Архив за етикет: НАСТОЙНИЧЕСТВО

КАК ДА ДАВАМЕ НА БОГ, КОГАТО ИМАМЕ САМО МАЛКО?

Play

ДЕСЯТЪЦИ, БОГОСЛУЖЕНИЯ И МОРАЛ

Неемия 13:1-31

Прочитайки Второзаконие 23:3-6 Израилтяните поревнуват за своята национална идентичност и решават да се отделят от другите народи. На тях може би им харесваше да бъдат уникалното „Божие общество“ и те не желаеха да допускат по-нисши от себе си помежду си.

Под повърхността на тази тяхна показна загриженост да бъдат божии люде (ст.1-3) обаче, три язви подмолно разяждаха Господното общество (ст.4-31). Те бяха свързани с грижата за Божия Дом, с редовните богослужения и с моралния живот. Разказът си за справянето с всеки един от тези проблеми Неемия завършва с молитва, която разкрива, че всичко, което той прави, прави го първо за добро, и второ с цел да угоди на Бога. Нека чуем неговия разказ.

1. Грижата за Божия Дом (ст.4-11)

„4 А въпреки това (въпреки прочитането на изричната заповед на закона и изгонването на амонците и моавците от Израил), свещеник Елиасив, който надзираваше стаите на дома на нашия Бог, като беше сродник на Товия,“

Товия беше чужденец – амонец – именно от тези, които никога не трябваше да влизат в Божието общество. Освен това той беше един от заклетите врагове на израилтяните и върл противник на съграждането на Ерусалимската стена.

„5 приготви за него голяма стая, гдето по-напред туряха хлебните приноси, ливана, вещите и десетъците от житото, от виното и от дървеното масло, които бяха определени за левитите, за певците и за вратарите, също и приносите за свещениците.“

Забележете, че Товия се настани да живее именно в стаите, които бяха предназначени за десятъците, които осигуряваха икономическия ресурс за функционирането на Божия дом.

„10 После забелязах, че дяловете на левитите не били им давани, така щото левитите и певците, които вършеха работата на служенето, бяха побягнали всеки в селото си. 11 Тогава изобличих по-главните мъже, като рекох:
Защо е оставен Божият дом?
И събрах побягналите служители та ги поставих на мястото им.“

2. Редовните богослужения (ст.15-17)

Освен изоставения Божий Дом, втората скрита язва, която разяждаше Божието общество беше неучастието на много от хората и особено на търговците в редовните богослужения на народа и неспазването на съботата. А те даваха лош пример и на всички ерусалимски граждани. Може би бяха забравили, че една от причините за вавилонския плен беше именно неспазването на Четвъртата заповед и отказа да се освещават съботите.

„15 През ония дни видях неколцина в Юда, че в събота тъпчеха грозде в лина, внасяха снопи и товареха на осли вино, грозде, смокини и всякакви товари, които докарваха в Ерусалим в съботен ден; и аз заявих против тях, когато така продаваха храна. 16 Също и тиряните, които живееха в града, донасяха риби и всякакви стоки та продаваха в събота на юдейците и в Ерусалим.
17 Тогава изобличих Юдовите благородни, като им рекох:
Какво е това зло, което правите, като осквернявате съботния ден?

3. Моралният живот (ст.23-27)

Освен недаването на десятъка и неучастието в редовните богослужения, третата скрита язва, която разяждаше Божието общество беше занижения морал и неспазването на закона по отношение на смесените бракове, които водеха до идолопоклонство и обезличаване на израилтяните като Божий народ.

„23 После, в ония дни видях юдеите, които бяха взели жени азотки, амонки и моавки, 24 чиито деца говореха половин азотски, а не знаеха да говорят юдейски, но приказваха по езика на всеки от тия народи. 25 И изобличих ги, проклех ги, бих неколцина от тях, оскубах им космите и заклех ги в Бога, като казах:
Да не давате дъщерите си на синовете им, и да не вземате от техните дъщери за синовете си или за себе си. 26 Не съгреши ли така израилевият цар Соломон? Ако и да не е имало между много народи цар подобен на него, който беше възлюбен от своя Бог, и когото Бог направи цар над целия Израил, но и него чужденките жени накараха да съгреши. 27 А ние да позволим ли на вас да вършите всичкото това голямо зло, да ставате престъпници против нашия Бог, като вземате чужденки жени?“

Забелязахте ли въпросите, които задава Неемия по отношение на десятъците, богослуженията и морала?

  • По отношение на десятъците – Защо е оставен Божият дом?
  • По отношение на богослуженията – Какво е това зло, което правите, като осквернявате съботния ден?
  • По отношение на морала – А ние да позволим ли на вас да вършите всичкото това голямо зло, да ставате престъпници против нашия Бог?

Вярвам, че това са въпросите, които и ние трябва периодично да си задаваме:

  • Наред ли е всичко с издръжката на църквата? Добри настойници ли сме? Даваме ли редовно това, което принадлежи на Бога?
  • Участваме ли редовно в богослуженията или с неходенето си на църква казваме на Бога, че за нас има по-важни неща от Него?
  • Позволяваме ли си да вършим компромиси по отношение на Божията изявена воля и в същото време да се убеждаваме че в това няма нищо лошо?

Запомнете, че недаването на десятък, неходенето на църква и допускането на компромиси в нашия морал са индикатори за изстиването ни към Бога и предстоящо духовно корабокрушение.

Предварителните разпоредби и решения по въпросите за грижата за Божия Дом, редовните богослужения и моралния живот бяха част от завет на посвещение, който израилтяните бяха направили с цялото си сърце (Неемия 9:38).

„38 Поради всичко това ние правим верен завет и го написваме; и първенците ни, свещениците ни го подпечатват.

И именно защото десятъците, богослуженията и морала бяха част от завета, нарушаването им беше много сериозно – същото като да нарушиш обрек, който си дал пред Бога. Какви бяха решенията на израилтяните по тези толкова сериозни и важни въпроси?

1. Грижата за Божия Дом (10:37-39; 12:44,47)

Ето какво бяха обещали юдеите за Божия Дом (Неемия 10:37-39):

„37 и да донасяме на свещениците, в стаите на дома на нашия Бог първите плодове от нашето тесто, и приносите си, и плодовете от всякакво дърво, тоже и виното и дървеното масло; и да внасяме на левитите десетъците от земята си, и левитите да вземат десетъците по всичките градове, гдето обработваме земята.
38 И някой свещеник, Ааронов потомец, да бъде с левитите когато вземат десетъците; и левитите да донасят десетъка от десетъците в дома на нашия Бог, в стаите на съкровищницата.
39 Защото израилтяните и левийците трябва да донасят приносите от житото, от виното и от дървеното масло в стаите, гдето са съдовете на светилището, и служащите свещеници, вратарите и певците. И няма да оставим дома на нашия Бог.„Мисля, че от тези стихове съвсем ясно се разбира, че израилтяните осъзнаваха, че недаването на десятъци е равносилно на изоставяне на Божия дом. Затова решиха то никога да не се случва. Днес за нас „Божия Дом“ е нашата местна църква. Затова, нека и ние да вземем същото решение – че няма да я изоставим и по никаква причина няма да престанем доброволно да я подкрепяме с нашите десятъци!

По-късно в 12:44,47 виждаме, че юдеите в началото с радост започнаха да изпълняват обещанието си

„44 Тоже в същия ден се определиха човеци над стаите за провизиите, за приносите, за първите плодове, и за десетъците, за да събират в тях от полетата на градовете дяловете узаконени за свещениците и левитите; защото Юда се радваше поради свещениците и левитите, които служеха. 47 И в дните на Зоровавела и в дните на Неемия, целият Израил даваха определените за всеки ден дялове на певците и на вратарите; те посвещаваха даровете си на левитите, а левитите посвещаваха на Аароновите потомци.“

Така че, нарушенията, които забелязва и с които се справя Неемия в 13 глава бяха нарушения на принципи и закони, които израилтяните от същото поколение се бяха обвързали да пазят чрез един личен завет с Бога. В началото те ги вършеха доброволно, но после незабелязано нещо се случи и грижата за Божия дом беше изоставена. Такава беше картината не само за десятъците, но и за редовните богослужения и морала.

2. Редовните богослужения (10:31)

За да могат да провеждат редовните си богослужения израилтяните бяха решили да се въздържат от светски дела в празничен ден и да пазят святата Божия почивка (Неемия 10:31).

„31 и ако племената от земята донесат стоки или каква да било храна за продан в съботен ден, да не купуваме от тях в събота или в свет ден; и да се отказваме от обработването на земята всяка седма година и от изискването на всеки дълг.“

По отношение на пазенето на един ден на всеки седем и на пазенето на Четвъртата заповед в Уестминстърската изповед на вярата, гл.XXI – ЗА ПОКЛОНЕНИЕТО ПРЕД БОГА И ПОЧИВНИЯ ДЕН, т.7 и т.8 се казва:

„7. Както е закон на природата определена част от времето да се отделя за поклонение пред Бога; така в Словото си – чрез положителна, нравствена и вечна заповед, обвързваща всички хора от всички векове, Бог конкретно посочва един ден от всеки седем за почивка, за да се пази свят за него (Изх.20:8-11; Исая 56:2-7). От началото на света до възкресението на Христос този ден е последният от седмицата, а след възкресението на Христос е променен на първият ден от седмицата (Бит.2:2-3; 1Кор.16:1-2; Деян.20:7); който в Писанието се нарича Господният ден (Откр.1:10) и трябва да се спазва до края на света като християнската Почивка (Мат.5:17-18; Марко 2:27-28; Рим.13:8-10; Яков 2:8-12).

8. Този ден за почивка се спазва свят за Господа, когато хората след нужната подготовка на сърцето си и след като предварително организират ежедневните си дейности, спазват не само свята отмора през целия ден от личните си работи, думи и мисли за светските си занимания и развлечения (Изх.20:8;16:23-30;31:15-17; Исая 58:13-14; Неем.13:15-22), но и участват през цялото време в публично и лично поклонение пред Бога; с изключение само на задължения по необходимост и милосърдни дела (Исая 58:13-14; Лука 4:16; Мат.12:1-13; Марк 3:1-5).“

3. Моралният живот (10:30)

По отношение на моралния живот израилтяните бяха казали (Неемия 10:30):

„30 и да не даваме дъщерите си на племената на земята, и да не вземаме техните дъщери за синовете си;“

2 Кор.6:7-14 в един новозаветен контекст ап. Павел казва подобно нещо:

„14 Не се впрягайте несходно с невярващите; защото какво общо имат правдата и беззаконието или какво общение има светлината с тъмнината? 15 и какво съгласие има Христос с Велиала? или какво съучастие има вярващия с невярващия? 16 и какво споразумение има Божият храм с идолите? Защото ние сме храм на живия Бог, както рече Бог: „Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; и ще им бъда Бог, и те ще Ми бъдат люде“.
17 Затова -
„Излезте изсред тях и отделете се“, казва Господ,
„И не се допирайте до нечисто“;
и
„Аз ще ви приема,
18 И ще ви бъда Отец,
И вие ще Ми бъдете синове и дъщери“,
казва всемогъщият Господ.“

До тук видяхме, че израилтяните доброволно се бяха посветили на Бога да поддържат Божия дом и богослуженията в него със своите десятъци, бяха обещали, че ще освещават деня за почивка и няма да използват времето за богослужения за други светски дейности, че ще изпълняват Божията заръка да не се смесват с другите народи и да живеят морален живот. Въпреки това в един определен по-късен момент те бяха нарушили и трите резолюции, които бяха приели. Това разбира се не стана умишлено и изведнъж.

Може би същото се е случило и с нас. Или ако не се е случило още, може да се случи и затова трябва да бъдем много внимателни.

Днес има хора и дори движения, които отричат даването на десятък като духовен принцип. Може би причината за това е личното им огорчение от някои недобросъвестни божии работници, но това в крайна сметка не извинение за отричане на принципа.

Има хора, които постепенно разреждат участието си в богослуженията и накрая решават, че могат и да не ходят на църква, защото не им остава време затова.

Има и хора, които започват все повече да се съобразяват със съвременните грешни тенденции на света като оскверняват святостта на брака и го считат за малко нещо.

В началото на тяхното ходене с Бога всички тези хора не са смятали така. В своята първа ревност, те са давали с радост, грижели са се за Божия дом, не са пропускали богослужение и са се стараели да живеят свят живот. След това обаче, картината постепенно се е променила.

Духовния упадък и моралната разруха най-често не стават рязко, а се случват незабелязано. Те са като ръждата, която бавно и подмолно разяжда металните изделия отвътре. В ст. 6 Неемия казва

„6 Но когато ставало всичко това (нарушенията по отношение на десятъците, богослуженията и морала), аз не бях в Ерусалим;“

Докато бдим за нормалното протичане на духовния ни живот всичко ще бъде наред, но ако само малко се поотдалечим, можем да очакваме противникът веднага да се опита да запълни опразненото място. Затова трябва непрекъснато да изпитваме сърцата си и да следим за цепнатини, пукнатини, пропуски и пробойни в духовната цялост на нашия живот, посвещение и служение към Бога.

Забележете как започват стихове 10,15 и 23:

  • ст.10 – „После забелязах, че дяловете на левитите не били им давани“
  • ст.15 – „През ония дни видях неколцина в Юда, че в събота тъпчеха грозде в лина, внасяха снопи и товареха на осли вино, грозде, смокини и всякакви товари, които докарваха в Ерусалим в съботен ден“
  • ст.23 – „После, в ония дни видях юдеите, които бяха взели жени азотки, амонки и моавки, 24 чиито деца говореха половин азотски, а не знаеха да говорят юдейски, но приказваха по езика на всеки от тия народи.“

Вглеждайки се в живота на ерусалимското общество, Неемия един по един открива пропуски и компромиси, които са станали докато бдителността за служението в негово отсъствие е била намалена и с които трябва неотложно да се справи.

Същото може да се случи и с нас. Затова трябва ежедневно да изпитваме сърцата си – обичаме ли Бога и братята и грижим ли се за напредъка на Небесното царство? Да забелязваме четем ли Библията, молим ли се, ходим ли на църква, даваме ли си десятъка, допускаме ли компромиси с греха в сърцето си. Позволяваме ли на противника да строи крепости в ума ни или се преобразяваме според Божия образ чрез обновяването на ума си според Неговата воля.

СЪЩНОСТТА НА ПРОБЛЕМИТЕ

Ако проследим каква е същността на проблемите с които се сблъсква Неемия и какво стои зад недаването на десятък, нередовните богослужения и низкия морал, ще видим, че причината за всичко това всъщност е промишляване за плътта.

Какво имам в предвид под „промишляване за плътта“?

  • Нечестиви съюзи
    С кого прекарваме времето си? Кои са нашите приятели? В 1 Кор.15:33 ап. Павел предупреждава,

„33 Не се мамете. „Лошите другари покварят добрите нрави“.“

  • Примирие и сделки със света вместо поставяне на ясни граници;Елиасив не беше лош човек, той просто не желаеше да се бори със злото и да му се съпротивлява. Може би и ние не сме лоши, но авторът на посланието към Евреите ни изобличава, че все още не сме се съпротивили до кръв в борбата си против греха (Евр.12:4).
  • Изкушения и модели на поведение, които водят към грях;
  • Слабости на които сме податливи – малки компромиси;
  • Извинения – „Аз имам свое собствено разбиране по тези въпроси. Трудно е да бъда праволинеен, когато повечето хора около мен не споделят моите убеждения. Толкова ужасен ли е този грях?“

Може би по отношение на съботите, някои от юдеите казваха: „Ето, ние живеем всред хора, които не са юдеи. А те имат обичай да правят бизнес в събота. На практика нашите най-сериозни бизнес партньори са тиряните. Ние не нарушаваме толкова много съботата. Само купуваме това, което те продават. Освен това голяма част от техните стоки са хранителни продукти и ако не се обработят навреме, може да се развалят. В нашите домове ние със сигурност не нарушаваме съботата. Ако на езичниците им се позволява да продават в съботен ден, а на юдеите им се позволява да купуват от езичниците, тогава какво лошо има в това човек да пазарува в събота. Толкова ли е лошо това, което правим?“

Може би и ние си съставяме подобни извинения защо да не ходим на църква, да не даваме десятък и да допускаме компромиси в живота си.

