вяра се изисква за да повярваш, че всичко това е станало от само себе си. Бог ни е създал разумни.
И така, космологичния аргумент се обобщава в следното: Ако всичко, което съществува си има причина за своето съществуване, а вселената има своето начало, то тогава вселената трябва да има адекватна причина за нейното съществуване. Причина, която да извън нея, причина, която е толкова голяма, че да може да я причини. Повечето хора са съгласни с този космологичен аргумент. Наблюдавайки света, те сами стигат до извода, че има нещо, има някой, който е над всичко около нас, което се вижда. И когато ние ги питаме: „Вярвате ли в Бога?“, много от тях казват: „Да, има някаква сила“. Така че, това е космологичния аргумент: Има ли творение без творец?
ИМА ЛИ ЗАКОНИ БЕЗ ЗАКОНОДАТЕЛ?
Вторият аргумент се нарича „телеологичен“. Тази дума означава изучаване на целесъобразността на нещата. Всичко в този свят има своя ред. Той е целесъобразен. Защо кравата е кафява, яде зелена трева, а пък дава бяло мляко? Има си причина за това. Защо има облаци? Защо вали отново след като веднъж облаците са се изпразнили? Откъде идва водата в облаците? Има кръговрат на водата… Всичко в този свят има някаква цел, някакво предназначение, някакъв смисъл и замисъл. Вижте, например, гените на човека. Всеки човек прилича на родителите си, защото носи комбинация от техните гени. В тази прилика има целесъобразност.
Главната предпоставка на телеологчния аргумент е следната:
- Редът и подредбата на една система, предполагат разумна и целенасочена причина за този ред и за тази подредба.
Този втори аргумент доказва, че „силата“ и „причината“ за които говори космологичния аргумент не е просто някаква сила или някаква причина. Тя е разумна Сила и разумна Причина. Всичко в творението е направено с разум, премерено и с цел.
Второстепенната предпоставка на телеологичния аргумент е, че
- Вселената се характеризира с ред, има си закони.
Така стигаме до втория въпрос, който ни кара да мислим, че има Бог: „Има ли закони без Законодател?“. Ако пуснеш някакъв предмет, той няма да литне нагоре, а ще падне надолу. Защо? Защото е длъжен да се подчини на закона на гравитацията и земното притегляне. Вселената се характеризира с една точна подредба. Забелязали ли сте? Рибите плуват в морето, птиците летят в небето, а животните ходят по земята – има ред във всичко.
И заключението на телеологичния аргумент е следното:
- След като във Вселената има ред и една полезна подредба, следователно тя има една интелигентна и целесъобразна Причина, която е причинила нещата да бъдат точно по този начин, а не да съществуват в състояние на хаос.
Т. е., Бог не е просто „някаква сила“, Той е Интелигентен. Той е Умен. Има разум. Силата не може да има разум. Тока има ли разум? А, когато нещо има разум, това означава, че то е личност. Така че, Бог не е просто някаква сила. Той е Личност. Това е доказателството на този втори, телеологичен аргумент, който се основава на разумната и организирана подредба на света. Ако всичко в този свят е направено разумно и интелигентно, то неговият Автор явно е разумен и интелигентен.
АКО ГО ИМА В РЕЧНИКА, ЗНАЧИ СЪЩЕСТВУВА
Третият аргумент се нарича онтологичен аргумент. Онтологията е науката, която се занимава със съществуването на нещата. Тя изучава самото съществуване като такова. Съгласно онтологичния аргумент за съществуването на Бог, самият факт, че човек има идеята за съществуването на Бог, доказва че Той съществува. Защото помислете.
- Защо му е на човек да вярва в Бог, ако той е грешен?
- Защо му е на един грешен човек да вярва в един праведен Бог?
- Не може ли човек просто да не мисли за Бог?
Но всеки човек мисли за Бога. Всеки човек има идеята, че има Бог. Разбира се, много хора отричат, че Той съществува, но самото съществуване на идеята за Бог, доказва че и Бог съществува. Според този аргумент, самото съществуване на думата „бог“ в речника, доказва че Той наистина съществува. Щом думата за бог съществува, значи и Той съществува. Не може да имаш дума за нещо, което не съществува. Ако има думи като книга, фотоапарат, интернет…значи тези неща съществуват. Ти може да не знаеш какво е интернет, но щом има такава дума, значи интернет съществува. Ако има дума за бог, значи и Бог съществува.
