Днес е Петдесятница и аз бих желал да прочета текстът от Божието Слово, който е поводът за този празник. В Деяния 2:1-4 четем:
1 И когато настана денят на Петдесятницата, те всички бяха на едно място. 2 И внезапно стана шум от небето като фученето на силен вятър, и изпълни цялата къща, гдето седяха. 3 И явиха им се езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях. 4 И те всички се изпълниха със Светия Дух, и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше да говорят.
Петдесятница беше един юдейски празник. Бог го беше заповядал в Закона. Той беше петдесет дни след пасха и освен това беше празник на жътвата. Но за нас е по-важно това, че на този празник Бог изля Святия Дух върху църквата. Шумът от фученето на силен вятър и огнените езици свидетелстваха за идването на Святия Дух. А самото изпълване с Духа беше засвидетелствано с чудото на говоренето на непознати езици. Апостолите започнаха да говорят езици, които никога дотогава не бяха говорили. Това не бяха думи, които те самите си измисляха, а Духът говореше в тях. Тази опитност продължава да бъде в сила и днес. Всеки, който е повярвал в Исус Христос и се е покаял за греховете си, може да покани Святия Дух в сърцето си, може да се моли и да бъде кръстен със Святия Дух, със същия Свети Дух, който изпълни апостолите, да живее с Неговата сила, да служи на Бога и да свидетелства за Христос.
Днес бих искал да поставя пред вас три съвсем практични въпроса относно Святия Дух. Желая да ви ги представа в самото начало, понеже те са изключително важни и аз настоявам вие да търсите техните отговори не само сега, но винаги:
Първият въпрос е "Кой е Святия Дух?" В текста, който прочетохме се казва, че всички се изпълниха със Святия Дух. Но кой е Святия Дух?
Вторият въпрос е "Какъв е Святия Дух за нас?" Ако знаем кой е, добре, но какви са нашите взаимоотношения с Него? Какво е отношението на Святия Дух към нас? Какво може и какво желае да прави Той в живота ни? А и какво трябва да бъде нашето отношение към Него?
Третият въпрос е "Как да общуваме със Святия Дух?" Или как да си сътрудничим със Святия Дух за извършването на Божията воля и за напредъка на Божието царство? Защото Святия Дух желае да работи всеки ден в живота ни. Ние трябва да знаем как да си сътрудничим с Него, как да си взаимодействаме, как да бъдем съработници на Святия Дух, как да бъдем използвани от Него?
Първото нещо, което трябва да знаем за Святия Дух е, че Той е личност. Той не е само някаква "сила", въпреки че Святия Дух има сила и Той е Божията сила. Но, освен това, Той е и личност. "Личност" е някой, който има ум (интелект), чувства (емоции), воля (желания), някой, който е "някой", а не "нещо". Той не е "то", а "Той".
В Божието Слово виждаме, че Святия Дух има ум. В Римляни 8:27 се казва, че Бог "знае какъв е умът на Духа". Святият Дух има ум. Това означава, че Той може да мисли, може да разсъждава, може да планира, може да преценява. В 1 Коринтяни 2:11 се казва, че Духът има знание. Там се казва, че "никой не знае какво има у Бога, освен Святия Дух".
Освен ум и знание, Святият Дух има също и воля, защото се казва, че Той разпределя дарбите си така, "както Му е угодно". На един му е угодно да даде "слово на мъдрост", на друг - "слово на знание", на друг - "пророчество". И ап. Павел казва, че всички тези дарби се разпределят от Духа така, "както му е угодно" (1 Коринтяни 12:11). Така че, Духът има воля.
Освен ум и воля, Духът има и чувства, защото в посланията се говори за Неговата любов. Например в Римляни 15:30 ап. Павел използва израза "любовта на Духа". И знаете, че плодът на Духа е любов (Галатяни 5:22). Така че, Святият Дух може да обича. Освен това, Той може да бъде наскърбен. В Ефесяни 4:30 ап. Павел казва: "не оскърбявайте Святия Божий Дух".
От Божието Слово разбираме, че Святият Дух има ум, воля и чувства - качества на личността. Освен това на няколко места в Деяния на апостолите Лука казва, че Святият Дух "говори" (Деяния 8:29;10:19). Една "сила" не може да ти говори, но една "личност" - може. Също виждаме, че ап. Йоан използва местоимения в мъжки род, когато говори за Святия Дух, докато думата "дух" на гръцки е в среден род. Думата "дух" на гръцки е "пнеума" и тя е в среден род. Но Йоан използва за Духа "Той". Не казва "то", а "Той". Това не е граматична грешка, но показва, че Йоан възприема Святия Дух като личност.
Святият Дух е не само личност, Той е божествена личност. Първо, това се разбира по Неговите имена. Той е наречен "Божият Дух" или "Духът на Бога". Наречен е "Духът на истината", "Духът на Христос", "Духът на Сина", "Духът на живия Бог". Освен това, Святия дух има "атрибути" или качества на божество, качествата на Бог. Той е всезнаещ. Никой не знае какво има у Бога, освен самия Дух на Бога. В Исая 40:13 се казва:
13 Кой е упътил Духа Господен,
Или като съветник Негов Го е научил?
Святият Дух знае всичко. Никой не може да Му каже нещо, което Той не знае. Освен, че е всезнаещ, Святият Дух е и вездесъщ, това означава, че Той присъства едновременно навсякъде. В Псалом 139:7-10 Давид казва:
7 Къде да отида от твоя Дух?
Или от присъствието Ти къде да побягна?
8 Ако възляза на небето, Ти си там;
Ако си постеля в преизподнята, и там си Ти.
9 Ако взема крилата на зората
И се заселя в най-далечните краища на морето,
10 И там ще ме води ръката Ти,
И Твоята десница ще ме държи.
Така че, Святият Дух е всезнаещ, Той е вездесъщ, Той е всемогъщ. В Псалом 104:30 се казва, че Духът е, който създава всички Божии творения и който "подновява лицето на земята". А в Захария 4:6 където пророк Захария пророкува на Зоровавел за построяването на втория храм, той вижда във видение един светилник. Тогава пита Бога "Какво е това?" Бог му отговаря:
6 Не чрез сила, нито чрез мощ,
Но чрез Духа ми, казва Господ на Силите;
Святият Дух е всемогъщ. Чрез Него може да се случи всичко, защото за Него няма невъзможно нещо. И накрая, Святият Дух е вечен, защото в Евреи 9:14 Той е наречен "вечен", където се казва, че Христос принесе Себе Си в жертва "чрез вечния Дух".
Така че, в Божието Слово намираме стихове и места, които ни посочват, че Духът има качествата или атрибутите на Бог. Той е всезнаещ, вездесъщ, всемогъщ и вечен. И същият този Дух действа днес в църквата. Не е ли чудесно всичко това?
Вижте, има връзка между Отец, Сина и Святия Дух. Те имат едно и също естество, една и съща природа и същност ("усия"). В същото време, те са три различни лица ("ипостаса") на единият, единен и единосъщен Бог. И трите лица на Светата Троица действат заедно в мисията на спасение на човечеството. В Исая 58:16 се казва, че когато Исус беше изпратен на земята, Той беше изпратен от Отец, но не само от Отец, а и от Духа.
16 Приближете се при Мене, чуйте това;
От начало не съм говорил скришно;
Откак стана това, Аз бях там;
И сега ме прати Господ Иеова и Духът Му.
Това са думи на Божия Служител, който в Исая е Месия, или Христос. От тях разбираме, че Бог Син е изпратен на земята от Бог Отец и от Бог Дух. По късно четем, че Отец и Синът изпратиха Духът на земята. Така че, виждаме, че Те Тримата действат заедно.
В ранните години на църквата е имало спорове относно Святия Дух и това е довело до различни събори, където са се обсъждали тези теми. В резултат е бил написан "Атанасовския символ на вярата". Той се занимава точно с въпроса с триединството. В него се казва така: "Ние се покланяме на един Бог в триединство (Не трима бога, а един Бог, и този Бог е триединен), и триединство в единство. Не бъркаме личностите, нито разделяме същността им. Защото има една личност на Сина, друга на Отец, друга на Святия Дух (Бог съществува в три лица), но божеството на Отец, на Сина и на Святия Дух е все същото, славно еднакво и величествено съвечно."
Така че, когато говорим за Святия Дух, ние имаме в предвид Третото Лице на Бога. Трите лица имат една и съща божествена същност, която притежават единствено Те, Те са един Бог, но ние ги различаваме и разграничаваме - една е личността на Отец, друга е личността на Исус, трета е личността на Святия Дух. Единството е в същността, в силата и във волята им. Никой не действа самостоятелно или против другия. Винаги са в съвършено единство на целите, намеренията и действията си. Никой от Лицата на Троицата не прави нещо без другите две Лица да Го подкрепят. Това е съвършената любов, която е между трите Личности на Троицата.
Въпреки единосъщието и равният си статут в Троицата, всяко едно от Лицата на Бога има своята функция. Те са различни. Това, което е характерно за Святия Дух е, че Той е най-нежната, чувствителна и лесно ранима Личност на Троицата. Защото Господ Исус каза, че всяко богохулство на човеците ще се прости, дори хулата против Човешкия Син, но не и хулата против Святия Дух. Защото, Той е най-нежен, най-лесно раним. От Исая 63:10 разбираме, че Духът може да бъде "оскърбен". Разбира се, това може да се приеме като "антропоморфизъм" - изразно средство при което на Бог се приписват човешки качества. Но независимо от това, този израз показва чувствителността на Святия Дух. Същото се казва и в Евреи 10:28-29.
28 Някой, който е престъпил Моисеевия закон, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели; 29 тогава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо проляната при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?
Забележете градацията в този стих. Престъплението срещу Сина, което заслужава това "по-тежко наказание" е да Го "потъпчеш", а престъплението срещу Духа, което заслужава същото наказание е само да го "оскърбиш". Толкова е нежен Святия Дух.
Святият Дух не може да бъде излъган. Знаете, Анания и Сапфира се опитаха да прикрият част от истината за това на каква цена са продали нивата си, но Петър им каза: "Анание, защо изпълни сатана сърцето ти, да излъжеш Светия Дух и да задържиш от цената на нивата? Догдето стоеше непродадена не беше ли твоя? И след като се продаде, не бяха ли парите в твоя власт? Защо си намислил това нещо в сърцето си? Не си излъгал човеци, но Бога." За това свое престъпление Анания и Сапфира бяха наказани с моментална смърт (Деяния 5:1-11). В този случай отново виждаме, че Святия Дух е изключително нежен и наказанието за нараняването Му е изключително сериозно, защото Отец не би допуснал Духът да бъде наскърбен по някакъв начин.
От Исая 11:2 също можем да научим някои неща за Святия Дух. Тук също се говори за Месия. Това е пророчество за Христос, и в него се казва:
2 И духът Господен ще почива на него,
Дух на мъдрост и разум,
Дух на съвет и на сила,
Дух на знание и на страх от Господа;
Ето това е Божия Дух. Във всички Негови добродетели има невероятен баланс. В Откровение се говори за "седемте Божии Духове", за "седемте светила" (Откровение 4:5). Светилникът, който е бил в скинията е имал едно средно стебло, от всяка страна на което е имало по три разклонения. Така че, общо, той е имал седем в светила - по три от всяка страна и едно в средата. Както светилникът е имал седем светила, но е бил един светилник, така и Святият Дух е наречен "седемте Божии Духове", но в същото време е един Дух.
Ако погледнем Исая 11:2 в тази светлина, бихме могли да кажем, че стеблото на светилника е Господния Дух, от едната му страна са дух на мъдрост, дух на съвет и дух на знание, от другата му страна са дух на разум, дух на сила и дух на страх от Господа. Святият Дух е всезнаещ, Той е Дух на мъдрост и разум, затова, такива се и Неговите дарби - "слово на мъдрост" и "слово на знание". Знанието е да имаш информация за дадено нещо, а мъдростта е да знаеш как да постъпиш, как да използваш тази информация.
Също, Святият Дух е Дух на съвет и сила. Балансът между тези двете е особено важен, защото, ако имаш само сила, но не знаеш накъде да я насочваш, с нея можеш да извършиш и лоши неща. От друга страна, ако имаш само съвет и знаеш какво да правиш, но нямаш сила да изпълниш този съвет, ти си безсилен. Но, Святият Дух е дух едновременно и на съвет и на сила. Той може не само да ти каже какво да правиш, но и да ти даде сила да го направиш. Затова в 1 Коринтяни 12 се казва, че на някои се дават дарби на изцеление, на чудеса и велики дела.
Също, Святият Дух е дух на знание. Но знанието какво прави? Възгордява (1 Коринтяни 8:1). Но, Святият Дух е дух не само на знание, но и на страх от Господа. Защото, когато имаш "страх от Господа", ти ще помниш кой си, и ще бъдеш смирен.
Святият Дух е Божия Дух. Той е едно от Лицата на Троицата и Той е най-нежното от тези Лица. Той е личност и Той е Бог.
Какъв е Святия Дух за нас? Това е вторият важен въпрос по отношение на Святия Дух. За да можем да общуваме със Святия Дух, ние трябва да имаме една добра основа на нашите взаимоотношения. Важно е да знаем, че Святият Дух не е само някаква сила, понеже със сила не може да се общува. Вече разбрахме, че Той е личност, но сега идва въпросът "Какъв е Той за нас?". Святият Дух е "Утешителя", който Исус ни изпраща като Свой представител.
Вижте, от Исая 48:16 разбираме, че когато Синът беше изпратен на земята, Той беше изпратен от Отец и от Духа. А след това, когато Христос беше на земята, Той обеща, че когато си отиде, Той ще изпрати на църквата третата личност на Троицата, а именно, Святия Дух. В Йоан 14:16 Исус каза на апостолите:
16 И Аз ще поискам от Отца, и Той ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас до века.
Вижте, Исус нарича Святият Дух е "друг" утешител. На гръцки тази дума означава не "различен" ("хетерос"), а "подобен" ("аллос") - друг от същия тип. Святият Дух за нас днес е същият утешител, помощник и посредник, какъвто Исус беше за учениците по време на земното Му служение. Когато учениците имаха въпрос и те не разбираха нещо, те отиваха при Исус и поставяха този въпрос пред него насаме. Те му казваха: "Учителю, какво значи това, какво значи онова…?" И Исус им обясняваше, нали? Днес, ние нямаме Исус между нас, но Бог не ни е оставил сираци. Святият Дух е между нас и в нас, и ние можем да се обърнем към Святия Дух и да Му кажем: "Святи Душе, обясни ми това какво е?", "Святи Душе, помогни ми, не мога да се справя с тази ситуация." И ако ние търсим водителството на Святия Дух, Той ще ни говори, ще ни ръководи, и ще ни наставлява във всяка истина. Малко по-надолу в същия пасаж Исус казва (ст.18).
18 Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас.
Сирак е някой, който е без баща и майка, някой, който е безсилен, окаян, самотен, нещастен, някой на който му е трудно, защото като нямащ майка и татко, които да мислят за теб, ти си наистина зле. Исус, обаче, каза: "Няма да ви оставя сираци!" Ние не сме сираци! Слава на Бога! Защото след като Исус изпълни своята мисия и се възнесе на небето, Той ни изпрати Святия Дух. Той каза: "Ще дойда при вас". Как Исус идва при нас, след като вече се е възнесъл на небето и е от дясната страна на Отец? Чрез Святият Дух. Той е другият утешител, когото Отец ни е изпратил в отговор на Христовата молба към Него.
Във всяко едно от Лицата на Троицата ние имаме другите две лица. Когато Исус беше на земята, заедно с Него беше и Бог Отец. Спомнете си, когато Филип му каза: "Господи, покажи ни Отец, и достатъчно ни е." Какво му каза Исус? "Филипе, толкова време съм със вас, и не ме ли познаваш?" (Йоан 14:8-11) Защото, където е Сина, там е и Отец. И където е Духа, там е и Сина. Ето защото Исус каза: "Ще дойда при вас.", защото щеше да ни изпрати Святия Дух. Малко по-надолу в Йоан 14:22 Исус каза:
22 Ако Ме люби някой, ще пази учението Ми; и Отец Ми ще го възлюби, и Ние ще дойдем при него и ще направим обиталище у него.
