Притчата за сеяча е може би най-главната от всички притчи. За нея Исус каза, че ако не я разберем, едва ли ще разберем останалите притчи (Марко 4:13). Темата на тази притча е благовестието, или по-конкретно причините за различното приемане на благовестието: "Защо благовесието не се приема в еднаква степен от всички хора?".
В притчата за сеяча Господ Исус говори за четири вида "почви". Какво представляват тези четири вида "почви"? Те представляват четири групи слушатели на Божието Слово. Това, по което се различават тези групи слушатели е тяхното отношение към семето на благовестието. Какво символизира "семето"? В Лука 8:11 се казва, че "Семето е Божието слово." То е едно и също и за четирите вида почви. Пълно е с живот. В Евреи 4:12 четем, че "Божието слово е живо…" То е вечно, нетленно. Семето като символ на Божието слово се употребява и на други места в Писанието. Например в 1 Петрово 1:23 се казва:
Семето на Словото е пълно с желание и потенциал да покълне и да роди плод. Но за да направи това, то се нуждае от хранителните вещества на почвата. Раждането на плод не зависи от семето. То е готово да даде всичко от себе си. Причината за безплодието не е в него, а в почвата.
Как реагират четирите вида почви при срещата си със семето? В самата притча (ст.1-9) Исус описва какво се случва когато семената на благовестието за царството падат на различните видове почви, а в обяснението на притчата (ст.10-20) - кои хора и какви реакции към словото символизират отделните почви.
Можем да наречем този вид слушатели на Словото крайпътна, утъпкана или враждебна почва. Кои са те?
Това са хора, които чуват благовестието, но въобще не го допускат в сърцето си. Така че като се приберат в къщи и пуснат телевизора или пък чуята нещо интересно, новата информация измества старата и по този начин дяволът открадва посятото в тях слово.
Този вид почва може да се нарече канариста, бедна или плитка почва. Кои са хората, които представляват тази почва?
Това са хора, които приемат благовестието с радост, но тяхното посвещение към Бога и Божиите неща е твърде повърхностно. Затова, и те не могат да издържат на изпитанията и на натиска на времето в което живеем и без да се усетят си намират причина поради която да отстъпят от Исус.
Това са хора, които могат да бъдат наречени трънлива, необработена или неоплевена почва. Кои са те?
Тези хора са различни от първите две групи. при тях проблеме не е плиткото и повърхностно приемане на словото. При тях проблемът са плевелите. Словото в тях расте, и дори може да формира плод, но този плод бива заглушен от други неща, които започват да заемат първото място в живота им. Ние трябва да се борим за приоритетите си, и да не позволяваме на никой и на нищо да ги промени! Каквото и да става, първото място в живота ни трябва да бъде винаги само на Бог!
Този вид почва е наречена "добра", защото е добре обработена и плодородна. Кои хора са плодородната почва?
| ВИД ПОЧВА | ПРИЕМАНЕ НА СЕМЕТО | ИЗХРАНВАНЕ НА СЕМЕТО | ПЛОД |
| КРАЙПЪТНА, УТЪПКАНА, ВРАЖДЕБНА ПОЧВА | НЯМА (ЛИПСА НА РОХКАВОСТ) |
НЯМА | НЯМА |
| КАНАРИСТА, БЕДНА, ПЛИТКА ПОЧВА | ИМА
(ПРИЕМА СЕМЕТО ПОВЪРХНОСТНО) |
ЧАСТИЧНО
(ЛИПСА НА ДОСТАТЪЧНО РЕСУРСИ) |
НЯМА |
| ТРЪНЛИВА, НЕОБРАБОТЕНА, НЕОПЛЕВЕНА ПОЧВА | ИМА
(ПРИЕМА СЕМЕТО, НО ПРИЕМА И ЗЛИ СЕМЕНА) |
ЧАСТИЧНО
(ПЛЕВЕЛИ И ТРЪНИ) |
НЯМА |
| ДОБРА, ОБРАБОТЕНА, ПЛОДОРОДНА ПОЧВА | ИМА
(ПРИЕМА СЕМЕТО) |
ПЪЛНО | 30, 60, СТОКРАТЕН |
Кое е общото между първите три вида почви - враждебната, плитката и неоплевената? Това, че те и трите не дават никакъв плод. Коя от тези първи три вида почви е най-разпространена на земята? Най-разпространена е неоплевената, необработена почва. Интересното е, че тя е най-разпространена и в църквата днес. Затова и ще и обърнем по-специално внимание.
Жалкото при неоплевената почва е, че сравнена с останалите две безплодни почви - враждебната и плитката, тя се оказва много по-добра от тях. Враждебната почва въобще не приема семето. В момента в който семето падне върху нея, то бива отблъсквано и отскача. Представете си ужасната ситуация. Птиците идват за да го изкълват. То започва да моли крайпътната почва да го скрие от тях. Но непрекъснатото тъпкане на минаващите върху нея хора, каруци и животни, са превърнали вратата на тази почва в стена. Тя отказва да приеме семето и "птиците" го изкълвават.
