Както светкавица, която прорязва нощното небе -- така Илия се появява на сцената в царския палат на Ахаав и започва своето служение.
Кой е Илия? Нищо не ни се казва за него, освен че е един галаадец от Тесви. Като че ли разказвачът следва думите на Исус: "По плодовете им ще ги познаете". Той не ни казва предварително кой и какъв е Илия, а ни оставя сами да си извадим заключения за характера му, като ни разкаже за делата му. До края на тази глава вече разбираме кой е Илия - Божий човек и пророк, който говори вярно Господното слово. В ст.24 след възкресението на сина й, Сидонската вдовица му казва: "Сега познавам, че си Божий човек, и че Господното слово, което говориш, е истина." Ето затова аз наричам тази глава "визитката на пророк Илия". В нея се запознаваме с Илия и разбираме, че той е Божий пророк, въпреки че цар Ахаав и останалите израилтяни първоначално не му вярват. Името на Илия означава "Бог е Йехова" и това е истината, която той се бори да утвърди.
Какво можем да научим за Бога от "визитката на Илия"? Какъв е Бог? Какво може да прави Той? Какво е отношението Му към нас? Това са въпросите на които можем да намерим отговор в тази глава.
До този момент Илия е неизвестен. Ние не знаем нищо за него. Въпреки това, той се изправя пред Израилевия цар и властно го уведомява, че това дали ще вали или не зависи от сега нататък ще зависи от неговите заповеди.
Това не е диалог, а една декларация от страна на Илия, която не очаква отговор. Илия прави едно много силно изявление по отношение на валежите - дъжд и роса. През следващите - забележете не дни, а години - няма да падне и капка от небето.
Това беше една невероятна и безмилостна суша. Защо суша? Отговорът намираме в края на предната 16 глава (ст.28-33).
Ахаав беше името на царя пред когото се яви пророк Илия. Какъв беше този цар? Той беше най-лошия Израилев цар. В допълнение на поклонението пред златните телета, които Еровоам беше поставил в Дан и Вирсавее, под влиянието на жена си Езавел, която беше езичница, Ахаав въведе и идолопоклонството пред Ваал.
Цар Ахаав беше изоставил поклонението пред Йеова, Израилевия Бог и беше започнал да са покланя на Ваал. А Ваал беше бог на дъжда и плодородието. Сега, обаче, Илия идва и казва, че затваря небето и Ваал повече няма да може да дава дъжд. С това той демонстрира, че валежите не идват от Ваал, а от Йеова, Израилевия Бог.
Това беше нещо, което беше предсказано в Божия Закон. Във Второзаконие 11:13-17 четем:
Тази суша е описана във Второзаконие 28:23-24 така:
Кога идва "суша" в живота ни? Когато се отклоним от Бога и започнем да служим на други богове - на богове, които не са богове но са заели първото място в живота ни. Тогава Бог в ревността си се отдръпва и скрива лицето си от нас. А това е най-лошото, което може да ни се случи. Бог е любов, но той е и "огън пояждащ" - Бог ревнив. В Изход 34:14 се казва:
Божията ревност не е нещо, което е само старозаветно. В Новия Завет ап. Яков казва (Яков 4:4-5):
Не казва ли същото и ап. Павел (1 Коринтяни 10:21-22)
Ако дойде "суша" в живота ни, ако се чувстваме слаби и отпаднали, ако нямаме желание за нищо, какво трябва да направим, за да може Бог да прекрати тази суша? Да се покаем и да се обърнем към Него с цялото си сърце. Ако се чувстваш отпаднал, покай се за греховете си, обърни се отново към Бога с всичката си воля и започни да Го търсиш! Обяви пост. Ако ти се приближиш при Бога, и Той ще се приближи при теб (Яков 4:8-10)! В Исая 58:8-9 се казва, че ако постиш така, както е угодно на Бога:
Нека Бог да ни помогне. Да не изпадаме в идолопоклонство. Де не си мислим, че благословенията в живота ни идват от някъде другаде, когато всъщност Бог е нашия източник. Трябва да знаем, че Бог е ревнив Бог, който се дразни от това, че го оставяме и често употребява "крути мерки" за да ни върне при себе си.
Представяте ли си колко ядосани са били Ахаав и Езавел на Илия за това, че е затворил небето да не вали роса или дъжд? Веднага те започват да търсят Илия за да го накажат, но Бог го скрива.
