Лозето на езраелецът Навутей беше точно до палата на цар Ахаав. На царят му харесваше това парче земя, "понеже беше близо до къщата му" и той пожела да го има. Тогава отиде при собственикът на лозето и му предложи му го продаде. Навутей, обаче му отказа "от раз". Защо? Защо Навутей би отказал една такава оферта? От царя той би могъл да поиска и да получи най-високата цена за лозето си. С парите от продажбата той би могъл да си купи може би два пъти по-хубава земя, но на друго място. Защо Навутей отказа да смени лозето си с по-добро? Защо отклони една толкова благоприятна сделка? Защото желаеше да живее според Божието Слово. В Мойсеевия закон, в Левит 25:23 се казва:
Понеже Божият Закон забраняваше продажбите на земя, затова Навутей отказа на Царя.
В Числа 36:7 се обяснява смисъла на тази забрана:
Без да знаем културата и обичаите на онова време ние не бихме могли да разберем този разказ. При завладяването на Обещаната земя Исус Навиев беше разделил земята между Израилевите племена. Тази земя им беше наследство от Господ, така че тя никога не трябваше да бъде продавана. Можеше да се дава под аренда, но не и да се продава завинаги. Така че независимо от сумата, която Ахаав би дал за Навутеевото лозе, тази сделка би била противна на Божия Закон.
И точно тук се вижда слабостта на Ахаав. Той иска нещо, което не може да има. Поставя прищевките си над Божиите принципи. Обикновено това е, което ни поставя в затруднено положение - моментите в които започваме да бъдем водени от емоциите вместо от разума си. Това как се чувстваме не зависи от притежанията, а от сърцето ни. Павел можеше да се чувства доволен в затвора, но Ахаав не можеше да се чувства доволен дори и в царския си палат. Той не гледаше на всичко, което има, искаше още, и още, и още. Ето такива са нашите прищевки. Те са като пиявици, които не могат да бъдат задоволени. В Притчи 30:15 се казва:
Трябва да помним, обаче, че дори нашите прищевки да изглеждат разбираеми и обясними, когато нарушават Божиите принципи те са погрешни. Цар Ахаав вече беше направил един сериозен компромис като се беше оженил за езичницата Езавел. Тази лукава жена беше отклонила сърцето му от Бога и го беше привлякла към поклонение на Ваал. Когато изгоним Бог от живота си, ние започваме да се ръководим не от божиите принципи, а от страстите си. Това ни отваря за грях и всякакво беззаконие.
Освен това, желанието на Ахаав да има Навутеевото лозе беше нарушение на Десетата Заповед (Изход 20:17).
Не пожелавай! Вижте, тази заповед не е свързана с някакво действие, а с отношението на нашето сърце. Бог ни познава, и знае, че всичко в живота ни започва от сърцето ни. Господ Исус изказа това доста красноречиво (Марко 7:20-23).
Ето затова, повече от всичко друго, трябва да пазим сърцата си. Да внимаваме какво влиза в тях, защото то определя и какво ще излезе от нас.
Слабостта на Ахаав се вижда особено контрастно на фона на Навутеевата принципност и праведност. Навутей не говори много в тази глава, но въпреки това той е един от главните герои. Навутей дори не се замисля преди да откаже на царя. Той е пример за нас в това да се научим да казваме "Не!" когато искането отправено към нас е в нарушение на определени граници. За Навутей дори израилевият цар не беше над Божиите закони. Той отказа на земния цар, за да се покори на Небесния. Неговата загриженост беше за праведността му, не за земните богатства. Той каза: "Да ми не даде Господ…". Това показва, че Навутей имаше страх от Господ и беше човек, който се ръководи от принципи, не от прищевки.
Има неща в живота ни, които не са за продан. Нашето общество става все по-материалистично. Смята се, че всичко се продава. Всичко може да се купи. Но не е така. Има неща, които не могат да се купят с пари. Има неща, които не са за продан. Има неща за които колкото и да ни предлагат, трябва да кажем "Не". И Навутей го направи. В това той е един невероятен пример за нас.
Отрицателният отговор на Навутей накара Ахаав да страда. Концентриран върху своята прищявка, той не можеше повече да вижда голямата картина на живота, а само своето непосредствено желание (ст.4).
Защо Ахаав беше толкова сърдит, навъсен и начумерен? Защо се просна на леглото си и не искаше да прави каквото и да било? Защо изгуби апетит и не искаше да се храни? Защо се цупеше така, като че ли някой му беше изял десерта? Защото не можеше да има това, което желаеше. Въпреки, че беше се отклонил от Бога, Ахаав познаваше достатъчно Божието Слово за да знае, че Навутей беше прав. Ахаав не можеше да отнеме земята му или пък да го принуди да му я продаде. Ахаав се чувстваше безсилен. Ръководен от страстите и прищевките си, той беше загубил представа за това кое е важно в живота и кое не. Като разплакано дете, той беше човек, който подсмърчаше и се цупеше заради едно парченце земя, когато всъщност беше собственик на два палата и управляваше страна с несметни богатства.