Плитката почва пък няма достатъчно ресурси. Хранителните й вещества бързо се изчерпват и тя обрича растението на бавна и мъчителна гладна смърт. Слънцето напича, влагата в почвата бързо се изпарява и то изсъхва безплодно. В Лука 8:6 се казва:
Най-жалка от всички, обаче, е неоплевената почва. Тя няма извиненията на утъпканата и каменистата почви. Не може да каже, че е била твърде потъпквана, или че е прекалено бедна. Тя може не само да приеме семето. Може и да го изхрани. Но проблемът е, че заедно с доброто семе, тя приема и семената на плевелите. А плевелите от своя страна изсмукват по-голямата част от живителната и сила, така че за доброто семе не остават достатъчно хранителни вещества и то не може да роди плод.
Забележителното при неоплевената почва е това, че от трита вида безплодни почви, тя най-лесно може да се превърне в плодородна почва – трябва само да се оплеви! От друга страна плодородната почва също много лесно може да се превърне в неоплевена – ако стопанинът й стане немърлив и мързелив.
Неоплевената почва са хората, които са слушали Словото и са го приели. Семето е покълнало в тях. Започнало е да расте. Положението му е обещаващо, и от тази почва се очаква да роди плод. Но тогава на сцената се явяват плевелите (Марко 4:19):
Тази почва може дори да започне да дава плод – но не и "узрял плод". В Лука 8:14 се казва:
Това, което искам да кажа, е че трябва да пазим почвата на сърцата си от плевели.
Вярвам че посланието на Святия Дух към нас днес е това: "НЕ ОСТАВЯЙТЕ ПОЧВАТА СИ ДА БУРЕНЯСВА!" Ако не се оттървем от духовния си мързел, духовно ние ще осиромашеем!
В Притчи 24:30-34 се казва:
Защо ще дойде сиромашията? Защото една нива, чиято почва е обрасла с "тръни и коприва" едва ли ще даде някакъв плод! Затова в Еремия 4:3 Божието Слово ни казва:
Кои са духовните тръни и как да се борим с тях? В Марко 4:19 те са съвсем ясно изброени – "светските грижи, примамката на богатството, и пожеланията за други работи". Това са плевелите на материалистичното общество в което живеем!
Думата "грижа" на старогръцки е "merimna". Тази дума е съставена от други две думи: "meiro" – разделям; и "noos" – ум. Може да бъде преведена като "разделен ум", бремена, притеснения и безпокойства. Точно това е което правят грижите – заангажират ума ни и така ни пречат да вършим това, което се очаква от нас. Трябва да се научим да се оттърсваме от тях чрез молитва (Лука 21:34-36):
"Merimna" означава също така да бъдем предварително притеснени за ежедневния живот – една прекалена заетост с неща, които причиняват изнервеност, стрес и напрежение. Но Словото ни казва, че едно такова притеснение е излишно, защото любовта на нашия небесен Отец промисля и снабдява всичко, което е нужно за живота и благочестието ни.
В част от Христовата "проповед на планината", записана в Мат. 6:24-34 откриваме поне четири истини за безпокойството:
Ето къде е ключа към добруването - в правилните приоритети!
Начинът по който да се борим с плевела "грижи" е като изграждаме в себе си едно по-голямо упование в Бог! В Словото намираме достатъчно уверения и обещания, които ни дават основание за това:
И така, първият плевел, който заглушава словото в живота ни са светските грижи. Как им се съпротивляваме? Като изграждаме в себе си едно по-дълбоко и силно упование в Бога. Той е в контрол. И ако ние поддържаме правилни приоритети в живота си и на първо място търсим не нещо друго, а Божието царство и неговата правда, то всичко, от което имаме нужда, ще ни се прибави.
Вторият плевел, който заглушава семето на словото в живота ни е "примамката на богатството". На съвременен език аз бих го нарекъл стремежът към по-висок стандарт на живот. Това означава да имаш всичко най-лъскаво, което се рекламира на пазара -- скъпи дрехи, скъпи вещи, скъпи коли, скъпи мебели... Но за да ги имаш, трябва или да излъжеш и да откраднеш, или дотолкова да се отдадеш на работата си, че да пожертваш семейството си, служението си и връзката си с Бог. Мислите за по-скъпите и "по-добри" неща могат дотолкова да те обсебят, че да забравиш за благовестието.
В 4 Царе 5 гл. четем за различните реакции, които Елисей и неговия алчен ученик Гиезий проявиха при на предложението на Нееман за финансово възнаграждение за неговото свръхестествено изцеление.
Ето как реагира Елисей (ст.14-16):
Елисей не търсеше по-висок стандарт на живот. Той търсеше Божията слава. И уповаваше на Бога, че Той ще снабди всичко, което е необходимо за живота му.
Коренно различна беше реакцията на Гиезий. Той искаше да си изведе дивиденти, които не му се полагаха. Както ще видим малко по-късно, неговите мисли не бяха за служението му и връзката му с бог, а за един по-висок жизнен стандарт (ст.20-27):
Тук Гиезий прикриваше желанието си за още като мамеше себе си, че това, което ще вземе от Нееман ще бъде в името на Бога. Ние, човеците, сме майстори в това да обясняваме, че това, което искаме, не е някаква наша прищявка, а нещо необходимо и полезно за нас, а често и не само за нас, но и за другите. Това, обаче, е една самоизмама. Защото Бог винаги знае сърцата ни, ситуациите ни и нуждите ни, и за разлика от нас Той винаги може да направи разлика между това кои от желанията ни са действителни нужди и кои прищевки или просто наши капризи и разточителства.
Не можеш да излъжеш Божия пророк. Гиезий не можа да излъже Елисей. Точно по съшия начин по-късно и Анания и Сапфира не можаха да излъжат ап. Петър. Защо – защото Св. Дух беше в апостола и пророка. Ние можем да лъжем хората, дори себе си – но не и Бога! Той е всезнаещ. И идва ден когато всеки от нас ще трябва да отговаря пред Него за делата си!
Спомнете си какво каза Исус на учениците си след срещата си с богатия млад управител в Лука 18:24:
Не че това е невъзможно, но богатството си има своята примамка, която отклонва човека от Бога и го привлича към парите, имотите и вещите.
Средството с което да се борим с плевела на измамливостта на богатството е доволството в Бога! Във Филипяни 4:10-13 ап. Павел ни казва в какво се състои тайната на пълноценността и удовлетворението:
Усвоили ли сме и ние тази тайна? Научили ли сме се да бъдем доволни в каквото и състояние да се намираме? Умеем ли да черпим от Божиите ресурси и сила? Отговорите на тези въпроси са определящи за това дали ще можем да се противопоставим и да се справим с плевела "примамката на богатството".
И така, кои са плелевите, които заглушават семето на благовастието в неоплевената почва? Първият е "житейските грижи", вторият е "примамката на богатството" или стремежът към по-висок стандарт. Третият плевел е "пожеланията за други работи" или просто пожеланията за "житейските удоволствия". Пожеланията за други работи всъщност са пожелания за неща, които не са свързани с благовестието и Божието царство.
В Лука 8:14, където се разказва същата притча "пожеланията за други работи" са наречени "житейски удоволствия". Какви са удоволствията на този свят? Сръбване, похапване, музика, купони, дискотеки, забави, приятни компании, клюки, хазарт (игри на късмета), телевизия, кино, любовни романчета, спорт… Някои от тези неща могат да се превърнат сериозни и тежки пороци. Други минават за нормални и невинни. Някой от тях са дори добри и полезни! Но, ако запълват времето в живота ни, което трябва да бъде отдадено на общение и служение на Бога, то те наистина са ефективни оръжия в ръката на противника – плевели, които отнемат от плодоносността ни!
Във 2 Тимотей 2:4 ап. Павел използва една много сполучлива метафора за да предаде важността на това да внимаваме в какво се забъркваме:
Искаме ли да угодим на Господа? Трябва да бъдем дисциплинирани – да държим умовете се под контрол. Това е един добър белег на християнска зрялост. Във Филипяни 4:8 ап. Павел ни казва как да го правим:
Щом сме се задържали поне известно време в църква, значи най-вероятно сме един от последните два вида почви – неоплевената и плодородната. До голяма степен те си приличат. Единствената разлика между тях са плевелите. Неоплевена, плодоносната почва може да се превърне в безплодна. А ако се оплеви, буренясалата почва със сигурност ще произведе изобилен плод.
ПЛЕВЕЛИ |
ЗАЩИТА |
СВЕТСКИТЕ ГРИЖИ |
УПОВАНИЕ В БОГА |
ПРИМАМКАТА НА БОГАТСТВОТО |
ДОВОЛСТВО В БОГА |
ЖИТЕЙСКИТЕ УДОВОЛСТВИЯ |
ПОСВЕЩЕНИЕ НА БОГА |
Плевелите са известни – "житейските грижи", "примамката на богатството", и "желанието за други работи". Нека да не ги допускаме в живота си! Решението е ясно – да се борим с тях, като им се противопоставим. На житейските грижи да отвърнем с едно все по-силно упование в Бога. На примамката на богатството – с едно все по-дълбоко доволство в Него. А на желанието за други работи – с все по-голямо посвещение и по-постоянно общение с нашия Небесен Отец! Така със сигурност ще даваме изобилен плод. А не е ли това за което сме избрани и определени (Йоан 15:16):
Нека Бог да ни благослови и да ни помогне да го направим! Амин!