Святият Дух е "другия" Утешител за който Исус говореше. Той е представителя на Троицата, който в момента е на земята и в църквата. Каква е ролята на този Утешителя? На първо място да ни учи на Христовото учение и да ни напомня думите Му. В Йоан 14:26 четем:
26 А Утешителят, Светият Дух, когото Отец ще изпрати в Мое име, той ще ви научи на всичко, и ще ви напомни всичко, което съм ви казал.
Фактически Святият Дух е вдъхновявал Божиите мъже за да напишат свещените писания. Той е вдъхновил апостолите Петър, Павел, Яков, Юда, евангелистите Матей, Марко, Лука и Йоан да напишат книгите на Новия Завет, които да съдържат думите на Господ Исус Христос. Святият Дух е този, който е вдъхновявал и пророците, които са писали старозаветните книги. Така че, фактически Той е авторът на цялата Библия, защото във 2 Петрово 1:21 се казва, че авторите на свещените книги "са били движими от Святия Дух". Ако не разбираш нещо, най-добре е да питаш този, който го е писал. Святият Дух е най-квалифицирания учител по отношение на Свещените писания. Това е така, понеже Той е техния автор.
Освен Утешител, Учител и Напоминател, Святия Дух е и Свидетел за Христос. Често ние преминаваме през различни борби и трудности. Изпадаме в моменти на безизходица. Точно в такива моменти, ако Святия Дух е в сърцата ни, Той ще проговори, ще ни напомни думите на Исус, ще ни даде думи, които ние самите да изговорим, ще ни даде насока и изходен път. Спомнете си, че Исус казваше на своите ученици: "Когато ви изведат пред управители и съдии не се безпокойте какво ще говорите, защото в същия час Святия Дух ще ви даде какво да кажете." (Лука 12:11-12)
Духът е, който ни напомня думите на Исус, Той е, който ни учи на Неговата истина. Духът е, който свидетелства за Христос. В Йоан 15:26 се казва:
26 А когато дойде Утешителят, когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на истината, който изхожда от Отца, той ще свидетелствува за Мене.
Святият Дух свидетелства за Христос. Когато аз проповядвам, когато споделям благовестието, когато и вие говорите на хората за Бога, Святият Дух стои до хората на които говорим и свидетелства на съвестта им. Така че, когато говорим, ние можем да бъдем уверени, че ще бъдем чути, и че думите ни имат сила, защото Святият Дух ги потвърждава в сърцето на онзи, който ги слуша. Ето, дори сега, когато ви говоря за Святия Дух, потвърждава ли Той в сърцата ви, че това, което казвам е истина? Той е между нас, Той действа в нас, Той ни говори, и Неговото свидетелство е истинно, понеже Той е Духът на истината.
Святият Дух, обаче, е не само свидетел, но и прокурор. Това са съдебни термини. Свидетел е някой, който застава на свидетелската скамейка и дава показания под клетва. Святият Дух, обаче е не само свидетел, но и обвинител, някой, който обвинява в престъпление. В Йоан 16:7-11 Исус каза:
7 Обаче Аз ви казвам истината, за вас е по-добре да отида Аз, защото, ако не отида, Утешителят няма да дойде на вас; но ако отида, ще ви го изпратя. 8 И той, когато дойде, ще обвини света за грях, за правда и за съдба; 9 за грях, защото не вярват в Мене; 10 за правда, защото отивам при Отца, и няма вече да Ме виждате; 11 а за съдба, защото князът на тоя свят е осъден.
Аз съм благодарен за това, че Исус изпрати Святия Си Дух, защото, ако Той беше останал на земята, щеше да бъде много трудно човек да се добере до Него. Около Него щеше да има апостоли, сигурно щеше да има охрана, за да не бъде Той обезпокояван, и едва ли ти и аз щяхме да можем някога да се срещнем с Него. Или може би с големи трудности щяхме да можем да си осигурим среща с Него - аудиенция, веднъж в живота, която нямаше да се повтори. Той не би могъл да говори с един милиард християни, каквито са статистиките към момента. Но, чрез Духа си, Исус е навсякъде, навсякъде, навсякъде. И аз мога да говоря с Него всеки ден от моя живот, винаги, когато пожелая. Това е чудесно! Ти можеш да говориш с Исус навсякъде и по всяко време. За това и Той каза: "За вас е по-добре. За вас е по-добри да ви изпратя Духа, а аз да си отида. Защото, ако си отида, ще ви Го изпратя, ако не си отида, няма да ви Го изпратя." Но Той си отиде и ни Го изпрати.
И така имаме общение и с Духа и със Сина и със Отец. Но в нашия текст Исус каза, че когато Духът дойде, Той ще обвини света. Той свидетелства за Христос, но в същото време и обвинява за грях. Защото, ако хората в света не осъзнаят греха си, те никога няма да извикат към Бога за покаяние. Това е първата стъпка някой да бъде спасен. Той да осъзнае греха си и да прозре, че грехът му го тегли като воденичен камък към ада. И единствения начина да се спаси е да призове Бога и да повярва в Исус Христос. Така че, Исус каза, че когато дойде Духът, Той ще обвини света "за грях, за правда, и за съдба". За грях - защото не вярват в Него. В Посланието си, в 1 Йоаново 5:10 Йоан казва, че това е най-големия грях - неверието. Днес има хора, които казват: "О, аз не съм направил нищо лошо - не съм убил, не съм крал, не съм прелюбодействал…" А вярваш ли в Исус? Когато зададем този въпрос, най-често отговорът му е уклончив. Но всъщност неверието е най-големия грях, защото ако не вярваш на Бога, ти го правиш лъжец, ти го обиждаш. Без вяра не можеш да угодиш на Бога и не можеш да се спасиш.
