A, Б, В НА ЕСТЕСТВЕНОТО ЦЪРКОВНО РАЗВИТИЕ

Кристиян Шварц

СКЪПИ ЧИТАТЕЛЮ, СЪРДЕЧНИ ПОЗДРАВИ!

След като не се познаваме, не съм напълно убеден дали ще успея да налучкам правилния тон на който да разговаряме, ако се опитам да Ви обясня товара си със следните думи.

Поради това, че ойкодомичното течение в еклесиологията е ограничено от претеологични парадигми (такива, които са повлияни от спиритуалистични и технократски предположения), които не отчитат достатъчно свързаният с въплъщението характер на откровението, специфичните кибернетични приложения на биотичното църковно развитие – в частност онези растителни автоматизми, които могат да бъдат доказани емпирично, и които в контекста на креационистично ориентираната интерпретация могат да бъдат обяснени като теоматизми – често не са добре разбрани. Дотук всичко е ясно, нали?

Не се тревожете, нямам намерение да продължа да ви отегчавам в следващите страници с този вид език. На първо място не искам да ме помислите за намръщен книжен учен с очила на носа. Второ, по този начин едва ли бих могъл да задържа вниманието ви за следващите 20 минути. И трето, предметът на тази книжка е твърде важен, за да го държа окован в рамките на езотеричната терминология на така наречените експерти.

Написах тази книжка, защото съм убеден, че църковният растеж е важен за всеки християнин, без значения колко теоретичен или практичен е той, дали е теолог или обикновен мирянин. По-точно, тя е адресирана към онези, които се интересуват от формирането на практичната страна в църковния живот. Тя най-вече е отправена към всички, които не са богослови. Те са истинските експерти. Когато въпросът опира до църковен растеж, ако трябва да разчитаме само на професионалните богослови и академично образованите хора, тогава бъдещето на църквата наистина ще бъде печално.

Нека ви се представя набързо. Вече сигурно сте прочели под заглавието на тази книжка, че името ми е Кристиян Шварц. А и това, че живея с моето прекрасно семейство – съпруга и три деца – в най-северната част на Германия няма голяма връзка с разглеждания предмет. Вероятно бихте се интересували повече от факта, че през последните няколко години нашия институт се фокусира върху изследването на църковния растеж и е събрал изобилие от открития, които преди не са били известни.

За вас е по-важно това, че през последните десет години уикендите ми бяха запълнени със срещи в някои местни църкви, където помагах на християни да приложат в ежедневната си работа откритията направени по време на проучванията ни. Служението ни в местната църква ме направи скептично настроен към всички теории за църковен растеж. Превърнах се в защитник на практичната реалност. И най-вече, работата с толкова много прекрасни хора от различни страни, деноминации и култури ми показа кои са най-важните хора за църковния растеж: доброволните работници в местната църква.

В тази книжка не желая да ви говоря за сложните детайли в нашето изследване (ако се интересувате наистина може да прочетете някоя от моите специализирани книги, където ще откриете думи като “парадигми”, “въплъщение” и “кибернетичен”). Вместо това желая да се фокусирам върху онези неща, които вярвам, че тревожат всеки християнин.

В Германия хората се обръщат един към друг на фамилия. Освен, ако не дойдете в нашия институт, където още преди да сме изпили заедно първата чаша кафе ще сме преминали на малки имена.

Представям си, че вие ме посещавате в Северна Германия и ми казвате: “Кристиян, наистина искам нещата в нашата църква да се подобрят. Ти обикаляш толкова много църкви, които или израстват или намаляват. Ако правилно те разбирам, ти си загрижен църквите да прогресират и да достигат повече и повече хора с евангелието. Може ли да ми отделиш двадесет минути и да обобщиш всичко, което си научил през последните десет години? И може ли да го направиш по начин, който да приложа в работата си в църква?”

Тогава аз бих отпил голяма глътка кафе и бих казал: “Радвам се, че ме попита.”

ЗАЩО Е ТОЛКОВА ТРУДНО ДА СЕ СПРАВИМ С ЦЪРКОВНИЯ РАСТЕЖ?

Преди да започна моя монолог искам да ти задам следния въпрос: “Защо мислиш, че е толкова трудно да се справим с църковния растеж?”

Може би ще отговориш така: “Защото сега има много фактори, които работят срещу християнската вяра. Ние, християните, усилено се опитваме, но посланието ни просто не е така ефективно за тълпите днес.”

Тогава бих ти показал следната рисунка. На нея ще видиш каруца, която се движи на четири квадратни колела натоварена с много чудесно кръгли и безкрайно функционални колела. Каруцата се тегли от двама, които демонстрират голяма посветеност, но все пак се чувства, че работата им напредва изключително бавно, а това е доста обезсърчително.

За мен тази рисунка е повече от една карикатура. Всъщност това е почти пророческо описание на широко разпространеното състояние в много части на църквата на Исус Христос. Макар тя да напредва, всичко се случва твърде бавно. Защо? Ако вие попитате двамата от рисунката, единият може да каже: “Защото трябва да се боря с насрещния вятър,” а другият ще добави: “Защото трябва да бутаме каруцата нагоре по тази стръмна планина.”

Никой няма да отрече, че в много случаи този отговор съвсем не е погрешен. От време на време чувстваме насрещен вятър в лицата си, а пътят нагоре е стръмен. Но самата рисунка ни разкрива, че тези обстоятелства не са истинският проблем. Дори условията около църквата да са по-благоприятни проблемът пак ще съществува.

Тази притча ни показва нещо съществено. Всичко от което се нуждаем, за да видим църковен растеж, вече е снабдено от Бог. Проблемът е, че ние не го използваме. Вместо да употребяваме инструментите дадени от Бог, ние се опитваме да бутаме и дърпаме църквата с наши сили. И вероятно дори чувстваме, че употребата на “квадратни колела” (някои богослови вероятно ще заподозрат, че зад тази вербална уродливост се крие дълбока диалектична тайна) е нещо особено духовно.

“Ако правилно те разбирам “, може би ще отговориш ти, “тук е важно да вземем онези кръгли колела, които се намират в изобилие в църквата и да ги поставим там където им е мястото според Божия план.”

“Точно така. Най-вълнуващото е, фигуративно казано, че чрез нашето изследване ние открихме наличието на множество кръгли колела, които вече съществуват в църквата. Разликата се крие в това, че някои църкви ги използват, докато други не.”

“Сега трябва да ми кажеш повече за вашия изследователски проект, защото иначе би ми било трудно да следвам мисълта ти.”

КАКВО МОЖЕ И КАКВО НЕ МОЖЕ ДА СЕ НАУЧИ ОТ ДРУГИТЕ ЦЪРКВИ

Благодаря ви, че ми позволихте да споделя част от основата на нашия проект. През последните няколко години се срещнах с много християни, които не виждаха нищо духовно в този проект свързан с църковния растеж. Те по скоро подозираха, че зад него се крият съмнителни управленчески техники, които въобще ни би трябвало да имат място в християнската църква. Но истинската причина зад усилието ни беше нещо различно. Искахме да подобрим разбирането ни за принципите, които сам Бог използва, за да изгражда Своята църква. Колкото повече се занимаваме с тези принципи, толкова повече научаваме как Бог действа днес между нас.

Но как да открием кои са тези принципи? Бихме могли да попитаме някои пастори на растящи църкви за тайната на техния успех. Ще откриете, че има толкова отговори, колкото е броят на успешните църкви. Някои намират тайната за успеха в богослужението, което е чувствително към новите хора. Други са убедени, че ключът за растеж се крие в акцента върху хвалението и грижата за вярващите. Трети възхваляват нови маркетингови методи като основен подход за постигане на църковен растеж, докато има такива, които успешно нарастват без дори да са чули за такова чудо като “маркетинг на църквата”. Понякога е наистина трудно да намериш общ знаменател за всички тези отговори.

Колкото и убедително да звучат тези отговори сами по себе си, всеки от тях прави объркването още по-пълно. Кой е прав? И когато всички започват да твърдят: “Правете като нас и ще имате същия успех!” тогава имаме само два избора. Или да възприемем напълно този модел или просто разочаровани да се откажем от него.

За щастие има трета възможност. Вместо да слушаме само отговорите на лидерите на тези църкви можем да изучим самите църкви, за да открием дали има някакви елементи, които да характеризират всички растящи църкви. Така вместо да се учим от един можем да изследваме буквално стотици модели църкви, големи и малки, за да открием кои елементи от изучаваните църкви са общовалидни принципи и кои елементи са интересни, но не са приложими за църковния растеж.

Следвахте ли мисълта ми досега? Отне ми години да разбера тази разлика. Днес ние наричаме това разлика между “моделно-ориентиран” и “принципно-ориентиран” подход. “Моделите” са концепции, които една или понякога много църкви в някоя част от света са придобили вследствие на натрупания си положителен опит. Но имитирането на този опит може съвсем да не бъде правилния отговор за църкви в други ситуации. “Принципите” от друга страна са онези елементи, за които е било доказано, че са приложими за всички растящи църкви по целия свят.

Почти мога да ви чуя как въздишате. Веднага може да си представите онова, което човек би научил от една църква. Но как бихте могли да изследвате повече от 1000 църкви по целия свят?

Ако се чувствате напълно поразен от размера на подобен проект, нека ви кажа: Точно така се почувствах и аз преди няколко години, когато осъзнах, че литературата посветена на църковен растеж до онзи момент използва само моделно-ориентирания подход (повечето модели твърдят – и това е истинският проблем – че предлагат универсално приложими принципи). В продължение на години изучавам написаното по въпроса за църковен растеж. Прекарах малко време в следване в “Меката” на движението за църковен растеж, Теологична Семинария Фулър, където научих доста добри неща. Но накрая осъзнах, че независимо от 40 годишното изучаване на въпроса за църковния растеж, няма нито едно извършено проучване, което да отговаря на въпроса: Кои са настина доказаните принципи, които са глобално приложими за всички растящи църкви?

Това трябваше да се промени. И така се роди планът как да прекарам остатъка от живота си. Едно от най-големите предизвикателства в моя живот (досега) беше започнало!

КАКВО ПО-РАЗЛИЧНО ПРАВЯТ РАСТЯЩИТЕ ЦЪРКВИ?

За да подготвим достатъчно голяма база данни, които да дадат научно обосновани заключения, нашия институт трябваше да изучи поне 1000 различни църкви от петте континента: големи и малки, растящи и намаляващи, преследвани от държавата и финансово подпомагани от нея, известни и напълно неизвестни. Имахме нужда от църкви разположени в области, където е имало велико духовно съживление (Бразилия, Корея) както и региони, които според международните стандарти се явяват “духовно развиващи се страни” (като Германия).

Това изследване стана най-обширният изследователски проект за причините за църковния растеж провеждан някога. Участваха църкви от 32 страни. Въпросникът, който се попълва само от 30 църковни членове от всяка църква, трябваше да бъде преведен на 18 различни езика. Накрая трябваше да анализираме 4,2 милиона отговора. Тези отговори, ако ги нарежете и слепите заедно, ще образуват руло хартия с дължина от Чикаго до Атланта или от Лос Анжелис до Солт Лейк Сити!

Когато проектът приключи не само се увеличиха посивелите коси по главата ми и дълговете в банката, но се случи също нещо необикновено. За първи път имахме пред себе си черно на бяло доказани принципи, използвани от Бог, за да изгради Своята Църква – буквално от Аляска до Владивосток, Гренландия до Фолклендските острови, от Северния Нос до Нос Добра Надежда.

ОСЕМТЕ КАЧЕСТВЕНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА РАСТЯЩИТЕ ЦЪРКВИ

На следващите няколко страници бих искал да ви покажа осемте най-важни принципа, които открихме в хода на изследване ни. Не се тревожете, ако имената с които ги описваме звучат малко абстрактно: упълномощаващо ръководство, съответствуващо на дарбите служение, пламенна духовност, функционални структури, вдъхновяващо богослужение, пълноценни малки групи, насочено към нуждите благовестие и любящи взаимоотношения. Наричаме ги “осемте качествени характеристики на растящите църкви.”

Без съмнение всичко това звучи малко теоретично. Но щом разгледаме какво се крие зад всеки един от тези принципи, вие ще забележите, че те имат връзка със ситуацията във вашата църква. Какъв беше първият ви въпрос? “Какво можем да направим, за да видим църквата ни по-добре да прогресира?” Отговорът е: Работете така че всяка от тези осем качествени характеристики да се развие по-пълно в църквата ви!

От изследването разбрахме, че църква, която иска да расте, не може да пренебрегне нито една от тези качествени характеристики.

КАЧЕСТВЕНА ХАРАКТЕРИСТИКА 1:
УПЪЛНОМОЩАВАЩО РЪКОВОДСТВО

Забележете, че първата характеристика не се нарича “упълномощено”, но “упълномощаващо” ръководство. Нека ви обясня разликата. “Упълномощено ръководство” означава, че има един (понякога няколко, но обикновено е само един) изкусен многостранно-надарен ръководител с голямо видение. И той се нуждае от доброволци, които да му помагат да превърне видението си в реалност.

Извън християнските кръгове тази концепция е известна като “гуру-ръководство.” Но подобни модели може да открият в доста християнски църкви. Някои дори защитават тази идея като особено ефикасен принцип за растеж – тук е гуру-ръководителя с голямото видение, а там имате редовите отряди, които доброволно служат на техния силен водач за да може той да осъществи мечтите на живота си.

Изследването ни показва, че това не може да бъде по-далеч от истината. Ръководителите на растящите църкви не се опитват на изградят своята власт, за да станат всесилни. Точно обратното. Те считат за една от своите най-важни задачи да помагат на християните да се развият и получат повече пълномощия, които според Божия план вече им принадлежат. Те обучават, подкрепят, мотивират и наставят хората, за да станат това, което Бог иска те да бъдат. Някои от тези християни може да бъдат водени да тръгнат по път съвсем различен от този на своите водачи. Но упълномощаващите ръководители се радват от сърце за такъв християнин, защото знаят, че Бог има уникален призив за всеки човек.

Интересно е да отбележим, че пасторите достигнали най-високи резултати в изследването ни, са почти непознати за широката публика. И все пак те ни дават повече полезни основни принципи на ръководството, отколкото световно известните духовни “супер-звезди.” Лидерите на растящите църкви не трябва да бъдат супер-звезди. Всъщност този модел става пречка за църковния растеж. Бог обикновено не изпълнява Своите планове чрез супер надарени личности. Ако някой играе тази роля (или трябва да я играе, само защото църквата очаква това от него), това обикновено е сигурен белег, че нещо в тази църква не е наред.

КАЧЕСТВЕНА ХАРАКТЕРИСТИКА 2:
СЪОТВЕТСТВУВАЩО НА ДАРБИТЕ СЛУЖЕНИЕ

Основата на втората качествена характеристика е убеждението, че Бог вече е определил кой християнин в кое специфично служение да се включи в църквата. Ролята на църковното ръководство е да помага на членовете да разпознаят техните дарби и да ги включи в служения, които съответстват на тези дарби. Макар този принцип да е доста обикновен, практическото му приложение ще доведе до огромен резултат във всяка област на църковния живот.

Когато живеете според вашите духовни таланти, вие вече няма да работите с ваши сили, но Святият Дух ще работи във вас. Така макар да сте “просто една обикновена личност” ще можете да извършвате, в истинския смисъл на думата, необикновени неща.

Според изследването ни, повечето християни или не са включени в служение или работят нещо, което не отговаря на техните дарби. Нещо повече, около 80 процента от християните, които изследвахме в немско-говорящи части на Европа, не могат да разпознаят своите дарби и таланти. Това е невероятно! Спомняте ли си каруцата с квадратните колела? Човек, който служи на място извън своите таланти, представлява едно от онези квадратни колела. Какво да кажем за онзи, който няма никакви задачи в църквата? Той представлява едно от многото неизползвани кръгли колела натрупани в каруцата. Вярвам, че можете да си представите какъв ще бъде християнинът, който служи на място, отговарящо на неговите таланти. Не е чудно, че практическото приложение на този принцип има такива драматични резултати за растежа на църквата.

След направеното изследване се оформи един интересен краен резултат: няма фактор, който повече да увеличи чувството на радост в християнския живот, отколкото ако ние го живеем според нашите духовни дарби. Подкрепям това твърдение въз основа на личния си опит. Откакто се опитах да оформя служението си според моите таланти се случиха три неща: първо, аз съм по-щастлив; второ, станах по-ефективен; и трето, станах по-неразбран за повече християни, отколкото бях преди. Може би това е нужната цена, която трябва да платя, за да следвам Божия призив.

КАЧЕСТВЕНА ХАРАКТЕРИСТИКА 3:
ПЛАМЕННА ДУХОВНОСТ

Името на тази характеристика може да ви се стори малко абстрактно, но това е част от естеството на нещата. Трябваше да намерим термин, който да опише различните стилове духовност. По отношение на църковния растеж, изследването ни показва, че важното нещо (ако е налице истинска духовност) не е начинът по който тя се изразява, но дали вярата се откроява в живота ни с посвещение, огън и ентусиазъм. Степента на пламенна духовност отличава растящите от намаляващите църкви.

Тази качествена характеристика също показва, че методите използвани от църквата са наистина второстепенна грижа. Църква, която живее вярата си със страстен плам ще преживее успех без значение от метода. За разлика от това в църкви, където този огън липсва, и най-добрите методи няма да постигнат нищо. Каква полза от най-модерния двигател, ако резервоарът е празен и няма гориво?

Има определена дисциплина, където ние християните за съжаление продължаваме да се надпреварваме: измисляме стратегии с които да угасим тази духовна страст. В моя офис за тази качествена характеристика съм оформил две папки, както съм направил и за всички останали. В едната събирам ресурси, които подкрепят християните да живеят пламенната си духовност колкото се може по-последователно. А във втората събирам идеи, които задушават духовната посветеност още от самото й начало. Всеки път, когато се върна от пътуване разпределям записките си във всяка от двете папки според онова, което съм научил.

Ето, смущаващият резултат: първата папка е дебела не повече от 3 см, докато втората става толкова голяма, че не мога да я прибера в чекмеджето си. Мисля, че това само по себе си говори повече за нашия подход към пламенната духовност, отколкото повечето от нас желаят да признаят.

КАЧЕСТВЕНА ХАРАКТЕРИСТИКА 4:
ФУНКЦИОНАЛНИ СТРУКТУРИ

Интересно е, че от осемте показателя на растящите църкви, качествената характеристика “функционални структури” се оказва на най-спорното място. Все пак принципът, който стои зад нея е наистина обикновен. Най-важният критерий за формите и структурите в църквата е дали те изпълняват своето предназначение или не. Църковните структури никога не са самоцел, а винаги само средство за постигане на целта. Всичко, което не отговаря на това изискване (например: слаби лидерски структури, неудобно време за богослужение или програми, които не достигат ефективно хората) се променя или се отлага. Традиционните шаблони могат да се избегнат до голяма степен чрез този процес на самообновяване.

Откъде идва съпротивата срещу този принцип? Това е резултат от човешката тенденция за превръщане на всичко в традиция. Традиционализмът повелява църковните форми да останат такива каквито сме свикнали да бъдат. Не случайно това е фактор, който показва една от най-отрицателните взаимозависимости с църковния растеж.

КАЧЕСТВЕНА ХАРАКТЕРИСТИКА 5:
ВДЪХНОВЯВАЩО БОГОСЛУЖЕНИЕ

Едва ли има друга област от църковния живот, където разликата между модели и принципи толкова често да се нарушава, както в областта на богослужението. Безброй християни са убедени, че трябва да възприемат определен модел на поклонение който използват други църкви, защото според както смятат той представлява принцип за църковен растеж.

Но изследванията ни показват, че въпросът не е дали службите ни са насочени към вярващи или невярващи, дали се провеждат “на езика на Ханаан” или се използват по-светски език, или дали се покланяме като използваме литургичен или по-свободен начин. Може да бъде демонстрирано, че това не са решаващи фактори за растежа на църквата. Ключовият критерий е нещо друго: богослужението вдъхновява ли присъстващите? Това е, което ясно разделя растящите от нерастящите църкви. Хората, които посещават вдъхновяващи богослужения единодушно заявяват, че то е било благословено.

Очевидно опозицията срещу тази качествена характеристика идва от: християни, които посещават службите само за да изпълнят християнския си дълг. Те не идват на църква, защото това е едно прекрасно преживяване, което не биха пропуснали за нищо на света, но за да направят на Бог (на пастора или на някой друг) услуга. Някои дори вярват, че тяхната “вярност”, която се изразява в търпеливо понасяне на това неприятно задължение, е благословена от Бога.

Когато показвам илюстрацията с каруцата с квадратни колела на групи с подобно мислене, те обикновено не откриват нищо смешно в това. Според тях да действаш като двамата мъже от рисунката е нещо доста нормално, даже духовно. Виждате ли връзката?

КАЧЕСТВЕНА ХАРАКТЕРИСТИКА 6:
ПЪЛНОЦЕННИ МАЛКИ ГРУПИ

Растящите църкви са развили система от малки групи, където отделни християни намират близко общение, практична помощ и силно духовно взаимодействие. Точно това са елементите на библейската идея за цялостност. В тези групи хората не само дискутират библейски текстове или слушат интересни обяснения от експерти, но ги прилагат при решаването на ежедневните проблеми на участниците.

Веднъж на един от моите семинари споделих историята за най-голямата църква в Сеул (Южна Корея), която по онова време имаше половин милион членове. Една от участничките веднага каза, че не може да си представи да стане част от тази църква. Когато я попитах защо се чувства така тя отговори: “Не мога да понеса чувството за анонимност. Имам нужна от близката атмосфера на хора, които познавам добре.”

Скоро след това се срещнах с един пастор от тази корейска църква и го попитах как се справят с този проблем. Той ме погледна доста учуден: “Анонимност? Никой не се е оплакал от подобно нещо.” Тогава ми разказа как църквата е развила система от самостоятелни малки групи всяка достигаща до дванадесет членове и как повечето християни в църквата са включени в тази мрежа.

О, да, Корея е далеч и да работиш ефективно с половин милион души не стои като проблем пред нас. Но изследването ни показа, че принципът на който тази Корейска църква е основана има универсална валидност. Християнските малки групи не са едно хубаво, но все пак неналожително хоби. Не, самата същност на истинския живот на църквата на Исус Христос се изработва в домашните групи.

КАЧЕСТВЕНА ХАРАКТЕРИСТИКА 7:
ОРИЕНТИРАНО КЪМ НУЖДИТЕ БЛАГОВЕСТИЕ

Не е нужен световен изследователски проект, за да убеди хората, че църковният растеж е немислим без благовестие. Как иначе църквата ще порасне, ако не чрез процеса на споделяне на евангелието, за да се привлекат повече и повече хора в църквата на Исус Христос? Този процес обикновено се нарича “евангелизиране.”

Така че въпросът е не дали евангелизирането е нужно, а дали може да се покаже, че практикуването му допринася за църковния растеж. Има хора, които мислят, че благовестието работи най-добре, когато насилваш хората да предадат живота си на Христос. Те дори не се срамуват да използват манипулативни методи за да постигнат целта си. Не е чудно, че много от нас изпитват странно усещане, когато чуят думата “евангелизиране.”

Обаче, може да бъде показано, че тези “насилствени” манипулативни методи представляват точно обратното на практиката, която виждаме в растящите църкви. Тяхната тайна е, че споделят евангелието по такъв начин, който отговаря на въпросите и нуждите на невярващите.

КАЧЕСТВЕНА ХАРАКТЕРИСТИКА 8:
ЛЮБЯЩИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ

Не знам какво си мислите за този израз “любящи взаимоотношения.” Но едно нещо е ясно. Растящите църкви показват измеримо по-висок “любовен коефициент” отколкото инертните или западащите църкви.

Винаги когато използвам този израз по време на семинар има християни, които не могат да издържат: “Какъв ужасен израз!”. Може би и вие се чувствате така. Така че нека ви обясня как получаваме този “любовен коефициент.” Нашият въпросник съдържа група от въпроси, които ни позволяват да определим до колко взаимоотношенията между християните са изградени на принципа на любовта. Например ние питаме колко време прекарват църковните членове заедно извън официалните църковни събития. Колко пъти се канят един друг на вечеря или на чаша кафе? Колко щедри на комплименти към другите са вярващите в тази църква? До каква степен пасторът е запознат с личните проблеми на миряните в църквата? Колко смях има в църквата?

Какви бяха резултатите? Всички тези въпроси – и още няколко – силно определят растежа на църквата. Всъщност се оказа, че играят много по-значителна роля, отколкото безбройните методи описани в книгите за църковен растеж и които мнозина християни погрешно са въздигнали до нивото на принципи за църковен растеж.

Учудва ли ви това? Искрената, практична любов зарежда една църква с много повече магнетична сила отколкото всички рекламни усилия на този свят. Най-удачно можем да сравним рекламирането на църквата с изкуствените цветя. Те изглеждат измамливо реални, но не ухаят. Истинската любов, обаче, има онзи таен аромат на който малцина могат да устоят.

ВСИЧКИ КАЧЕСТВЕНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ ТРЯБВА ДА СА НАЛИЦЕ

Това беше бърз преглед на най-важните принципи, които са отговорни за растежа на църквата.

Има три неща свързани с тях, които уверено мога да твърдя: първо, това са универсално валидни принципи (което означава, че те са приложими за църквите по целия свят); второ, те също могат да се използват за нашата ситуация (като резултатите ще се различават от църква на църква); и трето, всеки от тях има положителна връзка с качествения и количествен растеж на църквата. Ако наистина сме загрижени за достигането на възможно най-много хора не можем да си позволим да пожертваме нито една от тези качествени характеристики.

Това показа изследването. Въпреки това ние християните понякога говорим различно. На една християнска конференция чух един говорител да казва следното: “Принципите за църковен растеж нямат никакво значение.” И много от присъстващите го аплодираха. Как бихте реагирали вие в подобна ситуация, с одобрение или с неодобрение? Бъдете честен!

Ще ви кажа, че не се изправих, за да го апострофирам, но след това не пропуснах случая да му кажа, че считам посланието му за лъжеучение. Какво всъщност каза той когато прогласи, че принципите за църковен растеж “въобще не са от значение?” Разбрахме, че един от тези принципи е практикуването на християнската любов (качествена характеристика 8). Всъщност този говорител заяви: “Християнската любов въобще не е от значение.” Друг принцип е посветена молитва (качествена характеристика 3). В посланието си обаче, той твърдеше: “Молитвата няма никакво значение.” Така можете да минете през всички принципи за църковен растеж обсъдени в тази книжка. Но надявам се, вие ще разберете защо не е преувеличено да считам едно такова послание за безотговорно “лъжеучение.”

Разбира се този говорител изобщо нямаше това предвид. Но на първо място трябва да се запитаме защо той направи това изявление?

Разказвам ви това защото често се сблъсквам с подобни реакции, когато използвам изрази като “принцип за църковен растеж.” За някои тази фраза очевидно включва манипулативни рекламни похвати и те заключават, че “те са напълно без значение.” Ето защо е толкова важно за мен да знам, че най-малкото вие, които четете внимателно, ще реагирате различно. Ако чуете някой да казва, че “принципите за църковен растеж са без значение,” тогава може да му отвърнете: “Мисля, че имаш погрешна представа какво представляват тези принципи. Не знаеш ли, че упражняването на християнската заповед да обичаш е един от тях? Сериозно ли твърдиш, че Библията ни учи, че любовта е без значение?”

Когато изследваме тези осем принципа по-отблизо някои ще се изненадат когато открият, че всеки един от тях обхваща централните аспекти на библейското послание. Не е ли прекрасно, че най-щателното изследване по въпроса за църковния растеж, извършено в християнството, изцяло потвърждава онова, което Бог вече е казал в Словото Си?

Принципите на църковния растеж, които описахме дотук не са нищо друго, освен Божии принципи. Не ме разбирайте погрешно. Терминологията използвана в тази книга за описване на принципите може да изглежда несъвършена – като всяка научна методология. Работните тетрадки и материали, които впоследствие разработихме също могат да се подобрят. Но всичко това не променя факта, че тези принципи, изучени с нашите несъвършени средства и недостатъчни начини не са нищо друго, освен Божии принципи.

ПРИНЦИПЪТ “САМ ПО СЕБЕ СИ”

Ето същинският връх в нашето изследване. Нарекохме този принцип, който лежи в основата на тези осем качествени характеристики принципът “сам по себе си.” Можем да докажем, че тайната на растящите църкви не се състои в бутане или теглене на църква с човешки усилия – спомняте ли си рисунката с каруцата? – но в освобождаване и развиване на потенциала, който Бог е вложил в църквата. Тогава растежът ще настъпи сам по себе си.

Църковният растеж е нещо, което не може да се сътвори от хората. Нашата работа е просто да стимулираме растителните автоматизми, които сам Бог използва за изграждане на църквата. Извинете ме за употребата на един от тези технически термини, за които ви обещах в началото, че ако е възможно, няма да ги използвам. Но реалността, която този термин описва е насъщна за развитието на църквата. Какво искам да кажа с него, който може би отпърво звучи малко странно, и дори небиблейски?

Това е нито повече, нито по-малко централна библейска концепция. Неговото приложение е особено важно за практическата работа на църквата. В Марка 4:26-29 Исус казва следната притча: “Божието царство е също, както кога човек хвърли семе в земята. И спи и става нощ и ден; а как никне и расте той не знае. Земята сама по себе си произвежда плод; първо ствол, после клас, подир това пълно зърно в класа. А когато узрее плодът, на часа изпраща сърпа, защото е настанала жътва.”

Тази притча ясно ни показва какво хората могат и трябва да правят, и какво те не могат да направят. Те трябва да засеят и пожънат; могат да спят и на сутринта да станат. Това обаче, което не могат да направят е следното: те не могат да произведат плод. В текста откриваме тайнственото описание как земята “сама по себе си” дава плод.

Гръцкият текст използва думата “автомате” – буквално преведена тя има значението на “автоматически” (бел. ред.: без видима причина). Така този пасаж ясно говори за един растителен автоматизъм. Наблягам на това, защото много християни на които съм се опитвал да обяснявам, подозират, че тази концепция не е наистина библейска. Но погледнете отново. Не само, че това е библейски принцип, но когато изучаваш оригиналния текст откриваш, че това е библейски термин.

Тази притча не е само една хубава картина. Не, това е самата есенция на църковния растеж. Растящите църкви използват автоматизмът за растеж, някои целенасочено, други интуитивно. Това е “тайната на техния успех!”

Как става това? За да отговорим на този въпрос ще бъде добре да направим преглед на осемте качествени характеристики. Всяка от тях се състои от две части: съществително (ръководство, служение, духовност, структури) и прилагателно (упълномощаващо, съответстващо на дарбите, пламенна, функционални). Тайната на тези характеристики не се крие в съществителното – всяка църква има някакъв вид ръководство, служения, духовност или структури. Но по скоро тайната се намира в практическото приложение на това, което всяко прилагателно представя.

По близък поглед върху тези прилагателни разкрива, че те са свързани с даването на място на онези автоматизми, които Бог използва да изгражда Неговата църква. Спомнете си картинката за каруцата: вместо сами да бутаме или теглим каруцата (църквата), трябва да разтоварим някои от тези кръгли колела, които вече са в каруцата, да ги монтираме да правилното място и да изпитаме радостното преживяване вятърът на Святия Дух да накара каруцата да се движи (на пръв поглед) “сама по себе си”.

НАШАТА ГЛАВНА ГРИЖА:
КАЧЕСТВОТО НА ЦЪРКВИТЕ НИ

Не зная дали от това, което споделих е нещо ново за вас или просто потвърждава нещо, което сте подозирали или дори знаели преди. За повечето християни принципите, които споделям с тях драстично се различават от техните идеи за “църковен растеж” или “църковно развитие”.

Едно от най-важните заключения в резултат на нашия изследователски проект беше идеята, че винаги когато мислим за църковен растеж, ключът се крие в качеството на църквата. Качество (така както то е измерено под формата на осемте качествени характеристики) е коренът, а количеството (нарасналото посещение) е плодът.

Тази перспектива има важно приложение за същинската работа на църквата. Вместо да започваме с въпроса: “Как можем да накараме повече хора да идват на църква?” ние питаме: “Как можем да израснем във всяка една от осемте качествени области?” Зад този проект стои теологичното и емпирично основано убеждение, че качеството в тези области винаги ще доведе до количествен растеж (т.е. повече хора, които посещават църквата).

Основата за този количествен подход е в библейския принцип за доброто дърво, което дава добър плод (Матей 7:17). Това означава, че щом дървото е добро (има високо качество) то също така дава добър плод (повече християни които се присъединяват към църквата). Колко е хубаво да видиш колко добре едно статистическо проучване потвърждава точността на това библейско твърдение!

ЕДНО ПРАВИЛО БЕЗ ИЗКЛЮЧЕНИЕ

Нека ви кажа за едно откритие, което лично намирам за най-интересно от всички останали. Докато за всеки принцип за църковен растеж съществуват съответни изключения, има едно правило за което не сме открили нито едно изключение досега. Всяка църква в която всяка от осемте качествени характеристики е достигнала до определено ниво (на технически жаргон казваме, че е достигнала качествен индекс от 65 или повече) е растяща църква.

Има качествена стойност – която може да се изрази с точни статистически термини – над която църквата винаги ще расте. Това е интересно, нали?

Когато ме питат какво трябва да се случи, за да се привлекат повече хора на църковните богослужения, мога да предложа само един научно доказуем отговор: “Трябва да работим за достигането на качествен индекс от 65 във всички осем области на църковно развитие”. Този отговор може да не е много популярен. Някои може дори да кажат с презрение: “Ние дори не желаем да растем!”, но те не могат да пренебрегнат резултатите от изследването. Това би било просто лекомислено.

Не ме разбирайте погрешно. Не казвам, че този растеж се постига лесно. Това не е трик или популярен метод за бърз ремонт, който обещава моментален растеж с натискането на бутона. По скоро това е труден път, които трябва да се извърви, докато нарастването на качеството на църквата достигне това високо ниво. Но къде ни се казва в Библията, че ще бъде лесно за църквата да бъде верна на поръчението на нашия Господ?

Може би вие считате за спорна тезата, че има измерима качествена стойност над която количествения растеж винаги настъпва. При едно по-подробно изследване, обаче, този феномен не изглежда толкова изненадващ. Какво точно означава една църква да е достигнала качествен индекс от 65 във всички осем области?

Ако освободим тези думи от абстрактността на статистическия език, те означават следното: това е църква в която ръководителите са посветени от сърце и душа на църковния растеж; в която почти всеки християнин използва своите духовни дарби за назидаване на църквата; в която повечето членове упражняват своята вяра със сила и заразителен ентусиазъм; в която църковните структури се оценяват на базата на това дали служат за църковния растеж или не; в която богослуженията са най-важната част от седмицата за по-голямата част от паството; в която изпълненото с любов и изцелителна сила християнското общение може да се преживее в малките групи; в която почти всички християни, според своите таланти, помагат изпълнението на великото поръчение; и в която любовта на Христос е пропита във всички църковни дейности. Може ли дори да си помислим, че такава църква би могла да бъде в застой или в упадък?

КОЯ Е НАЙ-СЛАБАТА ОБЛАСТ В ЦЪРКВАТА НИ?

