В тази глава се говори за това как огън от Господа слезе от небето и изгори всеизгарянето, което Илия беше положи върху Божия олтар (ст.30-39).
В цялата тази глава е описан сблъсъка между Йеова и Ваал, между истинската вяра и идолопоклонството. Но нещо повече, това е един разказ за съживление, за обръщането на цял един народ, на всички онези, които станаха свидетели на "двубоя" между Господ и Ваал. Всички израилтяни изповядаха, че Господ е Бог. Какво можем да научим за съживлението от този пасаж? Много. Можем да научим както какво спира съживлението, така и какво е необходимо да направим, за да имаме съживление.
Съживлението има доста врагове, но първия от тях е колебанието. Когато Илия призова народа към решение за Господа, хората "не му отговориха" (ст.21). Те бяха раздвоени - на кого да служат - на Йеова или на Ваал (3 Царе 18:1-21)?
Забележете, че когато Илия призова хората да вземат решение за Господа, те премълчаха. За какво говори това мълчание? За колебание. Посредствеността и колебанието са едно много несигурно и губещо състояние.
Посредствеността, хладкостта и колебанието са неща, които Бог мрази. В Откровение 3:15-16 прославения Господ Исус казва на църквата в Лаодикия:
Бог не обича половинчатите неща. Затова в Откровение 22:11 Той казва:
Това Божие отношение за пълно отдаване и решителност за Бога е изявено в думите на Исус от Матей 12:30:
Нерешителните нямат място в Божието царство. В Лука 9:62 Господ Исус каза:
Напротив, вместо да бъдем нерешителни, трябва да бъдем решителни за Бога и за доброто. Нашето отношение към колебанието и раздвояването трябва да бъде като това на псалмопевеца от Псалом 119:113:
Вторият враг на съживлението, след колебанието е объркването. Забележете, как нарича Ахаав Илия при тяхната среща (ст.17):
Ахаав нарече Илия "смутел на Израил". Имаше ли право да го нарича така? Кой беше виновен за сушата - Илия или Ахаав? Ахаав беше виновен, понеже тоя водеше народа в идолопоклонство, не Илия. Въпреки, че беше виновен, обаче, той обвиняваше за сушата не себе си, а Илия. Това създаваше объркване у хората. Общественото мнение беше манипулирано и обществото не гледаше с добро око на Божия Служител. Днес сатана продължава да прави същото и да петни името на църквата пред обществото. Ние, обаче, не бива да премълчаваме истината. В ст.18 Илия отговаря на Ахаав:
Вината за сушата не беше на Илия, а на Ахаав и Езавел защото те бяха повели народа в идолопоклонство. Така че, когато сатана се опита да нанесе лъжливо обвинение и укор върху църквата с който да създаде объркване всред обществото по отношение на това кое е правилно и кое не, църквата не трябва да премълчава, а да се защитава.
Третият враг на съживлението е покварата, корупцията и греха. Те пречат на човек да се покае, понеже на него му харесва да живее в тях. Хората искат да живеят далеч от Бога, за да могат да си правят каквото си искат. В Йоан 3:18-21 се казва:
За да се освободим от греха, ние трябва да го наречем с истинското му име, да го изповядаме и да го оставим.
И така, видяхме какви са пречките на съживлението - колебание, объркване и поквара. Сега нека да се спрем на въпроса какво е необходимо да направим, за да имаме съживление в живота си. Четири са основните принципи, които можем да извлечем от този текст.
Първо, за да имаме съживление, трябва да извършим промяна, или революция в живота си. В разказа се вижда развитие в позицията на събраните. Докато в ст.21, когато Илия предизвика хората към решение те бяха колебливи и не отговориха, в ст.24 виждаме, че те са готови да променят мнението си, ако Илия им покаже кой е живия и истински Бог.
Ако искаме съживление, трябва да се отървем от колебанието, объркването и покварата. Съживлението е нещо радикално. То е възраждане на новозаветното християнство. Включва обръщение. Изисква дух на покаяние. Това значи да се сложи черта от която няма връщане назад. Означава да вземем решения с които да се задължим и които да изпълним. В Матей 6:24 Господ Исус Христос каза:
Не можем да слугуваме едновременно и на Бога и на някой друг.
За да имаме съживление трябва да се променим. Тази промяна трябва да бъде един преход. Преход от колебание към увереност, от неверие към вяра, от объркване към яснота, от поквара към посвещение.
Следващото нещо, което трябва да се случи, за да имаме съживление е поправка или възстановяване. Преди да призове Бога, Илия поправи олтара (ст.30).
Думата "поправи" в този стих на еврейски е "рафа". Интересно е също така, че Илия изгради олтара точно от дванадесет камъка - камъни, които бяха символ на дванадесетте израилеви племена.
Издигането на олтар от дванадесет камъка всъщност беше един пророчески акт - действие, символизиращо единството на нацията - всеки камък, всяко племе трябваше да дойде на мястото си. Така е и с църквата. За да имаме съживление нашите взаимоотношения в тялото трябва да бъдат изцелени и възстановени. Как? Чрез прошка и примирение. Както станахме едно с Бога чрез прощение на греховете ни, така, чрез прощение трябва да поддържаме и единството помежду си. За да имаме съживление, между нас трябва да съществуват синхрон, солидарност и хармония. А това може да стане, само ако се обичаме с Божията любов. Само любовта е тази, която "покрива всички погрешки" (Притчи 10:12) и "покрива множество грехове" (1 Петрово 4:8).
Следващият принцип за съживление, след промяната и поправката е подготовката. Съживлението няма да дойде без да се потрудим за него В нашия текст виждаме, че Илия се потруди здраво преди да слезе Божия огън. Най-напред той изкопа канал (ст.32).
След това Илия положи жертвата върху олтара.
Жертвата ни напомня за нашето духовно служение. Какво е то? В Римляни 12:1 се казва:
Съживлението няма да дойде без очистване, посвещение и освещение.
След това Илия изля вода върху жертвата (ст.33-35):
Изливайки водата върху жертвата Илия създаде предпоставка за чудо. След изливането на дванадесет варела вода върху юнецът, никой не можеше да каже, че той се е запалил чрез някакъв трик или по друг начин. Това, което направи Илия е един невероятен израз на вяра в Божието всемогъщество. За Бог няма невъзможно нещо. Ако той може да запали жертвата, то Той може да изгори дори и водата!
След като поправи олтара, нареди жертвата и я поля с вода, Илия се помоли (ст.36-37).
Молитвата е ключ към съживлението. Така, както е записана, тази молитва е съвсем кратка, но преди това Илия беше се молил за промяна три години. Всяко съживление е предшествано и поддържано от усърдна молитва. Класически пример за това е изливането на Святия Дух на Петдесятница. Преди да бъде даден, Той трябваше да бъде измолен (Деяния 1:14). След това Той беше излян върху апостолите докато те са молеха (Деяния 2:1-4). А след това изобилния духовен живот в ранните дни на църквата бе поддържан отново с молитва (Деяния 2:42, 4:31).
Важността и приносът на молитвата за съживлението не могат да бъдат надценени. В молитвата на Илия ясно се открояват две неща. Първо, фокусът в молитвата е върху прославата на Бога. Илия казва: "Господи, Боже Авраамов, Исаков и Израилев, нека стане известно днес, че Ти си Бог в Израиля", и после: "Послушай ме, Господи, послушай ме, за да познаят тия люде, че Ти, Господи, си Бог". Това, за което се моли Илия е за слава на Бога. Това е един много добър критерий и за нашите молитви. Дали това, за което се молим е за Божия слава или само за някакви наши лични нужди? А от друга страна изискваме ли от Бога онези неща, които биха Го прославили и възвеличили?
Второ, молитвата и действията на Илия бяха според Божието Слово. В ст.35 Илия моли Бога Той да потвърди, че "според Неговото Слово" е всичко, което Илия е направил. Днес Бог ни говори чрез Сина си и чрез Свещените Писания. Нека и ние като Илия да живеем и да вършим делата си според Божието Слово.
Бог отговори на молитвата на Илия с огън от небето (ст.38).
Хората отговориха на чудото със смирение и поклонение - отрекоха се от лъжливите богове и изповядаха Йеова като единствен и истински Бог (ст.39).
Но забележете как започва ст.38 - "тогава". "Тогава"! Огънят не падна преди четирите принципа на съживлението да бъдат приложени.
Искаме ли съживление? Тогава трябва да знаем, че цената за него се състои в четири простички но неизбежни неща - решителност, единство, посвещение и молитва. Искаме ли да свалим Божия огън? Трябва да се отървем от колебанието, объркването и покварата, и да бъдем готови за промяна, поправка, подготовка и просба. Вярвам, че ако приложим тези четири принципа на съживлението, които откриваме в Писанието, Бог няма да ни разочарова, но както отговори на Илия, така ще отговори и на нас като изпрати дух на съживление в земите ни. Съживлението ще дойде и народът ни ще изповяда Неговото Име (Деяния 4:12)!