В следващата, 18 глава, домоуправителят на Ахаав, който се казва Авдия казва на Илия (ст.10):
Бог, обаче беше скрил своя служител така, че никой да не може да го намери. Илия си стоеше сам при потока Херит и никой не знаеше къде е.
Това, че Илия се скри от народа като че ли символизираше и това, че Бог беше обърнал гръб на народа си и беше скрил лицето си от людете си поради тяхното идолопоклонство.
Така че Илия живееше в усамотение край потока Херит.
Враните или гарваните са включени в списъка с нечисти птици (Левит 11:15). Те са птици, които се хранят с мърша. Когато кацнат върху трупа на умряло животно или човек те първо изкълвават очите му. Интересно, защо Бог нареди точно на тези животни да носят на Илия не само хляб, но хляб и месо, по два пъти на ден? Това беше едно голямо чудо. Представяте ли си колко тъжни са били гарваните? Противно на естеството си, вместо да изядат хлябът и месото, които намираха, те ги донасяха на Илия и му ги сервираха.
И на Илия си му беше добре - хранеше се редовно с хляб и месо и си пиеше вода от потока. Но една сутрин като се събуди се сблъска с една неприятна изненада. Казано на съвременен език той "отиде да си измие зъбите, а водата беше спряла".
Пресъхването на потокът е показателно за степента на сушата. Вече трябва да е минало доста време от началото на сушата и гладът е настъпил с цялата си сила.
Понякога и в нашия живот като че ли потокът ни пресъхва. Ние сме били изпратени от Бог на дадено място и Бог е обещал, че ще снабдява нуждите ни там, но после като че ли потокът пресъхва. Какво трябва да правим тогава? Това, че потокът е пресъхнал, означава ли че Бог не ни е изпратил на това място? Това, че потокът е пресъхнал, означава ли че Бог е престанал да се грижи за нас. Не. Това, че потокът е пресъхнал, значи, че трябва отново да отидем при Бог и да поискаме от Него ново и свежо водителство за живота си.
Така че, ако се чувстваш жаден, недей да се вайкаш, а по-добре започни да се молиш за водителство и попитай Бог накъде да се насочиш, за да изпълниш волята му за живота си! Той ще ти отговори, точно така, както отговори и на Илия.
Като че ли Бог изчаква кризата да настъпи с пълната си сила за да изяви силата си над Ваал. Защо Бог изпраща Илия точно в Сарепта? Сарепта е финикийско средиземноморско пристанище. Днес това място се нарича Сарафенд, и е едно село върху хълмовете на крайбрежието. Но защо Сарепта? Тя се намира точно между Тир и Сидон - в самия център на култът към Ваал. Самата Езавел беше от Сидон - тя беше "дъщеря на сидонския цар Етваал" (3 Царе 16:31). Там, където от Ваал се очаква да снабдява масло и брашно те липсват, но Бог промисля за Илия именно там.
Защо точно при вдовицата? Може би защото Бог се прославя тогава, когато немощните и слабите преживеят Неговите чудеса и техните нужди биват снабдени.
Представяте ли си какво би станало, ако Бог не беше пратил Илия при тази жена за да го храни тя. Тя би приготвила последното ястие за семейството си и след това би умряла от глад. Бог, обаче, не желаеше това да се случи.
Това беше един много сериозен изпит за бедната вдовица. Тя беше поставена пред избор. Дали да се довери на един човек, когото никога не беше срещала или да му обърне гръб? Дали да повярва на един Бог, когото никога не беше познавала или просто да отмине? Дали да почете Бога като се погрижи първо за служителя му или да си изяде шепата брашно и да умре. Тази малка питка, която Илия я молеше да омеси първо за него беше като един хлебен принос пред Господа - една жертва, която демонстрира поклонение пред Богът на Израил.
Тук Илия пророкува за втори път и пророчеството отново е свързано със сушата. До края на сушата Бог "Делвата с брашното няма да се изпразни, нито стомната с маслото ще намалее".
Бог извърши едно невероятно чудо на снабдяване за Сидонската вдовица. Но то беше и с нейно участие. Тя трябваше първо да го почете с мъничкото, което й беше останало. Когато Илия й поиска една малка питка първо за него, тя не се поколеба. Беше бърза да се покори - и преживя чудото. Това се иска и от нас, ако желаем да опитаме от Божията чудотворна мощ - не да философстваме, а да бъдем бързи да почитаме Бога - не само с устата си, но и с имота си. В Притчи 3:5-10 се казва:
Не се ли случва същото и с нас? Понякога, когато всичко е наред, изведнъж се случва нещо необяснимо, което като че ли събаря вярата на в Бога. Дори още като продължаваха да ядат от Божието брашно и масло, нещо лошо и необяснимо се случи. Синът на вдовицата се разболя, и болестта бе толкова люта, че отне живота му.
По някаква причина Сидонската вдовица смяташе, че едва ли не Илия е виновен за смъртта на сина й. Илия, обаче, не й отговари, вместо това представи ситуацията пред Бога. Може би именно това трябва да правим и ние когато се сблъскаме с трагични ситуации - не да търсим кой е виновен, а да се молим.
Тук имаме привилегията да чуем една от молитвите на Илия. Илия е съвсем искрен и прям в своето обръщение към Бога.
Въпросът, отправен към него, Илия препраща към Бога. В тази своя молитва Илия като че ли упреква Бог за това, което се е случило. Но, Бог не му се разсърди. Той никога не ни се ядосва, когато изливаме мъката на душата си пред Него.
След свърши с упрека си, Илия изиска душата на момчето обратно.
Това възкресение е уникално, понеже това е първият случай в Библията при който се споменава възкресение на мъртвец. Забележете, какво става при смъртта. Смъртта не е край на живота ни. Човекът не е само тяло, той има и душа. И именно душата е тази, която дава живот на тялото.
Бог не отговори на Илия с думи, а просто изпълни просбата му. Душата на момчето се върна в него и то оживя.
Тук виждаме, че не само Илия слуша Господното Слово и го изпълнява дословно, но и Бог отговаря на молитвите на Илия. Това може да бъде едно добро насърчение за нас. Ако ние сме покорни на Бога, то и нашите молитви ще бъдат чути.
Бог е милостив Бог. Той е жив Бог. Той слуша и отговаря на молитви. За него няма невъзможно нещо. Дори да се случи и най-лошото, в отговор на молитва Бог може да се намеси и да преобърне трагедията в празник. Въпросът е, обаче, всяка ситуация, за която нямаме отговор, да бъде представена пред Него, пред Богът, "Който съживява мъртвите, и повиква в действително съществуване онова, което не съществува" (Римляни 4:17).
Когато Илия каза на Сидонката: "Виж, синът ти е жив", тя отвърна с една проста изповед на вяра:
Сега, след като е опитала Бога не само в чудотворното запазване на живота на нея и семейството й, но и във възкресението на свидната й рожба, тя се обръща от Ваал към Йеова. Нейните думи са като едно предзнаменование за отговора на народа когато по-късно Бог отговаря с огън на молитвата на Илия. Тогава хората падат на лицата си в поклонение и възкликват (3 Царе 18:39):
Като че ли именно затова е написана цялата тази глава - за да разберем и ние кой е Илия и кой е живия Бог.
След като вече всички знаеха кой е Илия и след като бяха минали три години от сушата Бог изпрати слугата си, вече като утвърден Божий пророк отново да продължи служението си към народа. Той отново беше на път да се яви пред цар Ахаав. Но, ако преди никой не знаеше нищо за него, до това време Илия вече беше извършил три чудеса, които бяха станали всеизвестни:
Всяко едно от тези три чудеса има своето дълбоко значение.
Затварянето на небето демонстрира Божия гняв срещу идолопоклонството и неговата любов и ревност към народа му. Ако има "суша" в живота ти, то приеми я като призив за покаяние. Покай се и се обърни към Господа с цялото си сърце!
Умножаването на брашното и маслото е чудо на промисъл и снабдяване, което показва, че Бог се грижи за бедните и социално слаби хора, и ако положим упованието си в него никога няма да бъдем разочаровани. Ако желаеш да опиташ Божието снабдяване в живота си - не имай себе си за мъдър - почети го с това, което имаш!
Възкресението на момчето на сидонската вдовица е чудо, което ни показва, че Бог отговаря на молитви и за него няма невъзможно нещо. Той е Бог, който възкресява мъртвите. Ако има нещо в живота ти на което не можеш да отговориш - представи го пред Бога - за Него няма невъзможно нещо!
Йеова, Израилевия Бог, Той е живия Бог, Той заслужава нашата любов и преклонение. Нека само на Него да бъде славата!