Тези извинения обаче, всъщност са крепости в ума ни, които ни извиняват да продължаваме да грешим. В Рим.13:14 ап. Павел ни предупреждава да не създаваме условия за изкушения в живота си:

„14 Но облечете се с Господа Исуса Христа, и не промишлявайте за страстите на плътта.“

ОТГОВОРНОСТТА НА ЛИДЕРИТЕ

Друго интересно нещо в тази 13 глава от книгата на Неемия е това, че за недъзите в обществото Неемия държи отговорни водачите му. За десятъците в ст.11 той изобличава „по-главните мъже„, за съботата в ст.17 изобличава „Юдовите благородни„, а за смесените бракове в ст.25 той се обръща към главите на семействата.

Явно е вярна поговорката, че „рибата се вмирисва откъм главата“. В ст.4-5 виждаме, че свещеникът Елиасив е този, който предостъпва стаята за провизии на амонеца Товия, а от ст.28 разбираме, че един от тези, които е нарушил заветния брачен морал е внука на първосвещеника. Така един свещеник, който би трябвало да бъде учител на истината, действа противно на закона и дава лош пример.

Даването на десятък, ходенето на църква и моралния живот са принципи, които се отнасят и за лидерите в църквата. Когато някои от тях си позволят волности в тези насоки, те стават лош квас, който заразява и другите с немарливото си отношение и поведение.

От друга страна трябва да знаем, че благочестивите водачи са отговорни за пробойните в духовния живот на обществото. Господ ще държи сметка именно от тях. Затова когато те, като Неемия са строги към нас, ние не бива да им се сърдим, а смирено да им се покоряваме. Защото, ако те настояват за грижата за Божия дом, за редовните богослужения и моралния живот, то е за наше добро и защото са отговорни за духовния живот на църквата и нормалното служение пред самия Бог!

СПРАВЯНЕ С ПРОБЛЕМИТЕ

Неемия може да бъде пример за нас не само с откритото си назоваване на проблемите, но и с метода по който се справя с тях. Най-напред прилага Божието Слово, а след това предприема радикални действия.

1. Прилагане на Божието Слово в личния и обществения ни живот.

По отношение на редовните богослужения в ст.18 Неемия напомня на израилтяните, че една от причините за предаването им от Бога във вавилонски плен е била неспазването на святата почивка.

„18 Не постъпиха ли така бащите ви, така щото нашият Бог докара всичко това зло на нас и на тоя град? А пък вие умножавате гняв върху Израиля като осквернявате съботата.“

Угодно ли е на Бога, когато църквата ни има богослужение, ние да си гледаме телевизия или така да си организираме времето и живота, че да имаме време за други неща, но не и за общение с нашите братя и сестри. Няма ли това в крайна сметка да ни доведе до духовно робство и боледуване на нашия дух?

По отношение на морала в ст.26 Неемия напомня на израилтяните причината за падението на най-великия и мъдър техен цар:

„26 Не съгреши ли така израилевият цар Соломон? Ако и да не е имало между много народи цар подобен на него, който беше възлюбен от своя Бог, и когото Бог направи цар над целия Израил, но и него чужденките жени накараха да съгреши.

Неемия обаче не беше човек само на словото, но и на действието.

2. Радикални действия – безмилостност към промишляването за плътта; твърдост е решителност при налагането на Божиите стандарти.

1) действия по отношение на десятъците

  • Изхвърляне на покъщнината на Товия и ритуално освещение на стаите за провизии (ст.8-9)

„8 И стана ми много мъчно; за това, изхвърлих вън от стаята всичката покъщнина на Товия. 9 Тогава заповядах, та очистиха стаите, и пак внесох там вещите на Божия дом, хлебните приноси и ливана.“

Неемия така очисти стаята в която се беше настанил Товия, че и спомен не остана от него!

  • Събиране на десятъците, назначаване на доверени настойници и възстановяване на грижата за Божия дом (ст.12-13)  „

12 Тогава целият Юда донесе в стаите за провизии десетъка от житото, от виното и от дървеното масло. 13 И поставих за ковчежници над съкровищниците свещеник Селемия и секретаря Садок и от левитите Федаия, и при тях Анана син на Закхура, син на Матания, защото се считаха за верни; и работата им бе да раздават на братята си.“

2) действия по отношение на богослуженията

  • тръшна вратите на търговците под носа им ст.19

„19 Затова, когато почна да мръкнува в ерусалимските порти преди съботата, заповядах да се затворят вратите, и заповядах да се не отварят до подир съботата; и поставих на портите неколцина от моите слуги, за да не се внася никакъв товар в съботен ден.“

  • заплашване ст.20-21

„20 Тогава един-два пъти търговците и продавачите на всякакви стоки пренощуваха вън от Ерусалим.
21 Аз, прочее, заявих против тях, като им рекох: Защо нощувате пред стената? Ако повторите, ще туря ръка на вас. От тогава не дойдоха вече в събота.“

  • поставяне на стражи ст.22

„22 И заповядах на левитите да се очистват и да дохождат да вардят портите, за да освещават съботния ден.“

3) действия по отношение на морала

  • изобличение, бой, скубане, и изтръгване на клетва

ст.25  „25 И изобличих ги, проклех ги, бих неколцина от тях, оскубах им космите и заклех ги в Бога, като казах: Да не давате дъщерите си на синовете им, и да не вземате от техните дъщери за синовете си или за себе си.“

  • отлъчване на внука на първосвещеника от Господното общество ст.28  „28 И един от синовете на Иодая, син на първосвещеник Елиасива, беше зет на оронеца Санавалат; затова го изпъдих от мене.“

Неемия се държеше така, както Исус когато очистваше храма. Той се гневеше без да съгрешава. И в това може да бъде за нас пример за радикалност и нетърпимост към греха и неправдите, пример за ревност към Бога и Неговия дом. Освен това неговото отношение демонстрира важността на десятъците, богослуженията и морала в Божиите очи.

Заключение:

Ако Неемия беше толкова строг по отношение на десятъците, богослуженията и морала, какви трябва да бъдем ние? Мисля, че същите. Това не значи да ставаме легалисти или законници и да си мислим, че ходенето на църква или десятъците или морала могат да ни спасят, но като нови създания и граждани на Божието царство да бъдем загрижени за местната си църква, за това да не изоставяме събиранията си (Евр.10:25) и да се стараем да живеем свят живот.

Като условия за членство в нашата църква ние поставяме пет неща:

1. Водно кръщение. Това условие предполага, че кандидатът за членство се е покаял за греховете си и е приел Исус Христос за свой Спасител и Господ.

2. Писмено заявяване на желанието за членство в църквата чрез молба до духовния съвет.

3. Редовно посещение на църковните богослужения – най-малко веднъж седмично.

4. Безукорен и морален живот – съзнателен стремеж към духовна чистота и святост.

5. Доброволно подпомагане на църквата съобразно библейските принципи за десятъка и другите видове дарения.

Първите две от тези условия са съвсем лесни и изискват едно еднократно действие. Вторите три обаче са доста сериозни, понеже засягат целия живот на човека.

Десятъци, богослужения и морал – смятаме, че тези условия не са твърде големи или изкуствени, а библейски стандарти, които съдействат за един нормален и здравословен духовен живот и едно елементарно служение на Бога. Това са въпроси, които изискват посвещение и дисциплина.

Ставайки член на църквата, човек вече би могъл да се моли и да търси призванието си от Бога за едно по-конкретно и лично допълнително служение. Но без десятъци, богослужения и морал, той едва ли би могъл да бъде някакъв служител в Христовото тяло.

Нека Бог да ни помогне да бъдем верни в малкото. Тогава Той е този, Който виждайки нашето смирение, верност и любов ще ни постави на високо.
Амин.

КАК ДА ДАВАМЕ НА БОГА?

Десятъкът е една десета част от приходите на даден човек, които са дадени на Бог в знак на поклонение. За пръв път в Библията се говори за десятък в Битие 14 глава. Когато Авраам се връщаше от поражението на царете, предвождани от Ходологомор, които бяха нападнали Содом, той даде десятък на Салимския цар Мелхисидек, за когото се казва, че беше „свещеник на Всевишния Бог” (Битие 14:17-20).

17 И като се върна Аврам от поражението на Ходологомора и на царете, които бяха с него, Содомският цар излезе да го посрещне в Савинската долина, (която е Царевата долина). 18 Така и Салимският цар Мелхиседек, който беше свещеник на Всевишния Бог, изнесе хляб и вино 19 та го благослови, казвайки: Благословен да бъде Аврам от Всевишния Бог, Създател на небето и на земята; 20 благословен и Всевишният Бог, който предаде неприятелите ти в твоята ръка. И Аврам му даде десетък от всичко.

В тази случка има няколко кардинални неща. Първо, Авраам даде на своето дарение на Мелхиседек не на сила, а доброволно – с удоволствие, желание и радост. Това даване беше признание, че победата, която Авраам спечели над Ходологомор и избавлението от робство на племенника му Лот се дължаха на Бога. Това е, което правим и ние, когато даваме десятък – благодарим на Бога за силите и мъдростта, които ни дава за да работим и така го изповядваме като Източник на всяко добро в живота ни.

Второ, това дарение беше една точна пропорция – десет процента – „десятък от всичко”. Вижте, Авраам живя преди да бъде даден Моисеевия Закон. Той не беше задължен да дава десятък, нито пък ние. Той обаче усети в сърцето си, че именно даването на една десета част от всичко е най-подходящата пропорция за неговото даване. Това е и моето разбиране за десятъка. За мен той не е „закон”, а един естествен духовен принцип.

Трето, това дарение беше дадено на една по-висша инстанция, която представляваше Бог на земята. Мелхиседек беше „свещеник на Всевишния Бог”. Освен това, той беше по-висш от Авраам, независимо от това, че Авраам беше патриарх и „божий приятел” (Яков 2:23). В Евреи 7:4-7 се казва:

4 А помислете, колко велик беше тоя човек, комуто патриарх Авраам даде и десетък от най-добрата плячка. 5 Защото, докато ония от Левиевите потомци, които приемат свещенството, имат заповед по закона да вземат десетък от людете, сиреч, от братята си, ако и тия да са произлезли от чреслата на Авраама, 6 той, обаче, който не е произлязъл от техния род, взе десетък от Авраама и благослови този, комуто бяха дадени обещанията. 7 А безспорно по-долният се благославя от по-горния.

По същият начин трябва да бъде и нашето даване на Бог – то трябва да бъде доброволно, пропорционално и дадено на църквата, като Божие представителство и Христово тяло на земята.

Освен това в Посланието към Евреите четем, че Исус, ако и да не беше левит, а произхождаше от юдовото племе, пак беше свещеник – не по Аароновия чин, а по Мелхиседековия.

14 Защото е известно, че нашият Господ произлезе от Юдовото племе, относно което племе Моисей не каза нищо за свещеници. 15 Това, що казваме, става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседека се издига друг свещеник, 16 Който се установи не по закон, изразен в плътска заповед, но по силата на един безконечен живот; 17 защото за Него свидетелствува: „Ти си свещеник до века Според чина Мелхиседеков“;

Според авторът на Евреите за разлика от Аароновото свещенство, което е временно, Мелхиседековото свещенство е вечно. Следователно Исус, като свещеник според мелхиседековия чин освен всичко друго което е направил и прави за нас, и днес продължава да приема нашия десятък и да ни благославя. 

ДАВАЙ С ЖЕЛАНИЕ И РАДОСТ!

Нашето даване е отражение на нашето посвещение. Бог не благоволи, ако ние даваме по задължение или защото сме се почувствали принудени или заставени да дадем. Не, ако ще даваме на Бога, то това даване трябва да бъде израз на нашата признателност и благодарност към Него. Във 2 Коринтяни 9:7 ап. Павел казва:

7 Всеки да дава според както е решил в сърцето си, без да се скъпи, и не от принуждение; защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце.

Десятъкът не е данък. Той е доброволен акт!

ДАВАЙ НАЙ-НАПРЕД НА БОГА!

В Притчи 3:9-10 четем:

9 Почитай Господа от имота си И от първаците на всичкия доход.
10 Така ще се изпълнят житниците ти с изобилие, И линовете ти ще се преливат с ново вино.

Тези стихове ни учат да почитаме Господа с „първаците” си. Това означава, че Бог трябва да бъде първият, който получава нещо от нашите приходи. Ако Той е нашия Господар, а ние Му даваме последното, ако му даваме нещо евтино и нищожно, нещо, което не ценим –това показва, че не Го почитаме. Така че, когато получиш заплатата си, или пенсията си, или помощта си за безработни, или майчинството си, влез в скришната си стаичка, сложи парите пред Господа, изискай Божието благословение над тях и отдели една десета за Него. Тогава ще усетиш Божията благодат и благословение над теб и дома ти.

Кое е първото? Връщането на заема или даването на десятък? Ако ти започнеш с връщането на заемите, ти ще продължиш да разчиташ на заемите, а не на Бог за благословение в живота си.

ДАВАНЕТО НИ ПОСТАВЯ В ОБСЕГА НА БОЖИЕТО БЛАГОСЛОВЕНИЕ

В Притчи 3:9-10 се казва, че когато почитаме Господ от имота си, тогава Той ще ни благослови – житниците ни ще се напълнят с изобилие, а лозята ще дадат изобилен плод. Подобно нещо се казва и в Малахия 3:10-12:

10 Донесете всичките десетъци във влагалището,
За да има храна в дома Ми,
И опитайте Ме сега за това,
Казва Господ на Силите,
Дали не ще ви разкрия небесните отвори
Да излея благословение върху вас,
Тъй щото да не стига място за него.
11 И заради вас ще смъмря поглъщателя,
Та няма вече да поврежда рожбите на земята ви;
И лозата ви на полето няма да хвърля плода си преждевременно,
Казва Господ на Силите.
12 Всичките народи ще ви облажават,
Защото ще бъдете желателна земя,
Казва Господ на Силите.

Първото принадлежи на Господа. Спомняте ли си историята за пророк Илия и вдовицата от Сарепта Сидонска (3 Царе 17:8-16)?

8 Тогава Господното слово дойде към него и рече: 9 Стани, иди в Сарепта сидонска и седи там; ето, заповядах на една вдовица там, да те храни.

Забележете, че Бог не прати пророка при „сидонския богаташ”, а при „сидонската вдовица”

10 И тъй, той стана та отиде в Сарепта. И като дойде при градската порта, ето там една вдовица, която събираше дърва; и той извика към нея и рече: Донеси ми, моля, малко вода в съд да пия. 11 И като отиваше да донесе, той извика към нея и рече: Донеси ми, моля, и залък хляб в ръката си. 12 А тя рече: Заклевам се в живота на Господа твоя Бог, нямам ни една пита, но само една шепа брашно в делвата и малко дървено масло в стомната и, ето, събирам две дръвчета, за да ида и да го приготвя за мене и за сина ми да го изядем и да умрем.

Положението на тази жена беше наистина отчайващо. Тя нямаше за себе си, камо ли за някой чужд, било той и Божий пророк. Забележете, обаче какво и отговори Илия:

13 А Илия й рече: Не бой се; иди, стори както каза; но омеси от него първо за мене една малка пита та ми донеси, а после приготви за себе си и за сина си; 14 защото така казва Господ Израилевият Бог: Делвата с брашното няма да се изпразни, нито стомната с маслото ще намалее, до деня, когато Господ даде дъжд на земята.

Защо Илия й каза да омеси първо за него? Защото давайки на него, вдовицата щеше да даде първо на Бога. А това беше и един израз на поклонение, благодарност и вяра в Него.

15 И тя отиде та стори според каквото каза Илия; и тя и той и домът й ядоха много дни. 16 Делвата с брашното не се изпразни, нито стомната с маслото намаля, според словото, което Господ говори чрез Илия.

ДАВАЙ ПРОПОРЦИОНАЛНО НА ДОХОДИТЕ СИ!

Във Второзаконие 16:17 се казва:

Всеки да дава по силата си, според благословението, което Господ твоят Бог ще ти е дал.

Както Господ ни благославя, така трябва и ние да отвръщаме. Десятъкът си е десятък навсякъде по света. Десятъкът не е десет лева. Ако заплатата ти е хиляда лева, то десятъкът ти ще е сто лева. Ако заплатата ти е сто лева, десятъкът ти ще е десет лева. Той е пропорционален на нашите приходи. Ако даването е по-малко от десет процента от това, което човек придобива, то какво даване е? Каква жертва? Ако имаш 1000 лева, с 10 лева и без 10 лева е все тая. Виж, 100 вече имат някакво значение.

Подобно нещо за пропорционалното даване се казва и в Новия Завет (2 Коринтяни 8:12):

12 Защото, ако има усърдие, то е прието според колкото има човек, а не според колкото няма.

Бог не очаква пенсионера и безработния да дава толкова, колкото дава работещия. Нито пък очаква работещия да дава толкова колкото дава пенсионера. Десятъкът е едно пропорционално дарение. То е еднаква привилегия за всички.

ДАВАЙ С МИСЪЛ ЗА БОЖИЕТО ДЕЛО!

В книгата на пророк Агей четем за отношението на тогавашното поколение към Божието дело. Те не почитаха Господа така, както трябваше. Поради това Бог ги „почете” със суша и глад.

1 Във втората година на цар Дария, в шестия месец, на първия ден от месеца, Господното слово дойде чрез пророк Агея към управителят на Юда Зоровавел Салатииловия син, и към великият свещеник Исус Иоседековия син и рече: 2 Така говори Господ на Силите, казвайки: Тия люде думат: Не е още времето, което щяло да дойде, времето да се построи Господният дом.

3 Затова Господното слово дойде чрез пророк Агея и рече:

4 Време ли е сами вие
Да живеете в своите с дъски обковани къщи,
Докато тоя дом остава пуст?
5 Сега, прочее, така казва Господ на Силите:
Помислете за постъпките си.
6 Посяхте много, но малко събрахте;
Ядете, но не се насищате;
Пиете, но не се напивате;
Обличате се, но никому не му е топло;
И надничарят приема заплатата за да я тури в скъсан мешец.
7 Така казва Господ на Силите:
Помислете за постъпките си.
8 Качете се на гората та докарайте дърва
И постройте дома;
И Аз ще благоволя в него,
И ще се прославя, казва Господ.
9 Очаквахте за много, а, ето, излезе малко;
И когато го донесохте у дома си, Аз духнах на него.
Защо? казва Господ на Силите.
Поради Моя дом, който остава пуст,
Докато вие тичате всеки в своята къща.
10 И тъй, поради вас небето задържа росата си,
И земята възпира плода си;
11 Защото аз повиках суша
На земята и по горите,
На житото, на виното, и на дървеното масло,
На всичко що произвежда земята,
На човеците и на добитъка,
И на всичките трудове на човешките ръце.

Виждате ли, когато даваме първо на Бога, тогава Той ще се грижи за нас и ще ни благославя, но ако задържим това, което Му принадлежи, тогава Той ще се отдръпне от нас. Според пророк Малахия, ако не даваме на Господа най-доброто от имота си, ние не само, че не Го почитаме, но дори „крадем” от Него. В Малхахия 3:6-8 той предава Божиите думи към народа му така:

6 Защото, понеже Аз Господ не се изменявам,
Затова вие, Яковови чада, не загинахте.
7 От дните на бащите си
Вие се отклонихте от наредбите Ми, и не ги опазихте.
Върнете се при Мене, и Аз ще се върна при вас,
Казва Господ на Силите.
Но вие думате: В какво да се върнем?
8 Ще краде ли човек Бога? Вие обаче, Ме крадете.
Обаче думате: В какво Те крадем?
В десетъците и в приносите.
9 Вие сте наистина проклети,
Защото вие, да! целият тоя народ, Ме крадете.

Защо са били проклети тези, които не са давали десятък в старозаветни времена? Понеже са нарушавали завета. Според този завет всяко неизпълнение на Божия заповед водеше до проклетия. В Новия Завет не се крепи на закони, а на обещания. Действува ли, обаче, подобен принцип и в Новия Завет? Без съмнение, действува: “А това казвам, че който сее оскъдно, оскъдно ще и да пожъне; а който сее щедро, щедро ще и да пожъне.” (2 Кор. 9:6).

От Левит 27:30 научаваме, че десятъкът е свят. Той е отделен за и принадлежи на Бог.

30 Всеки десетък от земята, било от посевите на земята, или от плода на дърветата, е Господен; свет е Господу.

Кражба е не само вземане на нещо чуждо, но и задържане на нещо, което принадлежи на друг. Според Закона десятъкът не принадлежеше на хората, а на Господа. Разбира се днес ние не сме под Закон, а под благодат. И все пак, ако престанем да даваме десятъка си и оставим църквата без средства за дейността й, това ограбване на Бога ли ще бъде? Без съмнение, да!

Когато Израилтяните задържаха това, което трябваше да дадат на Господа, тогава и Той задържаше това, което можеше да даде на тях. Когато те се покаяха и започнаха да строят Божия Дом, Бог им обеща, че от същия ден ще ги благослови.

15 И сега, ви моля, размислете как беше в миналото до днес {Еврейски: От днес и надире.}*, преди да е бил положен камък върху камък в Господния храм: 16 През цялото това време, когато някой отидеше при един куп, който е бил от двадесет мери, те излязоха само десет; когато отидеше при лина за да източи петдесет мери, имаше само двадесет; 17 поразих ви с изсушителен вятър, с мана, и с град във всичките дела на ръцете ви; но вие не се обърнахте към Мене, казва Господ.

18 Но сега, размислете как ще бъде от днес нататък, – от двадесет и четвъртия ден на деветия месец, – от деня, когато се положи основата на Господния храм, – размислете го: 19 Е ли още посеяното в житницата? При това лозата, смоковницата, нарът, и маслината още не са родили плод; обаче, от днес ще ви благословя.

Моята молитва за теб днес е, ако ти си спрял да почиташ Господ от имота си, ако в живота ти няма благословение, то да се осъзнаеш и от днес да решиш да се промениш. Мисли за Божието дело. Застани в обсега на благословението Му, и Той ще те благослови!

ДАВАЙ НА БОГА СИСТЕМАТИЧНО!

Това, което виждаме в Божието Слово – и в Стария и в Новия Завет – е, че нашето даване на Бог не трябва да бъде случайно или по изключение. То трябва да бъде систематично и редовно. В 1 Коринтяни 16:2 ап. Павел казва на Коринтяните:

2 В първия ден на седмицата всеки от вас да отделя според успеха на работите си, и да го има при себе си, за да не стават събирания, когато дойда.

Нашето даване на Бог е функция (или зависи) от това колко пъти ни се плаща. Ако получаваме заплата всяка седмица, то трябва да даваме десятък всяка седмица; Ако веднъж месечно, то и даването ни на десятък ще бъде веднъж месечно. Въпросът е да не пропускаме.

ДАВАЙ НЕЗАВИСИМО ОТ ОБСТОЯТЕЛСТВАТА!

Даването е въпрос на упование и вяра. Доверяваме ли се на Божията доброта? Той е Този, който е промислил за всичко, което имаме, независимо колко и какво е то. В отговор на Неговото даване ние му даваме част от това, което ни е дал Той. Във 2 Коринтяни 8:1-2 се казва:

1 При това, братя, известявам ви Божията благодат, дадена на църквите в Македония, 2 че, макар и да търпят голямо утеснение, пак великата им радост и дълбоката им беднотия дадоха повод да преизобилва богатството на тяхната щедрост.

Забележете контраста в този стих: крайна бедност – богата щедрост. Такова трябва да бъде и нашето отношение. Бедността никога не би могла да бъде причина за недаването на десятък. Защото както за бедния така и за богатия десет процента са си десет процента и те никога не биха могли да бъдат определящи за финансовото му състояние.

Въпросът не е дали си богат или беден, а праведен ли си или нечестив? Защото според Словото „праведният дава и не му се свиди”. В Притчи 21:25-26 се казва:

25 Желанието на ленивия го умъртвява,
Защото ръцете му не искат да работят,
26 Той се лакоми цял ден,
А праведният дава и не му се свиди.

ДАВАЙ ЗА ВЕЧНОСТТА!

В 1 Тимотей 6:17-19 ап. Павел отправя следното увещание към заможните християни:

17 На ония, които имат богатството на тоя свят, заръчвай да не високоумствуват, нито да се надяват на непостоянното богатство, а на Бога, Който ни дава всичко изобилно да се наслаждаваме; 18 да струват добро, да богатеят с добри дела, да бъдат щедри, съчувствителни, 19 да събират за себе си имот, който ще бъде добра основа за в бъдеще, за да се хванат за истинския живот.

Забележете, че тук се казва, че онези, които не си правят тънки сметки, нито се надяват на парите си, а вместо това вършат добрини, и са щедри и съчувствителни, със своето даване събират за себе си една „добра основа” за бъдещия, вечен живот. Може да ви изглежда невероятно, но това, което даваме за Бог тук на земята се трупа на банковата ни сметка в небето. Не каза ли същото и Исус (Матей 6:19-21)?

19 Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда, и гдето крадци подкопават и крадат. 20 Но събирайте си съкровища на небето, гдето молец и ръжда не ги изяжда, и гдето крадци не подкопават нито крадат; 21 защото гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.

Не само, че нашето даване е една вечна инвестиция, но то е и един индикатор за това къде ще прекараме вечността. Ако парите ти са инвестирани в този свят, то там ще бъде и сърцето ти; ако са инвестирани в Божието царство, то там ще бъдеш и ти след смъртта си.

ДЛЪЖНОСТНАТА ХАРАКТЕРИСТИКА НА НАСТОЙНИКА

В предходното поучение отговорихме на въпроса „Какъв трябва да бъде един добър настойник?“ Това беше въпросът за качествата на настойника. Сега ще се спрем на един друг въпрос и той е въпросът за задълженията. Какво трябва да прави добрия настойник? Три неща:

  • Да следва получените инструкции от Господаря си и да изпълнява точно възложените му задачи;
  • Когато не знае какво да прави, да пита – да търси водителство, или да изисква допълнителни насоки за работата си;
  • Да инвестира – без инвестиции няма растеж, без сеене няма умножаване, без даване няма получаване;

ДА ВЪРШИ ВОЛЯТА НА ГОСПОДАРЯ СИ…

Вече видяхме, че не настойникът, а собственикът е този, който решава какво ще се прави с имота му. Представете си, че даден земевладелец иска да отглежда пшеница в земята си. Ще му хареса ли, ако неговия настойник купи с парите му крави, вместо зърно за посев? Ще продължи ли да го държи на работа, или ще го уволни? Разбира се, че ще го освободи от длъжността му, защото отговорността на настойника е да следва инструкциите на собственика по отношение на използването на собствеността му. Той не трябва да взема решения, основани на собственото си мнение. По същия начин и ние трябва да разпознаем, че Бог е Този, който решава какво трябва да правим ние като настойници над творението Му. Ние трябва само да следваме Неговите инструкции.

Може би ще запитате: „Но къде да отида, за да разбера какви са Божиите инструкции?“ Отидете при Библията. Тя съдържа специфичните инструкции от които се нуждаем за да знаем как да управляваме различните неща, които Бог ни е поверил. Например, ако питате Бог: „Какво да правя с моето тяло и моя ум?“ Погледнете Римляни 12:2:

1 И тъй, моля ви, братя, поради Божиите милости, да представите телата си в жертва жива, света, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение. 2 И недейте се съобразява с тоя век, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля, – това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено.

Или пък, ако питате Бог: „Какво да правя с времето, което си ми поверил?“ Прочетете Ефесяни 5:15-16:

15 И тъй, внимавайте добре как се обхождате, не като глупави, но като мъдри, 16 като изкупвате благовремието, защото дните са лоши.

Или пък, ако питате Бог: „Боже, какво да правя с благовестието – благовестието, което си ми поверил, и което е Божия сила за спасение на всеки, който вярва?“ Отговорът е в Марко 16:15:

15 И рече им: Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар.

Мениджърът на дадена фирма или предприятие не може да прави нищо друго, освен да следва инструкциите на собственика. Това е първото от неговите основни задължения. В 1 Коринтяни 9:16-17 ап. Павел казва:

16 Защото, ако проповядвам благовестието, няма с какво да се похваля; понеже нужда ми се налага; защото горко ми ако не благовествувам. 17 Понеже, ако върша това доброволно, имам награда, но ако с принуждение, то само изпълнявам повереното ми настойничество.

Забележете, пред ап. Павел въобще не стои въпроса дали да проповядва или не. Бог му е поверил благовестието и като негов настойник, ап. Павел така или иначе ще изпълни задълженията си. Въпросът е как той изпълнява повереното му настойничество – доброволно и с радост ли или с досада, с ентусиазъм ли или по задължение…

ДА ПОЛУЧАВА ДОПЪЛНИТЕЛНИ ИНСТРУКЦИИ…

И така, говорим за задълженията на настойника. И първото от тези задължения е той да върши волята на Господаря си или да управлява това, което му е било поверено според желанието на собственика. Второто задължение на настойника е той да търси по-нататъшно водителство или да изисква допълнителни насоки за работата си.

През определени интервали от време настойникът се нуждае от това да говори със собственика за да получи допълнителни инструкции за работата си от него. По същия начин и ние трябва да разговаряме в молитва са нашия Небесен собственик и да търсим водителството на Святия Дух.

Бог не ни дава всичките си инструкции за живота ни навенъж. Той го прави малко по малко. Например, на Авраам му беше казано да напусне Ур Халдейски и да отиде в земат, която Бог щеше да му покажа по-късно.

1 Тогава Господ каза на Аврама: Излез от отечеството си, измежду рода си и из бащиния си дом, та иди в земята, която ще ти покажа.

В Евреи 11:8 се казва, че той напусна родния си град „без да знае къде отива“.

8 С вяра Авраам послуша, когато бе повикан да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство, и излезе без да знае къде отива.

По-късно Бог му говореше и го насочваше къде точно да спре и къде да се установи и да разпъне шатъра си.

Когато възкръсналия Христос се яви на Савел от Тарс и Той не му каза всичко наведнъж (Деяния 9:5-6):

5 А той рече: Кой си Ти, Господи? А Той отговори: Аз съм Исус, Когото ти гониш. 6 Но стани, влез в града, и ще ти кажа какво трябва да правиш.

Когато влезе в Дамаск, той изчака три дни, докато Бог изпрати друг свой слуга на име Анания за да му отвори очите и да го кръсти в Христовото име. Години по-късно Савел, вече като ап. Павел отново трябваше да чака Божиите инструкции затова накъде точно да продължи да проповядва благовестието (Деяния 16:6-10).

6 И апостолите преминаха фригийската и галатийската земя, като им се забрани от Светия Дух да проповядват словото в Азия; 7 и като дойдоха срещу Мизия опитаха се да отидат във Витания, но Исусовият Дух не им допусна. 8 И тъй, като изминаха Мизия, слязоха в Троада. 9 И яви се на Павла нощем видение: един македонец стоеше та му се молеше, казвайки: Дойди в Македония и помогни ни. 10 И като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях.

Какви изводи можем да си направим от библейските примери, които разгледахме? Настойникът трябва да прави две неща. Първо, да следва стриктно получените вече инструкции от Господаря си, и второ, да изиква и да очаква допълнителни инструкции за работата си, така че да я извърши точно по начина по който Бог желае в конкретната ситуация. За да изпълни тези две свои отговорности, християнинът трябва да чете Божието Слово и да се моли. Общата Божия воля той може да научи от Библията, а конкретните инструкции за живота и служението си може да получи в молитва пред Бога. Именно молитвата е средството, чрез което сме винаги „он лайн“, чрез което поддържаме жива нашата връзка с Небесния Собственик.

ДА ИНВЕСТИРА…

Третото задължение на настойника, освен тези да следва волята на Господаря си и да получава допълнителни инструкции е да прави инвестиции и вложения, т.е. да инвестира. Да направиш „инвестиция“ означава да купиш нещо с цел да спечелиш от него. Например, ако купиш едно малко прасенце с цел да го изядеш със семейството си, ти не инвестираш (освен във взаимоотношения, разбира се), а просто правиш един „текущ разход“. Но, ако купиш това прасенце с цел да го отгледаш и по късно да го продадеш за повече пари, отколкото си го купил и колкото си изхарчил за отглеждането му, то ти правиш една добра инвестиция.