Някои християни, които чуват тези принципи за първи път може би ще изпъшкат: “Трябва ли да мисля за всичко това наведнъж? От дърветата не мога да видя гората.”. Тук е мястото, където един друг резултат от нашето изследване може да ни помогне: за да започнете е достатъчно да се концентрирате само върху една единствена област. Но коя е стратегически най-решаваща от всички?

Може да се покаже, че растежът на църквата е блокиран най-много от онези качествени характеристики, които са най-слабо развити. От друга страна, това означава, че ако насочим силите си главно върху тези минимум фактори, ще можем да очакваме само това да доведе до растеж.

От опит знам, че повечето християни трудно приемат тези принципи за църковен растеж, когато ги представя чрез аргументиран научен анализ. Това обаче се променя щом използвам една проста демонстрация.

За целта на семинарите си нося едно буре направено от дъски с различна дължина според илюстрацията на тази страница. Когато посетя църква с готов църковен профил, първо написвам имената на осемте качествени характеристики на дъските според това колко добре или зле са развити. Името на “минимум фактора” (например “структури”) е на най-късата дъска, а името на фактор максимум (например “духовност”) е на най-дългата.

Тогава започвам да наливам вода в бурето докато започне да прелива. Докато наливам и мокря пода, или краката на най-близо стоящите, питам участниците какво следва да направя. Някои, включително домакинът, настояват незабавно да спра да наливам вода. Аз обаче продължавам, разбира се, защото водата в тази илюстрация символизира Божиите благословения, които се изливат от небето в църквата. Не мислим сериозно да помолим Бог да спре да ни благославя само защото църквата ни има проблем “със задържането на водата”, нали?

Други предлагат да се молим повече. Съгласен съм, че молитвата е съществено важна и абсолютно наложителна за църковния растеж. Така че аз удължавам най-дългата дъска “пламенна духовност”, с десет сантиметра – но всеки може да види, че тази благородна постъпка не решава истинския проблем. Водата продължава да се излива на пода.

Най-накрая някой предлага да удължа размера на дъската, която представлява минимум фактора – най-късата дъска. И вижте какво стана! Веднага щом я удължих дори само с три сантиметра бурето започна да събира повече вода.

НАШАТА РАБОТА И БОЖИЯТА РАБОТА

Подобни аналогии добре показват основните проблеми в църковното развитие. Бурето направено от осем дъски (качествени характеристики) представлява онова, което можем и според Божията воля трябва да изградим. Признаваме, че всички наши усърдни подобрения в качеството на бурето не могат да накарат водата (новите хора) да се излеят вътре. Ако Бог не изпрати вода, дори най-хубавото буре ще остане сухо. От друга страна, когато Бог наистина излива вода – има достатъчно теологични доказателства, че Той върши това с най-голямо желание – тогава качеството на “бурето” ни (църквата) е решаващо. То определя дали бурето въобще може да задържи някаква вода.

Не можем просто да “произведем” количествен растеж на църквата. По скоро трябва да концентрираме усилията си върху подобряване на качеството й, така че благословенията, които Бог вече е започнал да излива, да не подминат църквата ни.

Апостол Павел може да не използва демонстрацията с бурето с различните дъски, но той говори за същата връзка между човешката и Божията работа когато казва следното: “Аз (забележете, че тук Павел говори за себе си) засадих семето, Аполос го напои, но Бог го направи да расте” (1 Кор.3:6). Това ни пояснява онова, което фермерите вече знаят и без да познават този стих, а именно какво могат да “произведат”, и какво не могат. Те могат да засаждат, поливат и жънат. Но те не могат да го направят да расте. Въпреки това знаят, че тяхното засаждане и поливане определено влияят върху очакваната жетва.

ЕСТЕСТВЕНО ЦЪРКОВНО РАЗВИТИЕ

Откритията от изследването ни могат да ни помогнат по-добре да разберем растежа (или неговата липса) в нашите църкви. Но не е достатъчно само да го разберем. Каква полза има от най-правилно поставената диагноза, ако лекарят не предлага с нужното лечение?

Дискусията за църковното развитие не свършва дотук. Затова ние разработихме серия от материали в помощ на реалното приложение на тези принципи в живота на църквата.

Наричаме този подход към църковния растеж, който развихме на основа на изследването ни “естествено църковно развитие.” ChurchSmart Resources е агенция отдадена на развитието и публикуването на материали разработени на основата на този подход.

ПЪРВАТА КРАЧКА

Много църкви предприемат естествено църковно развитие като първо се сдобиват с църковен профил, който да им посочи силните и слаби страни. Освен друго този профил отговаря на въпроса: коя от осемте качествени характеристики е настоящият ни минимум фактор?

За да се изготви този профил, 30 членове (и пасторът), попълват въпросник. След това компютърът анализира отговорите и ги сравнява със събраните досега 4,2 милиона отговори. Програмата използва специална “глобална формула”, с която пресмята получените точки. Резултатът може да послужи за основа да се фокусираме върху въпроса: какво да направим, за да имаме растеж в областта на нашия минимум фактор?

Надявам се, скъпи читателю, че вече по-добре разбираш отколкото в началото на тази книжка, че това е наистина въпрос от духовно значение.