СВИДЕТЕЛСТВОТО НА НАШАТА СЪВЕСТ
Четвъртият аргумент се нарича морален аргумент. Думата „морал“ се отнася за принципите за правилно или неправилно в нашето поведение. И тук виждаме важността на човешката съвест. Всеки човек има съвест. И всъщност, в съвестта на човека Бог е запечатал Своето разбиране за добро и зло. Защото се казва, че съвестта или ги оправдава, или ги осъжда. Така че, този морален аргумент е всъщност и антропологичен, защото антропологията е науката, която се занимава с човека. И това показва всъщност, че човек е интелектуален, интелигентен. Той има морал и следователно и неговия Създател също трябва да е морално Същество. Защото човека е създаден по Божий образ и подобие.
Кардинал Нюман е казал: „Ако не беше гласът вътре в мене, толкова ясен в моята съвест и в мойто сърце, аз бих бил атеист или някой, който вярва в много богове“. За това апостол Павел, когато говори на църквите казва: „на вашите съвести сме познати“. Защо? Защото, съвестта на човека потвърждава, че словото, което Христовите апостоли говорят е истина, и, че то е вярно (2 Коринтяни 5:11).
11 И тъй, като съзнаваме, що е страхът от Господа, убеждаваме човеците; а на Бога сме познати, – надявам се още, че и на вашите съвести сме познати.
До тук казахме, че Бог съществува, защото самата идея за Бог доказва, че има Бог. Второ, не може да има следствие без причина, т.е има една Сила. Но всичко е подредено, следователно тази Сила е разумна. Виждайки и това, че човекът има съвест и съзнание за добро и зло, ние стигаме до извода, че и неговият Създател е морално Същество. Така можем да бъдем сигурни не само, че Бог ни е създал; не само, че Той е Разумен; не само, че е Личност; но и че Той е и морално същество. Самият Той може да отсъжда. Той е Съдия и може да различава доброто от злото. Той е моралният Съдия, пред Когото всеки човек има да отговаря (Евреи 4:13).
Това са четирите аргумента.
- Първият аргумент е космологичния и той е свързан със създанието на всичко. Има ли творение без творец?
- Вторият, телеологичния аргумент поставя следния въпрос: Има ли закон без Законодател?
- Третият аргумент, онтологичния, е за съществуването на самата идея за Бог. Ако самата представа за Бог съществува, значи и Самият Той съществува.
- И четвъртият, моралният аргумент е, че щом човекът, който е създадено същество е морален, то Бог, Неговия творец също е морален.
И така, във всички тези аргументи имаме едно интересно надграждане. Бог е не само Сила, но Той е и разумна Сила или Личност. И накрая, Бог не е само Личност, но Той е морален Съдник и ние ще трябва да отговаряме пред Него.
ЩОМ ОТКЛЮЧВА – ЗНАЧИ, ТОВА Е КЛЮЧА
Последният аргумент за съществуването на Бог, който ще разгледаме е аргумента на съответствието, т.е това, че нещата си пасват само по един единствен начин. Това е като ключа и ключалката. Само един единствен ключ пасва на неговата своята ключалка. Ако с даден ключ не можеш да отключиш, значи този ключ не е за тази врата. Ако ние не вярваме, че има Бог, всичко останало не може да обясни нещата в живота ни и в този свят. Без Бог ние не можем да обясним, защо човек съществува. Ако попитаме един атеист, който не вярва, че има Бог: „Защо съществува човека?“, какво ще отговори той. Преди комунистите казваха, че човек съществува, за да изгради комунизма. Комунизмът е когато обществото се развие до там, че „на всекиму според потребностите и на всекиму според способностите „. Но това е някаква химера, която поради греха, който е в човека не може да бъде достигната – хоризонт, който не се стига. Докато идеята, че има Бог просто пасва на всичко, обяснява всичко – отваря всички врати. Ако човек не вярва, че има Бог, той не може да си обясни защо съществува на този свят. Не може да си обясни защо живее. Какъв е смисъла на живота? Но ако има Бог, всичко става ясно. Бог ни е създал със цел да общува с нас. Ние сме грешни, понеже сме нарушили заповедите Му. Бог ни спасява, за да живеем с Него във вечността и т.н.
С други думи последният аргумент на теизма е хармонията на свързаните факти. Съответствието между тях подкрепя тезата за съществуване на Бога и необходимостта от вяра в Него.
ИСТОРИЯ НЕВЯРНА ИМА ЛИ?
Освен основните аргументи на теизма, има и още няколко допълнителни. Това са например Свещените Писания, Библията. Тя не е написана на едно сядане. Бог е избрал да ни се разкрие в историята. Фактите записани в Библията са исторически. Авторите и получателите на книгите са действителни личности. И в техния живот Бог е вършил чудеса. Израел, Божият народ все още е на тази земя. Историята на евреите е неоспоримо доказателство за съществуването на Бог. Ако нещо се е случило и е станало история, можем ли да кажем, че то не се е случило? Тук не става въпрос за това, че някои хора изопачават историята и я предават по угоден за тях начин. Тук става въпрос за голи факти. Случилото с евреите, фактите от тяхната история доказват съществуването на Бог.
Освен това, самата Библия – като я прочетеш, първо виждаш, че има хармония между отделните й части. Като че ли един автор е писал всичко.
И второ, в Библия има записани пророчества, които са се изпълнили. Така например, има пророчества, че Израил ще бъде заведен в Египет, и че след това ще бъде изведен от там. Това се изпълнява 450 години по-късно. После Бог дава пророчество, че народът му ще бъде заведен в плен на Вавилон. Това се изпълнява. После Бог казва, че ще ги върне обратно в земята им – и това се изпълнява.
Освен за Израел, Божият народ в Библията има пророчества и за Исус Христос. Те също се изпълняват. Исус Христос идва и осъществява изкупителната си мися.
Има пророчества и за Святия Дух. Те също се изпълняват и Той се излива и бива даден на църквата.
Има и пророчества не само за Израил, но и за други народи, които също се изпълняват. Например, има пророчества за Тир и Сидон, че те ще бъдат под вода. И археологията доказва, че това, което Библията казва е вярно. Защото това, което са археолозите са открили напълно потвърждава истинността на Свещените Писания.
Друго доказателство са намерени манускрипти, които се казват Кумранските ръкописи. Кумран е една пещера в Израел и там в едни стомни са били открити свитъци. В тази пещера е живяла една юдейска секта, наречена есеи. На това място есеите съхранявали своите свещени писания. И между тях са открили книги от Библията. Едно овчарче си загубило козата и тръгнало да си я търси. И тъй като помислило, че се загубило в пещерата, хвърлило един камък. И като хвърлило камъка, той издрънчал в една от стомнате. Овчарчето помислило, че е намерило съкровище. Обаче там нямало злато, ами някакви свитъци. Предало ги в музея и тези ръкописи се оказват едно невероятно свидетелство за достоверността на Библията. Оказва се, че късните преписи, с които ние разполагаме и тези, от преди 20 века, си съвпадат напълно – едно към едно. Това означава, че Библията е вярна.
Друго доказателство е личната опитност на вярващия.
Тези последни доказателства са подобни на тези, които се приемат в съда. Когато има налице престъпление и трябва се вземе решение дали даден обвиняем е виновен или не, се взимат предвид два вида доказателства. Едните са веществените доказателства, а другите са свидетелските показания. Когато става въпрос за Бог и история, ние не може да имаме веществени доказателства. Някои хора казват: „Покажи ми Бог“ и ще повярвам. На такъв човек задайте следния въпрос: „Ти вярваш ли, че има Александър Македонски или Омир или Аристотел?“ И той като каже, че вярва, вие му кажете: „Откъде вярваш? Я ми ги покажи!“. Ами то в историята го пишело. Ами то и за Бог пише в историята. По отношение на Бог, ние не можем да се опрем на някакви веществени доказателства. Като ги изключим тях, остават други две -свидетелските показания на апостолите, защото те свидетелстват, че са видели Исус Христос възкръснал от мъртвите и опитността на милионите вярващи, които живеят днес на тази земя. Апостолите свидетелстват за истината, Святият Дух и Църквата също свидетелстват за истината. Свидетелствата на вярващи за отговорени молитви, изцерения и чудеса са безбройни
Така се получава, че ние имаме много свидетели, които твърдят, че има Бог. И това е също нещо, което трябва да убеди хората в съществуването на Бога. Ако човек не вярва, нищо не може да го убеди. Затова апостолите говорят за „покорство“ на „благовестието“, на „вярата“ и на „истината“ (1 Петрово 1:22; Римляни 6:17; Римляни 15:18; 2 Коринтяни 10:5; 2 Солунци 1:8), т.е., приемането на благовестието в крайна сметка зависи не от осъзнаването му, но от решението на волята на отделния човек. Но от друга страна ние сме длъжни като ап. Павел „да убеждаваме човеците“ (2 Коринтняни 5:11; Деяния 18:4) и да им предоставяме разумни и солидни доказателства, за това, че Бог съществува. Решението в крайна сметка е тяхно, но ние сме длъжни да изпълним благовестителския си дълг и да бъдем свободни от отговорността да ги предупредим за опасността от неверието, да бъдем „чисти от кръвта им“ (Деяния 18:6).
Нека да използваме аргументите, които разгледахме когато свидетелстваме на хората. Задавайте им въпросите от това поучение и така ги предизвикайте те да мислят и да разсъждават и по този начин непринудено в тях да се посява семето на благовестието (2 Коринтяни 10:5).
3 Защото, ако и да живеем в плът, по плът не воюваме. 4 Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне крепости. 5 Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа.