ЩЕ КАЖЕШ ЛИ: "НАИСТИНА ВЪЗКРЪСНА!"?

Лука 17:11-19

Симеон Кръстев

33 И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, гдето намериха събрани единадесетте и тия, които бяха с тях, 34 които и казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симона.

Вече беше третия ден
откакто техният Учител беше разпнат
по обвинение в богохулство.
Той казваше, че е Месия и те му вярваха.
Смятаха, че е Божий Син заради словата му;
и още повече, заради чудесата, които вършеше.
Бяха братята Петър и Андрей, Яков и Йоан Заведееви,
също и Филип, Вартоломей, Тома, Матей,
Яков Алфеев, Симон Зилот и Тадей.
Те бяха основните Исусови ученици, които се наричаха апостоли.
Смятаха, че ще бъдат първи в небесното царство.
Но, какво се случи...
Учителят им беше предаден от един от тях, Юда.
След това беше обвинен несправедливо
и осъден на смърт под натиска на тълпата.

Стояха безмълвно,
втренчили поглед в стената,
замислени за това, какво всъщност се случи,
какво ще правят от тук на татък.
А освен всичко това бяха уплашени и за живота си (Марко 16:10).

СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ЖЕНИТЕ

Изведнъж тишината беше нарушена от припряно чукане по вратата.
Тадей отвори.
Бяха Мария Магдалена, Йоанна, Мария майката на Яков и Саломия,
които се връщаха от гробницата.

Но не се ли връщаха твърде бързо?
Изглеждаха променени.
Лицата им светеха от радост и възторг.

"Петре, Якове, Йоане, слушайте, слушайте!
Христос възкръсна!"

Учениците ги погледнаха с недоверие, но жените продължиха възбудено:

"Като стигнахме до гроба, видяхме,
че камъкът на гробната врата беше отвален.
Надникнахме вътре и видяхме, че тялото го няма.
Докато се чудехме какво е станало,
двама мъже с ослепително облекло застанаха пред нас и ни казаха:

"Защо търсите живия между мъртвите?
Няма го тука, защото възкръсна!"

Казаха ни още:

"Спомнете си какво ви говореше, докато бяхте още в Галилея -
че, Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни човеци,
да бъде разпнат,
и в третия ден да възкръсне."

Спомнете си, не ни ли казваше, че ще бъде разпнат,
но също и че ще възкръсне?" (Лука 16:1-8).

"Ангели... възкръснал...
Горкичките, побъркали са се от прекомерна скръб!
За съжаление никой не се е върнал от там!"

"Защо пък да не е възкръснал,
нали възкреси дъщерята на Яир,
нали възкреси сина на вдовицата от Наин,
нали възкреси Лазар!"

"Лазар го възкреси той, но сам себе си едва ли ще може да възкреси!
Не и след онзи удар на копието в сърцето му!" (Лука 24:9,11)

ПРАЗНИТЕ ПЛАЩАНИЦИ

Докато споделяха своите догадки и предположения
какво ли може да се е случило, Петър и Йоан казаха:
"Отиваме да проверим."
И хукнаха към гробницата.

След малко се върнаха.
В ръцете си Петър носеше плащаниците.

"Гробницата наистина е празна.
Вдигнали са тялото и не знаем къде е." (Йоан 20:3-10).

"Може и да е вярно," - каза Йоан -
"но ако някой ще взема тялото,
ще си играе ли първо да го разповива,
за да остави плащаниците в гробницата?
Отивам да го търся."

"Идвам и аз", каза Мария Магдалена и двамата излязоха.

Клеопа каза: "Трябва да отида до Емаус. Ще дойде ли някой с мене?"
Един от учениците каза: "Аз ще дойда."
И двамата заминаха за близкото село.

СВИДЕТЕЛСТВОТО НА МАРИЯ

След около час Мария Магдалина се върна.
Сияеше от радост.

"Видях Го!" - каза възбудено тя.
"Докато плачех за него и обикалях градината...
Отначало не можах да го позная.
Помислих, че е градинаря.
Каза ми: "Жено, защо плачеш?"
Попитах го: "Господине, да си видял нещо?
Ако си го преместил някъде,
кажи ми за да отида и да го взема?
Знаеш ли, къде са го положили?"
А Той ме нарече по име "Марийо!".
Тогава познах гласа му!
Избърсах сълзите си и го видях!
Беше Исус!
Беше жив!
Каза ми да дойда и да ви кажа, че е възкръснал!" (Йоан 20:11-18).

Но те, като чуха, че бил жив, и че тя Го видяла,
не й повярваха (Марко 16:11).

СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ПЕТЪР

След малко се върна и Петър (Лука 24:34). Каза:

"Наистина е жив.
Яви се и на мен. Каза ми да вярвам в Писанията.
Напомни ми думите на цар Давид от Псалмите (Псалом 16:11):

Няма да оставиш душата ми в преизподнята;
Нито ще допуснеш угодника Си да види изтление.
Наистина, Той е Божия Син!
Смъртта няма власт над него."

СВИДЕТЕЛСТВОТО НА КЛЕОПА

След около час дойде и Клеопа.
Беше задъхан и уморен от дългия път и бързото ходене.
Но лицето му грееше.
"Христос възкръсна!" - каза той -
и заразказва как Исус им се явил по пътя за Емаус. (Лука 24:13-33)

"Отначало не го познахме.
Говорихме си с брата,
и тогава един странник се приближи и се присъедини към нас.
Попита ни за какво си говорим.
Аз му казах:

"Само Ти ли си пришелец в Ерусалим
и не знаеш станалото там през тия дни?
Исус от Назарет беше Божий пророк.
Говореше Божията истина,
и чудеса и знамения придружаваха служението Му.
Главните свещеници и книжниците обаче Му завидяха
и преди три дни Го предадоха на римляните
да бъде осъден на смърт и да бъде разпнат.
Той умря на кръста и беше погребан.
А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израиля.
Тази сутрин, обаче, някои жени измежду нас ни смаяха,
като ни казаха, че като отишли сутринта на гроба,
видяли, че камъкът на гробната врата бил отместен,
а Него Го нямало.
Видели и видение на ангели, които казали, че Той бил жив.
Двама от нашите, отидоха на гроба,
и намерили тъй както рекоха жените;
а Него не видели."

Докато Му разказвах всичко това, Исус,
когото ние помислихме за непознат пътник
се обърна към нас и ни тълкуваше
онова място от книгата на пророк Исая, където се казва (Исая 53:10):

Но Господ благоволи той да бъде бит, предаде Го на печал;
Когато направиш душата Му принос за грях,
Ще види потомството, ще продължи дните Си,
И това, в което Господ благоволи, ще успее в ръката Му.

Докато говореше, сърцата ни горяха.
Думите Му бяха само истина.
След това, като наближихме Емаус,
Той искаше да си тръгва,
но ние Го поканихме да остане с нас.
Като седнахме на трапезата,
Той взе хляба,
благослови го и започна да ни раздава.
Тогава Го познахме,
а той изчезна."

Въпреки това трето свидетелство,
по голямата част от учениците все още отказваха да повярват
(Марко 16:12-13).

ЯВАВАНЕТО НА ИСУС НА УЧЕНИЦИТЕ МУ

Виждайки тяхното неверие,
накрая възкръсналия Исус се яви на самите ученици (Лука 24:36-42).

Застана посред тях и им каза :

"Мир вам!"

Те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух.
А Той им рече:

"Защо се смущавате?
и защо се пораждат такива мисли в сърцата ви?
Погледнете ръцете Ми и нозете Ми, че съм Аз същият;
попипайте Ме и вижте,
защото дух няма меса и кости, както виждате, че Аз имам."

И като рече това, показа им ръцете и краката Си.
Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха,
Той рече: