Чудесно е
да имаме възможността, която Словото ни предоставя да чуем как са се молили
великите Божии мъже. Псалом 90 е наречен
"молитва на Божия човек Мойсей (ст.1). Той започва своята молитва с една
мощна декларация на Божието величие.
Мойсей се
обръща към Бога с думите (ст.1):
Господи, Ти си бил нам обиталище из
род в род.
Според
Мойсей Господ е наше "обиталище" - място, където се чувстваме сигурни
и благословени. И това е не само за едно, а за всички поколения. Бог е Бог на
историята. Той е този, който е призовал патриарсите, Той е този, който ги
изведе от Египет. Той е този, който ги преведе през пустинята като ги хранеше и
се грижеше за тях. Той е този, който ги пазеше и им даваше победа в битките.
Този същия Бог е и нашия Бог.
Бог е Бог
не само на историята, Той е Бог и на сътворението (ст.2).
2 Преди да се родят планините,
И да си дал съществувание на земята и вселената,
В този стих
Мойсей се връща назад към сътворението. Бог е преди планините, преди земята и
преди вселената, защото Той ги е създал. Той е "дал съществуване" на
всичко в този свят.
Освен Бог
на историята и Бог на сътворението, на трето място Бог е Бог на вечността.
От века и до века Ти си Бог.
Той е извън
и над своето творение. По-велик е от вселената, която е направил и е
съществувал преди нейната поява. "От века и до века" - от изчезващата
точка в миналото до изчезващата точка в бъдещето, на математически език
"от минус безкрайност до плюс безкрайност" - Той е Бог. Колко велик е
Бог! Бог на историята, Бог на сътворението, Бог на вечността. Това е Бога на
когото се молим!
В следващите
стихове четем за Божията върховна власт или суверенитет над човека (ст.3-6).
3 Обръщаш човека на пръст,
И казваш: Върнете се човешки чада.
Бог има
власт да връща хората назад от места, на които той не иска да отиват. Ако човек
е стигнал до някъде, то е само защото Бог му е позволил да стигне до там.
Например, Бог е позволил на човека да изследва космоса. Бог обаче е скрил от
човека времената (Деяния 1:7) и окултния свят (Второзаконие 18:9-14).
Бог
контролира живота ни и поставя неговите граници. Никой не може да живее
по-дълго от това, което е определил Бог. В Еклисиаст
8:8 се казва, че когато Бог призове човек обратно в пръстта, няма кой да го
спре:
8 Няма човек, който да има власт над
духа та да задържи духа,
Нито да има власт над деня на смъртта;
Освен това,
продължителността на човешкия живот е относителна. Дори и най-дългия живот на
човека - Матусал живя 969 години - за Бога е съвсем
кратък период (ст.5):
4 Защото хиляда години са пред Тебе
Като вчерашния ден, който е преминал,
И като нощна стража.
Живота ни
минава като сън. Годините се изнизват като зърна на броеница. Много често
смъртта идва изненадващо - когато никой не я очаква. Няма нищо по-крехко и
несигурно от човешкия живот (ст.5-6):
5 Като с порой ги завличаш; те
стават като сън;
Заран са като трева, която пораства;
6 Заран цъфти и пораства;
Вечер се окосява и изсъхва.
Историята
потвърждава факта, че човеци, които са считани за велики и недостижими от
другите хора могат изненадващо и внезапно да изчезнат от човешката история.
Има нещо
горчиво-сладко в живота. Несправедливости, катастрофи, разводи, различни
трагедии. Неща, които често сполетяват и невинни и виновни по един и същи
начин. Съществува една тъмна страна на живота и тя е резултат от човешкия грях.
Божият гняв е Неговия морален отговор на греха.
7 Защото довършваме се от Твоя гняв,
И от негодуванието Ти сме смутени.
8 Положил си беззаконията ни, пред Себе Си,
Скришните ни грехове в светлината на лицето Си,
Може би
когато Мойсей пишеше този псалом, той си мислеше за
поколението, което беше изведено от Египет, което видя всичките Божии чудеса,
но не можа да влезе в Ханаан. Поколението което беше непокорно, съмняващо се и
роптаещо. Книгата Числа се нарича така, понеже в нея са записани двете преброявания
на Израил - след като излезе от Египет и преди да
влезе в Ханаан. В Числа 1:45-46 се казва колко бяха те в началото:
45 И тъй, всичките преброени от
израилтяните по бащините им домове, от двадесет години и нагоре, всички между Израиля, които можеха да излизат на бой, 46 всичките
преброени бяха шестстотин и три хиляди петстотин и петдесет души.
А в
Числа26:51,63-65:
51 Числото на преброените от
израилтяните беше шестстотин и една хиляда седемстотин и тридесет души. 63 Тия
са преброените чрез Моисея и свещеника Елеазар, които преброиха израилтяните на моавските полета при Иордан,
срещу Ерихон. 64 Но между тях не се намираше човек от
ония, които бяха преброени от Моисея и свещеника Аарон, когато те преброиха израилтяните в Синайската
пустиня; 65 защото за тях Господ бе казал: непременно ще измрат в пустинята. От
тях не остана ни един, освен Халев Ефониевият син и Исус Навиевият
син.
Мойсей беше
свидетел на измирането на цяло едно поколение. Голяма част от тях измряха от
язвите, които Бог нанасяше върху народа поради техните явни грехове. Но Бог
вижда не само явния ни бунт. Той знае и нашите тайни, скрити, вътрешни мисли и
грехове.