Святият Дух не само ще ни учи и ще ни води, Той също ще ни изобличава. Той може да ни възпира от това да вършим някои неща, както Той възпря Павел от това да отиде във Витиния (Деяния 16:7). Святият Дух е този, който действа в църквата днес. И Той е нашия утешител. Той е нашия учител. Той е нашия свидетел. Той е нашия водач (Йоан 16:12-14).
12 Имам още много неща да ви кажа; но не можете да ги понесете сега. 13 А когато дойде онзи, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина; защото няма да говори от себе си, но каквото чуе, това ще говори, и ще ви извести за идните неща. 14 Той Мене ще прослави, защото от Моето ще взема и ще ви известява. 15 Всичко, що има Отец, е Мое; затова казах, че от Моето като взема, ще ви известява.
Вижте тук Троицата - Отец, Сина, Духа. Чрез Духа ние можем да знаем какво мисли Отец и какво мисли Сина. Защото те са един Бог в три лица и те мислят едно и също. И никой не знае какво мисли Бог, освен Духа на Бога, който е в Него.
Тук бих желал да кажа няколко думи и за думата "параклетос", която в нашия текст е преведена като "Утешител" (Йоан 14:16,26; 15:26; 16:7). В древна Гърция всеки гражданин е трябвало да участва в "демоса" - събранието на народа. Всеки гражданин е трябвало да говори пред народа, а често и пред съда. Много от гражданите са се смущавали да говорят и не са знаели какво да кажат. Така е възникнала професия на хора, които биха дошли на събранието или в съда с вас и макар формално да не могат да говорят вместо вас, те биха застанали малко в страни зад вас и биха ви прошепвали какво точно да кажете. Така че, ако просто чувате шепота и го изговаряте високо, вие бихте спечелили делото или постигнали намерението си. Именно този вид помощник е бил наречен "параклетос". Святият Дух е нашият небесен параклетос - помощник, адвокат и оратор, който знае какво трябва да кажем, как и кога да го кажем. И Той е на наше разположение. Просто трябва да отворим духовните си уши и да слушаме шепота Му.
Освен това думата "параклетос" е била и военен термин. Гръцките войници влизали в битка по двойки, така че когато врагът ги атакува, те да могат да застанат гръб в гръб и така да бъдат защитени от страната към която нямат видимост. Бойният другар, който защитавал гърба на войника се наричал параклетос. Когато Господ ни изпраща да се бием в добрата битка на вярата, Той не ни изпраща сами. Святият Дух е нашият "боен другар", който пази гърба ни и се бие с нашите противници за да ни запази.
Как да се отнасяме към Святия Дух? Можем да открием поне три насоки по този въпрос в Новия Завет. Първата е в Ефесяни 4:30: "не оскърбявайте Светия Божий Дух". Как можем да оскърбим Святия Божий Дух? Като се огорчим един против друг. Затова трябва да бъдем много внимателни в нашите взаимоотношения, защото Бог е любов, и ако ние не се обичаме един друг, ако не си прощаваме, ако не сме честни един към други, тогава Бог няма да бъде между нас. Защото всичко е свързано. Отношенията със Святия Дух не са някаква мистична връзка при която се затваряш някъде и започваш да се рееш из облаците. Не, Духът не е някъде из облаците, Духът е тук - в брат ти, в сестра ти, в църквата.
И вижте, тук се казва как да не оскърбяваме Святия Дух: "Никаква гнила дума да не излиза от устата ти!". Духът е около теб всеки ден, и Той те слуша какво говориш. И ако ти изръсиш една псувня, това ще се хареса ли на Святия Дух? Ако ти изречеш някаква глупост или цинизъм, ще се хареса ли това на Святия Дух? Той е много чувствителен, Той е много нежен. И тук се казва: "Никаква гнила дума (или лъжа, или нещо неприлично) да не излиза от устата ви, но онова, което е добро, за назидание според нуждата, за да принесе благодат на тия, които слушат;!" (Ефесяни 4:29).
"И не оскърбявайте Святия Божий Дух в Когото сте запечатани за деня на изкуплението! Всякакво огорчение (ето това е, което оскърбява Святия Дух), ярост (когато излезеш извън нерви - ето това е, което оскърбява Святия Дух), гняв, викане (Когато започнем да се бием - Святият Дух присъства ли там, в един такъв дом? Когато започнем да си раздаваме шамари… Святият Дух е оскърбен от нашето поведение.), хулене, злоба (ако не крещиш, опитваш се да скриеш, това, което се случва в сърцето си и вместо да викаш, съскаш като змия и казваш "Аз те обичам!"…), всяка злоба да се махне от вас!"
Ако такова нещо се случи, и ние оскърбим Святия Дух, веднага трябва да бъдем бързи да се покаем. Не трябва да забравяме, че ние живеем в присъствието на Святия Дух. И това е колкото благодатно, толкова и отговорно. Чрез Духа Исус е с нас всеки ден. Той ни вижда какво правим през цялото време. Не само, когато сме в църква, но и когато сме на работа, и когато сме си в къщи и никой друг не ни вижда. Всеки ден слуша нашите думи, наблюдава отношенията ни, сърцето ни, начинът по който се молим… Именно затова ап. Павел казва: "Не оскърбявайте Святия Божий Дух!". А какво да правим тогава? Ст.32 ни казва:
32 а бивайте един към друг благи, милосърдни; прощавайте си един на друг, както и Бог в Христа е простил на вас.
Втората насока, която апостол Павел ни дава по въпроса как ние да се отнасяме към Святия Дух е "Духът не угасвайте!" (1 Солунци 5:19). Как можем да угасим Святия Дух? Като не Му се покоряваме. Когато израилтяните отидоха до Обещаната земя, те пратиха разузнавачи, които да съгледат земята. Когато тези разузнавачи се върнаха, десет от тях казаха: "Земята наистина е хубава, но хората, които живеят там са великани, така че за нас е невъзможно да я превземем." Те дори си поставиха началник, който да ги заведе обратно в Египет. Това обиди Бога и Той реши да ги изтреби. Но Мойсей ходатайства за тях и Го помоли да ги пожали заради името си и голямата си милост. Тогава Господ му каза (Числа 14:20-24):
20 Прощавам им, според както си казал; 21 но наистина заклевам се в живота Си, че ще се изпълни целия свят с Господната слава. 22 Понеже от всички тия мъже, които са виждали славата Ми и знаменията, които извърших в Египет и в пустинята, и са Ме раздразвали до сега десет пъти, и не послушаха гласа Ми, 23 наистина ни един от тях няма да види земята, за която се клех на бащите им, нито ще я види един от ония, които Ме презряха. 24 Но понеже слугата ми Халев има в себе си друг дух, и той напълно Ме последва, за това него ще въведа в земята, в която влезе, и потомството му ще я наследява.
Вижте, Халев беше покорен на Бога и Бог му обеща земята. И наистина, след четиридесет години, но накрая Халев влезе в Обещаната земя и я завладя. А тези, които бяха непокорни, не влязоха. Така че, как "угасяме" Святия Дух? Ако Святият Дух ни каже: "Направи това и това!", а ние не го правим, ако Святият Дух ни каже: "Кажи това и това!", а ние премълчим, тогава ние Го "угасяме". И това е особено валидно за пророкуването и за дарбите. Защото, ако дарбите не се практикуват, Святия Дух се отдръпва, Той бива "угасен".
Ако желаеш Святия Дух да се проявя чрез теб, трябва да бъдеш покорен и да Му служиш непрекъснато. Независимо каква е твоята дарба - дали е спомагателна дарба, дали е пророческа дарба, каквото и да е служението ти, ако ти не го практикуваш, ти "угасяш" Святия Дух. И обратно, колкото повече практикуваш дарбата и служението си, толкова повече тя се "разпалва".
И така, насоките, които ап. Павел ни дава по отношение на това как да се отнасяме към Святия Дух са три: "Не оскърбявайте Святия Дух! Не угасяйте Святия Дух" и последната е в Галатяни 5:16: "Ходете по Духа!" Да "ходим по Духа" означава да ходим в освещение, и когато Святият Дух ни възпира от дадени грехове, ние да Му се покоряваме. Защото грехът оскърбява Духа и Той ни напуска.
Разглеждаме три въпроса за Святия Дух: първо, "Кой е Святия Дух?", второ, "Какъв е Той за нас?", и третия въпрос е "Как да получаваме от Святия Дух? Как да си сътрудничим със Святия Дух? Как да общуваме с Него?" На първо място, нужна е вяра. Ние трябва да Го поканим в живота си и да имаме "общение" (2 Коринтяни 13:14). Може да се каже, че има две нива на общение с Духа. Едното е общение при което Святият Дух ни говори чрез други хора. Например, когато идваме на църква, и слушаме думите на Божието Слово и проповедта, Святият Дух говори в нашите сърца. Той ни говори чрез проповедника. Когато четем Библията, Святият Дух ни говори от страниците на Свещеното Писание.
Но има и друг начин на водителство и общение със Святия Дух, и това е когато човек лично общува със Святия Дух. Това не е косвено, а директно общение - ти чуваш думите на Духа. В 1 Коринтяни 2:9-14 ап. Павел говори за "думи, научени от Духа". Вече казахме, че Святия Дух е свидетел, учител, обвинител и водач. Всяка една от тези роли е свързана с говорене. Свидетелят говори, учителят говори, обвинителят говори, водачът говори. Начинът по който общуваме със Святия Дух е като слушаме какво казва Той, какво говори.
В Йоан 16:13 Исус каза, че Духът на истината ще ни упътва. Как ви "упътва" някой? Питате го: "Накъде да отидем? Къде да намерим този и този адрес?" И той ви отговаря: "Отиди направо, после наляво, надясно и т.н. и ще го намериш." Но, какво прави той? Той ти говори, нали? В Йоан 16:13 Исус също казва, че Духът ще ни упътва, като говори.
13 А когато дойде онзи, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина; защото няма да говори от себе си, но каквото чуе, това ще говори, и ще ви извести за идните неща.
Всички тези неща са думи - говорене, упътване, учене, свидетелстване, известяване - всичко това са думи, които Святият Дух говори в нас. И сега, за да разберем как ни говори Святия Дух, трябва да знаем две неща. Първо, Святият Дух е дух. Той не е човек, няма тяло, няма глава, няма уста, няма език. Той не е плът, а дух. И щом е дух, той говори с духовен глас. Ти не можеш да чуеш духовен глас с физическите си уши. Но, можеш да го чуеш с духовния си човек, с духовните си уши. Това, което Святият Дух ти дава всъщност са мисли. Тези мисли, обаче, не идват от твоя ум, а от Святия Дух. Като християни, ние трябва да можем да правим разликата. Кои мисли идват от нашия собствен ум, кои мисли идват в нас от Сатана, защото той също ни дава мисли, които обикновено са пълни с изкушения, и кои мисли идват в нас от Бога чрез Духа. Само така можем да знаем кога Духът говори вътре в нас.