Един глиган веднъж ядял желъди под един дъб. Като се нахранил, започнал да рови с бивните си корените на дървото. Една врана го видяла и му направила забележка: "Не трябва да правиш така. Ако оголиш корените, дървото ще изсъхне и ще умре". "Нека да умре," отвърнал глигана, "кой го е грижа за дъба, докато има желъди?".
Такива сме и ние, когато водени от страсти и прищевки изгубваме представа за реалността.
Какви са симптомите на духовното заболяване "поставяне на страстите над принципите"?
Ахаав беше безнадежден случай. Това, че не можеше да получи това едничко нещо, което толкова много му се искаше го накара да изпадне в състояние в което на него направо не му се живееше и не му се правеше нищо. Това е съвършената картина на човек ръководен от страсти вместо от принципи.
Повечето от нас могат да се надяват, че в момент в който сме допуснали да започнем да се ръководим от прищевките си вместо от принципите си, около нас ще се намери някой, която да се интересува достатъчно от нас, за да ни отрезви и да ни накара да започнем да разсъждаваме отговорно. Но, ако се обградим с хора, които са управлявани от страсти, а не от принципи, то твърде вероятно е да получим лош съвет в труден за нас момент. За съжаление Ахаавовата жена, Езавел, беше точно такава. Тя нямаше никакво уважение към Божието Слово. Затова и вместо да възпре Ахаав, тя го насърчи да постигне своето дори и с непозволени и бих казал твърде жестоки средства (ст.5-10).
Парадоксалното в този случай е, че Езавел използва Божието Слово, за да постигне коварната си цел. Тя знае, че ще е нужно престъпление като богохулство, за да може Навутей да бъде осъден на смърт и че ще са нужни най-малко двама свидетели за да се докаже това обвинение (Второзаконие 17:6-7). Езавел използва Божието Слово, за да задоволи страстите на мъжа си.
Днес също има хора, които използват определени библейски стихове, за да оневинят грешното си поведение. Толкова е важно ние да не оправдаваме страстите си с Божието слово, а по-скоро да ги покоряваме и дисциплинираме под неговия авторитет.
В същото време злокобния план на Езавел беше нарушение на Деветата Заповед (Изход 20:16).
За лошите човеци, обаче, това не беше проблем, дори и ако тяхното лъжесвидетелствуване щеше да доведе до убийството на един невинен човек (ст.11-13).
От 4 Царе 9:26 разбираме, че в този момент е бил убит не само Навутей, но и синовете му.
Каква несправедливост, каква жестокост! И всичко това поради пожеланието на един нечестив цар и безскрупулността на коварната му съпруга. В Еклисиаст 5:9 се казва:
Колко жалко! Невинния и праведен Навутей беше несправедливо обвинен и убит по заповед на Езавел само поради това, че отказа да наруши Божия закон и да продаде бащиното си наследство на израилевия цар.
Сега пречката беше отстранена и Ахаав отиде де види и да се порадва на новата си придобивка.
Отивайки в Навутеевото лозе, Ахаав щеше да открие, че това, което е извършил в задоволяване на собствената си прищявка не е останало скрито от Господ. Дори докато още празнуваше постигнатото си желание, той среща Илия с едно ужасно тежко, но справедливо послание на съд от Бога.
Ахаав изглежда е изненадан от това, че Илия го е открил. Като че ли Ахаав се беше скрил от Бога и Той не знаеше за делата му. Но има ли място на което можем да се скрием от Бога. Можем ли да извършим грях и Бог да не го забележи? Не, защото Бог вижда в тайно и въздава на яве - както за добрите ни дела, така и за греховете ни.
В Притчи 6:16-19 се казва:
В този случай Ахаав и Езавел бяха извършили шест от седемте неща, който мрази Господ. Това едва ли щеше да остане ненаказано. Не напразно в Числа 32:23 се казва: "и да знаете, че грехът ви ще ви намери"!
Това пророческо слово никак не беше приятно. Това, че Ахаав не зачете един праведен човек, който почиташе Бога щеше да доведе до подобен болезнен край за него и семейството му. И това наказание нямаше да бъде само заради убийството на Навутей, а също и заради неговото идолопоклонство и отклоняването на целия народ от поклонение на Господа.
Някой е казал, че "всеки грях си има етикетче с цена", и цената на Ахаавовия грях никак не беше малка. Ахаав не можеше да каже, че е отнел живота на Навутей без да иска, или пък да прехвърли вината си върху Езавел. Той беше напълно отговорен за станалото, така че сега по същия начин по който той чрез Езавел и нейните протежета проля Навутеевата кръв, той, жена му и синовете му щяха да бъдат убити.
