Прекъснатите линии сочат брачни съюзи. С курсив са дадени жените на Ирод Велики. С главни букви са изписани имената на царете, които са споменати в Новия Завет.
В Новия Завет са споменати четирима царе на име Ирод, Едомци по произход, които управлявали в Римско време Палестина или част от нея.
Ирод Велики - Ирод, за когото се споменава в Матей 2 гл. и Лука 1:5, е син на Антипатър, Едомец, когото много обичал Юлий Кесар. Когато бил още малолетен, на петнадесет години, Ирод е определен от баща си за управител на Галилея, под началството на Иркан II, който тогава е главен управител на Юдейския народ, а на Иродовия брат Фазаил, било поверено подуправлението на Юдея. По-късно те били потвърдени на службите си от Антоний, който им дал и титла четверовластници, (около 47г. преди Р.Х.). С Иркан съперничел брат му Аристовул, а Антигон, синът на последния, подпомогнат от Юдеите, започнал да враждува срещу Ирод. В борбата отначало Антигон не сполучил, но после, с помощта на Партяните, разбил Ирод, и станал господар на Юдея, (около 40г. преди Р.Х.). Тогава Ирод побягнал в Рим, където с помощта на Антоний, се прогласил за цар на Юдея, събрал една голяма войска, победил Антигон, превзел Ерусалим, и избил Макавеите, (около 37г. преди Р.Х.). За да придобие приятелството на юдеите в Юдея, Ирод съградил отново храмът и го украсил, основал и разширил много градове и градчета, но юдеите още повече възнегодували срещу чуждото иго, когато той установил някои игри в чест на Кесаря, и въздигнал позорищни здания в Ерусалим. При това, жестокосърдието му го правело още по омразен. Той умъртвил жена си Мариамна, с двамата й синове, Александър и Аристовул; и на предсмъртния си час, хвърлил в тъмница в Ерихон неколцина от най-отличните си поданици, и накарал сестра си Саломия да му обещае, че те ще бъдат убити на минутата щом издъхне, за да пролеят сълзи, според собствените му думи, при смъртта на Ирод. Това обещание, обаче, не се изпълнило. Синът на Ирод Антипатър, претърпял смъртно наказание за съзаклятието му, да отрови баща си; и след пет дена Ирод умрял, през 3г. преди Р.Х., според общоприетото изчисление на шестдесет и осем годишна възраст, след като царувал тридесет и четири години. В последната година на царуването на Ирод, се родил Исус във Витлеем; и Ирод, за да погуби Исуса, заповядал да се избият в онази страна всичките деца на две години и по-долу - Матей 2гл. За това събитие споменава и историкът Макровий. След смъртта на Ирод, половината от царството му, с Юдея, Едом, и Самария, били наследени в управлението от сина му Архелай, на който била дадена титлата Етнарх (народоначалник); а другата половина била разделена между двама от другите му синове, Ирод Антипа и Филип, с титлата четверовластници. Ирод управлявал Галилея и Перея, а Филип Трахонитис, Итурея, и Ватанея.
Архелай - Син на Ирод Велики от жена му Малтака, която била Самарянка. Той е възпитан с брат си Антипа в Рим и след смъртта на баща си е назначен за областен началник или четверовластник над Юдея, Идумея и Самария, без градовете Газа, Гадара и Хипо, затова се казва за него, че е царувал - Матей 2:22.
В този стих се подразбира, че е наследил злата същност на баща си. Историята ни казва, че като използва властта си за 10 години да безчинства, той е обвинен пред императора заради жестокостите си, и е заточен във Виен - град при река Рона в Галилея, където по-късно умира.
Ирод Антипа - Лука 3:1, е син на Ирод Велики, когото му родила Самарянската му жена. Той бил брат на Архелай; и двамата братя се образовали заедно в Рим. След бащината му смърт, Антипа бил определен от Август Кесаря за четверовластник в Галилея и Перея, т.е. в южната част на страната на изток от Йордан - Лука 3:1.
Той се е наричал понякога и цар - Марко 6:14.
Спасителят, като Галилеянин, бил подвластен на гражданското ведомство на Ирод - Лука 23:6-12.
Първата жена на Ирод била дъщерята на Арета, Арабски цар, но по-късно той обикнал Иродиада, жената на брат си Филип, своята племенница; напуснал жена си, и като наговорил Иродиада да напусне и тя мъжа си, се оженил за нея. По нейното желание, той по-късно отишъл в Рим да проси царска титла, но там го наклеветил пред Император Калигула, братовчед му Ирод Агрипа, братът на Иродиада. Поради това, той отишъл на заточение в Лион, в Франция, а неговата държава преминала под управлението на Ирод Агрипа I. Ирод Антипа е този, който отсякъл главата на Йоан Кръстител - Матей 14:1-12; Марко 6:14-29. Той е бил последовател, или поне приятел на садукеите - Марко 8:15; Матей 16:6.
Иродиани - привърженици на Ирод Антипа - Мт. 22:16; Мк 3:6. Ирод зависел от Римския Двор, и неговите привърженици поддържали, че благоприличието изисквало да се плаща дан на Кесаря, а това благоприличие фарисеите на припознавали. Това пояснява 16и ст. в 22гл. на Матей.
Ирод Филип - друг син на Ирод Велики от Мариамна, Симоновата дъщеря. Йосиф го нарича Ирод. Обезнаследен от баща си, той помина честен живот, и бе първият Иродиадин мъж - Матей 14:4.
Филип Четверовласник - син на Ирод Велики от жена му Клеопатра. При разделението на Иродовото царство, той става четверовластник в Итурия, и Трахонитската страна - Лука 3:1. От него град Кесария приема името си Филипова.
Ирод Агрипа, Големи или I - Д.А. 12:23,35, е внук на Ирод Велики и Мариамна, и син на Аристовул, когото Ирод убил заедно с жена му. Когато Калигула се възкачил на Римския престол, Агрипа бил изваден от тъмницата, където е затворен от Тиберий, и приел от императора титлата цар, (38г. след Р.Х.) заедно с областите, които преди това се управлявали от чичо му Филип четверовластника, (виж Ирод I), и от четверовластника Лисаний, (виж Авилиния). Притежанието на тези области му се потвърдило в 43г. след Р.Х. от Клавдий, който прибавил към царството му и онези части от Юдея и Самария, които някога принадлежали на дядо му Ирод. За да угоди на юдеите, той започнал да преследва християните, но не довършил предприятието си, защото скоро след като убил Яков и затворил в тъмница Петър, той умрял в Кесария от едно ужасно поражение, (44г. след Р.Х.) - Д.А 12гл. За него споменава Йосиф, само под името Агрипа.
Иродиада - внучка на Ирод Велики и Мариамна, дъщеря на Аристовул, и сестра на Ирод Агрипа I. Тя се оженила за чичо си Ирод Филип, но после го напуснала, и станала жена на чичо си Ирод Антипа. Тя с хитрост искала да накара мъжа си, да погуби Йоан Кръстител, защото Йоан смело я изобличавал за незаконната й женитба. Когато Ирод отишъл на заточение в Лион, тя го придружила - Мт. 14:3,6; Мк. 6:17; Лк. 3:19.
Ирод Агрипа, Малки или II - Д.А. 25,26гл., е син на Ирод Агрипа I., и бил възпитан в Рим, под попечителството на император Клавдий. След смъртта на баща му, когато бил още на седемнадесет години, вместо да го изпрати да управлява бащиното си царство, императорът го поставил над Халкийската държава, която някога принадлежала на чичо му Ирод Халкийски. По-късно той се сдобил с царска титла, и се определил да властвува над бащините си владения, Ватанея, Трахонитис, Авилиния, и др., към които по-късно се присъединили и някои градове. Той се споменава в Новия Завет и от Йосиф само под името Агрипа. Пред него Фест извел апостол Павел, да му поговори за себе си - Д.А. 25:13, 26гл. Той умрял в третата година на Траяновото царуване, на седемдесет годишна възраст.
Верникия - Най-голямата дъщеря на Ирод Агрипа I, и сестра на по-младия Агрипа - Д.А. 25:13,23, 26:30. Първоначално тя била омъжена за чичо си Ирод (Халкийския цар), но след смъртта му, за да избегне заслуженото подозрение за кръвосмешение с брат си Агрипа, станала жена на Полемон (Киликийския цар). След като бракът бил разтрогнат, тя се върнала при брат си, след което станала жена на Веспасиан, и след това на Тит.
Друсилия - Най-малката дъщеря на Ирод Агрипа I, сестра на Агрипа Млади, и на Верникия, прочута с красотата си и с разврата си. Тя първо се омъжила за Епифан, син на Антиох (Комагенския цар), с условие, че той ще прегърне Юдейската вяра. Но понеже после Епифан отказал да се обреже, то брат и я оженил за Азиз (Емеския цар). Когато Феликс станал управител на Юдея, той я предумва да напусне мъжа си и вярата си, и да се съедини с него. Апостол Павел е свидетелствал пред Феликс и Друсилия за истинността на християнската вяра - Д.А. 24:24. Друсилия и синът и по-късно погиват при едно изригване на вулкана Везувий.