И така, на първо място, Святият Дух е дух и Той говори с духовен глас. На второ място, къде живее Святия Дух? Вътре в нас. Тогава, от къде "ще дойде" гласът Му, откъде ще го чуем? От вътре ни, от "утробата ни". В нас живее нашия собствен дух, в нас живее и Божия Дух, и връзката между Божия Дух и нашия дух е вътре в нас, във "вътрешния ни човек" (Ефесяни 3:16; 2 Коринтяни 4:16). В Йоан 7:37-39 Исус каза:
37 А в последния ден, великия ден на празника, Исус застана и извика казвайки (Той го извика, понеже беше изключително важно, и всеки трябва да го знае!): Ако е някой жаден, нека дойде при Мене и да пие.
Така че, ако искаш Духа, ти първо трябва да ожаднееш за Духа. Святият Дух никога няма да дойде и насила да влезе в теб. Той е нежен. Така че, ако Го искаш, трябва Го пожелаеш, трябва да Го поканиш. Да кажеш "Жаден съм! Жаден съм за живата вода! Искам Духа да ме изпълни и да живее вътре в мен!"
И когото "ожаднееш" за Духа, ти не трябва да отидеш при някой човек, трябва да отидеш при Исус. Защото, Той каза: "Ако някой е жаден, нека да дойде при Мене!" Исус е Кръстителят със Святия Дух (Марко 1:8). Когато на Петдесятница Петър обясняваше на събранието какво всъщност се е случило с тях, че са започнали да говорят на непознати езици, той каза за Исус: "И тъй, като се възвиси до Божията десница, и взе от Отца обещания Свети Дух, Той изля това, което виждате и чувате." (Деяния 2:33). Така че, Господ Исус Христос е кръстителя, ако си жаден, отиди при Него.
"Пиенето", всъщност е метафора за приемане. Когато ти пиеш нещо, например вода, тя влиза вътре в теб и става част от теб. Когато се молиш и хвалиш Бога, ти приемаш от Неговото присъствие, "пиеш" от Неговия Дух. Ти се пълниш като чаша. Нивото ти се повишава, повишава, повишава и настъпва момент когато започваш да преливаш. Какво каза Давид: "Помазал си с миро главата ми, чашата ми се прелива!" (Псалом 23:5).
38 Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както рече писанието.
Потичането на реки от жива вода от утробата ни става само чрез вяра в Исус Христос. Вярата е, която отключва Божието действие. Кръщението със Святия Дух става чрез вяра. В Галатяни 3:2 ап. Павел казва на Галатяните: "Това само желая да науча от вас: Чрез дела, изисквани от закона ли получихте Духа, или чрез вяра в евангелското послание?" Какво значи "вяра"? Вяра означава да приемеш, че е така, както Бог ти казва, че е. И Той ти казва, че когато се молиш, ще получиш дара на Святия Дух, защото Той е вече на земята, бил е излян на Петдесятница. Святият Дух е Божието обещание, Божият дар за нас.
39 А това каза за Духа, който вярващите в Него щяха да приемат; защото [Светият] Дух още не бе даден, понеже Исус още не бе се прославил.
Но, сега вече Исус се е прославил и Святият Дух е даден. Ти можеш да Го имаш в твоя живот (Деяния 2:38-39). Връзката между Божия Дух и нашия е вътре в нас. Така че, когато в теб дойдат думите на Святия Дух, разпознай ги. Те винаги са в съгласие и синхрон със Свещеното Писание.
В Йов 32:8 четем за един от приятелите на Йов, който се казваше Елиу. Събитията в книгата Йов се развиват по времето на Авраам. Въпреки това, дори тогава Елиу казва:
8 Но има дух в човека;
Вдъхновението на Всемогъщия го вразумява.
Аз вярвам, че "вдъхновението на Всемогъщия" за което се говори в този стих всъщност е Святия Дух. Той е, който вразумява човека. По-надолу в 18-19 ст. Елиу казва:
18 Защото съм пълен с думи;
Духът в мене дълбоко ме притиска.
19 Ето коремът ми е като вино неотворено,
Близо е да се разпукне като нови мехове.
Вижте, когато Духът те изпълни, ти ставаш "пълен с думи". Ти се чувстваш като гейзер, който всеки момент е готов да избликне. Като бутилка със шампанско в новогодишната нощ. Когато бъде разклатена, тапата й може да изхвърчи и шампанското да бликне. Така е и с кръщението със Святия Дух. Когато Духът ни изпълни, от нас започват да излизат думи и ние започваме да преливаме със сила, с благодат, с радост и благословение. И по-надолу в ст.20 Елиу казва:
20 Ще проговоря, за да ми стане по-леко;Ще отворя устните си и ще отговоря.
Когато Духът те изпълни, ти отваряш устата си и започваш да говориш. Това е нещо свръхестествено, това е чудо. Това са думите на Святия Дух. За събраните сто и двадесет ученици на Петдесятница се казва, че когато те се изпълниха с Духа, "започнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше да говорят". Святият Дух говореше чрез техните уста. Но, това не ставаше механично. Някои си мислят, че когато биваш кръстен със Святия Дух, изведнъж, докато се молиш, някой започва да ти мърда устата - езикът ти се схваща и някаква сила започва да ти го мърда. Не. Святият Дух ти говори мисли на непознати езици вътре в теб, но ти си този, който трябва да ги казваш. И ти ги казваш с вяра, че думите, които говориш са от Святия Дух.
Откъде знаеш че са от Святия Дух? Защото вярваш, че са от Святия Дух. Нали това е вярата? Вярваш, че си получил това, което си поискал. В Лука 11 глава Исус каза своите притчи точно за да ни насърчи да имаме вяра, че когато сме поискали от Отец Святия Дух, Той ще ни даде именно Святия Дух, а не нещо друго. Ние трябва да бъдем "жадни". Да идваме при Бога в молитва и да искаме от него с настойчивост. Тогава Бог не само, че ще ни даде, но и ще ни даде точно това, което сме поискали от Него, а не нещо друго. Ако искаме Святия Дух, той няма да ни даде някой демон, който да ни притеснява (Лука 11:11-13).
11 И кой е оня баща между вас, който, ако му поиска син му хляб, ще му даде камък? или ако му поиска риба, наместо риба, ще му даде змия? 12 или ако поиска яйце, ще му даде скорпион? 13 И тъй, ако вие, които сте зли (ние сме зли) знаете да давате блага на чадата си (на децата си, обаче, не даваме лоши работи), колко повече Небесният Отец ще даде Светия Дух на ония, които искат от Него!
Да искаш Духа, а Бог да ти даде някакъв нечист дух - възможно ли е такова нещо? Възможно ли е да искаш риба, а Той да ти даде змия? Щом искаш Святия Дух, Той ще ти даде Святия Дух. Така че, не си мисли, че тези думи са от някъде другаде. Щом си поискал от Бога Святия Дух, и вярваш, че си получил Святия Дух, то говори чрез вяра в името на Исус Христос, и думите, които изговориш, ако и да са на непознати езици, ще бъдат от Святия Дух.
Чрез думите, които идват от Духа ние "изключваме" нашия ум и включваме нашия дух. Не че преставаме да мислим, но думите, които говорим, вече не идват от нашия ум, а от духа ни. Сатана атакува ума ни. Във 2 Коринтяни 4:4 ап. Павел говори за невярващите и казва, че те не приемат да бъдат озарени от светлината на благовестието, понеже Сатана е заслепил "ума им". А в 1 Коринтяни 14: 14 същият ап. Павел споделя:
14 Защото, ако се моля на непознат език, духът ми се моли, а умът ми не дава плод.
Разбира се, ап. Павел счита липсата на умствен плод за нещо негативно, но в същото време в този стих той описва какво точно се случва когато говорим на непознат език. Духът ни се моли, а умът ни не дава плод. Първото положително нещо в това е, че по този начин ние изключваме "умът" си, мястото където Сатана може да ни атакува, и ние се молим на Бог директно от духа си чрез Святия Дух (1 Коринтяни 14:2).
Второто положително нещо в тази практика е, че по този начин се научаваме да разпознаваме "гласа" на Святия Дух. И когато Той започне да ни говори на познат език със същия "глас", ние можем да бъдем сигурни, че мислите, които идват в нас са от Него. Защото аз мога да ви кажа нещо на английски или на руски, и вие може и да не го разберете, но няма да имате съмнение, че ви говоря именно аз, нали? "Гласът" на дадена личност е същия, независимо на какъв език говори. Същото е валидно и за Святия Дух. Ако ти се научиш да разпознаваш гласа Му, когато говори в теб на непознат език, когато ти проговори на познат език, със същия глас, ти ще си сигурен, че това, което чуваш са думи именно на Святия Дух. Разбирате ли? Затова, трябва да се "зареждаме" със Святия Дух, да се "изпълваме" с Него.
Също, важно е да знаете, че не можете да говорите на какъвто и да е език със затворена уста. Кажете нещо със затворена уста. Можете ли да кажете "Слава на Бога!" със затворена уста? Ако не можем да говорим на български със затворена уста, то как ще говорим на непознати езици със затворена уста? Има хора, които се молят за кръщение със Святия Дух и очакват като бъдат изпълнени, да проговорят на непознати езици, но те никога не отварят устата си. Но, за да проговориш на непознати езици, ти просто трябва "да превключиш" от ума на Духа. Но пак ти си този, който говори, не някой друг. Как става това? Със вяра. Просто "превключваш" и започваш да говориш на непознати езици.
И това не е нещо еднократно, но то трябва да става непрекъснато, защото в Ефесяни 5:18 се казва:
18 И не се опивайте с вино, следствието от което е разврат, но изпълвайте се с Духа;
Това "изпълване" трябва да става ежедневно - отново, и отново, и отново. Защото Святият Дух е като парфюм, като "миро". Има ли такъв парфюм, който като се напръскаш веднъж с него, да миришеш вечно. Не. Какво става с парфюма? Той изветрява. Затова, трябва да се пръскаме с него отново и отново - всеки ден. Точно по същия начин трябва да се изпълваме със Святия Дух всеки ден. Всеки ден, всеки ден, всеки ден… И със виното е така. Можеш ли веднъж като се напиеш, да останеш завинаги пиян? Не. Защо? Защото изтрезняваш. Мисля, че не случайно ап. Павел говори тук именно за вино. Човек, който се напие с вино, изпада под влиянието на алкохола и реакциите му се променят. По същия начин човек, който е изпълнен със Святия Дух изпада под влиянието на Святия Дух и става по-различен - по-радостен, по-дръзновен, по-отворен, по-смел да благовества, по-ентусиазиран да служи на Бога и да работи за растежа на Божието царство. Така че, ние не трябва да се оставяме, но всеки ден да се изпълваме със Святия Дух. Тогава, ще можем да кажем заедно с псалмопевеца от Псалом 92:10:
10 Аз ще бъда помазан с прясно миро!