В Матей 14:6 четем следното:
Представяте ли си картината? Може би край ниски масички, разположени П-образно бяха полегнали гостите на Ирод, като той беше полегнал в средата и наблюдаваше програмата, която се изпълняваше в средата на залата. Тогава в един момент Саломия се изправя - с дълга разпусната черна коса, гримирана предизвикателно, елегантна и грациозна. Облечена пищно и съблазнително, поразголена и отрупана с воали и бижута - огромни огърлици, обици и гривни по ръцете и краката. Музикантите засвирват, и Саломия започва да се върти, като движи всяка част от тялото си в ритъма на танца. Погледите на всички са впити в нея. Мъжете направо я изпиват. А тя започва още по-бързо и по-бързо да се върти и извива. След като танцът свършва, настъпва пълна тишина, а после изведнъж цялата зала избухва в бурни ръкопляскания. Ирод е толкова доволен, че решава да я възнагради. "Какъв да бъде твоя подарък? Искай от мене каквото и да е. Да, заклевам ти се! Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, даже до половината на царството ми!" Каква прибързана и глупава клетва! Тогава Саломия притичва до майка си и майка й прошепва на ухото: "Главата на Йоан Кръстител." Без да се замисля, Саломия се изправя и на висок глас казва на всеослушание: "Искам да ми дадеш още сега, на блюдо, главата на Иоана Кръстителя." Представяте ли си как по-късно красивата Саломия се изтегнала край масата си, а на подноса върху нея, вместо торта - отсечената глава на най-великия Божий пророк. Главата на Йоан Кръстител като награда за демонстрацията на красотата и танцовите й умения. А на Саломия дори не й трепва окото. Нейната красота се оказва змийска. Танцът й - сатанински. Ако можем да го кажем с една дума, това е един позор.
Тук се казва, че Саломия "игра" всред събраните. Този танц не е бил танго, валс или блуз а една срамна демонстрация на похотливи движения, чиято цел е била да възбуди плътските страсти и да достави удоволствие на присъстващите. Много от съвременните танци са подобни по характер. Тяхната цел е еротиката. Еротиката е нещо добро, когато е в рамките на брака, но когато излезе извън него, тя подбужда към блудство и всякакви нечисти страсти. В Галатяни 5:19-21 ап. Павел изброява "делата на плътта" и списъкът започва така:
В 1 Тимотей 2:9 ап. Павел казва каква трябва да бъде украсата на жената:
Забележете, скромност, срамежливост, целомъдрие и добри дела. Прилича ли ви това на еротични танци? Може ли някоя млада християнка да танцува кючек или ламбада със срамежливост и целомъдрие? Срамежливостта и целомъдрието винаги ще възпрат благочестивия човек от недостойни действия. Безсрамието и танца на Соломия допринесоха за смъртта на Йоан Кръстител. По подобен начин и днес липсата на скромност и благоприличие сред младите мъже и жени причинява редица проблеми и постъпки, за които после мнозина съжаляват.
Спомням си как есента на 2004 година по Нова Телевизия започна едно предаване, което се наричаше "Биг Брадър". Участниците в него бяха 12 произволно избрани мъже и жени, които се бяха съгласили да живеят заедно в една къща, пълна с камери, така че цяла България да може да наблюдава живота им по телевизията. Между тях имаше едно младо момиче от Варна, което се казваше Зара. В рамките на тези три месеца въпросната Зара успя да блудства както с едно от момчетата в къщата, което се казваше Найден, така и с едно от момичетата, което се казваше Мел. И всичко беше показано по телевизията. Още по-поразително от това беше, че майката на Зара защитаваше поведението й с аргумента, че така би постъпила всяка свободомислеща и "разкрепостена" жена в двадесет и първи век. Спомням си, че след приключването на предаването Зара беше особено горда със себе си поради това, че тя е жената, която е правила най-много секс в къщата - както с единия пол, така и с другия. Ето това е света в който живеем.
Това е духът на Саломия. Но тя несъмнено беше повлияна от майка си. Първоначално Иродиада е била омъжена за своя чичо по бащина линия Ирод Филип, а нейния настоящ съпруг Ирод Антипа е бил женен за дъщерята на Арета, арабски цар на Петрея. Веднъж Ирод отишъл на гости на Филип и жената на брат му, в която явно и той е бил влюбен му "пристанала" и те избягали от семействата си докато все още били женени. Малко по-късно те сключили официален брак. За всичко това Йоан Кръстител ги изобличава. Именно заради тази "намеса в личния им живот" Иродиада настройва Ирод да затвори Йоан (Марк 6:17-18).
В Иродиада виждаме прогресията на отмъстителността и коварството. Тя е новозаветната царица Езавел. Както Езавел искаше да убие пророк Илия, така Иродиада търси да убие Йоан Кръстител, който дойде "в духа и силата на Илия" (Лука 1:17). За известно време Иродиада не успява да изпълни пъкления си замисъл поради респекта на Ирод към Йоан (Марк 6:19-20).
