Съществува конфликт между вярващия и света. Бог обича всички хора на света, но в Новия Завет и особено в Йоановите писания под думата "свят" се разбира царството на сатана и неговото управление. Самият дявол е наречен "князът на тоя свят" (Йоан 16:11; 14:30). В 1 Йоаново 5:4-5 се говори за победа на християнина над светската система на сатана:
В тези стихове се говори за победа. Няма обаче победа без битка. И това е битката между вярващия и света, между Божието царство и системата на сатана. Нашата вяра е тази, която печели победата над света! А тайната на победата над света се крие в силата на нашето собствено решение (1 Йоаново 2:15-17).
От нас зависи дали ще любим света и светските неща или Бога. Изборът за това е наш! Ако застанем на страната на Бог срещу светския натиск, то Господ ще ни помогне да го преодолеем.
Има трима участници в конфликта между вярващия и света - "света", вярващия и Бог. Техните действия могат да се видят ясно илюстрирани в 1 глава на книгата на пророк Данаил.
Ето как Данаил и приятелите му попаднаха в двореца на цар Навуходоносор (Даниил 1:1-7):
През 605 г. пр. Хр. Вавилонската империя завладява Ерусалим по Божията воля (ст.2). Навуходоносор (605-562) отвежда знатните граждани. Заедно с тях взема и младежи, които се опитва да превъзпита и асимилира. В опита за тази асимилация можем да видим колко многостранен е натиска на света върху вярващия. Светът ни влияе чрез:
Даниил, Анания, Мисаил и Азария бяха в двореца, за да бъдат обучени в "учението и езика на халдейците". Те се запознаха с науките на вавилонците и научиха техния език, но не възприеха тяхната религия и философия.
В нашите училища се учат неща, които са в конфликт с учението на Библията. Ние можем да ги учим, за да се запознаем с тях, но не можем да ги пуснем в сърцето си и да им позволим да променят библейските ни разбирания.
Даниил, Анания, Мисаил и Азария трябваше да ядат от царските гозби и да пият от царското вино. Това обаче беше в противовес с техните лични убеждения. Голяма част от храните, които се поднасяха на царската трапеза включваха продукти, които преди това бяха принасяни в жертва на вавилонските богове. Да се яде такава храна беше равносилно на поклонение на идолите на които тя беше принасяна. Това нещо беше забранено от Моисеевия закон. Но Данаил и приятелите му категорично се възпротивиха на греха на яденето на идоложертвено и предпочетоха да запазят себе си чисти.
Това ни напомня, че и ние трябва да бъдем в непрекъснат бунт срещу греха, който светския начин на живот се опитва да ни наложи.
Може би си мислите, че това не е от голямо значение, но не е така. Имената на всички тези юдейци по един или друг начин съдържаха Божието име. Тяхната подмяна означаваше подмяна на Името на Израилевия Бог с имена на вавилонски Божества. А това от своя страна беше опит за подмяна и на вярата на юдейските момчета.
Еврейско име
Данаил
Анания
Мисаил
Азария
Значение на името
Бог е мой съдия
Еова е бил милостив
Кой е като Бог
Еова е помогнал
Вавилонско име
Валтасасар
Седрах
Мисах
Авденаго
Значение на името
Нека Бел защити неговия живот
Заповед от Аку (богът слънце)
Принадлежащ на богинята Сисах
Слуга на Небо
(утринната звезда)
Вавилон искаше да асимилира еврейските младежи, да ги направи "яничари" - да премахне от имената им името на Израилевия Бог и на негово място да постави имената на вавилонските богове. В Даниил 4:8 намираме потвърждение на това. Там говори цар Навуходоносор и казва:
Преди да се смири и да се покая, името на Навуходоносоровия бог не беше Еова, а Бел.
Светът не иска да чува Божието име. Не иска да приеме нашето свидетелство за Христос и дори иска да ни направи да замълчим. В Рим.12:1-2 обаче се казва, че ние не бива да се съобразяваме със светския натиск:
Вавилон успя да промени имената на Данаил и приятелите му, но не и техните сърца. Не можа да сломи тяхната воля да служат на Истинския Бог. Нека света да не може да смели и нас. Има начин да му се възпротивим и той е да направим онова, което направи Данаил.
Данаил отговори на светския натиск с едно сърдечно решение, и това решение беше забележително. За Данаил Бог беше по-важен от всичко друго. Неговото решение беше:
Данаил "реши в сърцето си". В Пр.4:23 се казва:
Данаил взе решение да не се оскверни. Това решение показва неговата вярност, лоялност и преданост към Еова.
Данаил много лесно можеше да си намери извинения, за да не взема това решение или да не го устои. Но той реши да го осъществи на всяка цена. И в това отношение той беше безкомпромисен.
Независимо, че първоначално началникът на скопците отхвърли решението на Данаил, Данаил не се предаде. Той беше категоричен в своя избор и намери начин да го осъществи. След като неговата молба беше отхвърлена от началникът на скопците, Данаил се обърна към неговия подчинен - прекия надзирател на Данаил и другарите му (Даниил 1:10-13)
Данаил не приемаше "Не" за отговор и в това той може да бъде пример за нас.
Решението на Данаил да не се оскверни с изрядните ястия на царя спечели първата му победа във Вавилон. Тази негова победа беше особено важна, защото именно тя беше основата за всичките му останали победи. Ако Данаил не беше се оказал верен в малкото, той едва ли щеше да стане такъв герой какъвто по-късно стана. Неговото решение беше важно, защото то имаше едно изключително влияние върху целия му по-нататъшен живот.
Данаил не беше вегетарианец. Може би му се ядеше месо и му се пиеше вино. Той обаче използва волята си, за да устои в чистотата си. В това също той може да бъде пример за нас.
Данаиловото решение беше решение, което свърши работа. Ако искаме да победим света, ние трябва да вземем точно такова сърдечно, безкомпромисно, категорично и волево решение.
Бог зачита верността и посвещението на вярващия и му дава Своята благодат за да може да изпълни благочестивите си решения докрай.
Видяхме светът и неговия натиск, вярващият и неговото решение, а сега нека да погледнем към Бог и неговата намеса. В конфликта със света вярващият не е сам. Участниците в този конфликт не са двама, а трима. И Бог, Третият е на страната не на света, а на вярващия!
След това Бог му даде благоволение пред надзирателя, когото началника на скопците беше поставил над юдейските младежи и той се съгласи да направи опита, който Даниил му предложи (Даниил 1:14-16).
Това е потвърждение на Пр.16:7:
Само Бог може да даде духовна мъдрост. Ако ние изработваме в себе си плода на Духа, Той ще ни даде духовните дарби. Опасно е обратното - дарбите ни да ни издигнат на позиция, на която нашия характер да не може да ни задържи и ние да се провалим.
Ако вземаме правилните решения и изграждаме характера си, Бог ще ни даде необходимите дарби, за да можем да имаме Неговото превъзходство във всяко едно отношение в живота си.
Бог даде на Даниил, Анания, Мисаил и Азария не само свръхестествено благоволение и дарби, но и една свръхестествена защита. Тази първа глава на книгата завършва с думите (ст.21):
Независимо от различните опити да бъдат убити Даниил, Анания, Мисаил и Азария винаги оцеляваха. Бог избави Седрах, Мисах и Авденаго от пламенната огнена пещ. Избави Данаил от рова на лъвовете. Вавилонската империя отмина в историята и беше заменена от Мидо-Персийската, но Данаил продължаваше да живее. Той преживя целия седемдесет годишен вавилонски плен и доживя деня в който Персийския цар Кир издаде указ Израилтяните да се завърнат в родината си и отново да построят Божия храм (Ездра 1:1-4).
В 1 Йоаново 2:17 се казва:
От втората част на главата ясно се вижда, че ако застанем на страната на Господ срещу светския натиск, с Божията помощ ние ще можем да го преодолеем.
Нашата култура ще погълне всеки, който не е силно посветен на различен възглед. Светът би ни асимилирал, ако не сме дълбоко предани на Бога и на нашата вяра. Затова, нека да решим:
Нека да вземаме правилните и благочестиви решения и да устояваме позициите си до край! Тогава Бог ще ни даде благодат и ние бъде победители над света.
26 Май 2005