Това, което следва са двете най-големи изненади в цялата история. Първата е, че Ахаав се покая за греховете си.
Какво покаяние, каква промяна! Явно тежестта на присъдата, която Илия произнесе над Ахаав го накара да се смири и да се покае. Същият този Ахаав, който малко по-горе беше наречен "зъл" сега лежеше съкрушен, постещ за греха си и облечен във вретище.
Тази промяна в Ахаав изглеждаше истинска, защото виждайки я Бог реши да отложи наказанието за следващото поколение, така че Ахаав до известна степен да бъде пощаден.
Бог забеляза промяната в цар Ахаав. Забеляза смирението му. В Яков 4:6 и в 1 Петрово 5:5 се казва, че "Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат". Това, че Бог забеляза покаянието на Ахаав и реши да отложи изпълнението на присъдата над дома му е втората изненада в този пасаж. Но това е потвърждение на Езекиил 18:23:
Такъв е характерът на Бога. Той не желае смърт, а живот. Великият Бог на който служим може да бъде трогнат от едно искрено покаяние. Той е сърцеведец и ни познава в съвършенство. Едно истинско покаяние може да ни избави от съда и да ни постави под Божията благодат. Правилната ни реакция, когато открием грешките си е определяща за бъдещето ни. Дори след като направим грешка, дори след лош избор в живота ни, дори след като сме се оставили да бъдем водени от прищевките си вместо от Божиите принципи, дори тогава за нас има надежда за прошка и изцеление, ако се покаем.
Коментирайки този случай, един проповедник на име Рон Ричи казва следното: "Изумително, Ахаав помоли Бог да му прости - и Бог го направи. Въз основа на този пасаж аз вярвам, че ние ще видим Ахаав в небето. И ако го попитаме, как за Бога, той се е озовал там, той ще ни каже: "По същия начин по който и вие - по Божията благодат!".
Но, трябва да знаем, че дори и да се покаем и Бог да прости греха ни, духовния закон за сеене и жънене остава в сила. Да, когато Ахаав се покая, Бог отложи наказанието върху дома му, но Той не го отмени. Въпреки, че беше опростен, Ахаав все още трябваше да срещне последствията от греха си. Така че трябва да бъдем много внимателни в постъпките си.
Ако прочетете останалата част от тази история, ще откриете, че Ахаав отново се отдаде на прищевките си и пророчеството се изпълни. Той беше улучен от случайно изстреляна стрела и кучетата лизаха кръвта му, разляна по дъното на колесницата му (3 Царе 22:34-38). Езавел пък беше хвърлена през прозореца и прегазена от колесницата на Ииуй. Когато отидоха да вземат тялото й за да го погребат, понеже все пак тя беше царска дъщеря, те не го намериха, понеже то вече беше разкъсано от градските кучета (4 Царе 9:30-37). Синът му Йорам беше убит в същия ден в който умря и майка му, а седемдесетте Ахаавови сина бяха обезглавени от градските големци, които ги възпитаваха и главите им бяха занесени в кошници на Ииуй (4 Царе 10:1-11). Така Бог стана мъздовъздател за кръвта на Навутей.
В тази глава имаме трима главни герои - един праведник и двама грешници. Праведникът е Навутей. Илия е Божий човек и той представлява Бог. В тази глава не той, а Навутей е главния герой. Навутей е човек на принципи. Той отказа да продаде, това, което не е за продан. Уповава на Господа и се оказа верен дотолкова, че беше готов да изгуби живота си, но не и да наруши Божиите принципи. Навутей изгуби земното си наследство, за да наследи небесното. Един праведник и двама грешници. Двамата грешници са Ахаав и Езавел. Между тях, обаче има разлика. Езавел си беше заклета грешница. Тя никога не се покая, беше погълната от греха си и свърши в ада. Ахаав беше друг ужасен грешник. Той обаче се покая и Бог му прости.
На кой от тримата би желал да подражаваш ти? На кого приличаш? На Езавел, на Ахаав или на Навутей? Чия позиция от тези трити е най-близка до твоето стоене пред Бога. Огледай се и вземи решение: да бъдеш като Навутей - да живееш не според прищевки, а според принципи. Но дори и ако си се отдал на прищевките си, знай, че има милост за теб. Ако ще бъдеш грешник, то бъди грешник като Ахаав - грешник, който се покая и който беше опростен. Но каквото и да става, никога не ставай като Езавел. За нея милост няма. Ако си като нея, то върши и занапред неправда, защото денят на възмездието ти наближава. В Откровение 22:11-15 Господ Исус казва: