ДРЪЖ СТАРОТО БЛАГОВЕСТИЕ!

Галатяни 1:6-9

Във всяко друго послание след поздравите към своите читатели ап. Павел се моли за тях и изказва благодарност или прослава към Бога за тях. Само в това послание към галатяните няма молитва, няма хваление, няма благодарности, нито препоръки. Вместо това апостолът се насочва веднага към темата. С това той подчертава извънредната й неотложност. Започва с учудване от непостоянството и неверността на галатяните (ст.6-7).

6 Чудя се как вие оставяте Онзи, Който ви призова чрез Христовата благодат, и така скоро преминавате към друго благовестие; 7 което не е друго благовестие, но е дело на неколцината, които ви смущават и искат да изопачат Христовото благовестие.

Постъпката на галатяните не само учудва апостола. Той е възмутен от поведението им. И продължава като изрича ужасна анатема над ония, които се осмеляват да подменят благовестието (ст.8-9).

8 Но ако и сами ние, или ангел от небето ви проповядва друго благовестие освен онова, което ви проповядвахме, нека бъде проклет. 9 Както ей сега казахме, така пък го казвам: Ако някой ви проповядва друго благовестие освен онова, което приехте, нека бъде проклет.

Тези стихове ни казват кога да не вярваме дори на ангел – когато ни проповядва благовестие различно от апостолското.

От острия тон на Павел разбираме, че галатяните са на път да направят най-страшното – да преминат към друго благовестие. Затова загрижения апостол ги предупреждава за опасността от такива действия. Това остро предупреждение продължава да бъде валидно и за нас днес: „Пазете се да не преминете към друго благовестие!“.

Защо преминаването към друго благовестие е толкова опасно? В тези няколко стиха можем да открием четири причини поради които трябва да се пазим от фалшивите евангелия. Цялата публикация „ДРЪЖ СТАРОТО БЛАГОВЕСТИЕ!“

ИЗЛЕЗТЕ ИЗСРЕД ТЯХ И ОТДЕЛЕТЕ СЕ, КАЗВА ГОСПОД!

2 Коринтяни 6:14-7:1

14 Не се впрягайте несходно с невярващите;
Защото,
какво общо имат правдата и беззаконието
или какво общение има светлината с тъмнината?
15 и какво съгласие има Христос с Велиал?
или какво съучастие има вярващия с невярващия?
16 и какво споразумение има Божият храм с идолите?Защото ние сме храм на живия Бог, както рече Бог:
Ще се заселя между тях
и между тях ще ходя;
и ще им бъда Бог,
и те ще Ми бъдат люде“.
17 Затова –
„Излезте изсред тях и отделете се“,
казва Господ,
„И не се допирайте до нечисто“;
и
„Аз ще ви приема,
18 И ще ви бъда Отец,
И вие ще Ми бъдете синове и дъщери“,
казва всемогъщият Господ.
1 И тъй, възлюбени, като имаме тия обещания, нека очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенствуваме в светост със страх от Бога.

Цялата публикация „ИЗЛЕЗТЕ ИЗСРЕД ТЯХ И ОТДЕЛЕТЕ СЕ, КАЗВА ГОСПОД!“

ГРИЖА ЗА ВЪТРЕШНИЯ ЧОВЕК

2 Коринтяни 4:16-5:10

В Новият Завет съвсем ясно се говори за „вътрешен“ и „външен“ човек. Външният човек е нашето тяло, а вътрешният човек е нашият дух. Външният човек е видим, вътрешният е невидим. Това, обаче, че е невидим, не означава, че не съществува. Напротив, според ап. Павел видимите неща са временни и подлежащи на промяна. Невидимите неща са вечни. Вечен е и нашият вътрешен човек (2 Коринтяни 4:16-18).

16 Затова ние не се обезсърчаваме; но ако и да тлее външният наш човек, пак вътрешният всеки ден се подновява. 17 Защото нашата привременна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас, 18 които не гледаме на видимите, но на невидимите; защото видимите са временни, а невидимите вечни.

Цялата публикация „ГРИЖА ЗА ВЪТРЕШНИЯ ЧОВЕК“

НАПРАЗНО ХРИСТИЯНСТВО

2 Коринтяни 6:1

Това заглавие е наистина провокиращо, защото като цяло християнството никога не би могло да бъде „напразно“. Църквата е обречена на успех и слава. И все пак, има хора, чието повярване би могло да се окаже напразно и аз се моля ти и аз да не се окажем сред тях. Във 2 Коринтяни 6:1 ап. Павел пише:

1 И ние, като съдействуваме с Бога, също ви умоляваме да не приемате напразно Божията благодат.

В този стих има една дума, която звучи ужасно и тя е думата „напразно“. Ако си сял и си поливал и си обръщал и си наторявал и си правил всичко необходимо, като си се надявал на някакъв плод, а накрая няма нищо, тогава човек се разочарова. Както виждаме от различните му послания, ап. Павел особено се боеше да не би неговият труд в различните църкви да се окаже напразен. Затова и тук той умолява коринтяните с поведението си да не анулират Божията благодат с която са били обдарени. Какво означава да приемаме Божията благодат напразно? Възможно ли е някой да стане християнин и това да бъде напразно. Тъжният, но верен отговор на този въпрос за съжаление е „Да!“. Има поне три начина по които можем да приемем Божията благодат „напразно“. Цялата публикация „НАПРАЗНО ХРИСТИЯНСТВО“

НАШЕТО ВЪЗКРЕСЕНИЕ – БЪДЕЩО И ТЕЛЕСНО

 1 Коринтяни 15:1-58

Главата в Божието Слово, която се занимава изключително с въпроса за възкресението на мъртвите е 1 Коринтяни 15 глава. От тази глава разбираме, че коринтяните са имали позиция, подобна на тази на Именей и Филет от 2 Тимотей 2:18. За тях ап. Павел заръчва на своя духовен син Тимотей:

16 А отдалечавай се от скверните празнословия, защото те ще отиват още по-далеч в нечестие, 17 и учението на такива ще разяжда като гангрена; от които са Именей и Филет, 18 които се отстраниха от истината, като казват, че възкресението е вече станало, та събарят вярата на някои. Цялата публикация „НАШЕТО ВЪЗКРЕСЕНИЕ – БЪДЕЩО И ТЕЛЕСНО“

ПРАЗНИКЪТ „ГОСПОДНА ВЕЧЕРЯ”

1 Коринтяни 11:17-34

Господната вечеря е най-често празнувания християнски празник. И това е така, защото празнуването на този празник е наредено от Самия Господ Исус Христос. Той каза: „туй правете за Мое възпоминание“ (1 Коринтяни 11:24). Господната вечеря е повод образно да се обърнем навсякъде около нас и да погледнем в шест посоки: Цялата публикация „ПРАЗНИКЪТ „ГОСПОДНА ВЕЧЕРЯ”“

МОРАЛНИ ФИЛТРИ

1 Коринтяни 8:1-10:31; Римляни 14:1-15:13

Всички християни са съгласни, че Библията е наше върховно ръководство при определянето на нашата етика и поведение. И това е така – по основните, кардинални въпроси Божието Слово е категорично. То ни забранява да убиваме, да крадем, да лъжем, и ни заповядва да обичаме Бога с всичко в нас и човека до нас както себе си. Цялата публикация „МОРАЛНИ ФИЛТРИ“

АЛТРУИЗМЪТ

1 Коринтяни 8,9; Филипяни 2

Алтруизмът е нещо много дефицитно в егоистичния свят в който живеем. Показателен е факта, че всички знаят какво е егоизъм, а много малко хора знаят какво е алтруизъм. Днес е модерно да си егоист. Съществува даже списание с такова заглавие. Князът на този свят дотам е преобърнал понятията ни за добро и зло, че ние се гордеем с това от което би трябвало да се засрамим.

Алтруизмът е точно противоположното на егоизма. Той се състои в това да поставим интересите на другите над своите собствени.

На практика той може да означава:

  • Лишение – да не се възползваш от правата си заради другите;
  • Заробване – да не търсиш твоята лична полза, а ползата на хората около теб;
  • Въздържание – да не направиш нещо, което ти доставя удоволствие, понеже то по някакъв начин би навредило на другия.

Лишение, заробване, въздържание – това са все неща които са присъщи на кръста и това, което представлява той – страдания заради другите. Исус Христос е сто процентов алтруист. Следите, които Той ни остави да следваме са следи на алтруизъм.

След като се покаяме за греховете си и се обърнем към Бога, това, което се очаква от нас е да растем в христоподобие – да бъдем повече и повече като Христос. Алтруизмът е една голяма част от христоподобието. Затова и целта на това поучение е да ни вдъхнови и мотивира да бъдем не егоисти, а алтруисти. Цялата публикация „АЛТРУИЗМЪТ“

НА ГРАНИЦАТА МЕЖДУ „ВЕЧЕ“ И „НЕ ОЩЕ“

1 Коринтяни 4:8-13

В началото на XXI в. ние сме на границата между втория и третия милениум след Христос. Уместно е в един такъв кардинален момент да си зададем въпроса за времето в което живеем и за това какво крие бъдещето за нас. Цялата публикация „НА ГРАНИЦАТА МЕЖДУ „ВЕЧЕ“ И „НЕ ОЩЕ““

КАКВО СТОИ ЗАД РАЗЦЕПЛЕНИЯТА?

1Кор.3:1-4; 1:10-2:5

Какво стои зад разцепленията? Зад отделянето на дадени хора или семейства от църквите? Много неща, но това върху което бих искал да се спрем е различното разбиране за християнския растеж.

Хора напускат църквите защото смятат, че в друга църква ще пораснат повече духовно. Това обаче ни води до следващия въпрос – въпросът за истинския критерий за духовност. Цялата публикация „КАКВО СТОИ ЗАД РАЗЦЕПЛЕНИЯТА?“

ПЪРВОТО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ

I. ТЪЛКУВАНЕ НА ПОСЛАНИЯТА

Преди да започнем изучаването на която и да е книга от Библията, ние винаги се стараем да разберем всичко, което можем за това кой, кога и защо я е написал. Колкото повече знаем за целта на писателя и проблемите на получателите, толкова по-добре можем да разберем посланието на книгата. Това е особено важно по отношение на посланията. Те са предизвикани документи – писма, писани с цел да се посрещнат конкретни нужди или проблеми. С други думи съществува повод, който е предизвикал авторите им да ги напишат. Цялата публикация „ПЪРВОТО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ“

СВОБОДА ОТ ЗАКОН

Римляни 7:1-6

НАШИЯТ ДУХОВЕН ЦАР ОСВОБОДИТЕЛ

Трети март е денят на освобождението на България от турско робство. На този ден през 1878 година в Сан Стефано се подписва предварителното споразумение с което се слага край на Руско-турската освободителна война. Ние благодарим на Бога за това, че на този знаменателен ден ние биваме освободени от нашето петвековно турско робство. Всъщност това не е пълното освобождение на България, понеже тя остава васална държава на Турция за още 30 години, но все пак на тази дата се поставя началото на освобождението. Слава на Бога за политическата свобода на България! Защото, Бог е, който дава държавите, Бог е, който дава границите, Той е този, Който „поставя пределите на заселищата ни“ (Деяния 17:26). Но този велик национален празник е повод да се замислим не само за нашата политическа свобода, а и за освобождението от духовното робство което ни донесе Господ Исус Христос – нашия духовен Цар-освободител, който ни освободи от игото на греха. Цялата публикация „СВОБОДА ОТ ЗАКОН“

СВОБОДА В КРЪВТА НА ХРИСТА

Трети март е денят на освобождението на България от турско робство. На този ден през 1878 година в Сан Стефано се подписва предварителното споразумение с което се слага край на Руско-турската освободителна война. Ние благодарим на Бога за това, че на този знаменателен ден приключва нашето петвековно турско робство. Слава на Бога за политическата свобода на България! Но този велик национален празник е повод да се замислим не само за нея, а и за освобождението от духовното робство което ни донесе Исус Христос – нашия духовен Цар-освободител. Цялата публикация „СВОБОДА В КРЪВТА НА ХРИСТА“

БЛАГОДАТТА ЦАРУВА!

Римляни 5:12-21

12 Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха, – 13 (защото и преди закона грехът беше в света, грях, обаче, не се вменява, когато няма закон; 14 при все това от Адам до Моисей смъртта царува и над ония, които не бяха съгрешили според престъплението на Адам, който е образ на Бъдещия; 15 но дарбата не е такава каквото бе прегрешението; защото, ако поради прегрешението на единия измряха мнозината, то Божията благодат и дарбата чрез благодатта на един човек, Исус Христос, много повече се преумножи за мнозината; 16 нито е дарбата, каквато бе съдбата, чрез съгрешението на един; защото съдбата беше от един грях за осъждане, а дарбата от много прегрешения за оправдание; 17 защото, ако чрез прегрешението на единия смъртта царува чрез тоя един, то много повече тия, които получават изобилието на благодатта и на дарбата, сиреч правдата, ще царуват в живот чрез единия, Исус Христос), – 18 и тъй, както чрез едно прегрешение дойде осъждането на всичките човеци, така и чрез едно праведно дело дойде на всичките човеци оправданието, което докарва живот. 19 Защото, както чрез непослушанието на единия човек станаха грешни мнозината, така и чрез послушанието на единия мнозината ще станат праведни. 20 А отгоре на това дойде и законът, та се умножи прегрешението; а гдето се умножи грехът, преумножи се благодатта; 21 така щото, както грехът бе царувал и докара смъртта, така да царува благодатта чрез правдата и да докара вечен живот чрез Исуса Христа нашия Господ.

Цялата публикация „БЛАГОДАТТА ЦАРУВА!“

НАДЕЖДАТА ЗА БОЖИЯТА СЛАВА

Римляни 5:1-11

1 И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос; 2 посредством Когото ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се радваме поради надеждата за Божията слава.

Цялата публикация „НАДЕЖДАТА ЗА БОЖИЯТА СЛАВА“

РОЛЯТА НА ВЯРАТА ЗА НАШЕТО ОПРАВДАНИЕ

Римляни 4:1-25

До тук в посланието си, ап. Павел вече е обвинил и юдеи и гърци, че всички са „под грях“ (Римляни 3:9-12). След това е обявил добрата вест за Божията благодат с която независимо от дела или закон Бог ни оправдава и изкупва от греха заради Христовото умилостивени на Голготския кръст. Той е говорил за Божията роля в оправданието, но сега обръща поглед и към човешкото участие. Защото във всичко, което прави Бог има две страни – Божия и човешка. Бог разбира се прави почти всичко, но и от човек се очаква нещо. При оправданието това, което се очаква от човека е той да вярва в Бога. В тази глава ап. Павел използва Авраам и Давид като примери за оправдание чрез вяра. Павел знае, че повечето от сънародниците му не приемат посланието му за оправдание независимо от дела и само чрез вяра в Исус Христос. Те се хвалят с произхода си от Авраам и с обещанията, дадени на Давид. Но, тук в тази глава апостолът казва, че и двамата велики герои на юдейската история са всъщност оправдани чрез вяра. В Павловите примери за Авраам и Давид можем да открием отговорите на три въпроса относно вярата – „Защо трябва да вярваме?“ „Как трябва да вярваме?“ и „В кого трябва да вярваме?“ Цялата публикация „РОЛЯТА НА ВЯРАТА ЗА НАШЕТО ОПРАВДАНИЕ“

ЗАКОНЪТ – УТЕЖНЯВАЩО ВИНАТА ОБСТОЯТЕЛСТВО?

