Един пастир веднъж попитал свой колега: “Кое от нещата, които правим в църквите си не бихме могли да го правим без силата на Святия Дух?” Тъжният отговор който някои пастири биха дали на този въпрос е: “Няма такова нещо – ние можем да прaвим всичко сами. Святият Дух просто не ни е нужен.” Подтекстът на въпроса е, че като че ли ние дотолкова сме се “усъвършенствали” в нашата религия, че вече можем да минем и без Святия Дух. Този въпрос е наистина сериозен. Той ни кара да се замислим дали за всичко което правим търсим помощта, водителството и удобрението на Святия Дух или дотолкова сме свикнали с църковните ритуали, че богослужението ни е станало механично и безжизнено.
Дори да изглежда живо, едно служение без Святия Дух не би било ефективно. Нещо повече, то не би било угодно на Бога. Бог е дух и Той очаква онези, които пристъпват към него да го правят “с дух и истина” (Йоан 4:24)
Провалът на съвременното християнство се дължи на това, че то е открило, че може да прави почти всичко само, без силата на Святия Дух. Често църквата се стреми да спечели нови вярващи чрез съобразяване с модерната култура и обслужването на плътските апетити на хората. По такъв начин обаче, тя не би могла да бъде успешна.
Най-голямата нужда на църквата днес е нуждата от присъствието, силата и ръководството на Святия Дух.
В Пс. 23:5 се казва:
Помазал си с миро главата ми; чашата ми се прелива.
Но дали наистина нашата чаша продължава да прелива или е пресъхнала? Може би сме били кръстени със Святия Дух, може би сме получили свръхестествено изцеление, може би сме имали богати духовни опитности. Но каквото и да сме били, каквото и да сме преживяли, ние все още се нуждаем от Святия Дух!
В 1 Коринтяни 12:31 и 14:1 ап. Павел ни казва да копнеем за духовните дарби. Но ние трябва също така да копнеем и за Святия Дух. А ние не можем да копнеем за някого, когото не познаваме. Затова е нужно да изследваме писанията и да видим какво ни казват те за Третото Лице на Пресвятата Троица.
Когато изучаваме стиховете за Св. Дух в Библията, от всички тях изкристализират четири думи, които описват характера и действието на Святия Дух. Те са:
Това са все неща които не можем да произведем сами и в същото време неща без които не можем и от които отчаяно се нуждаем!
Святият Дух е дух на живот. Спомнете си пророчеството на Езекиил за сухите кости (Езекиил 37). Той беше отведен на едно поле пълно с човешки кости – “твърде много” и “твърде сухи”. Тогава Бог му каза да пророкува на костите. Пророчеството започваше и завършваше с думи, призоваващи Святия Дух да влезе в тези кости, за да могат те да оживеят (ст.5,9):
5 Така казва Господ Иеова на тия кости: Ето, ще направя да влезе във вас дух та ще оживеете;…
9 Тогава ми рече: Пророкувай за духа; пророкувай, сине човешки, и речи на духа: Така казва Господ Иеова: Дойди духо, от четирите ветрища и духни върху тия убити, за да оживеят.
Резултатът от пророчеството е даден в ст. 10:
10 Пророкувах, прочее, както ми заповяда; и духът влезе в тях, и те оживяха; и изправиха се на нозете си, една твърде голяма войска.
От всичко това съвсем ясно се вижда, че следствието от изпълването със Святия Дух е изпълване със живот. В Новия Завет сам Господ Исус казва (Йоан 6:63):
63 Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползува; думите, които съм ви говорил, дух са и живот са.
Ние сме плът. И поради това не можем дори да надникнем в Божието царство, а камо ли да влезем в него. Ако Святият Дух не ни даде от Неговия живот ние ще останем завинаги изолирани от Бога. В Рим.8:2 ап. Павел нарича Духа “животворящия Дух”. В Йоан 3:5,6 Исус каза на Никодим:
5 Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство.6 Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух.
Ако ние сме станали Божии деца, ако сме част от Божието царство, то това е единствено благодарение на Святия Дух и на живота, който Той ни е дал. И за да можем да продължим да живеем, ние се нуждаем този Духовен живот да продължава да блика вътре в нас. Изгубим ли Духа, ние губим и живота си!
Днес е модерно да се говори за комуникации. Без комуникации – транспорт, телефон, интернет, поща - нашия живот е немислим. В духовния свят Святият Дух е Този, чрез когото се осъществява нашата връзка – както с Бога, така и помежду ни. Когато говорим за духовните неща обаче, става дума не само за комуникация, но и за взаимоотношения.
10 А на нас Бог откри това чрез Духа;
(знанието, което апостолите придобиха и което записаха в Новия завет дойде от Святия Дух. Той е единственият достоверен източник за нещата, които се отнасят до Бога)
понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите дълбочини. 11 Защото кой човек знае що има у човека, освен духът на човека, който е в Него? Така и никой не знае що има у Бога, освен Божият Дух.
12 А ние получихме не духа на света, но Духа, който е от Бога, за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари; 13 което и възвестяваме, не с думи научени от човешка мъдрост, но с думи научени от Духа, като поясняваме духовните неща на духовните човеци
Думите научени от Духа са вписани в Свещените книги и събрани в канона на Стария и Новия Завет. В 2 Петр.1:20-21 ап. Петър пише:
20 И това да знаете преди всичко, че никое пророчество в писанието не е частно на пророка обяснение на Божията воля; 21 защото никога не е идвало пророчество от човешка воля, но [светите] човеци са говорили от Бога; движими от Светия Дух.
“26 А когато дойде Утешителят, когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на истината, който изхожда от Отца, той ще свидетелствува за Мене.”
Ако даден човек искрено желае да разбере дали нещата, които проповедниците на евангелието и Библията говорят за Исус са верни, той може да се вслуша в себе си и да чуе гласа на Святия Дух, който му нашепва, “Да, така е. Това е истината.”
“26 А Утешителят, Светият Дух, когото Отец ще изпрати в Мое име, той ще ви научи на всичко, и ще ви напомни всичко, което съм ви казал.”
Святият Дух е нашия учител и напоминател на Христовите думи.
“13 А когато дойде онзи, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина; защото няма да говори от себе си, но каквото чуе, това ще говори, и ще ви извести за идните неща.”
Святият Дух е изпратен да председателства църквата – да я ръководи, да я насочва в познаването и извършването на Божията воля. Той не е само доктрина, не само сила – Святият Дух е личност! В Деяния на апостолите ние виждаме, че апостолите и християните от ранната църква се разговаряха с Него. В Деян.8:29 се казва:
“А Духът рече на Филипа: Приближи се и придружи тая колесница.”
А в Деян.10:19 четем:
“И докато Петър още размисляше за видението, Духът му рече: Ето, трима човека те търсят.”
Днес има хора, които са толкова “духовни”, че претендират, че Святият Дух непрекъснато им говори. Не е необичайно да ги чуем да повтарят “Святият Дух ми каза това и това… Бог ми говори да направя това и това…” Но забележете колко навременни, кратки, точни и уместни бяха насоките и информацията, които Святия Дух даде на Филип и на Петър.
Като човек, който говори на непознати езици вярвам, че начинът по който Святият Дух говори в сърцата ни е същият по който той ни дава способността да говорим на езици. Независимо на какви езици говори човек, неговият глас никога не се променя. Той е нещо характерно и отличително като пръстовите отпечатъци. Това важи и за Святият Дух - независимо на какъв език говори, Неговият глас е винаги същия!
Моята опитност е, че езиците могат да се говорят и бързо и бавно. Ние можем да изчакаме сричките, които Святият Дух ни дава. Ако го направим, ще видим, че те идват в нашия ум не от “главата”, а от “утробата” ни. Ако сме постоянни в нашата молитва и се научим да разпознаваме “гласа” на Святия Дух, т.е. начина по който Неговите мисли идват в нас, когато Той ни проговори на български или на познат език, ние няма да се чудим от кого са думите, защото познаваме “гласа” Му. Затова обаче е нужно постоянство и покорство (Исая 50:4-5):
4 Господ Иеова ми даде език на учените,
За да зная как да помогна с дума на уморения;
Всяка заран Той събужда,
Събужда ухото ми,
За да слушам като учащите се.
5 Господ Иеова ми отвори ухото;
И аз не се разбунтувах,
Нито се обърнах назад.
Един от начините по които Святият Дух ръководи църквата е чрез назначаването на нейните водачи. В Деян.20:28 четем Павловите думи към ефеските църковни презвитери:
“Внимавайте на себе си и на цялото стадо, в което Светият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв.”
Тези думи ни показват, че на пастирското служение трябва да се гледа като на едно божествено назначение, дадено за назиданието на църквата и да знаем, че отговорността, която пастирите имат пред Бога за църквата Му е огромна. Затова нека да помним, че най-естественият инструмент чрез който можем да очакваме да получим Божиите насоки за живота ни е нашия собствен пастир или презвитер.
“26 Така също и Духът ни помага в нашата немощ: понеже не знаем да се молим както трябва; но самият Дух ходатайствува в нашите неизговорими стенания;
(Ние не знаем да се молим както трябва, но Святият Дух знае и Той го прави чрез нас!)
27 а тоя, който изпитва сърцата, знае какъв е умът на Духа, защото той ходатайствува за светиите по Божията воля.”
Смело можем да кажем, че молитвата на Святият Дух е съвършена и тя винаги е чута.
2) Непознатите езици, които Святият Дух ни дава способност да говорим, са средство чрез което ние можем да общуваме с Бога (1 Кор. 14:2)“2 Защото, който говори на непознат език, той не говори на човеци, а на Бога, защото никой не му разбира, понеже с духа си говори тайни.”3) Святият Дух е този, който ръководи и насочва нашето поклонение. Във Фил.3:3 се казва:
“защото ние сме обрязаните, които с Божия Дух се кланяме…”
Връзката с Бога, която Святият Дух ни осигурява е двупосочна – от една страна, Той ни предава Божиите думи, а от друга страна подпомага и насочва нашето поклонение и молитва към Него. Общението на Святия Дух е една наистина голяма превилегия. То е част от Новозаветното благословение, изказано от ап. Павел в 2Кор.13:14:
“Благодатта на Господа Исуса Христа, и любовта на Бога и общението на Светия Дух да бъде с всички вас.”
Ако Бог Отец се характеризира с неговата безгранична любов, ако Бог Син е всеизвестен с изумителната си благодат, то това, което е най-типично за Бог Святи Дух е общението, което той осъществява. И това е общение не само между Бог и неговите чада, но и между самите вярващи.
Ние сме части на Христовото тяло, защото сме били напоени с Божия Дух (1 Кор.12:13):
13 Защото ние всички, било юдеи или гърци, било роби или свободни, се кръстихме в един Дух да съставляваме едно тяло, и всички от един Дух се напоихме.
Една от грижите на Святия Дух е единството на църквата. Днес има хора, които в името на Святия Дух създават разцепление. Но разцеплението е абсолютно неприсъщо на Святия Дух. Това което виждаме в Новия Завет е, че Той никога не разделя вярващите – напротив – сближава ги.
В Деяния 15 глава, когато възникна първото сериозно разногласие в църквата и беше свикан църковен събор, виждаме как Святият Дух довежда църквата до единомислие по спорни въпроси, които са съществено важни (Деян.15:1-2,5-15,19,23-25,28-29)
1 А някои слязоха от Юдея и учеха братята казвайки: Ако се не обрежете, според Моисеевия обред, не можете да се спасите. 2 И тъй, като стана доста препирня и разискване между тях и Павла и Варнава, братята наредиха Павел и Варнава и някои други от тях да възлязат за тоя въпрос в Ерусалим до апостолите и презвитерите.
Имаше “доста препирня и разискване”. Църквата беше на една крачка от разцепление. Но братята постъпиха разумно и се отнесоха до апостолите и презвитерите в Ерусалим. Винаги когато възникне конфликт, най-разумното нещо, което да се направи е да се отнесем към по-висшата власт. В случая това бяха апостолите и презвитерите в Ерусалим.
5 … някои от повярвалите между фарисейската секта станаха та казаха: Нужно е да се обрязват езичниците, и да им се заръча да пазят Моисеевия закон.
Въпросът беше сериозен – ставаше дума за начина и условията за спасението на човека.
6 Тогава апостолите и презвитерите се събраха да разискват тоя въпрос. 7 И след много разпитване …
Нормално е когато има спорни въпроси, те да бъдат разисквани и разнищени. Не трябва да се страхуваме от споровете, но трябва да се научим спокойно и умело да излагаме аргументите си и ако видим, че аргументите на нашите опоненти са по-силни, да бъдем достатъчно смирени да приемем това, което ясно се вижда че е по-доброто. Ето какви бяха аргументите на ап. Петър:
Петър стана та им каза: Братя, вие знаете, че в първите дни Бог избра между вас мене, щото езичниците чрез моите уста да чуят евангелското учение и да повярват.
Той им припомни случката в Корнилиевия дом от Деяния 10 гл.
8 И сърцеведец Бог им засвидетелствува като даде и на тях Светия Дух, както и на нас; 9 и не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти сърцата им чрез вяра. 10 Сега, прочее, защо изпитвате Бога, та да налагате на шията на учениците хомот, който нито бащите ни, нито ние можем да носим? 11 Но вярваме, че ние ще се спасим чрез благодатта на Господа Исуса, също както и те.
Ние винаги трябва да помним, че спасението е не чрез дела изисквани от Закона, а само по благодат и само чрез вяра.
12 Тогава цялото множество млъкна и слушаше Варнава и Павла да разказват какви знамения и чудеса Бог беше извършил чрез тях между езичниците.
Забележете колко дисциплинирани и внимателни бяха участниците в Първия църковен събор. Те даваха думата на тези, които я искаха и внимателно ги изслушваха. Всеки имаше възможността спокойно да изложи становището си. Накрая Яков като председател на събранието обобщи общата позиция, като я подкрепи със Божието Слово.
13 И след като свършиха те да говорят, Яков взе думата и каза: Братя послушайте мене; 14 Симон обясни по кой начин Бог най-напред посети езичниците, за да вземе измежду тях люде за Своето име. 15 С това са съгласни и пророческите думи, както е писано: …
19 Затуй, аз съм на мнение да не отегчаваме тия измежду езичниците, които се обръщат към Бога;
23 И писаха им по тях следното: От апостолите и по-старите братя, поздрав до братята, които са от езичниците в Антиохия, Сирия и Киликия. 24 Понеже чухме, че някои, които са излезли от нас, ви смутили с думите си, и извратили душите ви, [като ви казват да се обрязвате и да пазите закона], без да са приели заповед от нас, 25 то ние, като дойдохме до единодушие (в крайна сметка участниците в събора достигнаха до консенсус!), намерихме за добре да изберем мъже и да ги пратим до вас заедно с любимите ни Варнава и Павла,
28 Защото се видя добре на Светия Дух и на нас да ви не налагаме никоя друга тегота, освен следните необходими неща: 29 да се въздържате от ядене идоложертвено, кръв и удавено, тоже и от блудство; от които ако се пазите, добре ще ви бъде. Здравейте.”
Всичкото това разискване и достигане до консенсус, съгласието и единодушието, които бяха постигнати, бяха резултат от действието на Святия Божий Дух в сърцата на вярващите.
В Ефесяни 4:1-3 четем, че единството в Духа не трябва да бъде изкуствено създавано. То е вече постановено от Бога, дадено е и си съществува. Но това, което е необходимо е то да бъде пазено и защитавано чрез “свръзката на мира”. Тази “свръзка на мира” се състои от четири нишки, които се наричат смирение, кротост, дълготърпение и любов:
“1 И тъй, аз, затворник за Господа, моля ви да се обхождате достойно на званието, към което бяхте призовани, 2 със съвършено смирение и кротост, с дълготърпение, като си претърпявате един друг с любов, 3 и се стараете в свръзката на мира да опазите единството в Духа.”
Святият Дух не само ни новоражда и ни дава живот, не само осъществява нашата връзка с Бога и помежду ни като части на Христовото тяло, но заедно с това Той ни дава и сила.
Когато Исус обещаваше Святия Дух на учениците, той им обеща свръхестествена сила (Лука 24:49):
“49 И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града [Ерусалим] докато се облечете със сила от горе.”
Кръщението със Святия Дух ни донася “сила от свише” – божествена сила. Но сила за какво? Много е важен мотива, който стои зад желанието ни да бъдем кръстени със Святия Дух. Трябва да осъзнаваме че силата, която Святият Дух ни дава е сила не за да се бием, да се налагаме или по някакъв начин да бъдем над другите.
В Деян.1:8 четем думите на Исус Христос, че Святият Дух ни дава сила да бъдем свидетели за Него:
“Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене”
Въпросът е, искаме ли да свидетелстваме за Исус?
Един поразителен пример за промяната, която се случва в следствие на кръщението със Святия Дух е ап. Петър. В Марк 14:66-72 го виждаме три пъти да се отрича от Исус, след като преди това неистово му се кълнеше във вярност.
След Петдесятница, след като беше изпълнен със Святия Дух, ап. Петър не само с една проповед спечели 3000 души за Божието царство (Деян.2), не само придоби дръзновение и сила да изцелява болни (Деян.3), но и беше готов дори да умре за вярата си и за своя Господ (Деян.4:5-13). Каква беше разликата между Петър преди Петдесятница и Петър след Петдесятница? Разликата се състоеше в това, че на Петдесятница ап. Петър беше приел сила да бъде свидетел за Исус. Той не се убоя дори от най-висшия съд по онова време – синедриона – съдът, който осъди на смърт самия Христос:
“5 И на другия ден се събраха в Ерусалим началниците им, старейшините и книжниците; 6 и първосвещеникът Анна, и Каиафа, Иоан, Александър и всички, които бяха от първосвещеническия род.
7 И като поставиха Петра и Иоана насред, питаха ги: С каква сила, или с кое име, извършихте това?
8 Тогава Петър, изпълнен със Светия Дух,
(имаше разлика между Петър без Святия Дух и “Петър, изпълнен със Святия Дух”!)
им рече: Началници народни и старейшини, 9 ако ни изпитвате днес за едно благодеяние сторено на немощен човек, чрез какво биде той изцелен, 10 да знаете всички вие и всичките Израилеви люде, че чрез името на Исуса Христа Назарянина, Когото вие разпнахте, Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез това име тоя човек стои пред вас здрав. 11 Той е камъкът, който вие зидарите презряхте, който стана глава на ъгъла. 12 И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим.
13 А те, като гледаха дързостта на Петра и Иоана и бяха вече забележили, че са неграмотни и неучени човеци, чудеха се; и познаха, че са били с Исуса.”
Дързостта на Петър и Иоан беше резултат от действието на Святия Дух във тях.
Благовестието се разпространява с думи. Според 1Сол.1:5 обаче споделянето му трябва да става “не само с думи, но и със сила, със Светия Дух и с голяма увереност”!
Заедно със силата и способността да бъдем свидетели за Исус, Святият Дух ни дава още и свобода, освежаване, радост, победа, помазание, духовни дарби и служение.
1. Свобода (2Кор.3:17)“А Господ е Духът; и гдето е Господният Дух, там е свобода”
Тук не става дума за свободия, анархия, или да си правим каквото си искаме. Свободата, която Святият Дух ни дава е свобода на първо място от греха и неговите последствия и от Закона като средство за спасение.
В псалом 51 цар Давид се моли за подкрепата на Духа и Го нарича “освобождаващ”:
“11 Да не ме отхвърлиш от присъствието Си,2. Освежаване (Исая 44:3)
Нито да отнемеш от мене Светия Си Дух.
12 Повърни ми радостта на спасението Си:
И освобождаващият Дух нека ме подкрепи.”
“Защото ще изливам вода на жадната земя,3. Радост (Лука 10:21)
И реки на сухата почва;
Ще изливам Духа Си на потомството ти,
И благословението Си на рожбите ти;Святият Дух е Божието благословение, което ни освежава!
“Исус се зарадва чрез Светия Дух ….”
Исус имаше Духа и затова се зарадва чрез него. Но днес, след Петдесятница и ние имаме Духа. И ние можем да изпитаме Неговата свръхестествена радост – радост, която не зависи от обстоятелствата (1Сол.1:6):
6 И вие станахте подражатели на нас и на Господа, като, всред много скърби, приехте словото с радост, която е от Светия Дух;
Има една радост, която произтича от Святия Дух и това е радост, която никой и нищо не може да ни отнеме.
4. Победа (Зах.4:6)6 Тогава отговаряйки говори ми, като каза: Ето Господното слово към Зоровавела, което казва:5. Помазание (2Кор.1:21-22)
Не чрез сила, нито чрез мощ,
Но чрез Духа ми, казва Господ на Силите;
“21 А тоя, Който ни утвърждава заедно с вас в Христа, и Който ни е помазал, е Бог, 22 Който ни е запечатил, и е дал в сърцата ни Духа в залог.”
Имайки Духа ние имаме Божието помазание, а то е причина за строшаване на “хомота”, който е символ на всякакъв вид духовно и физическо робство (Исая 10:27):
“27 И в оня ден товарът му ще се мести от плещите ти.6. Духовни дарби (1Кор.12:7-11):
И хомотът му от врата ти,
И хомотът ще се строши поради помазанието ти.”
За да можем да изпълняваме нашето служение и да благославяме църквата, Святият Дух ни екипира със свръхествени способности, които са специфични за всеки един християнин.
“7 А на всеки се дава проявяването на Духа за обща полза. 8 Защото на един се дава чрез Духа да говори с мъдрост, а на друг да говори със знание, чрез същия Дух; 9 на друг вяра чрез същия Дух, а пък на друг изцелителни дарби чрез единия дух; 10 на друг да върши велики дела, а на друг да пророкува; на друг да разпознава духовете; на друг да говори разни езици; а пък на друг да тълкува езици.
11 А всичко това се върши от един и същи Дух, който разделя на всеки по особено, както му е угодно.”
Това, което трябва да се знае за дарбите е:
Когато даден човек има проявление на дадена негова дарба, това не означава, че тя вече е станала дарба на този човек. Има коренна разлика между естествените дарби, които Бог е дал на хората, като например музикалната дарба и дарбите на Святия Дух. Музикалната дарба си е дарба на човека и той може да започне да свири и да пее когато си поиска или когато го помолим. С дарбите на Святият Дух обаче, това не е така.
Много хора в църквата грешат като смятат, че ако някой започне да пророкува, от този момент нататък задействането на дарбата пророчество вече зависи от този човек. Затова те започват да ходят при него и с присъствието и отношението си му оказват натиск, така че той да започне да пророкува. Ако обаче в този момент Святият Дух не желае да се прояви Неговата дарба пророкуване, човекът започва да пророкува хубави неща от собственото си сърце. А това по своето същество е лъжепророчество, дори и да не е дадено от нечист или измамителен дух. Тогава картината започва да заприличва на приказката за злата мащеха, която непрекъснато питала огледалцето си, “Огледалце, огледалце, я кажи коя е най-красива на света” и винаги получавала един и същи “Да”–отговор. Този тип пророчества са винаги “насърчителни” и никога изобличителни. Тъжното обаче е, че най-често те не произлизат от Божия Дух.
Преди да започнем да пророкуваме, трябва да изчакаме “идването” на Божието Слово към нас.
Един забележителен пример в това отношение е пророк Еремия. Когато останалите след разоряването на Ерусалим израилтяни дойдоха при него за да се допитат чрез него до Господа, той не им отговори веднага, а изчака да чуе какво казва Бог (Ерем.42:1-4,7):
“1 Тогава всичките военачалници, и Иоанан Кариевият син, и Езания Осаиевият син, и всичките люде, от най-скромен до най-велик, пристъпиха 2 та рекоха на пророк Еремия: Молим, нека бъде молбата ни приятна пред тебе, и помоли се за нас - за тия, всички които остават - на Господа твоя Бог, (защото от мнозина останахме малцина, както очите ти ни виждат), 3 да ни изяви Господ твоят Бог пътя, по който трябва да ходим, и какво трябва да правим.
4 Тогава пророк Еремия им рече: Чух. Ето, ще се помоля на Господа вашия Бог според думите ви; и каквото ви отговори Господ ще ви го известя; няма да скрия нищо от вас.
7 И подир десет дни Господното слово дойде към Еремия.”
Забележете, че Святият Дух проговори на такъв велик Божий пророк като Еремия едва след десет дни! Може би едва тогава самият той беше готов да чуе от Бог. Тогава какво остава за нас?!? Или ние сме по-големи пророци от Еремия, та имаме компетентно мнение по всеки въпрос, което подпечатваме с думите “Така казва Господ…”?
Вярно, ние живеем в благодатта на Новия Завет. Независимо от това, можем да се поучим от дисциплината и търпението на Еремия. Независимо колко голям беше натиска върху него, той никога не започваше да пророкува преди наистина да е чул от Бог! С действията си той ясно показва, че знаеше, че пророческата му дарба не е негова, а на Святия Дух.
Това значи, че тяхното проявление трябва да става на общото събрание в присъствието на пастира, а не само в някакви съмнителни малки групички в които две-три сестри си пророкуват една на друга. В техния случай ползата не е обща, а частна. Освен това, ако грешат, те изключват възможността да бъдат коригирани.
Едно пророческо слово изречено в присъствието на пастир и удобрено от него като един, който много добре познава Библията и от цялото събрание има много по-голяма тежест и сила от едно пророчество изречено в някой тъмен ъгъл.
Новият Завет ни насърчава да търсим тяхното разнообразие. Защо всички искат дарбата пророчество, а не дарбата вършене на велики дела например. Може би защото при дарбата вършене на велики дела проверката е много по непосредствена и лесна отколкото при дарбата пророкуване и тя много по-трудно би могла да бъде фалшифицирана.
Ако сме имали неприятни опитности с фалшиви пророчества, а това най-често е така, не трябва да се поддаваме на изкушението да отхвърляме проявлението на духовните дарби въобще. Ако го направим, това ще “угаси” Святият Дух и ще ограничи Неговото действие. А ние не искаме това да се случи, нали? Тогава трябва да послушаме и да прилагаме мъдрия съвет, който ап. Павел ни дава в 1Сол.5:19-22:
“19 Духа не угасвайте.7.Служение (2 Кор. 3:6-9):
20 Пророчества не презирайте.
21 Всичко изпитвайте; дръжте доброто.
22 Въздържайте се от всякакво зло.”
6 Който ни и направи способни като служители на един нов завет, - не на буквата, но на духа; защото буквата убива, а духът оживотворява. 7 Но, ако служението на онова, което докарва смърт, написано с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, щото израилтяните не можеха да гледат Моисея в лице, поради блясъка на лицето му, който впрочем преминаваше, 8 как не ще бъде служението на духа с по-голяма слава?
( Според ап. Павел новозаветното богослужение съдържа в себе си по-голяма слава от богослужението в храма и в скинията!)
9 Защото, ако служението на онова, което докарва осъждане, стана със слава, служението на онова, което докарва правда, го надминава много повече в слава.
И така, Святият Дух ни дава живот, осъществява нашата връзка – както с Бога, така и помежду ни, дава ни сила за служение на Бога. Но не само това. Освен всички тези неимоверни благословения, Святият дух се грижи и за едно изключително важно нещо – нашето освещение.
Когато говорим за освещение, трябва да знаем, че има два вида освещение. Едното е “позиционно”. То е свързано с нашето стоене пред Бога. В момента в който приемем Исус Христос за свой спасител ние биваме осветени “веднъж за винаги” (Евр.10:10,14):
“10 С тая воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло веднъж за винаги.
14 Защото с един принос Той е усъвършенствувал за винаги ония, които се освещават.”
Освен позиционното освещение обаче, съществува и едно друго освещение, което може да се нарече “динамично” То е свързано с промяната и преобразуванието на характера ни.
Освещението на Духа е споменато във 2Сол.2:13. Там, наред с вярата, то е определено като един от инструментите, произвеждащи нашето спасение:
“13 А ние сме длъжни винаги да благодарим на Бога за вас, възлюбени от Господа братя, загдето Бог отначало ви е избрал за спасение чрез освещение на Духа и вярването в истината;”
Забележете, че спасението става чрез освещението на Духа!
Святият Дух участва със следните свои действия в нашето спасение:
В Йоан 16:8 самият Господ Исус казва за Святия Дух:
8 И той, когато дойде, ще обвини света за грях, за правда и за съдба;
Едно от действията на Святия Дух е действие на обвинение.
Това свято обвинение е различно от съмоосъждението за стари грехове с което дяволът понякога ни тормози. Разликата между дяволското осъждение и обвинението на Святия Дух е, че дяволското осъждение е за дела, които ние вече сме изповядали и Бог ни е простил, а обвинението на Святия Дух е за грехове които все още не сме осъзнали и или ги таим в себе си. Дяволското осъждение ни подтиска и отнема радостта ни. За да се избавим от него трябва, както е казал някой, “Когато дявола ни напомни нашето минало, ние да му напомним неговото бъдеще”.
