АЗ СЪМ ПОДВЛАСТЕН ЧОВЕК

Матей 8:5-13

Иван Желязков

А когато влезе в Капернаум, един стотник дойде при Него и Му се молеше, казвайки: Господи, слугата ми лежи у дома парализиран, и много се мъчи.
Той му казва: Ще дойда и ще го изцеля.
Стотникът в отговор Му рече: Господи, не съм достоен да влезеш под стряхата ми; но кажи само една дума, и слугата ми ще оздравее. Защото и аз съм подвластен човек и имам подчинени на мен войници; и казвам на тогова: Иди, и той отива; и на друг: Дойди, и той дохожда; а на слугата си: Стори това, и го струва.
Исус, като чу това, почуди се, и рече на ония, които идеха изподире: Истина ви казвам, нито в Израиля съм намерил толкова вяра. Но казвам ви, че мнозина ще дойдат от изток и запад, и ще насядат с Авраама, Исаака и Якова в небесното царство; а чадата на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
Тогава Исус рече на стотника: Иди си; както си повярвал, така нека ти бъде. И слугата оздравя в същия час.

Тук се казва, че Исус се почуди. Защо? Защото стотникът показа изключително разбиране за властта. За това негово разбиране той беше даден за пример пред учениците, пред целия Израел и пред невидимия свят. За разлика от дявола, който въпреки че беше бе “печат на съвършенство” (Йезекиил 28:12-15) се провали в областта на покорството и се разбунтува против Бога (Йезекиил 28:17), този човек, независимо, че не беше съвършен, но беше в греховете си, създаден от пръста на земята, разпозна божествената власт на Исус. Разбра, че заповедите, които Христос издаваше биваха изпълнявани от всички – болестите напускаха телата, смъртта си отиваше и идваше живот, демоните му се подчиняваха, бурята утихваше, водата се превръщаше във вино… И за всичко това той само казваше дума. Точно както командирите на стотника му заповядваха и той беше длъжен да изпълни отдадената заповед, без да я умува, без значение как се чувства той или подчинените му, или какво е времето – ден, нощ, горещина, студ, сняг, дъжд. Стотникът знаеше, че ако не изпълни заповедта, която е получил, за него и за подчинените му ще има съответни наказания – а по онова време наказанията са били много сурови, дори до смърт.

Във 9 стих той казва: “и аз съм подвластен”. “Понеже знаят, кой стои над мен, моите подчинени изпълняват волята ми когато им заповядам. Виждам, че над Теб стои много по-старша инстанция – Твоя Небесен Отец – поради това Твоите заповеди биват изпълнявани.” Стотникът разбираше простичката истина, че за да имаш власт и авторитет, трябва да си под власт и авторитет. Той командваше хора във видимия свят. Исусовите заповеди се изпълняваха във невидимия свят, а последствията от изпълнението на отдадените заповеди се виждаха във видимия свят. Без някакво оръжие, само с думи. За това стотникът каза: “кажи само дума – няма нужда да идваш, аз не съм достоен”.

Забележете огромната почит, която стотника показа към Исус, признавайки неговата власт. Някой може да каже: “Какво пък толкова направи този стотник?”. Като военен той трябваше да признава властта само на римския император. Като командир на сто войника сигурно е имал за задача да държи в подчинение определен регион, да защитава римските интереси и да всява респект от императора, който по онова време е бил почитан като бог, наравно с всички други римски богове. Но тук ние виждаме този командир публично да се моли (ст.5), (военните не се молят, те завладяват, в тях е оръжието и силата, те предупреждават и после действат според заповедите), и то да се моли на този, който е поробен – тогава евреите са били поробени и презирани от римляните. За да разберем този жест на стотника трябва да се пренесем в нашата страна по времето на турското робство. Това е все едно турски военачалник на когото е поверена дадена зона, да се помоли публично на някой българин, да каже за себе си, че е недостоен и т.н… Ние даже не можем да си представим какво костваше всичко това на римският стотник. Той видя в Исус властта, а Исус видя в стотника вярата. Почуди се (ст.10), и каза че толкова вяра не е намерил в целия Израел. Исус търси вяра, за да може да ни даде благословения от различен характер. Този римлянин бе даден за пример на една цяла нация, бе записан в Божието слово за бъдещите поколения – да се учим и ние днес на покорство и вяра.

КАК РАЗБИРАМ ВЛАСТТА КАТО ПРОФЕСИОНАЛЕН ВОЕННОСЛУЖЕЩ В ДНЕШНО ВРЕМЕ

Разбирането за властта носи вяра и отговор на молитва, също проява на чудеса и снабдяване на нуждите. Аз искам да споделя как разбирам властта като професионален военнослужещ в днешно време.

Властите (авторитетите) са навсякъде около нас. Ние живеем като се подчиняваме на определени институции, без значение дали това ни харесва или не. Моля се за тези, които ще прочетат тези редове, да видят властите над тях и да ги разпознаят по правилният начин. Веднага бързам да поясня: тук няма да говорим за това как дадена личност узурпира дадено положение в йерархията на властовите структури и използва своето служебно положение за лични облаги.

За да погледнем през очите на римския стотник, бих искал да дам определение за заповед според човешките разбирания, какви са някои наказания за неизпълнението на заповед, и да си направим извод какъв ли ще бъде Божествения критерий. Във войсковите устави и закони е записано:

“Заповед е всяко писмено или устно нареждане от пряк началник към военнослужещ, което е свързано с военната служба и е в съответствие с неговите права и задължения…

Директивите, заповедите или разпорежданията са задължителни за подчинените и се изпълняват безпрекословно, точно и в срок, освен ако не налагат извършване на очевидно престъпление.”

Всяко неизпълнение на заповед води до санкции или наказание, провежда се разследване за причините, довели до неизпълнението на заповедта и се издава нова заповед за наказание. Наказанието има възпитателна сила в себе си и цели да предотврати повторна такава постъпка от същото лице или от околните, които са били свидетели на това деяние.

В наказателния кодекс е записано:

“Чл. 372 ал.1 Който не изпълни или откаже да изпълни заповед на началника си, се наказва с лишаване от свобода до две години.
ал.2 Ако това е извършено от група лица или пред строя или по демонстративен начин, наказанието е с лишаване от свобода от 1 до 5 години.”

Когато в Едем човекът не изпълни Божията заповед, Бог проведе разследване и наказа хората за тяхното непокорство. Сигурно престъплението беше много тежко. Това ще разберем, когато отидем на небето. Но тук виждаме за първи път да се вади оръжие – за да не влезе грехът във вечността (Битие 3:24).

Така Той изпъди Адам; и постави на изток от Едемската градина херувимите и пламенния меч, който се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота.

Инициативата за изтеглянето на меча срещу нечестието, дойде от Божия страна и ние трябва да бъдем подражатели на Него. Да използваме всеоръжието, което Той ни е дал и да бъдем активни да пазим подареното ни от Него спасение.

Тук отново ще цитирам войсковия устав:

“В случай на явно неподчинение, командирът e длъжен да вземе всички необходими мерки за възстановяване на реда в рамките на неговите правомощия…

Да не се оставя нарушение на дисциплината, без да се налага наказание, и постъпка заслужаваща похвала да не се оставя без поощрение(насърчение).”

Исус похвали стотника за неговото разбиране за властта. Как да приложим правилното разбиране за властта в нашия живот – както по отношение на нашето спасение, така и по отношение на покорството ни на духовните власти, които са над нас?

Когато Бог даде заповед ние трябва да я изпълним без да умуваме дали ни изнася или не. В Деяния 17:30-31 ап. Павел казва:

Бог, прочее, без да държи бележка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят, тъй като е назначил ден, когато ще съди вселената справедливо чрез Човека, Когото е определил; за което и е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите.

Тук виждаме издадена заповед от престола на Господаря на вселената, която въобще не подлежи на коментар – тя е задължителна за цялата вселена.

Когато говори за чина и властта, която Бог е дал на Христос, ап. Павел пише (Ефесяни 1:20-23):

и колко превъзходно велика е силата Му към нас вярващите – сила, която е според действуването на могъщата Негова мощ, с която подействува в Христа, когато Го възкреси от мъртвите и Го тури да седне от дясната Си страна на небесата, далече по-горе от всяко началство и власт, сила и господство, и всяко име, с което се именуват, не само в тоя свят, но и в бъдещия. И всичко покори под нозете Му, и постави Го да бъде глава над всичко за църквата, която е Негово тяло, изпълнено с пълнотата на Този, Който изпълнява всичко във всички.

Забележете колко високо е издигнат Христос. Той е далеч по-горе от всичко в този свят, високо издигнат над всяка земна и духовна власт. Със тази власт той е упълномощил своите служители. Църквата е Божествена институция и пасторът е Божий служител с дадена му от Бога власт. Помнете, властта изисква покорство и подчинение. Който се противи на Божията наредба, ще навлече осъждение на себе си (Римляни 13:2).

РАЗЛИКА МЕЖДУ ПОДЧИНЕНИЕ И ПОКОРСТВО

Като военен аз работя с хора и искам да споделя това, което съм забелязал за разликата между подчинение и покорство. Подчинените хора се борят вътре в себе си против състоянието в което се намират. Те се подчиняват, но без вътрешно да са убедени, нямат мир в себе си, нямат и разбиране защо трябва да изпълняват. Но така или иначе властта, която е над тях ги задължава да изпълняват определени дейности. Аз имам подчинени, които когато ги накарам да извършат нещо по служба, веднага си проличава кой изпълнява от сърце и кой с вътрешно недоволство и ропот. В пустинята божиите хора вървяха към обещаната земя и в същото време вътрешно в себе си бяха недоволни, роптаеха, за това и не влязоха. Ти можеш да ходиш на църква, защото знаеш, че там твоята душа получава думи на вечен живот и вътрешно да не одобряваш методите на поучение, хвалението, молитвата, пастора, братята или сестрите и да роптаеш в себе си. Покорните изпълняват указаната им дейност или думите на Исус със вътрешно убеждение, имат мир, изпълняват задълженията си с лекота. Дори и да не разбират всичко, те се доверяват напълно. От там идва и вярата – когато се довериш и изпълняваш думите на Исус, ти ходиш в покорство. Покорството е състояние на твоето сърце и вътрешно убеждение.

Как действа това? Например когато даден учител по география е спечелил сърцето на ученика си, този ученик започва с удоволствие му се покорява, географията му става много интересна и той дори започва сам проявява инициатива за своята подготовка. Друг ученик не може да си обясни защо му е да учи география – той ненавижда предмета, а също и учителя си. На него може да не му харесва, но е длъжен да присъства в час и в себе си таи негодувание. От тук идва и разликата в успеха. На сила хубост не става. Покорните печелят благоволение, подчинените развиват в себе си ропот, който се изказва като недоволство и се проявява в бунт. Всяко непокорство към служителите в църквата, показано или не, е непокорство към Бога. Защото те представляват Неговата институция тук на земята, която е църквата. Защото в църквата ние биваме обучавани как да сме покорни на заповедите, повеленията, наредбите, законите на царството на Исус и как да ги установяваме и прилагаме тук на земята (Матей 6:10).

БЪДИ ВЕЛИКОДУШЕН КЪМ ТВОЯ ЛИДЕР!

Лидерът сигурно допуска грешки, понеже е също несъвършен. Както тебе, и той не се е родил научен, и също като тебе се учи, (и пак ще умрем ненаучени). Но чрез твоята простителност ти му дай възможност да порасне. Ако аз и ти сме несъвършени, то оръжието простителност е съвършено, защото произлиза от самия Бог. Ако някой допуска грешки, ти пък пораствай в простителност и ще бъдеш благословен. И ще разпознаеш видението и дарбата, чрез която Бог изгражда църквата си чрез него, като съкровище в пръстен съд.

Много хора не разбират властта и навличат на себе си осъждение, те са в ропот и бунт срещу лидера. Независимо, че отвън изглеждат добре и ходят на служби из целият град, отвътре започват да развиват духовни болести, които ако не бъдат изцерени или изрязани, ще доведат до духовна смърт и загуба на спасението, а именно това е целта на дявола. Както Адам и Ева бяха живи по плът, но мъртви по дух , т.е. отделени от Бога. И битието им тръгна в нежелана от тях посока, трябваше да се подчиняват на новата, наказателна заповед, която дойде от Бога.

Има един специалист по бунтовете и разцепленията – това е дявола. Първо в небето се появи гордост, разцепление, бунт, завличане на 1/3 от ангелите, създаване на царство на Сатана със свои правила, и накарая – кражба на властта над цялата земя от човека. Бог е много чувствителен на тази тема. Виждаме, че за непокорство и бунт имаше много здрави и дисциплиниращи заповеди.

КАКВА ВЛАСТ ИМА ПАСТОРА?

Първо, пасторът може да те изгражда (Ефесяни 4:11-15):

И Той даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители, за делото на служението, за назиданието на Христовото тяло, с цел да се усъвършенствуват светиите; докле всички достигнем в единство на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота; за да не бъдем вече деца, блъскани и завличани от всеки вятър на учение, чрез човешката заблуда, в лукавство, по измамителни хитрости; но, действуващи истинно в любов, да пораснем по всичко в Него, Който е главата, Христос,

Второ, пасторът има власт като жив камък да те одялква чрез словото, което идва от Исус и да те насочва за твоето място в църквата (1Петрово 2:5):

и вие, като живи камъни, се съграждате в духовен дом, за да станете свето свещенство, да принасяте духовни жертви, благоприятни на Бога чрез Исуса Христа.

Трето, пасторът бди за душата ти, има отговорност пред Бога за теб (Евреи 13:17):

бъдете послушни на вашите наставници и покорявайте им се, (защото те бдят за душите ви, като отговорни за тях), за да изпълнят това бдение с радост, а не с въздишане; защото да бдят с въздишане не би било полезно за вас.

Ако не им се покоряваме ние губим и това не е полезно за самите нас.

Четвърто, пасторът има власт да те дисциплинира. Тук някой може да каже, че той е царско свещенство и цар и свещеник според 1 Петрово 2:9 – само, че зависи къде си прокарваш път с този стих. Ако се опитваш да бъдеш равен с лидера, това е много зле за теб, защото се поставяш в позиция, в която Бог не те е поставил. Също, ако искаш да първенствуваш, тук ти започваш да оценяваш духовната обстановка, да изказваш насоки за водене на църквата, разпространяваш твои разбирания за определени движения на Святия Дух, даваш рецепти защо няма чудеса и проявления на дарбите и си издигаш собствен стандарт, с който искаш да коригираш лидера, което естествено не е от Бога. Защото Неговият метод на работа не е такъв. Ако Бог иска да коригира лидера си, ще го направи чрез някой, който е равен на него по власт или по-старши. Не може овцата да каже къде да я водят и как да я хранят и накъде да се движи стадото. В личният си живот някои имат повече опит и те са длъжни да го споделят за насърчение, но не и да го налагат.

Ти наистина си цар и свещеник в твоя дом, защото там имаш власт и законно си поставен от Бога. Имаш власт над дома си (как да обработваш и пазиш градината си). Да искаш мъдрост и да я прилагаш, отговорността е твоя, можеш да възпитаваш дома както Бог възпитава тебе. Ти установяваш царството в твоят дом, като бъдеш учен чрез лидера в църквата. Той сее семето от небето – твой е избора да го вярваш и прилагаш с дълготърпение, или да отхвърляш и с ропот да търсиш бързи резултати. Хубавите работи стават бавно, “как расте семето, ти не знаеш”. Но, ако не разбираш, че си подвластен и не се покоряваш, в твоето сърце започва да зрее ропот.

РОПОТЪТ СРЕЩУ ЛИДЕРА Е РОПОТ СРЕЩУ БОГА

Във Второзаконие 1:27 се казва:

Роптахте в шатрите си!

Ти си шатър, още повече – храм на Святия Дух. Ропотът не е мир, не е правда, не е радост, той незаконно иска да се настани в сърцето ти. Не му позволявай да краде от твоето наследство. Смачкай го с дълготърпение!

Ропотът може да е насочен към лидера. В Изход 16:2 четем:

А в пустинята цялото общество израилтяни роптаеха против Моисея и Аарона.

Тук виждаме как ропотът срещу лидера се идентифицира с ропот срещу Бога, понеже лидерите бяха поставени в позиция на власт (Изход 16:8-12):

Моисей още рече: Това ще стане, когато Господ ви даде довечера месо да ядете, и на утринта хляб до ситост; понеже Господ чу роптанията ви против Него. Защото що сме ние? Роптанията ви не са против нас, а против Господа. И рече Моисей на Аарона: Кажи на цялото общество израилтяни: Приближете се пред Господа защото Той чу роптанията ви. А докато Аарон говореше на цялото общество израилтяни, те обърнаха погледа си към пустинята, и, ето, Господната слава се яви в облака. И Господ говори на Моисея, казвайки: Чух роптанията на израилтяните. Говори им така: Довечера ще ядете месо и на утринта ще се наситите с хляб; и ще познаете, че Аз съм Господ вашият Бог.

Тук въобще няма да правя някакъв коментар, словото е достатъчно категорично (1Кор. 10:10-12):

Нито роптайте, както възроптаха някои от тях, и погинаха от изтребителя. А всичко това им се случи за примери, и се написа за поука нам, върху които са стигнали последните времена.Така щото, който мисли, че стои, нека внимава да не падне.

Ропотът води до падане. Дисциплината те задължава като христов воин да ходиш в единство. Ропотът не води към единство, нито дава плодове – любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание. Ропотът те прави безплоден, а Исус каза някои слова за безплодната пръчка и смокиня… Ние добре ги знаем тези стихове, които говорят за отсичане. Ако ти си роптател, чрез теб се разколебават хора и тогава влизаш под стиха, който се намира в Галатяни 5:12:

Дано се отсечаха ония, които ви разколебават.

СТЕГНИ СЕ!

Как тогава да живеем под власт и авторитет така, че Исус да се почуди и да ни даде за пример на други хора? Да вземем няколко примера. Първо, Лука 17:7-10:

А кой от вас, ако има слуга да му оре или да му пасе, ще му рече веднага, щом си дойде от нивата: Влез да ядеш? Напротив не ще ли му рече: Приготви нещо да вечерям, стегни се та ми пошетай, докато ям и пия, и подир това ти ще ядеш и пиеш? Нима ще благодари на слугата за дето е извършил каквото е било заповядано? [Не вярвам]. Също така и вие, когато извършите все що ви е заповядано, казвайте: Ние сме безполезни слуги; извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим.

Забележете, че този слуга цял ден е работил тежка физическа работа. Връща се у дома уморен, но въпреки това преди самия той да седне да яде и да си почине, той трябва да се погрижи за вечерята на господаря си и да го изчака да свърши с нея – трябва да изпълни заповедите му, и да го направи безропотно. Слугата е длъжен да върши работата си, без да търси равенство с господаря, дори да е много изморен и да е на предела на силите си. Христовият призив в 8 стих е: СТЕГНИ СЕ! и продължавай да служиш!

ПОКОРСТВОТО ВОДИ ДО ПОВИШАВАНЕ И ВЪЗДИГАНЕ

Праведният слуга спечелва доверието на господаря си. Той има достъп до всичко, но то не е негово (Битие 39:3-6):

И като видя господарят му, че Господ бе с него, и че Господ прави да успява в ръката му всичко, което вършеше,Иосиф придоби благоволение пред очите му и му служеше; и той го постави настоятел на дома си, като предаде в ръката му всичко, което имаше. И откакто го постави настоятел на дома си и на всичко, което имаше, Господ благослови дома на египтянина заради Иосиф; Господното благословение беше върху всичко, що имаше в дома и по нивите. А Петефрий остави всичко що имаше в Иосифовата ръка, и, освен хляба, който ядеше, не знаеше нищо за онова, което притежаваше. А Иосиф беше строен и красив.

Йосиф бе поставен от роб до настоятел на дома. Всичко бе в неговата ръка, без съпругата на господаря му. Естествено, точно там той беше изкушен. След като продължи в покорство, обаче, той бе поставен да бъде втори след фараона.

ПОКОРСТВОТО НОСИ БЛАГОСЛОВЕНИЕ, НЕПОКОРСТВОТО – ПРОКЛЯТИЕ

Агар се покори на Сара заради Господа. Тя бе правилно коригирана, върна се и се покоряваше на господарката си. Тогава влезе в изпълнение благословението за нея и Исмаил (Битие 16:9-10):

А ангелът Господен й рече: Върни се при господарката си, и покори се под властта й. Ангелът Господен тоже й рече: Ще преумножа потомството ти, до толкоз, че да не може да се изброи, поради своето множество.

Ако Исус е направил толкова много за нас, ние заради Него не може ли да се покоряваме на водачите си, ако и да не са съвършени и във взаимна прошка да растем в Неговата благодат, като имаме Него за пример в съвършенство?

Елисей слугуваше на Илия, като го следваше и покорявайки му се, той се учеше, като гледаше как Илия се покорява на Бога (3 Царе 19:21). Не случайно Елисей имаше такива резултати в служението си. За разлика от него неговият последовател Гиезий само се наричаше слуга, подчиняваше се на пророка, но не му бе покорен в сърцето си. Гиезий слагаше своето мнение над мнението на господаря си, работеше подмолно зад гърба му и се опитваше да го лъже (4 Царе 5:26).

И Елисей му каза: Не отиде ли сърцето ми с тебе, когато се върна човекът от колесницата си за да те посрещне? Време ли е да приемеш пари и да приемеш дрехи, маслини и лозя, овци и говеда, слуги и слугини?

Не беше време за подаръци. Бог се движеше във висшите държавни структури и обръщаше сърцето на министъра на отбраната на съседната държава и може би се раждаше съживление в съседна Сирия. А Гиезий, веднъж свършила официалната церемония по изпращането на висш държавен служител, се затича да проси като някой клошар – излагайки себе си, авторитета на пророка и съответно авторитета на Бога. За това той бе проклет с проказа, даже и потомството му.

Когато ти се покоряваш на властта и заповедите, ти служиш на Бога и чрез покорството се противиш на дявола. Твоето покорство към лидерите и Бога е съпротива срещу дявола. Когато роптаеш и се бунтуваш дявола те подчинява с непокорство и тогава ти се противиш на Бога. В Яков 4:7 се казва:

И тъй, покорявайте се на Бога, но противете се на дявола, и той ще бяга от вас.

Какво ще оставим на децата, които растат в нашите шатри, като пример. Ропот и неуспехи, както Гиезий, проказа и провал, или ще видят в нас едни покорни слуги, които може би понякога са подиграни и презрени, но които придобиват благоволението на Господаря на вселената и имат победа във всяка област на живота. Така разбирам властта като един съвременен десетник.