Тук веднага
искам да поясня и нещо друго. Писанието никъде не учи, че една преминаваща
мисъл е грях. Мисъл, която е неканена, а само преминава през ума ти и остава в
теб само за момент като те изкушава да направиш нещо зло е само едно излагане
на изкушение. Исус също преживяваше такива неща. Не изкушенията са тези, които
оскверняват, а падането в тях или това да им се поддадем и да извършим греха,
към който те ни предизвикват. Но, когато говори за това, че скришните ни
грехове са изложени пред Божието лице, псалмопевецът
има предвид грешни помисли и пороци, които таим, обмисляме, с които си играем,
и в които се удоволстваме. Ако Бог ще се справя с
греха той трябва да се занимава с всеки един негов аспект, а не само с крайните
му форми.
9 Понеже всичките ни дни преминават
с гнева Ти.
Свършваме годините си като въздишка.
10 Дните на живота ни са естествено седемдесет години
Или даже, гдето има сила, осемдесет години;
Но и най-добрите от тях са труд и скръб,
Защото скоро прехождат и ние отлитаме.
Това е
дължината на живота на която човек е обречен поради греха. И голяма част от
него е "труд и скръб". В Йов 5:6-7 се
казва:
6 Защото скръбта не излиза от
пръстта,
Нито печалта пониква из земята;
7 Но човек се ражда за печал,
Както искрите, за да хвъркат високо.
В
следващите стихове четем как Мойсей се сблъсква със странното безразличие от
страна на човека. Защо ние хората пренебрегваме факта на Божия гняв. Защо се
правим, че той не съществува? Човек си съгрешава и се държи така, като че ли
грехът му няма да има последствия. Но именно това е измамата на греха. Затова и
псалмопевецът пита (ст.11):
11 Кой знае силата на гнева Ти
И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?
Отговорът
на този въпрос е в следващия стих (ст.12):
12 Научи ни така да броим дните си
Щото да си придобием мъдро сърце.
Кое сърце е
мъдро? Това, което гледа реалистично на живота. Сърце, което приема живота
такъв, какъвто е и в същото време напълно зачита реалните взаимоотношения между
човек и Бог. Сърце, което е пълно със страх от Господа.
В
ст. 13 можем да чуем един много личен призив към Бога:
13 Върни се, Господи; до кога?
И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.
Човек се
нуждае от лични взаимоотношения с Бога. Тук Мойсей се обръща към Бога, който
казва: "Върнете се човешки чада" (ст.3) и му казва: "Върни се,
Господи!" - "Имай милост, ела отново при мен! Изпълни сърцето
ми!" Този вик, изразяващ копнежа за лични взаимоотношения с Бога е ключът
към резултатите, които следват. Това всъщност е едно покаяние - "покаяние,
което докарва живот" (Деяния 11:18). В Яков 4:8 се казва:
8 Приближавайте се при Бога, и ще се
приближава и Той при вас.
Какво да
очакваме, ако нашите взаимоотношения с Бога са възстановени? Тогава можем да се
молим и да очакваме от Бога пет благословения:
Първо, една
удовлетворяваща и насищаща милост:
14 Насити ни рано с милостта Си,
За да се радваме и веселим през всичките си дни.
Това е една
щедра милост - милост, която насища, милост, която е вечна.
Второ,
компенсираща радост - радост от възстановяването и завръщането. Радост, която е
предостатъчно обезщетение за миналите несгоди (ст.15):
15 Развесели ни съразмерно с дните,
в които си ни наскърбявал.
И с годините, в които сме виждали зло.
В Йоил 2:21-26 се казва:
21 Не бой се, земьо; радвай се и
весели се;
Защото Господ извърши велики дела.
22 Не се плашете, полски животни;
Защото пасищата на целината поникват,
Защото дървото ражда плода си,
Смоковницата и лозата дават силата си.
23 Радвайте се, прочее, и вие, сионови чада,
И веселете се в Господа вашия Бог;
Защото ви дава есенен дъжд със справедлива мярка,
И ви наваля дъжд - есенен и пролетен -
В първия месец.
24 Гумната ще се напълнят с жито,
И линовете ще се преливат с вино и масло.
25 И ще ви възвърна годините, които изпояде скакалецът,
Изедникът, пръгът, и лапачът,
Моята голяма войска, която пратих между вас.
26 И ще ядете изобилно и ще се наситите,
И ще хвалите името на Господа вашия Бог,
Който е постъпвал чудесно с вас;
И людете Ми няма никога да се посрамят.
Трето,
трайни благословения (ст.16):
16 Нека се яви Твоето дело на
слугите Ти,
И Твоята слава върху чадата им.
Това е една
молитва да видим Божието действие в живота си - неговата работа, донасяща
промяна и изцеление. Дело, което ще доведе до още по-големи благословения в
живота на децата ни. Те ще видят не само Божието дело, но и Неговата слава!
Четвъртото благословение, което да искаме от Бога е Неговата
привлекателност (ст.17а).
17 И нека бъде върху нас
привлекателността на Господа нашия Бог, да ни ръководи;
Привлекателността
на Господ се състои в съчетанието на истина и любов, което той притежава.
Пето, утвърждаване
(ст.17б):
И утвърждавай за нас делото на
ръцете ни;
Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.
Това значи
Бог да направи нашия труд смислен, стойностен и траен. Той да не бъде нещо
прахосано и напразно.
Всички тези
прекрасни неща са за онези, които са готови да живеят в покорство към Бога, и
да вземат предвид духовните реалности:
събота, 23 Април 2005 г.