СИЛАТА НА МОЛИТВАТА

В Библията виждаме многобройни примери които съвсем ясно показват, че молитвата става причина да се случват неща, които не биха се случили без нея. Но може би най-яркият от тях е молитвата на цар Езекия от 4 Царе 20 гл. Очевидно Бог иска ние да знаем неговата история много добре, щом е спомената на три места в Библията - в 4 Царе 20:1-11; 2 Летописи 32:24 и Исая 38:1-22. А тя е проста и в същото време изумителна.

В определен момент от живота си Езекия се разболява от смъртоносна болест. В същото време пророк Исая идва при него и вместо да му предскаже скорошно оздравяване, му предрича неизбежна смърт и го съветва да си напише завещанието (4 Царе 20:1).

"1 В това време Езекия се разболя до смърт; и пророк Исаия, Амосовият син, дойде при него та му рече: Така казва Господ, нареди за дома си, понеже ще умреш и няма да живееш."

Каква по-безнадеждна ситуация от тази? Болен до смърт и в същото време Бог чрез Неговия служител ти казва, че времето ти на тази земя е изтекло. Може ли да се направи нещо в един такъв случай? Може ли нещо да промени Божията воля? Благодатният отговор на тези въпроси е положителен и ние го виждаме в действията на Езекия. Ако някой съвременен пророк ни пророкува поражение, ние бихме се примирили и казали "Какво да се прави, такава е Божията воля...". Но не и Езекия. Той познаваше своя Бог и знаеше, че Той слуша и отговаря на молитви.

Какво направи Езекия? Първо, той обърна лицето си към стената. Това показваше, че Езекия не искаше да гледа на обстоятелствата около себе си, на болестта и лошите прогнози, а само към Бога.

Второ, Езекия се помоли и "плака горко" (ст.2-3).

"2 Тогава царят обърна лицето си към стената та се помоли Господу, казвайки: 3 Моля Ти се, Господи, спомни си сега как ходих пред Тебе с вярност и с цяло сърце, и върших това, което е угодно пред Тебе. И Езекия плака горко."

Езекия плачеше не само за себе си, но и за народа си и за бъдещето на царството си. В поемата, която написа след своето оздравяване той споделя интензитета на своята молитва (Исая:38:14):

"14 Като ластовица или жерав така крещях,
Стенех като гургулица; очите ми изнемощяха от гледане нагоре."

Това промени ситуацията. Преди Исая да беше изминал стотина метра на излизане от царския дворец, Бог го спря и му каза: "Спри. Аз ти казах, че слугата Ми Езекия ще умре, но сега той се помоли и това промени намеренията Ми. Върни се и му предай Моя отговор. (4 Царе 20:4-6)"

"4 А преди да беше излязъл Исаия до средната част на града, Господното слово дойде към него и рече: 5 Върни се та кажи на вожда на Моите люде, Езекия, така казва Господ, Бог на баща ти Давида: Чух молитвата ти, видях сълзите ти; ето Аз ще те изцеля; след три дена ще възлезеш в Господния дом. 6 Ще приложа на живота ти петнадесет години; и ще избавя тебе и тоя град от ръката на асирийския цар; и ще защитя тоя град заради Себе Си и заради слугата Ми Давида."

Това е, което прави молитвата. Тя възбужда Божието милосърдие. Той се смилява за нас и ни отговаря.

Историята обаче не свършва тук. Независимо, че Езекия вече се беше помолил и пророк Исая му беше предал ясния и категоричен благоприятен Божий отговор, като всеки човек и Езекия се усъмни, че толкова лесно - само с една молитва - би могъл да промени цялата ситуация. Затова, той поиска от Бога знамение - чудо, което да потвърди че Бог е чул молитвата му и, че Неговия отговор е наистина положителен. Той каза (4 Царе 20:8):

"Какво ще бъде знамението, че Господ ще ме изцели, и че след три дена ще отида в Господния дом?"

Вярвам, че в Своята безкрайна милост в този момент Бог пожела с едно такова знамение веднъж завинаги да запечата в човешкото съзнание факта, че Той е Бог, който слуша и отговаря на молитви и затова реши да отговори на Езекиевото предизвикателство. Исая каза (4Царе 20:9):

"Ето какво ще ти бъде знамението от Господа, че Господ ще извърши това, което каза: избери - да напредне ли сянката десет стъпала, или да се върне надире десет стъпала?"

Поставен пред един такъв избор Езекия отговори (4 Царе 20:10):

"Лесно нещо е да слезе сянката десет стъпала; не, но нека се върне сянката десет стъпала надире."

Езекия прецени, че по-трудно би било да се преобърне естествения процес, отколкото да се ускори. Това разбира се беше една типично дребнава човешка реакция. Като че ли е по лесно да се ускори въртенето на земята, отколкото да се смени неговата посока? Има ли нещо трудно за Бога (4 Царе 20:11)?

"И пророк Исаия извика към Господа; и Той върна сянката десет стъпала надире, по които беше слезнала върху слънчевия часовник на Ахаза."

Така за около 40 минути в отговор на една друга молитва - тази на Исая - земята смени посоката си на въртене. Каква сила се изискваше за това? Отговорът е един - божествена. Един такъв феномен можеше да бъде резултат само от Божията свръхестествена намеса в нормалния ритъм на движение на нашата планета.

Мисля, че Бог извърши това знамение с една единствена цел - за да ни накара веднъж завинаги да проумеем, че Той чува и отговаря на молитви. Както се казва в Пс.65:2, Господ е "Бог, който слуша молитва". Той не се променя. Същия е и днес. Няма любимци. Ако го помолим с цялото си сърце, няма да остане безмълвен. Жив и действен е. И за да запечата веднъж завинаги в съзнанието на човечеството този факт, в един определен исторически момент Бог за кратко завъртя земята в обратна посока.

Затова, нека да бъдем насърчени! И да се възползваме от привилегиите, които молитвата ни предоставя - да призоваваме нашия Бог и Той да ни отговаря.