Добрият настойник или мениджърът трябва да прави инвестициите, които са необходими за умножаване на богатството на господаря му. Например, в притчата за талантите четем, че двама от слугите направиха точно това. Те не изядоха и не изпиха талантите, а ги инвестираха в някаква стока (Матей 25:14-17).

14 Защото е както, когато човек при тръгването си за чужбина, свиква своите слуги, и им предаде имота си. 15 На един даде пет таланта, на друг два, на трети един, на всеки според способността му; и тръгна. 16 Веднага тоя, който получи петте таланта, отиде и търгува с тях, и спечели още пет таланта. 17 Също и тоя, който получи двата спечели още два.

Какво означава „да търгуваш“? Означава да купиш нещо колкото се може по-евтино, и да го продадеш колкото се може по-скъпо, нали? Има ли нещо по-скъпо от безсмъртната човешка душа? Защото точно това искаме да спечелим ние – колкото се може повече човешки души, които да бъдат измъкнати от огнения пъкъл и преселени в небето за Божия слава. Бог желае ние да инвестираме – да инвестираме времето си, талантите си, способностите си, парите си, материалните си притежания за Неговото дело. Бог желае да печелим души с това, което ни е дал. Спомнете си, че третия слуга, онзи, който не инвестира таланта на господаря си, беше наречен „зъл“, „ленив“ и „безполезен“ и беше хвърлен там, където има само „тъмнина“, „плач“ и „скърцане със зъби“ (Матей 25:26-30).

ХРИСТИЯНСКИЯТ НАЧИН НА ИНВЕСТИРАНЕ

Как да инвестираме като част от нашето християнско настойничество? Като дадем или изхарчим нещо, което имаме за Божиите цели. Ние не можем да жънем, без преди това да сме посели! Така че, когато като Божии настойници правим инвестиции, ние даваме нещо от това, което имаме. То може да бъде нашия живот, време, способности, пари или нещо друго. Но ние го даваме с убеждението, че след това ще получим нещо повече, ще спечелим, ще имаме една голяма възвръщаемост на нашите инвестиции. И именно това е, което се случва. Когато дадем нещо за Бога, обикновено Той ни дава повече, така че да продължим да инвестираме. Във 2 Коринтяни 9:6-8 се казва:

6 А това казвам, че който сее оскъдно, оскъдно ще и да пожъне; а който сее щедро, щедро ще и да пожъне. 7 Всеки да дава според както е решил в сърцето си, без да се скъпи, и не от принуждение; защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце. 8 А Бог е силен да преумножи на вас всякакво благо, така щото, като имате всякога и във всичко това, което е достатъчно във всяко отношение, да изобилвате във всяко добро дело; 9 както е писано: -

„Разпръсна щедро, даде на сиромасите,
Правдата му трае до века“.

10 А Тоя, Който дава семе на сеяча и хляб за храна, ще даде и ще умножи вашето семе за сеене, и ще прави да изобилват плодовете на вашата правда, 11 та да бъдете във всяко отношение богати във всякаква щедрост, която чрез вашето служение произвежда благодарение на Бога.

Забележете, че тук даването е сравнено със сеитба. Инвестицията всъщност е една сеитба. Сеитбата е акт на вяра. Защото вместо да изядеш зърното, което смяташ да засееш, ти го полагаш в земята и очакваш да се умножи. Ако, обаче ти се посвиди да го посееш, то ще стои, ще стои, и накрая ще се развали. Само посятото зърно се умножава. Само даденото на драго сърце ще бъде преумножено. Забележете, Бог желае ние да бъдем сеячи. Сеячи не само на семето на благовестието, но и сеячи на част от средствата, които Бог ни е поверил. В ст.10 изрично се казва, че Бог дава „семе на сеяча“ и „хляб за храна“. Това е един чудесен баланс. Бог не ни дава само хляб. Той ни дава и семе. От друга страна, Бог не желае да засеем всичко, което имаме, Той ни дава и „хляб за храна“. Въпросът е да бъдем мъдри и да можем да правим разлика между това, което Бог ни дава за храна и това, което Бог жела да засеем, за да може Той да го умножи и да имаме повече и за сеене и за ядене. А в крайна сметка цялото служение е с цел произвеждане на благодарение и слава на Бога.

Когато даваме, ние не трябва да забравяме, че не даваме от своето си, а просто разпределяме, управляваме това, което Бог ни е поверил и за което ни е направил отговорни. Защото, стриктно казано, ние не можем да дадем или да похарчим нищо, което е истински наше, понеже всичко, което имаме всъщност е Божие. В 1 Летописи 29:10-17 ст. Давид казва:

10 Затова Давид благослови Господа пред цялото събрание; и Давид каза: Благословен си, Господи, от века и до века, Бог на нашия баща Израил. 11 Твое, Господи, е величието, и силата, и великолепието, и сиянието, и славата; защото всичко е Твое що е на небето и на земята; Твое е царството, Господи, и Ти си на високо, като глава над всичко. 12 Богатствата и славата са от Тебе, и Ти владееш над всичко; в Твоята ръка е могъществото и силата, и в Твоята ръка е да възвеличаваш и да укрепяваш всички. 13 Сега, прочее, Боже наш, ние Ти благодарим, и хвалим Твоето славно име. 14 Но кой съм аз, и кои са людете ми, та да можем да принесем доброволно принос като тоя? защото всичко е от Тебе, и от Твоето даваме на Тебе. 15 Защото сме чужденци пред Тебе, и пришелци, както всичките ни бащи; дните ни на земята са като сянка, и трайност няма. 16 Господи Боже наш, целият тоя куп материал, който сме приготвили за да Ти построим дом за Твоето свето име, иде от Твоята ръка, и всичко е Твое. 17 И зная, Боже мой, че Ти изпитваш сърцето и че благоволението Ти е в правдата. С правотата на сърцето си аз принесох доброволно всичко това; и сега с радост видях, че и Твоите люде, които присъстват тук, принасят на Тебе доброволно.

Когато инвестираме, когато даваме нещо за Бога и за Неговото царство, от особена важност е това даване да бъде щедро и да бъде направено доброволно, без да ни се свиди, не защото и другите дават, не защото трябва, а защото желаем. Както казва ап. Павел в текста, който преди малко прочетохме (2 Коринтяни 9:7):

7 Всеки да дава според както е решил в сърцето си, без да се скъпи, и не от принуждение; защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце.

БОЖИЯТ ИНВЕСТИЦИОНЕН ПЛАН

Бог има план за правене на инвестиции, който ние като Негови настойници трябва да следваме. Според този план, ние трябва да разпределяме всичко, което имаме на три части:

  • Една част за Бога;
  • Една част за другите;
  • Една част за самите нас.

ЕДНА ЧАСТ ЗА БОГА

От Стария Завет научаваме, че от благата, които Бог даваше на народа Си, той запазваше следните няколко неща специално за себе си:

Първо, първите неща – първороднитите, първите плодове, първият град, който беше завладян от обещаната земя.

Първородните.

В Изход 13:1-2 четем, че Бог запази за Себе Си първородните момчета и първородните измежду добитъка.

1 Господ говори още на Моисея казвайки: 2 Посвети на Мене (т.е. отдели за мене) всяко първородно, всяко, което отваря утроба между израилтяните (всяко мъжко първородно) – и човек и животно; то е Мое.

Първите плодове.

Във Второзаконие 26:1-4 четем:

1 Когато влезеш в земята, която Господ твоят Бог ти дава за наследство, и я завладееш и се заселиш в нея, 2 тогава да вземеш от първите на всичките земни плодове, които събереш от земята, която Господ твоят Бог ти дава и, като ги туриш в кошница, да отидеш на мястото, което избере Господ твоят Бог, за да установи Името Си там. 3 Да отидеш при оня, който е свещеник в онова време и да му речеш: Признавам днес пред Господа твоя Бог, че влязох в земята, за която Господ се е клел на бащите ни, че ще ни я даде. 4 Тогава свещеникът да вземе кошницата от ръката ти и да я тури пред олтара на Господа твоя Бог.

Първият град, който беше завладян от обещаната земя – Ерихон. В Исус Навиев 6:17-19 четем за неговите заръки към израилевите воини.

16 И на седмия път, като свиреха свещениците с тръбите, Исус рече на людете: Извикайте, защото Господ ви предаде града. 17 И градът и всичко що е в него ще бъдат обречени на Господа; само блудницата Раав, да остане жива, тя и всички, които са в къщата с нея, защото скри пратениците, които проводихме. 18 Но вие се пазете във всеки случай от всичко обречено, да не би, като го обречете, да вземете от обреченото, и така да нанесете проклетия върху стана на Израиля и да го смутите.

За съжаление, точно това и стана. Ахан взе от обреченото и това стана причина Бог да се отдръпне от народа си и той да загуби следващата си битка.

Второ, освен първите неща, Бог беше запазваше за себе си и една седма от времето и една десета от приходите.

Една седма от времето – деня за почивка. Това беше една от Десетте заповеди. В Изход 20:9-11 ст. четем:

9 Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела; 10 а на седмия ден, който е събота на Господа твоя Бог, да не вършиш никаква работа, ни ти, ни синът ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е отвътре вратите ти; 11 защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко що има в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети.

Една десета от приходите – десятъците. В Левит 27:30-32 четем Божията заповед:

30 Всеки десетък от земята, било от посевите на земята, или от плода на дърветата, е Господен; свет е Господу. 31 Ако някой поиска да откупи нещо от десетъка си, нека придаде петата част на цената му. 32 И всеки десетък от черда и от стада, десетъкът от всичко що минава при преброяване под жезъла, да бъде свет на Господа.

В Новия Завет ние не живеем според Закон, а по благодат. Но благодатта е дори нещо повече от Закона, а принципите си остават. Бог благоволи в това да Го почитаме не само с нашите песни, но и с нашето даване за делото Му. Няма по-добра инвестиция от това да дадем на Господа това, което Му принадлежи, защото никой, никога не е наддал Бога!

ЕДНА ЧАСТ ЗА ДРУГИТЕ

От Божието Слово научаваме, че Бог е особено заинтересован не само да даваме на Него, но и да инвестираме това, което Той ни е дал за доброто на другите. В Притчи 28:27 четем:

27 Който дава на сиромасите няма да изпадне в немотия,
А който покрива очите си от тях ще има много клетви.

Виждате ли, никой не е толкова беден, че да няма нещо, което да даде. Никой не е толкова некадърен, че да няма поне една способност, която да инвестира (Матей 25:15). Един има пари, друг има дарби, трети има животни, четвърти има земи, пети има зимнина. Всеки има по нещо. Дори и да нямаш нищо, ако си вярващ, ти пак имаш какво да дадеш. Защото имаш благовестието, а то е „Божия сила за спасение на всеки, който вярва“ (Римляни 1:16). Спомняте ли си какво каза ап. Петър на паралитика, който просеше пред Красните врати на храма: „Сребро и злато аз нямам; но каквото имам, това ти давам; в името на Исуса Христа Назарянина, [стани и] ходи.“ Ако си толкова беден, че нямаш какво да дадеш на другите, то дай им благовестието!

В 1 Петрово 4:10 същият ап. Пeтър ни увещава:

10 Според дарбата, която всеки е приел, служете с нея един на друг като добри настойници на многоразличната Божия благодат.

В Римляни 12:4-8 ап. Павел казва нещо в същия дух:

4 Защото, както имаме много части в едно тяло, а не всичките части имат същата служба, 5 така и ние мнозината сме едно тяло в Христа, а сме части, всеки от нас, един на друг. 6 И като имаме дарби, които се различават според дадената ни благодат, ако е пророчество, нека пророкуваме съразмерно с вярата; 7 ако ли служене, нека прилежаваме в служенето, ако някой поучава, нека прилежава в поучаването; 8 ако увещава, в увещаването; който раздава, да раздава щедро; който управлява, да управлява с усърдие; който показва милост, да я показва доброволно.

Както каза Господ Исус в Матей 10:8:

„Даром сте приели, даром давайте!“

Когато даваме на другите, ние трябва да зачитаме нуждите им в следния ред. Първо, нашето семейство. В 1 Тимотей 5:8 ап. Павел казва:

8 Но ако някой не промишлява за своите, а най-вече за домашните си, той се е отрекъл от вярата, и от безверник е по-лош.

Второ, нуждите на християните, онези, които са наши братя и сестри от църквата, която е Божието семейство. В Галатяни 6:10 ап. Павел казва:

9 Да не ни дотегнува да вършим добро; защото, ако се не уморяваме, своевременно ще пожънем. 10 И тъй, доколкото имаме случай, нека струваме добро на всички, а най-вече на своите по вяра.

Според самия Господ Исус всяко нещо, което е било направено на учениците Му получава същата награда, като че е направено на Самия Него (Матей 25:34-40).

34 Тогава царят ще рече на тия, които са от дясната Му страна: Дойдете вие благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света. 35 Защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте; 36 гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте. 37 Тогава праведните в отговор ще Му кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и Те нахранихме; или жаден, и Те напоихме? 38 И кога Те видяхме странник, и Те прибрахме, или гол и Те облякохме? 39 И кога Те видяхме болен или в тъмница и Те споходихме? 40 А Царят в отговор ще им рече: Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили.

Трето, социално слабите – бедни, сираци и вдовици. В Яков 1:27 практичният апостол казва:

27 Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца, ето що е: да пригледва човек сирачетата и вдовиците в неволята им, и да пази себе си неопетнен от света.

ЕДНА ЧАСТ ЗА НАС

Когато говорим за това да даваме на Бог и на другите, то не е ли запазил Бог нещо и за самите нас? Разбира се, че е! Ние сме неговите избрани. Вярно е, че Бог иска да бъдем загрижени за добруването и на другите, вместо да мислим само за себе си. Но, Той, също така, показва един особен интерес и към самите нас и нашите собствени нужди и благоденствие. В Псалом 35:27 вдъхновеният псалмопевец възкликва:

27 Да възклицават и да се зарадват
Ония, които благоприятствуват на правото ми дело,
И винаги нека казват: Да се възвеличи Господ,
Който желае благоденствие на слугата Си.

Да, Господ желае ние да благоденстваме. Той желае нашите нужди да бъдат посрещнати. И Той промисля за нас! В Псалом 34:8-10 Святият Дух ни кани:

8 Вкусете и вижте, че Господ е благ;
Блажен оня човек, който уповава на Него.
9 Бойте се от Господа, вие Негови светии;
Защото за боящите се от Него няма оскъдност.
10 Лъвчетата търпят нужда и глад;
Но ония, които търсят Господа,
няма да бъдат в оскъдност за никое добро.

Да, онези, които търсят Господа, онези които се боят от Името Му никога няма да останат в лишение. Те дръзновено казват:

Господ е Пастир мой;
Няма да остана в нужда.

Какъв чудесен Господар е Бог! Ако ние като настойници се грижим за собствеността Му, Той се грижи много повече за нас, защото сме Негови. Защото ни е създал, защото ни е възлюбил, и защото ни е изкупил с кръвта на собствения Си Син.

И така, говорим за „длъжностната характеристика“ на настойника – неговите отговорности и задължения. Видяхме, че първото от задълженията му е да изпълнява волята на Господаря, а второто да иска допълнителни инструкции. За да изпълни първото си задължение християнинът трябва да чете Библията и да се старае да изпълнява и да прилага на практика Божията воля, която открива в нея. За да изпълни второто си задължение, християнинът трябва да се моли. Именно чрез молитва, той поддържа жива връзката си с Бог, научава се да разпознава гласа на Святия Дух и да получава мъдрост от Бога и водителство за конкретните ситуации в които е изпаднал.

Третото задължение на настойникът-християнин е да инвестира. И той трябва да прави това щедро и според Божия инвестиционен план. Това значи, че от всичко, което имаме като време, пари и таланти, ние трябва да инвестираме една част за Бога, една част за другите, и една част за самите нас. И най-важен е начинът по който разпределяме благата, които Бог ни е поверил. Нашето инвестиране и даване трябва да бъдат доброволни и направени с радост и ентусиазъм.  Дори бих казал, че трябва да бъдем агресивни в нашето даване. Не да даваме плахо и несигурно, но да даваме с увереност и хъс. И знайте, че Бог никога няма да ни остане длъжник.

КАЧЕСТВАТА НА ДОБРИЯ НАСТОЙНИК

Когато човек кандидатства за работа, обикновено той трябва да представи редица документи на своя потенциален работодател – обикновено диплома за завършено образование, автобиография, трудова книжка, и някакви препоръки, ако има такива. След това може да поискат от него и да се яви на интервю за работа. Защо са всички тези процедури и усложнения? Защо просто кандидатът за работа не бъде назначен и не започне? Защото работодателят търси работник с определени качества и квалификация.

Християнското настойничеството също е свързано с работа и служение. За него не се изисква диплома, но за да бъде един настойник добър, той несъмнено трябва да притежава определени качества. В Новия Завет намираме три качества, които трябва да притежава Божия настойник: верност, непорочност и мъдрост.

ВЕРНОСТ

Първото и най-важно качество на добрия настойник е верност. В Притчи 20:6 се казва:

6 Повечето човеци разгласяват всеки своята доброта;
Но кой може да намери верен човек?

Ако питаме сега в тази зала: „Има ли някой неверен човек тук?“ Едва ли ще видим някоя ръка. Ако помолим верните да си вдигнат ръцете, ще видим гора от ръце. В действителност, обаче, нашата верност не проличава дотогава, докато не получим възможност да бъдем неверни.

Настойникът е човек, който се радва на упование и доверие от страна на собственика. И поради това, от него се очаква той да оправдае доверието, което му се оказва, т.е., да бъде лоялен и верен. Верният настойник внимателно изпълнява всички свои отговорности и усърдно защитава интересите на своя господар. Неверният настойник, обратно, мисли само за своето добруване, и не зачита, а напротив, злоупотребява със имота на собственика – с други думи, той го „разпилява“ (Лука 16:1).

Всеки от нас е настойник на Божията собственост. И това, което Бог изисква от нас е да бъдем верни. „Верност“ това е основното качество и изискване към добрия настойник. В 1 Коринтяни 4:1-2 ап. Павел казва:

1 Така всеки човек да ни счита за Христови служители и настойници на Божиите тайни. 2 При туй, което тук се изисква от настойниците е, всеки да се намери верен.

Забележете, това, което се изисква от настойниците е всеки да се намери какъв? „Всеки да се намери верен.“!

Бог очаква от нас не само да бъдем верни, но и да бъдем верни в малкото. В Лука 16:10 Господ Исус каза:

10 Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен. 11 И тъй, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското богатство?

„Неправедното богатство“ за което става дума тук е мамон – парите и другите материални неща. Те са наречени така, защото хората в този свят ги използват за постигането на цели които не прославят Бога.

12 И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето?

„Чуждото“ е всичко, което имаме, всичко, което ни е дадено от Бога и което Му принадлежи – пари, време таланти.

13 Никой служител не може да служи на двама господари; защото или ще намрази единия и другия ще обикне, или ще се привърже към единия а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона.

Християнинът не може да бъде верен и на парите и на Бога. Не може да бъде едновременно материалист и идеалист. За да бъдем добри духовни настойници, ние трябва да бъдем свободни от служението си на „мамона“.

НЕПОРОЧНОСТ

Непорочността може да бъде определена също като честност, цялостност или интегритет – нравствена чистота и завършеност на характера. В 1 Солунци 5:23 ап. Павел се моли:

23 А сам Бог на мира да ви освети напълно; и дано се запазят непокътнати духа, душата и тялото ви без порок, до пришествието на нашия Господ Исус Христос.

В Тит 1:7 четем, че епископът като настойник на Божията работа трябва да бъде „непорочен“.

7 Защото епископът трябва да бъде непорочен, като Божий настойник…

Това означава, че като управител или мениджър на Божиите ресурси и блага, неговото поведение трябва да бъде безупречно. Той трябва да живее по такъв начин, че никой да не може да намери нищо за което да се хвани в опитите си да го дискредитира. В Тит 2:7-8 се казва:

7 Във всичко показвай себе си пример на добри дела; в поучението си показвай искреност, сериозност, 8 здраво и неукорно говорене, за да се засрами противникът, като няма какво лошо да каже за нас.

Понякога хората могат да си изградят едно лошо мнение за собственика, поради това, че той има лош настойник, понеже те си имат вземане-даване с само с настойника и не познават собственика. Собственикът може да бъде добър и щедър човек, а ностойникът може да е груб и свидлив. Например, какво щеше да си помисли Рут за Вооз, ако неговия настойник не й беше позволил да събира плодове в неговата нива? Но настойникът на жетварите се отнесе към нея добре, така како би направил и Вооз. И когато Вооз дойде за да нагледа жетварите си и да види как върви жетвата, той забеляза Рут, че събираше снопове подир жетварите (Рут 2:5-7).

5 Тогава Вооз рече на слугата си, настойника на жетварите: Чия е тая млада жена? 6 И слугата, настойникът на жетварите, рече в отговор: Тая млада жена е моавката, която се върна с Ноемин от Моавската земя; 7 и тя рече: Да бера, моля, класове, и да събера нещо между снопите подир жетварите. И тъй тя дойде та стоя от сутринта до сега, само че си почина малко в къщи.

Какво щяха да си помислят хората за Исус, ако той не беше смъмрил учениците си за тяхната грубост и нетактичност към малките? В Марко 10:13-16 четем:

13 Тогава доведоха при Него дечица, за да се докосне до тях; а учениците ги смъмриха, 14 Но Исус като видя това, възнегодува и рече им: Оставете дечицата да дойдат при Мене; не ги възпирайте, защото на такива е Божието царство. 15 Истина ви казвам: Който не приеме Божието царство като детенце, той никак няма да влезе в него. 16 Прегърна ги и ги благослови като положи ръцете Си на тях.

Виждате ли, ние сме настойници на благовестието, Божии настойници сме. Затова и имаме отговорността и привилегията да определяме имиджа на Бога в очите на хората. Те съдят за Бог и за църквата по нас. Затова и в Римляни 2:17-24 ап. Павел казва на юдеите, които се считаха за праведни:

17 Но ако ти се наричаш юдеин, облягаш се на закон, хвалиш се с Бога, 18 знаеш Неговата воля, и разсъждаваш между различни мнения, понеже се учиш от закона; 19 ако при това си уверен в себе си, че си водител на слепите, светлина на тия, които са в тъмнина, 20 наставник на простите, учител на младенците, понеже имаш в закона олицетворение на знанието и на истината,

Тези думи до голяма степен се отнасят и за нас, християните. И особено за онези, които се считат за „стари вярващи“. Ние се гордеем с истината, която сме научили. Считаме се за фар на благочестие, който свети в мрака на безбожието. Но дали нашите претенции отговарят на поведението ни?

21 тогава ти, който учиш другиго, учиш ли себе си? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли? 22 Ти, който казваш да не прелюбодействуват, прелюбодействуваш ли? Ти който се гнусиш от идолите, светотатствуваш ли? 23 Ти, който се хвалиш със закона, опозоряваш ли Бога като престъпваш закона? 24 Питам това, защото според както е писано, поради вас се хули Божието име между езичниците.

„Поради вас се хули Божието име между езичниците!“ Нека Бог да ни опази – да не ставаме причина, някой да се отврати от Бога като гледа нас, които се считаме за Негови последователи. Наистина, нашата отговорност е голяма!

От друга страна, ако хората видят добрите неща, които ние прави като Божии настойници, може би ще бъдат по склонни да отдадат хваление на Небесния Собственик на всичко. В Матей 5:16 Исус каза:

13 Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не струва, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от хората. 14 Вие сте виделината на света. Град поставен на хълм не може да се укрие. 15 И когато запалят светило, не го турят под шиника, а на светилника, и то свети на всички, които са в къщи. 16 Също така нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела, и да прославят вашия Отец, Който е на небесата.

Ако верността характеризира правилното поведение на настойника по отношение на господаря му, то непорочността определя правилното отношение на настойника по отношение на другите хора. Имайки в предвид тези две качества, настойникът може както да печели благоволението и на Бога и на хората. Когато Исус растеше, той правеше точно това (Лука 2:52):

52 А Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците.

Забележете, не само пред Бога, но „пред Бога и човеците“. За Бог е важно това, което правим да бъде добро не само пред него, но и пред хората. Във 2 Коринтяни ап. Павел споделя, че като настойник на средствата, събрани за подпомагане на ерусалимската църква, той и колегите му са се грижели за едно честно и точно изразходване на средствата – по начин, който е честен не само пред Бога, но и пред хората (2 Коринтяни 8:20-21).

20 като избягваме това, – някой да ни упрекне относно тоя щедър подарък, който е поверен на нашето служение; 21 понеже се грижим за това, което е честно, не само пред Господа, но и пред човеците.

Ето какво прави добрия настойник – грижи се за това, което е честно – честно „не само пред Господа, но и пред човеците“. Той е верен на Господа и непорочен пред човеците.

МЪДРОСТ

За да бъде даден настойник добър, за него е от съществена важност той да притежава не само вярност и непорочност, но и мъдрост.

Един мъдър настойник ще извлече максимална печалба от ресурсите с които разполага, ще избегне загубите, ще разпредели благата така, че нуждите да бъдат посрещнати, ще води добро счетоводство и ще се възползва максимално от предоставените му възможности. По този начин той ще защитава по най-добър начин интересите на господаря си.

Вярно е, че човек се нуждае от известни познания по икономика за да бъде добър управител. Въпреки това мъдростта не е нещо, което можеш да придобиеш като ходиш на курс. Чрез образование човек може да натрупа знание, но мъдростта идва от Бога. Не съм чул някой да е получил диплома за „мъдър човек“. Но християнинът-настойник може да получи мъдрост от най-мъдрия от всички мъдреци – самия Бог. В Яков 1:5 се казва:

5 Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде.

Мъдростта, която вярващият ще получи от Бога за да изпълнява по-добре настойничеството си със сигурност ще му помогне в работата и служението му. (Той, обаче, все пак ще трябва да може да чува Божия глас!)

Йосиф е забележителен пример на мъдър настойник, който беше образован в Божието училище. Той благоуспяваше във всичко, което вършеше – първо като настоятел в дома на Петефрий (Битие 39:2-4), после като затворник (Битие 39:20-23), и накрая като наместник на Фараона (Битие 41:38-41). Неговото управление беше толкова добро, че то спаси Египет и голяма част от тогавашния свят от гладна смърт (Битие 41:57).

  • Битие 39:2-4

2 И Господ беше с Иосифа, и той благоуспяваше и се намираше в дома на господаря си египтянина. 3 И като видя господарят му, че Господ бе с него, и че Господ прави да успява в ръката му всичко, което вършеше, 4 Иосиф придоби благоволение пред очите му и му служеше; и той го постави настоятел на дома си, като предаде в ръката му всичко, което имаше.

  • Битие 39:20-23

20 И господарят му взе Иосифа и го хвърли в крепостната тъмница, в мястото гдето бяха запирани царските затворници; и той остана там в крепостната тъмница. 21 Но Господ беше с Иосифа и показваше благост към него и му даде благоволение пред очите на тъмничния началник. 22 Тъй че тъмничният началник предаде на Иосифовата ръка всичките затворници, които бяха в крепостната тъмница; и за всичко що се вършеше там, той беше разпоредник. 23 Тъмничният началник не нагледваше нищо от онова, което бе в ръката на Иосифа; защото Господ беше с него и Господ правеше да благоуспява всичко, каквото той вършеше.

  • Битие 41:38-41

38 И Фараон каза на слугите си: Можем ли да намерим човек, като тоя, в когото има Божия Дух? 39 Тогава Фараон каза на Иосифа: Понеже Бог ти откри всичко това, няма никой толкова умен и мъдър, колкото си ти. 40 Ти ще бъдеш над дома ми, и всичките ми люде ще слушат твоите думи; само с престола аз ще бъда по-горен от тебе. 41 Фараон още каза на Иосифа: Виж, поставям те над цялата Египетска земя.

  • Битие 41:57

57 И от всички страни дохождаха в Египет при Иосифа да купят жито, понеже гладът се усилваше по цялата земя.

Наистина, велик настойник беше този Йосиф. Той притежаваше и трите качества на добрия настойник – верност, непорочност и мъдрост. Мъдростта му се изразяваше в това, че знаеше как да оперира най-добре с благата, които има на разположение.

В Новия Завет четем, че Исус нарече „благоразумен“ оня настойник, който дава на време определената храна на домочадието на господаря си (Лука 12:42-44).

42 Господ каза: Кой е, прочее, онзи верен и благоразумен настойник, когото господарят му ще постави над домочадието си, да им дава на време определената храна? 43 Блажен онзи слуга, чиито господар, когато си дойде, го намери, че прави така. 44 Истина ви казвам, че ще го постави над целия си имот.

Бог очаква от нас да бъдем мъдри настойници на благата, които Той ни е поверил.

И тук е важно да отбележим, че като вярващи ние трябва да имаме една по-далечна и по-дълбока перспектива по отношение на живота и инвестициите си. Нека да не бъдем като онзи глупав богаташ, който знаеше как да управлява маловажните и временни неща, а беше небрежен по отношение на нещата, които имат вечна стойност (Лука 12:15-21)!

15 И каза им: Внимавайте и пазете се от всяко користолюбие; защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му. 16 И каза им притча, като рече: Нивите на един богаташ родиха много плод. 17 И той размишляваше в себе си, думайки: Какво да правя? защото нямам где да събера плодовете си. 18 И рече: Ето какво ще направя: ще съборя житниците си и ще построя по-големи, и там ще събера всичките си жита и благата си. 19 И ще река на душата си: Душо, имаш много блага натрупани за много години; успокой се, яж, пий, весели се. 20 А Бог му рече: Глупецо! тая нощ ще ти изискат душата; а това което си приготвил, чие ще бъде? 21 Така става с този, който събира имот за себе си, и не богатее в Бога.

Да не събираме имот за себе си, а да богатеем в Бога! Това казва и ап. Павел в 1 Тимотей 6:17-19.

17 На ония, които имат богатството на тоя свят, заръчвай да не високоумствуват, нито да се надяват на непостоянното богатство, а на Бога, Който ни дава всичко изобилно да се наслаждаваме; 18 да струват добро, да богатеят с добри дела, да бъдат щедри, съчувствителни, 19 да събират за себе си имот, който ще бъде добра основа за в бъдеще, за да се хванат за истинския живот.

В Лука 16:1-9 Исус разказа притчата за неверния настойник (Лука 16:1-9). В нея се казва, че „господарят му похвалил неверния настойник за гдето остроумно постъпил“. В какво се изразяваше неговото „остроумие“? В това, че разбирайки че ще бъде уволнен, той използва позицията си за да си спечели приятели, които да му останат верни в бъдещето. Тази притча не насърчава нечестието, а предвидливостта. Тя не ни учи да бъдем неверни като хората в този свят, а да бъдем прозорливи като тях! Постъпката на настойника наистина е несправедлива, но тя показва мъдрост и благоразумие. Неверният настойник поглежда в бъдещето и предприема стъпки, за да се подсигури. Бъдещето на едно божие дете не е на земята, а в Божието царство. Така както настойникът предприема стъпки, за да си подсигури приятели за времето когато ще бъде безработен, така и християнинът трябва да използва имуществото над което е настойник по такъв начин, че да си подсигури приятелско обкръжение от спасени души в небето.

Верност, непорочност, и мъдрост – това са качествата на добрия настойник. Нека Бог да ни помогне да ги развиваме в себе си, и да не се посрамим като Божии настойници над благата и дарбите над които Той, Собственикът на всичко ни е поставил.

БИБЛЕЙСКИ ПРИМЕРИ ЗА НАСТОЙНИЧЕСТВО

Говорим за настойничеството. Най-напред разгледахме въпросът за собствеността – различните идеи за собственост, които съществуват в този свят (частната собственост и обществената собственост) и библейската идея за собственост – тази, че истински собственик е онзи, който не е получил нищо. Така установихме истината, че Бог е собственикът на всичко в този свят. След това разгледахме четири аргумента за Божието право на собственик (сътворението, поддържането в съществуване, изкуплението и освещението) и също четири начина по които да почитаме Бог като наш собственик – посвещение, благодарност, покорство и почит.