Когато обаче усетим обвинението, което произлиза от Святия Дух най-доброто нещо, което да направим е да се покаем и то колкото се може по-скоро.
Още в самото начало на повярването ни, а и по-късно в християнския ни живот когато съгрешим, първото нещо, което Святият Дух прави е да ни посочи греха в живота ни и да ни помогне да видим колко отвратителен и гнусен е той в Божиите очи. Святият Дух ни говори за последствията на греха и за неговата заплата, която е смърт. Първите му думи към нас винаги са думи призоваващи към покаяние.
Святият Дух не само ни води до покаяние, но Той произвежда в нас и онази свята богобоязън и желание да угождаваме на Господа, които ни предизвикват да се въздържаме от греха. В Пс.4:4 се казва:
“Треперете и не съгрешавайте;”
Добре, но как да го направим? Нуждаем се от Святия Дух. Според Исая 11:2 Той е “Дух на страх от Господа”. Ако сме изпълнени с Него, а това означава да сме под Неговия контрол, то ние ще бъдем изпълнени и със страх от Господа. А не е ли това началото на мъдростта и на освещението?
Разликата между демоничния страх и страха от Бога е, че страха от дявола е парализиращ, а страха от Бога е мобилизиращ. Той не ни сковава, не ни плаши, а ни подтиква към благочестиви действия.
В Гал.5:22,23 в контраст с “делата на плътта” са изброени елементите на “плода на Духа”:
22 А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, 23 кротост, себеобуздание; против такива неща няма закон.
Забележителната разлика между “дарбите” и “плода” на Духа е, че дарбите са много и Бог дава тяхното проявление по отделен и специфичен начин на всеки човек. Плодът обаче е един и Бог иска той да се намира във всяко едно от децата Му.
Някои от първите петдесятници са смятали, че чрез кръщението хората изведнъж стават святи. Това обаче не е така. При кръщението ние получаваме силата, но не и плода на Духа. Той трябва да се развива, трябва да расте, трябва да се култивира. Преди да жънем, ние трябва първо да сеем за Духа.
Начина да имаме този плод е да се изпълваме ежедневно със Святия Дух и заедно с това да полагаме старание за развиването на Неговите добродетели като част от характера ни. Както едно дърво постепенно разцъфва и ражда плодовете си така и ние трябва да раждаме плодовете на Духа. Па този повод във 2Петр.1:3-9 ап. Петър пише:
5 то по самата тая причина положете всяко старание и прибавете на вярата си добродетел, на добродетелта си благоразумие, 6 на благоразумието си себеобуздание, на себеобузданието си твърдост, на твърдостта си благочестие, 7 на благочестието си братолюбие, и на братолюбието си любов. 8 Защото ако тия добродетели се намират у вас и изобилват, те ви правят да не сте безделни нито безплодни в познанието на нашия Господ Исус Христос. 9 Но оня, у когото те не се намират, е сляп, късоглед, и е забравил, че е бил очистен от старите си грехове. 10 Затова, братя, постарайте се още повече да затвърдявате вашето призвание и избиране; защото, като вършите тия добродетели, никога няма да изпаднете. 11 Понеже така ще ви се даде голям достъп във вечното царство на нашия Господ и Спасител Исус Христос.
В Рим. 8:13 се казва:
13 Защото, ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвявате телесните действия, ще живеете.
Това е друг начин да се каже (Мат.18:8-9):
“8 Ако те съблазни ръката ти или ногата ти, отсечи я и хвърли я; по-добре е за тебе да влезеш в живота куц или недъгав, отколкото с две ръце или с две нозе да бъдеш хвърлен във вечния огън. 9 И ако те съблазни окото, извади го и хвърли го; по-добре е за тебе да влезеш в живота с едно око, отколкото да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в огнения пъкъл.”
От доста време съм в църквата, но все още не съм срещал някой брат или сестра, а още по-малко пастир (;-) да си е извадил окото или да си е отрязал някои от крайниците за да не извърши някой грях. Разбира се не е това иска от нас Исус. “Да извадим окото си” всъщност означава да не гледаме към посоката откъдето идва съблазънта. “Да отсечем ръката си” всъщност означава да спрем да вършим даден грях. “Да отсечем крака си” означава да не се приближаваме към даден източник на съблазни.
Как умъртвяваме телесните действия? Просто като не ги вършим. Но откъде имаме сила да го направим? Святият Дух ни я дава. До голяма степен може да се каже, че именно това е кръста, който трябва да носим. Носенето на кръста се състои в това винаги когато нашата воля се пресича с Божията воля, ние да се откажем от това, което е угодно на самите нас и да изберем да вършим това, което е угодно на Бога. В Рим.8:5 се казва, че които са духовни копнеят за духовното. С други думи, ако сме изпълнени със Святия Дух ние ще желаем да вършим Божията воля и ще живеем свят живот. А не е ли именно това освещението?
Самото име на Духа е “Свят”. Той е свят и произвежда святост в онези, които се изпълват с Него.
Заключение:
Ние се нуждаем от Святия Дух!
В Йоан 16:7 Господ Исус каза, че в момента за нас е по-добре Святият Дух да бъде всред църквата, отколкото самият Той да избегне кръста и да остане на земята:
7 Обаче Аз ви казвам истината, за вас е по-добре да отида Аз, защото, ако не отида, Утешителят няма да дойде на вас; но ако отида, ще ви го изпратя.
Чрез своята смърт, възкресение и възнесение Исус изпълни тези свои думи. На Петдесятница Той изпрати Утешителят върху нас. В Деян.2:33 обяснявайки феномена на непознатите езици ап. Петър казва:
33 И тъй, като се възвиси (Исус) до Божията десница, и взе от Отца обещания Свети Дух, Той изля това, което виждате и чувате.
Святият Дух дойде! Слава на Бога!
Но за да го имаме непрекъснато в живота си трябва да Го искаме, трябва да се молим за Него.
Независимо, че Исус им Го обеща, преди да Го получат, апостолите прекараха около десет дни в молитва (Деян.1:4-5,13-14):
4 И като се събираше с тях, заръча им да не напускат Ерусалим, но да чакат обещаното от Отца, за което, каза Той, чухте от Мене.5 Защото Иоан е кръщавал с вода; а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух не след много дни.
(Исус се възнесе на четиридесетия ден след възкресението Си, а Петдесятница беше на петдесетия ден след празника на първите плодове. Така че между възнесението на Исус и Петдесятница имаше около десет дни.)
13 И когато влязоха в града, качиха се в горната стая, гдето живееха Петър и Иоан, Яков и Андрей, Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Яков Алфеев и Симон Зилот и Юда Яковов. 14 Всички тия единодушно бяха в постоянна молитва, [и моление], с някои жени и Мария, майката на Исуса, и с братята Му.”
Начина по който учениците “чакаха” обещаното от Отца беше като се молеха за него!
Действието чрез което да получим Святия Дух е молитвата. Когато говорим за молитва обаче, ние имаме впредвид не само думи, но и вярата и усърдието, които са присъщи за християнската молитва.
В Лука 11:5-13 Исус каза на учениците си две притчи с които да насърчи тяхното, а и нашето усърдие и вяра в молитвата:
“5 И каза им: Ако някой от вас има приятел и отиде при него посред нощ, и му рече: Приятелю, дай ми на заем три хляба, 6 понеже един мой приятел дойде у дома от път, и нямам какво да сложа пред него; 7 и ако той отвътре в отговор рече: Не ме безпокой; вратата е вече заключена, и децата ми са с мене на леглото; не мога да стана да ти дам; 8 казвам ви, че даже ако не стане да му даде, защото му е приятел, то поради неговата настойчивост ще стане и ще му даде колкото му трябва.
9 И Аз ви казвам: Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори. 10 Защото всеки, който иска получава; който търси, намира; и на онзи, който хлопа, ще се отвори.
(Притчата за настойчивия приятел насърчава усърдието в молитвата, а притчата за хляба, рибата и яйцето насърчава вярата в молитвата. Когато се молим на Бога, трябва да знаем и да вярваме, че получаваме и, че получаваме точно това, което искаме! Именно вярата е това, което прави молитвата молитва. Молитва без вяра е като да напишеш писмо на Бога и въобще да не Му го изпратиш.)
11 И кой е оня баща между вас, който, ако му поиска син му хляб, ще му даде камък? или ако му поиска риба, наместо риба, ще му даде змия? 12 или ако поиска яйце, ще му даде скорпия? 13 И тъй, ако вие, които сте зли знаете да давате блага на чадата си, колко повече Небесният Отец ще даде Светия Дух на ония, които искат от Него!”
Трябва да бъдем уверени, че ако искаме Святия Дух, то Бог, нашият Небесен Баща ще ни Го даде и ще ни даде именно Него, а не някой друг дух или нещо друго, което да ни навреди!
И накрая, трябва да помним, че изпълването със Святия Дух е един постоянно повтарящ се процес. Първоначалното изпълване с Духа или кръщението със Святия Дух става главно по Божия инициатива. От там нататък всяко следващо изпълване е наша отговорност. В Ефес.5:18 се казва “изпълвайте се с Духа”, т.е. инициативата за това трябва да бъде наша.
Нека се покорим на Божието Слово. Нека да го направим. Нека да се изпълваме със Святия Дух и да имаме повече живот и съживление, по-близки взаимоотношения с нашия Небесен Отец и помежду ни, повече сила за служение и една по-голяма степен на освещение. Ако всичко това е на наше разположение, то грехота ще бъде, ако не се възползваме от Божията благодат.
Ела Святи Душе! Изпълни сърцата ни. Обнови умовете ни. Вземи ни под твоята опека и бъди винаги с нас и в нас. Амин!