Римляни 2:1-24

„БЕЗ ИЗВИНЕНИЕ“…

Представям си как докато във втората половина на първа глава ап. Павел обвинява езичниците, които са отхвърлили Бог и са го заменили с идолите си, юдеите се наслаждават, кимат одобрително с глава и вътрешно казват: „Амин! Амин!“. Но, като добър проповедник сега ап. Павел обръща другата страна на въпроса. Като че ли той долавя мислите им на осъждение към езичниците и гордостта им от това, че са юдеи – че са привилегировани хора от избрания Божий народ, хора, които живеят – или поне се опитват да живеят – според Мойсеевия Закон. По онова време поради вярата си в Бога юдеите са си мислели, че са Божии любимци и към тях Бог ще покаже едно по-специално отношение – няма да съди своите така, както чуждите. Мислели са си, че понеже са избран народ са по-праведни от другите. Но, ап. Павел се обръща към тях и започва да им обяснява защо за онези, които имат Закона, той не е предимство, а „утежняващо вината обстоятелство“. Законът не може да ни избави от Божия гняв. Той не ни прави праведни, а само повишава стандарта според който ще бъдем съдени. Затова бихме казали, че може би не юдеите, а езичниците – онези, които нямат Закона – са в по-добро положение пред Божия съд. Те нямат Мойсеевия Закон и затова няма да бъдат съдени според Мойсеевия Закон, който между другото е доста строг. Те ще бъдат съдени според Закона, написан от Бог на сърцата им. А за юдеите можем да кажем, че независимо, че имат закона, грехът също е и в тях. Те могат да прикриват греха, могат да го осъждат, но не и да престанат да го вършат. Законът ни разкрива Божията воля, но не ни дава сила да я вършим. Той е като термометър, който ни показва, че имаме температура, но не я сваля. Ап. Павел знае, че независимо, че юдеите – фарисеите и законниците – осъждат греха, те пак го вършат и затова няма да избегнат Божия гняв. Цялата публикация „ЗАКОНЪТ – УТЕЖНЯВАЩО ВИНАТА ОБСТОЯТЕЛСТВО?“

КАК СЕ РАЗБОЛЯХМЕ ОТ „НЕЛЕЧИМ ГРЯХ“?

Римляни 1:18-32

Поставяйки по-късно в посланието си диагноза на човечеството „нелечим грях“ (Римляни 3:9,23), ап. Павел започва, като снема неговата анамнеза. Анамнезата (на гръцки „анамнезис“) е медицински термин, с който се означава подробното и последователно получаване на сведения от пациента или негови близки за характера и причините на възникналото в него заболяване. Когато отидете на лекар, обикновено той първо ви изслушва и ви задава въпроси, които да му помогнат да разбере как се е стигнало до състоянието в което сте в момента. Така че, това, което намираме в Римляни 1:18-32 е историята на човешкото заболяване, което се нарича „нелечим грях“. Това заболяване се дължи на разрива във взаимоотношенията между Бога и човека. А той се случва така. Бог създава човека и му се разкрива като Негов Бог с цел да общува с него и да го води към доброто. Но, човекът в своята гордост и глупост отхвърля Бога и с някакъв необясним и невменяем инат избира да той бъде бог сам на себе си. Изборът на човека разгневява Бога и той просто се оттегля от човека и го предава в робство на собствения му грях. Предаден под това ужасно робство човек е осъден на смърт. На човека му липсва Бог, но той вече е изгубил невинността си с която да се приближи при Бога. Липсва му и способността да произведе каквато и да било праведност. Така човекът се оказва в безизходица поради собствения си избор. Но това не е някаква обикновена безизходица. Това е безизходица в която той умира и от която няма сили да излезе. Той е като в блато в което всеки опит за излизане всъщност го потапя все по-надолу към дъното. Това е неговото състояние – състояние в което сам се е поставил – нелечим грях от който не може да се излекува. Именно затова той има нужда от спасение. А силата за спасение е Христовото благовестие. Цялата публикация „КАК СЕ РАЗБОЛЯХМЕ ОТ „НЕЛЕЧИМ ГРЯХ“?“

МОРАЛНИЯТ ДЪЛГ НА ХРИСТИЯНИНА

Римляни 1:13-16

Във 2Тим.4:5 четем:

„5 Но ти бъди разбран във всичко, понеси страдание, извърши делото на благовестител, изпълнявай служението си.“

В този стих се казва, че нашето дело е делото на благовестието, и че нашето служение е служението на благовестители. Цялата публикация „МОРАЛНИЯТ ДЪЛГ НА ХРИСТИЯНИНА“

САМАТА ВРАТА НА РАЯ

Римляни 1:16-11:36

Това, което революционно промени моето взаимоотношение с Бога е разбирането, което получих от Божието Слово, че Бог ме счита за праведен поради вярата ми в Исус Христос. Святият Дух ми даде това просветление, когато бях на около 19 години (през 1988) и четях Посланието към Римляните.

Разбира се моето преживяване не е уникално. Това е преживяването на всеки, който си е направил труда да прочете Посланието към Римляните със цялото си сърце. Цялата публикация „САМАТА ВРАТА НА РАЯ“

ЗА ДА СЕ ЗАЛИЧАТ ГРЕХОВЕТЕ НИ

Деяния 3:19

Трябва да знаем какво да направим, за да може нашите грехове да бъдат простени. Това знание ни е дадено в Библията. Тя е нашето правило за живот и поведение. И в нея се говори за покаяние (Деяния 3:19):

19 Затова покайте се и обърнете се, за да се заличат греховете ви, та да дойдат освежителни времена от лицето на Господа

Цялата публикация „ЗА ДА СЕ ЗАЛИЧАТ ГРЕХОВЕТЕ НИ“

ПЕТДЕСЯТНИЦА ПРОДЪЛЖАВА!

Деяния 2:1-4

1 И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място. 2 И внезапно стана шум от небето като хвученето на силен вятър, и изпълни цялата къща, гдето седяха. 3 И явиха им се езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях. 4 И те всички се изпълниха със Светия Дух, и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят.

Петдесятница е едно начало. Но тя не е обикновено начало. Тя е началото на църквата, началото на нещо, което продължава и до днес, защото и църквата продължава до днес. Това, което се роди на Петдесятница е велико и важно, защото то оказва влияние на света дори и днес, близо 2000 години след това. Цялата публикация „ПЕТДЕСЯТНИЦА ПРОДЪЛЖАВА!“

ЗА РИБА ИЛИ ЗА ХОРА?

Йоан 21:1-19

Това е последната глава на евангелието на Йоан и тя описва третото явяване на Исус пред апостолската група. Първото явяване на Исус Христос във възкресенско тяло пред учениците му беше в самия ден на възкресението, но тогава Тома не беше там (Йоан 20:19-24). Второто беше след осем дни, специално за Тома (Йоан 20:26-29) – това, което празнуваме на Томина неделя. А това, за което става дума в тази глава, беше третото явяване на Исус (Йоан 21:14). За разлика от първите две, то не беше в Юдея, а в Галилея. Спомнете си, че и в Евангелието на Матей се казва, че когато Исус възкръсна, Той каза на жените: „Не бойте се; идете кажете на братята Ми да идат в Галилея, и там ще Ме видят.“ (Матей 28:7). И тука виждаме че това се изпълнява и Исус се явява на апостолите не само в Юдея, но също и в Галилея – край Тивериадското езеро (ст.1-3). Цялата публикация „ЗА РИБА ИЛИ ЗА ХОРА?“