Сега, след като сме установили кой е Собственикът, нека да обърнем погледа си към нас самите, като настойници. Какво означава един вярващ да бъде Божий настойник? Какви са основните изисквания към един настойник? Думата „настойник“ има различни значения, но всичко те по един или друг начин са свързано с отговорността на управлението или грижата за нещо. Човек може да бъде настойник на къща, на автомобил, на предприятие, на малолетно дете. Настойникът е човек, който е поставен да отговаря за стопанисването на собствеността на друг човек. Той не е родител, нито собственик, а един, който е упълномощен от родителя или нает от собственика респективно да се грижи за детето или да управлява собствеността.

В Библията думата настойник най-често описва роб, който е упълномощен да управлява имота на своя господар.

  • В Битие 43:16 четем за „домакина на Йосиф“;
  • В Матей 20:8 четем за „настойника на лозето“;
  • В Лука 16:1 четем за „неверния настойник“.

Настойник можеше да бъде само някой, който се ползва с пълно доверие от страна на господаря си. Той получава длъжността си, понеже е доказал, че е достоен за упование. Например в Битие 15:2-3 четем за Елиезер от Дамаск, който беше настойник на Авраамовия дом, а в Битие 39:4-6 за Йосиф като настойник над дома на Египтянина Петефрий. В Библията настойниците са наречени също „домакини“, „домоуправители“, „надзиратели“ и др. Длъжностното лице, което управляваше имота на царя също се наричаше „настойник“. В този случай, обаче, настойникът не беше роб, а доверен поданик на царя. Така например, в Лука 8:3 четем за Иродовия настойник Хуза, в 1 Летописи 28:1 четем за „надзирателите на всичките имоти и притежания на царя и на синовете му“, а в 3 Царе четем за „домоуправителя Арса“, който беше настойник на израилевия цар Ила и имаше къща в Терса.

От християнска гледна точка всеки човек, и особено християнинът, е настойник на Божията собственост. Понеже Бог е собственикът на всичко, което съществува, нашата основна задача, докато сме тук на земята е да управляваме благата, които Той ни е поверил по Неговата воля.

Ако сме бедни, ние може да се запитаме: „Какви са благата, които аз трябва да управлявам?“ Това са всички неща, които сме получили от Бога. Колкото и да си беден, ти имаш нещо, което е по-скъпо от целия свят – твоя живот, душата ти. В Матей 16:26 се казва:

26 Понеже какво ще се ползува човек, ако спечели целия свят, а живота си изгуби? или какво ще даде човек в замяна на живота си?

Бог ни е дал нашите тела, време, способности, а и самото благовестие като блага, които да управляваме според волята Му.

Най-добре можем да разберем настойничеството като сравним собственика и настойника, понеже те са в пълен контраст. Например, собственикът е  пълновластен господар. Той е напълно независим по отношение на това какво ще прави със собствеността си, докато настойникът не притежава нищо. Той трябва да управлява собствеността на господаря си по неговата воля. Собственикът няма нужда да дава обяснение на никого за това как употребява собствеността си, докато настойникът трябва да дава отчет за това как е управлявал собствеността на господаря си. Изпълнителност и отговорност – това са двете основни характеристики на добрия настойник. 

СТАРОЗАВЕТНИ ПРИМЕРИ ЗА НАСТОЙНИЧЕСТВО

Учението за настойничеството, както и много други библейски доктрини се корени в Стария Завет. Още на първите страници на Библията четем за това как Бог повери на човека Едемската градина (Битие 2:15).

15 И Господ Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази.

Бог не само постави човека за настойник над Едемската градина, но също му даде и конкретни инструкции за това какво да прави с дърветата в нея (Битие 2:16-17).

16 И Господ Бог заповяда на човека, казвайки: От всяко дърво в градината свободно да ядеш; 17 но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.

По-нататък четем, че когато човекът се провали в изпълнението на отговорностите си, той трябваше да дава отчет за настойничеството си пред Собственика на градината (Битие 3:11-13).

8 И при вечерния ветрец чуха гласа на Господа Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на Господа Бога между градинските дървета. 9 Но Господ Бог повика човека и му рече: Где си? 10 А той рече: Чух гласа Ти в градината и уплаших се, защото съм гол; и се скрих. 11 А Бог му рече: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш? 12 И човекът рече: Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото, та ядох. 13 И Господ Бог рече на жената: Що е това, което си сторила? А жената рече: Змията ме подмами, та ядох.

В края на тази тъжна история за нашето грехопадение четем, че поради това, че Адам и Ева се оказаха неверни настойници над Божията собственост, те бяха изгонени от Едемската градина (Битие 3:23-24).

23 затова Господ Бог го изпъди от Едемската градина да обработва земята, от която бе взет. 24 Така Той изпъди Адам; и постави на изток от Едемската градина херувимите и пламенния меч, който се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота.

Друг интересен пример за настойничество от Стария Завет е настойничеството на израилтяните над Обещаната земя. Те не бяха собственици, а настойници над земята, която Бог им беше дал. В Левит 25:23 чуваме тържествените Божии думи:

23 Земята да се не продава за всегда, понеже земята е Моя; защото вие сте чужденци и пришелци при Мене.

Като собственик, Бог беше дал на израилтяните конкретни инструкции какво да правят със земята. И понеже те не ги спазваха, Бог ги заведе в плен. Интересно, че във 2 Летописи 36:20-21 се казва, че една от причините продължителността на този плен да бъде седемдесет години беше земята да си вземе почивките, които израилтяните като настойници над нея й бяха отнели.

20 А оцелелите от нож отведе във Вавилон гдето останаха слуги нему и на синовете му до времето на персийското царство; 21 за да се изпълни Господното слово, изговорено чрез устата на Еремия, догдето земята се наслаждава със съботите си; защото през цялото време, когато лежеше пуста тя пазеше събота, докле да се изпълнят седемдесет години.

Две са характеристиките на настойничеството, което можем да открием в двата старозаветни примера, които разгледахме. Първо, настойникът трябва да управлява собствеността по волята на притежателя й, т.е. да бъде изпълнителен, и второ, той трябва да бъде готов да даде отчет пред собственика за управлението на собствеността – т.е. да бъде отговорен. 

НОВОЗАВЕТНИ ПРИМЕРИ ЗА НАСТОЙНИЧЕСТВО

В Новия Завет виждаме, че доста от притчите на Господ Исус Христос бяха свързани с настойничеството. И тук изпълнителност и отговорност са основните изисквания към настойниците. Например, в притчата за злите земеделци, който всъщност бяха едни наематели или арендатори Исус съвсем ясно упреква Израил като настойник на Божието царство (Матей 21:33-46).

 33 Чуйте друга притча. Имаше един стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, и съгради кула; и като го даде под наем на земеделци, отиде в чужбина. 34 И когато наближи времето на плодовете изпрати слугите си до земеделците да приберат плодовете му. 35 А земеделците хванаха слугите му, един биха, друг убиха, а трети с камъни замериха. 36 Пак изпрати други слуги, повече на брой от първите; и на тях сториха същото. 37 Най-после изпрати при тях сина си, като думаше: Ще почетат сина ми. 38 Но земеделците, като видяха сина, рекоха помежду си: Той е наследникът; елате да го убием и да присвоим наследството му. 39 И като го хванаха, изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. 40 И тъй, когато си дойде стопанинът на лозето, какво ще стори на тия земеделци? 41 Казват Му: Злосторниците люто ще погуби, а лозето ще даде под наем на други земеделци, които ще му дават плодовете на времето им.

 42 Исус им каза: Не сте ли никога прочели в писанията тая дума: -

„Камъкът, който отхвърлиха зидарите,
Той стана глава на ъгъла;
От Господа е това.
И чудно е в нашите очи“
43 Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас, и ще се даде на народ, който принася плодовете му. 44 И който падне върху тоя камък ще се смаже; а върху когото падне, ще го пръсне. 45 И главните свещеници и фарисеите, като чуха притчите Му, разбраха, че за тях говори; 46 но, когато поискаха да Го хванат, побояха се от народа понеже Го считаше за пророк.

В тази притча лозето (собствеността) е Божието царство (ст.43). Стопанинът или собственикът на лозето е Бог. Синът на стопанинът е Божия Син Исус Христос, а земеделците или арендаторите са Израил. Според речника „аренда“ е отдаване на недвижим имот (т.е. земя) за временно ползване срещу наем, а арендатор е лицето, което взема и използва тази недвижима собственост под аренда – наемателя на земята.

Истината, която ни разкрива тази притча е, че понеже Израил отказва да признае Божието право на собственост над царството Му и отказва да предаде плодовете от лозето, които по право му принадлежат (ст.34-39), Бог отнема царството си от Израил и го дава на църквата, която включва и юдеи и езичници (ст.40-41,43). Тази притча осъжда главните свещеници и фарисеите като убийци на Христос, но също така, тя поставя едно огромно бреме на отговорност върху църквата, защото днес тя е настойника на Божието царство. Нека Бог да ни помогне да бъдем добри настойници на това, което Той ни е поверил!

Друг новозаветен пример за настойничество е притчата за талантите (Матей 25:14-30). В нея Исус учи, че всеки християнин е настойник. Той не е собственик на живота и на дарбите, които Бог му е поверил. Той е техен настойник, и като такъв, той ще трябва да отговаря пред собственика за начина по който ги е управлявал и употребявал.

14 Защото е както, когато човек при тръгването си за чужбина, свиква своите слуги, и им предаде имота си. 15 На един даде пет таланта, на друг два, на трети един, на всеки според способността му; и тръгна. 16 Веднага тоя, който получи петте таланта, отиде и търгува с тях, и спечели още пет таланта. 17 Също и тоя, който получи двата спечели още два. 18 А тоя, който получи единия, отиде разкопа в земята, и скри парите на господаря си. 19 След дълго време дохожда господарят на тия слуги и прегледа сметката с тях, 20 И когато се приближи тоя, който бе получил петте таланта, донесе още пет таланта, и рече: Господарю, ти ми предаде пет таланта; ето, спечелих още пет. 21 Господарят му рече: Хубаво, добри и верни слуго! в малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си. 22 Приближи се и тоя, който бе получил двата таланта, и рече: Господарю, ти ми даде два таланта, ето, спечелих още два таланта. 23 Господарят му рече: Хубаво, добри и верни слуго! над малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си. 24 Тогава се приближи тоя който бе получил един талант, и рече: Господарю, аз те знаех, че си строг човек; жънеш гдето не си сеял, и събираш гдето не си пръскал; 25 и като се убоях отидох и скрих таланта ти в земята; ето, имаш своето. 26 А Господарят му в отговор каза: Зли и лениви слуго! знаел си, че жъна гдето не съм сеял, и събирам гдето не съм пръскал; 27 ти, прочее, трябваше да внесеш парите ми на банкерите, и когато си дойдех, щях да взема своето с лихва. 28 Затова, вземете от него таланта и дайте го на този, който има десет таланта. 29 Защото на всекиго, който има, ще се даде, и той ще има изобилие; а от този, който няма от него ще се отнеме и това, което има. 30 А тоя безполезен слуга хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

Виждате ли, дарбите и служенията, които Бог ни дава не са „подаръци“ в човешкия смисъл на думата. В света, когато някой ти подари нещо, ти ставаш негов собственик. Но дарбите не са подаръци. Те са инструменти, които Бог ни поверява, инструменти с които да Го прославяме и да изграждаме Неговото царство тук на земята. Тези инструменти, обаче, не са наша собственост. Ние не сме техни господари, а само техни настойници. И като такива, ние трябва да служим с тях по Божията воля – нещо, за което по-късно ще трябва да отговаряме пред Бога. В 1 Петрово 4:10 се казва:

 10 Според дарбата, която всеки е приел, служете с нея един на друг като добри настойници на многоразличната Божия благодат.

И така, ние не сме собственици, а настойници на всичко, което имаме – живот, тела, пари, имот, работа, дарби, служение, благовестието. Така че, като настойници на първо място трябва да се интересуваме каква е Божията воля по отношение на благата и дарбите, което Бог ни е поверил, така че, да можем да ги управляваме според Неговото желание.

На второ място, като настойници, ние трябва да бъдем винаги готови да дадем отчет пред Бога за повереното ни настойничество, защото със сигурност ще дойде ден, когато ще чуем думите: „Дай сметка за настойничеството си!“ (Лука 16:2). И нека Бог да ни помогне тогава да не бъдем наречени „злосторници“, „зли“, „лениви“ и „безполезни“ слуги! Амин.

ИСУС – СЪВЪРШЕН ПРИМЕР ЗА НАСТОЙНИК

И накрая, когато говорим за библейски примери за настойничество, не може да не споменем и нашия най-голям пример – Господ Исус Христос. Бидейки Бог, Той прие „образ на слуга“ (Филипяни 2:7). Като съвършен пример на настойник Христос се характеризира с тези две най-важни характеристики на настойничеството – изпълнителност и отговорност.

На първо място, като Божий настойник Исус вършеше не Своята воля, а волята на Своя Небесен Отец. В Йоан 6:38 Той каза:

38 защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил.

Нещо повече, вършенето на Божията воля за Исус не беше някакво бреме или тежест. Напротив, доставяше му истинско удоволствие и удовлетворение. За Христос вършенето на Божията воля беше като храна. В Йоан 4:34 четем за следния разговор между Исус и учениците му след срещата Му със Самарянката:

31 Между това учениците молеха Исуса, казвайки: Учителю, яж. 32 А Той им рече: Аз имам храна да ям, за която вие не знаете. 33 Затова учениците думаха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл нещо за ядене? 34 Казва им Исус: Моята храна е да върша волята на Онзи, Който ме е пратил, и да върша Неговата работа.

Дори когато вършенето на Божията воля Му костваше мъки, страдания, и дори живота Му, Исус не се поколеба да я изпълни. В Лука 22:42 четем за Неговата епична молитва в Гетсиманската градина:

42 Отче, ако щеш, отмини Ме с тази чаша; обаче, не Моята воля, но Твоята да бъде.

На второ място, Исус не само беше изпълнителен като настойник, но Той даде и отчет за настойничеството си. Първо в първосвещеническата си молитва Той каза: „Аз те прославих на земята, като свърших делото, което Ти Ми даде да върша.“ (Йоан 17:4). А, после и на кръста Исус каза „Свърши се!“ (Йоан 19:30). С тези свои думи Исус декларира, че е изпълнил възложената Му от Отец мисия докрай.

Така и при Исус, както и при другите библейски примери за настойничество, които разгледахме виждаме, че две са основните характеристики на настойник, които изкристализират от страниците на Свещеното писание:

Изпълнителност – управление на собствеността по волята на притежателя й

  • Отговорност – даване на отчет пред собственика за начинът по който е била управлявана собствеността му и степента до която е изпълнена волята му.

Като Божии настойници това са качествата, които и ние да изграждаме в себе си. На първо място да бъдем изпълнителни – да търсим каква е Божията воля за живота и служението ни и прилежно да я изпълняваме. И второ – да бъдем отговорни – да имаме съзнанието, че нищо от това, което правим няма да остане скрито. Защото ще дойде ден, когато ще трябва да отговаряме пред Бога за нашето настойничество.

БОЖИИТЕ ПРАВА НА СОБСТВЕНИК

Говорим за настойничеството. Но за да бъдем добри настойници, на първо място трябва да имаме ясна представа за това какво представлява собствеността. Миналата седмица ние от части разгледахме този въпрос и стигнахме до извода, че Бог е собственикът на всичко в този свят. Убедени ли сме, обаче в това? Защо Той да е нашия собственик? За да бъдем добри настойници трябва без да се замисляме да можем да посочим на Кого принадлежим, Кой е нашия Господар, и защо? Ако знаем Кой е собственикът, ние по-лесно ще се откажем да мислим като собственици и ще имаме по-ясно съзнание за настойници. Затова днес ще разгледаме Божиите права на собственик.