За Иродиада доживотен затвор за Йоан Кръстител не беше достатъчен. Тя искаше смъртта му. Всеки ден кроеше своите пъклени замисли. И дойде ден, когато тя измисли как да изманипулира Ирод, така че да изпълни злобното й желание (Марко 6:21-25).
Иродиада не само поиска Йоан да бъде умъртвен и отстранен по някакъв начин, но тя поиска главата му на тепсия. Това беше нещо отвратително и жестоко.
Защо Иродиада беше толкова ядосана на Йоан Кръстител? Чрез своя живот и служение Йоан Кръстител доказа себе си като един верен Божий пророк. Фактически, именно за него Исус каза, че "Между родените от жени, не се е въздигнал по-голям от Иоан Кръстител". Неговото послание се състоеше в призив за покаяние и подготовка за Божието Царство. В Матей 3:1-2 четем:
Йоан проповядваше не само на народа. Той се обръщаше също и към по-високопоставените и към религиозните водачи (Матей 3:7-10):
Доста остър и безкомпромисен проповедник бих казал. В един момент от служението си Йоан не се обоя да изобличи дори и Четверовластникът на Галилея и Пирея, цар Ирод Антипа (Матей 14:3-4). Ирод Антипа беше се оженил за жената на брат си Ирод Филип, която се казваше Иродиада. Това беше незаконно поради няколко причини. Първо, те се бяха събрали преди още официално да са се разделили с бившите си съпрузи и следователно тази връзка да бъде прелюбодейство.
Второ, Иродиада беше племенница на Ирод Антипа, а това правеше техния съюз да бъде кръвосмешение, въпреки, че Иродиадиния баща Аристовул и Ирод Антипа бяха природени братя - бяха от един баща, но имаха различни майки - Мариамна, внучка на Хиркан II и самарянката Малтака. Иродиада беше внучка на Ирод Велики, дъщеря на Аристовул, и сестра на Ирод Агрипа I. Тя най-напред се омъжва за чичо си Ирод Филип, който е също син на Ирод Велики, но от друга жена - Мариамна, внучка на първосвещеника Симон - от него има дъщеря, която се казва Саломия. После, обаче, го напуска, за да се омъжи за Ирод Антипа. Така че, всичко това е една отвратителна бъркотия подобна на някои от нашите модерни разводи. Към това, обаче се прибавя и греха на кръвосмешението. В Левит 18:16 четем:
А в Левит 20:21 се казва:
Така че, по всички параграфи женитбата на Ирод за Иродиада беше грях, и Йоан Кръстител не се обоя да го заяви. Вместо да смекчи посланието си или да премълчи неудобните въпроси, Йоан беше готов да отиде в затвора и евентуално да умре за истината. По този повод някой е казал: "По добре да имаш глава като тази на Йоан Кръстител и да я загубиш, отколкото да имаш обикновена глава и да си я запазиш."
Този героизъм на Йоан Кръстител би трябвало да ни вдъхнови и ние да бъдем верни на Божието Слово дори тогава, когато то става неудобно за другите. Това е особено важно по отношение на брака. В Евреи 13:4 се казва:
Не всички връзки между хората са законни според Божия стандарт. Затова, може би ще има случаи в живота ни, когато и ние като Йоан ще трябва да кажем на някого: "Не ти е позволено да я имаш!" или "Не ти е позволено да го имаш!".
И така, в тази кратка история имаме един благочестив, Божий човек - Йоан, и трима Божии противници - Саломия, Иродиада и Ирод. Видяхме безсрамието на младото момиче, спряхме се и на отмъстителността на коварната жена. Сега нека накратко да разгледаме и цар Ирод Антипа. Общо взето в този случай той се проявява като слаб човек. На първо място неговата слабост се вижда в суеверието му. Колкото и невероятно да звучи той си мисли, че Исус всъщност е възкръсналия Йоан Крастител (Матей 14:1-2).
На второ място, Ирод Антипа е неверен. Тази негова невярност се вижда в това, че той напуска първата си жена и се жени за Иродиада просто от страст (Матей 14:3-4).
Трето, Ирод Антипа е страхлив - първоначално той се бои от народа, който счита Йоан за пророк, а след това и от самия Йоан Крастител, и затова го пази Иродиада да не го погуби.
Суеверен, неверен, страхлив, честолюбив. След като научи какво е желанието на Саломия, Ирод се обоя да й откаже понеже се страхуваше да не загуби "рейтинга" който имаше сред обществото (Матей 14:9).
Явно Иродиада познаваше мъжа си много добре и умееше да го манипулира (Матей 14:6-8). Иродиада знаеше кое може да му угоди и как да го накара да изпълнява желанията й дори тогава, когато те бяха различни от неговите.
Такъв е Ирод Антипа - суеверен, неверен, страхлив, честолюбив и податлив на манипулации. Неговата слабохарактерност в крайна сметка доведе до смъртта му. Защото по-късно Иродиада отново го изманипулирва да се присъедини към нея в исканията й за облаги от императора. Но вместо да получат облаги Ирод и Иродиада биват обвинени в държавна измама и изпратени на заточение в Галия, където Ирод умрял в голяма нищета и злощастие. Неговото място заема Ирод Агрипа I.
Една такава морална слабост, като тази на Ирод Антипа може да бъде проблем и за християните днес. Ако не сме твърди, а сме податливи на изкушения и вредни влияния, и ние като Ирод можем да станем лесна плячка за Сатана. Вместо това, ние, християните, трябва да бъдем силни. Спомнете си за Йосиф. Спомнете си за Даниил. Те са пример за вярност и чистота.
Освен това, когато дойдат изкушенията, нашият поглед трябва да бъде не към нас самите или към другите, а към Бога. Той е верен, и няма да допусне да бъдем изпитани повече, отколкото ни е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така че да можем да го издържим (1 Коринтяни 10:13).
И накрая, като Божии слуги ние трябва да търсим одобрение не от човеците, а на първо място от Бога. В Галатяни 1:10 ап. Павел казва:
Забележете че смъртта на Йоан Кръстител стана точно на рождения ден на Ирод Антипа (Марко 6:21).
Какъв рожден ден! Какво парти! Какъв подарък! Ние не бихме желали да бъдем гости на такъв рожден ден. Разбираемо е отвращението, което изпитваме дори като си спомняме какво точно се случи. Ужасени и потресени сме. И ето как завърши всичко:
Забележете какво направиха Йоановите ученици - "отидоха и казаха на Исус". Учениците на Йоан Кръстител бяха поразени и шокирани от случилото се. Неочакваното стана. Техния свят беше разтърсен из основи. Бяха загубили своя приятел, учител и водач. И болката, която изпитваха беше още по-силна поради насилието и жестокостта с която бе отнет живота на учителят им. Бяха съсипани. И те дойдоха и казаха на Исус. Когато Исус научи за смъртта на Йоан, той също бе дълбоко покрусен. Матей ни казва, че като чу, той се оттегли от народа и желаеше да остане сам.
Може би в този момент Исус се усамоти за да скърби насаме за смъртта на братовчед си.
Неочакваното ни изненадва. Нашият свят се раздира от сътресения, които често направо ни сразяват. Случват се неща, които ни причиняват болка и скръб. Бруталния свят в който живеем ни наранява. Чувстваме се слаби и безсилни. Какво да правим в такива мигове? Да дойдем и да кажем на Исус. Интересно, че Йоановите ученици чувстваха, че Исус би желал да знае - да знае какво се е случило с Йоан и какво се е случило с тях.
В една от песните от старите сборници (571) се казва следното:
Сърце недей тъгува, Исус е твой Баща,
Сълзи да се леят, недей, недей ропта.
Нивга не забравя Той Своите чада
Но с любов ни води към светли небеса.
Всичко кажи на Исуса
Всичко с любов Му кажи,
Слънце за теб ще изгрее
И ще изчезнат сълзи.
Апостол Петър утешава младата църква, която претърпява гонение с думите (1 Петрово 5:7):
Един от разширените преводи на Библията (J. B. Philips) превежда този стих така: "Вие можете да стоварите цялата тежест на вашите притеснения върху Него, понеже вие сте Негова лична грижа"
Да, в смъртта на Йоан Крастител първоначално изглежда, че злото печели. Ирод успява да затвори и да убие един праведен и невинен Божий пророк. Иродиада и Саломия успяват да изманипулират Ирод и да се освободят от Йоан. И днес има случаи в които изглежда , че злите и грешните са онези, които печелят в живота - хора, които пренебрегват законите за семейството и брака, млади хора, които печелят популярност с насилие и с безсрамното си поведение. Но както разбираме от Божието Слово (Псалом 73) всеки такъв успех е преходен и мимолетен. В крайна сметка Бог ще осъди всяко безчестие и зло на тази земя. Понякога наказанието се получава още на тази земя, понякога е запазено за вечността, но така или иначе, то е неизбежно и винаги идва.
Въпросът е на чие място би желал да бъдеш днес? На мястото на Ирод? На Иродиада? На Саломия? Не бих те питал дали желаеш да бъдеш на мястото на Йоан, защото на никого не пожелавам такъв жесток край. Но нека верността на Йоан Кръстител да ни напомня, че принадлежността към истината и вярата в Бога са единствения път към вечния живот и истинското щастие!