НА ЛОЗАТА

Йоан 15:1-11

Йосиф Флавий разказва, че високата източна врата на Святото Място на храма е била украсена с една великолепна, пищна лоза от чисто злато, чиито разклонения се спускали по свода на портата, а гроздовете й били от скъпоценни камъни (Юдейски древности, кн.15, гл.11 §3). Тази лоза е била националната емблема на Израил. Представяте ли си как е блестяла тя на лунна светлина? На път от горницата към Гетсиманската градина, която се е намирала подножието на Елеонския хълм Исус и учениците му преминават през долината Кидрон. Възможно е, започвайки своето изкачване, изведнъж над Ерусалимските стени пред тях да се е разкрил грандиозния блясък на тази лоза, отразяваща луната на фона на звездното небе. Може би точно тази величествена гледка подтиква Исус да каже:

1 Аз съм истинската лоза, и Отец ми е земеделецът. 2 Всяка пръчка в Мене, която не дава плод, Той я отрязва; и всяка що дава плод, очиства я, за да дава повече плод. 3 Вие сте вече чисти чрез учението, което ви говорих. 4 Пребъдвайте в Мене, и Аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от самосебе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдете в Мене. 5 Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото, отделени от Мене, не можете да сторите нищо. 6 Ако някой не пребъде в Мене, той бива изхвърлен навън като пръчка, и изсъхва; и събират ги та ги хвърлят в огъня, и те изгарят. 7 Ако пребъдете в Мене и думите Ми пребъдат във вас, искайте каквото и да желаете, и ще ви бъде. 8 В това се прославя Отец Ми, да принасяте много плод; и така ще бъдете Мои ученици. 9 Както Отец възлюби Мене, така и Аз възлюбих вас; пребъдвайте в Моята любов. 10 Ако пазите Моите заповеди, ще пребъдвате в любовта Ми, както и Аз опазих заповедите на Отца Си и пребъдвам в Неговата любов. 11 Това ви говорих, за да бъде Моята радост във вас, и вашата радост да стане пълна. Цялата публикация „НА ЛОЗАТА“

КЛЮЧЪТ ЗА СЪКРОВИЩНИЦАТА С БОЖИИТЕ ДАРОВЕ

Вестта, която ви нося днес е да гледаме на хората по дух. Не по плът, а по дух. Ако гледаме на хората по дух, това ще ги „отключи“. Даровете, които Бог е излял в тях ще могат да се задействат, и те ще ни послужат с дарбите на Святия Дух. И обратно, докато не разпознаем хората духовно, ние не можем „да се включим“ към тях и да „източим“ благодатта, която те имат. Цялата публикация „КЛЮЧЪТ ЗА СЪКРОВИЩНИЦАТА С БОЖИИТЕ ДАРОВЕ“

НОВОРОЖДЕНИЕТО

Йоан 3:1-12

Много сме слушали за новорождението, но то е една класическа, вечно актуална, наистина жизненоважна тема. Без новорождение човек не може дори да надзърне в Божието царство, не може да разбира езика на Святия Дух и да схваща Божиите неща. Никой, който не е новороден няма да бъде възкресен от мъртвите. За да се спаси човек трябва да се новороди. Основния новозаветен текст в който се говори за новорождение е Йоан 3:1-12.

1 Между фарисеите имаше един човек на име Никодим, юдейски началник. 2 Той дойде при Исуса нощем и Му рече: Учителю, знам, че от Бога си дошъл учител; защото никой не може да върши тия знамения, които Ти вършиш, ако Бог не е с него.

3 Исус в отговор му рече: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой отгоре {Или: изново.}, не може да види Божието царство.

4 Никодим Му казва: Как може стар човек да се роди? може ли втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди?

5 Исус отговори: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство. 6 Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух. 7 Не се чуди, че ти рекох: Трябва да се родите отгоре. 8 Вятърът духа гдето ще, и чуваш шума му; но не знаеш отгде иде и къде отива; така е с всеки, който се е родил от Духа.