Божиите права на собственик са напълно легитимни, законни и основателни. Никой друг освен единствен Бог няма правото над вселената и по-специално над нас. Защо? Защото Той ни е създал, поддържа ни в съществуване, изкупи ни чрез кръвта на Сина си и ни освещава чрез Святия Си Дух. Това са четири аргумента за собствеността Му над нас.

СЪТВОРЕНИЕТО

На първо място, Бог притежава не само нас, но и цялата вселена, защото Той я създаде. Така започва първата глава на Библията (Битие 1:1)

1 В начало Бог създаде небето и земята.

Ако не вярваме в тези първи няколко думи на Библията, няма смисъл да продължаваме да четем по-нататък. Те ни казват първо, че има Бог, и второ, че Той е създателят на всичко. Като творец, той има права над всичко. И като собственик, Бог упражнява абсолютен суверенитет (пълновластие) над всичките си творения. В Римляни 9:20-21 ап. Павел се позовава именно на Божия суверенитет, когато обяснява Божият избор.

14 И тъй, какво? Да речем ли, че има неправда у Бога? Да не бъде! 15 Защото казва на Моисея: „Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля“. 16 И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост. 17 Защото писанието казва на Фараона: „Именно за това те издигнах, за да покажа в тебе силата Си, и да се прочуе името Ми по целия свят“. 18 И тъй, към когото ще, Той показва милост, и когото ще закоравява. 19 На това ти ще речеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята му? 20 Но, о човече, ти кой си, що отговаряш против Бога? Направеното нещо ще рече ли на онзи, който го е направил: Защо си ме така направил? 21 Или грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част – съд за непочтена употреба?

Като Божии създания, ние нямаме абсолютно никакво право да се оплакваме от Него. Ние съществуваме и живеем само благодарение на Неговото желание и благодарение. Затова можем само да Му благодарим, но не и да го упрекваме за избора или постъпките Му.

БОГ НИ ПОДДЪРЖА В СЪЩЕСТВУВАНИЕ

Втората причина, поради която Бог е пълноправен собственик не само над нас, но и над цялата вселена е, че Той не само ни създаде, но Той е, и който ни поддържа в съществувание. В Колосяни 1:17 за Исус Христос се казва, че „Той е преди всичко, и всичко чрез Него се сплотява“. Ние нямаме нищо, което да е абсолютно наше. Всичко, което ползваме е дошло от Бога – мястото на което живеем, въздухът който дишаме, храната която ядем. Ние живеем, понеже Бог ни дава живот и ни поддържа в съществуване.

И добрата новина е, че Бог, който ни е създал, и който ни поддържа в съществуване не се отнася към нас като деспот или тиранин, а като наш Небесен Отец (Баща). Това е едно от най-чудесните учения на Библията – Бог се отнася към нас като Баща към децата Си. В Евангелието според Матей 6:31-32, например, се казва:

31 И тъй не се безпокойте, и не думайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем? 32 (Защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това.

ИЗКУПЛЕНИЕТО

Днес говорим за четири аргумента за Божията собственост над нас. Първият от тях е Божието „авторско право“. Понеже Той ни е създал, ние Му принадлежим. Вторият аргумент са правото на собственост на Бог над нас е това, че Той е източникът на живота, Той е този, който ни поддържа в съществувание. Третият аргумент за това, че сме Божия собственост е изкуплението.

В старозаветни времена, ако някой израилтянин обеднееше дотолкова, че не можеше да плати дълговете си, той продаваше себе си в робство. Но според Закона който и да е от неговите близки роднини имаше право да го откупи. За да направи това, той трябваше да плати определена цена на господаря му. Този акт се наричаше „изкупление“. За него четем в Левит 25:47-55:

47 Ако чужденецът или пришелецът, който живее при тебе, се замогне, а брат ти осиромашее при него, та се продаде на чужденеца или на пришелеца при тебе, или на кого да е от семейството на чужденеца, 48 то, след като се продаде, той може да се откупи; един от братята му може да го откупи; 49 или стрикът му или стриковият му син може да го откупи, или някой близък сродник от семейството му може да го откупи, или ако той се е улеснил, може сам да откупи себе си. 50 Тогава нека сметне с купувача си от годината, когато му се е продал до юбилейната година, така, че цената, за която се е продал, да бъде съразмерно с числото на годините; да му се сметне съразмерно с времето на наемник. 51 Ако остават още много години, съразмерно с тях да възвърне за откупването си от парите, с които е бил купен. 52 Но ако остават малко години до юбилейната година, нека пресметне и съразмерно с годините да възвърне за откупуването си. 53 Като годишен наемник да бъде при него; той да не господарува над него жестоко пред тебе. 54 Но ако така се не откупи, тогава да си излезе в юбилейната година, той и чадата му с него, 55 защото израилтяните са Мои слуги; те са Мои слуги, които изведох из Египетската земя. Аз съм Господ вашият Бог.

Забележете, тук Бог казва за израилтяните, че те са Негови слуги, защото Той ги освободи от робството им и ги изведе от Египет. В духовно отношение чрез грехопадението на Адам и ние станахме роби на Сатана. И ние, както някои от израилтяните не можехме да се откупим сами. Но Бог изпрати за нас Своя Син. Така Исус Христос от Назарет стана за нас наш близък сродник-изкупител. Чрез своята саможертва на Голготския кръст Той ни изкупи от робството на сатана, смъртта и греха. В Тит 2:14 за това Христово дело се казва:

14 Който даде Себе Си за нас, за да ни изкупи от всяко беззаконие и очисти за Себе Си люде за Свое притежание, ревностни за добри дела.

Така че, ние повече не принадлежим на Сатана, не принадлежим на греха. Защото Христос ни изкупи. Но не сме и независими, не сме и свои си. Изкупени от греха и Сатана, ние ставаме Божие притежание. В 1 Коринтяни 6:19-20 ап. Павел казва:

И вие не сте свои си, 20 защото сте били с цена купени; затова прославете Бога с телата си, [и с душите си, които са Божии]

Тук се казва, че тъй като Бог ни е купил за определена цена, и то не малка, понеже тя е цена на кръв и то безгрешната кръв на Божия Син, то ние Му принадлежим, Негови сме.

Едно момче, което живеело край океана си направило малко дървено корабче. Занесло го на брега и го пуснало в морето. Скоро, обаче, течението на морето го занесло навътре и опитите и опитите на момчето да го извади от морето останали неуспешни. След няколко дни момчето се разхождало по местния пазар. И изведнъж на витрината на един от магазините, то видяло своята малка дървена лодка. Собственикът на магазина я бил намерил изхвърлена на брега, поправил я и я изложил за продан. Момчето се върнало в къщи, с големи усилия събрало необходимата сума и на другия ден отишло в града, за да си купи собственото си корабче. Вземайки го в ръцете си, плачейки от радост, момчето казало на корабчето си: „Сега ти си два пъти мое! Защото първо те направих, а после те и купих“.

Точно по същата причина и ние принадлежим два пъти на Бога – първо, защото Той ни е създал, и после, понеже Той ни изкупи чрез кръвта на Сина Си. Ние не си принадлежим, не сме господари на самите себе си. Бог е нашия собственик, Той е господарят ни.

ОСВЕЩЕНИЕТО

Четвъртият аргумент за правото на Бог на собственост над нас е освещението. Думата „освещение“ означава отделяне. Освещението е Божият акт чрез който той ни отделя за Себе Си. В Числа 8:17 се казва:

17 Защото всичките първородни измежду израилтяните са Мои, и човек и животно; в деня, когато поразих всичките първородни в Египетската земя, осветих ги за Себе Си.

Първородните в Израил принадлежаха на Бога. Като не ги погуби заедно с египетските първородни, но им подари живот, Бог ги отдели за Себе Си.

Със своята жертва Христос не само ни изкупи, но също и ни очисти и освети. В Евреи 10:10 се казва:

8 Като казва първо: „Жертви и приноси и всеизгаряния и приноси за грях не си поискал, нито Ти са угодни“, (които впрочем се принасят според закона), 9 после казва: „Ето, дойдох да изпълня волята Ти“. Ще каже: Той отмахва първото, за да постанови второто. 10 С тая воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло веднъж за винаги.

Това, че сме осветени означава не само, че сме очистени от греха, но и че принадлежим на Бога. Това е така, понеже в Христос Бог ни е избрал да бъдем негови – осветен и свят народ. В 1 Петрово 2:9-10 апостолът казва:

9 Вие, обаче, сте избран род, царско свещенство, свет народ, люде, които Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина: 10 вие, които някога си не бяхте народ, а сега сте Божий народ, не бяхте придобили милост, а сега сте придобили.

Всъщност от четирите аргумента за Божието право на собственост над нас, първите два се отнасят за всички хора, а последните два само за християните. Първите два аргумента бяха тези за сътворението и поддържането в живот – те се отнасят за всички хора. Последните два – тези за изкуплението и освещението се отнасят само за християните, за онези, които са повярвали в Христос и са Го приели за свой личен Спасител. Така или иначе, и вярващи и невярващи, всички сме Негови. Не сме собственици, а настойници на всичко, което Бог е благоволил да ни подари.

Истината за настойничеството се вижда още на първите страници на Библията. Бог създаде човека и го постави настойник над Едемската градината. В Битие 2:15 четем:

15 И Господ Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази.

Дори само този стих разкрива взаимоотношенията между Бог и човека по отношение на материалните неща. Бог е собственика, а човек е настойника.

ПРИЗНАВАНЕ ПРАВАТА НА БОГ КАТО НАШ СОБСТВЕНИК

Като настойници е важно е не само да знаем, че Бог е нашия собственик, но и да Го признаваме и почитаме като такъв. Както Исус каза в Йоан 13:17: „Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате.“ Как да признаваме Бог като пълновластен собственик с нашите действия?

ОТДАВАНЕ, ПОСВЕЩЕНИЕ И ДАВАНЕ

Първо, като му посветим себе си и притежанията си. Посвещението означава отделянето на нещо и отдаването му за осъществяване на някаква специална цел. Да се отдадем на Бог означава да се отдадем напълно на Неговата кауза и на Самия Него. Да Му кажем: „Боже, аз съм Твой! На твое разположение съм. Вземи ме като твой инструмент, и ме употреби така, както намериш за добре.“

Ако вярваме, че Бог е нашия собственик, то няма нищо по-практично от това да го почитаме като Му даваме това, което е негово. В Матей 22:21 четем за това как фарисеите и иродианите се опитаха да впримчат Исус в думите Му.

15 Тогава фарисеите отидоха и се съветваха как да Го впримчат в говоренето Му. 16 И пращат при Него учениците си, заедно с Иродианите, да кажат: Учителю, знаем, че си искрен, учиш в истина Божия път и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на човеците. 17 Кажи ни, прочее: Ти как мислиш? Право ли е да даваме данък на Кесаря, или не? 18 А Исус разбра лукавството им, и рече: Защо Ме изпитвате, лицемери? 19 Покажете ми данъчната монета. И те Му донесоха един пеняз. 20 Той им каза: Чий е този образ и надпис? 21 Казват му: Кесарев. Тогава им казва: Като е тъй, отдавайте Кесаревите на Кесаря, а Божиите на Бога. 22 И като чуха това, те се зачудиха, и оставяйки Го, си отидоха.

На римската монета образа и надписа бяха на императора. Но самите ние като човешки същества носим образа на Бога. Така че, според Исус данъците трябва да си се плащат, но от друга страна не трябва да забравяме, че ако парите ни носят знаците на държавата ни, нашите лица носят Божия печат и с душите си и телата си трябва да служим на Бога.

Анна, майката на пророк Самуил ни дава един чудесен пример на посвещение. Дълги години тя беше бездетна. И накрая в мъката си тя направи обрек на Бога, че ако Той й даде да роди момче, то ще бъде посветено на Бога. Малко след това Анна забременя. Когато роди, тя разбра, че синът й беше дар от Господа. Затова, след като го отби, тя го даде обратно на Бога. Как? Като го предаде на първосвещеника, за да го обучи за Божий служител (1 Царе 1:24-28).

24 И когато го отби, заведе го със себе си, заедно с един тригодишен юнец, и с една ефа брашно, и с един мех вино, и донесе го в Господния дом в Сило. А детето беше малко. 25 И като заклаха юнеца, донесоха детето при Илия. 26 И Анна рече: О, господарю мой, заклевам се в живота на душата ти, господарю мой, аз съм жената, която бе застанала тук близо при тебе, та се молеше Господу. 27 За това дете се молех: и Господ ми изпълни прошението, което отправих към Него. 28 Затова и аз го дадох на Господа; през всичките дни на живота си ще бъде посветен {Еврейски: Дадено на заем.}† на Господа. И той се поклони там на Господа.

Илий отчете, че това, което се случва е нещо свято. Затова и се поклони на Бога, който беше извършил това чудо и беше почел вярата и посвещението на Анна. Затова и Бог не я остави. По-късно Той й даде трима сина и две дъщери (1 Царе 2:18-21).

Ако наистина се възприемаме като настойници и вярваме, че Бог е нашия собственик, то би трябвало да предоставим не само самите себе си, но и всичко, което имаме, на Божие разположение. Даването на десятък, дарения и милостини всъщност е едно свидетелство за това, че ние осъзнаваме, че благословенията в живота ни, здравето ни, дарбите и способностите ни и всичко, което имаме идва от Бога и по право Му принадлежи. Даването на десятък е свидетелство, че ние сме готови да дадем на Бог и всичко останало от което Той би имал нужда за напредъка на небесното царство.

БЛАГОДАРНОСТ

Второто действие с което можем да признаем Бог като имащ права на собственост над нас е благодарността. Ние трябва да благодарим на Бога, защото въпреки, че ние не притежаваме нищо, Той ни дава свободен достъп до всичко, което притежава.

Неправилно е да смятаме, че Бог е длъжен да ни дава всичко, от което имаме нужда или да приемем за дадено, че това, което имаме просто ни се полага. В Римляни 1:21 четем, че хората станаха зли и нечестиви, защото като познаха Бога, „не му благодариха“. Те не го признаха за техен собственик. Приеха за дадено, че това, което Бог им е поверил е тяхна собственост. Като настойници ние не трябва да бъдем неблагодарни, а благодарни, за всичко, което Бог прави за нас – за това, че ни е създал, за това, че ни поддържа в съществуване, за това, че в любовта си към нас ни изкупи от греха и ни е отделил за Себе Си, да бъдем негово специално притежание.

ПОКОРСТВО

Третото действие с което можем да признаем Божиите права на собственик над нас е покорността. Ако се покоряваме на земните власти, то колко повече трябва да се покоряваме на този, който е Цар на царете и Господ на господарите. Исус каза, че е възможно човек да нарича Бог „Господ“ и пак да не Му се покорява (Матей 7:21-23). Едно такова поведение, обаче е нечестно и неприемливо. В Лука 6:46 Господ изразява този абсурд така:

46 И защо Ме зовете, Господи, Господи! и не вършите това, което казвам?

Абсурд е да наричаш някого свой господар, а себе си негов настойник, и в същото време да не се съобразяваш с волята Му.

ОТДАВАНЕ НА ПОЧИТ

Последното действие с което можем да признаем Божиите права на собственик е отдаването на почит. В Малахия 1:6 Бог казва:

Ако, прочее, съм Аз баща, где е почитта към Мене?
И ако съм Господар, где е страхът от Мене?
Казва Господ на Силите.

Малко по-надолу в същата глава Бог ни напомня, че нашето служение и жертва пред Него трябва да бъдат  без недостатък:

8 И когато принесете сляпо животно за жертва, не било лошо!
И когато принесете куцо или болно, не било лошо!
Принеси го сега на началника си;
Ще бъде ли благоразположен към тебе,
Или ще те приеме ли?Казва Господ на Силите.

Не е достатъчно само да знаем, че Бог е единствения пълноправен собственик в цялата вселена. С нашите действие на даване, благодарност, покорство и отдаване на почит ние трябва да Му засвидетелстваме, че разбираме позицията си на настойници и че наистина Го приемаме и почитаме като Собственик на живота ни и на всичко, което имаме.

СОБСТВЕНИКЪТ НА ВСИЧКО

Псалми 24:1-2

ПРЕДСТАВА ЗА СОБСТВЕНОСТ

Задавали ли сте си някога въпроса: „Какво всъщност представлява собствеността?“ Някои хора смятат, че самия факт, че те притежават или употребяват дадено нещо ги прави да бъдат негов собственик. Но това не е така. Изглежда, че това е идея, която е дълбоко вкоренена в нашето естество, идея, която имаме още от деца. Опитайте се да вземете играчката на едно дори три-четири годишно дете и вие ще чуете неговия вик на плач и протест. Защо? Понеже то я счита за своя собственост.

Това, обаче, че имаме или ползваме нещо като наше, не означава, че то е наша собственост. Някой може да ни го е дал за временно ползване, или пък да сме го взели на заем. Например, нашето жилище не е наше, защото живеем в него под наем. Когато съберем достатъчно пари и си купим жилище, тогава то ще бъде наше собствено жилище. Но дори и тогава то няма да бъде напълно наше, защото всичко в този свят принадлежи на Бога. Божия собственост е, понеже Той го е създал.

Много е важно да имаме представа за собствеността и да знаем всяко нещо чия собственост е. Може би една от причините някои хора да не връщат нещата, които са взели назаем е, че те нямат ясна представа за това какво всъщност е собствеността.

Един млад човек бил помолен да върне един акордеон, който му бил даден за временно ползване. След като чул молбата, той раздразнено казал на приятеля си: „Собственикът на този акордеон не е музикант и не знае да свири, така че за какво му е този акордеон. Освен това, той е богат и си има достатъчно пари, така че, ако иска да има акордеон спокойно може да си купи дори и по-хубав от този. А аз нямам акордеон, а нямам и пари за да си купя. Освен това ползвам този за да свиря в хвалението на църквата и го ползвам за Божието дело. Справедливо ли е всичко това?“ Както можете да предположите, този човек нямал никакво намерение да връща акордеона.

Същото е и с хора, които вземат пари на заеми и после никога не ги връщат. След известно време те забравят за дълга си, и започват да се държат така, като че ли тези пари са си били техни. Но това е абсолютно погрешно и показва едно пълно неразбиране на идеята за собственост.

Като християни ние трябва да можем да правим разлика между това да имаш нещо и да го ползваш и това същото нещо да бъде твоя собственост. Учениците от първата църква са един забележителен пример на хора, които правеха тази разлика. В Деяния 4:32 четем, че „ни един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово“ или негова собственост. Всъщност това е самата истина. Ние не притежаваме нищо на този свят, а сме само настойници на благата и ресурсите, които Бог ни е поверил. Това, че в момента нещо е в наше владение, не означава, че то е наша собственост, ние сме само негови настойници.

КАКВО ПРАВИ НЕЩО НАША СОБСТВЕНОСТ?

Може би се питате: „Какво прави нещо да бъде наша собственост? Какво прави даден човек да бъде собственик на нещо?“ Три неща – авторството, парите, или наследството. Ако създадеш нещо, то ти принадлежи по право. На това се базира закона за авторското право. Ако даден творец или изобретател създаде нещо, което не е съществувало до сега – произведение на изкуството или пък някакво друго изобретение, което не е съществувало до сега, то става негова собственост.

Другият начин да станеш собственик на нещо е покупко-продажбата. Ако си купил нещо с пари или пък със замяна, тогава то става твое. Но, за да може то да си остане твое, ти трябва да имаш властта или силата да не допуснеш някой да ти го отнеме. Защото, ако някой ти го открадне, ти ще го изгубиш. Но от друга страна, купувайки нещо, ти получаваш и правото да защитаваш собствеността си.

Третият начин да станеш собственик на нещо е като го наследиш. Ако то е принадлежало на някой твой кръвен роднина, след смъртта му то се предава на наследниците му. Ако си един от тях или си включен в завещанието му, то става твое.

УНИКАЛНИТЕ ПРАВА НА СОБСТВЕНИКА

Собственикът на дадено нещо има права, които наемателят или този, който е взел нещо под наем, нямат. Правата на собственика са уникални. Той не само има право да защитава собствеността си, но и може да си прави каквото си иска с това, което е негово, стига да не нарушава правата и собствеността на другите. Собственикът може да ползва собствеността си по предназначение или пък да злоупотребява с нея. Може да я продава, разменя, дарява или изоставя. Може дори да я унищожи, ако иска. Никой не може да го спре, защото собствеността си е негова. Това качество на собственика се нарича суверенитет – пълновластно господство над собствеността. Собственикът не трябва да дава на никого обяснение за действията си над своята собственост.

ИДЕЯТА ЗА ЧАСТНА СОБСТВЕНОСТ

Ние имаме неща, които считаме за наши. Може би понеже ние сме ги създали или пък сме си ги купили с пари, или пък сме ги получили като наследство. Но наистина ние ли сме техните собственици? И, ако не сме ние, тогава Кой е?

Една идея, която е съществувала през вековете, но е станала особено модерна през миналия век е идеята за частната собственост. Основният недостатък на тази идея е, че тя оправдава естествената егоцентричност на човека и донася много несправедливост в света. В момента много малък процент от хората притежават много голям процент от ресурсите в света и могат да разполагат с тях, докато множеството не притежава почти нищо. Според идеята за „частна собственост“, дори и даден човек да има ресурсите или благата с които може да посрещне нуждите на другите, никой не може да го насили да го направи. Според тази идея собственикът е суверенен или неприкосновен по отношение на това как ще употребява или разпределя благата си.

Богаташът, който не желаеше да помогна на сиромаха Лазар постъпваше така, като че ли той е пълновластен собственик на имота си (Лука 16:19-21).

19 Имаше някой си богаташ който се обличаше в мораво и висон, и всеки ден се веселеше бляскаво. 20 Имаше и един сиромах, на име Лазар, покрит със струпеи, когото туряха да лежи пред портата му, 21 като желаеше да се нахрани от падналото от трапезата на богаташа; и кучетата дохождаха и лижеха раните му.

Виждате ли, богаташът се държеше така, като че ли всичко, което има е негова „частна собственост“ и той не се интересуваше от това, че може да я използва за това да нахрани сиромаха и да превърже раните му.

ИДЕЯТА ЗА ОБЩЕСТВЕНА СОБСТВЕНОСТ

Друго схващане за собствеността, освен идеята за „частна собственост“ е, че обществото трябва да бъде собственик на всичко. Някои хора показват особен интерес към тази идея, защото им изглежда подчертано християнка. Те се облягат на Деяния 2:44-47 и Деяния 4:32. В тези стихове се казва:

44 И всичките вярващи бяха заедно, и имаха всичко общо; 45 и продаваха стоката и имота си, и разпределяха парите на всички, според нуждата на всекиго. 46 И всеки ден прекарваха единодушно в храма, и разчупваха хляб по къщите си, и приемаха храна с радост и простосърдечие, 47 като хвалеха Бога, и печелеха благоволението на всичките люде. А Господ всеки ден прибавяше на църквата ония, които се спасяваха.

32 А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа; и ни един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко им беше общо.

Тук можем да открием утопичния комунистически лозунг: „от всекиго според способностите му, на всекиго според потребностите му“. Това са идеалните взаимоотношения. За съжаление тази хармония не продължи дълго, а в дългосрочен план по късно доведе до изключителната бедност на ерусалимската църква. Важно е, обаче, да отбележим, че тези стихове от писанието по скоро ни показват какво правеха вярващите в своята първоначална ревност за Бога в любовта си към Него и един към друг, отколкото да учат какво е Христовото учение по принцип за собствеността. Няма място в Новия Завет, което да учи, че вярващите трябва да започнат да считат църквата или християнското общество за собственик на всички техни материални блага.

От личен опит можем да кажем, че идеята за обществена собственост не работи. Защото това беше идеята на социалистическия строй, който комунистическите партии се опитваха да наложат в бившите социалистически страни. Народът е собственик на всичко. Към тази идея се прибавяше идеята за еволюцията. Това, че все още не сме достигнали до съвършения комунистически строй, но ще дойде време, когато ще станем толкова добри, че максимата „от всекиго според способностите, на всекиго според потребностите“ ще стане реалност и целият свят ще заживее щастливо в един по-висш свят. Всичко това, обаче, се оказа просто една химера, нещо, което не може да бъде достигнато, и аз виждам причината за това в греха, егоизма и гордостта на падналия човек.

ИСТИНСКИЯТ СОБСТВЕНИК

И частната собственост, и обществената собственост са идеи, които водят до крайности. Библията, обаче, ни разкрива и една трета идея за собственост – Божията. Библейската идея за собственост набляга на това, че истински собственик е този, който има нещо без да го е получил или придобил от някъде другаде. На едно такова изискване отговаря само Бог. Всичко, което Той има не е дошло от някъде другаде. Всичко, което Той има е дошло от Самия Него. В Деяния 17:24-25 в своята проповед пред ареопага ап. Павел казва, че Бог няма нужда от нищо.

24 Бог, Който е направил света и всичко що е в него, като е Господар на небето и на земята, не обитава в ръкотворени храмове, 25 нито Му са потребни служения от човешки ръце, като да би имал нужда от нещо, понеже сам Той дава на всички и живот и дишане и всичко;

Подобно нещо казва и цар Давид в 1 Летописи 29:14-16. Давайки за построяването на храма доброволен принос от около един тон офирско злато и повече от два тона сребро, освен това, което е събрано от народа, в своята молитва той казва на Бога:

14 Но кой съм аз, и кои са людете ми, та да можем да принесем доброволно принос като тоя? защото всичко е от Тебе, и от Твоето даваме на Тебе. 15 Защото сме чужденци пред Тебе, и пришелци, както всичките ни бащи; дните ни на земята са като сянка, и трайност няма. 16 Господи Боже наш, целият тоя куп материал, който сме приготвили за да Ти построим дом за Твоето свето име, иде от Твоята ръка, и всичко е Твое.

Единственият в този свят, който не е получил нищо от никого е Бог. И обратно, ние хората нямаме нищо, което да не сме получили. Всичко, което имаме е от Бога, всичко идва „от Неговата ръка“, всичко е Негово.

Помислете, и ще видите, че наистина е така. Има ли някой, който да се родил облечен или пък със златен пръстен на ръката си? Има ли някой, който като си отиде от този свят, може да вземе нещо със себе си? В 1 Тимотей 6:6-7 ап. Павел казва:

6 А благочестието със задоволство е голяма печалба; 7 защото нищо не сме внесли в света, нито можем да изнесем нещо; 8 а, като имаме прехрана и облекло, те ще ни бъдат доволно.

Малко по-надолу в същата глава в 1 Тимотей 6:17-19 ап. Павел напомня на онези, които имат повече материални средства, че всичко, което имат не е тяхно, а Божие. С други думи, те не са собственици, а настойници на всичките си притежания.

17 На ония, които имат богатството на тоя свят, заръчвай да не високоумствуват, нито да се надяват на непостоянното богатство, а на Бога, Който ни дава всичко изобилно да се наслаждаваме; 18 да струват добро, да богатеят с добри дела, да бъдат щедри, съчувствителни, 19 да събират за себе си имот, който ще бъде добра основа за в бъдеще, за да се хванат за истинския живот.

Ние не сме внесли нищо в света, нито пък ще изнесем нещо от него. И това се отнася както за материалните неща, така и за нашите способности, дарби и таланти. В 1 Коринтяни 4:6-7 ап. Павел казва на коринтяните, които са започнали да се хвалят един пред друг със способностите и надареността на своите лидери:

6 И това, братя, преносно приспособих към себе си и към Аполос заради вас, за да се научите чрез нас да не престъпвате границата на писаното, да се не гордее някой от вас с един против друг. 7 Защото, кой те прави да се отличаваш от другиго? И що имаш, което да не си получил? Но ако си го получил, защо се хвалиш, като че не си го получил?

Тук ап. Павел се връща малко назад към това, което вече е казал за себе си и за Аполос, а то е (1 Коринтяни 3:5-9):

5 Какво е, прочее, Аполос, и какво е Павел? Те са служители, чрез които повярвахте, и то както Господ е дал на всеки от тях. 6 Аз насадих, Аполос напои, но Господ прави да расте. 7 И тъй, нито който сади е нещо, нито който пои, а Господ, Който прави да расте. 8 Прочее, тоя, който сади, и тоя, който пои, са равни, обаче, всеки според своя труд ще получи своята награда; 9 защото сме съработници на Бога, като вие сте Божия нива, Божие здание.

Служителите и лидерите в църквата нямат нищо, което да не са получили. Един има дарба да сади, друг има дарба да пои, но и двамата служат не според това, което е тяхно, а според това, което Бог им е дал. Освен това „нито който сади е нещо, нито който пои, а Господ, Който прави да расте“. Освен това служителите не са собственици, а настойници на църквата, която не е тяхна, а е Божия – „Божия нива, Божие здание“.

Така че, никой човек няма нещо, което да не е получил, а Бог няма нищо, което да е получил. Той е собственикът на всичко. Ние сме само настойници на онова, което Той ни е поверил.

Вижте, чрез пророк Агей Бог казва, че всичкото злато и сребро на света му принадлежат (Агей 2:8):

8 Среброто е Мое, и златото е Мое, казва Господ на Силите.

В Псалом 50:10-12 Бог говори на народа си и казва, че самите ние, животните и всичко на този свят му принадлежи. Това е така, понеже той е творец и поддръжник на всичко.

10 Защото Мои са всичките горски зверове,
И добитъкът, който е по хиляди хълмове.
11 Познавам всичките планински птици,
И полските зверове са в ума Ми.
12 Ако огладнеех, не щях да кажа на тебе;
Защото Моя е вселената и всичко що има в нея.

В Изход 19:5 Бог казва буквално „Мой е целия свят.“ Това, че земята и всичко в нея е Божия собственост се подкрепя също и от Псалом 24:1-2:

1 Господна е земята и всичко що има в нея,
Вселената и тия, които живеят в нея;
2 Защото Той я е основал върху моретата,
И затвърдил върху водите.

КАКЪВ СЪМ АЗ? СОБСТВЕНИК ИЛИ НАСТОЙНИК?

В светлината на всички тези пасажи колко неоснователни и самонадеяни изглеждат претенциите на отделни личности или общества, че те са собственици на нещо. Важно е да разберем, че ние не сме собственици на това, което притежаваме, дори и да сме го създали, купили или наследили, нищо от това, което имаме не е наше, защото самите ние не сме свои си. Понеже ние сме Божии, то и всичко, което имаме е Божие. Бог е собственикът на всичко, което съществува, защото Той го е създал. Ние сме само настойници на това, което Той ни е дал.

Може би се чудите защо ви говоря всички тези неща за собствеността? Целта е една – да ви накарам да престанете да гледате на себе си като на собственици, и малко по малко да започнете да гледате на себе си като на настойници. Разбирането за собствеността е основата на настойничеството. За да бъдеш настойник и да започнеш да действаш като такъв, първо трябва да осъзнаеш, че си такъв. Трябва да разбереш: „Кой е собственика ти?“, „За кого работиш?“ „Пред кого ще трябва да дадеш отчет за настойничеството си?“. В основата на разбирането за настойничеството стои идеята, че ние не сме собственици на това, което имаме, а сме само настойници на онова, което Бог ни е поверил. Като вярващи и служители ние трябва да имаме разбирането, че ние не живеем и не работим за себе си, а за Този, който ни притежава, за Господаря на нашия живот и на всичко, което имаме.

Важно е да разберем, че не сме собственици, а настойници, защото ако наистина схванем тази Божия истина, това ще промени не само нашето отношение към материалните неща и към времето, но и нашите ценности, а и целия ни мироглед, целия ни подход към живота. Полезно е често да си задаваме въпроса: „Какъв съм аз? Собственик или настойник? И ако съм настойник, действам ли като такъв? Верен ли съм? Защото, това е най-важното качество на настойника – верността.

Нека Бог да ни помогне да престанем да гледаме на себе си като на собственици и да започнем да гледаме на себе си като на настойници. Ако направим тази промяна, нашия живот ще се промени. И не само нашия, но и на много хора на които ще послужим като настойници на това, което Бог ни е поверил, било то материални средства, пари, дарби, способности или таланти. И цялата слава от това няма да бъде за нас, но за Онзи, Който е Собственикът на всичко!