Живеем във време, когато навсякъде около нас е препълнено с досада, отчаяние, депресия и нещастие. Това безнадеждно състояние ни кара да се запитаме: "Има ли някакъв основен принцип, който да определя успеха в намирането на щастие? В какво се крие ключа към истинското щастие?". Отговорът на този въпрос намираме в Първия Псалом. Забележете с коя дума започва той - "блажен". Това е една от кодовите думи на християните, които хората от този свят не разбират. На еврейски тази дума носи идеята за щастие. Всъщност, на съвременен език този псалом започва по следния начин: "О, колко наистина щастлив е човекът, който...". Блаженството не е едно суетно, временно, светско удоволствие. То е истинското, трайното, Божието щастие.
Тайната, която ни разкрива този псалом е, че истинското щастие се крие не в човешката комбинативност, а в благочестието.
Псаломът може де се раздели на три части:
Този последен стих ни кара да се замислим по кой път вървим. Защото двата пътя водят към две противоположно различни места: единият към Божието присъствие, а другият - към "погибел".
В Псалома има три контраста.
След този по-общ поглед, нека сега да разгледаме всяка една от частите на псалома като се молим Святият Дух да ни даде светлина с помощта на която да прозрем по-ясно Божието послание.
В началото на псалома наистина щастливия човек е погледнат от две перспективи. В ст.1 ни се казва какво не прави той, а в ст.2 - какво прави.
Божието Слово ни учи да използваме негативен език (фрази, които съдържат думичката "не") за да предаваме позитивни мисли. Забраните не са лошо нещо. Осем от Десетте Божии заповеди са изказани като забрани:
Това са все хубави неща! Забраните не ни отнемат правата, а ни предпазват от това да се отклоним. Те ни защитават от вреди, щети и наранявания. Те са като забранителните знаци по пътищата, като шамандурите на плажа, или като ограничителни парапети, които ни предпазват да паднем от някоя скала.
Според ст.1 ако искаме да бъдем наистина щастливи не трябва да правим три неща. Те са изказани паралелно и засягат три сфери на нашия живот: нашето мислене, поведение и общение.
Ние не трябва да приемаме съвет от неблагочестиви хора за това как да живеем и какво да правим. Не трябва да приемаме техния начин на мислене.
Някои от тях например отричат съществуването на Бога. В тях се изпълнява Псалом 14:1:
Трябва ли да приемаме този начин на мислене? Той води до безотговорност и всякакво зло.
Други пък приемат за свое мото Исая 22:13:
С други думи: "Яж, пий и си носи новите дрехи". Това отрича задгробния живот и вечната природа на човешката душа. Онзи, който приема нечестив съвет няма да успее, колкото и благоприятен на пръв поглед да изглежда този съвет.
Има ли такива хора на седянката или на "дернека"? Зависи от хората, които са се събрали там. Аз не ходя по седенки и "дернеци", но предполагам, че някои от тях са "домашните групи" на клюкарите и присмивателите. Ако е така, един християнин няма място там (1 Коринтяни 15:33-34)!
Забележете регреса в ст.1:
Аз не мога да го нарека "прогрес" защото той е с обратен знак - "ходи", "стои", "седи". Грехът ни привлича постепенно. Отначало започваш да наминаваш покрай нечестивите, след това се спираш при грешните, и накрая сядаш заедно с присмивателите. И обратно, ако общуваш с присмивателите, ще започнеш да се държиш като грешните и да разсъждаваш като нечестивите. Това ще те унищожи! Наистина щастливия човек не прави нито едно от тези неща. Какво прави той?
Наистина щастливия човек предпочита "закона на Господа" пред "съвета на нечестивите", предпочита "пътя на праведните" пред "пътя на грешните", предпочита събранието на светиите пред "събранието на присмивателите"! А какво предпочиташ ти?
Наистина щастливият човек се поучава в Божието Слово "ден и нощ". Това не означава, че той се отделил от ежедневието си, затворил се е в манастир и не прави нищо друго освен да чете Библията. Но по-скоро показва един особен интерес, който преминава отвъд обикновеното любопитство, един духовен апетит за Божието Слово. Да размишлява върху него и да се поучава от мъдростта му се е превърнало в един добър обичай за него. Той отделя време за това всеки ден!
Тайната на истинското щастие се крие в благочестието. Характерът на праведния е причината за неговото блаженство. Така че, ако искаш да бъдеш наистина щастлив, то прави това, което прави наистина щастливия човек и ще имаш неговото блаженство. Наслаждавай се в Божието Слово, позволи му да те променя ежедневно. В същото време не приемай съвет от хора, чието сърце не е озарено от Божията светлина, не се съгласявай да станеш част от нечестна компания, не общувай с онези, които са дотам заблудени, че имат смелостта да презират доброто и праведното!
Нечестивият е като "изтравничето в пустинята", а праведният е като "дърво, посадено при потоци води". Наистина щастливия човек е стабилен и траен. Той има вечен живот. Искаш ли да бъдеш "дърво", а не "изтравниче" или "плява"? Тогава прави това, което прави наистина щастливия човек!
Учени се заинтересували от една палма в пустинята. Искали да разберат на какво се дължи свежестта й. Започнали да проследяват коренната й система и открили, че тя е дълга около 60 км. и е разположена в посока към морето.
Неувяхващият лист показва, че дървото, посадено при потоци води не се влияе от сушави сезони. Неблагоприятните условия не оказват влияние върху плодотворността и свежестта на онези, чиято сила идва от Бога.
Понякога това правило има изключения, причините за които са известни само на Бог. Общият принцип обаче е, че един живот на благочестие обикновено е благословен с преуспяване.
Когато се говори за благоуспяване, трябва да се има в предвид, че тук не става въпрос за материално забогатяване, а за успех в осъществяването на Божиите дела. В Исус Навиев 1:8, където е използван същия език се казва:
Тук не става въпрос за бизнес успех, а за успех в изпълнението на Божиите цели и намерения, открити в свещените писания.
Такива са характера и благоденствието на праведния. Той е наистина щастлив и е благословение за другите, защото пребъдва в Словото на Бога. Така той се превръща в едно свидетелство за Божията вярност и стойността на живота, който е изпълнен с благочестие и търсене на Бога.