9 Никодим в отговор Му рече: Как може да бъде това?

10 Исус в отговор му каза: Ти си Израилев учител, и не знаеш ли това? 11 Истина, истина ти казвам, това, което знаем, говорим, и свидетелствуваме за това, което сме видели, но не приемате свидетелството ни. 12 Ако за земните работи ви говорих и не вярвате, как ще повярвате, ако ви говоря за небесните?

Цялата публикация „НОВОРОЖДЕНИЕТО“

ЕВАНГЕЛИЕТО СПОРЕД ЙОАН

Евангелието според Йоан е може би най-необикновения и може би най-ценния член от квартета на каноничните евангелия. Въпреки, че обхваща същата широка последователност от събития, която може да се намери и на страниците другите, то е доста по различно от тях по структура и стил. Не съдържа притчи и споменава само седем чудеса, пет от които не са записани никъде другаде. Словата на Исус в него са насочени главно към Неговата Собствена Личност вместо към етичните принципи на царството. Умножени са личните разговори и взаимоотношенията на Исус с отделни личности са по-подчертани отколкото неговия контакт с народа като цяло. Евангелието е с подчертан богословски характер и отделя особено внимание на естеството на Христовата Личност и на значението на вярата в Него. Цялата публикация „ЕВАНГЕЛИЕТО СПОРЕД ЙОАН“

ПОСЛАНИЕТО НА ТРИТЕ КРЪСТА

Лука 23:32-43

В деня когато Исус беше разпнат, освен неговата смъртна присъда бяха изпълнение още две (Лука 22:32-33).

32 И с него караха и други двама които бяха злодейци, за да ги погубят. 33 И когато стигнаха на мястото наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците единия отдясно Му, а другия отляво. Цялата публикация „ПОСЛАНИЕТО НА ТРИТЕ КРЪСТА“

СПЕЧЕЛЕН ОТ ЛЮБОВТА

 Лука 19:1-10

1 След това Исус влезе в Ерихон, и минаваше през града. 2 И, ето, един човек, на име Закхей, който беше началник на бирниците, и богат, 3 искаше да види Исуса Кой е, но не можеше поради народа, защото беше малък на ръст. 4 И завтече се напред и се покачи на една черница за да Го види; понеже през оня път щеше да мине.

5 Исус като дойде на това място, погледна нагоре и му рече: Закхее, слез скоро, защото днес трябва да престоя у дома ти. 6 И той побърза да слезе, и прие Го с радост. 7 И като видяха това, всички роптаеха, казвайки: При грешен човек влезе да преседи.

8 А Закхей стана и рече на Господа: Господи, ето от сега давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам му четверократно.

9 И Исус му рече: Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син. 10 Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото.

Цялата публикация „СПЕЧЕЛЕН ОТ ЛЮБОВТА“

СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ДЕСЕТИЯТ ПРОКАЖЕН

Лука 17:11-19

По идея на Rev. Richard J. Fairchild

11 И в пътуването Си към Ерусалим Той минаваше границата между Самария и Галилея. 12 И като влизаше в едно село, срещнаха Го десетина прокажени, които, като се спряха отдалеч, 13 извикаха със силен глас, казвайки: Исусе наставниче, смили се за нас! 14 И като ги видя, рече им: Идете, покажете се на свещениците. И като отиваха, очистиха се. 15 И един от тях, като видя, че изцеля, върна се и със силен глас славеше Бога, 16 и падна на лице при нозете на Исуса и Му благодареше. И той бе самарянин. 17 А Исус в отговор му рече: Нали се очистиха десетимата? а где са деветимата? 18 Не намериха ли се други да се върнат и въздадат слава на Бога, освен тоя иноплеменник? 19 И рече му: Стани и си иди; твоята вяра те изцели.

Цялата публикация „СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ДЕСЕТИЯТ ПРОКАЖЕН“